Кучката

4

Фонтен се беше развихрила из нюйоркските магазини. Ставаше ли въпрос за дрехи, нямаше равна в харченето на пари, освен може би Джаки Онасис. Източваше кредитните си карти, необезпокоявана от факта, че адвокатът й в Англия я бе предупредил да не харчи повече, но сега след грабежа имаше право да се постегне за скорошното си завръщане в Лондон. Армани, Черути, Фере бяха част от любимите й дизайнери.

Фонтен обядва с Алън Грант, съпруга на Сара. Той я забавляваше и искаше да я приюти в леглото си за следобеда. Тя отказа. Не че имаше нещо против Алън, беше преспивала с него, но той не беше нейният тип, освен това я чакаха още покупки. На трийсет и шест, Алън беше твърде възрастен за сексуалния й вкус.

Фонтен открай време действаше магнетично на мъжете. Трудно се устояваше на съблазънта на ухаещите й бедра. Освен това притежаваше нещо рядко — старомоден буржоазен блясък — мъжете го харесваха, особено младите.

След обяда тя продължи обиколката на магазините. Покупките се увеличиха с два чифта ботуши за по сто и осемдесет долара единия, семпла черна чанта от крокодилска кожа за четиристотин, огърлица и обици за петстотин и петдесет, грим и парфюм общо за триста долара. Поръча да й доставят всичко в хотела и реши да поспи преди нощните забавления. Взе си вана, сложи си маска от краставици и нареди да не я безпокоят.

Джъмп Дженингс провери още веднъж как изглежда, преди да излезе от невзрачния си апартамент във Вилидж. Изглеждаше добре и го знаеше, въпросът бе колко добре. Довечера щеше да разбере.

Кръщелното му име беше Артър Джордж Дженинг, получи прякора Джъмп в гимназията заради атлетическите си умения и така му остана. Той си го харесваше, не звучеше лошо. Представяше си го наред с това на Редфорд, Сталоун и Де Ниро. Неговият час щеше да настъпи. Отчаяно се надяваше това да стане тази вечер.

Нахлузи черните си кожени панталони и рокерското яке. Хвърли прощален поглед на отражението в огледалото и излезе.

Фонтен се събуди час преди гаджето й да дойде да я вземе. Вечерта щеше да започне с откриване на нова галерия, два коктейла и накрая „Студио 54“ — дискотека, в която всичко можеше да се случи, както и ставаше. Гримира се внимателно и подбра дрехите си: черна сатенена туника по тялото с остро деколте и панталони от крепдешин. Високи лъскави сандали от „Налстън“ допълваха общия вид. Един от помощниците на Лесли дойде да среши косата й и докато приключи с лигавенето и превземките, тя изглеждаше страхотно. Диамантите и изумрудите, разбира се, допринасяха за това.

Джъмп Дженингс се появи навреме. Фонтен потръпна, като го видя. Дали нямаше да й се подиграват?

— Нямаш ли костюм? — попита тя с известна досада.

— Какво им е лошото на кожените дрехи? — остро отвърна той.

— Приличаш на мачо. С костюм би изглеждал по-добре. Нещо италианско, с двуредно закопчаване.

Джъмп присви очи.

— Ей, мадам, ако искаш костюм, да ми беше купила. Аз съм актьор, а не наконтен пикльо.

Излязоха, той недоволен и ядосан, тя — леко притеснена. Няколко чаши шампанско оправиха нещата. Какво от това, че е в кожени дрехи? Добре подчертаваха мускулестата му фигура, беше висок метър и деветдесет и щеше да свърши работа като завършек на вечерта.

Явно видът му не притесняваше и останалите, жените го изпиваха с погледи, но той създаваше впечатление, че е изцяло погълнат от Фонтен.

Бяха се срещнали предишната седмица на някакво парти във Вилидж и тя незабавно го беше отнесла с лимузината си. Шестчасовия сексмаратон, който последва, пресуши дори и неговите сили. Това се казва жена — богата, красива и със стил. Двайсетгодишните глупачки вече му бяха омръзнали, пък и му се искаше тя да го заведе в Лондон.

— Забавляваш ли се? — промъкна се тя зад него.

— Пипни ме отпред и ще разбереш.

— Ау, колко си груб!

— Доколкото си спомням, това ти харесва.

— Понякога да.

— Винаги — каза той и я сграбчи за задника.

— Не тук.

— Леле, какви скрупули. На теб ти харесва навсякъде.

— Знаех, че има нещо у теб, на което не мога да устоя, и това е проницателността и интелектът ти.

Той се притисна до нея и се усмихна.

— Не е това, за члена ми става въпрос.

Любиха се часове наред, струваше им се, че го правят от цяла вечност. Сега Фонтен лежеше в полутъмната хотелска стая и пушеше, полузавита с чаршафа. От улицата долиташе воят на полицейските сирени и останалите характерни за Ню Йорк шумове.

Джъмп се беше свил като бебе в другия край на леглото и спеше дълбоко, похъркваше леко, а тялото му потрепваше от време на време в нервен спазъм.

На Фонтен й се искаше да се бе прибрал у дома си. Не беше сигурна, че иска да прекарат нощта заедно. Защо просто не се облече и не си отиде? Единственият мъж, с който й бе харесвало да прекарва цялата нощ, беше бившият й съпруг. В секса нямаше с какво толкова да се похвали, обикновено не задържаше ерекцията си повече от две минути, затова тя търсеше секс другаде. Иначе Бенджамин беше приятна компания за през нощта, въпреки че телефонът непрекъснато звънеше от всякакви точки на света.

Дали мускулестият жребец, който сега хъркаше блажено, го бе грижа за нея? Разбира се, че не. Беше сигурна в това. Вероятно я харесваше или се страхуваше от нея, смяташе, че може да му е полезна с нещо. Повечето полови атлети бяха използвачи. Търгуваха с телата си. Нямаше как да не го знае, самата тя го бе правила.

Фонтен въздъхна, стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото. Косата й бе в безпорядък, гримът — размазан. Сигурно Джъмп — какво смешно име! — нямаше да я погледне, преди да си тръгне. „Остарявам — каза си тя и се усмихна кисело, — щом мисля единствено как да се отърва от него.“ Пусна душа и застана под ледените бодлички.

Джъмп се размърда и се събуди, протегна ръка и разбра, че я няма. Ядоса се, че е заспал. След секса трябваше да поговори с нея. Беше готов да се върне в апартамента си само да си събере багажа и да отлети с нея в Лондон. Какво щеше да й струва един билет в повече? В крайна сметка той щеше да си го заслужи.

Чу шума от банята и се запъти натам. Тялото й се очертаваше през завесата. Желанието му видимо спадна, като осъзна, че водата е леденостудена, Фонтен избухна в смях и го перна с хавлията.

— Трябва да се приготвям.

Той се вкопчи в последния си шанс.

— Защо не ме вземеш с теб? — предложи той, уж небрежно. — Добре ще си прекараме.

Фонтен саркастично си представи как се връща в Лондон с двайсет и две годишен, треторазреден актьор, облечен в кожи. Подобна представа определено не й хареса.

— Джъмп, едно от първите неща, които един актьор трябва да знае, е как се слиза от сцената. Ти чудесно се справи с ролята си, само че нюйоркският спектакъл привърши, а лондонската публика като че ли не те очаква.

Джъмп се намръщи. Не му беше съвсем ясно какво казва тя, но усещаше, че му е била шута.