Рай в Тексас

24

Боби Том Дентън се оказа много лош пияница. Разруши по-голямата част от интериора във „Фургона“, разби прозорците на един чисто нов понтиак и счупи ръката на Лен Браун. Боби Том и преди се беше сбивал, но не с някой като Лен и не с Бъди Бейнс, който само искаше да отмъкне ключовете от пикапа на Боби Том, за да му попречи да шофира пиян. Никой не си бе представял, че ще настане денят, когато жителите на Телароса ще се срамуват от любимия си син, но тази нощ всички поклащаха укорително глави.

Когато най-после се събуди, Боби Том установи, че се намира в килия в полицейския участък. Опита се да се претърколи, но всяко движение бе твърде болезнено. Главата му пулсираше и всички мускули го боляха. Когато се опита да отвори очи, осъзна, че едното е толкова подуто, че клепачът не може да се вдигне. В същото време стомахът му се бунтуваше, все едно беше пипнал възможно най-тежкия грип.

Потръпна, докато спускаше краката си от ръба на походното легло и с мъка се надигна, за да седне. Дори след много тежък мач не се бе чувствал толкова зле. Отпусна глава в шепи и позволи на отчаянието си да го завладее. Мнозина нямаше да си спомнят какво са правили, докато са били пияни, но той си спомняше всеки злочест миг. И още по-лошо — спомняше си какво бе довело до всичко това.

Как можа да стои пред онзи микрофон и да говори на Грейси по този начин, независимо колко унизен се почувства от отхвърлянето й? Никога нямаше да забрави изражението, което зърна върху лицето й, докато бягаше. Тя бе повярвала на всяка проклета дума, която бе изрекъл, и мисълта го караше да се гърчи от срам. В същото време думите й сякаш бяха жигосани в мозъка му: „Не мога да се омъжа за теб, Боби Том. Аз заслужавам нещо по-добро“.

И наистина заслужаваше. Бог да му е на помощ, заслужаваше. Заслужаваше истински мъж, а не момче. Заслужаваше някой, който щеше да я обича повече, отколкото той обичаше славата си. Славата му. За пръв път в живота си мисълта го изпълни с отвращение. Каквато и слава да бе имал, поведението му през изминалата нощ я бе погубило, но на него дори не му пукаше. Искаше единствено да си върне Грейси.

Внезапно го завладя ужасяващо чувство на паника. Ами ако тя вече е напуснала града? Моралните й принципи бяха най-коравото и устойчиво нещо у нея и чак сега, когато вече беше твърде късно, той разбра колко много означаваха те за нея. Грейси винаги мислеше това, което казваше, и веднъж решила, че е права за нещо, нищо не можеше да я накара да размисли.

Тя му бе казала, че го обича и това означаваше много за нея, но след като той бе проявил безотговорно нехайство към принципите й и неуважение към чувствата й, я бе поставил в положение, от което нямаше връщане назад. Когато миналата нощ се взря в лицето й и я чу да казва, че не може да се омъжи за него, тя вярваше във всяка своя дума и дори публичното му признание в любов не бе достатъчно да я задържи при него.

Сякаш се намираше под обстрела на безброй непривични за него емоции, но най-непознатата беше отчаянието. След като цял живот бе покорявал с лекота всяка жена, която пожелаеше, осъзна, че е изгубил самоувереността си. В противен случай нямаше да е толкова сигурен, че ако тя си замине оттук, никога нямаше да успее да си я върне. Сега знаеше, че е на път да я изгуби завинаги. Ако не беше успял да я спечели на свой терен, как можеше да се надява, че ще извоюва любовта й някъде другаде?

— Виж ти, виж ти. Изглежда миналата нощ градският любимец се е забъркал в малки неприятности.

Боби Том вдигна глава и насочи мътния си поглед към Джимбо Такъри, който стоеше пред килията му с противна, самодоволна усмивка на лицето.

— Точно в момента нямам никакво желание да си разменяме обиди, Джимбо — промърмори той. — Какво трябва да направя, за да се измъкна оттук?

— Казвам се Джим.

— Добре тогава, Джим — рече мрачно Боби Том. Може би все още не беше прекалено късно. Може би е имала възможност да премисли нещата и той ще успее да я убеди да промени решението си. Закле се пред Всевишния, че ако тя се омъжи за него, ще й купи старчески дом като подарък за първата годишнина от сватбата им. Ала преди това трябваше да я открие. След това да я убеди, че я обича повече, отколкото някога си бе представял, че ще обича жена. Трябваше да стори всичко възможно, за да я накара да му прости.

Надигна се от леглото.

— Трябва да изляза оттук.

