Рай в Тексас

3

Боби Том профуча с колата си през Уинди сити6 самоуверено, все едно го притежаваше. Той беше кралят на града, първенецът на света, върховният в цялата вселена. Докато радиото гърмеше с рок парчетата на „Аеросмит“, той потропваше с пръсти по волана, припявайки рефрена на „Джейни се сдоби с пистолет“.

В червения си спортен форд „Тъндърбърд“, нахлупил перленосива шапка „Стетсън“, той имаше доста крещящ вид. За искрено удивление на Грейси, другите шофьори минаваха покрай тях с надути клаксони и спускаха прозорците на колите си, за да го поздравят. В отговор Боби Том им махаше с ръка и невъзмутимо продължаваше да кара.

Тя усети как кожата й се зачерви от горещия насрещен вятър и невероятното удоволствие да се носи с шеметна скорост по широката магистрала на града във виненочервен тъндърбърд с толкова необикновен мъж. Непокорни кичури се изплъзнаха от безформения й кок и се разпиляха по страните й. Искаше й се да има подръка шикозен розов дизайнерски шал, за да го увие около главата си, модни слънчеви очила на носа, а също и алено червило, с което да начерви устните си. Да има големи и стегнати гърди, прилепнала рокля и секси обувки с високи токчета. Както и златна верижка на глезена.

И може би една много дискретна татуировка във формата на сърце.

Поотпусна се за кратко с това примамливо видение за себе си като жена без задръжки, докато Боби Том звънеше и приемаше обаждания по телефона в колата си. Понякога използваше високоговорителя на телефона, но имаше и разговори, при които притискаше слушалката на телефона към ухото си, за да чува само той този, който му се обаждаше. Разговорите му се отнасяха за различни бизнес сделки и отражението им върху данъците, но също и за разнообразни дейности с благотворителна цел. На Грейси й направи впечатление, че най-често го търсеха познати, за да му изкрънкат пари. Макар че той винаги водеше тези разговори с притиснат до ухото си телефон, Грейси определено остана с впечатлението, че той винаги ги приключваше, като предлагаше повече пари, отколкото му бяха поискали. И така, само след един час в компанията му тя се убеди, че Боби Том Дентън беше лесна плячка за просителите.

Когато наближиха предградията, той се обади на някоя си Гейл и й заговори с ленивото си, провлачено южняшко наречие, от което по гръбнака на Грейси отново полазиха тръпки.

— Искам само да знаеш, че толкова много ми липсваш, че в този миг очите ми се наливат със сълзи.

Той вдигна ръка, за да махне на една жена в син понтиак „Файърбърд“, която в негова чест натисна силно клаксона си. Грейси, много предпазлив шофьор, се вкопчи в дръжката на вратата, като видя, че в момента той крепеше волана само с коленете си.

— Да, така е… зная, скъпа, и на мен ми се иска да можехме. Родеото не идва достатъчно често в Чикаго. — Обви пръсти около горната част на волана, докато затъкваше телефона между рамото и ухото си. — Не говори така. Е, предай й моите най-добри пожелания, чу ли? Двамата с Кити си прекарахме страхотно преди няколко месеца. Тя дори се пробва с теста, но не беше учила достатъчно за финала на Суперкупата от 1969 година, за да го издържи. Веднага, щом мога, ще ти звънна, скъпа.

Докато оставяше телефона, Грейси го изгледа с любопитство.

— Нима многото ти приятелки не се ревнуват една друга?

— Разбира се, че не. Аз излизам само с мили дами.

И се държеше с всяка от тях като с кралица, предположи тя. Дори и с бременните.

— Националната организация за защита на жените би трябвало сериозно да се замисли дали да не ти изпрати наемен убиец.

Той я изгледа искрено изненадан.

— На мен? Аз наистина обичам жените. Всъщност много повече, отколкото харесвам повечето от мъжете. Дори имам членска карта за феминисткото движение.

— Само да не те чуе Глория Стейнмен7.

— Че защо не? Та тъкмо тя ми даде картата.

Очите на Грейси се разшириха от изненада.

Той й се усмихна закачливо.

— Глория е много приятна дама, само това ще ти кажа за нея.

В същата минута тя осъзна, че дори за миг не може да си позволи да се разсейва, когато е с него.

Предградията на Чикаго започнаха да отстъпват пред зелените поля на Илинойс. Грейси го попита дали може да използва телефона му, за да позвъни на Уилоу Крейг, като го увери, че ще плати разговора с новата си кредитна карта, което явно доста го развесели.

Екипът на студиото „Уиндмил“ бе отседнал в хотел „Катълмен“ в Телароса. Веднага щом се свърза със своята работодателка, Грейси започна да й обяснява с какъв проблем се бе сблъскала.

— Опасявам се, че Боби Том настоява да пристигне в Телароса с колата си, а не със самолет.

— Убеди го да се откаже от това си намерение — отговори й Уилоу с характерния си властен, не търпящ възражения тон.

— Положих всички усилия, за да го разубедя, но за съжаление той въобще не ми обърна внимание. Вече сме на път. Току-що поехме на юг от Чикаго.

— Точно от това се опасявах. — Изтекоха няколко мъчителни за Грейси секунди, през които съвсем нагледно си представяше как елегантната й работодателка си играе с една от големите си обици, с които никога не се разделяше. — Той трябва да бъде тук в понеделник сутринта, в осем часа. Разбра ли?

Грейси погледна крадешком към Боби Том.

— Май няма да е толкова лесно.

— Точно заради това избрах теб, за да го доведеш. От теб се очаква да умееш да се справяш с трудни личности. Влагаме цяло състояние в този филм, Грейси, и не можем да си позволим никакво забавяне. Дори хора, които не са спортни запалянковци, познават Боби Том Дентън, така че ще получим голяма публичност, сключвайки договор с него за първия му филм.

— Разбирам.

— Но той непрекъснато ни се изплъзва. Отне ни месеци да го склоним за този договор и аз искам този филм да стане! Няма да позволя студиото ни да фалира, само защото ти не умееш да си вършиш работата.

