Кучката

2

Фонтен Халед се събуди с тежък махмурлук в нюйоркския си апартамент. Махна черната копринена маска за сън и се протегна за портокаловия сок от хладилника до леглото. Потръпна, докато изливаше студената течност в гърлото си.

Господи! Каква нощ! Студио 54. Двама мъже — единият бял, другият — черен. Страшно забавление!

Опита се да стане, но главата й се замая непоносимо и тя се строполи обратно в пухените възглавници. Взе шишенцето с витамини от нощната масичка и изгълта няколко таблетки. Въздъхна и се протегна за огледалото със сребърна дръжка. Седна и започна да изучава лицето си. Да, все още беше хубавица, въпреки ужасната година.

Ето я сега, мисис Фонтен Халед, бивша съпруга на прочутия арабски бизнесмен, мултимилиардер Бенджамин Халед. Наум Фонтен го наричаше арабско лайно. Та кой мъж напуска съпругата си, като три пъти й казва „Развеждам се с теб“ и после си тръгва, чувствайки се напълно свободен? Само едно арабско лайно — ето кой. Не й беше лесно да спести сензационните подробности около причината за развода, а именно: Бенджамин я бе компрометирал с тайно правени снимки как се чука с различни млади мъже. Никак не беше справедливо. Тя бе оправдана да има любовници. Бенджамин прехвърляше шейсетте все пак.

Разводът все още я притесняваше и по тази причина прекарваше повечето време в Ню Йорк, а не в Лондон, където всички знаеха. Не й липсваше Бенджамин, а всеобщото уважение и сигурността, която се полагаше на мисис Ал Халед. Продължаваше да е мисис Халед, разбира се, но вече не единствената, като се има предвид другата му бивша съпруга — тази, която остави, за да се ожени за нея. На това отгоре имаше и мисис Халед Номер Едно — неприлично млада манекенка на име Делор. Фонтен я намираше за не особено приятно маце, което правеше Бенджамин пълен глупак, харчейки парите му по-светкавично дори от нея навремето. Издръжката, която получаваше след развода, далеч не покриваше нуждите й. Стандартът й бе спаднал главоломно, дотам, че да носи миналогодишното си палто от норки. Какъв ужас — чак от миналата година!

Стана от леглото и огледа голото си тяло в голямото стенно огледало. Да, тялото й беше хубаво, редовно го поеше с тонизатори и лосиони, кожата й бе опъната, гърдите — като на шестнайсетгодишна. Фонтен винаги се бе грижила за себе си — масаж, сауна, козметика, упражнения. Положените усилия си заслужаваха. Скоро щеше да навърши четирийсет, а изглеждаше на не повече от двайсет и девет, при това без нито една пластична операция.

Наметна халата си и позвъни на прислужницата — дебела пуерториканка, — която все се канеше да уволни, но пък напоследък толкова трудно се намираше работна ръка. Момичето влезе, без да почука.

— Ще се радвам следващия път да почукаш, Риа — раздразнено рече Фонтен. — Милион пъти съм те предупреждавала.

Риа примигна, като видя отражението си, умножено от огледалата в спалнята. Господи, как й се искаше да се люби с приятеля си в това легло!

— Разбира се, мисис Халед — отвърна тя. — Искате ли да ви приготвя ваната?

— Да — рязко отвърна Фонтен. Наистина едва я понасяше.

Сара Грант, най-добрата приятелка на Фонтен в Ню Йорк, я чакаше търпеливо в „Четири сезона“, за да обядват заедно. Хвърли ядосан поглед на скъпия си часовник „Картие“ и изпуфтя. Фонтен винаги закъсняваше, което бе един от най-неприятните й навици. Сара махна на келнера да й донесе още едно мартини. Беше много красива, с меки черти, които контрастираха на гарвановочерната й коса. Беше и доста богата след два развода с милионери, в момента женена за писател, споделящ вкуса й към ексцентричния секс. В момента двамата изживяваха вълнуваща връзка с един травестит от Нова Англия, който искаше да стане попзвезда.

Фонтен влезе и със задоволство отбеляза, че хората още се обръщат след нея. Двете жени се целунаха, едва докосвайки страните си с устни.

