Измамена

Осемнадесета глава

Учебникът по социология за шести курс беше точно там, където го бях оставила — на лавицата над компютърното бюро. Неферет ми го даде малко след като стана ясно, че Промяната се извършва в мен по-бързо отколкото при останалите новаци. Тя искаше да ме премести директно в часовете си с шестокурсниците, но аз я убедих да не го прави. Вече съм достатъчно различна и не исках да изтъквам различията си. Така бих се почувствала пълен аутсайдер. Компромисът, на който се съгласихме, беше да чета глава по глава учебника за шести курс и да й задавам въпроси, ако има неща, които не са ми ясни.

Имах намерение да го правя, но нещата така се завъртяха («Дъщерите на мрака», срещите с Ерик, домашните в училище и какво ли още не), че изобщо не ми оставаше време да отворя учебника.

С въздишка, която показваше колко съм уморена, свалих учебника от лавицата и седнах на леглото си. Въпреки всичките ужасни неща, които ми се случиха днес, трябваше да съумея да задържа очите си отворени. Погледнах съдържанието и намерих това, което ми трябваше: Жаждата.

На тази дума отговаряше цял списък от страници, така че си отбелязах коя е първата от тях и отворих на нея. Започваше с нещо, което вече ми беше известно. С напредване на Промяната новакът започва да усеща наслада от кръвта. Пиенето на кръв преминава от нещо отвратително към нещо приятно. Новак, при когото Промяната напредва с добри темпове, може да различи миризмата на кръв отдалеч. Заради ускорения метаболизъм алкохолът и наркотиците не оказват силно въздействие на новаците, но постепенно пиенето на кръв ще засили въздействието си върху тях.

Така е. Дори кръвта на друг новак, смесена с вино, успя да ме замае. А кръвта на Хийт ми донесе невъобразима експлозия с прекрасен вкус. Прескочих няколко страници. Вече ми беше ясно, че кръвта е вкусна. Видях къде започва следващата глава и се зачетох.

Примигах и разтърках лицето си. По дяволите! Ето защо се държах като уличница с Хийт. То просто е заложено в гените ми от Промяната. Бях много впечатлена и продължих да чета.

Напълно увлечена, продължих към следващата глава.

В учебника по-нататък се обясняваше колко трябва да внимават вампирите при пиене на кръв от жив донор, за разлика от банка, което е напълно безопасно. Много малко хора знаят за съществуването на такива банки и са доста добре възнаградени за мълчанието си. Учебникът като цяло беше доста негативно настроен към пиенето на кръв от жив човек и беше изпълнен с предупреждения колко опасно може да бъде това и че е много вероятно да се стигне до Отпечатване, след което не само човекът, но и вампирът стават емоционално обвързани. С неприятно чувство в стомаха прочетох как щом веднъж се е получило Отпечатване, вампирът може да усеща емоциите на човека и може да го повика или проследи.

След това историята се прехвърли на темата за Брам Стокър, който имал връзка с Висша жрица, но не можел да разбере нейната отдаденост на Никс и в изблик на ревност и гняв я предал, описвайки вампирите в изцяло негативен аспект в опозоряващата за нас книга «Дракула»

— Хм, нямах представа — казах си.

По ирония на съдбата «Дракула» е една от любимите ми книги, прочетох я още на тринайсет. Прегледах набързо следващите страници и спрях на глава, която ме накара нервно да дъвча устни.

Поклатих глава, отново ужасена при спомена за сцената между Елиът и Неферет. Като оставим настрана цялата история със смъртта на Елиът, Неферет е могъща Висша жрица. По никакъв начин не трябваше да допуска един новак да пие от кръвта й, пък бил той и мъртъв.

Имаше специална глава и за разваляне на Отпечатването, която започнах да чета, но беше твърде депресираща. На първо време се изисквало подкрепата на Висша жрица и много физическа болка, особено за човека. И въпреки това двамата трябвало да внимават да не се срещат по какъвто и да е повод, за да не се възстанови Отпечатването.

Изведнъж се почувствах безкрайно уморена. Колко време ми се събра без сън? Почти едно денонощие. Часовникът показваше 6:10, скоро щеше да съмне.

Чувствах се вкочанена, но станах и оставих книгата на лавицата. После застанах до прозореца и отметнах тежката завеса, която ни пазеше от дневната светлина. Все още валеше сняг и в слабата светлина на зората светът изглеждаше невинен и спокоен. Трудно ми беше да си представя, че там се случват такива ужасни неща като убийствата на момчетата или съживяването на мъртви новаци. Затворих очи и подпрях главата си на студеното стъкло. Не исках да мисля за тези неща сега. Бях твърде уморена, твърде объркана, не можех да открия отговорите, от които се нуждаех.

Умореното ми съзнание странстваше от мисъл на мисъл. Искаше ми се да легна, но допирът на студеното стъкло ми беше приятен. Ерик щеше да се прибере по-късно този ден. Тази мисъл ме зарадва, но също така изпитах и вина. Което естествено насочи мисълта ми към Хийт.

