Рай в Тексас

15

Грейси се плъзна в прегръдките на Боби Том с такава лекота, все едно го бе правила през целия си живот. Той я сгуши под брадичката си и пъхна ръка под пуловера й. Тъй като ухото й бе притиснато към гърдите му, тя чуваше силните, равномерни удари на сърцето му.

Той погали косата й, докато палецът му обхождаше гърба й.

— Грейси, скъпа, знаеш, че това не е завинаги, нали? — Гласът му бе нежен и много по-сериозен, отколкото някога досега. — Ти си моя добра приятелка и за нищо на света няма да те нараня, но просто не съм от мъжете, които мечтаят за домашно огнище и искат да се установят. Още не е твърде късно да промениш решението си, ако не си сигурна, че ще можеш да понесеш нещо временно.

Тя знаеше от самото начало, че това не е завинаги, ала не вярваше, че не е от мъжете, които искат да се установят. Просто той не би мечтал за домашно огнище с някоя толкова обикновена като нея. Беше свикнал да е заобиколен от зашеметяващи блондинки и умопомрачителни червенокоси красавици, от жени с тела, стегнати от аеробика и диети, и с огромни гърди. Кралици на красотата и родео кралици, модели, които позират, надянали единствено усмивките си. Бъдещата му съпруга щеше да бъде някоя от тях, но Грейси много се надяваше, че ще притежава и ум, защото иначе той нямаше да е щастлив.

Тя вдъхна мириса му и плъзна върха на показалеца си по избелялото „Л“ върху старата гимназиална тениска.

— Всичко е наред. Не очаквам край от рода на „И заживели щастливо завинаги“. — Наклони лице към него и го погледна сериозно. — Не искам нищо от теб.

Боби Том повдигна вежди, искрено озадачен от заявлението й.

— Говоря искрено и ти го знаеш. Не искам дрехи, пари, нито автограф за моите роднини. Няма да продам историята ти на таблоидите, нито ще те моля да сключиш изгодни сделки с мен. Когато филмът свърши, ще ти върна обратно пръстена на Суперкупата и ключовете на тъндърбърда. Няма да взема нищо от теб.

Очите му бяха затворени, а изражението на лицето — неразгадаемо.

— Не разбирам защо ми казваш всичко това.

— Естествено, че разбираш. Хората винаги вземат по нещо от теб, ала аз няма да съм една от тях. — Вдигна ръка и прокара пръсти по извивката на брадичката му. После свали стетсъна му и го остави на седалката. — Боби Том, покажи ми как да ти доставя удоволствие.

Той стисна очи и за секунда на нея й се стори, че го усеща как потреперва, но когато отвори очи, Грейси видя в тях само обичайните закачливи пламъчета.

— Сложила ли си секси бельото си тази вечер?

— Да.

— Е, това е добро начало.

Грейси облиза устни, внезапно припомнила си, че е забравила нещо много важно. Решена да го изрече с нехаен тон, тя се прокашля.

— Аз… Вероятно трябва да знаеш, преди да сме стигнали по-далеч… аз взимам противозачатъчни — изтърси на един дъх.

— И в момента ли?

— Веднага след като напуснах Ню Грънди, реших, че щом това ще е ново начало за мен, трябва да съм подготвена, за да не пропусна нито едно… ново преживяване. — Впери поглед в полегатото „Т“ върху тениската му. — Но въпреки че съм подготвена, зная, че ти водиш много активен живот. — Отново се покашля. — Имам предвид в сексуално отношение. — Направи пауза. — Така че очаквам ти да… Трябва да използваш презерватив.

Той се усмихна.

— Зная, че този разговор не е лесен за теб, но постъпи правилно, като го поде и трябва да направиш същото и с бъдещите си любовници. — Сянка премина по лицето му и мускулите около устата му се стегнаха. После разтри бузата й с кокалчетата си. — Сега ще ти кажа нещо и въпреки че е самата истина, не искам да ми повярваш на секундата, защото мъжете не обичат да използват презервативи и са готови да кажат всичко, за да ги избегнат. Факт е, скъпа, че аз съм чист като момина сълза и разполагам с кръвни тестове, за да го докажа. Още преди делата за бащинство, съм бил много внимателен във връзките си с противоположния пол.