Стомахът на Грейси се сви на топка, след като бе принудена да слуша още цели пет минути заплахите за това, което ще я сполети, ако не доведе Боби Том в Телароса в осем часа сутринта в понеделник.

Боби Том върна слушалката на мястото й.

— Май добре те подреди, а?

— Тя просто очаква от мен да върша работата, за която ме е наела.

— На някого в студиото „Уиндмил“ хрумвало ли му е, че да те изпратят при мен е все едно да изпратят агне на заколение?

— Не мисля така. Аз съм изключително компетентна.

Тя го чу да се хили дяволито, но смехът му скоро бе заглушен от музиката от радиото, което той отново усили.

Заслушана в буйните ритми на рокендрола, толкова различни от спокойната музика, с която бе свикнала в старческия дом „Сенчести поляни“, Грейси за миг изпита такава прекрасна наслада, че напрежението й спадна и тя едва не потръпна от удоволствие. Сетивата й бяха извънредно изострени. Чувстваше се омаяна от свежия аромат на афтършейва на Боби Том, докато пръстите й неволно галеха меките кожени седалки в колата, за която той й бе обяснил, че е възстановен модел на форд „Тъндърбърд“ от 1957. За да е всичко идеално, липсваха само розовите зарове, полюшващи се на огледалото за обратно виждане.

Тази нощ бе спала толкова малко, че главата й започна да клюма, но въпреки това не можеше да си позволи да затвори очите си за дълго. Макар Боби Том да й бе позволил да пътува с него, това не я заблуждаваше, че ще успее лесно да го убеди да остане с него до края на пътуването. Освен ако дълбоко не грешеше, той се готвеше да я зареже при първия удобен повод, което означаваше, че не биваше да го изпуска от поглед, каквото и да й струваше това.

Телефонът в колата пак зазвъня. Боби Том въздъхна, преди да натисне бутона на високоговорителя.

— Здрасти, Би Ти, обажда се Лутър Бейнс — обяви ведър глас. — По дяволите, момче, вече бях изгубил надежда, че ще те открия.

Болезнената гримаса, която се изписа по лицето на Боби Том, подсказа на Грейси, че на Боби Том му се щеше Лутър да не бе успял.

— Как сте, господин кмете?

— Свеж като репичка. Отслабнах с пет килограма, откакто се видяхме за последен път, Би Ти. По-лека бира и по-млади жени. Рецептата действа безотказно. Разбира се, не е нужно да го казваме на госпожа Бейнс.

— Не, сър, със сигурност няма да й го кажем.

— Бъди няма търпение да се видите.

— И аз много искам да го видя.

— А сега, Би Ти, да знаеш, че хората от организационния комитет за Хевънфеста започват малко да се изнервят. Очаквахме миналата седмица да дойдеш в Телароса, освен това трябва да сме сигурни, че ще доведеш всичките си приятели за голф турнира на знаменитостите в чест на Боби Том Дентън. Зная, че Хевънфестът е чак през октомври, но трябва още отсега да вдигнем шум. Сигурен съм, че ще е добре да изпишем няколко от тези известни имена по афишите. Свърза ли се вече с Майкъл Джордан и Джо Монтана?

— Напоследък бях доста зает. Но съм сигурен, че ще се съгласят да участват.

— Знаеш, че избрахме точно този уикенд, защото нито „Чикаго Старс“, нито „Каубоите“ ще имат мачове. Какво ще кажеш за Трой Ейкмън8?

— О, напълно сигурен съм, че той ще присъства.

— Това е добре. Това наистина е добре. — От високоговорителя се разнесе плътен смях. — Тули ме предупреди нищо да не казвам, докато не пристигнеш тук, но искам още сега да го узнаеш. — Последва още смях. — Миналата седмица уредихме наема на къщата. Ще започнем Хевънфеста с тържествено освещаване на родния дом на Боби Том Дентън!

— Ааа, човече… Лутър, цялата тази идея е пълна лудост! Не искам да има никакво освещаване на родния ми дом. Най-малкото, защото съм роден в болница като всички останали, така че в това няма никакъв смисъл. Просто съм отрасъл в тази къща. Мислех, че ще спреш това.

— Изненадан съм и съм наранен от отношението ти. Хората тук все приказват, че е само въпрос на време, преди славата да ти замае главата, а аз не се уморявам да им повтарям, че грешат. Но сега започвам да се чудя. Знаеш колко сме зле с финансите тук долу, на юг. Особено зле ще стане, направо катастрофално, ако онзи кучи син затвори филиала на „Росатех“. Единствената ми надежда е да превърнем Телароса в Меката на туризма.

— Като поставите паметна плоча на тази стара къща, това не значи, че ще превърнете Телароса в Меката на туризма. Лутър, аз не съм президент на Съединените щати. Аз бях само един футболист!

— Мисля, че прекалено дълго живя на север, Би Ти, и това ти е размътило ума. Ти си най-добрият уайд рисийвър в историята на този спорт. Тук на юг ние не забравяме подобни неща.

Боби Том стисна отчаяно очи. Когато ги отвори отново, заговори с безкрайно търпение:

— Лутър, казах, че ще помогна за организирането на голф турнира и ще го направя. Но още отсега предупреждавам, че няма да участвам в тази щуротия с родния ми дом.

— Разбира се, че ще участваш. Тули планира да възстанови детската ти стая точно каквато е била, когато си бил малък.

— Лутър…

— Между впрочем, доброволките подготвят книга с готварските рецепти на Боби Том, която ще се продава в магазина за подаръци, и искат да включат в края й специален раздел за знаменитости. Ивон Емърли каза да ти поръчам да се обадиш на Шер и на Кевин Костнър и на още няколко от познатите ти холивудски знаменитости, за да ти дадат някои от любимите си рецепти за руло „Стефани“ и други подобни.

Боби Том се загледа безизразно в правата лента на магистралата, по която в момента не се виждаха други автомобили.

