Рай в Тексас

10

— Господин Сойър вече е готов да ви приеме, госпожо Дентън.

Сузи се надигна от кожения диван и прекоси добре обзаведената приемна на изпълнителния директор на „Росатех Електроникс“. Пристъпи вътре и чу леко изщракване, когато секретарката на Уейланд Сойър затвори вратата зад нея.

Сойър не вдигна глава от бюрото си. Тя не беше сигурна дали това бе добре пресметнат жест, целящ да я постави на мястото й или просто обноските му не се бяха подобрили, откакто бе ученик в гимназията. И двата случая не вещаеха нищо добро. От градската управа вече бяха изпращали група уважавани представители, за да поговорят с него, ала той беше вбесяващо уклончив. Сузи Дентън осъзнаваше, че тя, като президент на Комитета по образованието, беше последният, твърде отчаян опит да се умилостиви сърцето на Сойър.

Кабинетът бе обзаведен като библиотека на бизнесмен, със стени, облицовани с дървена ламперия, удобни мебели с тъмночервена дамаска и ловни картини по стените. Докато посетителката вървеше бавно по ориенталския килим, той продължаваше да се взира в папката с документи през очила с бифокални стъкла, приличащи много на нейните, които след цял живот на идеално зрение, напоследък бе принудена да носи.

Маншетите на синята му риза бяха навити, разкривайки изненадващо мускулести ръце за мъж на петдесет и четири. Нито ризата, нито вратовръзката на тъмносини и червени райета, нито очилата, можеха да скрият факта, че той приличаше повече на градски хулиган, отколкото на промишлен бос. Напомняше й на малко поостаряла версия на Томи Лий Джоунс, родения в Тексас актьор и любимец на нейния бридж клуб.

Опита се да не позволи на тишината да я смути, но не беше като онези талантливи млади жени, които се справяха много по-добре в заседателната зала, отколкото в кухнята. Отглеждането на билки в градината й я интересуваше много повече, отколкото борбата с властни мъже. Освен това беше със старомодно възпитание и бе свикнала на общоприетата любезност.

— Може би моментът не е подходящ — отрони тя тихо.

— Ей сега ще ви обърна внимание. — Гласът му прозвуча нетърпеливо. Без да я поглежда, той кимна рязко с глава към един от столовете пред бюрото му, все едно тя беше куче, на което му заповядваха да легне на пода. Обидният жест я накара да осъзнае колко безсмислена е мисията й. Уейланд Сойър беше невъзможен в гимназията и очевидно нищо не се бе променило. Без да промълви нито дума повече, тя прекоси килима, отправяйки се към вратата.

— Къде си мислите, че отивате?

Сузи се извърна към него и заговори с тих глас:

— Посещението ми очевидно е излишно безпокойство за вас, господин Сойър.

— Аз съм този, който ще прецени това. — Свали рязко очилата си и кимна към стола. — Ако обичате.

Думата бе излаяна като заповед и Сузи не можеше да си спомни случай, когато да е изпитвала толкова мигновена неприязън към някого. Макар че, като се замислеше, не беше чак толкова мигновена. Уей беше две години по-голям от нея, най-големият хулиган в гимназията на Телароса, от тези момчета, с които само най-отворените момичета се осмеляваха да излизат. Имаше смътен спомен за него, застанал пред физкултурния салон с цигара, висяща от единия ъгъл на устата му, с твърди като на кобра очи. Беше трудно да се свърже тийнейджъра хулиган с бизнесмена мултимилионер, ала едно нещо не се бе променило. Както и тогава, той все още я ужасяваше.

Сузи потисна треперенето си и се запъти към стола. Той я изучаваше открито и тя съжали, че не бе пренебрегнала лятната жега и не бе облякла костюм, вместо тъмнокафявата копринена рокля, подчертаваща фигурата й. Полата на роклята се прихлупваше от едната страна и се надипли на меки гънки, когато седна. Около шията си носеше плътна златна верижка, в комплект с нежни обици. Копринените й тъмнобежови чорапи бяха в тон с дизайнерските й елегантни обувки, чиито лъскави квадратни токчета бяха украсени отстрани с фин златен кант. Не се съмняваше, че тоалетът й бе абсурдно скъп — подарък за рождения й ден от Боби Том, след като не му позволи да й подари скъп апартамент в Хилтън Хед.