— Вярвам ти.

Боби Том въздъхна.

— Какво ще правя с теб? Знаеш, че лъжа като Пинокио. Аз съм последният човек на земята, на когото би трябвало да повярваш за нещо толкова важно.

— Ти си първият, на когото ще повярвам. Никога не съм познавала друг като теб, който толкова да мрази да наранява хората. Каква ирония, нали, имайки предвид жестокия начин, по който си изкарваш хляба?

— Грейси?

— Да?

— Не нося бельо.

Тя стисна очи.

Боби Том се ухили и целуна върха на носа й. Сетне усмивката му бавно помръкна и очите му потъмняха. Плъзна се настрани към нейната седалка, обхвана брадичката й с шепи и се наведе, за да покрие устата й със своята.

В мига, в който устните им се докоснаха, по тялото й се разля блажено усещане. Имаше чувството, че всяка фибра от съществото й запулсира с нов живот. Устата му бе върху нейната, топла и мека, и Грейси се разтвори за него. Върхът на езика му проникна между устните й и тя се потопи в интимната сладост да поеме част от него в себе си. Обви ръце около силния му врат и докосна езика му със своя. Пуловерът й се вдигна нагоре, когато ръцете му се пъхнаха под него, малко над талията.

Докато целувката им се задълбочаваше, тя усети влажната топлина на тялото му през тениската. Впи пръсти в раменете му и пое по-надълбоко езика му в устата си. Останалият свят изчезна, останаха само усещанията. Дробовете й започнаха да изгарят и тя осъзна, че е забравила да диша. Отдръпна се назад и пое дълбоко дъх, докато той прокарваше устни по шията й.

— Боби Том! — простена тя името му.

— Да, скъпа? — Дишането му беше по-учестено и от нейното.

— Може ли да го направим сега?

— Не, скъпа. Ти още не си напълно готова.

— О, готова съм. Наистина съм готова.

Той се засмя, после изпъшка, когато палците му подразниха голата й кожа.

— Това е само за загрявка. Ела тук. По-близо. — Повдигна я така, че тя да възседне скута му.

Когато се намести отгоре му, Грейси го почувства — твърд и корав, опитващ се да проникне в нея направо през джинсите и нейните панталонки.

— Аз ли съм причината за това? — прошепна младата жена до устните му.

— Още преди три часа — промърмори той.

Тръпнеща от удоволствие, тя се раздвижи в скута му. Разтри бедра в неговите и пое устните му в своите.

— Престани — простена той.

— Ти не си единственият, който иска да си играе — напомни му тя, мълвяща в полуотворените му устни.

— Понякога съм твърде умен за свое собствено добро. Господи, не прави това!

— Да не правя какво? — Грейси размърда таза си, искаше да изчезнат всички бариери помежду им.

Боби Том сграбчи края на пуловера й и го вдигна нагоре, заедно със сутиена й. Избута я назад, така че раменете й да се опрат в предното стъкло, и разкри гърдите й.

Грейси нададе тих вик, когато той обхвана едната й гърда и пое зърното в уста. Тя заби пръсти в раменете му, докато я смучеше. Позата й беше неудобна, но тялото й сякаш не й принадлежеше и непознатото напрежение в разтворените й бедра само засилваше възбудата й. Тя почувства горещото засмукване на устата му, пулсирането между краката си, мокрия, тънък и износен плат на тениската му под дланите си. Боби Том пъхна ръце под бедрата й и палците му се провряха под късите й панталонки.

