Измамена

Деветнадесета глава

На вратата се почука и аз се отърсих от интересен сън за снежинки с формата на котки.

— Зоуи! Стиви Рей! Ще закъснеете! — Гласът на Шоуни звучеше приглушено, но рязко, като дразнеща аларма на часовник.

— Добре, добре, идвам — измърморих аз, когато успях да се измъкна от завивките. Погледнах към часовника си, който бях забравила да навия. Все пак не сме на училище, а и аз обикновено не спя повече от осем-девет часа.

— По дяволите! Часовникът показваше 9:25. Спала съм повече от дванайсет часа!

Разтърсих Стиви Рей и хукнах към вратата.

М-м-м-ф… — измърмори тя сънено.

Открехнах вратата. Шоуни ме гледаше свирепо.

— Може да проспите целия шибан ден! Не стойте будни до толкова късно, щом не можете да ставате навреме. Рециталът на Ерик започва след половин час.

— Ох, мамка му! Съвсем забравих.

— По-добре се облечи и побързай. И сложи малко грим на това бледо лице. Няма да е зле да направиш нещо и за косата си. Гаджето ти те търси цяла сутрин.

— Добре, добре. Идвам. Може ли да те помоля с Ерин да…

Шоуни махна с ръка и ме прекъсна:

— Моля ти се. Вече сме се погрижили. Ерин е в залата и запазва места на първия ред, докато с теб си плямпаме.

— Мамо, днес не ми се ходи на училище… — измърмори Стиви Рей, очевидно насън.

— Ще побързаме. Вие само ни запазете места. — Затворих вратата и се доближих до Стиви Рей. — Хей, събуди се! — извиках аз и я разтърсих отново.

— А?

— Стиви Рей, почти десет часът е. Спали сме цяла вечност и жестоко сме закъснели.

— А?

— Просто се събуди! — изкрещях аз.

— Какв… — Тя хвърли сънен поглед към часовника и това най-сетне й подейства. — О, боже мой! Закъснели сме!

— Нали и аз това ти казвам. Ще облека нещо и ще се опитам да си придам нормален вид. Ти по-добре си вземи душ. Изглеждаш ужасно.

— Добре.

Тя се отправи към банята.

Намъкнах се в дънки и черен пуловер, след което се заех с грима и прическата си. Не мога да повярвам как ми изхвръкна от главата, че Ерик ще представя Шекспировия монолог, с който е участвал на състезанието. Дори не съм го попитала как се е представил, което е доста несериозно от моя страна, предвид, че ми е гадже. Не че си нямах други неща на главата, но все пак. Всички си мислеха, че аз съм късметлийката, на която Ерик се е спрял, след като се отърва от мрежата на Афродита. Боже, и аз си мислех, че съм късметлийка да съм с него — нещо, за което обаче не се сещах, докато пиех кръвта на Хийт или флиртувах с Лорън.

— Извинявай, че се успах, Зи — каза Стиви Рей.

Тъкмо излизаше от банята сред облак пара, вече облечена, с почти същите дрехи като мен. Явно не се беше събудила съвсем, защото изглеждаше бледа и уморена. Прозя се широко и се протегна като котка.

— Не, вината е моя. — Чувствах се зле, задето й се сопнах така преди малко. — Трябваше да се сетя да си навия часовника, след като бях спала толкова малко вчера.

Не че тя беше спала много повече. Явно и двете се нуждаехме от здрав, дълбок и продължителен сън.

— Ще съм готова след минутка. Само да си сложа спирала и гланц. Косата ми ще изсъхне от само себе си за нула време.

След пет минути бяхме навън. Нямаше време за закуска, затова хукнахме към залата. Стигнахме до местата си точно в секундата, когато светлините започнаха да примигват и стана ясно, че програмата всеки момент ще започне.

— Ерик стоеше ей там и те чакаше буквално допреди няколко секунди — каза Деймиън.

Зарадвах се, че седи до Джак. Двамата бяха симпатична двойка.

— Ядосан ли ми е?

— По-скоро объркан — намеси се Шоуни.

