Кучката

18

Бърни отново попадна в оковите на брачния живот като мишка в капан. Сузана възторжено правеше планове за втората им сватба, досаждаше му и час по час чуруликаше по телефона със скъпия си татко.

— Разбери какво са предприели за Нико — нареди й Бърни.

— Как мога да го направя? — ококори очи Сузана.

— Не ме баламосвай — отряза я Бърни. — Ти не по-зле от мен и цял Холивуд знаеш, че Карлос Брент има връзки, пред които „Уотъргейт“ изглежда като следобедно детско парти. Може би дори притежава шибания „Форум“, така поне разправят.

— Не бъди смешен. Така наречените „връзки“ на тате са само в главата ти.

— Не ставай наивна. Искам да разбереш какво смятат да правят с Нико. Той ми е приятел, не искам нищо да му се случи.

Сузана процеди през зъби:

— На него май не му пукаше много за теб, когато те насади. Остави те, насаден на пачите яйца, и ако не бяхме се събрали… знаеш на какво е способен татко заради мен.

— Да, знам. Щеше да бъде много по-доволен да види как се катеря по кактусите в пустинята.

Сузана се намуси.

— Страшно си умен, няма що. Много те бива да дрънкаш глупости.

Два часа по-късно тя донесе информация, че на Нико са му дали една седмица.

— Виждаш ли колко добър и щедър е чичо Джоузеф.

— Чичо Джоузеф! Само ти можеш да наричаш най-големите гангстери във Вегас „чичо“!

Сузана сви устни.

— Ама ти си ужасно мнителен. Подозираш, че всеки, макар и далечно свързан с Лас Вегас, е гангстер. Ако искаш да знаеш, чичо Джоузеф е почтен собственик на хотел.

— Да бе, а папата е евреин.

Бърни изчака Сузана и Стар да излязат да поръчват сватбените си тоалети и се качи в спалнята да провери дали сейфът на Сузана все още е в гардероба. Беше там, скрит зад рафтовете за обувки.

Предположи, че комбинацията е сменена, но докато въртеше диска, се оказа, че не е. Вратичката се отвори. Най-отпред беше разнородната колекция от бижута, които Карлос бе подарявал на скъпата си щерка. Освен това обаче имаше сто хиляди долара в брой — сватбен подарък от скъпоценния татко. Сто хиляди в чисти, нови банкноти, недокоснати, непокътнати и половината негови, макар че Сузана не му беше разрешила да припари до тях. Кой глупак държеше сто хиляди в сейф, когато можеше да ги вложи в банка и да трупат лихви? Само неговата бивша, а скоро и настояща съпруга — милата Сузана.

— Ще ни бъдат за извънредни случаи — беше заявила тя преди пет години и оттогава той не ги беше виждал.

Сузана не подозираше, че Бърни знае шифъра, но една вечер той я бе наблюдавал, докато вадеше някакво колие и цифрите се бяха забили в съзнанието му. Половината сума беше негова, той имаше права върху нея. Той извади петстотин банкноти от по сто долара и ги подмени с пачки от по един долар.