Кучката

23

Ездачите се готвеха за старта. Фонтен в костюм на Ив Сен Лоран и три четвърти палто от норки стискаше здраво ръката на Нико.

— Толкова е вълнуващо — нареждаше тя. — Заложи на Гарбо, нали?

Той поклати глава. Току-що беше заложил трите хиляди, спечелени от Пиърсън Криштън-Стюарт, при различни букмейкъри, плюс десетте хиляди, които Хал щеше да заложи вместо него, всичките на Канга.

— Трябва — настояваше Фонтен — да играем на сигурно. Той няма да загуби, а и по-добре да не го прави. Заложих къщата и колата си на него.

— Какво? — той я гледаше втрещен.

— Не исках да го споменавам преди това, скъпи, но съм малко, как да кажа, разорена. Рискувам всичко освен бижутата. Нали ти казвам, че е много вълнуващо!

Нико не можеше да повярва. Фонтен разорена! Това е нелепо!

— Извини ме за минутка — каза бързо той и се изправи. — Имам малка работа.

— Не забравяй да заложиш на Гарбо! — извика тя след него.

Нико разбута тълпата. Трябваше незабавно да намери Санди. За пръв път след Лиз-Мария слагаше някой друг пред себе си.

„Не ставай глупак“ — се обаждаше един глас вътре в него. Той не му обърна внимание.

Не беше лесно да открие жокея, но успя. Санди въздъхна с благодарност, че го откачват от въдицата.

Нико започна да рови по джобовете си, за да заложи нещо на Гарбо, но нямаше. И последният му цент препускаше по пътя към проваления шанс, след като фаворитът отново беше в играта. На връщане той мина покрай Лин и Федърс. Федърс кимна едва забележимо, Нико отвърна със същото. След надбягването щеше да се движи плътно с гостите на Грант, а после безшумно щеше да изчезне от града.

Докато се добере до Фонтен, надбягването почти започна. Беше развълнувана като ученичка. Нико я гледаше с дълбока нежност, може би я виждаше за последно…

Гарбо излезе напред и това естествено не учуди никого. Къде беше Канга? Кой знае? Трудно беше да я различи сред останалите ездачи.

Гарбо държеше преднината, препускаше красиво и прескачаше препятствията с невероятна лекота — кон и ездач бяха едно цяло.

На петнайсетата обиколка Гарбо внезапно се препъна и падна. Тълпата изрева от ужас.

— О, господи, не! — Фонтен всеки миг щеше да припадне.

Нико я прегърна.

— Това е само игра — успокояваше я той.

— Игра ли? Заложила съм всичко на този кон, абсолютно всичко!

Той я притисна до себе си. Вече нямаше нужда да бяга от града.

— Значи заедно ще сме разорени.

— Ти… разорен?

— Страхувам се, че да.

Започнаха да се смеят едновременно. Прегръщаха се, целуваха се и не спираха да се смеят.

— Какво ще правим? — попита Фонтен.

— Ще бъдем заедно, все ще измислим нещо.

Погледнаха се, като че ли се виждат за пръв път, без да забелязват шума и хаоса около себе си.

— Ти ще играеш табла, а аз ще си продам бижутата — пошегува се Фонтен.

— Бижутата никога. Никога! Забранявам ти!

— Какъв джентълмен си.

— А ти си кучка.

— Но на теб ти харесва.

— Обичам те.

— И аз теб.

После се целуваха и Нико не чу, когато съобщиха, че победител в надбягването е Канга.

— Ще се погрижа за теб — каза той. — Никакви флиртове повече. Никакви италиански жребци.

Фонтен се усмихна.

— Същото се отнася и за теб. Никакво омайване на всяка срещната фльорца.

Още веднъж се погледнаха и се прегърнаха. През рамото на Фонтен Нико забеляза едно зашеметяващо момиче. Изгледа го с възхищение.

През рамото на Нико Фонтен видя изключително приятен на вид млад мъж. Огледа го с интерес от главата до петите.

Отдръпнаха се, погледнаха се и се засмяха.