Рай в Тексас

8

Боби Том беше в отвратително настроение. Да гледа как расте тревата щеше да е по-интересно, отколкото да се снима във филм. Откакто бе пристигнал, единственото, което свърши, беше да се разхожда наоколо гол до кръста, докато пие чай с лед в бутилка от уиски и да се преструва, че поправя оградата на заграденото място за конете. Преди дори да загрее, викаха „стоп“ и той трябваше да спре. Не му харесваше да е гримиран, не му харесваше да е навън без стетсъна си и най-много не му харесваше да пръскат гърдите му с онова бебешко олио, а още повече, когато ги посипваха с прах.

Цялото това суетене го караше да се чувства като някой педал. Те дори преправиха джинсите му така, че да не се налага непрекъснато да вдига и сваля ципа — сега V-образната цепка се спускаше толкова ниско, че отдолу не можеше да носи слипове. А пък джинсите му бяха толкова прилепнали, че Боби Том се надяваше да не се възбуди, защото ако това станеше, със сигурност целият свят щеше да узнае.

Като капак на всичко, половината население на Телароса се бе изтърсило тази сутрин на снимачната площадка, изгарящо от желание да го сватоса, а това още повече подклаждаше лошото му настроение. Представиха го на толкова много Тамита, Тифанита и Трейсита, че главата му се замая. А на всичкото отгоре и историята с госпожица Грейси Сноу… На дневна светлина инцидентът от предишната нощ вече не му изглеждаше толкова забавен.

Госпожицата бе толкова зажадняла за секс, че бе само въпрос на време да си намери някой, който да задоволи мерака й. Той се съмняваше, че Грейси притежава достатъчно разум, за да провери медицинския картон на новоизлюпения си любовник, преди да се напъха в леглото му. В Ню Грънди възможностите й са били ограничени, но тук мъжете от екипа бяха повече от жените и вероятно нямаше да е нужно дълго убеждаване, докато някой от тях сложи край на непорочността й. Особено ако се разчуеше за сладкото малко телце, криещо се под онези грозни дрехи. Боби Том решително пропъди последния спомен.

Трудно беше да се повярва, че на трийсет години все още не бе докосвана от мъж; макар че предвид властните й маниери и терористичния й подход към двигателите на колите, тя навярно бе подплашила по-добрата част от мъжкото население на Ню Грънди. Преди малко я видя с Натали Брукс. Когато свършиха разговора си, тя се запъти към него, но в последния момент изгуби кураж и сви към фургона на кетъринга. Предполагаше, че Кони Камерън — едно от бившите му гаджета — доста й е посмачкала фасона. Сега Грейси се спотайваше зад камерите и ако не се лъжеше, дишаше дълбоко, за да се успокои. Реши да сложи край на страданията й.

— Грейси, ще дойдеш ли тук?

Тя толкова се стресна, че едва не се спъна. Предполагаше, че ако снощи той бе на нейното място, нямаше да изгаря от нетърпение да се срещне с главния свидетел. Когато се запъти към него, краката й се тътреха, все едно че бяха оковани с оловни тежести. Смачканият й тъмносин костюм сякаш бе шит за някоя осемдесетгодишна монахиня и Боби Том се зачуди как човешко същество можеше да има толкова отчайващо лош вкус за дрехи. Тя спря пред него и бутна тъмните очила на главата си, където те потънаха в разрошената й коса. Той огледа смачканите й дрехи, зачервените очи, тебеширенобялата кожа. Жалка гледка.

Не смееше да срещне погледа му и Боби Том разбра, че тя все още изгаря от срам. Имайки предвид обичайното й началническо държане, Боби Том осъзна, че трябва още от началото да хване юздите в ръце, ако иска да я държи изкъсо, докато работи за него. Макар да не му бе присъщо да рита паднал човек, знаеше, че нищо добро не може да очаква в бъдеще, ако още сега не тропне с крак и не й напомни кой командва парада.

— Скъпа, имам няколко поръчки за теб, които трябва да изпълниш още днес. Сега, след като работиш за мен, реших, противно на здравия си разум, да ти разреша да караш моя тъндърбърд. Резервоарът на колата е празен. Портфейлът и ключовете ми са на масата в караваната, която са определили за мен. И като заговорих за временния си дом, искам да отбележа, че не е достатъчно чист, както бих искал. Не е зле, докато си в града, да купиш отнякъде четка и препарат за чистене, за да поизтъркаш балатума.