— Навлизам в тунел, Лутър, и сигналът ще се изгуби. По-късно ще ти се обадя.

— Почакай само за минута, Би Ти. Още не сме говорили за…

Боби Том прекъсна разговора. С тежка въздишка се облегна назад в седалката.

Грейси бе попила всяка дума и макар да изгаряше от любопитство, не искаше да го дразни, затова предпочете да си държи езика зад зъбите.

Боби Том се извърна и я погледна.

— Хайде, започвай. Попитай ме как съм успял да не полудея, след като съм отраснал с такива откачалки.

— Той ми се стори… много ентусиазиран.

— Той е глупак, ето какъв е. Кметът на Телароса в Тексас е освидетелстван глупак. Цялата тази работа с Хевънфеста напълно излезе от контрол.

— А какво точно е Хевънфест?

— Това е тридневен празник, фестивал, който се провежда през октомври като част от налудничавия им план да съживят икономиката в района чрез привличане на туристи в Телароса. Спретват центъра на градчето, добавят една галерия за изкуството в Дивия запад и два-три нови ресторанта. Има прилично голф игрище, ранчо за летовници и второкласен хотел, и с това горе-долу се изчерпва всичко.

— Забрави да споменеш родното място на Боби Том Дентън.

— Не ми го напомняй.

— Каза го, все едно е нещо отчайващо.

— По-скоро е налудничаво. Мисля, че хората в Телароса са толкова изплашени как да запазят работата си, че мозъците им съвсем са изветрели.

— А защо го наричат Хевънфест?

— Хевън9 е първото име на града.

— Явно църквата е оказала силно влияние при основаването на някои градове в Дивия запад.

Боби Том се засмя.

— Каубоите нарекли градчето Хевън, защото там се намирал най-добрият публичен дом между Сан Антонио и Остин. Но в началото на двайсети век по-благоприличните граждани го прекръстили на Телароса.

— Разбирам. — Грейси имаше още цяла дузина въпроси към него, но усети, че не е в настроение за по-нататъшни разговори и тъй като не желаеше да го дразни, предпочете да си замълчи. Хрумна й, че да си знаменитост си има и своите отрицателни страни. Ако можеше да се съди по разговорите от тази сутрин, изглежда ужасно много хора искаха да получат частица от Боби Том Дентън.

Телефонът зазвъня. Боби Том въздъхна и разтри очите си.

— Грейси, имаш ли нещо против ти да поемеш обажданията и да казваш на който и да се обади, че съм на голф игрището?

По принцип Грейси не беше привърженик на лъжите, но той изглеждаше толкова изтощен, че тя се съгласи да направи това, за което я помоли.

След още седем часа Грейси с недоумение се взираше в олющената червена врата на един занемарен бар в Мемфис със странното име „Бар на лъжците“.

— Изминахме стотици километри, за да дойдем тук?

— За теб ще е полезен житейски урок. Друг път стъпвала ли си в бар?

— Разбира се, че съм стъпвала в бар. — Не сметна за необходимо да му признае, че говореше за бар към един съвсем приличен ресторант. Докато този бар тук се отличаваше само с неоновата си реклама, оформена като голяма, но пречупена буква „М“, унило примигваща над един мръсен прозорец, насред някаква окаяна уличка, чийто тротоар отпред бе заринат с боклуци. Но тъй като той вече я бе задържал при себе си по-дълго, отколкото бе очаквала, не желаеше повече да му възразява, макар в същото време да не искаше да изостави отговорността си.

— Опасявам се, че не разполагаме с време за това заведение.

— Грейси, скъпа, ако не свикнеш да приемаш живота по-безгрижно, ще те тресне някой инфаркт още преди да си прехвърлила четирийсетте.

Тя нервно захапа долната си устна. Вече беше събота вечерта. Заради това отклонение им оставаше да пропътуват още хиляда сто и двайсет километра до Телароса. Напомни си обаче, че не бяха длъжни да се появят в градчето преди понеделник сутринта, така че все пак разполагаха с достатъчно време, освен ако Боби Том не се впуснеше в някакви много продължителни забавления. Но дори и така не беше спокойна.

Все още не можеше да повярва, че бе решил да стигне до Телароса по пътя, минаващ през Мемфис, когато — както на няколко пъти бе изтъкнала — според пътната карта в жабката най-прекият път беше през Сейнт Луис. Но той не спираше да твърди, че не би могъл да я остави да пропилее нито ден повече от живота си, което неминуемо щяло да се случи, ако не посетят най-приятното място за забавления на изток от река Мисисипи. Само допреди няколко минути тя си бе въобразявала, че ще я отведе в някакъв малък, но изискан и скъп ресторант, може би с френска кухня.

— Не можем да останем много дълго — твърдо му заяви тя. — Ще са ни необходими още няколко часа път с колата, за да наваксаме това отклонение, преди да потърсим къде да пренощуваме.

— Както кажеш, скъпа.

Шумните звуци на кънтри и уестърн, долитащи от бара, започнаха да обиждат слуха й още от мига, в който той разтвори широко вратата и тя пристъпи в задимения „Бар на лъжците“. Квадратни дървени маси бяха разхвърляни върху изронен и изпоцапан под с шахматно подредени оранжеви и кафяви плочки. Вътре бе пълно с реклами на бира, с календари с момичета, оплюти от мухите, а по стените висяха еленови рога. След като погледът й набързо пробягна през тълпата, която никак не й допадна, Грейси докосна ръката му.

— Зная, че искаш да се отървеш от мен, но ще ти бъда особено благодарна, ако не го направиш тук.

— Не бива да се безпокоиш за това, скъпа. Или поне докато не ме ядосаш с нещо.

Докато тя се опитваше да преглътне това тревожно предупреждение, една силно гримирана брюнетка с тюркоазна пола и плътно прилепнала бяла блуза се хвърли в прегръдките му.

— Боби Том!

— Здравей, Триш.

