Измамена

Двадесета глава

— Шоуни, Ерин и Стиви Рей, започнете да палите белите свещи. Деймиън, ти подреди цветните свещи за елементите, а аз ще приготвя масата за Никс.

— В килера ли са? — попита Деймиън.

— Да — извиках от кухнята.

Подредих голяма табла с пресни плодове, сирена и месо. Оставаше да извадя виното от хладилника и да аранжирам храните върху масата в средата на големия кръг от бели свещи. На масата вече беше поставен гравираният бокал, както и красива статуя на богинята. Имаше и една продълговата елегантна запалка точно до виолетовата свещ, която щях да запаля, за да призова духа.

Масата символизираше изобилието, с което Никс дарява своите деца — вампирите и новаците. Беше ми приятно да подреждам масата на богинята. Действаше ми успокояващо — нещо, от което ужасно се нуждаех в момента. Докато нареждах храната и виното, си мислех за заклинанията, които ще използвам в ритуала. Погледнах часовника и сърцето ми се разтуптя — оставаха само петнайсет минути. Учениците вече бяха започнали да пристигат, но смутено заставаха в по-отдалечените краища на залата и гледаха как Близначките и Стиви Рей палят свещите. Може би не само аз бях нервна тази вечер. Това, че сега съм лидер на «Дъщерите на мрака», е голяма промяна. Афродита е била лидер в продължение на две години и през това време групата се е превърнала в снобарска клика, която се подиграваше на всички, които не са част от нея.

Е, днес нещата щяха да се променят.

Погледнах към приятелите си. Всички побързахме да се преоблечем преди ритуала и те до един избраха черни дрехи, за да са в тон с красивата рокля, която Ерик ми подари. Погледнах се за милионен път. Роклята беше семпла, но красива. Имаше дълбоко, обло деколте, но не чак толкова дълбоко колкото проститутските рокли на Афродита. Беше с дълги ръкави и стеснена в кръста, откъдето се разкрояваше до земята. Сребърните нишки проблясваха на светлината от свещите при всяко мое движение. Проблясваше и огърлицата, която носех на врата си. Всеки член на «Дъщерите и Синовете на мрака» носеше същата, моята обаче беше инкрустирана с алмадин. И беше намерена до мъртвото тяло на Крис. Е, не точно моята, но същата като моята. Съвсем същата.

Не. Няма да мисля за лоши неща сега. Ще се концентрирам над положителното и над подготовката си за призоваването. Деймиън се върна с голям поднос, на който имаше четири големи свещи, символизиращи четирите елемента — жълта за въздуха, червена за огъня, синя за водата и зелена за земята. Вече бях поставила виолетовата свещ — на духа — върху масата на Никс. Замислих се колко елегантно изглеждат приятелите ми, облечени в черно, със сребърните си огърлици. Стиви Рей вече беше заела мястото си от северната страна, която символизираше земята. Деймиън й подаде зелената свещ. Наблюдавах ги, за да не стане някое объркване. Когато докосна свещта, очите й се разшириха и тя нададе нещо средно между стенание и вик. Деймиън се обърна към нея толкова рязко, че трябваше да хване с ръка останалите свещи, за да не паднат от подноса.

Усети ли го? — гласът на Стиви Рей прозвуча особено.

Деймиън изглеждаше развълнуван и кимна в знак на съгласие.

— Да, и аз усетих уханието.

Двамата се обърнаха към мен.

— Зоуи, можеш ли да дойдеш за момент? — извика той. Говореше съвсем нормално и ако не бях видяла какво се случи, щях да си помисля, че имат нужда от помощ за свещите.

Веднага тръгнах към тях и попитах тихо:

— Какво става?

— Кажи й. — Деймиън подкани Стиви Рей.

Все още пребледняла и стресната, тя ме попита:

— Усещаш ли уханието?

Ухание? — намръщих се аз. — Какво… — И тогава го усетих — на свежа окосена трева, билки и още нещо, което ми напомняше на прясно разораната земя в лавандуловата ферма на баба. — Да, усещам го — казах колебливо. — Но не съм призовавала земята. — Дарбата ми беше да материализирам елементите при призоваване. След цял месец все още не съм напълно сигурна в какво точно се състои тази дарба, но едно нещо знаех със сигурност — когато призовавах всеки елемент, можех да го усетя физически. Вятърът задухваше силно покрай мен, когато призовавах въздуха, усещах силна жега, когато призовавах огъня (и честно казано, се изпотявах). Усещах хладния повей на морето, когато призовавах водата. А когато призовавах земята, усещах миризмата на почва и допира на трева под краката си (дори когато бях с обувки, нещо още по-странно).