— Съдия Гейтс още не е определил гаранцията — отвърна Джимбо, демонстрирайки явното си удоволствие от нещастието му.

Боби Том се изправи с мъка на крака, пренебрегвайки острото парене в стомаха си и пулсиращата болка в коляното.

— И кога ще го направи?

— Рано или късно. — Джимбо извади клечка за зъби от джоба на ризата си и я затъкна в ъгъла на устата си. — Съдията никак не обича да му се обаждам много рано сутринта.

Въпреки замъгленото си зрение Боби Том успя да различи стрелките на часовника на стената от другата страна на решетките.

— Вече е почти девет.

— Ще му се обадя, когато имам възможност. Хубаво е, че си богат, защото срещу теб има сериозни обвинения: побой, нарушаване на обществения ред, нанасяне на значителни щети върху обществена собственост, съпротива при арест. Съдията никак няма да е във възторг от теб.

С всяка изминала секунда Боби Том се чувстваше все по-нещастен. Всеки миг зад решетките отдалечаваше още повече Грейси от него. Защо миналата нощ се държа като такъв негодник? Защо не преглътна гордостта си и не хукна след нея още тогава, не падна на колене и не й каза, че съжалява? Вместо това изгуби ценно време да се прави на корав пич и надрънка куп глупости, само и само да не се изложи пред приятелите си, което от самото начало си беше изгубена кауза, още след жалкото му представление пред онзи микрофон. Вече дори не си спомняше защо толкова много държеше на мнението им. Забавляваше се с приятелите си, ала не с тях искаше да прекара живота си, нито пък те да му родят деца.

Не можа да скрие отчаянието и тревогата си, когато се отпусна върху решетките.

— Ще направя каквото трябва, но не точно сега. Нуждая се само от два часа. Трябва да открия Грейси, преди да е напуснала града.

— Никога не съм си и помислял, че ще доживея деня, в който ще се направиш на глупак заради жена — рече Джимбо подигравателно, — но снощи ти определено го постигна. Факт е, че тя не те иска, Би Ти, и вече всички го знаят. Предполагам, че пръстените ти от Суперкупата не са й достатъчни.

Боби Том сграбчи решетките.

— Само ме пусни оттук, Джимбо! Трябва да я намеря!

— Твърде късно. — Негодникът му отправи още една от подигравателните си усмивки и бодна с клечката за зъби Боби Том в гърдите. Токовете на обувките му потракваха самодоволно върху твърдите теракотени плочки, докато вървеше към вратата, след което изчезна зад нея.

— Върни се тук, кучи сине! — Боби Том се опита да промуши лице между железните пръти на решетката. — Зная правата си и искам адвокат! Искам адвокат веднага!

Вратата остана плътно затворена.

Стрелна поглед към часовника. Може би тя не планираше да тръгне днес. Може би щеше да остане още малко. Но не го вярваше. Снощи я нарани толкова много, че тя щеше да се махне колкото се може по-бързо.

— Имам право на телефонен разговор! — изкрещя Боби Том.

— Ей, ти, млъквай!

За пръв път осъзна, че не е сам. В градския затвор имаше само две малки килии и леглото в съседната бе заето от опърпан представител на човешката раса със зачервени очи и рунтава брада.

Боби Том не му обърна внимание и продължи да крещи.

— Имам право на телефонен разговор! Искам веднага да се обадя!

Никой не му отговори.

Закуцука трескаво из килията. Раненото коляно се подаваше през скъсания плат на джинсите, повечето от копчетата на ризата му липсваха, заедно с част от ръкава, а кокалчетата на ръцете му сякаш бяха прекарани през месомелачка. Върна се при желязната решетка и отново започна да вика, но пияницата в съседната килия бе единственият, който го удостои с отговор.

Минутите се нижеха мъчително. Знаеше какво удоволствие изпитва Джимбо да го види в това състояние, но не му пукаше. Гласът му пресипна, но не можеше да мълчи. Опита се да си каже, че се държи глупаво и няма никаква логика в настоятелността му, но паниката му не стихваше. Ако веднага не се добереше до Грейси, щеше да я изгуби завинаги.

Измина почти половин час преди вратата, която водеше към приемната на полицейския участък, да се отвори, но този път през нея мина Дел Брейди, хубавичкият заместник на Джимбо. През целия си живот Боби Том не се бе радвал толкова да види някого. Навремето бе играл футбол с бащата на Дел и двамата винаги се бяха разбирали.

— По дяволите, Би Ти, крясъците ти се чуват навсякъде. Съжалявам, че не можах да дойда по-рано, но трябваше да изчакам Джимбо да излезе.

— Дел! Трябва да се обадя по телефона. Зная, че имам право на един телефонен разговор.