Той се наведе да я целуне. В момента, в който устните им се докоснаха, тя разтвори уста и го засмука като прахосмукачка, за да притегли езика му, сякаш беше килим, от който прахта не беше обирана от месеци. Боби Том се отдръпна от нея, след което й подари една от своите изкусителни усмивки, от които омекваха колената на всички жени, които се озоваваха в опасна близост до него.

— Кълна ти се, Триш, че след всеки развод ставаш все по-красива. Шаг още ли е тук?

— Там е, в ъгъла, с Ей Джи и Уейн. Обадих се и на Пит, точно както ми поръча, когато ми се обади.

— Добро момиче. Здравейте, момчета.

Тримата мъже, седнали около една от правоъгълните маси в далечния ъгъл на бара, шумно се развикаха, за да го приветстват с добре дошъл. Двама от тях бяха чернокожи, а третият — бял. И тримата бяха едри като бронетранспортьори. Боби Том се отправи към тях, за да им стисне ръцете. Грейси забърза след него.

След ръкостисканията, потупванията по раменете и традиционните солени приятелски закачки, четиримата мъже се впуснаха в разговор на спортни теми с неразбираем за Грейси жаргон, преди Боби Том да си спомни за нейното съществуване.

— Това е Грейси, моят бодигард.

Тримата местни мъже я изгледаха с любопитство. Боби Том разговаряше предимно с онзи, когото наричаше Шаг, който приличаше на негов бивш съотборник. Шаг посочи към нея с бирената си бутилка.

— Че за какво ти е бодигард, Би Ти? Да не би да си ядосал някого?

— Нищо подобно. Тя е от ЦРУ.

— Без майтап?

— Не съм от ЦРУ — възрази тутакси Грейси. — И всъщност не съм му бодигард. Той го казва просто така, за да…

— Боби Том, ти ли си това? Момичета, Би Ти е тук!

— Здравей, Ели.

Една много секси блондинка с джинси в златист металик сплете ръце около кръста му. Още три жени се появиха от другата страна на бара. Мъжът, когото всички наричаха за по-кратко само Ей Джи, придърпа още една маса и така Грейси, без да знае какво да очаква, се озова на един стол между Боби Том и Ели. От погледа й не убягна, че Ели не остана никак доволна от това, че не седи до Боби Том, но когато Грейси й предложи да си разменят местата, усети как една силна мъжка ръка я стисна за бедрото.

Докато разговорът около нея течеше оживено, Грейси се запита какво ли целеше Боби Том. Макар всичко да свидетелстваше за обратното, тя усещаше, че той не се забавлява толкова много, колкото се преструваше. Защо Боби Том я бе довел чак тук, ако не искаше да бъде с тези хора? Сигурно изпитваше много по-голяма неохота да се завърне в родния си град, отколкото тя предполагаше, и затова съзнателно удължаваше пътуването.

Някой натика в ръката й бутилка с бира и тя така се разсея от потискащата представа как седи, с посивяла коса и приведени рамене на предната веранда в старческия дом „Сенчести поляни“, че отпи неусетно от бирата, преди да си спомни, че не пие алкохол. Остави бутилката настрани и се загледа безмълвно в стенния часовник с изрисувана на него реклама на „Джим Бийм“. Реши, че след половин час трябва да напомни на Боби Том, че е време да тръгват.

Келнерката се появи и Боби Том настоя да й поръча нещо, твърдейки, че все едно не е живяла, ако не опита хамбургера с шунка, с три слоя сирене, малки люти чушлета и ситно нарязано сурово зеле. Но докато се мъчеше да я убеди да се тъпче с вредна за нивото на холестерола й храна, тя забеляза, че самият той ядеше и пиеше много малко.

Измина един час. Боби Том раздаваше автографи, плащаше за всичко, което някой поръчваше, а накрая — ако правилно бе разбрала — даде на някого пари назаем, за да си купи ски джет. Тя се наведе под периферията на стетсъна му и прошепна:

— Трябва да тръгваме.

Боби Том се обърна към нея и й заговори с тих, приятелски глас:

— Още една дума, скъпа, и аз лично ще ти поръчам такси, за да те отведе до летището. — След това се отправи към масата за билярд в ъгъла.

Изтече още един час. Ако не беше толкова разтревожена, че ще закъснеят, Грейси щеше да тръпне от възбуда от новото за нея преживяване да седи в долнопробен бар с толкова колоритна тълпа. Тъй като беше твърде безлична, за да събуди романтичния интерес на Боби Том, останалите жени не я възприемаха като заплаха. Така Грейси се наслади на продължителния разговор с няколко от тях, включително и с Ели, която се оказа изключителен спец по мъжката природа. И особено по частта със секса.

Тя забеляза как Боби Том на няколко пъти я изгледа крадешком и все повече се убеждаваше, че той възнамерява да се измъкне при първия удобен момент. Макар че много й се искаше да отскочи до дамската тоалетна, тя се боеше да не го изпусне от поглед, така че кръстоса решително крака. Към полунощ обаче положението стана неудържимо и вече нито за миг не можеше да отлага отиването до тоалетната. Изчака Боби Том и Триш да се заприказват оживено на бара, преди да излезе.

Първите признаци на паника се надигнаха в стомаха й, когато се върна след няколко минути и не го намери. Огледа набързо тълпата и затърси отчаяно сивия му стетсън, но не го видя никъде. Запроправя си път сред навалицата. Стомахът й се сви на топка от притеснение. И точно когато беше готова да признае пред себе си, че го е изгубила, го зърна да седи с Триш в малко сепаре край автомата за цигари.

Вече си бе научила урока и нямаше никакво намерение отново да го изпуска от поглед. Заобиколи преградата, разделяща сепарето от основното помещение, и се озова в една тясна пиша с телефон на стената. Докато оглеждаше телефонните номера и графитите, надраскани по стените, тя откри, че тук се чуваше леко ехо от разговора в сепарето. Макар да нямаше намерение да подслушва, различи с лекота вече познатия й провлачен тексаски говор.