Както и очакваше, думите му привлякоха светкавично вниманието й.

— Да не би да ми казваш, че очакваш от мен да търкам пода на караваната ти?

— Само мръсните участъци. И, скъпа, докато си в града се отбий в аптеката, няма да те затрудни, нали, и ми купи кутия презервативи.

Устата й зейна широко от възмущение.

— Искаш да ти купя презервативи?

— Разбира се. Когато се окажеш ходеща мишена за дела за бащинство, се научаваш да си внимателен.

По шията й плъзна червенина и стигна чак до корените на косата й.

— Боби Том, няма да ти купувам презервативи.

— Няма ли?

Новоизлюпената му асистентка поклати глава. Той пъхна пръсти в задните джобове на джинсите си и на свой ред поклати съжалително глава.

— Надявах се, че няма да се налага да го правя, но виждам, че ще трябва да се разберем много ясно от самото начало. Спомняш ли си каква е новата ти длъжност?

— Аз съм твоя… ъъ… лична асистентка.

— Точно така. А това означава, че се предполага да ми асистираш лично.

— Това не означава, че съм твоя робиня.

— А аз толкова разчитах, че Уилоу ти е разяснила всичко. — Боби Том въздъхна. — Когато ти каза за новата ти работа, случайно не ти ли спомена, че аз съм шефът?

— Струва ми се, че го спомена.

— А каза ли нещо за факта, че се предполага, че ти ще правиш това, което ти кажа?

— Тя… ами, да, каза го. Обаче съм сигурна, че нямаше предвид…

— О, аз пък сигурен, че е имала точно това предвид. Считано от днес, аз съм новият ти шеф и докато изпълняваш заповедите ми, съм убеден, че двамата с теб ще се разбираме чудесно. А сега ще съм ти благодарен, ако свършиш с онзи балатум, преди да приключа със снимките за днес.

Ноздрите й се издуха и той почти видя как от ушите й изскочиха кълба пара. Сви устни, все едно се канеше да изстреля оттам куршуми, но само преметна чантата си през рамо.

— Много добре.

Боби Том я изчака да се отдалечи на няколко метра и я повика.

— Грейси?

Тя се извърна. Очите й плуваха в сълзи.

— Относно онези презервативи, скъпа. Постарай се да са от най-големия размер. Всичко по-малко ми е твърде тясно.

Дотогава Боби Том никога не бе виждал жена да се изчервява два пъти един след друг, но Грейси успя да го постигне. Намери пипнешком очилата си, нахлузи ги на носа си и побягна.

Боби Том тихо се засмя. Знаеше, че трябва да изпитва срам, задето се бе отнесъл толкова грубо с нея, но вместо това се чувстваше безкрайно доволен от себе си. Грейси бе от онези жени, които можеха да подлудят мъжа, ако им се позволи. В края на краищата най-добре беше още в началото да наложи естественият ред на нещата.

Час по-късно, приключила с покупките, тя потегли с тъндърбърда от паркинга до аптеката. Бузите й още пламтяха, като си спомнеше какво се бе случило преди малко на щанда в аптеката. След като си повтори, че една модерна, свободно общуваща жена непрекъснато купува презервативи без никакво притеснение, тя най-накрая събра смелост, за да постави покупката си до касата, но точно тогава Сузи Дентън се приближи към нея.

Кутията с презервативи се мъдреше съвсем открито, като тиктакаща бомба със закъснител. Сузи, разбира се, я видя и изведнъж прояви нескрит интерес към снимката на някакво куче с две глави на челната страница на някакъв таблоид. На Грейси й идеше да умре.

Сега споделяше огорчението си с Елвис, наместен на сигурно място в детската седалка в колата.

— Точно когато си мисля, че няма как да се изложа повече пред Сузи, се случва нещо друго.

Елвис се оригна.

Тя се усмихна въпреки лошото си настроение.

— Лесно ти е на теб. Нали не ти купуваш презервативи.

Бебето се закиска и направи един мехур от слюнката си. Тъкмо когато потегляше от ранчото, бе налетяла на Натали, която обикаляше отчаяно наоколо, опитвайки се да намери някой отговорен и добросъвестен, на когото да повери грижите за Елвис за около час, докато снимаше първата си сцена за деня. Когато Грейси й предложи помощта си, Натали я заля с благодарности и безкрайни инструкции и си отдъхна чак когато видя, че доброволната бавачка най-сетне започна да си води бележки.