— Какво мога да направя за вас, госпожо Дентън?

В думите му прозвуча подигравателна нотка. Сузи можеше да се оправи с много по-агресивни членове на Комитета от мъжки пол, защото ги бе познавала през по-голямата част от живота си, но не се чувстваше в свои води с човек като него. Но колкото и да й се искаше да си тръгне, трябваше да се опита да свърши работата, за която бе дошла. Децата в Телароса щяха да изгубят твърде много, ако този ужасен мъж изпълнеше намеренията си.

— Дошла съм тук като представител на Комитета по образованието на Телароса, господин Сойър. Искам да се уверя, че сте премислили последствията, които ще окаже затварянето на „Росатех Електроникс“ върху децата в този град.

Очите му бяха тъмни и смразяващи върху грубо изсеченото му лице. Той опря лакти на бюрото, притисна един към друг върховете на пръстите си и я изгледа над тях.

— И в качеството на каква представлявате Комитета?

— Аз съм президентът.

— Разбирам. И това е същият Комитет по образованието, който ме изрита от училище само месец преди да се дипломирам?

Въпросът му я слиса и тя нямаше представа какво да каже.

— Е, госпожо Дентън?

Очите му бяха потъмнели от враждебност и посетителката осъзна, че за пръв път слуховете се бяха оказали верни. Уей Сойър вярваше, че жителите на Телароса се бяха отнесли несправедливо с него и сега се бе върнал, за да си отмъсти. Тя си припомни старите истории. Знаеше, че Уей е незаконно дете, поради което той и майка му Труди бяха отхвърлени от обществото. Известно време Труди беше чистила къщите — беше чистила и къщата на майката на Хойт — но накрая стана проститутка.

Сузи сплете пръсти в скута си.

— Да не би да възнамерявате да накажете всички деца в града, само защото преди четирийсет години са се отнесли лошо с вас?

— Не беше преди четирийсет години. И споменът е все още жив. — По устните му пробягна лека усмивка, която не стигна по-далеч от ъгълчетата на устата му. — Това ли смятате, че правя?

— Ако преместите „Росатех Електроникс“, Телароса ще загине.

— Компанията не е единственият източник на доходи за града. Съществува и туризмът.

Тя видя циничната извивка на устните му и се скова, когато осъзна, че той я провокира.

— И двамата знаем, че туризмът никога не е изхранвал този град. Без „Росатех Електроникс“ Телароса ще умре.

— Аз съм бизнесмен, а не филантроп и моята отговорност е да направя компанията още по-печеливша. В момента сливането й със завода в Сан Антонио изглежда най-добрият начин да го постигна.

Сузи се постара да овладее гнева си и се наведе леко напред.

— Искате ли следващата седмица да ви разведа из училищата?

— И да накарам всички онези малки деца да се разпищят от ужас и да се разбягат, само като ме видят? Не, благодаря.

Подигравателните искри в очите му й подсказаха, че ролята на отхвърления от града ни най-малко не го притеснява.

Сузи сведе поглед към дланите в скута си, сетне отново вдигна глава.

— Значи няма начин да промените решението си?

Той се взря продължително в нея. До слуха й долитаха приглушените шумове от приемната, тихото тиктакане на стенния часовник, дори собственото й дишане. По лицето му пробяга нещо, което не можа да определи, но я обзе лошо предчувствие. Позата му излъчваше едва забележимо напрежение, което я плашеше.

— Може би има. — Столът изскърца, когато той се облегна назад. Твърдите, безпощадни черти на лицето му й напомниха за назъбените гранитни склонове в тази част на Тексас. — Можем да го обсъдим в неделя на вечеря в дома ми. Ще изпратя колата да ви вземе в осем.

Не беше учтива покана, а директна команда, изречена по възможно най-обидния начин. Искаше й се да му каже, че по-скоро ще вечеря с дявола, отколкото с него, но на карта бе заложено твърде много. Затова докато се взираше в тези мрачни, неумолими очи, тя знаеше, че няма да посмее да откаже.

Взе чантата си и се изправи.

— Много добре — рече тихо.

Той вече бе надянал отново очилата на носа си, насочил вниманието си към документите. Когато Сузи излезе от кабинета му, Уей Сойър дори не си направи труда да каже „довиждане“.

