Рай в Тексас

9

Боби Том стоеше в средата на почистения балатум и се взираше през прозорците на караваната, докато чакаше Грейси да освободи душа за него. Случилото се го докосна повече, отколкото бе склонен да си признае. Въпреки богатия си опит с жените, никога не бе виждал някоя от тях да откликва така. Едва я докосна, а тя тутакси достигна върха.

След това двамата почистиха кухнята в пълно мълчание. Грейси нито веднъж не го погледна, а и той беше прекалено ядосан и въобще не му се искаше да говори. Как, по дяволите, бе могла да остане девствена толкова дълго? Нима не разбираше, че е твърде чувствена, за да си забранява едно от най-основните удоволствия в живота?

Чудеше се дали е по-бесен на нея, или на себе си. Трябваше да призове целия си самоконтрол, за да не разкъса онези миниатюрни бикини и да не се възползва от това, което му се предлагаше. И защо не го направи? Защото тя беше Грейси Сноу, дявол да го вземе, а той много отдавна се бе отказал да чука само от милосърдие. Всичко беше дяволски сложно.

В този миг взе решение. Явно сексуалното му желание се бе завърнало с пълна сила и той щеше да отлети за Далас в мига, в който имаше възможност. А когато се озовеше там, възнамеряваше да се обади на една красива разведена позната, която обичаше свободния и лесен живот без усложнения, също толкова, както и самият той. Много повече се интересуваше от това да я съблекат гола, отколкото от разни романтични вечери на свещи с дълги и отегчителни разговори. И след като престанеше да живее като монах, повече нямаше да се изкушава от Грейси Сноу.

Спомни си, че не беше извадил куфара й от багажника на своя тъндърбърд, както й бе обещал. Излезе от караваната и видя, че край оградата за конете се бяха събрали неколцина от членовете на снимачния екип. Зарадва се, че бяха достатъчно далече, за да му се налага да обяснява защо е оплескан със засъхнал сладолед.

Веднага щом отвори багажника на колата, чу един провлачен глас зад гърба си.

— Виж ти, виж ти. Аз пък си помислих, че вони така от някое кучешко лайно. Каква е тази гадост по теб?

Боби Том измъкна куфара, без да поглежда назад.

— Радвам се да те видя, Джимбо.

— Само Джим. Джим, разбра ли?

Боби Том се извърна бавно и се озова лице в лице със стария си враг. Джимбо Такъри изглеждаше все така грамаден и тъп, както винаги, дори и в униформа. Тъмните му гъсти вежди почти се сключваха над очите му. Още имаше и същата онази леко набола брада, която Боби Том можеше да се закълне, че помни едва ли не от детската градина. Шефът на полицията не беше глупав — Сузи му бе казала, че си върши добре работата, откакто Лутър го бе назначил — но определено приличаше на глупак с якото си плещесто телосложение и голяма глава. Освен това имаше твърде много зъби и демонстрираше всеки от тях с мазната си усмивка, която изкушаваше Боби Том да опита умението на юмрука си в областта на челюстната хирургия.

— Струва ми се, господин кинозвезда, че ако сега дамите можеха да те видят, едва ли щяха да те помислят за толкова неотразим жребец.

Боби Том го изгледа раздразнено.

— Не ми казвай, че още те е яд заради Шери Хопър. Та това беше преди петнайсет години!

— Разбира се, че не. — Полицейският началник се приближи бавно и качи крака си върху бронята на колата. — Точно сега съм ядосан, задето застрашаваш сигурността на жителите на този град, като бръмчиш наоколо с колата си, на която единият фар е счупен. — Измъкна един розов бележник, ухили се широко и започна да пише фиш за глоба.

— Какъв счупен фар… — Боби Том млъкна. Не само че предният му ляв фар бе счупен, но и парченца от стъклото се бяха пръснали по земята, подсказвайки му съвсем ясно кой го бе сторил. — Ти, кучи…

— По-кротко, Би Ти. Докато си тук, ще трябва да внимаваш как разговаряш с представителите на закона.