— Как беше в Бевърли Хилс? — настоятелно попита Фонтен, докато се настаняваше. — Разказвай!

— Знаеш какво мисля за Лос Анджелис — там е горещо и скучно. Виж, Алън се позабавлява. Някакъв глупак най-сетне хареса сценария му. Плати му двайсет хиляди долара. Като го видиш, ще си помислиш, че е намерил златна мина!

— Колко мило!

— Възхитително. Моето мъжленце най-сетне изкара пари. Ще стигнат да покрият една четвърт от годишната застраховка на бижутата ми.

Фонтен се засмя.

— Колко си лоша, Сара. В бедния човек наистина има нещо.

— О, да! Само да ми каже къде го крие. Много ще се радвам да разбера.

Обедът мина в оживена размяна на клюки — и двете бяха ненадминати. Докато сервираха кафето, вече бяха обсъдили всичко и всеки и видно се забавляваха. Сара бавно отпи от своето „Гран Марние“.

— Срещнах един твой стар приятел — рече тя разсеяно. — Тони.

— Тони ли? — Фонтен се престори, че не се сеща, после облиза устни и попита: — Кой бе, Тони Жребеца ли?

— Същият. Той май не е запазил особено мили спомени от теб — саркастично каза Сара. — Какво си му направила?

Фонтен се намръщи.

— Взех го като келнер, направих от него най-добрия управител на най-добрата дискотека в Лондон…

— А, да, и после го изхвърли, нали?

— Отказах се от услугите му, преди той да се откаже от моите. Надутият копелдак се опитваше да върти собствен бизнес за моя сметка.

— И какво стана?

— Разправяла съм ти. Станах съдружник с неговия счетоводител, преди той да ме изпревари. Такъв е животът. Оттогава нищо не съм чувала за него. Какво ли пък търси в Лос Анджелис?

— Оглежда се, души и пръхти като всички в Ел Ей. Между другото как върви твоят клуб… „Хобо“ се казваше, нали?

— Всичко е наред. Запазил е класата си — отвърна Фонтен, докато вадеше кутия за грим от чантата си. — Тази сутрин получих писмо от адвоката си. Смята, че трябва да се върна да пооправя някои работи.

— И какви са тези работи? — шеговито попита Сара.

Фонтен намаза устните си с гланц, преди да отвърне:

— От финансов характер, скъпа. Единственото, което има значение.

Фонтен се чувстваше длъжна да се преструва, че всичко около нея е чудесно, дори пред близка приятелка като Сара. Сега, докато вървеше по Пето авеню, се сети за писмото от адвоката и реалното му съдържание — финансови проблеми, неплатени сметки, лошо похарчени суми. „Хобо“ беше в затруднение. Да, трябваше да се върне в Лондон и да оправи нещата. Но как бе възможно „Хобо“ да е в затруднение? От момента, в който Бенджамин й го бе купил, мястото носеше добри пари.

Тони, нейният менажер и любовник, се бе превърнал в най-търсения мъж в Лондон, когато го взе за управител. Когато се отърва от него, Йън Тейн, новият й съдружник, го премоделира, назначи нов управител и я разочарова с нежеланието си да й стане съдружник и в интимно отношение, така че откупи обратно дела си и преди да напусне Лондон, клубът процъфтяваше. Това че бе единственият собственик на „Хобо“, бе голямо предимство.

Започна да вали и Фонтен безуспешно се огледа за такси. По дяволите! Време беше да си намери друг милионер. Докато беше мисис Бенджамин Халед, винаги имаше на разположение ролс-ройс с личен шофьор. Сега можеше да наема лимузина с шофьор само за вечерите. Тогава наистина й бяха необходими, защото придружителите й нерядко разполагаха само с мотоциклет, а понякога и на това не можеше да се разчита. Фонтен обичаше мъжете, а тези с издути отпред панталони особено много.