Махмурлукът на Грейси бе изчезнал и главата вече не я болеше. Бе извадила от куфара в багажника на Боби Том чисти дрехи — унила и измачкана рокля на черни и кафяви райета, и се преоблече в караваната, преди да тръгне. Сега отново се чувстваше човешко същество.

Тъкмо бе достигнала покрайнините на града, когато остра миризма подразни ноздрите й, последвана от нещастното хленчене на бебе, нямащо желание да стои с мръсен памперс. Грейси го погледна.

— Миризливко.

Елвис сгърчи личице и нададе вой. По пътя нямаше движение, така че тя отби встрани и спря. Успя да смени памперса на бебето. Тъкмо се настаняваше зад волана, когато до слуха й достигна скърцането на гуми върху чакъл.

Когато се извърна в седалката, видя внушителен мъж в елегантен светлосив костюм да излиза от тъмночервено беемве, спряло на отбивката зад нея. За годините си той беше доста привлекателен: късо подстригана, леко прошарена коса, впечатляващо лице и стегнато и мускулесто тяло, върху което не се виждаше и грам излишна тлъстина.

— Имате ли нужда от помощ? — попита непознатият, като спря до колата й.

— Не, но ви благодаря. — Тя кимна към бебето. — Трябваше да му сменя памперса.

— Разбирам. — Мъжът й се усмихна и тя, без да иска, отвърна на усмивката му. Беше хубаво да знаеш, че на този свят все още имаше хора, които биха си създали неудобство, за да помогнат на някой друг.

— Това е колата на Боби Том Дентън, нали?

— Да, така е. Аз съм Грейси Сноу, личната му асистентка.

— Здравейте, Грейси Сноу. Аз съм Уей Сойър.

Очите й се разшириха леко, когато си припомни разговора, който бе чула по телефона в колата между Боби Том и кмета Бейнс. Значи това бе мъжът, за когото всички в Телароса говореха. Тя осъзна, че това бе първият път, когато чуваше името Уей Сойър без думите „кучи син“ пред него.

— Доколкото виждам, явно сте чували за мен — отбеляза той.

— В града съм по-малко от ден — избегна тя прекия отговор.

— Значи сте чували за мен. — Мъжът се ухили и наклони глава към Елвис, който отново започна да шава в детската седалка. — Това бебе ваше ли е?

— О, не. То е на Натали Брукс, актрисата. Аз само го гледам.

— Слънцето свети в очите му — осведоми я той. — По-добре да потегляте. Беше ми приятно да се запознаем, Грейси Сноу. — Кимна, извърна се и се запъти обратно към колата си.

— На мен също ми беше приятно, господин Сойър — извика Грейси след него. — И благодаря, че спряхте. Не всеки би го направил.

Той й махна и докато отново потегляше с колата си по шосето, Грейси се запита дали хората в Телароса не преувеличат злодейството на Уей Сойър. На нея й се стори много приятен човек.

Въпреки сухия памперс, Елвис сгърчи лице и започна да хленчи раздразнено. Тя погледна часовника си и видя, че е минал почти час.

— Време е да се връщаме във фургона при мама, каубой.

Торбата с кутията с презервативи подскочи до бедрото й и тя си припомни решението си да не подминава недостатъците на Боби Том, само защото се е влюбила в него. С въздишка на примирение Грейси осъзна, че трябва да предприеме нещо. Макар че официално той беше шефът й и мъжът, който разтуптяваше сърцето й, имаше нужда да му се напомни, че не може да се държи с нея като невъзпитан грубиян, без да си понесе последствията.

— Четири спатии.

— Пас.

— И аз съм пас.

Нанси Коперк въздъхна раздразнено към партньорката си по бридж.

— Защо така, Сузи? Всъщност те питах колко аса имаш. Не трябваше да пасуваш.

Сузи Дентън се усмихна извинително на партньорката си.

— Извинявай, разсеях се. — Вместо за партията бридж, тя мислеше за случилото се в аптеката преди няколко часа. Грейси явно се подготвяше да прави любов със сина й и тъй като много я харесваше, Сузи не искаше да я види наранена.

Нанси кимна приятелски към другите две жени, седнали около масата.

— Сузи е разсеяна, защото Боби Том си е у дома. Целият следобед не е на себе си.

Тони Самюълс се наведе напред.

— Снощи го видях в „Деъри Куин“, но нямах възможност да му спомена за племенницата си. Сигурна съм, че много ще си падне по нея.