Грейси се протегна и измъкна края на тениската му от джинсите, после затърси между телата им копчето над опънатия цип на джинсите. Най-после го разкопча и се зае с ципа. Боби Том вече бе смъкнал нейния и преди тя да се осъзнае, той дръпна панталонките й надолу до мястото, където разтворените й бедра опъваха твърде силно материята, за да продължи по-нататък.

Накъсаното им дишане изпълваше кабината на пикапа. Грейси преметна единия си крак през бедрата му, за да може да коленичи на седалката до него и да продължи с опитите да смъкне ципа му с двете си ръце. Той изхлузи тениската си през глава, като удари с лакът волана и клаксонът изсвири. Боби Том изруга, а послушната му ученичка пое едно от зърната му в уста, докато продължаваше да се бори с упорития цип. Тя го засмука силно, както той бе направил с нейното и усети как цялото му тяло се напрегна.

Ципът поддаде.

Той я отмести от себе си, колкото да издърпа пуловера през главата й и да го захвърли на седалката. Сутиенът го последва и тя коленичи до него като дръзка палавница с разрошена коса, с пръстена на Суперкупата, висящ между голите й гърди, а разкопчаните панталонки смъкнати надолу върху бедрата.

Грейси се вторачи в отворения цип.

— Толкова е тъмно — прошепна. — Не мога да те видя. — Докосна корема му с върховете на пръстите си.

— Искаш ли да ме видиш?

— О, да.

— Грейси… — Звучеше така, сякаш се бореше за глътка въздух. — Идеята изглежда добра, но нещата се развиват малко по-бързо, отколкото си представях, а тази кабина е дяволски тясна. — Завъртя енергично ключа на стартера и подкара пикапа толкова рязко, че тя се блъсна във вратата. Изпод гумите се разхвърча чакъл, когато той даде назад, сетне обърна. Пикапът подскочи върху твърдата земя и се понесе по тъмното шосе.

Тя се протегна зад седалката, за си вземе пуловера. Той улови ръката й, преди да го напипа.

— Ела тук. — Без да дочака съгласието й, той я бутна надолу, така че да легне, с глава върху бедрата му. Въпреки че караше прекалено бързо, със свободната си ръка продължи да дразни гърдите й.

Пикапът летеше в нощта, докато пръстите му я милваха. Тя виждаше през предното стъкло прелитащото небе и върховете на дърветата. Рееше се на ръба на нещо необяснимо и когато повече не можеше да издържа на сладкото му мъчение, извърна гърдите си към него.

Пикапът се носеше по тъмното шосе, а отвореният цип на джинсите му дращеше бузата й. Младата жена притисна устни към твърдия му, плосък корем и усети как всеки мускул се сви. Той изстена и повдигна единия й крак. Дланта му я обхвана през панталонките и започна да я милва. Грейси сякаш полетя.

— Не, недей — прошепна Боби Том и отдръпна ръката си. — Не и този път. Не и докато не съм в теб.

Грейси се наклони на една страна, когато той зави по алеята, водеща към дома му. Дъжд от чакъл се посипа отстрани по кабината. Боби Том натисна рязко спирачките, за секунда угаси двигателя и изскочи от колата.

Тя все още търсеше пуловера си, когато той отвори вратата.

— Няма да ти трябва — обви ръка около кръста й и я издърпа от пикапа.

Макар че къщата беше изолирана, а дворът пуст, Грейси притисна ръце към гърдите си, докато той я влачеше през тревата. Зърна усмивката му на мъждивата светлина от единствената крушка, която светеше на верандата и й хрумна, че с голите си гърди и разтворения цип, в момента Боби Том удивително много приличаше на героя си от първите дни на снимките на филма. Трополенето на ботушите му по дървените стъпала заглуши по-нежното потропване на токчетата на сандалите й. Той пъхна ключа в ключалката и когато вратата се отвори, я издърпа вътре не особено нежно.

Поведе я към спалнята с настойчивост, която едновременно я възбуди и изплаши. Харесваше й да знае, че я желае, ала не беше съвсем сигурна, че ще успее да го задоволи. Винаги е била малко тромава и непохватна във физическите дейности, а тази определено си беше най-физическата. Погледът й се прикова в огромното легло с волани и завеси като на Спящата красавица, което запълваше почти цялата стая, и преглътна с усилие.