Все още беше бясна, когато стигна до колата си. Що за отвратителен тип. Никога не се бе сблъсквала с такъв като него. Хойт беше открит и слънчев човек, пълна противоположност на Уей Сойър. Докато търсеше с треперещи ръце ключовете на колата, се питаше какво ли иска той от нея.

Знаеше, че Лутър Бейнс ще очаква телефонното й обаждане веднага щом се прибере, а тя не знаеше какво да му каже. Определено нямаше да сподели, че се е съгласила да вечеря със Сойър. Не би могла да го каже на никого, особено на Боби Том. Ако той разбереше колко много Сойър я беше сплашил, щеше да се вбеси. Залогът бе твърде голям, за да рискува намесата му. Колкото и да бе разстроена, трябваше да се справи сама.

— По-добре да се откажа, Боби Том.

— Хайде сега, не позволявай на онези розови фламинги и на онази градина с цветя, посадени в автомобилни гуми, да те изплашат, Грейси. Шърли наистина много я бива в прическите.

Боби Том задържа отворена вратата на „Холивудски прически при Шърли“. Салонът за красота се помещаваше в гаража на малка едноетажна къща в жилищната част на Телароса. Тъй като трябваше да бъде на снимачната площадка чак на обяд, Боби Том бе заявил, че ще използва сутринта за нейното преобразяване. Той я избута решително в помещението и кожата на ръцете й настръхна. Като всички останали обществени места в Тексас, салонът за красота имаше климатик и температурата вътре беше близка до точката на замръзване.

Три от стените на малкия салон бяха боядисани в успокояващо розово, докато четвъртата бе покрита с огледални плочки в черно и златисто. В салона имаше две стилистки — едната, спретната брюнетка със светлосиня престилка, а другата — румена блондинка с най-бухналата коса, която Грейси някога бе виждала. Пълничките й бедра бяха напъхани в пурпурни ластични панталони и тясна, розова тениска, плътно обгръщаща огромните й гърди. Върху тениската имаше надпис „Господи, иска ми се това да бе мозъкът ми“.

Грейси мислено се помоли Шърли, която трябваше да прави косата й, да се окаже спретнатата брюнетка, но Боби Том вече се приближаваше с бодра крачка към колежката й.

— Здравей, кукличке.

Жената вдигна глава от огромния куп гарвановочерна коса, която оформяше със сешоар, и нададе гърлен кикот.

— Боби Том, ти, красив кучи сине, крайно време беше да се появиш.

Той лепна една целувка върху бузата й, покрита с крещящ червен руж, а тя го тупна по задника със свободната си ръка.

— Все още е най-стегнатият в целия щат.

— Казано от познавач като теб, го смятам за комплимент от най-високо ниво. — Боби Том се усмихна на другата фризьорка и клиентката й, после поздрави двете жени, които надникнаха изпод каските. — Велма, госпожо Карлсън, как сте днес, дами?

Те се изкискаха сподавено. Боби Том преметна ръка през раменете на Грейси и я избута напред.

— На вниманието на всички — това е Грейси Сноу.

Шърли я огледа с явно любопитство.

— Всички чухме за теб. Значи ти си бъдещата госпожа Боби Том.

Той пристъпи забързано напред.

— Грейси е нещо като феминистка, Шърли, и не й харесва да я наричат така. Ако трябва да съм честен, може би ще се споразумеем за фамилия с тире.

— Наистина ли?

Боби Том сви рамене и вдигна ръце с дланите напред — истинско въплъщение на последния разумен мъж в този луд свят.

Шърли се извърна към Грейси и изрисуваните й вежди се извиха във високи дъги.

— Не го прави, скъпа. Грейси Сноу-Дентън звучи доста ексцентрично, все едно, че живееш в някой английски замък.

— Или като забележителност върху географската карта — подсказа Боби Том услужливо.

Грейси отвори уста, за да обясни, че няма никакво намерение да слага тире във фамилното си име, но побърза да я затвори, осъзнала капана, който й бе поставен. В очите на Боби Том танцуваха сребристи дяволити пламъчета и тя решително потисна усмивката си. Нима бе единствената личност на земята, за която той беше напълно прозрачен?

Шърли поднови работата си върху гъстата грива пред нея, докато в същото време изучаваше Грейси в огледалото.

— Чух, че не й даваш да се разкрасява, Боби Том, но никога не съм си представяла, че си оставил нещата да стигнат толкова далеч. Какво искаш да направя с нея?