Морийн, партньорката на Тони, се намръщи и вдигна на шест пики.

— Моята Кати е много повече негов тип, отколкото племенницата ти. Не си ли съгласна с мен, Сузи?

— Позволете да ви долея питиета. — Сузи остави на масата картите си, благодарна на жегата, че имаше повод да се измъкне за няколко минути. Обикновено се наслаждаваше на партиите бридж всеки четвъртък следобед, но днес нямаше настроение за карти.

Когато влезе в кухнята, остави чашите върху плота и отиде до еркерния прозорец, вместо до хладилника. Загледа се в къщичката за птички, която висеше от магнолията в двора. Несъзнателно притисна пръсти до бедрото си и усети малката лепенка с телесен цвят, осигуряваща на тялото й естрогените, които то повече не можеше само да произвежда. Примигна заради внезапното парене в очите си. Кога остаря толкова, че да стигне до менопаузата? Струваше й се, че са минали само няколко години от онзи горещ летен ден, когато се омъжи за Хойт Дентън.

Заля я вълна на отчаяние. Толкова много й липсваше. Той беше нейният съпруг, нейният любовник, най-добрият й приятел. Липсваше й чистото му ухание на сапун, след като излезеше изпод душа. Липсваше й усещането за силната му прегръдка, любовните думи, които й шепнеше, докато я полагаше върху леглото, смехът му, изтърканите вицове и ужасните дискусии. Докато се взираше в празната къщичка за птички, Сузи се обгърна с ръце, опитвайки се да си представи, че това са неговите ръце.

Беше навършил петдесет в деня преди колата му да бъде блъсната странично от един тир по време на ужасна буря. След погребението, към мъката и отчаянието се прибави и раздиращият душата й гняв, задето я бе оставил сама и бе сложил край на брака им, който бе основата на живота й. Беше ужасен период и тя не знаеше как би оцеляла, ако не беше Боби Том.

След погребението той я заведе в Париж и двамата прекараха цял месец в разглеждане на града, кратки екскурзии до френските села, средновековни замъци и катедрали. Смяха се заедно, плакаха заедно и през мъглата от болката й тя се изпълни със смирена благодарност, че двама изплашени тийнейджъри са успели да създадат такъв син. Осъзнаваше, че напоследък бе станала твърде зависима от него, но се боеше, че той също ще се изплъзне по някакъв начин от нея.

Когато Боби Том се роди, Сузи бе сигурна, че той ще е първото от няколкото деца, които ще се появят, но това не се сбъдна. И понякога копнееше Боби Том отново да е малък. Искаше да го държи в скута си, да гали косата му, да превързва раните му, да вдъхва онзи потен мирис на малко момче. Но синът й отдавна се бе превърнал в зрял мъж, а онези дни, когато мажеше ухапванията от комари с крем за успокояване и лекуваше болката му с целувки, бяха безвъзвратно отминали.

Само ако Хойт бе още жив.

Толкова много ми липсваш, скъпи мой. Защо ме остави сама?

В шест часа снимките за деня приключиха. Докато Боби Том се отдалечаваше от оградата, се чувстваше сгорещен, уморен, мръсен и раздразнен. През целия следобед бе тънал в прахоляк и мръсотия, а според графика, утрешните снимки нямаше да бъдат нещо по-различно. Що се отнасяше до него, този Джед Слейд беше най-тъпото същество в човешки облик, което бе виждал. Боби Том не се смяташе за експерт по конете, но знаеше достатъчно за тях, за да е абсолютно сигурен, че никой самоуважаващ се каубой, пиян или не, няма да се опитва полугол да обяздва кон.

С напредването на деня раздразнението на начинаещия актьор от лъщящите му, намазани с бебешко олио гърди, наплескани с прах, както и от вечно разкопчаните джинси, се бе превърнало в съвсем справедливо негодувание. Та те го третираха като сексуална играчка! Дявол да го вземе, беше адски унизително да го сведат единственото до мазен гръден кош и стегнат задник. Мамка му. Дванайсет години в Националната футболна лига и ето какво се бе получило в крайна сметка. Мускулести гърди и задник.

Крачеше ядно към караваната си, сподирян от облачета прах, надигащи се изпод подметките на ботушите му. Смяташе набързо да си вземе душ, да се прибере, да заключи вратата и да остане няколко часа сам, преди да отиде да посети Сузи. Надяваше се, че Грейси не е избягала, защото нямаше търпение да излее лошото си настроение върху някого. Отвори рязко вратата на караваната и влезе вътре само за да установи, че помещението е пълно с жени.