— Ти го проведе през нощта, Би Ти. Обади се на стария Джери Джоунс и заяви на собственика на „Далас каубойс“, че не би купил отбора му дори и да е последният на тази земя.

— Мамка му! — Боби Том удари юмрук в решетките и изтръпна от острата болка, пронизала ръката му.

— Никой никога не те е виждал пиян — продължи Дел. — Ти едва не потроши „Фургона“, да не споменавам какво причини на Лен.

— По-късно ще се погрижа за това, обещавам, че ще уредя всичко с Лен. Но сега трябва да се обадя по телефона.

— Не зная, Би Ти. Джим наистина яко ти е насъбрал. Още откакто вие двамата с Шери Хопър…

— Но това беше преди петнайсет години! Хайде, стига. Само едно обаждане.

За негово облекчение, Дел посегна към ключовете на колана си.

— Добре. Предполагам, че няма да има проблем, ако успея да те заключа отново, преди Джим да се върне от кафенето. Това, което не знае, няма как да му навреди.

На Дел му отне цяла вечност да открие ключа на халката и Боби Том едва се сдържа да не го сграбчи за гърлото и да му изкрещи да побърза. Все пак най-накрая излезе от килията и мина през вратата, която водеше към приемната на полицейския участък. Тъкмо влезе, когато Роуз Колинс, която работеше в полицията, откакто Боби Том се помнеше и чиято ливада някога бе косил, вдигна глава към него и му подаде телефона си.

— За теб е, Боби Том. Тери Джо е.

Той грабна телефона от ръката й.

— Тери Джо! Знаеш ли къде е Грейси?

— Точно в тази минута наема кола от Бъди, за да стигне до Сан Антонио. Тя не може да ме види — аз съм в задната стая, но каза на Бъди, че полетът й е рано следобед. Той ме накара да ти се обадя, макар че миналата нощ му се заклех, че докато съм жива, няма да ти проговоря. Никога не съм си представяла, че може да си такъв гадняр. Не само заради това, което стори на Грейси — тя носи слънчеви очила и зная, че е плакала — но би трябвало да видиш лицето на Бъди. Челюстта му е подута и е двойно по-голяма от преди и…

— Кажи на Бъди да не й дава кола под наем!

— Той е длъжен, иначе ще изгуби разрешителното си. Опита се да я спре, но ти я знаеш каква е. Струва ми се, че в момента й дава ключовете.

Боби Том изруга и прокара ръка през косата си. Потръпна, когато закачи дълбоката рана на слепоочието си.

— Обади се веднага на съдия Гейтс и го доведи тук. Кажи му…

— Няма време. Тя вече се качва в колата. Син понтиак. Тя е много внимателен шофьор, Би Ти. Лесно можеш да я настигнеш, ако тръгнеш веднага.

— Аз съм в затвора!

— Ами излез от там!

— Опитвам се! А междувременно ти ще трябва да я спреш.

— Твърде късно е. В момента потегля. Ще трябва да я настигнеш на шосето.

Боби Том тръшна телефона и се извърна към Роуз и Дел, които слушаха с неприкрит интерес.

— Грейси току-що е потеглила от сервиза на Бъди. На път е за Сан Антонио и аз трябва да я настигна, преди да излезе на магистралата.

— Какво, по дяволите, прави той извън килията? — Джимбо Такъри връхлетя през вратата с трохи от поничка върху предницата на ризата си, а мургавото му лице бе изкривено от гняв.

— Грейси напуска града — започна да обяснява Дел — и Боби Том трябва да я настигне, преди…

— Той е арестуван! — изрева Джимбо. — Веднага го заключи!

Дел се обърна неохотно към Боби Том.

— Извинявай, Би Ти, но се боя, че трябва да те заключа в килията.

Боби Том вдигна ръце. Заговори с нисък, предупредителен глас:

— Не се приближавай, Дел. Няма да се върна в онази килия, докато все още имам шанс да говоря с Грейси. Не искам да те удрям, но ще го направя, ако се наложи.

Дел изучава Боби Том няколко мига, после се извърна и хвърли кръвнишки поглед на Джимбо.

— Какво ще навреди, ако му дадеш час или два, за да се оправи с годеницата си, особено след като нарушаваш гражданските му права още от мига, в който го арестува?

Джимбо изви устни, а рунтавите му вежди се събраха на челото.

— Заключи го веднага, по дяволите, или си уволнен!

Никой Брейди не обичаше да го притискат и Дел не правеше изключение.

— Не можеш да ме уволниш. Лутър няма да ти позволи! Ако толкова много напираш да го видиш в килията, заключи си го сам!

