Кучката

21

Рики караше ролса с безизразен поглед. Имаше чувството, че дните му при мисис Халед са преброени. След пиянската нощ, прекарана в забавления, тя се държеше студено и надменно. Нито веднъж не я спомена. Той започваше да мисли, че никога не се е случвала.

Разбира се, беше разказал всичко на Поли. Мислеше, че пикантните подробности ще й харесат. Тя го изслуша внимателно, зададе няколко въпроса и повече не го допусна до леглото си. Жените наистина бяха странни.

Наближиха алеята за лятната вила на семейство Грант. На паркинга вече имаше две ферарита, едно бентли и три ламборджини.

— Пристигнахме, Нико — обяви Фонтен. — Ще ти хареса.

Той хвана ръката й.

— Сигурен съм.

Фонтен сияеше, изглеждаше променена — по-нежна и отпусната, хапливата й заядливост беше изчезнала.

Ленард дойде да ги посрещне. Целуна Фонтен и любопитно изгледа Нико.

— Не е ли малко стар за теб? — дискретно я попита той.

— Как да ти кажа, Ленард, като че ли най-накрая пораснах.

— Наистина ли? Колко отегчително. Надявам се поне да е богат.

— Разбира се, че е. Не затова обаче съм с него.

Ленард кимна.

Междувременно Нико организираше ваденето на куфарите от багажника.

— Мили боже! — възкликна Ленард, като видя багажа им. — Та вие сте тук само за уикенда!

Фонтен се усмихна.

— Би трябвало да ме познаваш по-добре. Обичам разнообразието и не понасям да ми липсва нещо, а и Нико е същият. Сродни души — тя отправи дълъг, изпълнен с нега поглед към него. — Нали, скъпи?

— Може и така да се каже — на свой ред я погледна той.

Ленард взе да се мести нетърпеливо от крак на крак.

— Защо не влезем вътре? — предложи той.

— Чудесно. Кой е тук? — попита Фонтен, когато успя да откъсне поглед от любимия си.

— Сюзън и Санди Рутс, треньорът ми Чарли Уотсън, Пиърсън Криштън-Стюард и една възхитителна китайка.

— Вече си й хвърлил око, нали, Ленард? — закачливо попита Фонтен.

— Съвсем не.

— Остави колата — обърна се рязко Фонтен към Рики — и вземи влака за града. Няма да имам нужда от теб през уикенда.

Рики кимна. Вече беше решил, че е време нахаканата мисис Халед да си търси нов шофьор.

— Да, мисис Халед.

Кучка!

Всичко започна добре.

Нико наблюдаваше внимателно Санди Рутс. Изглеждаше приятно момче, а на Нико не му убегнаха тайните погледи, които разменяше с Ванеса по време на обяда.

След обеда Фонтен реши да поязди.

Нико не беше в настроение за езда.

— Хайде, момиче — подкани я Ленард, — аз ще дойда с теб. Някой друг?

— Не ме наричай „момиче“ — отряза го тя. — Нико, сигурен ли си, че не искаш да дойдеш?

— Предпочитам една-две игри табла, ако някой проявява интерес.

Пиърсън Криштън-Стюард се обади:

— Аз, бива ме в тая игра.

Нико смигна на Фонтен.

— В такъв случай можем да направим залози, ако не възразяваш, разбира се.

Фонтен го целуна по челото.

— Отивам да се преоблека. Ще се видим по-късно. — После се наведе и прошепна в ухото му: — Успех!

— Бъди сигурна — увери я той.

Нико беше най-интересният и най-привлекателният мъж в живота й. След всички момчета най-накрая имаше истински мъж. Освен това беше загадъчен, което също й допадаше. Имаше ужасното чувство, че е влюбена за пръв път в живота си. Боже опази! — мислеше си тя, докато се преобличаше.

— Надявам се да заложиш на нашия кон — започна Ленард, докато караха към конюшните. — Откак се занимавам с надбягвания, не съм виждал по-добър.

— Да, Ванеса ми каза. Заложила съм доста пари.

— Добро момиче.

Не искаше да му споменава подробностите като тази, че е заложила и къщата, и колата си. Трябваше й голяма печалба.

Нико на два пъти би Пиърсън, но той не се предаваше. Приятелката му Мей Линг ги наблюдаваше внимателно.

Чарли Уотсън хъркаше пред камината. Сюзън излезе на покупки.

Нико единствен забеляза как Санди и Ванеса безшумно се измъкнаха.

Фонтен беше забравила колко приятно е да се язди. Наслаждаваше се на вятъра, който свистеше в косите й. Беше ужасно за кожата, разбира се, но какво от това…

— Нека отдъхнем малко — извика Ленард.

Слязоха от конете на една поляна и още преди Фонтен да се усети, Ленард се нахвърли върху нея. Опита се да го отблъсне.

— Какво си мислиш, че правиш? — рязко попита тя.

Ленард дърпаше дрехите й.