Най-вероятно се е получило Отпечатване. Мисълта ме плашеше, но също така ме привличаше. Толкова ли ще е ужасно да бъда физически и емоционално обвързана с Хийт? Преди да срещна Ерик (и Лорън), отговорът ми би бил категорично не. Но сега не това ме притесняваше, а че трябва да крия връзката си от всички. Естествено, мога да излъжа… Тази мисъл подейства като отровен дим на пренапрегнатия ми ум. Неферет и Ерик знаеха, че съм пила от кръвта на Хийт още преди месец, преди да знам каквото и да било за Жаждата и за Отпечатването. Мога да се престоря пред Ерик, че Отпечатването се е случило тогава. Вече споменах за тази възможност пред Неферет. И може би ще намеря начин да се виждам и с Хийт, и с Ерик.

Знаех, че е погрешно. Да се виждам и с двамата е нечестно спрямо тях, но така се разкъсвах! Вече започвах да обиквам Ерик, с него живеехме в един и същи свят и той разбираше всичко, което ми се случва тук. Мисълта да се разделя с него ми причиняваше болка.

Но мисълта да не видя Хийт и никога повече да не опитам кръвта му… ми докарваше пристъп на паника. Въздъхнах. Ако това по някакъв начин беше лошо за мен, за него беше милиарди пъти по-лошо. Минал е месец, откакто не се бяхме виждали и през цялото това време е носил бръснарско ножче в джоба си заради минималния шанс да ме срещне. Заради случилото се между нас е спрял да пуши и да пие.

И доброволно се поряза и ми даде да пия от кръвта му. При спомена за това потръпнах, но не заради студа от прозореца, към който все още притисках челото си. Желанието ме накара да потръпна. В учебника по социология това беше описано с логични и хладни думи, които изобщо не се доближаваха до действителността.

Пиенето на кръвта на Хийт за мен беше невероятна възбуда. Нещо, което исках да правя отново и отново. Скоро. Дори сега. Прехапах устни, за да не изстена при мисълта за него, за тялото му и за вкуса на кръвта му.

И изведнъж се усетих лека като перце, сякаш се издигнах нагоре. Усещах, че част от мен търси… преследва… ловува… докато не се озовах в тъмна стая, над леглото. Поех си рязко дъх. Хийт!

Той лежеше по гръб, а заради русата си коса изглеждаше като малко момче. Всеки би си помислил, че е красавец. Вампирите по принцип са невероятно красиви, но дори вампир би признал, че Хийт се класира високо по тази завишена в критериите скала.

Сякаш усетил присъствието ми, той се размърда в съня си. Беше само по боксерки на големи зелени жаби. Гледката ме накара да се усмихна. Но усмивката ми замръзна, когато видях тънката розова линийка на врата му.

Това беше мястото, където се беше порязал с бръснарското ножче и откъдето пих кръв. Дори сега усещах вкуса на, топлата и гъста кръв, подобна на разтопен шоколад, но милиони пъти по-вкусна.

Неспособна да се контролирам, аз изстенах и в този момент Хийт направи същото в съня си.

— Зоуи… — промърмори той и отново завъртя глава.

— О, Хийт — прошепнах аз. — Не знам какво да правя с нас…

Всъщност много добре знаех какво искам да направя. Исках да се кача на колата, да отида до къщата му, да се промъкна под прозореца (не е като да не съм го правила и друг път) и да отворя наново едва зарасналата рана на врата му. Да оставя сладката му кръв да изпълни устата ми, докато притискам тялото си към неговото и правя любов за пръв път в живота си.

— Зоуи! — Този път той отвори очи.

Простена отново, а ръката му се стрелна към издутината в боксерките и започна да…

Отворих очи и се озовах отново в стаята си, с чело, опряно на прозореца. Дишах тежко.

Телефонът ми изпиука със сигнала за текстово съобщение. Ръцете ми трепереха, когато го отворих и прочетох:

Поех си дълбоко дъх и му отговорих с една дума, от която усетих пърхане в стомаха си.

Затворих телефона и го изключих. А после, отпращайки с усилие сцената със спящия Хийт и прясно зарасналата рана на врата му, който очевидно ме желаеше не по-малко, отколкото аз него, се преместих на леглото си. Часовникът показваше 8:27, което значи, че съм прекарала на прозореца повече от два часа! Нищо чудно, че се чувствах скована и изтръпнала. Напомних си да проверя по-подробно информацията за Отпечатването и отношенията между вампири и хора, когато следващия път отида до библиотеката (което се надявам да е скоро).

Преди да изгася лампата, се загледах в Стиви Рей. Тя беше с гръб към мен, но дълбокото й дишане ми показваше, че все още спи. Е, поне приятелите ми не знаеха в какво кръвожадно чудовище се превръщам.

Желаех Хийт.

Нуждаех се от Ерик.

Бях заинтригувана от Лорън.

Нямах и най-бегла представа как ще оправя кашата, в която се превърна животът ми.

Смачках възглавницата си на топка. Чувствах се толкова уморена, сякаш някой ме бе дрогирал. Но умът ми все още не искаше да се изключи. Когато се събудя, ще видя отново Ерик. Може би и Лорън. Ще трябва да се срещна и с Неферет. Ще трябва да проведа първия си ритуал пред група ученици, които най-вероятно ще очакват да се проваля. Освен това оставаше споменът, че срещнах призрака на Елиът да се подвизава в не особено призрачен вид. Да не споменаваме, че и поредното изчезнало момче е намерило смъртта си по начин, който сериозно предполага вампирска намеса.

Затворих очи и си наложих да се отпусна и да помисля за нещо приятно, като… като… като например колко е красив снегът.

Скоро изтощението взе връх и най-после потънах в дълбок сън.