— Ще я оставя изцяло в твоите ръце, макар че Грейси е доста дива душа, така че не бъди много консервативна.

Грейси се ужаси. Боби Том току-що бе казал на фризьорката с русия кошер на главата, която бе гримирана като цирков клоун да не бъде много консервативна, докато оформя косата й?! Понечи да отхвърли решително напътствията му относно разкрасяването й, но той я разсея с една бърза целувка по устните.

— Трябва да свърша някои задачи, скъпа. Мама ще те вземе и ще те заведе да пазарувате дрехи, така че можеш да се огледаш и за булчинската рокля, за която нямаш търпение. Сега, след като ти позволих отново да бъдеш страхотно парче, да не вземеш да се разколебаеш и да откажеш да се омъжиш за мен.

Всички жени прихнаха от смях заради абсурдната идея, че някоя жена може да се откаже от възможността да се омъжи за Боби Том Дентън. Той повдигна ръба на шапката си за поздрав и се насочи към вратата. Въпреки обзелото я раздразнение, Грейси се запита дали тя е единствената, която имаше чувството, че слънцето си е отишло заедно с него.

Шест чифта любопитни очи се взираха в нея. Тя се усмихна плахо.

— Аз не съм… ъъ… дива душа. — Покашля се. — Той малко преувеличава и аз…

— Седни, Грейси. След минута ще дойда при теб. Ето там е новият брой на списание „Пийпъл“. Можеш да го разгледаш.

Напълно изплашена от тази личност, която държеше в ръцете си бъдещето на косата й, Грейси се свлече на стола и грабна списанието. Една от жените под каските се втренчи в нея над пластмасовите рамки на очилата си и Грейси се подготви за неизбежното.

— Как се запознахте двамата с Боби Том?

— От колко време се познавате?

— Кога взе футболния тест?

Разпитът бе бърз, навлизаше в детайли и не спря, дори когато Шърли я извика на стола, за да започне работа по косата й. Тъй като Грейси не обичаше лъжата, трябваше да се концентрира върху заобикалянето на истината, без всъщност да лъже, така че не можеше да проследи щетите, които фризьорката нанасяше на косата й. Не че и да искаше би могла да ги види, тъй като Шърли бе завъртяла стола настрани от огледалото.

— Къдриците ти са страхотни, Грейси, но имаш твърде много коса. Трябва да я изтъним. Харесва ми косата да е на етажи. — Ножиците на Шърли защракаха и мокри медни кичури се посипаха навсякъде.

Грейси успя да избегне въпроса за редовността на менструалния й цикъл, докато умираше от притеснение за косата си. Ако Шърли я подстрижеше твърде късо, нямаше да може да я прибира на кок — прическа, която макар да не я правеше красавица, поне беше спретната и позната.

Тежък кичур, дълъг почти осем сантиметра, падна в скута й и тревогата й се усили.

— Шърли, аз…

— Джанин ще те гримира. — Шърли кимна към колежката си. — Тази седмица започна да продава козметика „Мери Кей“ и си търси клиентки. Боби Том каза, че искал да ти купи нови запаси от козметика, за да замени старите, които си загубила по време на земетресението в Южна Америка, докато си охранявала вицепрезидента.

Грейси едва не се задави, опитвайки се да сподави смеха си. Той беше влудяващ, но определено забавен.

Шърли включи сешоара и завъртя стола към огледалото. Грейси ахна ужасено. Приличаше на мокра мишка.

— Ще те науча как да се справяш сама. Всичко е въпрос на умели пръсти. — Фризьорката задърпа косата й и Грейси си представи къдрави кичури, щръкнали във всички посоки от главата й. Може би щеше да успее да ги покрие с онези широки ленти за коса, помисли си с нотка на отчаяние. Или просто ще си купи перука.

Тогава, толкова постепенно, че едва можа да повярва на очите си, започна да се получава нещо прекрасно.

— Ето. — Шърли най-сетне отстъпи назад. Пръстите й бяха сътворили истинско чудо.

Грейси се втренчи изумено в отражението си.

— О, боже!

— Сладко, нали? — ухили се Шърли в огледалото.

„Сладко“ едва ли бе точната дума. Прическата на Грейси бе абсолютно модерна. Дръзка. Екстравагантна. Секси. Всичко, което самата Грейси не беше и ръката й трепереше, когато докосна косата си.

