5

— Чери ли? — очите на Нико блеснаха. — Защо, за бога, си я довел тук?

Седяха на бара във фоайето на хотела. Бърни никога не беше виждал приятеля си толкова ядосан.

— Нямах друг избор — оправда се той. — Беше при мен, когато ти се обади, и тя така настоя.

— В живота винаги има избор — каза Нико хладно и отпи от водката си.

Бърни се покашля притеснено.

— И така? — престраши се той. — Какво става? Забавляваме ли се?

— Забавляваме се друг път. Колко пари носиш?

Бърни доволно потупа джоба на сакото си.

— Шест хиляди в брой. Ще ги разиграем ли?

Нико се засмя горчиво.

— Вече ги разиграх, моето момче. Дълговете ми към това почтено заведение възлизат на петстотин и петдесет хиляди долара, без да споменаваме собствените ми шест хиляди, които изгоряха.

Бърни потрепери.

— Какво… шегуваш ли се?

— Никаква шега — отсече Нико. — Самата истина. Чувствай се свободен да ме наречеш както искаш.

Няколко минути седяха в неловко мълчание, после Бърни каза:

— Слушай, Нико, как успя да се забъркаш в такава каша? Виждал съм те да играеш много пъти, но никога не си залагал големи суми.

Нико кимна.

— Какво да ти кажа. Станах алчен и късметът ме изостави. Нали знаеш как става.

Бърни се съгласи с кимване. Беше виждал как става. Обхване ли те хазартната треска, нищо не може да ти помогне. Повлича те като тъмен въртоп. Печелиш или губиш, но не спираш.

— Какво смяташ да правиш?

— Не знам. Вече не мога да играя.

— Фоницети никога нямаше да ти дадат такъв кредит, ако знаеха, че не можеш да го върнеш.

— Сега вече и аз го знам — каза Нико. Но когато си върнах способността да разсъждавам, вече беше късно. Сигурно са мислели, че щом губя шест бона, нямам проблем с наличността. Шестте хиляди бяха от продажбата на къщата ми, последното залагане. Разорен съм, момко, пълен банкрут.

Едва сега Бърни осъзна истинските размери на катастрофата. Да загубиш беше доста лошо, но да не можеш да платиш… Самоубийство… Единственият изход… Бърни лично бе познавал един от Ел Ей, който дължеше на букмейкъри седем хиляди долара. Нищо и никакви седем хиляди долара. Една сутрин го намериха изхвърлен от вълните на Малибу Бийч. Още същата седмица доста народ си изплати непокритите дългове.

— Загазил си я — каза Бърни.

— И още как.

— Ще измислим нещо — опита се да го успокои Бърни.


Чери разглеждаше апартамента на Нико с детинско възхищение. Дори подскочи върху огромното легло и се изчерви, като си представи как можеха да се забавляват върху него.

Чери живееше в Лос Анджелис малко повече от година и вече бе решила, че работата на актриса не е за нея. Беше постигнала някакъв успех като модел в Тексас, когато едно обаждане я доведе в Холивуд, в скромен апартамент на „Фаунтън авеню“. За двайсет и пет прослушвания беше получила две дребни роли и дребно участие в телевизионна реклама. Когато срещна Нико, любовта за пръв път се появи в живота й. Сексът вече присъстваше в него. За пръв път го направи в гимназията с професионален футболист, после с един производител на джинси, последван от холивудски агент, който обещаваше големи неща и донякъде изпълни обещанието си, макар и в различна от професионалната сфера.

Нико беше напълно различен. Всичко, което един мъж трябва да бъде — Рет Бътлър в „Отнесени от вихъра“, Гетсби от „Великият Гетсби“ — Чери възприемаше живота чрез филмите — така й изглеждаше по-реален.

Нико я очароваше от момента, в който се срещнаха на едно парти, до мига на прощалната реч. Първо плака, осъзнавайки колко прав е той. След това си помисли: „Защо пък да е прав? Защо да съм по-щастлива без него?“

После я осени мисълта, че без него е нещастна, което на свой ред означаваше, че трябва да са заедно. Веднага се отправи към дома му, за да му съобщи радостната вест, но него го нямаше, а Бърни бе така добър да я покани в Лас Вегас и ето я тук в хотелския апартамент на принца.

Изми се, среса дългата си руса коса и седна да чака търпеливо. След два часа се запита не е ли по-добре да отиде да потърси и двамата. Погледна се в огледалото, което я окуражи, и тръгна към асансьора.


На Дино Фоницети често му казваха, че прилича на младия Тони Къртис, което не бе лишено от истина. Той беше първокласен самец и имаше голям успех сред жените. Брат му Дейвид, макар че бе изтеглил кофти късмет да прилича на тежковоз, не отстъпваше и бележеше бройки с монотонна последователност.

Дино се качи в асансьора, който спря няколко етажа по-долу и в кабината влезе най-прекрасната жена на света — милата Чери, невинна като гимназистка.

— Здравейте — каза възхитеният Дино.