— От всички жени в живота ми ти най-добре ме разбираш, Триш.

— Радвам се, че ми вярваш толкова много, за да ми се довериш, Би Ти. Зная колко е трудно за мъж като теб да говори за миналото си.

— Нямам нищо против да заблуждавам някои жени, но ти, Триш, си наистина много мила дама и не бих могъл да ти причиня това, особено след като още си толкова уязвима след последния ти развод.

— Разбира се, всички ние се питаме защо не си се оженил.

— Сега вече знаеш, скъпа.

Явно това беше личен разговор и Грейси знаеше, че трябва да се отдалечи. Потисна решително любопитството си и тъкмо се канеше да отстъпи крачка назад, когато чу как Триш отново заговори:

— Никой не трябва да израства с майка, която е… Е, с майка като твоята.

— Можеш спокойно да го кажеш, Триш. Майка ми беше проститутка.

Очите на Грейси се разшириха от изненада.

Чувственият глас на Триш преливаше от симпатия.

— Не е нужно да говориш, ако не желаеш.

— Понякога помага да се говори за тези неща — въздъхна Боби Том. — Може би няма да разбереш, но най-лошото не беше да си свидетел как влачи различни мъже у дома посред нощ или дори да не знаеш кой е баща ти. Най-лошото бе, когато се появяваше на спортните състезания в гимназията съвсем пияна, с размазан грим. Носеше обици с изкуствени диаманти и толкова прилепнали панталони, че всеки можеше да забележи, че под тях не носи бельо. Никоя жена, освен майка ми, не носеше обувки с високи токчета по време на състезанията в петък вечер. Тя беше най-пропадналата жена в Телароса, Тексас.

— Какво стана с нея?

— Още живее там. Още пуши цигари, пие уиски и върти номера, когато е в настроение. Колкото и пари да й давам, няма никакво значение. Предполагам, че проститутката винаги си остава проститутка. Но тя е моя майка и аз я обичам.

Грейси остана трогната от неговата лоялност. В същото време силно се разгневи срещу жената, която така ужасяващо пренебрегваше майчинските си отговорности. Може би пропадналият начин на живот на майка му обясняваше нежеланието му да се завърне в Телароса.

В сепарето надвисна тишина и тя рискува, като надникна иззад ъгъла, но тутакси съжали. Триш се беше увила около Боби Том като лиана. И докато красивата брюнетка го целуваше, всичко в Грейси омекна и се разтопи. Въпреки че знаеше, че копнее за звездите, искаше именно тя да се притиска сега към силното му, кораво тяло. Искаше да бъде една от жените, които можеха на воля да целуват Боби Том Дентън.

Облегна се на стената и стисна очи, докато се бореше с пристъпа си, едновременно горчив и мъчителен. Дали някога някой мъж ще целува нея така?

Не който и да е мъж, прошепна дяволът в нея. А тексаски плейбой с порочна репутация.

Пое дълбоко дъх и се скастри да не бъде такава глупачка. Нямаше смисъл да плаче за луната, когато добрата стара здрава земя си оставаше най-доброто, на което можеше да се надява.

— Триш! Къде е тази кучка?

Унесът й секна внезапно при звука на агресивен, пиянски глас и Грейси видя едър, чернокос мъж да се втурва към Боби Том и Триш.

Очите на Триш се разшириха от ужас. Боби Том пристъпи чевръсто напред, за да я скрие зад гърба си.

— По дяволите, Уорън, мислех, че много отдавна си умрял от бяс.

Уорън изпъчи широките си гърди и се люшна напред.

— Това не е ли господин Хубавеца? Скоро духал ли си на някого?

Грейси ахна, но Боби Том само се усмихна.

— Не съм, Уорън, но ако някой ме помоли, със сигурност ще го насоча към теб.

Уорън очевидно не оцени чувството за хумор на Боби Том и със заплашително ръмжене се хвърли пиянски напред. Триш притисна пръсти към устата си.

— Не го дразни, Би Ти.

— О, скъпа, Уорън няма да се ядоса. Той е прекалено тъп, за да проумее кога го обиждат.

— Ще ти откъсна главата, хубавецо!

— Ти си пиян, Уорън! — изпищя Триш. — Моля те, върви си.

— Млъквай, шибана курво!

Боби Том въздъхна.

— Защо трябваше да идваш и да наричаш бившата си жена с такива гадни имена? — Със светкавично движение, което Грейси едва не пропусна, той замахна и юмрукът му се стовари върху челюстта на Уорън.

Бившият съпруг на Триш изрева от болка и рухна на пода. Тълпата клиенти в бара веднага наобиколи двамата мъже, като ги закри от погледа на Грейси. С помощта на лактите си тя си проправи път сред няколко жени. Когато излезе най-отпред, Уорън вече се изправяше, притиснал ръка към челюстта си.

Боби Том стоеше прав, опрял ръце на кръста си.

— Искаше ми се да беше трезвен, Уорън, да можем да направим представлението по-интересно.

— Аз обаче съм трезвен, Дентън. — Свъсен неандерталец, все едно излязъл от една и съща утроба с Уорън, пристъпи тромаво напред. — Какво стана миналата година, котенце, когато играхте срещу „Оукланд Рейдърс“? Ти игра като някакъв лайнян боклук. Да не ти беше дошъл мензисът?

Боби Том засия, все едно току-що бе получил коледен подарък.

— Е, сега вече стана интересно.

За огромно облекчение на Грейси, Шаг, приятелят на Боби Том, също пристъпи навътре към центъра на кръга и запретна ръкави.

— Двама срещу един, Би Ти. Не обичам неравната игра.

Боби Том обаче веднага го отпрати.

— Не е нужно да се намесваш, Шаг. Тези момчета се нуждаят от лека тренировка, както и аз.

Неандерталецът замахна, обаче рефлексите на Боби Том явно не бяха пострадали от травмата в коляното му. Наведе се ловко и заби юмрук в ребрата на противника си, който тутакси се преви на две. В същия миг Уорън се хвърли напред и блъсна с рамото си Боби Том отстрани.