Джимбо едва не получи удар. Изрева като разлютен звяр и се хвърли напред. Боби Том сграбчи един стол иззад близкото бюро и го захвърли през помещението. Столът удари Джимбо през коленете и той се просна върху теракотените плочки.

Арестантът изтича към вратата, преди полицейският началник да успее да се изправи.

— Трябва ми кола! — изкрещя Боби Том на Роуз, без да спира да тича.

Тя грабна ключовете от бюрото си и ги хвърли към него.

— Вземи колата на Джимбо. Тя е точно пред вратата.

Боби Том изтича навън и скочи в най-близкото возило — блестящата полицейска синьо-бяла кола. Гумите изсвириха, когато потегли от паркинга и се понесе към „Мейн Стрийт“. Бяха му нужни само няколко секунди, за да открие откъде се пускаха сирената и проблясващите червени светлини.

В полицейския участък Роуз Колинс грабна телефона си, за да разпространи новината, че Боби Том току-що е избягал от затвора.

Окаченият в края на града транспарант ставаше все по-малък в огледалото за обратно виждане в колата на Грейси, докато накрая вече не можеше да го различи. Посегна към една от книжните кърпички, смачкани в скута й, и се запита дали ще плаче през целия път до Сан Антонио. Миналата нощ бе толкова сломена от болка и унижение, че не отрони дори една сълза, когато Рей я откара до апартамента, за да си събере нещата, а после я закара в мотела, където прекара нощта. Но не можа да заспи. Вместо това лежеше в леглото и отново и отново си припомняше последните съкрушителни думи на Боби Том.

И двамата знаем, че се опитвах да ти направя услуга. Защо, по дяволите, ще искам да се оженя за някоя като теб? Не искам никога повече да зърна лицето ти!

Какво очакваше? Тя го унижи пред всички, които бяха важни за него, и той бе отвърнал с цялата си жестокост.

Пъхна кърпичката под очилата и попи подутите си очи. Новият собственик на „Сенчести поляни“ щеше да изпрати някой да я вземе от летището в Кълъмбъс и да я откара до Ню Грънди. „Сенчести поляни“ беше мястото, на което принадлежеше, и по това време утре сутринта щеше да е толкова улисана в работата си, че нямаше да има време за страдания.

Тя предчувстваше, че всичко ще свърши зле, ала не предполагаше, че ще е толкова зле. Искаше той да си я спомня с обич като единствената жена, която никога не е взела нищо от него, ала миналата нощ унищожи всякаква вероятност за това. Не само, че бе взела парите му, но и без някога да го е искала, накрая му отне нещо много по-важно за него — репутацията му. Грейси се опита да намери утеха в мисълта, че всъщност само собствената му арогантност е виновна за всичко, ала тя все още го обичаше и никога нямаше да й достави удоволствие да го види наранен.

Чу воя на сирена зад нея и когато погледна в огледалото за обратно виждане, съзря проблясващите светлини на полицейска кола, която приближаваше бързо по шосето с две платна. Един поглед към километража я увери, че кара в границите на разрешената скорост и тя мина плътно вдясно, за да даде път на колата да я задмине. Колата я настигаше, но вместо да продължи, остана зад нея.

Сирената зави остро, стандартният сигнал до нарушителя да спре. Обезпокоена, Грейси се взря по-внимателно в огледалото и не можа да повярва на очите си. Мъжът зад волана беше Боби Том! Свали слънчевите си очила. Досега се бе държала с огромно усилие на волята, ала не би могла да понесе друг сблъсък с него. Стисна решително челюст и натисна педала на газта. Той отвърна със същото.

Пред нея се появи раздрънкан пикап. Кокалчетата на ръката й побеляха, когато завъртя рязко волана, за да мине в лявото платно и да изпревари пикапа. Километражът показваше деветдесет и шест километра, а Боби Том оставаше плътно зад нея.

Как можеше да й причинява това? Що за град бе това, че да позволи на един от гражданите си да задигне полицейската кола и да преследва по шосетата невинен човек? Стрелката приближаваше сто и пет километра в час. Тя мразеше да кара бързо и вече започваше да се поти. Сирената отново нададе вой, което още повече я изнерви. От устните й се изтръгна тревожен вик, когато той толкова се приближи, че тя се изплаши, защото предположи, че ще се удари в колата й. Мили боже, той възнамеряваше да я изблъска от платното!

Нямаше избор. Той беше безразсъден по рождение и може и да му доставяше удоволствие да се прави на автомобилен състезател, като се движи с над сто и двайсет километра в час, но на нея — определено не. Гневът бавно се надигна в гърдите й, когато отпусна педала на газта и отби встрани от пътя. Щом колата спря, Грейси отвори вратата.