Косата й беше по-къса, отколкото бе свикнала — едва стигаше до брадичката, с бретон сресан настрани. Кичурите падаха на меки, красиви вълни, а покрай ушите и страните й се спускаха фини масурчета. Деликатното й лице и прекрасните сиви очи вече не бяха засенчени от някогашните тежки къдрици и Грейси бе като омагьосана от отражението си. Наистина ли бе тя?

Дори не бе успяла да се разгледа по-внимателно, когато Шърли я предаде във вещите ръце на Джанин, за да я гримира. През следващия час Грейси научи как да се грижи за кожата си и да се гримира така, че да подчертава естествения си тен. С очната линия, кехлибарените сенки, тъмния туш за мигли, Джанин подчерта изразителността на очите й. Когато най-после остана доволна, предаде щафетата на клиентката си. Грейси напудри леко страните си, после си сложи от светлорозовото червило, което Джанин й подаде. Взираше се удивено в огледало и не можеше да повярва, че жената, която я гледаше отсреща, е самата тя.

Гримът бе дискретен, но в същото време подчертаваше красотата й. Със страхотната си бунтарска прическа, блестящи сиви очи, дълги и извити мигли, тя изглеждаше по-красива от всякога: женствена, желана и… да, малко дива. Сърцето й се разтуптя. Да, сега изглеждаше различна. Възможно ли бе Боби Том да я намери за привлекателна? Може би ще започне да гледа на нея по друг начин. Може би той ще…

Побърза да обуздае забързаните си мисли. Нали тъкмо това си бе обещала да не прави. Всичките фризьорки и гримьорки на света не можеха да я превърнат в някоя от бляскавите красавици, непрекъснато кръжащи около Боби Том, затова тя не биваше да си позволява да гради мечти, които никога нямаше да се сбъднат.

Грейси извади портмонето си, но Шърли я прекъсна с въпроса дали не е откачила. Подразбираше се, че Боби Том ще се погрижи за сметката. Неприятно усещане прободе стомаха на Грейси. Замисли се за дългия списък от хора, на които Боби Том раздаваше пари и осъзна, че той я бе причислил към списъка си с хора, ползващи се от неговите благодеяния.

Трябваше да го очаква. Явно той не я възприемаше като способна и независима жена, а за него бе просто поредната сред множеството неудачници. Заболя я, когато го разбра. Искаше й се той да гледа на нея като на равна, само че това никога нямаше да се случи, ако и занапред той ще плаща всичките й сметки.

Лесно й беше да се заканва, че няма да приеме нищо от него, но сега осъзна, че реалността няма да е толкова проста. Той имаше скъпи вкусове и щеше да очаква от нея да изглежда сякаш и тя ги споделя, но как можеше да го постигне с жалкия си доход? Помисли си за скромните си спестявания, единствената й финансовата сигурност. Готова ли беше да ги рискува заради принципите си?

Само няколко секунди й бяха нужни, за да обмисли това и да реши, че е твърде важно за нея да не отстъпва. Стисна упорито устни. В името на душата й и всичко, в което вярваше, трябваше да му се отдаде с безкористно и любящо сърце. Това означаваше, че не бива да взима нищо от него. По-скоро щеше да си тръгне, но не и да се превърне в поредния паразит в живота му.

С учтив, но твърд тон тя отклони предложението на Шърли и написа чек, за да плати солидната сметка, като я помоли да върне парите, оставени от Боби Том. Жестът я въодушеви. Тя щеше да бъде единствената личност в живота му, която няма да е купена.

Малко по-късно се появи Сузи, която се възхити на Грейси от всеки възможен ъгъл и я обсипа с щедри комплименти. Чак след като напуснаха салона за красота и се настаниха в лексуса, за да поемат към магазините, Грейси забеляза, че Сузи е леко разсеяна, но реши, че може би е имала безсънна нощ.

Грейси също не бе спала добре, въпреки удобното си легло в малкия апартамент над гаража на Боби Том. Мебелите от светло дърво, съчетани с модерни тонове в тъмносиньо и бяло, подсказваха, че стаите не са дело на същия дизайнер, обзавел къщата. Макар че жилището бе малко, то се оказа много по-луксозно, отколкото бе очаквала. Или повече, отколкото можеше да си позволи, осъзна тревожно Грейси, докато мислено добавяше към разходите сумата за наема, която допълнително щеше да утежни финансовите й затруднения.