Не бе преследвала парите, но поради красотата й те винаги бяха вървели след нея. Бенджамин например я забеляза на модно ревю в Сен Мориц и заряза първата си жена с бързина по-голяма дори от тази, с която свършваше в леглото. Когато стана мисис Халед, парите вече се превърнаха в необходимост. Фонтен имаше вкусове, които трудно се задоволяваха. Сега обаче се нуждаеше от кратка ваканция, преди да хване друг милиардер за съпруг. Уви, милиардер означаваше възрастен мъж (като изключим рокзвездите, но те пък имаха недостатъка да се привързват към недорасли блондинки), а Фонтен търсеше млади мъже с красиви тела и осемнайсет-деветнайсетсантиметрови атрибути.

Някакъв пияница се заклатушка пред нея, препречвайки пътя й.

— Иска ли ти се? — попита той и устата му се разля в похотлива усмивка.

Фонтен не му обърна внимание и понечи да отмине.

— Хей! — той отново се мъчеше да прегради пътя й. — Какво ти е? Да не би мадам да не е в настроение?

Фонтен го блъсна, видя едно такси и се затича към него, строполи се на задната седалка и въздъхна. Наистина трябваше да се махне от Ню Йорк.

Веднага щом Фонтен излезе, Риа, прислужничката й, се втурна към телефона. След десет минути приятелят й пристигна. Казваше се Мартино и според нея беше най-големият красавец в целия скапан Ню Йорк

— Какво ще ми кажеш, бейби? — той я ощипа, докато очите му измерваха всеки сантиметър от луксозния апартамент.

— Имаме два часа — нетърпеливо обясни тя. — Кучката няма да се върне преди пет.

— Да почваме тогава.

— Ей сега. Чакай първо да ти покажа нещо. Ела да видиш спалнята й. Можем да го направим в нейната спалня.

Мартино се подсмихваше, докато сваляше ципа на прилепналите си кожени панталони.

Фонтен прекара следобеда в слушане на клюки в козметичния салон. Част от нещата вече беше чула от Сара, но интерпретацията винаги беше интригуваща.

— Връщам се в Лондон — довери тя на Лесли, личния й фризьор.

— Наистина? — той показа хубавите си зъби. Освен тях имаше и хубави черти, и стройно тяло, но му липсваше нещо там, където не би трябвало да се пести, Фонтен лично беше проверила.

— Време е да сменя обстановката. Започнах да се отегчавам — продължи тя.

— Знам какво имаш предвид — съчувствено кимна той. — Накъде отива светът, след като Фонтен Халед говори за отегчение. Та това е смешно. Да не би да си успяла да преспиш с всички мъже под двайсет и пет в Ню Йорк?

Лесли беше на двайсет и шест, недоволен, че всеизвестната мисис Халед спа с него само веднъж и после го изгони като неприятна миризма. Е, вярно, че си правеше при него косата, но той бе не само най-добрият, но и най-модният стилист в града.

— Ще ти липсвам ли, Лесли? — и тя му отправи продължителен поглед.

Старата чанта флиртуваше и той много добре го разбираше. Какво е станало, скъпа мисис? Да не би да имате няколко часа за запълване?

— Разбира се, че ще ми липсваш. Всеки път, когато поставям перука, ще се сещам за теб.

Фонтен се върна в апартамента си в лошо настроение. Първо, ужасният пияница на улицата, после Лесли и като капак вонящият шофьор на таксито, който държеше да обсъждат средствата на президента Картър, като че от това зависеше животът му. Кретен! Задник! На всичко отгоре главата й се цепеше от болка.

Позвъни и изпрати куп псувни по адрес на Риа, докато чакаше. Най-накрая ядно си представи как трътлата хърка пред някоя сапунена опера по телевизията и затърси ключовете си. Когато най-сетне отвори, беше бясна като оса.

— Риа, къде си, по дяволите, нещастнице?

Гледката й подейства като шамар. Апартаментът беше обран, а малкото останало беше съсипано. Шокирана, тя понечи да влезе, но си представи трупа на Риа, обезобразен, някъде из целия хаос, а й хрумна, че и крадците може още да са вътре.