Боби Том се олюля, но бързо се изправи и халоса бившия на Триш така яко в корема, че го запрати на пода по гръб. Този път Уорън нямаше сили дори да се опита да се изправи на крака.

Неандерталецът обаче не беше чак толкова пиян, затова издържа по-дълго. Дори се опита да нанесе няколко удара, но накрая не успя да понесе мълниеносната атака на Боби Том. С разкървавен нос, мърморещ сърдито, той се заклатушка към изхода на бара.

Боби Том сбърчи разочаровано чело. Огледа тълпата със смътен копнеж, но не се намери друг желаещ да премери силите си с него. Накрая грабна една салфетка от най-близката маса, притисна я към малката рана на долната си устна, наведе се към ухото на Уорън и му прошепна нещо. Мъжът пребледня още повече, от което Грейси си направи извода, че Триш повече нямаше да има неприятности с бившия си съпруг. Боби Том се отдръпна от Уорън и прегърна Триш през кръста, преди да я поведе към джубокса.

Грейси въздъхна облекчено. Поне не се налагаше да звъни на Уилоу по телефона, за да й съобщи, че е изгубила звездата в бъдещия филм при пиянско сбиване в долнопробен бар.

Два часа по-късно двамата с Боби Том стояха пред рецепцията на луксозен хотел, намиращ се на двайсет минути път от бара.

— Надявам се да си разбрала, че не обичам да си лягам толкова рано — измърмори той.

— Сега е два през нощта. — През по-голямата част от живота си Грейси си бе лягала в десет вечерта, за да стане в пет сутринта, затова сега бе леко замаяна от умората.

— Тъкмо това ти казвам. Още е много рано. — Той довърши попълването на бланката за регистрация за апартамента, който бе поискал, отпрати пиколото, нарами сака си и взе лаптопа си от бюрото. — Ще се видим на сутринта, Грейси. — И тръгна към асансьора.

Рецепционистът я погледна очаквателно.

— Мога ли да ви помогна?

— Аз… ъъ… съм с него — запелтечи тя, изчервена до корените на косата си.

Грабна куфара си и забърза след него. Чувстваше се като кокер шпаньол, подтичващ след господаря си. Поне успя да се напъха в кабината на асансьора, миг преди вратите да се затворят.

Той я изгледа подозрително.

— Успя ли да се регистрираш?

— Тъй като ти… ъъ… си взе апартамент, помислих, че мога да спя на дивана.

— Грешиш.

— Обещавам ти, че дори няма да усетиш присъствието ми.

— Вземи си отделна стая, госпожице Грейси. — Говореше меко, но заплахата, спотаена в очите му, я разтревожи.

— Знаеш, че не мога да направя това. В мига, в който те оставя сам, ще потеглиш без мен.

— Не можеш да си сигурна, докато не се случи. — Вратите се отвориха и той пристъпи по застлания с килим коридор.

Тя се втурна след него.

— Няма да те безпокоя.

Той огледа номерата на стаите.

— Грейси, извини ме, че ти го казвам, но започваш да се превръщаш в истински трън в задника.

— Осъзнавам го и се извинявам.

Лека усмивка пробягна по лицето му, но изчезна веднага щом се спря пред вратата в края на коридора. Пъхна електронната карта в ключалката. Просветна зелена светлина и той натисна дръжката. Преди да влезе вътре, Боби Том се наведе назад към нея и леко я целуна по устните.

— Приятно ми е, че се запознахме.

Зашеметена, тя видя как вратата се тръшна пред лицето й. Устните й изтръпнаха. Притисна пръстите си към тях. Искаше й се усещането от целувката да остане завинаги.

Секундите бавно отминаваха. Удоволствието от целувката помръкна. Раменете й провиснаха. Той бе решил да продължи без нея. Тази вечер или по-точно тази сутрин… нямаше представа кога точно, но не се съмняваше, че ще потегли сам. Знаеше го със същата увереност, с която знаеше и другото — че не можеше да позволи това да се случи.

Изтощена, пусна куфара на килима, приседна до него и се облегна на вратата. Просто щеше да прекара нощта тук. Сви колене, обгърна ги с ръце и отпусна глава върху тях. Само ако я беше целунал истински… Очите й неусетно се затвориха.

С леко възклицание политна назад, когато вратата се отвори зад гърба й. Успя да се изправи на крака и се озова лице в лице срещу Боби Том. Но тъй като той не изглеждаше особено изненадан, младата жена заподозря, че я е наблюдавал през шпионката, докато я е чакал да си отиде.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита той с пресилено търпение.

— Опитвам се да поспя.

— Няма да прекараш нощта пред вратата ми.

— Ако някой ме види, просто ще си помисли, че съм една от почитателките ти.

— Ще си помисли, че си откачена. Това ще си помисли!

За някой, който се държеше толкова приятелски с всички около него, определено беше доста раздразнителен с нея. Грейси знаеше, че понякога наистина въздействаше така на хората.

— Ще си взема отделна стая, но само ако ми дадеш честната си дума, че на сутринта няма да тръгнеш без мен.

— Грейси, аз не зная какво ще направя дори след час, да не говорим за сутринта.

— Тогава, опасявам се, че ще трябва да остана тук.

Той потри брадичката си с палец — жест, за който тя вече знаеше, че означава, че вече е взел решение, но искаше да изглежда все едно още се колебае.

— Ето какво ще ти кажа. Още е твърде рано за сън. Може да ме позабавляваш малко, докато стане време за лягане.

Тя кимна в знак на съгласие, но се зачуди за какво ли забавление говореше.

Боби Том внесе куфара й в апартамента и затвори вратата. Щом влезе вътре, Грейси се озова в просторен хол, декориран в прасковено и зелено.

— Красиво е тук.

Той се огледа, все едно за пръв път виждаше този хол.

— Предполагам, че е красиво. Не обърнах внимание.