Боби Том изхвръкна от полицейската кола, преди тя да успее да направи четири или пет крачки, но изведнъж младата жена се закова на място. Какво се бе случило с него? Едното му око беше подуто и затворено, а другото имаше безумен поглед. Дрехите му бяха разкъсани, неизменната шапка „Стетсън“ липсваше, грозна рана прорязваше слепоочието му и му придаваше зловещ и варварски вид. Тя си припомни какво му бе причинила и за пръв път, откакто се бяха запознали, Грейси се изплаши.

Боби Том се приближи към нея. Тя се паникьоса и се обърна с детинското намерение да се качи обратно в колата и да заключи вратата, ала установи, че се е забавила с част от секундата.

— Грейси!

С периферното си зрение го видя да се протяга към нея и отскочи точно навреме. Действайки напълно инстинктивно, Грейси хукна да бяга. Гладките подметки на сандалите й се плъзнаха по чакълената настилка и тя едва не се просна по колене. Препъна се, но някак си успя да запази равновесие и продължи да бяга. Понесе се покрай бялата линия отстрани на пътя колкото може по-бързо. Всяка секунда очакваше той да я сграбчи и когато не го стори, рискува да хвърли поглед през рамо.

Той напредваше след нея, но куцаше зле и това го забавяше значително. Тя се възползва от преимуществото си и хукна още по-бързо. Изведнъж в ума й изникна разказът на Сузи за деветгодишното момче, което бе наказано публично, задето ударило момиче. След всичките години, през които се бе отнасял вежливо и внимателно към жените, нещо в него се бе прекършило.

Кракът й пропусна ръба на асфалта и се огъна, но тя продължи да тича по чакъла на банкета, после се препъна в някакви плевели. Пясъкът напълни сандалите й. Ужасът я сграбчи с нова сила, когато го чу точно зад гърба си.

— Грейси!

Тя изкрещя, когато Боби Том я събори в тревата с помитащо движение, сякаш се бореше за топката на игрището. Грейси се завъртя, докато падаше, а когато се приземи, лицето й беше обърнато към него. За миг всичките й чувства и мисли се изпариха, останаха само болката и страхът. После отвори уста, за да си поеме дъх.

Преди бе лежала много пъти под него, но тогава се любеха и никога не се бе чувствала по този начин. Той я притискаше грубо и безмилостно с тежестта на тялото си към земята. Лъхна я непозната миризма на вкисната бира и пот, а наболата му брада ожули бузата й.

— По дяволите! — извика той и се подпря на ръце. Сграбчи я за раменете и я надигна от земята достатъчно високо, за да я разтърси като парцалена кукла. — Защо бягаш от мен?

Лъскавото лустро на чара и вечната приветливост се бяха пропукали, оголвайки един побеснял, разгневен мъж, докаран до крайност.

— Спри! — изхлипа тя. — Недей…

Той я притегли в прегръдките си, стискайки я толкова силно, че тя не можеше да диша. Долови смътно в далечината острия вой на сирена. Гърдите му се вдигаха и спускаха тежко, а накъсаното му дишане едва не оглуши ухото й.

— Ти не можеш… Недей… тръгваш. — Устата му се движеше до слепоочието й, но в следващия миг, рязко и неочаквано, беше освободена.

За няколко секунди слънцето я заслепи и тя не разбра какво се случи. После видя полицейския началник Такъри да изправя грубо Боби Том на крака. Докато Грейси се надигаше, олюлявайки се, полицейският началник изви безмилостно ръцете му зад гърба и ги закопча с белезници.

— Арестуван си, кучи сине!

Боби Том не му обърна никакво внимание. Гледаше единствено нея и тя изпита непреодолимо желание да вземе бедното му, пребито лице в дланите си.

— Не си отивай, Грейси! Не можеш да си отидеш. Моля те! Трябва да поговорим.

Изглеждаше толкова съсипан и нещастен, че очите й се наляха със сълзи. Някъде отзад се чу скърцане на спирачки и затръшване на врати, ала тя не им обърна внимание. Тръсна глава и отстъпи няколко крачки от него, за да не се поддаде на слабостта си.

— Съжалявам, Боби Том. Никога не съм си представяла, че ще се случи нещо подобно. — В гърлото й се надигна сподавяното досега ридание. — Трябва да си отида. Повече не издържам.

— Изглежда дамата не те иска — присмя му се злобно Такъри. Той завъртя Боби Том и го блъсна към полицейската кола.

Коляното на Боби Том се огъна и той се свлече на земята. Грейси ахна и се спусна към него, но с ужас видя как Такъри дръпна брутално ръцете му нагоре, за да го изправи.

Боби Том изохка от болка, след което блъсна настрани полицейския шеф с рамо, изваждайки го от равновесие за достатъчно дълго, така че да може отново да се извърне към Грейси.