— Боби Том!

— Здрасти, Боби Том!

— Здравей, каубой!

Шест от тях се щураха наоколо като хлебарки, подреждаха гозби, режеха пайове и вадеха бира от хладилника. Една от тях му беше стара позната, смътно си спомняше, че с другите три се бе запознал през деня на снимачната площадка, а останалите две виждаше за пръв път. Цялата тази оживена дейност се ръководеше от седма жена — дяволска вещица в рокля на кафяви и черни райета, приличаща на опашка на миеща мечка, която го дари със злорада усмивка, докато стоеше изправена насред цялата суматоха и раздаваше заповеди.

— Шели, онова задушено изглежда страшно вкусно; сигурна съм, че Боби Том ще се наслади на всяка хапка. Марша, не си спомням да съм виждала толкова красив пай. Колко мило, че си го опекла. Свършила си прекрасна работа с пода, Лори. Сигурна съм, че Боби Том ще я оцени. Той много държи на чистия балатум, нали Боби Том?

Погледна го с ведрото спокойствие на мадона, но ясните й сиви очи блестяха триумфално. Тази негодница знаеше дяволски добре, че цялото това нашествие на пърхащи наоколо, майчински настроени представителки на женския пол, бе последното нещо, с което искаше да се сблъска точно сега, ала вместо да се отърве от тях, тя ги окуражаваше да останат! Най-после разбра ролята на Грейси в живота му. Тя бе Божието наказание за него.

Една жена с буйна грива и еластично, прилепнало потниче, му подаде кутия бира.

— Аз съм Мери Луиз Финстър, Боби Том. Племенникът на жената на Ед Рандолф е мой първи братовчед. Ед ми заръча да се отбия и да те поздравя.

Той взе бирата и се усмихна машинално, макар че бузите го заболяха от усилието.

— Много ми е приятно да се запозная с теб, Мери Луиз. Как е Ед напоследък?

— Ами, добре, благодаря, че попита. — Извърна се към жената до нея. — А това е най-добрата ми приятелка, Марша Уотс. Излизаше с Фил, брата на Райли Картър.

Една по една жените се бутаха напред. Той ръсеше любезности и ласкателства като шарени бонбони, докато главата му се пръскаше от болка, а цялото тяло го сърбеше от праха и бебешкото олио. Във въздуха се стелеше парфюм, достатъчен да образува нова озонова дупка, и той едва се сдържаше да не кихне.

Вратата зад него се отвори и го удари по задните части. Нещастният домакин отстъпи машинално встрани, действие, което за негов ужас позволи на още една жена да се намърда вътре.

— Не си ме забравил, нали, Боби Том? Аз съм Колийн Бакстър, моминското ми име беше Тимс, но вече се разведох с онзи кучи син, който работеше в магазина за козметика на Еймс. Двамата с теб учехме заедно в гимназията, но аз съм с две години по-малка.

Той се усмихна на Колийн през червената пелена, стелеща се пред очите му.

— Станала си толкова красива, скъпа, че едва те познах. Не че още тогава не беше страхотно малко сладурче.

Пискливият й кикот го накара да стисне челюсти. Забеляза размазано червило върху един от предните й зъби.

— Ти наистина си неотразим, Боби Том.

Потупа го игриво по ръката, сетне се извърна към Грейси и й подаде найлонова торба от супермаркети „Ай Джи Ей“.

— Донесох онзи неаполитански сладолед, който ми каза, че Боби Том обича, но по-добре веднага да го сложиш във фризера. Климатикът в колата ми се развали и той съвсем се е разтопил.

Боби Том мразеше неаполитански сладолед. Като повечето житейски компромиси, просто не му доставяше удоволствие.

— Благодаря ти, Колийн. — Докато Грейси вадеше кутията със сладолед от торбата, благата й усмивка на учителка от неделното училище беше в ярък контраст с дяволитите искри в сивите й очи. — Не е ли много мило, че Колийн е дошла чак от града, за да ти донесе сладолед, Боби Том?

— Наистина е много мило. — Въпреки че говореше спокойно, погледът, който й хвърли, съдържаше толкова недвусмислено обещание за пъклените му намерения, че едва не я изпепели на място.

Колийн се опита да го сграбчи за ръката, но пръстите й се плъзнаха по бебешкото олио, втривайки още по-дълбоко прахта и мръсотията в кожата му.

