Кучката

14

Бърни се чувстваше приятно отпуснат от марихуаната. В прилив на храброст реши, че може да застане срещу Карлос Брент и Фоницети и да им се усмихне.

Съобщи на Сузана, че излиза и ще я вземе в шест. Тя лежеше замаяна от марихуаната, но не пропусна за шести път да му предложи да се оженят отново.

— Защо? — попита Бърни. — Толкова ни е добре заедно, когато не сме женени.

— Така е — съгласи се тя, — но трябва да го направим заради Стар.

Да не говорим за Карлос, помисли Бърни, докато се изнизваше. Големият татко ще побеснее, ако разбере какво става.

— Не забравяй да кажеш на Нико за довечера — извика Сузана след него.

— Ако го видя.

— Сигурно вече се е върнал. Коя е новата му приятелка все пак?

— Казах ти, че не знам. Ще се видим по-късно.

Бърни се върна в апартамента си. От Нико, разбира се, нямаше и следа. Зачуди се дали да не поръча разговор с Лондон. Искаше да разбере какво става. Колко още можеше да поддържа заблудата, че Нико е наоколо. Разбира се, нямаше да рискува да звъни от „Форум“. Трябваше да излезе и да използва някоя телефонна кабина. Горещо се надяваше Нико да се е настанил в хотел „Ломонд“, както му беше казал.

Взе душ и се преоблече. Пръсна си освежител за уста и излезе.

Чери се въртеше пред огледалото.

— Харесва ли ти? — попита тя.

— Хубава е — механично отвърна Дино, притеснен за доста по-сериозни неща от новата рокля на Чери.

— Не ти харесва — намуси се тя.

— Не е вярно, скъпа — той я прегърна успокоително. — Приличаш на страхотна голяма красива кукла.

— Аз съм твоя съпруга — изпъчи се тя. — Госпожа Дино Фоницети.

Стомахът му се сви от страх. През всичките трийсет и една години от живота си не беше вземал едно решение, без да се посъветва с баща си. И ето че сега го направи. Измъкна се още същия следобед и се ожени за Чери, преди Джоузеф да е измислил някакъв хитър начин да се отърве от нея.

— Баща ти ще ме хареса — каза Чери, сякаш прочела мислите му. — Ще видиш, наистина ще ме хареса. Обещавам ти.

— Знам, знам. Само си дръж устенцата затворени за сватбата. Аз сам ще му кажа.

— Тази вечер?

— Да, разбира се, тази вечер.

Тя се усмихна.

— Каква изненада ще бъде! Бащата ти и аз се виждаме за пръв път и изведнъж ти — бам — му казваш!

— Да — бам. Точно така — бам — Дино направи неимоверно усилие да се засмее.

Джоузеф Фоницети пристигна в ресторанта в седем без петнайсет. Изучи масата, остана доволен и оберкелнерът въздъхна от облекчение. Когато работиш с Джоузеф Фоницети, се научаваш да бъдеш маниашки взискателен.

— Донесете ми „Перие“ — поръча Джоузеф — и няколко от онези бели картички.

Келнерът мигновено се завъртя на пети, после застана на известно разстояние, докато Джоузеф надписваше с неграмотния си почерк картичките с местата.

Малко преди седем пристигна Дейвид с жена си Миа. Двамата прегърнаха Джоузеф и заеха местата си.

В седем и две се появи Дино. Държеше Чери за ръка, но дланта му така обилно се потеше, че имаше опасност да я изпусне.

— Чери, искам да те запозная с баща си — притеснено каза той.

Чери пристъпи с широко ококорени очи.

— Господин Фоницети, с нетърпение очаквах този миг.

Джоузеф се усмихна лъчезарно.

— И аз, мила моя, и аз също.

Момичето беше по-хубаво, отколкото предполагаше. Преди Дино си падаше по едрогърдести мацки с тъпи физиономии. — Седни тук, до мен. Какво ще пиеш?

Чери не помръдна поглед, но вече беше забелязала бутилките „Перие“.

— Минерална вода, ако не възразявате.

— Да възразявам ли? Разбира се, че не — явно и по-умна, отколкото предполагаше.

Дино понечи да седне до нея, но баща му го отпрати.

— Там — посочи той, — до жената на брат ти.

Дино послушно отиде до другия край на масата и си поръча двоен скоч.