— Ти ми каза, че няма да вземеш нищо от мен! — изкрещя.

Такъри изрева яростно и толкова силно притисна назад ръцете на Боби Том, че едва не ги измъкна от ставите.

Боби Том нададе вой на отчаяние, който изригна от самите глъбини на душата му.

— Обичам те! Не ме напускай!

Грейси стоеше слисана и го гледаше как се замята като обезумял. Такъри изръмжа и измъкна полицейската си палка. Тя не се поколеба и секунда повече. Изпусна гневен вик и се нахвърли върху полицейския началник.

— Да не си посмял да го удариш! Да не си посмял! — Удари Такъри с глава и го обсипа с юмруци, принуждавайки го да пусне Боби Том, за да се защити.

— Престани веднага! — Полицейският началник избълва куп ругатни, когато върхът на сандала й го срита в пищяла. — Спри! Спри веднага или ще арестувам и теб!

— Какво, по дяволите, става тук? — изрева Лутър Бейнс.

Тримата извърнаха глави и видяха кмета да тича към тях, като леко се поклащаше на късите си, дебели крака, следван от Дел Брейди, чиято полицейска кола бе спряна напряко на шосето. Зад двамата мъже изсвистяха автомобилни гуми, когато още коли спряха. Тери Джо и Бъди изскочиха от експлоръра си, а Бъди, с разцепена устна и подута челюст, затича напред. Кони Камерън също излетя от понтиака си.

Лутър фрасна Джимбо Такъри по ръката, принуждавайки го да отстъпи още една крачка назад.

— Да не си откачил напълно? Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

— Боби Том! — Сузи изкрещя името на сина си, докато се носеше по асфалта с Уей Сойър до нея.

Такъри изгледа кръвнишки Лутър.

— Той избяга от затвора. А тя ме нападна. Арестувам и двамата!

— Ще ги арестуваш, как ли не! — разбесня се Бъди.

Лутър заби показалеца си в гърдите на Такъри.

— Ти май не се задоволи да бъдеш любител-негодник, нали, Джимбо? Реши да се превърнеш в професионален мръсник!

Лицето на Такъри доби пурпурен цвят. Отвори уста, сетне я затвори и направи крачка назад. Сузи се спусна напред, ала Уей я възпря, когато видя как ръцете на Грейси се обвиха закрилнически около гърдите на бъдещия му заварен син.

— Никой да не го доближава! — изкрещя Грейси. Косата й хвърляше медни отблясъци, а изражението й беше свирепо като на амазонка. — Никой да не го докосва, чухте ли ме? Никой да не го докосва!

Боби Том, чиито китки все още бяха закопчани с белезници и извити зад гърба, я погледна с леко учудване.

Фактът, че той вече не беше пряко застрашен, явно ни най-малко не успокояваше Грейси. Всеки, който се опиташе да го нарани, първо трябваше да се справи с нея.

Тя усети как бузата му се допря до главата й и той започна да мълви най-прекрасните неща, с толкова тих глас, че само най-близко стоящите до тях можеха да ги чуят.

— Толкова много те обичам, скъпа. Ще ми кажеш ли, че ми прощаваш за снощи? Всичко, което каза за мен, е вярно, зная го. Аз съм безчувствен, егоистичен, самовлюбен и много други неща. Но ще се променя. Кълна се. Ако се омъжиш за мен, ще се променя. Само не ме напускай, защото толкова много те обичам.

Някой навярно бе разкопчал белезниците му, защото внезапно ръцете му я обгърнаха. Тя се взря в очите му и видя, че дори подутото, полузатворено око блестеше от сълзи. Боби Том беше искрен във всяка една дума, която изричаше, осъзна тя с благоговение. Тази струяща като бистър извор любов нямаше нищо общо с наранената гордост или желанието да се докаже. Думите извираха от най-съкровената част на сърцето му.

— Кажи ми, че ще ми дадеш още един шанс — прошепна той, обхващайки лицето й с длан. — Кажи ми, че незнайно как и защо, все още ме обичаш, след всичко случило се.

Гърлото й се сви от напиращите емоции.

— Това е моята слабост.

— Каква слабост?

— Да те обичам. Обичам те, Боби Том, и винаги ще те обичам.

Тя усети как гърдите му се разтърсиха.

— Нямаш представа колко съм щастлив да го чуя. — Той стисна за миг очи, сякаш събираше смелост. Когато ги отвори отново, миглите му блестяха от сълзите. — Ще се омъжиш за мен, нали, скъпа? Кажи ми, че ще се омъжиш за мен.

Несигурността в гласа му я накара да го обича още повече, сълзи запариха и в нейните очи.