— Учих много за футбола, Боби Том. Надявам се да имам шанс да се явя на теста, преди да си тръгнеш от Телароса.

— Аз също уча — не остана по-назад Марша. — Целият рафт с книги за американски футбол в библиотеката се опразни на минутата, когато се разчу, че ще идваш.

Той бе достигнал до границата на търпението си и с въздишка на искрено съжаление отпусна ръце върху рамото на всяка от двете жени.

— Съжалявам, че ще ви разочаровам, дами, но истината е, че снощи Грейси премина теста и всички единодушно се съгласихме, че тя ще е бъдещата госпожа Боби Том.

В караваната се възцари мъртвешка тишина. Грейси застина на мястото си, докато половината сладолед се стичаше между пръстите й.

Погледите на жените се стрелкаха между двамата, а ченето на Колийн увисна.

— Грейси?

— Тази Грейси? — рече смаяно Мери Луиз, докато погледът й констатираше отчайващите модни тенденции в облеклото и външния вид на Грейси.

Боби Том я озари с най-добрия вариант на нежната си усмивка, която пазеше за някого, когото възнамеряваше да убие най-хладнокръвно.

— Точно тази малка сладка дама. — Промуши се покрай бухналата прическа на Рийба Макинтайър, за да стигне до нея. — Казах ти, че няма да можем да запазим дълго тайната, скъпа.

Обви ръка около раменете й и я притегли към голите си гърди, като се постара да наплеска достатъчно прах и бебешко олио върху едната й буза.

— Казвам ви, дами, Грейси знае за историята на Суперкупата много повече, отколкото всяка друга жена, която съм срещал. Господи, тя е истинска магьосница, когато трябва да прави разбор на мачовете от миналия сезон. Начинът, по който вчера вечерта изрецитира процентите за подаванията между играчите, направо ми скри топката, скъпа, и едва не ме разплака.

Тя издаваше странни задавени звуци до гърдите му, докато я притискаше все по-силно. Как не му бе хрумнало досега? Да представи Грейси за своя годеница бе идеалният начин да си осигури малко мир и спокойствие по време на престоя си в Телароса. Завъртя я, така че да може да изплеска и другата страна на лицето й, после рязко си пое дъх, когато студената втора половина от неаполитанския сладолед се размаза по корема му.

Мери Луиз Финстър изглеждаше така, сякаш се бе задавила с рибена кост.

— Но, Боби Том, Грейси не е… Тя наистина е много мила и всичко останало, но не е точно…

Той пое остро дъх заради студената лепкава гадост по корема си и заби пръсти в тила на Грейси под косата, където никой не можеше да види.

— Мамка му, да не би да имаш предвид как изглежда Грейси в момента? Понякога се облича по този начин, само защото аз съм я помолил. В противен случай мъжете ще се захласват постоянно по нея, нали така, скъпа?

Отговорът й бе заглушен от гърдите му, докато в същото време се опитваше да го смушка в ребрата с кутията със сладолед. Той стисна още по-здраво тила й, надянал най-фалшивата си усмивка.

— Някои момчета от снимачния екип ми се струват малко необуздани и се страхувам, че могат да се развълнуват прекалено много, когато са край нея.

Точно както се надяваше, обявяването на годежа му развали купонджийското настроение на момичетата. Правейки всичко възможно да не обръща внимание на стичащия се по тялото му сладолед, той продължаваше да притиска Грейси към гърдите си, докато се сбогуваше с гостенките. Когато вратата на караваната се затвори зад последната от тях, той я пусна и погледна надолу към нея.

Лицето й и по-голямата част от предницата на абсурдната й рокля бяха изцапани с прах и бебешко олио, докато топящата се сладоледена каша се стичаше изпод капака на смачканата картонена кутия и образуваше шоколадови, ягодови и ванилови капки по пръстите й.

Боби Том очакваше тя да избухне от възмущение, но вместо изблик на гняв, очите й се присвиха решително. Тъкмо когато си спомни, че Грейси е доста непредсказуема, ръката й се стрелна напред и тя сграбчи V-образната цепка на джинсите му. Преди Боби Том да успее да реагира, личната му асистентка изсипа остатъка от топящия се сладолед в гащите му. Той изкрещя и подскочи във въздуха. Грейси захвърли кутията на пода със замах и скръсти ръце пред гърдите си.

— Това — заяви — е задето ме накара да ти купувам презервативи пред майка ти!