— Ти си направил това! Ти, копеле проклето!

— Здравей, Би Ти. Здравей, Джим.

Химикалката на Джимбо застина във въздуха, той се извърна и се ухили на тъмнокосата жена с подрънкващи сребърни гривни, изникнала ненадейно зад тях. Откакто Боби Том бе пристигнал вчера, в старанието си да привлече вниманието му, Кони Камерън — жената, която работеше във фургона на кетъринга и старо негово гадже — бе направила всичко възможно да привлече вниманието му, с изключение на това да се съблече пред него. Сега, като забеляза влюбените искри, танцуващи в очите на Джимбо, той осъзна примирено, че го очакват допълнителни неприятности.

— Здравей, скъпа. — Джимбо докосна с устни нейните. — След няколко минути смяната ми свършва и си мислех да те изведа на вечеря. Хей, Би Ти, чу ли, че двамата с Кони се сгодихме? Сватбата ще бъде в Деня на благодарността и очакваме страхотен сватбен подарък от теб. — Джимбо го удостои със самодоволната си усмивка и с усърдие поднови писането на фиша.

— Поздравления.

Кони изпиваше Боби Том със зажаднял поглед.

— Какво ти се е случило? Имаш вид, сякаш си се търкалял в кочина.

— Не съвсем.

Тя го изгледа подозрително, но преди да успее да продължи с разпита, Джимбо шляпна фиша в дланта му.

— Можеш да го платиш в кметството.

— Какво е това? — попита Кони.

— Трябваше да глобя Би Ти. Кара със счупен фар.

Кони погледна първо фара, след това разпилените по земята счупени стъкла. С възмутено изражение измъкна фиша от пръстите на Боби Том и го скъса на две.

— Забрави, Джим. Няма пак да започваш старата вражда с Би Ти.

Джимбо изглеждаше сякаш всеки миг ще експлодира, но на Боби Том му беше ясно, че полицаят не искаше да го прави пред възлюбената си. Вместо това обгърна рамото й и рече:

— По-късно ще говорим, Дентън.

— Нямам търпение.

На сбогуване Джимбо му хвърли един изпепеляващ поглед и отведе Кони. Боби Том остана да се взира в скъсаните парченца от фиша, лежащи в прахта. Определено имаше чувството, че Кони не му бе направила услуга.

— Не разбирам защо не искаш да ми кажеш какво е станало с фара.

— Защото това не е твоя работа, дявол да го вземе, ето защо. — Боби Том затръшна вратата по-силно от необходимото, докато излизаше от колата.

Грейси бе толкова обидена от ината му, че дори не погледна към къщата, когато го последва по алеята. Той беше току-що изкъпан, облечен в синя памучна риза на карета, с навити до лактите ръкави. С идеално избелелите джинси и перленосивия стетсън приличаше на модел, рекламиращ маркови облекла, докато тя бе принудена да се напъха в изпомачкана маслиненозелена размъкната пола и блуза, която бе купила в миг на умопомрачение, решавайки (както винаги погрешно), че е истински образец на спортен дизайн.

След случилото се между тях в караваната, сега изпитваше неистовото желание да се скара с него. Цялото удоволствие беше едностранно, а не това искаше тя. Искаше да дава, не само да получава, но много се боеше, че той ще започне да гледа на нея като обект на съжаление. Като се има предвид как му се бе хвърлила на врата миналата нощ и това, което се бе случило този следобед, какво друго би могъл да си помисли?

Преминавайки в тръс, тя най-сетне успя да го настигне.

— Аз последна карах колата.

Той я изгледа сърдито изпод ръба на стетсъна си.

— Ти не си счупила фара.

— Тогава защо не ми кажеш как е станало?

— Няма да говоря повече за това.