— Вече е твърде късно да промениш решението си, скъпа. Боя се, че още преди две седмици пресякохме границата, от която няма връщане назад. — Боби Том се отпусна на леглото и свали трескаво ботушите и чорапите си. Погледът му се плъзна към бялата дантела на гащичките й, която се подаваше от отворения цип на панталонките.

Сред натруфената по женски спалня той би трябвало да изглежда по-малко застрашителен, ала вместо това никога не й се бе струвал по-могъщ, толкова първично мъжествен. Сексуалната й възбуда отстъпи пред тревогата. Тя се взираше в него и се питаше как е могла да се озове в подобна невъзможна и опасна ситуация. Как се бе стигнало дотук, да се предлага на тексаски спортист, мултимилионер и плейбой, преследван от най-съблазнителните жени на света?

И тогава той й се усмихна и всичките й съмнения се стопиха, а сърцето й се изпълни с любов. Тя му се предлагаше, защото го искаше. Натрупваше спомени, които да топлят дните й през остатъка от живота й. Боби Том протегна ръка и тя пристъпи към него.

Пръстите, които се сключиха около нейните, бяха силни и успокояващи.

— Всичко е наред, скъпа.

— Зная.

— Знаеш ли? — Сграбчи я за кръста и я придърпа между разтворените си бедра.

— Ъхъ. Ти вече ми каза, че не правиш нищо, в което не си добър.

— Вярно е, скъпа. Разбира се, ти се оказа истинска палавница, пълна с изненади. — Сведе устни към гърдите й и пъхна ръце в късите й панталони, за да ги смъкне, заедно с бикините. Тя отпусна едната си ръка върху рамото му и събу финото дантелено парче плат, доволна да се освободи от него. Почувства се като пеперуда, избягала от пашкула, държал я твърде дълго затворена. Погледът му се прикова в медните къдрави косъмчета между бедрата й. Грейси обви пръсти, доколкото можа, около горната част на ръката му, и го задърпа, докато той се изправи.

Когато вече беше на крака, тя плъзна пръсти към колана на джинсите, които бяха разкопчани отпред и се бяха свлекли, и установи, че той не се шегуваше, когато каза, че не носи бельо. Ръцете й трепереха и тя се поколеба.

Боби Том обхвана тила й и прокара нежно пръсти между къдриците й.

— Продължавай, скъпа. Всичко е наред.

Устата й пресъхна, докато бавно дърпаше надолу мекия памучен плат. Забила поглед в пода, тя коленичи. С безкрайно внимание плъзна джинсите по силните му и стройни бедра до глезените. Той ги изрита настрани. Изпълнена с трепетно очакване, тя приседна на прасците си.

Погледът й се вдигна нагоре покрай белезите на коляното му и се спря върху бедрата му.

— О, боже…

Не беше очаквала да е толкова внушителен, толкова… могъщ. Устните й се разтвориха и тя не можеше да откъсне поглед. Беше великолепен, много по-прекрасен, отколкото си беше представяла. Челото й се смръщи, но тя побърза да пропъди тревогите си за размера му. Някак си беше сигурна, че ще се нагоди.

— Май това ще се окаже пълен провал — промърмори Боби Том. Главата й отскочи рязко нагоре и тя го погледна ужасено. По кожата й запълзя червенина. Засрамена, тя скочи на крака.

— Съжалявам! Нямах намерение да зяпам така…

— Не, бебче. — Той я привлече в прегръдките си и се засмя гальовно. — Не говоря за теб. Ти си съвършена. Става дума за мен. Толкова ме подлудяваш с начина, по който ме гледаш, че съществува реална опасност цялата работа да свърши за по-малко от десет секунди.

Младата жена изпита такова облекчение, че не бе сторила нищо нередно, че в гърдите й се надигна смях.

