Рай в Тексас

18

Боби Том се готвеше да напусне снимачната площадка за деня, когато Кони Камерън се вмъкна в караваната му с две бутилки леденостудена бира. Беше събота вечер, бяха приключили със снимките за седмицата и той очакваше с нетърпение предстоящия почивен ден.

— Днес беше голяма жега. Реших, че може да искаш да пийнеш студена бира.

Той я изгледа, докато закопчаваше ризата си. Беше прекарал изминалата седмица или вързан, измъчван от Паоло Мендес, актьорът, който играеше другата главна мъжка роля, или скачаше в реката с Натали, докато край тях избухваха бутафорни снаряди, и не беше в настроение да бъде съблазняван от никого, освен от Грейси. Само мисълта за онова сладко малко тяло го възбуждаше. Макар че беше минал цял месец откакто се любиха за пръв път, той не можеше да й се насити.

— Съжалявам, скъпа, но малката ми женичка ме чака у дома.

— Това, което малката женичка не знае, няма да я нарани. — Кони развъртя капачките на двете бутилки и му подаде едната.

Той я остави върху плота, докато напъхваше ризата в джинсите си. Когато нежеланата му гостенка се настани върху кушетката, късата й, еластична пола се вдигна нагоре по бедрата й. Краката й бяха загорели, но далеч не бяха толкова стройни като тези на Грейси.

— Между другото, къде беше тя през последните няколко дни? — Кони разкопча още едно копче от блузата си, сякаш й бе станало горещо.

— Или на телефона, или помага в старческия дом. Освен това организира пътуването до тук на специалните участници в голф турнира. Това е много работа.

— Сигурна съм, че тя може да се справи с нея. — Кони отпи от бирата си, после вдигна единия си крак и го сгъна в коляното, за да го пъхне под другото си бедро. Позата й му разкриваше прекрасна гледка към розовите й гащички.

След като ги излагаше на показ, той погледна към тях, но установи, че се чувства по-скоро раздразнен, отколкото възбуден.

— Кони, какво правиш? Ти си сгодена за Джимбо, защо ме сваляш?

— Харесвам те. Винаги съм те харесвала.

— Аз също те харесвам. Поне някога.

— Какво означава това?

— Означава, че сега съм мъж само за една жена. И докато продължаваш да носиш пръстена на Джимбо, предлагам и ти сериозно да погледнеш на себе си като на жена за един мъж.

— Смятам да бъда добра и вярна съпруга, но това не означава, че имам нещо против една последна забежка, преди да мина по пътеката към олтара.

— Не и с мен.

— И откога си се превърнал в такъв светец?

— Откакто срещнах Грейси, оттогава.

— Какво има тя, Боби Том? Никой не може да разбере. Искам да кажа, че всички я харесват и така нататък. Тя е мила и отзивчива и хората оценяват интереса й към онези стари хора в „Гористите хълмове“. Тя помага на всеки, който има нужда. По дяволите, дори помогна на мен миналата седмица, когато Лу Ан не се появи, а аз неведнъж съм й показвала, че я мразя и в червата. Но тя изобщо не може да танцува. И въпреки че е сладка, ти винаги си харесвал пищните жени.

И тя разкърши собствените си пищни форми, за да е сигурна, че е разбрал какво му намеква, което не му беше толкова трудно. Хрумна му, че Грейси притежава нещо, което напълно отсъстваше у Кони. Морални скрупули.

Освен това беше толкова твърдоглава, че направо го влудяваше. Парите, които бе оставила в чекмеджето на бюрото му, за нея бяха значителна сума, но за него не бяха нищо повече от дребни джобни и неотстъпчивостта й по въпроса го огорчаваше. Той отлично знаеше, че тя не е от онези кръвопийци, които само го смучеха, така че защо не позволяваше да й купи нищо? При цялото й предполагаемо познаване на характера му, нима досега не бе разбрала, че винаги той беше този, който даваше, и че абсолютно всичко друго само го караше да се чувства неудобно? Изведнъж го прободе чувство на безпокойство, когато си спомни, че тя не знаеше, че той плаща заплатата й, но си каза, че няма защо да се тревожи. Просто трябваше да се погрижи тя никога да не разбере и това бе всичко.

Кони го стрелна подозрително.

— Има и още нещо, за което хората се чудят… За някоя, която явно е взела теста, изглежда Грейси не разбира много от футбол.

— Аз направих някои компромиси.

Кони скочи ядосано от кушетката.

— Но това не е честно! Дамите винаги са разчитали на честността ти по време на теста.

Той осъзна със закъснение, че е направил голяма тактическа издънка.

— Аз съм честен. Затова понякога се налага да използвам специален изравнителен метод на оценка.