Пристигнаха Сузана и Бърни, който подскочи, като видя Чери. Вече част от семейството? Толкова скоро? Сузана се втурна да целува Джоузеф.

— Чичо Джо, всеки път, като те срещна, изглеждаш все по-млад! — После изпрати въздушни целувки на братята, които познаваше от дете.

Карлос Брент се появи шумно както винаги, в компанията на шестчленен антураж.

Гостите почти се бяха събрали.

— Къде е Нико Константин? — попита Джоузеф. — Почти седем и петнайсет е.

Който познаваше Джоузеф, знаеше, че изключително много държи на точността. Сузана погледна Бърни.

— Къде е Нико?

Бърни сви рамене и се опита да изглежда небрежно.

— Изпраща извиненията си и се надява да дойде за кафето.

— Има нова приятелка — съобщи Сузана, — тя сигурно не го пуска от леглото!

Джоузеф се обърна към Чери:

— Ти си приятелка с Нико, нали?

— Нико ми е като баща — отвърна тя, свенливо навела поглед.

Обзалагам се — каза си Джоузеф. Чери му допадаше — госпожица Миловидност и Лъчезарие. Заслепила е Дино, защото е първото чисто момиче, което е видял от години. Чудеше се какво ли ще трябва да направи, за да се отърве от нея. Може би Нико знаеше, в края на краищата той я бе вкарал в живота на сина му, сигурно знаеше и как да я изкара оттам. Беше ослепително хубава и не ставаше за съпруга — щеше да легне с кого ли не, преди още да е изсъхнало мастилото на брачното свидетелство. Джоузеф хвърли поглед на Миа в другия край на масата. Ето това беше чиста работа!

— Господин Фоницети — започна Чери, — не знаете колко вълнуващо е за мен… че срещнах Дино… вас…

— Откъде си, мила? — попита Джоузеф. Нямаше да е зле да чуе нейната версия, преди да пусне частен детектив след нея.

На Бърни му се струваше, че вечерята продължава безкрайно. Сузана се беше вживяла в ролята на млада булка. Карлос му хвърляше по някоя рибешка усмивка, Миа и Дейвид както винаги бяха отчайващо скучни. Малката Чери, мис Самата Невинност май не успяваше да баламоса стария хитрец Фоницети.

Бърни не бе успял да се свърже с Нико. Хотелската стая не отговаряше и той остави съобщение, че засега всичко е наред. Но докога? Докога отсъствието му щеше да остава незабелязано и докога Бърни щеше да ги заблуждава с някаква си тайнствена приятелка.

Като че ли в отговор на въпросите му Джоузеф попита:

— Хей, Бърни, какво става с Нико. Чу ми се да казваш, че ще дойде за кафето.

— Предполагам, че се е забавил някъде…

— Когато каня хора на вечеря, те обикновено идват. Имам да говоря с Нико по работа. Кажи му по-късно да се отбие при мен.

Ставаше напечено, Бърни сериозно започваше да обмисля варианта да замине със Сузана за Ел Ей и да се измъкне невредим от кашата.

— Ако го видя — едва промърмори той. — Струва ми се, че може да е заминал някъде с това момиче.

— Заминал ли? — наостри уши Джоузеф. — Дино, чу ли?

— Какво? — Дино подскочи. Беше се унесъл в планове да прекара медения си месец в Европа, далеч от баща си.

— Нико Константин е заминал — каза сериозно Джоузеф.

— Не е заминал — Дино се опита да се засмее. — Тук е, обаче с жена… знаете как става…

— Коя е жената? — в очите на Джоузеф се бе появил стоманен блясък.

— Не знам как се казва…

— Тук ли работи?

— Не, струва ми се, че не.

— Коя е? С какво се занимава?

Сузана се намеси.

— Да, коя е всъщност тази тайнствена жена?

На Бърни му се искаше да я хване за косата и да удари главата й в масата. Не му харесваше и погледът на Джоузеф, той не беше глупав човек.

— Казах ти, не знам. Някоя курва го е замъкнала от масите право в кревата.

— Всички, внимание! — Чери възбудено плесна с ръце. — Повече не мога да се сдържам! Днес следобед Дино и аз се оженихме!

На Бърни му се прииска да я разцелува. За подобно отклоняване от темата не бе и мечтал.