— Искаш го… не можеш да ме заблудиш… само си играеш на непристъпна…

Фонтен яростно се опитваше да се измъкне.

— Ленард, за бога, престани.

— Харесва ти… искаш го… винаги съм те харесвал, Фонтен, и ти ме харесваш, не отричай…

Вече разкъсваше дрехите й, тя просто не можеше да повярва какво става. Най-сетне успя да го отблъсне със здрав ритник. Той се претърколи и застена от болка и удоволствие. Фонтен се изправи бързо.

— Мръсно копеле!

Тя яхна коня си и препусна бясно към къщата, задъхана от ярост.

Нико продължаваше да играе и тъкмо прибираше сериозна пачка от Пиърсън Криштън-Стюарт.

— Искам да си тръгваме — извика Фонтен.

Нико откъсна очи от играта.

— Защо?

Фонтен не успя да измисли причина — истината беше твърде унизителна.

— Просто искам да се прибера вкъщи.

— Не — твърдо каза Нико. — Оставаме за голямото надбягване утре. След това се прибираме.

Фонтен трябваше да признае, че едно от нещата, които харесваше у него, беше, че правеше онова, което той иска, а не което тя му казва. Разликата беше съществена.

Вечерята беше официална. Ванеса смяташе, че ще е неудържимо забавно, ако всички са издокарани.

Нико беше в добро настроение. Успя да измъкне повече от две хиляди лири от Пиърсън Криштън-Стюарт.

— Не е честно — ласкаво го порица Фонтен, докато бяха сами в стаята преди вечеря. — Остави нещастният човек да спечели нещо по-късно.

Нико се засмя.

— Истинска англичанка! Играта беше честна. Той загуби. Какво повече?

За миг се изкуши да сподели с нея за дълговете си и всичко останало, но се овладя. Сигурно щеше да се ужаси и по-лошо, можеше да поиска да откупи дълга му, а той не искаше това, въпреки че два-три от диамантените й пръстени щяха да решат проблемите му. Беше сигурен, че тя не е от дамите, които носят фалшиви бижута.

Оказа се доста трудно да говори насаме със Санди Рутс, но най-сетне успя да го хване след вечеря. Ненавиждаше се за това, което трябваше да направи, но нямаше друг избор. Заприказва младия жокей за това-онова, после сервира изненадата. Отначало Санди се преструваше, че не разбира за какво говори, но след това усети, че Нико не се шегува. Беше достатъчно схватлив, за да разбере, че с кариерата му на жокей е свършено, ако Чарли Уотсън го иска. А Чарли Уотсън сигурно щеше да го поиска, ако разбереше, че чука Ванеса Грант. Тук нямаше съмнение.

— Ще го направя — съгласи се той накрая. — Но не знам как въшливо копеле като теб спи спокойно нощем.

Нико наистина се чувстваше като въшливо копеле.

Пиърсън Криштън-Стюарт му досаждаше да играят още. Фонтен му отправи предупредителен поглед.

— Не забравяй да загубиш — каза тя.

Той й изпрати въздушна целувка.

— Какво мислиш за Санди? — попита я Ванеса.

— Санди ли? — Фонтен се изненада. — Имаш предвид малкия жокей?

Ванеса многозначително обърна очи.

— Не е толкова малък!

Фонтен изобщо не разбра накъде бие, защото вниманието й беше насочено към Ленард, комуто хвърляше вледеняващи погледи.

— Ленард е започнал да пълнее — отбеляза тя. — Защо не го пратиш някъде на санаториум за отслабване?

— Мислиш ли?

— Да, освен това е в опасна възраст. Рискът от сърдечен удар не е за подценяване.

— О, не — притесни се Ванеса.

— О, да — отвърна безжалостно Фонтен. — Определено изглежда остарял.

— Нико ми допада — смени темата Ванеса. — Никога не си изглеждала толкова…

— Клъвнала?

Ванеса се изкикоти.

— Да, това е думата.

— Така е — съгласи се Фонтен. — И ако трябва да бъда честна, така ми харесва.

В деня на голямото надбягване всички станаха рано. Беше студено, но слънцето грееше.

— Фантастично! — възкликна Фонтен на закуска. — От години не съм яла пушена херинга!

Нико взе един „Спортинг Лайф“ и започна да проучва състезателите. Тъй като Гарбо със сигурност нямаше да спечели, трябваше да провери останалите коне. Откри един — истински аутсайдер — френски кон на име Канга. Двайсет и пет към едно. Реши да се обади на Хал.

Хал го насърчи, защото познаваше коня. Беше печелил второ място в началото на сезона, но оттогава нищо. Все пак беше обещаващ, а и метеорологичните условия бяха добри.

— Искам да заложа на него — каза Нико.

— Колко?

— Задържах десет хиляди, когато платих на Федърс. Искам да ги заложиш, но не преди надбягването да е започнало.

— Но това е хазарт.

— Да не би целият живот да не е хазарт?