Това изглежда я успокои. Боби Том наблюдаваше предпазливо как тя остави бутилката с бира и се запъти с бавна походка към него, а в тъмните й очи се четеше непоколебима решителност да постигне на всяка цена желаното. Тя може и да беше най-хубавата жена в Телароса, но в момента не я намираше и наполовина толкова привлекателна, колкото Грейси.

В съзнанието му се мярна особено възбуждащият спомен за звуците, които миналата нощ Грейси издаваше в ухото му. Беше абсолютно сигурен, че и с някоя друга се е забавлявал в леглото точно толкова добре, но не можеше да си спомни кога и с коя. Грейси беше пълна с изненади, представляваше неустоима комбинация от страст, невинност и дързост. Когато се любеха, го възбуждаше толкова силно, че трябваше постоянно да си напомня, че тя е новак в еротичната игра и е с нея, защото иска да й направи услуга. Предполагаше, че не би й откликнал толкова силно, ако временно не бе изгубил сексуалното си желание след оттеглянето си. Освен това беше принуден неведнъж да си повтаря, че вероятно щеше да е същото с всяка друга жена, с която се захване.

Когато Кони обви ръце около врата му и притисна устни към неговите, имаше възможност да провери теорията си, ала не му бяха нужни повече от няколко секунди, за да разбере, че тя няма да възпламени страстта му. Хвана решително раменете й и я отдръпна от себе си.

— Не забравяй да ми кажеш какъв сватбен подарък искаш.

Лицето й се изопна. Боби Том знаеше, че я е обидил, но той не я бе канил тук и никак не се трогна. Взе ключовете от колата и стетсъна си, отиде до вратата и я задържа отворена за нея. Тя мина покрай него, без да промълви нито дума. Той нахлупи шапката си и я последва навън.

Началникът на полицията Джимбо Такъри чакаше до полицейската си кола на не повече от шест метра. Кони дори не трепна.

— Здрасти, Джим, скъпи. — Пристъпи към него с разрошената си коса и разкопчана блуза и се хвърли на врата му.

Джимбо се освободи от прегръдката й и хвърли кръвнишки поглед на Боби Том.

— Какво, по дяволите, става тук? Какво правиш с него?

Кони обви пръсти около ръката му.

— Хайде, стига, не се ядосвай, Джим. Двамата с Боби Том пийнахме по бира. Нищо не се е случило, нали, Боби Том? — Тя отправи на Боби Том бавна, лукава усмивка, която намекваше, че много неща са се случили.

Боби Том изгледа и двамата с отвращение.

— Не мисля, че някога съм виждал двама души, които толкова много да се заслужават един друг.

Закрачи към пикапа си. Джимбо го настигна, тъкмо когато се наместваше зад волана. Малките очи на полицейския началник бяха твърди и зли.

— Ще те наблюдавам, Дентън. Само да хвърлиш хартийка от дъвка или да се изплюеш на тротоара и аз ще съм там.

— Аз не плюя, Джимбо — отвърна Боби Том. — Освен ако не те видя застанал на пътя ми.

Докато се отдалечаваше, видя в огледалото за обратно виждане Джимбо и Кони, увлечени в ожесточен спор. Не знаеше кого от двамата съжалява повече.

Нещо събуди Грейси. Дори след месец, все още не беше напълно свикнала да прекарва нощта в леглото на Боби Том и за секунда не можа да си спомни къде се намира. Проблясъкът на светлина откъм шосето привлече вниманието й и в същото време осъзна, че е сама в леглото.

Когато спусна крака на пода и нахлузи пеньоара си, видя, че наближава три сутринта. Вече беше неделя и на сутринта двамата с Боби Том щяха да летят за Сан Антонио заедно с Натали и съпруга й Антон, който беше в града за уикенда.

Грейси излезе в коридора и видя светлината, идваща от кабинета му. Спря се на прага. Той се бе излегнал в дълбокото кресло, обърнато настрани, така че не я видя, когато пристъпи вътре. Косата му бе разрошена и бе облечен в златистокафяв халат, щампован със старинни испански монети. Сребристата светлина струеше от екрана на телевизора, по който вървеше футболен мач с изключен звук.

Боби Том насочи дистанционното към телевизора и когато кадърът се превъртя назад, тя осъзна, че всъщност гледа видеозапис. Съсредоточи вниманието си върху екрана и го видя в екипа му на „Чикаго Старс“.

Докато светлините от екрана се отразяваха върху лицето му, подчертавайки скулите му, беззвучният мач продължаваше. Боби Том направи остър пробив към страничната линия. Топката идваше към него, но изглежда беше хвърлена твърде високо, за да я улови. Той скочи високо във въздуха и сякаш се задържа там, напрегнал до крайност всеки мускул на тялото си.