Чери стеснително сведе поглед към пода. Дино, който никога не бе имал проблем да завърже разговор, напрегна ума си да измисли нещо.

— В хотела ли сте отседнали? — беше не особено блестящият резултат от тази дейност.

Чери вдигна големите си сини очи.

— Само за малко — отвърна.

Всички идваха в Лас Вегас за малко. Асансьорът спря и двамата излязоха, тя като че се колебаеше.

— Какво ще правите? — запита Дино.

— Имам среща с приятел.

Дино реши, че не може да остави сияйното същество да изчезне току-така от живота му, протегна ръка и каза:

— Аз съм Дино Фоницети. Семейството ми е собственик на този хотел и ако мога да направя нещо за вас… само кажете…

Ръката й беше малка и нежна. Той се влюби! Ей така!

— Опитвам се да открия мистър Нико Константин. Познавате ли го? — Гласът й беше галещ като ръката.

Дали познава Нико? Той самият го търсеше. Тя също. По дяволите!


Нико и Бърни все още обсъждаха различните възможности, когато Бърни каза:

— Не мога да повярвам на очите си. Дино Фоницети иде насам с Чери за ръка.

Когато приближиха масата, Нико стана. Дино наистина я водеше за ръка, тя смирено го следваше, а хората се обръщаха подире й. Тя пък гледаше Нико и преливаше от радост.

— Трябваше да дойда — едва промълви тя.

Нико премести поглед от нея към Дино.

— Срещнахме се с мистър Фоницети в асансьора и той бе така любезен да ми помогне да те открия — бързо обясни Чери, трепкайки с мигли.

— Нико! — сърдечно възкликна Дино.

— Дино! — не му остана длъжен той.

— И Бърни — добави Дино. — Защо не ме предупреди, че идвате?

Бърни се усмихна.

— А, съвсем импулсивно го реших.

— Как сте? — попита Дино. — Добре ли се чувствате?

Нико се усмихна широко.

— Чудесно.

— Кажете ми, ако имате нужда от нещо — продължи да любезничи Дино. — Колко време ще останете впрочем?

Въпросът беше съвсем обикновен, но Нико имаше чувството, че знае защо му го задават.

— Достатъчно дълго, за да възстановя някои суми — пошегува се той.

— Разбира се — и Дино им отправи една от най-подбраните си усмивки. — Искаме всички да си тръгват оттук спечелили. Тази вечер, ако не възразявате, сте мои гости на вечеря — той погледна Чери. — Ще успеем за последното шоу на Карлос Брент. Сигурен съм, че ще ти хареса.

Тя погледна Нико, който кимна одобрително. Преди да си тръгне, Дино се обърна към Бърни.

— Сузана е тук. Изглежда много добре.

— На кого му пука? — промърмори Бърни, когато той се отдалечи.

— Коя е Сузана? — попита Чери.

— Бившата ми жена, нищо сериозно.

Нико броеше някакви пари, после подаде на Чери двеста долара.

— Бъди добро момиче и иди да си играеш. С Бърни обсъждаме важни неща.

— Но, Нико, аз трябва да говоря с теб. Имам да ти казвам нещо важно. Дойдох тук само да…

— Не съм те молил да идваш — сряза я той.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Мислех си, че ще зарадваш.

— Много се радвам, но сега съм зает.

Чери се нацупи.

— Аз не мога да играя на рулетка.

Нико посочи към Дино, който бе спрял да приказва с някакви крупиета.

— Господин Фоницети ще те научи, при това имам чувството, че ще го направи с удоволствие.

Чери се фръцна, а двамата с Бърни се спогледаха.

— Тя може да работи в наша полза — рече Бърни. — Не съм виждал Дино толкова развълнуван, откак за две вечери преспа в всички гърли на „Форум“ една след друга.

— Прав си — съгласи се Нико. — Нека сега обсъдим още веднъж плана.


Дино предложи на Чери още вино. Тя отказа, слагайки нежната си ръка върху чашата.

— Никога не пия повече от една чаша — сериозно заяви тя.

— Никога?

— Никога. Освен ако не съм на сватба или друго голямо събитие.

— Това не е ли голямо събитие? — настоя той, отмести ръката й и напълни чашата догоре. Чувстваше се в приповдигнато настроение от развоя на събитията. Нико му я поднесе на тепсия. Вечеряха заедно четиримата, после Нико го отведе настрана, каза му че има важна работа и че пристигането на Чери е било досадно недоразумение. Дино го увери, че не бива да се тревожи и че той лично ще е щастлив да се погрижи за нея.

— Тя е прекрасно момиче — ентусиазирано каза Нико, — но я чувствам по-скоро като сестра, все пак не искам да засягам чувствата й. Вероятно ще прекарам нощта с приятелката й…

— Бъди сигурен, че тя няма да разбере — каза Дино, добавяйки наум, че няма как да разбере, понеже те от своя страна ще прекарат нощта заедно.