Апартаментът се състоеше от дневна, с малка кухня към нея, и спалня, разположена успоредно на помещението за фитнес на Боби Том. Спалнята й гледаше към задната страна на къщата. През нощта, след като дълго не можа да заспи, тя стана и откри, че не бе единствената, страдаща от безсъние. Видя през прозореца на стаята му на долния етаж примигващата светлина на телевизор.

Ярката слънчева светлина подчертаваше изопнатото лице на Сузи и Грейси се почувства виновна, че й се натрапва.

— Не е нужно да пазаруваме точно днес.

— Но за мен ще е удоволствие.

Отговорът й прозвуча искрено, затова Грейси не протестира повече. В същото време реши, че трябва да е напълно откровена със Сузи.

— Притеснена съм от този фалшив годеж. Опитах се да го убедя, че цялата идея е абсурдна.

— Не и от негова гледна точка. Хората винаги са го преследвали за едно или друго. Ако чрез този годеж синът ми успее да си осигури поне малко спокойствие, докато е в града, то аз съм изцяло „за“. — Когато зави по „Мейн Стрийт“, Сузи смени темата. — За щастие имаме прекрасен бутик в града.

Грейси настръхна веднага, щом чу думата „бутик“.

— Скъп ли е?

— Това няма значение. Боби Том ще се погрижи за всичко.

— Той няма да купува дрехите ми — заяви Грейси с тих, но категоричен тон. — Няма да го позволя. Ще си ги купя сама, но се опасявам, че бюджетът ми е много ограничен.

— Разбира се, че той ще плати. Идеята беше негова.

Грейси поклати упорито глава.

— Ти сериозно го мислиш, нали?

— Напълно сериозно.

Сузи изглеждаше изумена.

— Но Боби Том винаги плаща сметките.

— Не и моите.

За миг Сузи не изрече нищо. После се усмихна и направи обратен завой.

— Обичам предизвикателствата. Има един аутлет мол на около четирийсет и пет километра оттук. Ще бъде много забавно.

През следващите три часа Сузи се държеше като фелдфебел, докато я развеждаше от щанд на щанд, където усилено пазаруваха. Пренебрегна напълно предпочитанията на Грейси и вместо това я облече в младежки, провокативни дрехи, каквито самата Грейси никога не би дръзнала да си купи. Сузи й избра ефирна пола и копринена блуза в ярка и бляскава разцветка. Към тях добави розова рокля с презрамки, свободно спускаща се от талията по бедрата, избелели джинси и различни потничета, скандално къси поли и памучни пуловери, плътно прилепващи към гърдите й. Грейси изпробва безброй колани и колиета, сандали и равни обувки, гуменки, украсени с изкуствени диаманти, и сребърни обици в причудливи форми. И когато всичко, до последната покупка, беше прибрано в багажника на лексуса, тя с ужас установи, че огромна част от спестяванията й се бяха стопили. Чувстваше се замаяна и малко нервна.

— Сигурна ли си за това? — Тя сведе поглед към червеното гащеризонче без презрамки — последната й придобивка. Горнището му прилепваше толкова плътно към тялото й, че нямаше да може да го носи със сутиен. В трикото бяха втъкани златисти нишки, а широк колан отделяше плътно прилепващото горнище от по-широките шорти. Удобните, но непретенциозни еспадрили бяха заменени с чифт яркочервени сандали с каишки. Целият тоалет я караше да се чувства все едно е откраднала чужди дрехи и се представя за някоя, която не беше.

— Стои ти фантастично — изрече Сузи, може би за стотен път този следобед.

Грейси отчаяно се мъчеше да овладее надигащата се в нея паника. Скромните жени не носеха фантастични дрехи. Тя се залови за това, което й се стори достатъчно убедително извинение, за да обясни непрестанното си колебание.

— Тези сандали не поддържат добре сводовете на ходилата.

— Да не би да имаш проблеми с ходилата?

— Не. Може би защото винаги нося удобни обувки.

Сузи се усмихна и я потупа по ръката.

— Не се тревожи, Грейси. Изглеждаш прекрасно.

— Не приличам на себе си.

— Мисля, че приличаш точно на себе си. И бих казала, че беше крайно време.