Грейси тъкмо се канеше да го притисне, когато вниманието й бе привлечено от къщата. Семплата бяла дървена постройка изглеждаше толкова различно от чикагската му резиденция, че й беше трудно да повярва, че двата имота имат един и същ собственик. Четири боядисани бетонни стъпала водеха към верандата с бели перила, с дървена люлка и метла, подпряна близо до вратата. Широките дъски по пода бяха боядисани в същото тъмнозелено, както и входната врата. Двойните френски прозорци бяха без капаци и гледаха право към орехите в двора. Нямаше нито месингови фенери, нито бляскави брави, които да украсяват фасадата. Къщата беше малка, солидна и удобна.

И тогава Боби Том отвори входната врата, за да влезе Грейси вътре.

— Господи!

Той се засмя.

— Секва ти дъхът, нали?

Изпълни я чувство на удивление, докато оглеждаше преддверието, приличащо на бонбонена кутия. С благоговение направи три крачки в дневната отляво.

— Красиво е.

— Предположих, че ще ти хареса. При повечето жени е така.

Грейси имаше чувството, че се е озовала в куклена къща за възрастни — един изящен свят в пастелнорозово и кремаво, с преобладаващи нюанси на нежно лилаво и най-бледия оттенък на морскозеленото. Воланите, цветните мотиви и дантелите биха изглеждали прекалени, но всичко бе подбрано с такъв изискан вкус, че й се прииска да се сгуши в едно от креслата с дамаска на бели и розови райета, с чаша ментов чай, ангорска котка и роман от Джейн Остин.

Стаята ухаеше на рози. Ръцете я засърбяха да докосне ефирните дантелени завеси, лъскавия кретон, кристалите и позлатата. Искаше й се да погали светлосините копринени възглавнички с ресни по краищата, да прокара пръстите си през панделките, придържащи покривката за маса с десен на цветя. Дали наситеното сладко ухание на пръст идваше от пищната папрат, висяща от бялата плетена кошница между двата прозореца? Дали пшеничените стръкове и изсушените рози, кацнали върху полицата на камината, ще изпукат под пръстите й?

В следващия миг сърцето й подскочи, когато Боби Том пристъпи в средата на стаята. Би трябвало да изглежда глупаво сред цялата тази изящна обстановка, но вместо това никога не бе имал толкова подчертано мъжествен вид. Контрастът между нежния финес на стаята и грубата му безкомпромисна сила караха сърцето й да се разтопи. Само един мъж, който не се съмнява в своята мъжественост, можеше да се разхожда с такава увереност в толкова женствена обстановка.

Той захвърли стетсъна си върху мекия диван и наклони глава към портала с дъговиден свод в дъното на стаята.

— Ако наистина искаш да си напълниш очите, хвърли един поглед на спалнята ми ето там.

Изминаха няколко секунди, преди да се насили да откъсне поглед от него. Краката й трепереха, докато вървеше надолу по тесния коридор, боядисан в перленорозово, като вътрешността на раковина. Пристъпи в стаята и се спря на прага, толкова смаяна, че дори не разбра, че Боби Том е застанал зад гърба й, докато той не заговори.

— Давай. Кажи какво мислиш.

Тя се взираше в огромното легло с блестящи позлатени колони и най-невероятния балдахин, който някога бе виждала. Пласт след пласт от ефирна бяла дантела опасваше леглото като пенлив водопад от пищни драперии, пристегнат с гроздове от розово-лилави сатенени панделки.

Очите й заискриха.

— Трябва ли всяка сутрин да чакаш принца да те събуди с целувка?

Домакинът й се засмя.

— Отдавна се каня да го изхвърля, но като че ли все не ми дава сърце.

Приказната стая с леглото с балдахин, позлатените скринове, малките розово-лилави възглавнички, пръснати навсякъде, люлеещият се стол, опасан в къдрички, все едно бяха донесени от замъка на Спящата красавица. След годините, през които бе живяла сред безличните бежови стени на приюта, и бе вървяла по подове, покрити с твърди керамични плочки, на Грейси й се искаше да остане тук до края на живота си.