— В такъв случай, предполагам, че ще се наложи да го направим още веднъж, нали?

— Грейси Сноу, ти се превръщаш в развратница направо пред очите ми. — Изхлузи верижката с пръстена на Суперкупата през главата й. — Това определено е щастливата ми нощ.

Обсипа я отново с целувки, а ръцете му бяха по цялото й тяло — мачкаха дупето й, притискаха я към мускулестите му гърди. Тя се опиваше от усещането на голата му кожа, притисната в нейната. Обви ръце около врата му и двамата се заплетоха във водопада от завески с воланчета и панделки, обграждащи балдахина. Боби Том се освободи нежно от хватката й, дръпна със замах завеските и я положи върху огромното легло на Спящата красавица, но той не беше прекрасният принц, дошъл само да я целуне целомъдрено.

Погледът й се преплете с неговия и тя разтвори бавно крака, готова да му се отдаде с радост. Той се усмихна, настани се в леглото до нея и отпусна длан върху корема й.

— Ти си изключителна, скъпа.

Сведе глава и отново я покри с целувки, докато пръстите му се плъзгаха през копринените къдрави косъмчета, сетне се преместиха, за да погалят вътрешната страна на бедрата й. Започна сладкото мъчение на милувките му, докато се приближаваше все по-близо и по-близо, но без всъщност да я докосва.

Тя се изви под ръката му, всеки мускул на тялото й се напрегна докрай.

— Моля те! — Горещият й дъх опари устните му. — Не спирай…

— Няма, скъпа. Повярвай ми, няма.

Разтвори я, а дъхът й премина в сподавен стон, когато върхът на пръста му нежно обходи най-съкровеното й място. Цялото й тяло започна да трепери. Пръстът му проникна в нея и тя изведнъж се освободи от напрежението, достигайки върха със силен вик.

Той я прегърна, докато тялото й се разтърсваше от конвулсиите на оргазма. Щом се успокои и го почувства отново притиснат и твърд отстрани до бедрото си, Грейси с усилие сподави сълзите си. Искаше да даде, а всъщност получи само тя.

— Аз… съсипах всичко. Аз… толкова съжалявам. Знаех си, че ще оплескам всичко. — Преглътна риданието си. — Исках да бъде съвършено, но никога не съм била много добра във физ… физическите неща. Никой не ме искаше в отбора си в часа по физическо и сега вече знаеш защо. Аз свърших, а ти… а ти не, и аз с-съсипах всичко. — Беше толкова сломена от прибързания си оргазъм, че едва усети движението на устните му до слепоочието си.

— Никой не може да е добър във всичко, скъпа. — В гласа му се долавяше странна, задавена нотка.

— Но аз толкова много исках да бъда… добра в това!

— Разбирам. — Боби Том се нагласи отгоре й и разтвори бедрата й със своите. — Понякога човек просто трябва да приеме провалите си. Малко по-широко, скъпа.

Това беше най-малкото, което можеше да стори за него. Отново усети как ръката му помилва бедрата й, сетне пръстът му нахлу в нея.

— Толкова си тясна — изпъшка той.

— Съжалявам. Това е защото никога… — Ахна, когато милувките му бавно и ритмично отприщиха поток от усещания в нея. Докосваше я навсякъде, а умелите му, любопитни пръсти чертаеха интимни, копринени пътечки.

— Боби Том? — прошепна името му като въпрос.

— Не се извинявай, скъпа. Не си виновна за провала си. — През пелената на възбудата осъзна, че той се усмихва до потната й буза. Ала преди да разбере защо, усети твърд натиск върху малкия вход към тялото си. Ръцете й се впиха конвулсивно в раменете му, когато разтърсващи вълни на удоволствие се разляха в нея.

— О…

Той проникна в тялото й, разтваряйки я лека-полека, давайки й време да се приспособи към размера му. Тя усещаше как се въздържа по напрегнатите му мускулите под ръцете си. Цял живот бе чакала този миг.