Дъхът й заседна в гърлото, когато видя играч от противниковия отбор да се спуска към него. Боби Том беше протегнал цялото си тяло и напълно уязвим.

Ударът беше жесток. След секунди той лежеше на земята, гърчейки се от болка.

Боби Том повторно стартира записа и мачът започна отново. Прилоша й, когато осъзна, че той гледаше тъкмо това нощ след нощ, когато бе виждала светлината на телевизора в кабинета му. Седеше в тъмното и преживяваше отново и отново момента, сложил край на кариерата му.

Сигурно бе мръднала или издала някакъв неволен шум, защото той се извърна към нея. Когато я видя да стои на прага, натисна бутона „стоп“ на дистанционното. Екранът се изпълни със снежинки.

— Какво искаш?

— Събудих се и те нямаше.

— Няма нужда да ме проверяваш. — Боби Том се надигна от креслото и захвърли дистанционното върху възглавницата.

— Сърцето ми се къса, като си помисля, че нощ след нощ седиш тук и гледаш този запис.

— Не зная откъде ти хрумват подобни идеи. За пръв път откакто съм контузен гледам този запис.

— Не е вярно — отвърна тя тихо. — Виждам светлината от прозореца на спалнята си. Зная, че постоянно го гледаш.

— Гледай си твоята работа и не си пъхай носа в чуждата.

Жилите на врата му бяха изпъкнали от напрежение, но тя не можеше да отмине нещо толкова важно за него.

— Ти си още млад. Време е да продължиш живота си, вместо постоянно да се обръщаш назад.

— Колко забавно. Не си спомням да съм искал съвета ти.

— Всичко вече е минало, Боби Том. — Тя протегна импулсивно ръка. — Бих искала да ми дадеш тази касета.

— И защо да го правя?

— Защото си причиняваш болка, като я гледаш, и е време това да престане.

— Нямаш представа за какво говориш.

— Моля те, дай ми касетата.

Той тръсна рязко глава към телевизора.

— Ако я искаш толкова много, вземи проклетото нещо, но не се дръж така, сякаш знаеш какво си мисля, защото нямаш и понятие.

— Няма да се отпуснеш пред никого, нали? — Грейси отиде до телевизора и извади касетата от видеото.

— Само защото прекарваме заедно известно време в леглото, не ти дава право да душиш любопитно наоколо. Ако на някоя жена й стане навик, ще види вратата от външната й страна. Не го забравяй. Ще припиша този разговор на липсата ти на опит с мъжете.

Тя нямаше намерение да позволи на войнственото му държание да я изплаши, защото разбираше от какво е породено. Беше пристъпила твърде надълбоко в потайните емоционални кътчета на душата му и сега той искаше да я накара да си плати. Потупа го по ръката.

— Това не беше разговор, Боби Том. Ти не каза нищо съществено.

Мина покрай него, за да отиде в спалнята и да събере дрехите си, но тъкмо бе пъхнала видеокасетата в чантата си, когато той изникна на прага.

— Може би, защото не съм говорил мръсотии.

Ъгълчетата на устата му бяха извити в ленива, пресметлива усмивка, която обаче не достигаше до очите му. Грейси разбра, че се преструва, че тя не е докоснала оголен нерв и знаеше, че възнамерява да сложи край на опитите й да анализира психиката му, като използва любимото си оръжие — да пусне чара си в действие.

За миг тя се поколеба, неуверена как да постъпи. Дали фактът, че го обичаше й даваше право да се опитва да разруши бариерите на лична неприкосновеност, които бе издигнал около себе си? Искаше да го стори, ала здравият разум й нашепваше, че той ги е издигнал доста отдавна и тя няма как да ги унищожи за една нощ.

— Повече никакви разговори, Грейси. — Смъкна пеньоара й, а след това и своя. Очакваше да я отведе в леглото, ала вместо това той я поведе обратно към кабинета, където се отпусна в голямото, дълбоко кресло и я притегли отгоре си. След минути вече й показваше нов начин за любене. Ала сега тя не изпита наслада, както всеки друг път. Помежду им стояха твърде много неизказани неща.

Полетът им на сутринта до Сан Антонио премина спокойно, а след като водачът им беше Боби Том, съвсем естествено първата им спирка беше Аламо13. Най-важната тексаска светиня бе разположена сред заведения за хамбургери и сладкарници насред оживения център на Сан Антонио. Когато пресякоха площада към каменната сграда, един уличен евангелист на ъгъла ги предупреди за Второто пришествие, докато многобройните туристи, стиснали камери, снимаха централната фасада на познатата сграда.

— Изглеждаш красива като картинка, Грейси — прошепна Боби Том. — Говоря съвсем сериозно. Ако се разкрасиш още, май ще се наложи да те заключа.