Телефонът в кабинета му започна да звъни, но той не му обърна внимание.

— Над гаража има малък апартамент, където можеш да се настаниш. Там са и фитнес уредите ми.

Тя го зяпна удивено.

— Няма да остана тук.

— Разбира се, че ще останеш. Не можеш да си позволиш да отседнеш другаде.

За частица от секундата, младата жена не разбра за какво говори, сетне си припомни напрегнатия разговор, който бе провела с Уилоу същата сутрин. Докато работеше като асистент на продукция, квартирата и храната се плащаха от студиото „Уиндмил“, но Уилоу даде съвсем ясно да се разбере, че новата й длъжност не включва тези привилегии. Грейси бе толкова разстроена от всичко, което се бе случило, че дори не се замисли над проблема, който произтичаше от това.

— Ще си намеря някой евтин хотел — заяви твърдо.

— С твоята заплата трябва да е повече от евтин. Трябва да е безплатен.

— Откъде знаеш каква е заплатата ми?

— Уилоу ми каза. И това ме накара да се зачудя защо направо не купиш препарат за чистене на прозорци и не заемеш позиция на някой светофар, за да миеш стъклата на колите. Гарантирам ти, че ще изкараш повече пари.

— Парите не са всичко. Бях готова на известна саможертва, докато се докажа в студиото.

Телефонът отново зазвъня и той отново го игнорира.

— В случай че си забравила, двамата с теб сме сгодени. Хората тук ме познават достатъчно добре, за да знаят, че моята годеница не може да живее никъде другаде, освен в непосредствена близост до мен.

— Сгодени?

Боби Том сви раздразнено устни.

— Много ясно си спомням, че стоеше точно до мен, когато казах на онези дами в караваната, че си преминала футболния тест.

— Боби Том, онези жени не приеха думите ти на сериозно. А и ще осъзнаят колко са абсурдни, когато се замислят.

— Тъкмо заради това трябва да сме много убедителни.

— Да не би да ми казваш, че сериозно искаш хората да повярват, че ние двамата сме сгодени? — Гласът й се извиси почти до писък, когато надеждите й избуяха, но само за да бъдат смазани от инстинкта й за самосъхранение. За него всичко това може и да беше игра, но не и за нея.

— Нали точно това казах. Противно на това, което може би си мислиш, аз не говоря, само за да се насладя на звука на гласа си. През останалата част от престоя ни в Телароса ти ще си бъдещата госпожа Боби Том.

— Изключено! И бих искала да спреш да се изразяваш така. Госпожа Боби Том! Сякаш жената, която ще се ожени за теб, не е нищо повече от безправен придатък!

Той изпусна дълга и измъчена въздишка.

— Грейси… Грейси… Грейси… Всеки път, когато реша, че комуникационните канали помежду ни са отворени, ти правиш нещо, за да ми покажеш, че греша. Най-важната част от работата ти като мой личен асистент е, да се постараеш престоят ми тук да е тих и спокоен. Как точно очакваш това да се случи, когато всички досадници, които ме познават откакто съм се родил, искат да ме запознаят с необвързаните си роднини от женски пол?

И сякаш в потвърждение на думите му звънецът на вратата издрънча. Той не му обърна внимание, както бе сторил с телефона преди малко.

— Нека ти обясня нещо. Точно в този момент има поне дузина жени от тук до Сан Антонио, които се опитват да запомнят през коя година Джо Тейсман е играл в професионалната лига и да разберат с колко метра се наказва отборът, ако капитанът не се появи за жребия. Ето как стоят нещата. Без дори да поглеждам, мога да кажа с пълна увереност, че в момента пред вратата ми стои поредната кандидатка или някой, който иска да ме запознае с такава. Това е Телароса и хората тук си мислят, че ме притежават.