Как можеше да не забележи нещо толкова красиво? В средата на хола имаше няколко удобни фотьойла и столове. Пред френските прозорци видя правоъгълна маса, с дървен плот, а върху античен скрин бяха аранжирани красиви разноцветни копринени цветя. Тя се заоглежда с възхищение.

— Как може да не забележиш всичко това?

— По-голямата част от живота си съм прекарал в хотели, затова мисля, че съм претръпнал.

Тя почти не го чу, когато се втурна към прозорците, за да се полюбува на пейзажа с тънещата в мрак вода и примигващите далечни светлини.

— Това там е река Мисисипи.

— Ъхъ. — Той свали стетсъна си и влезе в банята.

Обхвана я вълнение, докато се опитваше да възприеме факта, че се намира в хотелска стая, от която се разкриваше такава прекрасна гледка. Закрачи из хола, изпробва колко са удобни дивана и плетените столове. После започна да отваря чекмеджетата на бюрото, да докосва принадлежностите за писане на писма. Обърна се към високия шкаф с вграден телевизор. Погледът й се плъзна машинално по телевизионната програма за седмицата и се спря върху едно заглавие — „Горещи мажоретки“.

Заглавието я привлече. При малкото случаи, когато бе отсядала в хотели, се бе изкушавала да погледа някои от филмите по платените порноканали, но винаги я обезсърчаваше мисълта, че таксата за тях ще се появи в сметката й за престоя в хотела и някой можеше да я види.

— Искаш ли да погледаш нещо?

Главата й рязко подскочи, когато Боби Том се появи изненадващо зад нея. Тя пусна телевизионната програма.

— О, не. Вече стана много късно. Прекалено късно. Ние наистина трябва… трябва да ставаме рано и…

— Грейси, да не би да гледаше програмата на порнофилмите?

— Порнофилми? Аз?

— Точно така. Точно това правеше. Готов съм да се обзаложа, че никога през живота си не си гледала порнофилм.

— Разбира се, че съм гледала. И то неведнъж.

— Кажи ми няколко заглавия.

— Ами, „Неприлично предложение“.

— „Неприлично предложение“ ли? Това ли е представата ти за порнофилм?

— Поне в Ню Грънди е.

Той се усмихна и сведе поглед към телевизионната програма.

— Току-що е започнал „Питстоп за страстта“. Искаш ли да му хвърлиш един поглед?

Усетът й за благоприличие с много усилия надделя над любопитството й.

— Не одобрявам подобни забавления.

— Не те попитах дали ги одобряваш. Попитах те само дали искаш да погледаш.

Тя се поколеба за един момент, който обаче се оказа доста дълъг.

— Категорично не.

Той се засмя, взе дистанционното и включи телевизора.

— Седни на дивана, госпожице Грейси. За нищо на света няма да пропусна това.

Вече натискаше бутоните за достъп до порноканала. Тя се постара да си придаде сдържан и незаинтересован вид и скръсти благовъзпитано ръце в скута си.

— Е, може би само този път. Винаги съм харесвала филмите за автомобилни състезания.

Той прихна толкова силно, че едва не изпусна дистанционното. Продължи да се смее, докато екранът се изпълваше с четири голи, плътно сплетени тела. Тя усети как лицето й мигом пламна.

— О, боже!

Боби Том се захили и седна до нея.

— Кажи ми, ако не разбираш нещо от сюжета на филма. Сигурен съм, че вече съм го гледал.

Нямаше никакъв сюжет. Проумя го още през първите няколко минути. Само голи тела, лудуващи в червено спортно кабрио.

Боби Том посочи към екрана.

— Виждаш ли тази брюнетка? Която е опасала кръста си с колан с инструменти? Тя е главният механик. А другата жена е нейна помощничка.

— Аха.

— А онзи мъж с наистина много голе…

— Да — Грейси побърза да го прекъсне. — Онзи отдясно.

— Не, скъпа. Не този. Говоря за другия, с наистина много големите ръце.

— О, така ли?

— Та той е собственикът на колата. Той и приятелчето му са я закарали на ремонт, за да почистят момичетата клапаните.

— Клапаните ли?

— Те са загрижени и за течовете от маркучите.

— Разбирам.

— А също и за сачмените лагери.

— Ъхъ.

— Както и за огъването на пръта за измерване на нивото на маслото.

Грейси се извърна и видя, че гърдите му се тресяха.

— Всичко това си го измисли!

Той се засмя още по-силно, чак очите му се насълзиха.

Тя вирна брадичка.

— Ако спреш да ми говориш, ще мога сама да проследя действието на филма.

— Да, госпожице, както кажеш.

Грейси се извърна пак към екрана и запреглъща смутено, когато мъжът с големите ръце потопи едната от тях в отворена туба с моторно масло и започна да изцежда капките върху голата гръд на главния механик. От капките, стичащи се надолу по снежнобялото възвишение, зърната й щръкнаха. В отговор зърната на гърдите на Грейси също се стегнаха.

Съблазнителната увертюра продължи и Грейси не можа да отлепи очи от екрана, макар да съзнаваше болезнено, че не е сама. Облиза пресъхналите си устни. Сърцето й биеше до пръсване. Никога не е била толкова смутена, нито толкова възбудена. Искаше й се да изиграе с мъжа, седнал до нея, всяка от сцените, редуващи се на екрана.

Актьорът с големите ръце започна да си играе с колана с инструменти около кръста на жената. Устата му следваше пръстите му, които се спускаха надолу и все по-надолу. Между гърдите на Грейси се стекоха капки пот, докато езикът му се настаняваше в кътчето, съвсем малко по-наляво от инструментите, висящи от колана й.

Грейси притисна бедрата си едно в друго и се сгърчи. Боби Том измести тежестта си върху дивана до нея. Тя го стрелна крадешком с крайчеца на окото си и за свой голям ужас видя, че той гледа нея, а не екрана. И вече не се смееше.