По тялото й се разля топлина, когато той се наведе и я целуна по устните. Сутрешното им любене беше диво, потно и без особени нежности. Той не й позволи да получи оргазъм, докато не се съгласи да шепне цял поток от мръсни думи в ухото му. Тя си отмъсти, като го изчака да си вземе душ и да се облече, и чак след това го накара да й демонстрира най-бавния стриптийз на света. В крайна сметка, какъв бе смисълът да бъде любовница на Боби Том Дентън, ако не може да се наслади на гледката на прекрасното му тяло?

Пред тях Натали и съпругът й Антон се държаха за ръце. Когато Грейси видя Антон за пръв път, остана изненадана от контраста във външния вид на кръглоликия оплешивяващ бизнесмен от Лос Анджелис и красивата му съпруга кинозвезда.

Но Антон беше чаровен и интелигентен, а освен това беше дълбоко влюбен в Натали, която очевидно го обожаваше.

Боби Том стисна ръката на Грейси и се извърна от шумните туристи, които започнаха да го зяпат. Не беше трудно да го разпознаят в розовата му риза, в стил „Див запад“, перлените копчета за яка и вечния стетсън, неговата запазена марка. Грейси носеше кафеникава трикотажна блузка и къса пола в тон, сандали и обици с позлатени висулки.

Пред тях Натали се обърна с тревожно изражение.

— Сигурен ли си, че пейджърът, който ми даде, работи, Боби Том?

Грейси знаеше, че Натали е нервна, защото за пръв път се разделяше с Елвис, макар че имаше доверие на Тери Джо, която бе поела ролята на временна бавачка. През цялата седмица актрисата изстискваше мляко в бутилки и го замразяваше, за да се подготви за този ден.

— Лично го пробвах — увери я Боби Том. — Ако Тери Джо има някакви проблеми с Елвис, веднага ще ти се обади.

Антон му благодари за трети път.

Сутринта Боби Том все още мрънкаше за това колко му е трудно да се изправи лице в лице със съпруга на Натали, след всичко, което двамата с нея правеха зад гърба му. Като професионална актриса Натали може и да не се притесняваше от любовните сцени пред камерата, но Боби Том имаше чувството, че по някакъв начин бе нарушил личния си код на честта.

Въпреки несъвместимото и донякъде хаотично строителство, на Грейси й хареса разходката из Аламо. Заедно с десетина други туристи тя бе изслушала драматичния разказ на екскурзовода за тринайсетте фатални дни, довели до извоюването на независимостта на Тексас и усети, че накрая се е просълзила.

Боби Том я гледаше развеселено как попиваше сълзите си с книжна кърпичка.

— За една янки, която не различава Джордж Стрейт от Уейлън Дженингс, реакцията ти е подобаваща.

— О, Антон, погледни! Пушката на Дейви Крокет14!

Грейси изпита пристъп на завист, докато наблюдаваше как Натали привлече вниманието на съпруга си към голямата стъклена витрина. Близостта помежду им се усещаше във всяко докосване, във всеки поглед, който си разменяха. Натали бе успяла да надникне зад обикновената външност на съпруга си и да обикне мъжа, който се криеше под нея. Възможно ли беше същото да се случи някой ден и с Боби Том?

Побърза да пропъди фантазията си. Нямаше смисъл да се изтезава с невъзможни неща.

След разходката из Аламо посетиха Ривъруок, на няколко пресечки по-нататък. Там се качиха на една от туристическите лодки, които кръстосваха под каменните мостове над канала, след което се разходиха по криволичещите пътеки, покрити с каменни плочи. Накрая се озоваха пред поредица от магазини, известни като Ла Вилита, където Боби Том купи на Грейси слънчеви очила с виолетови стъкла във формата на щата Тексас, а на свой ред Грейси му купи тениска с надпис: „Аз съм твърде умен, но мога да вдигам тежки неща“. Натали и Грейси се смяха от сърце на тениската, чак очите им се насълзиха, докато Боби Том се преструваше на възмутен. В същото време не спираше да се оглежда в огледалото и да се възхищава на себе си.

С наближаването на вечерта решиха да се отбият в „Зуни Грил“ — любимото му заведение в Ривъруок. Докато похапваха хрупкавото пилешко, гарнирано с черен боб, и енчилади с козе сирене, се забавляваха с гледката на пъстроцветната улична тълпа, минаваща пред тях.

Боби Том тъкмо бе опитал от десерта на Грейси, прекрасен орехов крем брюле с бърбън, когато тя усети как той се скова. Проследи посоката на погледа му към широката метална стълба, която водеше към втория етаж на ресторанта, и видя Сузи Дентън да слиза по стълбите.

Уей Сойър вървеше точно зад нея.