Тя се опита да призове здравия му разум.

— Но никой нормален човек няма да повярва, че ти ще се ожениш за мен. — И двамата знаеха, че това е вярно, така че нямаше защо да не говорят открито.

Звъненето спря, заменено от силно блъскане по вратата, но Боби Том не помръдна.

— След като те понагласим, ще повярват.

Грейси го изгледа предпазливо.

— Какво имаш предвид с това „понагласим“?

— Точно това, което казах. Ще ти направим онова, как му казват… пълна промяна, както правят с всички гости в „Шоуто на Опра“.

— А ти какво знаеш за „Шоуто на Опра“?

— Ако си прекарала толкова много дни в хотелски стаи, колкото мен, ще си наясно с всички дневни шоута по телевизията.

Тя долови развеселената нотка в гласа му.

— Изобщо не го мислиш сериозно. Искаш само да ми го върнеш, задето пуснах всички онези жени в караваната ти.

— Никога не съм бил по-сериозен. Случилото се днес е само един пример, какво ме очаква през следващите няколко месеца, освен ако не разполагам с истинска годеница до себе си. Единствената личност, освен нас двамата, която трябва да знае истината, е майка ми. — Думкането по вратата най-после бе спряло и той отиде до телефона. — Ще й се обадя още сега, за да съм сигурен, че ще се включи в играта.

— Чакай! Не съм казала, че съм съгласна. — Но го искаше. О, как го искаше. Толкова малко време й оставаше да бъде с него, че всяка секунда беше скъпоценна. Тя не се заблуждаваше за чувствата му към нея, така че не бе изложена на опасността да смеси реалността с илюзиите. Припомни си обещанието, което бе дала на себе си — само да дава, без да взима. За втори път днес реши да разпери криле и да рискува.

Той я изгледа така предизвикателно, сякаш знаеше, че е спечелил. Тя си напомни, че държи прекалено много на него, за да поощрява недостатъците му, като го остави той да диктува всички условия. Пристъпи към него и скръсти ръце.

— Добре — изрече Грейси с нисък, решителен глас. — Ще се съглася. Но ти, при никакви обстоятелства няма да говориш за мен като за „бъдещата госпожа Боби Том“, разбра ли? Защото ако го кажеш още веднъж, само веднъж, аз лично ще разглася на целия свят, че годежът ни е измама. Освен това ще обявя, че ти си… си… — Отвори уста, но пак я затвори. Бе започнала доста силно и решително, но сега не можеше да измисли нищо достатъчно ужасно, с което да го заплаши.

— Сериен убиец? — предложи той услужливо. Тя не отговори и той опита отново: — Вегетарианец?

Изведнъж й просветна.

— Импотентен!

Боби Том я изгледа, сякаш беше полудяла.

— Ще кажеш на всички, че аз съм импотентен?

— Само ако ме наречеш с онова противно име.

— Съвсем сериозно те съветвам да се придържаш към версията за серийния убиец. Тя звучи по-достоверно.

— Ти имаш голяма уста, Боби Том, но от личните си наблюдения спокойно мога да заявя, че само си приказваш.

Думите се изплъзнаха, преди да има време да помисли. Не можеше да повярва какво е изрекла. Тя, трийсетгодишна девственица, без никакъв опит във флирта, бе отправила сексуално предизвикателство към един професионален Дон Жуан. Той я зяпаше слисано и Грейси осъзна, че най-после му го бе върнала, оставяйки го безмълвен. Макар че краката й заплашваха всеки миг да се подкосят, младата жена вирна високо брадичка и гордо се изнесе от спалнята.

Когато стигна до коридора, устните й бавно се разтеглиха в усмивка. Със сигурност един съперник като Боби Том не би оставил подобна обида без отговор. Несъмнено още в този миг вече планираше подходящо отмъщение.