— И угрижен. Определено изглеждаше угрижен — добави Ерин.

Въздъхнах.

— Не му ли казахте, че съм се успала?

— Точно затова беше угрижен — обясни Шоуни.

— Разказах му за смъртта на двете момчета, които ти бяха приятели. Ерик разбра, че ти е било трудно, затова изглеждаше угрижен — обясни Деймиън.

— Ерик просто е твърде готин, за да го изпуснеш — въздъхна Шоуни.

— Същото си мисля и аз — каза Ерин.

— Но аз не… — започнах, обаче светлините угаснаха.

На сцената излезе професор Нолън и започна да говори колко е важно за един артист да получи своето обучение в класическия театър и колко престижно е състезанието по Шекспирови монолози във вампирския свят. Тя ни обясни, че всяко от двайсет и петте училища за вампири изпращат петте си най-добри артисти, което значи, че в състезанието участват сто двайсет и пет души.

— Брей, нямах представа, че Ерик се е състезавал с толкова много хора — прошепнах на Стиви Рей.

— Сигурно им е наритал задниците. Той е невероятен — прошепна ми тя в отговор. След това се прозя и се закашля.

Намръщих се. Изглеждаше ужасно скапана. Как е възможно още да е уморена!

— Извинявай — усмихна се тя засрамено.

— Тихо! — изшъткаха Близначките.

Насочих вниманието си отново към професор Нолън.

— Класирането на участниците става известно, след като се приберат по училищата си. Ще ви съобщя местата на всеки един от нашите участници, когато ги представям. Всеки от тях ще изпълни монолога, с който участва в състезанието. Не мога да ви опиша колко сме горди с всички тях. Те се справиха изключително добре.

Професор Нолън покани на сцената първата участничка, момиче на име Кейси Крамп. Беше четвъртокурсничка и не я познавах особено добре, защото беше затворена и тиха, но изглеждаше свястна. Не беше член на «Дъщерите на мрака» и си напомних да й предложа да се присъедини. Професор Нолън съобщи, че се е класирала на петдесет и второ място с представянето на монолога на Беатриче от «Много шум за нищо»

Помислих си, че е много добра, но следващото момиче направо я отвя. Тя се казваше Каси Крам, петокурсничка, класирала се на двайсет и пето място. Тя изпълни монолога на Порция от «Венецианския търговец». Познах го, защото аз си бях избрала същия монолог в извънкласните си занимания по актьорско майсторство. Но Каси безспорно ме превъзхождаше. Предположих, че тя също не е член на «Дъщерите на мрака» Интересно. Явно Афродита не обича да си създава конкуренция с други «кралици на мелодрамата». Не че е голяма изненада.

Познавах следващото момче, защото беше приятел на Ерик. Коул Клифтън беше висок, рус и много готин. Беше се класирал на двайсет и второ място с един монолог на Ромео. Определено беше добър. Чувах одобрителни възгласи от страна на Ерин и Шоуни (и особено Шоуни), а накрая аплодисментите откъм тях бяха особено бурни. Хм, трябва да говоря с Ерик да уредим среща на Шоуни с Коул. Мисля, че е хубаво за белите момчета да излизат с чернокожи момичета. Помага да си разшириш хоризонта.

Като си говорим за чернокожи момичета, следваща на сцената беше Дейно. Тя има убийствена комбинация от коса, за каквато бих умряла, а кожата й е с цвят на кафе. Беше една от трите най-близки приятелки на Афродита. Кръстили се бяха на героини от гръцката митология — Дейно, Енио и Пемфредо. В превод имената им значат Ужасна, Войнствена и Оса.

Определено им пасваха. Те са трите злобни и себични кучки, които се отдръпнаха от Афродита по време на ритуала по случай Самхайн, и предполагам, че не са говорили с нея оттогава. Вярно че Афродита направи голяма грешка, а и по принцип си е кучка, но ако аз направя някаква издънка и се държа като кучка, не мисля, че Стиви Рей, Близначките или Деймиън ще ми обърнат гръб. Да ми се ядосат — естествено. Да ми кажат, че съм си загубила ума — също. Но да ми обърнат гръб — няма начин.