— Трябва да свърша една работа — рече той рязко. — Изключи го, когато пожелаеш. — Грабна лаптопа си и се прибра в спалнята.

Грейси се загледа с недоумение след него. Защо се нацупи тъй внезапно? И тогава погледът й пак се върна към екрана.

О, боже!

Боби Том стоеше в тъмната спалня и гледаше замислено през прозорците. Зад гърба си чуваше задъханото пъшкане, долитащо от телевизора. Господи. През последните шест месеца не бе изпитал никакво желание да прави любов с която и да е от красивите жени, които се навъртаха около него и се самопредлагаха, но ето че сега Грейси Сноу, с кльощавото си тяло, грозните дрехи, най-отвратителната прическа, която бе виждал, и с началническите си маниери, го бе изкарала от равновесие, беше го възбудила, както отдавна не му се бе случвало.

Опря кокалчетата на пръстите си върху рамката на прозореца. Щеше да се разсмее, ако не беше толкова нелепо. Онзи филм дори не беше истинско порно, а след първите пет минути тя вече се бе превърнала в бомба, която можеше да експлодира и той нямаше как да не реагира на това.

За един кратък миг, докато я наблюдаваше, той действително се замисли за възможността да се възползва от това, което тя бе прекалено готова да му предложи. И тъкмо това беше най-глупавото от всичко. За бога, та той бе самият Боби Том Дентън. Може и да беше напуснал спорта, но това не означаваше, че е паднал толкова ниско, че да се занимава с такива като Грейси Сноу.

Извърна се с гръб към прозореца и отиде до бюрото, свърза модема на лаптопа си към телефонната линия и седна на стола. Но ръцете му не помръднаха повече, след като въведе паролата за електронната поща. Тази нощ не беше в настроение да се занимава със сделки.

Не можеше да забрави изражението на Грейси, докато се любуваше на изгледа към Мисисипи. Откога самият той не бе изпитвал такъв ентусиазъм? През целия ден Грейси му обръщаше внимание на неща, които той от години бе престанал да забелязва: красивите очертания на облаците, шофьор на камион, който приличал на певеца Уили Нелсън, дете, което им помаха с ръка през задния прозорец на семеен ван. Кога бе изгубил досега си с обикновените удоволствия?

Погледна към клавиатурата и си припомни колко много се забавляваше със сделките си. Отначало просто играеше с акциите на фондовата борса, но после си купи малка компания за спортни стоки. След това инвестира в една радиостанция. Накрая дойде ред на компания за производство на маратонки. През годините беше допускал грешки, но успя да натрупа доста пари. Обаче сега не можеше да си спомни какъв е бил смисълът във всичко това. Мислеше си, че да участва във филм ще се окаже добър начин да се поразсее, но точно днес, в навечерието на началото на снимките, не успяваше да събере ентусиазъм и за тази идея.

Разтри очи с палец и показалец. Тази вечер бе обещал на Шаг да му помогне да открие новия си ресторант. Даде пари назаем на Ели и обеща на Ей Джи, че ще позволи на племенника му да го интервюира за училищния вестник. Боби Том смяташе, че след като още от момента на раждането си е бил орисан да стане звезда, нямаше право да отказва, но понякога чувстваше как бавно се задушава от всички искания, които отправяха към него.

Сега трябваше да отиде в Телароса, за да направи поредното плащане по дълга си към малкия град, където бе отраснал, обаче напоследък бе започнал да се съмнява дали постъпва правилно. Въпреки факта, че именно той бе настоял снимките на филма да бъдат там, не беше готов да се изправи пред съгражданите си. Знаеше, че вече е само бивша легенда, но те все още не го бяха осъзнали и продължаваха да искат частица от него.

Присъствието му в Телароса щеше да разбуни духовете, както ставаше винаги, и не всички щяха да го посрещнат с отворени обятия. Преди няколко месеца бе имал изключително неприятна среща с Уей Сойър заради плановете на Сойър да премести филиала на „Росатех“ — фирма за електроника, която до голяма степен подхранваше икономиката на Телароса. Този мъж бе безскрупулен и Боби Том не умираше от желание отново да се среща с него. Сложни бяха отношенията му и с Джъмбо Такъри, новият шеф на полицията в градчето, враг на Боби Том Дентън още от училище. Ала най-лошото от всичко щеше да бъде роякът от жени, които нямаха представа, че сексуалното му желание бе изчезнало заедно с футболната му кариера и че той задължително трябваше да се погрижи те да не разберат за тази подробност от живота му.

Загледа се невиждащо в клавиатурата. Какво да прави с останалата част от живота си? Толкова дълго бе живял под блясъка на славата, че нямаше представа как се живее без нея. От дете той винаги бе най-добрият: най-способният от Тексас, от всички американци, от всички професионалисти. Но вече нямаше да бъде най-добрият. От преуспелите мъже не се очаква да се изправят пред подобна криза, докато не се пенсионират около шейсетте. Но той се бе пенсионирал на трийсет и три и вече не знаеше кой е. Знаеше как да бъде най-добрият уайд рисийвър, знаеше как да бъде „Най-добрият играч на годината“, но нямаше представа как да бъде обикновено човешко същество.

Една особено продължителна женска въздишка, долетяла откъм телевизора, прекъсна мислите му и той се намръщи, като си спомни, че не е сам. Все по-рядко му се случваше да изпитва искрено забавление и тъкмо заради това бе позволил на Грейси Сноу да остане с него през целия ден, но като си припомни как тялото му реагира на нейната възбуда, повече не му беше до смях. Да се възбуди от такъв благотворителен случай, какъвто беше Грейси — и то по начин, за който дори не му се мислеше — му изглеждаше като последната степен на унижението. Символ на това, доколко ниско можеше да падне. Не че тя не беше наистина мила жена, но определено не беше от онези, за които Боби Том Дентън бе роден.

Точно тогава взе решението. Имаше предостатъчно проблеми в живота си и не искаше да си създава нови. Първата му работа на сутринта ще бъде да се отърве от нея.