Но както казах, все още не бях започнала с призоваването, а Стиви Рей и Деймиън вече усещаха земята. Изведнъж Деймиън си пое рязко въздух и устните му се разтеглиха в широка усмивка.

— Стиви Рей има дарба за земята!

— А? — възкликнах аз объркано.

— Няма начин — отсече Стиви Рей.

— Опитай следното, Стиви Рей. — Въодушевлението на Деймиън растеше с всяка изминала секунда. — Затвори очи и си помисли за земята. — После погледна към мен. — А ти не си мисли за нея!

— Добре — казах набързо.

Ентусиазмът му беше заразителен. Би било прекрасно, ако Стиви Рей имаше дарба за земята. Да имаш дарба е благословия от Никс и аз щях да се радвам, ако най-добрата ми приятелка е получила такава дарба от нашата богиня.

— Добре. — Стиви Рей беше останала без дъх, но затвори очи.

— Какво става тук? — попита Ерин.

— Тя защо е със затворени очи? — намеси се и Шоуни. А после добави: — И защо тук мирише така силно на окосена трева? Стиви Рей, заклевам се, че ако си си купила някакъв идиотски парфюм, направо ще те набия.

— Ш-т! — Деймиън сложи пръст на устните си. — Предполагаме, че Стиви Рей има дарба за земята.

— Я!

— Брей.

— Не мога да се концентрирам, като ми приказвате на главата! — извика Стиви Рей и отвори очи, за да погледне ядосано Близначките.

— Извинявай.

— Опитай пак — окуражиха я те.

Тя кимна и отново затвори очи. Аз полагах усилия да не мисля за земята, което е доста трудно, защото допреди секунди въздухът беше изпълнен с ухание на окосена трева, цветя… дори чувах чуруликането на птички.

— О, боже мой! Стиви Рей има дарба за земята! — изтърсих изведнъж.

Стиви Рей ококори очи и сложи и двете си ръце пред устата — изглеждаше шокирана и развълнувана.

— Стиви Рей, това е невероятно! — възкликна Деймиън и след секунди всички я прегръщахме, а тя се смееше през сълзи.

И тогава се случи нещо. Получих едно от моите предчувствия. И този път (за щастие) беше положително.

— Деймиън, Ерин, Шоуни, искам да заемете местата си в кръга.

Те ме погледнаха въпросително, но явно усетили категоричността в тона ми, веднага изпълниха искането ми. Не че им бях шеф, но приятелите ми изпитваха респект към това, че съм в обучение за Висша жрица. Те заеха местата си според начина, по който ги бях разпределила преди време, когато бяхме само петимата и искахме да направим призоваване, за да определим дали наистина имам дарба за елементите, или е просто плод на развинтеното ми въображение.

Докато заемаха местата си, погледнах към учениците, които вече изпълваха залата. Определено се нуждаех от външна помощ. Тогава видях Ерик и Джак да влизат и им помахах да дойдат насам.

— Какво има, Зи? Изглеждаш много развълнувана. — И добави по-тихо: — А в тази рокля изглеждаш точно толкова секси, колкото си представях.

— Благодаря ти, чудесна е. — Вече нямах търпение да видя това, което щеше да се случи всеки момент. — Джак, ще отидеш ли до Деймиън, за да вземеш подноса със свещите и да го донесеш тук в средата?

— Да, няма проблем — каза Джак и се разтича да изпълни заръката ми. Е, не че точно е тичал, но се запъти доста живо.

— Какво става? — попита Ерик.

— Ще видиш — отвърнах аз, неспособна да потисна въодушевлението си.

Джак се върна с подноса. Концентрирах се за секунда и реших, че инстинктите ми ме насочват правилно. Взех червената свещ и я подадох на Ерик.

— Би ли занесъл това на Шоуни?

— Просто така да й я занеса? — учуди се той.

— Да, подай й свещта и обърни внимание.

— На какво?

— По-добре да не ти казвам предварително.

Той вдигна рамене и ми хвърли поглед, който казваше, че може да съм секси, но също така и да съм загубила ума си. Все пак отиде при Шоуни. Тя стоеше на източната страна на кръга, откъдето щях да призова огъня.

— Вземи свещта от него — казах й аз и се концентрирах над Ерик и колко готин изглежда, за да не мисля за огън.

— Добре — отвърна Шоуни и вдигна рамене.