Професор Нолън представи Дейно и каза, че се е класирала на удивителното единайсето място. Монологът й беше от сцената със смъртта на Клеопатра. Трябва да призная, че беше добра. Много добра. Бях толкова замаяна от таланта й, че започнах да си задавам въпроса до каква степен гаднярското й поведение е резултат от влиянието на Афродита. Откакто заех лидерското място в «Дъщерите на мрака», никоя от приятелките й не бе създавала проблеми. Сега като се замислих, осъзнах, че Ужасната, Войнствената и Осата имат доста прилично поведение. Хм, имах намерение да включа една от тях трите в моя Съвет на Префектите. Може би именно Дейно е правилният избор. Трябва да питам Ерик какво мисли. След като Афродита вече не й влияе, мога да й дам шанс. Щеше ми се обаче името й да не е толкова притеснително.

Все още разсъждавах как ще кажа на приятелите си (които бяха и членове на Съвета), че искам именно Ужасната да се присъедини към Префектите, когато професор Нолън се върна на сцената, изчаквайки аплодисментите да стихнат. Когато започна да говори, щеше да се пръсне от радост, а очите й блестяха от въодушевление. Усетих лека тръпка да минава през мен. Ерик се е класирал сред първите десет!

— Ерик Найт е последният ни изпълнител за тази вечер. Той ни засвидетелстваше невероятния си талант от момента, в който беше белязан преди три години, и аз съм горда да бъда негов учител и ментор — обяви тя, изпълнена с гордост. — Моля, посрещнете с бурни аплодисменти Ерик Найт. Той ги заслужава, защото се класира първи в международното състезание по Шекспирови монолози.

Залата избухна в аплодисменти, когато Ерик се качи с усмивка на сцената. Едва си поемах дъх. Как можах да забравя колко потресаващо готин е? Висок, по-висок дори от Коул, той имаше тъмна коса и онази специфична къдрица на Супермен, а очите му бяха толкова брилянтно сини, сякаш се взираш в ясното небе. Както всички останали изпълнители и той беше с черна униформа с емблемата на курса си — Никс в златна колесница, посипваща звезди след себе си. Признавам, че той правеше черното да изглежда елегантно.

Ерик застана в средата на сцената, погледна директно към мен, усмихна се и ми намигна. Беше толкова готин, че направо щях да умра. Поклони се, а когато повдигна глава, вече не беше осемнайсетгодишният Ерик Найт. По някакъв странен начин само за миг той се беше превърнал в мавритански воин, който се опитваше да обясни на, изпълнената със съмнение зала как венецианската принцеса се е влюбила в него и той — в нея.

Не смеех да откъсна очи от него, а това важеше и за всички присъстващи. Не можех да не го сравня с Хийт. По свой начин Хийт също бе талантлив колкото Ерик. Беше голямата звезда на отбора си, с много победи и може би блестяща професионална кариера пред себе си. Хийт беше лидер. Ерик — също. Израснала съм, гледайки как Хийт играе футбол, бях горда с него, радвах се на успехите му. Но никога не съм изпитвала такова страхопочитание пред таланта му, каквото изпитвах с Ерик. Единственият път, когато заради Хийт съм оставала без дъх, бе онзи ден, в който ми даде да пия от кръвта му.

Ерик замълча за миг и се приближи до ръба на сцената, толкова близо до мен, че можех да го докосна. Погледна ме в очите и изрече думите на Отело към мен, сякаш аз бях Дездемона.

Докосна с пръсти устните си и протегна ръката си към мен, сякаш ми предлагаше целувката. След това докосна тези пръсти до сърцето си и се поклони. Публиката избухна в аплодисменти. До мен Стиви Рей се смееше и бършеше очи.

— Беше толкова романтично, че за малко да припадна — извика ми тя.

— И аз! — засмях се в отговор.

Професор Нолън излезе отново на сцената, за да закрие представлението и да ни покани да се почерпим в съседната зала.

— Хайде, Зи — каза ми Ерин и ме задърпа за ръката.