— О, ще се омъжа за теб. Можеш да се обзаложиш за това.

За няколко мига двамата забравиха за всички около тях.

Бяха сами отстрани на едно тексаско шосе, яркото слънце грееше над главите им, а още по-светлото бъдеще блестеше пред тях — бъдеще, пълно със смях, деца и безкрайна любов. Той я целуна с горката си, подута уста и тя притисна нежно устни към неговите. Сузи най-после прекъсна прегръдката им, като докосна израненото лице на сина си, за да се увери, че не е много лошо ранен. Уей прегърна Грейси, след като Боби Том я пусна. Постепенно всички осъзнаха, че продължаваха да се затръшват врати на коли, тъй като все повече жители на Телароса прииждаха, за да блокират шосето и да станат свидетели на бягството на Боби Том от затвора. Грейси зърна Тули Чандлър и Джуди Бейнс, заедно с пастор Франк и всички членове на бридж клуба на Сузи.

Джимбо Такъри се бе отдръпнал настрани, където Кони Камерън явно здравата го кастреше. Лутър изглеждаше подозрително доволен от себе си, докато гледаше Боби Том, който отново стискаше Грейси в прегръдките си.

— Ще ви дам два часа, за да се изясните с Грейси, а след това ние двамата ще отидем на дълга среща със съдията Гейтс. Той ненапразно си е извоювал името на изключително строг и безкомпромисен съдия, Би Ти, и преди всичко това да свърши, мога с чиста съвест да ти предскажа, че ще ти натресе солена глоба и доста скъпо участие в някой обществен проект.

Грейси не можа да устои и надникна иззад гърдите на Боби Том, за да отправи предложението си.

— Центърът за възрастни хора ще се нуждае от автобус със специална подвижна рампа за инвалиди.

Лутър я дари с щедра усмивка.

— Отлична идея, Грейси. Не е зле да дойдеш с нас, в случай че съдия Гейтс се нуждае от допълнително вдъхновение.

— С удоволствие.

Веждите на Боби Том отхвръкнаха негодуващо нагоре.

— Ти на чия страна си в крайна сметка?

Отне й минута да отговори, защото си представи колко полезна работа би могла да свърши фондацията на Боби Том Дентън в бъдеще.

— След като ще бъда жител на този град, имам задължения и отговорности към общността.

Той доби още по-възмутен вид.

— И кой е казал, че ще живеем тук?

Тя му се усмихна с цялата си любов, като си помисли, че за интелигентен мъж понякога можеше да е много глупав. Запита се колко ли време ще му е нужно, за да осъзнае, че никъде другаде няма да е истински щастлив.

— Защо вие двамата не се върнете обратно с нас? — попита Уей.

Боби Том тъкмо се канеше да приеме предложението, когато Тери Джо разбута тълпата и излезе напред.

— Не бързайте толкова! — Решителното изражение на лицето й показваше, че още не е простила на Боби Том заради пораженията, които бе нанесъл на съпруга й. — Има да отговаряш за много, след всичко, което причини на Бъди и проклета да съм, ако ти позволя да се измъкнеш толкова лесно.

— Лесно? — възкликна Боби Том, докато ръката му продължаваше да обвива плътно раменете на Грейси, сякаш се боеше, че тя може да се измъкне. — Та днес едва не ме убиха!

— Е, много жалко, че не са успели, защото миналата нощ ти едва не си убил Бъди.

— Не е вярно, Тери Джо — рече смутено съпругът й. — По дяволите, двамата с Боби Том открай време обичаме да се бием.

— Млъквай — скастри го Тери Джо. — Това е само една част от всичко. По-важното е, че Грейси е моя приятелка и тъй като очевидно е твърде влюбена, за да брани интересите си, аз ще го направя вместо нея.

На Грейси никак не й се понравиха лукавите искри в очите на Тери Джо. Това й напомни, че повечето от жителите на Телароса, Тексас, биха ги освидетелствали, ако решаха да живеят някъде другаде. Също така й напомни, че всички тук имаха много ексцентрични вкусове що се отнася до развлеченията.

— Всичко е наред, Тери Джо — побърза да я увери Грейси. — Наистина.

— Не, не е. Ти не го осъзнаваш, Грейси, но хората говорят зад гърба ти, откакто Боби Том обяви годежа ви, а сега, след като стана ясно, че наистина ще има сватба, мисля, че още повече ще те одумват. Факт е, че мнозина забелязаха, че ти не знаеш много за футбола и хората се съмняват, че си взела футболния тест на Боби Том.

О, Господи.

— Някои дори подмятат, че той си е послужил с измама, нали така, Сузи?

Сузи скръсти ръце пред гърдите си.