Наблюдавах я внимателно, но нямаше нужда. Това, което стана, беше толкова очевидно, че някои от учениците, които стояха от външната страна на кръга близо до Шоуни, възкликнаха едновременно с нея. В момента, в който тя докосна свещта, се чу пукот, дългата й черна коса настръхна и започна да пращи, а нежната й шоколадова кожа засвети, сякаш излъчваше вътрешна светлина.

— Знаех си! — извиках аз радостно и се разскачах от въодушевление.

Шоуни отмести поглед от светещото си тяло към мен.

— Аз ли правя това?

— Да, ти!

— Имам дарба за огън!?

— Да, точно така — извиках радостно.

Чуха се доста възклицания от все по-нарастващата тълпа, но сега нямах време за тях. Следвайки интуицията си, помахах на Ерик да се върне обратно в центъра на кръга и той го направи с широка усмивка на лицето.

— Това е най-якото нещо, което съм виждал — усмихна ми се.

— Само почакай. Ако съм права, а аз мисля, че съм, ще има още. — Връчих му синята свещ. — Сега занеси това на Ерин.

— Твоето желание е заповед за мен! — изрече смирено той и ми се поклони по ренесансов маниер. Ако някой друг направи същото, ще изглежда като пълен идиот, но Ерик беше невероятно секси. Отчасти като джентълмен, отчасти като лошото момче Джак Спероу. Мислех си единствено за него, когато занесе свещта на Ерин.

— Вижте пода! — извика Ерин.

В кръг около нея на пода сякаш вълни се движеха нагоре-надолу, все едно бе застанала на брега на океана. После погледна към мен и извика:

— О, Зи! Имам дарба за водата!

— Да-а-а!

Ерик се върна бързо при мен. Не се налагаше да му казвам да вземе жълтата свещ и да я връчи на Деймиън, само му кимнах за потвърждение.

Той тръгна към източната страна на кръга, където трябваше да властва елементът въздух и където Деймиън нервно пристъпваше от крак на крак. Ерик му подаде свещта, но той не я взе. Изглеждаше твърде уплашен.

— Всичко е наред, вземи я.

— Сигурна ли си? — Той хвърли нервно поглед към вече огромната тълпа ученици, които го гледаха нетърпеливо.

Разбирах какво не е наред. Деймиън се опасяваше, че може да се провали и да остане встрани от магията, която се случи на момичетата. В учебника по социология четох, че е огромно изключение такава могъща сила, като дарба към елемент, да бъде дадена на мъж. Никс даряваше мъжете със способности, които много често бяха свързани с физическото развитие. Например Дракона, нашият учител по фехтовка, беше надарен с невероятни бързина и точност. Въздухът беше определено женска сила и щеше да е доста странно Никс да е дарила с нея Деймиън. Но вътре в себе си имах положително усещане. Кимнах му и засвидетелствах вярата си в него:

— Сигурна съм. Вземи я. Ще съм заета да си мисля колко готин е Ерик, докато се концентрираш над мисълта за въздуха.

Ерик ми намигна през рамо, а Деймиън си пое дълбоко дъх и с изражение, сякаш посяга към бомба, пое свещта.

— Великолепно! Възхитително! Невероятно! — извика той, когато косата му се развя, а дрехите му заплющяха от внезапния вятър, който се изви край него. Когато отново погледна към мен, сълзи на радост се стичаха по бузите му. — Никс ми е дала дарба! На мен!

Знаех какво има предвид. Той току-що осъзна, че Никс го цени, въпреки че родителите му не го броят за човек и въпреки че повечето хора, които е срещал, му се подиграват заради сексуалната ориентация. Положих усилие да не се разплача с него.

— Да, на теб — казах нежно.

— Приятелите ти са невероятни, Зоуи. — Гласът на Неферет се понесе над възгласите на тълпата, която шумно коментираше четирите новооткрити таланта.

Висшата жрица беше застанала точно на входа на залата и се запитах от колко ли време е там. Забелязах, че с нея има и няколко учители, но те стояха в сянка и не можех да разпозная точно кои са. Спокойно, можеш да го направиш. Можеш да се изправиш лице в лице с нея. Преглътнах тежко и заставих мислите си да кръжат около приятелите ми и чудото, което току-що се случи.

— Да, приятелите ми са невероятни — съгласих се с пресилен ентусиазъм.

— Никс в своята мъдрост е решила да те бележи с невероятни възможности, каквито никой досега не е имал, и да те дари с приятели, които също са благословени с впечатляващи сили. — Тя драматично разпери ръце. — Предричам, че тази група ученици ще остане в историята. Никога досега толкова много сили не са били давани на толкова малко хора на едно и също място. — Усмивката й беше насочена към всички нас и тя наистина изглеждаше досущ като любяща майка. И аз бих била завладяна от топлината и красотата й както всички останали, ако не знаех как се е появила тънката червена линийка на ръката й. Потръпнах и заставих мислите си да стоят далеч от доказателството, че това, което видях онзи път до стената, не е било плод на въображението ми.