— Да, оставаме плътно с теб, защото този приятел на Ерик, който играеше Ромео, беше невероятно готин. — Шоуни хвана другата ми ръка.

Близначките започнаха да ме бутат през тълпата. Хвърлих безпомощен поглед назад към Деймиън и Стиви Рей. Явно щеше да им се наложи да ни настигнат. Близначките бяха сила, срещу която не можех да се боря.

Изхвръкнахме от залата като коркови тапи. И точно в този момент Ерик се появи от изхода за актьорите. Погледите ни се срещнаха, той прекъсна разговора си с Коул и тръгна право към мен.

— М-м-м, той е то-о-олкова неверояте-е-ен — измърка Шоуни.

— Както винаги сме напълно единодушни — промълви Ерин замечтано.

Не можех да направя нищо, освен да стоя там и да се хиля тъпо, докато Ерик идваше към нас. С дяволити пламъчета в очите той хвана ръката ми, целуна я, после се поклони и с глас, който изпълни цялата зала, каза:

— Здравей, моя прекрасна Дездемона!

Усетих как бузите ми се изчервяват и се изкикотих. Той тъкмо ме прегърна, когато чух познат и омразен смях зад себе си. Афродита изглеждаше умопомрачително с късата си черна пола, прилепнала блуза и ботуши на високи токчета. Тя се засмя и мина покрай нас с плавна походка, която включваше безсрамно въртене на задника.

Срещнах погледа й през рамото на Ерик и тя подхвърли приветливо и дружелюбно:

— Щом те нарича Дездемона, ти препоръчвам да внимаваш. Ако дори заподозре, че му изневеряваш, ще те удуши в леглото ти. Но ти никога не би му изневерила, нали?

Тя отметна перфектната си руса коса и се заклатушка нататък.

В първата секунда никой не каза нищо, след това Близначките изкоментираха в един глас:

— Проблеми. Това момиче си има проблеми!

Всички се засмяха. Всички, но не и аз. Мислех единствено за това как Афродита ме видя с Лорън в библиотеката, и то в ситуация, която като едното нищо изглеждаше като че ли изневерявам на Ерик. Дали ме предупреждаваше, че има намерение да му каже? Не се притеснявах, че той може да ме удуши в леглото ми, но дали би й повярвал? Освен това перфектният вид на Афродита ми напомни, че нося обикновени дънки и пуловер, косата и гримът ми не можеха да се мерят с нейните, а най-вероятно още имах отпечатък на лицето си от възглавницата.

— Не се оставяй да те дразни — каза Ерик нежно.

Погледнах го. Той държеше ръката ми и се усмихваше. Вътрешно потръпнах.

— Не се притеснявай, не й се връзвам. — А после добавих въодушевено: — Кой й обръща внимание въобще? Ти си спечелил състезанието! Това е невероятно, Ерик. Толкова се гордея с теб!

Прегърнах го силно и си помислих как обичам миризмата му и колко малка и нежна ме караше да се чувствам, като се извисяваше над мен. Но нашият миг на усамотение беше прекъснат, защото все повече и повече хора влизаха.

— Ерик, много се радвам за победата ти — каза Ерин. — Не мога да кажа, че сме особено изненадани. Голяма работа си на сцената.

— Определено. А също и приятелят ти ето там. — Шоуни посочи с очи към Коул. — Той е страхотен Ромео.

Ерик се усмихна.

— Ще му предам.

— Кажи му също така, че ако му трябва едно кафяво захарче за ролята на Жулиета, да погледне точно насам. — Тя посочи към себе си и размърда бедра.

— Сестра ми, ако Жулиета беше черна, не ми се вярва, че историята му с нея би свършила по такъв скапан начин. Искам да кажа, че ние бихме проявили малко повече здрав разум, вместо да пием тази отровна гадост и да минаваме през цялата тази драма само заради кофти проблеми с родителите.

— Именно — потвърди Шоуни.

Никой от нас не обърна внимание на очевидното — че Ерин със своите сини очи и руса коса определено не беше чернокожа. Но дотолкова бяхме свикнали с Шоуни да са Близначки, че не го направихме на въпрос.