Полицаите се представиха отлично. Пристигнаха след час и половина и не откриха други следи от вероятно убитата Риа освен „Шибана кучко“, надраскано с червило по огледалата в спалнята. Фонтен веднага позна неграмотния почерк на пуерториканката. Всичко, което можеше да се вземе, беше изнесено: дрехи, куфари, тоалетни принадлежности, хавлии, дребни мебели, дори лампите и електроуредите, включително прахосмукачката. На леглото, от което бе останал само матракът, имаше лепкави петна от сперма.

— Милостиви боже! — Фонтен прониза с поглед двамата полицаи. — Къде, по дяволите, е детективът, който ще разследва случая? Да знаете, че имам влиятелни приятели и няма да оставя нещата така.

Двете ченгета се спогледаха. Само да не назначат Сламиш, мислеха и двамата в невероятен синхрон, но знаеха, че е неизбежно. На Сламиш и Фонтен им бе писано постоянно да се срещат.

Старши детектив Марвин Сламиш имаше три очевидни недостатъка. Първо: неконтролируем дефект в лявото око, който го караше да примигва в най-неподходящи моменти, второ — неизчерпаема способност да задържа газове и сам да не знае кога ще ги изпусне, и трето (донякъде свързано с предишното) — силна телесна миризма, която никакви дезодоранти не бяха в състояние да потиснат. Старши детектив Сламиш не бе щастлив. Използваше освежител за уста, специални дезодоранти, дамски вагинални спрейове, с които обилно пръскаше интимните си части, пудри за крака и какво ли още не. Независимо от всичко, вонеше ужасно. Фонтен подуши веднага, щом влезе в къщата й.

— Господи, на какво смърди така?

Старши детектив Сламиш примигна, пръдна и свали шлифера си. Фонтен беснееше с ръце на кръста.

— Какво ще предприемете по случая?

Гледаше го с изпепеляващ поглед, сякаш вината за случилото се беше негова.

— Е? Още ли не сте открили прислужничката ми? — в тона й имаше презрение, тя дори не си правеше труда да го крие.

Сламиш се отпусна върху креслото, останало след плячкосването. Дамаската беше разпрана и пълнежът висеше. Денят беше започнал лошо и нямаше никакви шансове да се оправи. Доникъде не беше стигнал в разследването на една наркоафера, скара се с едноръкия си зет, ветеран от Виетнамската война, в момента моден художник, и сега тази стисната английска курва. Не стигаше ли болката в тестисите? Не стигаше ли, че и сам усещаше, че смърди на пръч?

— Всичко е овладяно, мадам — измърмори неубедително той.

— Овладяно ли? — Фонтен вдигна вежди с недоверие. — Възстановили ли сте имуществото ми? Арестували ли сте прислужничката ми?

Двете ченгета си размениха многозначителни погледи. Сламиш се опита да си придаде вид, отговарящ на положението му.

— Дайте ни време, мадам. Разследването едва започна. Между другото, бих искал да ви задам няколко въпроса.

— Въпроси? На мен? Шегувате се. Да не би аз да съм престъпникът?

— Разбира се, че не сте, мадам… има обаче случай, когато… хм… хората нагласят нещата. Застраховки… разбирате ме…

Очите й пламнаха.

— Да не се опитвате да намеквате, че сама съм нагласила всичко това?

В този крайно неподходящ момент детектив Сламиш примигна.

— Ах ти, дребен нещастник! — изкрещя Фонтен. — Ще ви отнема значката за нахалството.

Сламиш се изправи бавно, пръдна отново и се опита да се извини.

— Марш оттук — беснееше Фонтен. — Не искам да се занимавате с моя случай. Като разкажа на съпруга си за вашите обвинения…

Детективът се потътри към вратата. Има дни, в които просто не си струва да ставаш от леглото.

Фонтен прекара пет кошмарни часа, неудобно настанена в хотел „Пиер“. Слава богу, бижутата й стояха заключени в банков сейф — предпазна мярка, на която я бе научил Бенджамин. Що се отнася до апартамента, и бездруго имаше нужда от нови мебели. А и дрехите… Новият гардероб не беше проблем, а и за щастие застраховката покриваше щетите. Е, да, налагаше се да прекара някоя и друга нощ в „Пиер“, докато се съвземе и купи някои неща. После идваше ред на Лондон, „Хобо“… и подреждането на живота.