— Съмнявам се, че е стигнал чак дотам. Но наистина се носят приказки.

Грейси я зяпна смаяно. До този миг винаги бе смятала, че Сузи е истинска светица.

Тери Джо опря ръце на кръста си.

— Грейси, истината е, че дори гостите на сватбата ви тайно ще се съмняват в законността на децата ви, ако не са сигурни, че наистина си взела теста. Кажи й, Боби Том.

Тя погледна към Боби Том и с нарастващо безпокойства забеляза, че той потрива с пръст едната си вежда.

— Предполагам, че имаш право, Тери Джо.

Всички тези хора са напълно смахнати, реши Грейси. Начело с бъдещия й съпруг. Той стисна челюсти.

— Но аз ще й задам само пет въпроса, тъй като тя не е от Тексас и не е отраснала с футбола. — Изгледа кръвнишки публиката, постепенно образувала кръг около тях. — Някой има ли нещо против?

Някои от жените, включително Кони Камерън, изглеждаха сякаш имат много против, но никой не го изрази на глас.

Боби Том кимна доволно. Пусна Грейси и отстъпи назад, за да покаже, че сега тя е оставена сама на себе си.

— Започваме. Въпрос номер едно. Какво означават инициалите НФЛ?

Множеството изпъшка от абсурдно лесния въпрос, но той ги накара да замълчат само с един поглед.

— Ъъъ, Национална футболна лига — отвърна тя, питайки се докъде ще доведе всичко това, макар да беше сигурна, че ще се омъжи за него, независимо дали ще вземе, или не, този нелеп тест.

— Много добре. Въпрос номер две. — Челото му се смръщи, докато се съсредоточаваше. — Всеки януари, двата отбора с най-добри резултати играят един срещу друг най-важния мач на годината. Точно в този мач победителят получава големия пръстен — додаде той, за да й подскаже. — Как се нарича този мач?

Още пъшкания от тълпата. Грейси не им обърна внимание.

— Суперкупата.

— Отлично. Справяш се чудесно, скъпа. — Той направи кратка пауза, за да целуне върха на носа й и отново се отдръпна крачка назад. — Сега следва малко по-труден въпрос, така че се надявам да си готова. Колко странични греди — наричат ги още вертикални — има във всеки край на стандартното футболно игрище?

— Две! — възкликна тя, безкрайно доволна от себе си. — И на всяка греда има лента, макар че не помня колко дълга е всяка.

Той цъкна език в знак на възхищение.

— Дължината няма значение. Ще приема, че все едно си отговорила на четвъртия ми въпрос, само защото знаеш за тези ленти. Не всеки го знае. Това означава, че ти остава само още един въпрос. Концентрирай се, скъпа.

— Концентрирана съм.

— За да имаш честта да станеш госпожа Грейси Сноу-Дентън… — Той направи пауза. — Ако нямаш нищо против, ще съм ти благодарен, ако размислиш за тирето във фамилията.

— Никога не съм казвала, че ще използвам тире! Ти си този, който…

— Сега не е мястото, нито моментът да се впускаме в подобен спор, скъпа. Никакво тире и това е окончателно. Твоят пети и последен въпрос… — Той се поколеба и за пръв път изглеждаше обезпокоен. — Какво знаеш за поста куотърбек?

— Зная, че Трой Ейкмън е куотърбек.

— Това не е честно, Боби Том! — подвикна Тули Чандлър. — Грейси говори снощи с него.

— Чувала съм и за Джо Намат18 — обяви Грейси триумфиращо.

— Наистина ли? — засия Боби Том. — Добре, скъпа, ето го и последния ти въпрос и той е истинско предизвикателство, така че не позволявай тези ревниви жени да те разсейват. За да сме сигурни, че всичките ни дванайсет бъдещи деца ще са законни, за кой отбор от Ню Йорк играе Джо Намат?

Лицето на Грейси помръкна. Господи. Всеки глупак щеше да знае правилния отговор. Ню Йорк. Кой беше футболният отбор на Ню Йорк? Изведнъж изражението й се проясни.

— „Янките“19 от Ню Йорк!

Тълпата избухна в гръмогласен смях, придружен от няколко силни въздишки. Боби Том ги накара да замълчат само с един свиреп поглед. Блесналите му очи ги предупреждаваха да не я оборват.

Когато се увери, че всички до един са разбрали мълчаливото му послание, той се извърна към Грейси и я взе в прегръдките си. Погледна я нежно и докосна леко устните й със своите.

— Напълно вярно, скъпа. Нямах представа, че знаеш толкова много за футбола.

И в този миг и последният жител на Телароса, Тексас, разбра, че Боби Том Дентън най-после и завинаги се е влюбил до уши.