И така след вечеря Нико се извини и излезе. Бърни, когото бяха сложили до бившата му съпруга, си тръгна с нея под ръка, така че Дино остана сам с Чери. Тя се чувстваше неудобно, но беше решила да помогне на Нико. Той я помоли да забавлява Дино. „Прави каквото искаш, но гледай да остане погълнат от теб поне до утре сутрин.“ После нежно я целуна и добави. „Важно е за мен, някой ден ще ти обясня всичко.“

Чери бавно пиеше виното си.

— Дино, ти в хотела ли живееш, или имаш къща?

— Тук живея, кукло — гордо отвърна той. — Имам пет апартамента на последния етаж — от тях се открива най-красивата гледка. Искаш ли да ти я покажа?

— О, да, с удоволствие. Може ли?

Можело ли? Нещата се развиваха по-бързо, отколкото се бе надявал. Чери изцяло го бе омагьосала и той забрави всичко останало. Единствената му грижа беше как да вкара в леглото си тази невероятна кукличка. Съвсем му излезе от главата, че трябва да разпита Нико за дълга му и да получи чек, който да ги покрие. Петстотин хиляди бяха много пари по всички стандарти. Обаче… близостта на Чери бе достатъчна, за да забрави всичко, а и Нико, изглежда, не бързаше да заминава. Утре щеше непременно да говори с него.


Веднага щом напусна масата, Нико се запъти право към казиното. Черните му очи търсеха дамата, с която заедно бяха играли бакара.

Госпожа Дийн Костело прибра още един куп стодоларови жетони. Каква срамота, че мистър Дийн Костело не се спомина няколко години по-рано. Беше толкова стиснат! Така и не разбра милият, че парите са, за да се забавляваш.

Излезе ново число, трийсет и пет.

— Тази вечер късметът е с вас, мадам — отбеляза Нико.

Кучият син, явно се беше лепнал за нея.

— Да, така е — засмя се тя и разбърка жетоните.

Огромният й диамант привличаше светлината и проблясваше подканящо. Цената му сигурно щеше да го извади от неудобното положение. Колко ли тежеше дамата — деветдесет, сто и трийсет или някъде по средата? Беше трудно да се каже, също както и възрастта й.

— Вие сте красива жена — прошепна той в ухото й. — А красивите жени не би трябвало да губят вечер като тази край игралните маси.

— Чужденец ли сте? — попита тя, изчервена от комплимента, но не и изненадана. Госпожа Дийн Костело наистина беше хубавица, може би с някой и друг килограм в повече за нечий превзет вкус, но този мъж не беше вчерашен и явно разпознаваше хубавата, зряла, сексапилна жена. Така че тя побърза да осребри жетоните си, вечерта наистина не бе за изпускане.

Половин час по-късно бяха в стаята й, Нико умееше да цени времето.

— Обикновено не каня непознати мъже в стаята си — заяви мисис Костело.

— Аз не съм непознат — отвърна Нико, отвори шампанското и сръчно пусна две дози сънотворно в чашата й. — Какво странно има в това да усещаш близост с красива жена?

Госпожа Костело заквича от удоволствие. Явно й предстоеше най-приятното нещо след двайсет и една годишния негър сервитьор в Детройт.


Сузана не беше предвидена, но какво можеше да направи? Тя го обсеби с неподражаемия си властен маниер и сега с все по-раздразнен тон му се оплакваше от адвоката си. Бърни кимаше, без да може да обели и дума. Наблюдаваше Дино и Чери, които бяха на съседната маса и, изглежда, добре се разбираха. Сузана го плесна по ръката.

— Попитах те какво правиш тук. Слушаш ли ме изобщо?

— Да, да — бързо отвърна той и я погледна.

— Е?

— Не мисля, че ми трябва твоето разрешение.

Сузана се ухили язвително.

— Все същите умни отговори — единственото, което можеш да правиш.

Бърни стана. Нямаше намерение да слуша глупостите й.

— Извинявай, Сузана. Имам важна среща. Картите ме зоват, затова съм тук.

— Ще играеш комар! — гневно извика тя. — А аз трябва да се боря с теб за всеки шибан цент от издръжката.

Бърни я дари със смразяващ поглед. Плащаше й петнайсет хиляди долара месечно, а тя пак беше недоволна. Беше нелепо. Карлос Брент имаше милиони, а Сузана беше единственото му дете. С крайчеца на окото си видя Дино и Чери да стават от масата.

— Трябва да вървя — бързо каза той.

— Бърни — спря го Сузана. — Защо по-късно не пийнем по едно? Омръзнаха ми тези караници.

О, боже! Допълнителни усложнения. В очите й ясно бе изписано „Чукай ме“. Бърни се насили да я дари с окуражаващ поглед.

— Не е зле. Къде ще бъдеш?

— След шоуто ще прекарам малко време с татко, после ще съм си в стаята.

— Добре. Ще се видим по-късно.

Той се измъкна тъкмо когато Дино и Чери се качваха в асансьора. Мацето се справяше чудесно — една дума от Нико и тя бе готова на всичко, за да помогне. Бърни забърза навън. Той също имаше роля.

Всички искаха да помогнат на Нико.

Загрузка...