Беше трудно едновременно да крещи, да подскача нагоре-надолу, да проклина и да се смее, но Боби Том го постигна.

Докато шефът й страдаше, Грейси стоеше насред увеличаващата се локва топящ се неаполитански сладолед и гледаше. Справедливостта изискваше да се възхити от поведението му. Нямаше право да я дразни и унижава, но тя му го върна и с изключение на циничните му подмятания, той прие изключително добре отмъщението й.

Точно в този момент Грейси видя как ръката му се придвижва към ципа и осъзна, че твърде рано си е позволила да се отпусне. Отстъпи инстинктивно от него, но токчето й се закачи за картонената кутия. В следващия миг лежеше по гръб, вперила поглед в него.

— Виж ти, какво си имаме тук сега? — В очите му танцуваха лукави пламъчета, докато се взираше надолу към нея, едната му ръка все още върху ципа, а другата върху бедрото му. Грейси усети лепкава студенина отзад по бедрата си, там, където полата й се бе вдигнала. Опря длани върху балатума, за да се опита да стане, но Боби Том я изпревари и се отпусна на колене до нея.

— Не бързай толкова, скъпа.

Тя го изгледа предпазливо, докато се опитваше да се изплъзне настрани.

— Не зная какво си си наумил, но каквото и да е то, можеш още сега да забравиш за него.

Едното ъгълче на устата му се изви злобно.

— О, ще е нужно доста дълго време, за да забравя нещо подобно.

Грейси изсъска тревожно, когато лепкавите му ръце стиснаха раменете й и той я обърна по корем. Бузата й потъна в купчината разтопен сладолед и тя изскимтя. Преди да успее да се надигне, усети нещо върху кръста си, което й заприлича на коляното му.

— Какво правиш? — извика младата жена, озовала се прикована към балатума.

Той задърпа ципа й.

— Не се тревожи за нищо, скъпа. Събличам жени, откакто се помня. За няколко секунди ще сваля тази рокля.

Грейси си бе представяла много сцени с него, но точно тази не беше сред тях.

— Не искам да събличаш роклята ми!

— Разбира се, че искаш. — Ципът се откопча. — Широките райета са забавни, но освен ако не възнамеряваш да си съдия на футболен мач, предлагам ти за в бъдеще да ги избягваш.

— Нямам нужда от лекция по мода… Ох! Остави на мира този цип! Престани! — Той разтвори роклята на гърба й, вдигна коляно и без да обръща внимание на възмутените й викове, започна да я смъква надолу по бедрата й.

— Стой спокойно, скъпа. По дяволите, бельото ти наистина е страхотно. — С едно движение Боби Том съблече роклята й, обърна я по гръб, но погледът му се задържа доста дълго върху белия й дантелен секси сутиен и бикините.

Ръката й напипа бучка от поразтопения сладолед и я запрати по него.

Той нададе смаян вик, когато лепкавата смес го удари по челюстта, после се метна върху картонената кутия.

— Това ти носи наказание от петнайсет метра за груба игра.

— Боби Том… — Тя нададе пронизителен писък, когато той загреба една голяма шепа с ванилов и шоколадов сладолед, изтърси я върху корема й и започна с длан да я маже върху кожата й. Грейси изохка от студения допир и се изви, опитвайки се да се измъкне.

Той й се ухили.

— Кажи: „Простете ми, Боби Том, сър, задето ви причиних всичките тези неприятности. Обещавам, че от тук нататък ще изпълнявам всичко, което ми кажете. Амин“.

Вместо това тя повтори една от любимите му псувни, а той се засмя, давайки й златна възможност да размаже по гърдите му малко ягодов сладолед.

От там нататък започна нещо като свободна борба. Боби Том имаше предимство, тъй като все още бе облечен с джинсите и по-добре от нея се задържаше върху хлъзгавия под. Освен това беше спортист в отлична форма, който знаеше твърде много мръсни номера, достойни за титлата Спортист на годината. От друга страна доста често се разсейваше, докато мажеше със сладолед различните части от тялото й и тя се възползва от тази негова слабост, за да го омаже с всичко, до което успя да се докопа. Грейси пищеше, смееше се и в същото време го умоляваше да спре. Но той бе по-издръжлив от нея и не след дълго тя капитулира.

— Спри! Не мога повече. — Отпусна се по гръб на пода. Задъхана от схватката, гърдите й се повдигаха и спускаха, напирайки да изскочат от сутиена.