— Ерик, беше невероятен! — каза Деймиън, който бързаше към нас, следван от Джак.

— Поздравления — промълви Джак срамежливо, но искрено.

Ерик им се усмихна:

— Благодаря, момчета. Хей, Джак. Бях прекалено нервен преди представлението и не успях да те поздравя. Радвам се, че ще сме съквартиранти.

Лицето на Джак грейна, а аз стиснах ръката на Ерик. Това беше една от причините, поради които го харесвах толкова много. Освен че притежаваше невероятен талант и красота, той беше наистина свестен. Много други момчета на негово място нямаше да удостоят с вниманието си един третокурсник, дори биха се подразнили, че ще им се налага да делят стаята си с начинаещ хлапак. Ерик определено не беше от този тип и неизбежно го сравних с Хийт, който би избеснял, ако му се наложеше да живее с гей. Не че Хийт беше злобар, но пък беше типичен младеж от Оклахома, което включва и тесногръда хомофобия. Това ми напомня, че изобщо не съм питала Ерик откъде е. Ама и аз съм една!

— Зоуи, чуваш ли ме?

Въпросът на Деймиън прекъсна мисловното ми бърборене, но всъщност не чух какво ме попита.

— Ехо! Земята вика Зоуи! Попитах дали си обърнала внимание на времето. Спомняш ли си, че ритуалът ти започва в полунощ?

Погледнах си часовника. Ох, мамка му, беше 11:05! Трябваше да се преоблека, да отида до залата, да запаля свещите, да подготвя специално петте свещи за елементите и да подредя масата за богинята.

— Ерик, извинявай, но трябва да тръгвам. Имам милион неща да свърша преди началото на ритуала. — Погледнах всеки от приятелите си в очите. — И вие ще ми трябвате. — Те кимнаха като марионетки. После се обърнах към Ерик: — И ти ще дойдеш, нали?

— Да. Което ми напомня, че ти нося нещо от Ню Йорк. Изчакай само секунда и ще ти го донеса. Той забърза към актьорската стаичка.

— Прекалено е готин, за да е истински — каза Ерин.

— Да се надяваме, че и за приятеля му важи същото — добави Шоуни, като отправи съблазнителна усмивка към Коул (който се намираше в другия край на залата) и както забелязах, той й отвърна.

— Деймиън, успя ли да ми намериш евкалипт и салвия? — Вече започвах да се изнервям. По дяволите, трябваше да хапна. Стомахът ме болеше от глад.

— Не се притеснявай, Зи. Приготвил съм каквото трябва.

— Всичко ще мине перфектно, ще видиш — увери ме Стиви Рей насърчително.

— Да, няма нужда да нервничиш — подкрепи я Шоуни.

— Ще бъдем до теб — завърши Ерин.

Усмихнах им се, невероятно щастлива, че имам такива приятели. Ерик се върна и ми връчи голяма бяла кутия. Поколебах се известно време и накрая Шоуни нетърпеливо извика:

— Зи, ако не я отвориш, аз ще го направя!

— Абсолютно вярно — подкрепи я Ерин.

Нетърпеливо махнах връзката, отворих капака и възкликнах (едновременно с всички, които стояха достатъчно близо, за да видят какво има вътре). Това беше най-невероятната рокля, която можех да си представя. Беше черна, но заради специфичната си материя хвърляше сребристи металически отблясъци, така че при всяко докосване със светлината проблясваше като падаща звезда в нощното небе.

— Ерик, прекрасна е! — Гласът ми прозвуча някак приглушено, защото полагах всички усилия да не се изложа и да не избухна в сълзи.

— Исках да ти подаря нещо специално за първия ти ритуал като лидер на «Дъщерите на мрака»

Прегърнахме се още веднъж, преди с приятелите ми да се отправим към залата на ритуала. Притисках роклята към сърцето си и се опитвах да не мисля, че докато Ерик ми е купувал този невероятно хубав подарък, аз съм се натискала с Хийт или флиртувала с Лорън. Вътрешният ми глас обаче не спираше да повтаря: Не го заслужаваш… не го заслужаваш… не го заслужаваш…