— Побързай — пророни Грейси. — Моля те, побързай.

— Не искам да те нараня, скъпа. — Гласът му звучеше напрегнато, както когато вдигаше тежести.

— Моля те. Не се сдържай.

— Ти не знаеш за какво ме молиш.

— Зная.

Той потрепери и навлезе докрай. Лъчи от наслада проникнаха през плътта й, запяха в кръвта й. Тя повдигна бедра и обгърна тялото му с крака. Той пъхна ръце под нея и я повдигна по-нагоре, прониквайки с мощни тласъци все по-надълбоко. Грейси се чувстваше замаяна от способността си да понесе тежестта му, да приеме мъжествеността му и от устните й се изтръгна вик на радост от вечната магия на жената, която позволяваше на тялото й да се пригоди с такава лекота към неговото.

Дишането му бе учестено и накъсано, а тя се движеше в синхрон с него, сякаш го беше правила цял живот. Усещанията, които я обливаха, бяха много по-силни от всичко, което някога си бе представяла, като помитащ вятър и оглушителен гръм. Той я отнасяше все по-нависоко и по-нависоко към облаците, към мистериозното място, където властваше единствено екстазът. Влагата на телата им се смесваше с виковете им на наслада, докато не се сляха с облаците. За миг се задържаха там в идеално съзвучие. А после полетяха надолу заедно в топъл, сребърен дъжд.

Изминаха минути или дори часове, преди тя да се върне на земята. Светът около нея се завърна на късчета: полъх на хладен въздух върху ръката й, далечният звук на самолет над главите им. Тялото му натежа върху нейното, но посрещна с радост тежестта му. Прониза я болка на загуба, когато той се отдръпна от нея.

Боби Том се претърколи по корем. Лицето му бе извърнато към нея, а ръката му лежеше преметната малко под гърдите й. Унесе се в лека дрямка, а тя остана да лежи по гръб, впила поглед в него, запомняйки всеки детайл от лицето му: чувствената долна устна, сенките, които хвърляха дългите му мигли върху скулите, правия нос, влажните руси къдрици на слепоочията. Кожата му изглеждаше златиста на меката светлина на лампата. Той беше толкова красив, че дъхът й секна.

Заля я огромна вълна на радост. Искаше да танцува, да се покачи на покрива на къщата и да закрещи с цяло гърло. Никога не се бе чувствала по-жива, по-изпълнена с енергия.

— Боби Том?

— Ммм…

— Може ли да отвориш очи?

— Ъмм…

Спомни си едно анимационно филмче, което бе гледала отдавна, за танцуваща мишка, държаща над главата си чадър с къдрички. Точно така се чувстваше в този миг, докато лежеше гола до този мъж, изпълнена с щастие като танцуващата мишка с кукленското чадърче.

— Беше дори по-хубаво, отколкото си мислех. Знаех, че ще бъдеш отличен любовник — и ти наистина си, Боби Том — сигурна съм, че си нещо изключително. Но не биваше да ме дразниш, когато си мислех, че съм съсипала всичко с преждевременния си оргазъм.

Той отвори едното си око, бузата му все още притисната към възглавницата, докато се взираше в нея.

— В случай че още не си разбрала, за една жена няма такова нещо като преждевременен оргазъм.

— И откъде да знам? Казвам го в конструктивен смисъл, така че, ако обичаш, не се обиждай, но имаш дразнещия навик да си правиш шеги, които само ти разбираш.

Той се усмихна и повдигна ръката си, която бе отпуснал върху гърдите й, за да си поиграе с косата й.

— Онова твое изказване беше просто неустоимо. — Изсмя се. — Преждевременен оргазъм.

— При мъжете се случва. Не разбирам защо жените да са изключение.

— По дяволите, вие модерните жени искате всичко, нали? Е, скъпа, ние, мъжете, ще запазим това единствено за себе си, дори да ни влачите чак до Върховния съд. — Прозина се и се претърколи по гръб, като се омота с по-голямата част от чаршафа.