Кой, по дяволите, караше тъндърбърда му? При това дяволски бързо! Боби Том видя облака прах от близо километър и грабна сценария от стълба на оградата, където го бе подпрял, за да разучи сцената, която щяха да снимат същия следобед.

Тъндърбърдът отби от шосето и следван от пушилката спря до караваната му. Спирачките остро изскърцаха. Като присви очи, за да се предпази от лъчите на превалящото слънце, той видя дребна, облечена в червено много секси мацка да слиза от колата му и кръвното му отхвърча до небесата. Мамка му! Грейси беше единствената, която имаше разрешение да кара тъндърбърда му. Беше я помолил да вземе автомобила от сервиза на Бъди, след като свърши с покупките си, но тя очевидно бе решила да му даде нов урок, прилъгвайки някаква хищна самка да свърши работата.

Стисна челюсти и закрачи към караваната, все още присвил очи заради слънцето, чудейки се коя е жената, но не различи нещо повече от хубаво дребно тяло, къса секси коса и лице, скрито отчасти зад малки слънчеви очила с кръгли стъкла. Закле се, че ще одере кожата на Грейси заради това своеволие. Тя най-добре знаеше, че фалшивият им годеж има за цел да го предпазва тъкмо от подобни неща.

И тогава замръзна насред крачката си, когато слънцето улови познатите медни отблясъци в тази развяваща се от вятъра коса. Погледът му се плъзна надолу по тялото с привлекателни извивки, стройни слаби крака и изящни глезени, които би разпознал и насън. Имаше чувството, че са го цапардосали с нещо много тежко. В същото време се нарече с десетина цветисти разновидности на определението глупак. Та нали самият той бе накарал Грейси да се „нагласи“? Как така не бе предвидил крайния резултат?

Грейси го гледаше с очакване, докато се приближаваше. Вече знаеше достатъчно за начина, по който Боби Том се държи с жените, за да предвиди какво точно ще каже. Ще й отправи няколко дръзки комплимента, навярно ще заяви, че тя е най-красивата жена, която някога е виждал в живота си, и под водопада от абсурдните му комплименти, тя няма да разбере какво наистина мисли за промяната във външния й вид. Само ако можеше да бъде честен с нея, за да знае дали изглежда смешна, или не.

Боби Том се спря пред нея. Няколко секунди отминаха, докато младата жена чакаше онази убийствена усмивка, поразяваща всяко женско сърце, да разцъфне върху лицето му и ласкателствата да започнат да я засипват. Боби Том потри брадичка с кокалчетата на ръката си.

— Изглежда Бъди е свършил добра работа. Даде ли ти фактура?

Напълно слисана, тя го зяпаше безмълвно как мина покрай нея, погледна сменения фар и се наведе, за да провери новите гуми. Предвкусваното удоволствие от мига се изпари и тя се почувства измамена.

— В жабката е.

Той се изправи и я стрелна ядосано с поглед.

— И защо, по дяволите, караше толкова бързо?

Защото една красива дама с предизвикателна прическа и безумно екстравагантни сандали е свободен дух, който не се тревожи за досадни неща като ограниченията на скоростта.

— Предполагам, че съм била твърде заета да мисля за други неща. — Кога щеше да й каже, че тя е най-хубавото малко нещо, което някога е зървал в живота си, както убеждаваше всяка друга жена?

Устата му се сви раздразнено.

— Възнамерявах да ти разреша да караш тъндърбърда ми, докато сме тук, но сега сериозно се замислям дали да не променя решението си след това, на което току-що станах свидетел. Шофираше тази кола все едно е някаква раздрънкана таратайка.

— Извинявам се. — Грейси стисна зъби, когато гневът надделя над болката от разочарованието. Днес беше похарчила цяло състояние, а той дори не забеляза!

— Ще съм ти много благодарен, ако повече не се повтаря.

Тя изпъна рамене, вирна брадичка, решена да не позволява повече да я тормози. Знаеше, че за пръв път в живота си изглежда хубава и ако той не мислеше така, толкова по-зле за него.

— Няма да се повтори. А сега, ако си свършил да ми крещиш, ще отида да кажа на Натали, че този следобед ще се грижа за Елвис.

— Предполага се, че си моя асистентка, а не бавачка!

— Няма разлика — процеди Грейси и се отдалечи с горда походка.