— Кажи: „много те моля“.

— Много те моля. — Младата жена едва си поемаше дъх. Навсякъде имаше сладолед — по косата, устата, по цялото си тяло. Някога бялото й бельо бе нашарено в розови и кафяви петна. Не че той изглеждаше много по-добре. Особено удоволствие й достави, като видя, че цялата му коса е оплескана с ягодов сладолед.

После устата й пресъхна, когато погледът й се плъзна по гърдите му и стигна до линията от златистокестеняви косъмчета, започваща от пъпа му и стигаща до цепката на джинсите. Тя се вторачи в огромната издутина. Нима тя бе причината за нея? Вдигна очи към неговите.

Развеселеният поглед на Боби Том се плъзна по нея. За миг и двамата останаха неподвижни, сетне той заговори с дрезгав глас:

— Много те моля, със сладолед отгоре.

Тя потръпна, но не от студа, а заради горещата вълна, която я обля. Разпалената борба беше прикрила бурната реакция на тялото й, причинена от емоциите, които я заливаха. Внезапно осъзна контраста между студения сладолед и изгарящата топлина на кожата й. Усети грубия допир на джинсите до бедрата й, хлъзгавото бебешкото олио по пръстите си, грапавата мръсотия, полепнала по гърдите му, която сега покриваше и нея.

Боби Том пъхна показалеца си в локвичката ягодов сладолед около пъпа й и нежно го плъзна надолу, докато стигна до тесния ластик на напълно съсипаните й бикини.

— Боби Том… — Грейси имаше чувството, че сърцето й е спряло. Изрече името му с едва доловим, умоляващ шепот.

Ръцете му се придвижиха нагоре до раменете й. Пъхна палци под презрамките на сутиена й и започна нежно да я масажира.

Острият сладък копнеж, разлял се в тялото й, бе почти непоносим. Толкова отчаяно го желаеше.

Сякаш прочел мислите й, ръцете на Боби Том се преместиха до закопчалката на сутиена и я разкопчаха. Грейси застина неподвижно, боейки се, че той ще си спомни, че е мъж, когото всяка жена желае, а тя бе жена, която откакто бе завършила гимназия всяка вечер си стоеше у дома.

Но той не спря. Вместо това отметна хладната мокра дантела и погледна надолу. Гърдите й никога не й се бяха стрували толкова малки, но нямаше да му се извинява заради това. Той се усмихна. Грейси задържа дъха си, изплашена, че ще се подиграе на размера им, ала вместо това Боби Том заговори с нежен, провлачен глас, от който във вените й лумнаха огнени искри.

— Опасявам се, че съм пропуснал няколко места.

Грейси го гледаше как потапя пръст в смачканата картонена кутия, която лежеше отворена близо до рамото й. Загреба малко ванилов сладолед и посегна към зърното й. Тя затаи дъх, когато Боби Том го пусна върху чувствителното връхче.

Зърното й мигом се втвърди. С върха на пръста си той започна да чертае малки кръгчета около настръхналата плът. Грейси простена и отметна глава настрани. Той отново потопи пръст в кутията със сладолед и повтори същото и с другото зърно.

От устните й се изтръгна стон, когато почувства сладостната болка от допира на студения сладолед върху тръпнещата част от тялото й. Краката й инстинктивно се разтвориха, когато плътта помежду им запулсира. Искаше още. Грейси стенеше, докато той си играеше с двете зърна, притискайки ги между палеца и показалеца си, за да ги стопли, след което потапяше за пореден път пръст в сладоледа и отново ги изстудяваше.

— О, моля те… моля те… — Грейси съзнаваше, че го моли, но не можеше да се спре.

— Спокойно, скъпа. По-бавно.

Боби Том продължи да рисува по зърната й със студения си пръст, после ги разтриваше, за да ги стопли, сетне отново рисуваше. Огън и лед. Тя цялата се превърна в огън. Горещината я изгаряше между краката, а зърната й набъбнаха от желание. Бедрата й се задвижиха в най-древния ритъм, а от устните й се изтръгнаха чувствени стенания.

Пръстите му застинаха върху гърдите й.

— Скъпа?

Но тя повече не можеше да говори. Беше на ръба на нещо необикновено.

Той отмести ръката си от гърдите й и я плъзна между краката й. Грейси почувства топлината на докосването му през тънката материя на бикините си, усети натиска на дланта му.

И изведнъж тя цялата се разтърси.