Грейси седна и се облегна на таблата.

— Гладен ли си? Аз съм. По-рано не можах да ям много, защото бях твърде нервна, но сега, кълна се, че бих могла да погълна цял вол. Макар че ще се задоволя и с един сандвич или купа с овесени ядки, или супа. Или може би…

— Ти си една малка бъбривка, нали?

— Мислиш ли, че ще можем да го направим отново?

Той изпъшка.

— Нужно ми е малко време, за да се възстановя. Не съм толкова жизнен, колкото бях преди два часа.

— Аз пък си мислех… Ами, зная, че има различни пози и, за да съм напълно честна, бях доста очарована от… ъъ… мъжкия орган, а и не съм имала голяма възможност да го проуча и…

Замълча, защото леглото започна да се тресе от бурния му смях.

— Мъжкият орган!

Грейси го изгледа раздразнено.

— Не разбирам какво е толкова смешно. Аз съм твърде стара за подобно невежество и имам доста да наваксвам.

Челото му се сбръчка от престорен ужас.

— Надявам се, че не искаш да стане за една нощ.

— Не зная защо, но имам чувството, че изобщо няма да се затрудниш да поддържаш темпото с мен. — Не бе пропуснала, че въпреки думите си, той гледаше разголените части на тялото й с непогрешими признаци на интерес.

Телефонът попречи на усамотението им. Макар че звукът на телефона върху нощното шкафче до леглото му бе изключен, тя чуваше, че телефонът в кабинета му звъни на равни интервали, още откакто бяха влезли в къщата. Грейси бе свикнала той да оставя секретарят да поема по-голямата част от обажданията и не му обърна внимание. Този път Боби Том въздъхна и вдигна слушалката.

— Може би, ако се обадя, който и да е, ще ни остави на мира за останалата част от нощта. Ало… Не, Лутър, всичко е наред, не спях. Ъхъ. Да, трябваше да потвърдя онзи списък преди ден-два… Искаш също и Джордж Стрейтс, така ли? — Завъртя очи. — Не мога да говоря повече, Лутър. Имам обаждане на другата линия и съм абсолютно сигурен, че е Трой Ейкмън. Да, ще й кажа.

Тресна слушалката и се облегна на възглавниците.

— Каза ми да ти напомня за събранието на Комитета за родното място. Няма да ходиш. Проклети глупаци.

— Всъщност смятам да отида. Един от нас трябва да знае какво замислят.

— Откачени неща, ето какво замислят, и е по-добре да стоиш по-далеч, защото лудостта им може да е заразна. — Погледът му се плъзна към гърдите й. — Готова ли си за втори рунд или предпочиташ да си седим и да си бъбрим през цялата нощ?

Тя му се усмихна.

— Определено съм готова за втори рунд.

— Добре.

— Но… — Събра кураж, решена да не му позволи всичко да стане според неговите желания, въпреки че имаше десетилетия повече опит от нея и макар да не беше толкова уверена в новопридобитите си способности на секс сирена. — Готова съм за втори рунд, но този път искам аз да съм тази, която ще командва парада.

Той я изгледа предпазливо.

— И какво по-точно имаш предвид?

— Няма нужда да се правиш на невеж, Боби Том. Доколкото зная, комуникационните ни канали все още са напълно отворени.

Той се засмя. Грейси се протегна към смачканите чаршафи, които закриваха бедрата му, и ги дръпна.

— Мисля, че най-доброто място, където бих могла да задоволя любопитството си, е душът.

— Душът?

— Ако нямаш нищо против.

— Ни най-малко. Но напълно ли си сигурна, че си готова? Да вземеш душ с мен, със сигурност ще означава, че за една нощ от начинаеща ще се прехвърлиш в класа на напредналите.

Тя го погледна, а устните й се извиха в усмивка, древна като изкусителката Ева.

— Нямам търпение.