Тъкмо навреме, защото Неферет насочи вниманието си към мен.

— Зоуи, мисля, че сега е най-подходящият момент за представяне на идеите ти относно бъдещето на «Дъщерите и Синовете на мрака»

Отворих уста, за да обясня какво имам предвид (макар че планирах да разкажа за това, след като приключа с ритуала, за да съм доказала вече дарбите си пред старите членове на групата), но никой не ми обръщаше внимание. Всички погледи бяха насочени към Неферет, която се настани в кръга близо до Шоуни и заговори с могъщ и пленителен глас. С моите думи, за моите идеи.

— Беше доказано, че Зоуи Редбърд ще започне нова ера с лидерството си в «Дъщерите на мрака» Тя ще сформира Съвет на Префектите, съставен от седем Префекти, на които тя ще бъде ръководител. Те ще са Ерин Бейтс, Шоуни Коул, Деймиън Маслин, Стиви Рей Джонсън и Ерик Найт. Седмият член ще бъде избран от лидерската група на Афродита, за да представи моето желание за единение сред учениците.

Нейното желание? Стиснах силно зъби и се опитах да си намеря място, когато Неферет замълча, и оставих радостните възгласи на тълпата (а тя включваше Стиви Рей, Близначките, Деймиън и Джак, които се радваха като луди) да затихнат от само себе си. Брей! Изкара го така, сякаш идеята, над която се потя от седмици, е нейна!

— Съветът на Префектите ще се грижи за реда сред новите Дъщери и Синове на мрака, чиито членове трябва да следват определени идеи: да са чисти като въздуха, предани като огъня, мъдри като водата, съпричастни като земята, искрени като духа. Ако някой от членовете се провали в спазването на тези идеали, ще му бъде наложено наказание, определено от Съвета, като то може да бъде и изключване от групата.

Загледах се в лицата на присъстващите. Всички гледаха сериозно и с внимание — точно на тази реакция се надявах, когато мислех да направя това изявление след края на ритуала.

— Също така смятам, че ще бъде полезно за учениците ни да бъдат обвързани със заобикалящото ни общество. Най-малкото защото невежеството поражда страх и омраза. Затова искам «Дъщерите на мрака» да се заемат с благотворителност. След известни размисли реших дейността, на която ще се посвети организацията, да бъде в помощ на уличните и бездомните котки.

Тълпата избухна в смях, каквато беше и реакцията на Неферет, когато й споделих своите планове за това. Направо не мога да повярвам, че си присвоява всичките идеи, които й споделих на вечеря.

— Сега ще ви оставя. Това е ритуалът на Зоуи и аз съм тук, за да й засвидетелствам подкрепата си. — Тя ми отправи мила усмивка, която аз се заставих да върна. — Но най-напред имам подарък за новия Съвет на Префектите. — Тя плесна с ръце и шестима мъже, които дотогава не бях виждала, изплуваха от сенките. Всеки носеше по една голяма правоъгълна плоча, дебела поне десет сантиметра. Поставиха ги пред Неферет и отново изчезнаха в мрака. Загледах се в плочите. Изглеждаха някак мокри. Нямах представа какво е това.

Смехът на Неферет ме накара да стисна зъби отново. Само аз ли смятах, че се държи прекалено покровителствено?

— Зоуи, не мога да повярвам, че не разпознаваш собствената си идея.

— Аз… не. Не знам какво е това.

— Това са циментови плочи. Помня, че ми сподели идеята си всеки от членовете на Съвета да остави свой отпечатък, който да се запази за вечни времена. Тази вечер шестима от седмината членове на съвета ще имат възможност да го направят.

Примигах срещу нея. Чудесно. Най-после ми призна заслугата за нещо, което всъщност бе идея на Деймиън.

— Благодаря за подаръка. — А после добавих набързо: — Но идеята беше на Деймиън, не моя.

Усмивката й беше ослепителна и когато тя я отправи към Деймиън, не ми се налагаше да го погледна, за да разбера как се разтапя от удоволствие. После Неферет се обърна към всички:

— Щастлива съм, че Никс е надарила всички вас толкова щедро. Оставям ви, бъдете благословени и лека нощ.

Тя слезе от подиума невероятно грациозно и се отправи към вратата. Аз стърчах и се чувствах като пълна глупачка.