Рай в Тексас

4

Отвън се чуваше звън на църковни камбани, когато Грейси отиде до вратата на спалнята и почука леко.

— Боби Том, закуската е готова.

Никакъв отговор.

— Боби Том?

— Ти си истинска — простена той. — А аз се надявах, че си само лош сън.

— Поръчах закуска на румсървиса и я донесоха.

— Върви си.

— Вече е седем часа. Очакват ни дванайсет часа път. Наистина трябва да тръгваме.

— Тази стая има балкон, скъпа. Ако не ме оставиш на мира, ще те изхвърля през него.

Тя се отдалечи от вратата на спалнята му, отиде до масата в хола и хапна малко от пая с боровинки, но беше твърде уморена, за да яде повече. През цялата нощ се будеше и при най-малкия шум, изплашена да не би Боби Том да се измъкне от хотела, докато тя спи.

В осем часа позвъни на Уилоу, за да й докладва за съмнителния напредък в мисията си. После отново се опита да го измъкне от леглото.

— Боби Том, наспа ли се, защото вече действително трябва да тръгваме.

Никакъв отговор.

Предпазливо отвори вратата. Устата й пресъхна, като го видя проснат на леглото по корем, гол, само с усукан около бедрата чаршаф. Краката му бяха раздалечени, като единия бе сгънат. Въпреки плашещите белези около едното му коляно, краката му бяха силни и красиви. Кожата му изглеждаше бронзова на фона на колосания бял чаршаф. Златистите косъмчета по прасците му проблясваха на утринната светлина, проникваща през пролуката между завесите. Едното му стъпало беше заровено в одеялото в края на леглото; другото беше открито, дълго и тясно, с висок и добре оформен свод. Погледът й се задържа върху грозните червеникави белези по дясното му коляно, после продължи нагоре по бедрата му и чаршафа, увит около тях. Ако този чаршаф беше вдигнат само с осем сантиметра по-нагоре…

Грейси остана шокирана от силата на желанието си да види най-интимните части на тялото му. Всички мъжки тела, които бе виждала досега, бяха на старци. Дали Боби Том приличаше на онези мъже от порнофилма, който бе гледала снощи? Потръпна.

Той се претърколи на леглото и придърпа чаршафа към себе си. Косата му беше гъста и разрошена, леко накъдрена над слепоочията му. По кожата на бузата му се бе образувала гънка от притискането на главата му върху възглавницата.

— Боби Том — промълви тя тихо.

Едното му око леко се отвори. Гласът му беше дрезгав от съня.

— Съблечи се или излез.

Тя пристъпи решително към прозорците и дръпна шнура на завесите.

— Тази сутрин явно някой е много кисел.

Боби Том изпъшка, когато светлината обля стаята.

— Грейси, животът ти е сериозно застрашен.

— Искаш ли да пусна душа?

— И да ми изтриеш гърба?

— Не мисля, че е необходимо.

— Опитвам се да бъда любезен, но ти май не схващаш. — Най-после се надигна, затършува из портфейла, оставен върху нощното шкафче, и измъкна няколко банкноти. — Таксито до летището е за моя сметка — рече и й подаде банкнотите.

— Първо душа, после ще поговорим. — С тези думи тя побърза да се изниже от стаята.

Час и половина по-късно той все още не се бе отказал от опитите си да се отърве от нея. Тя вървеше забързано по тротоара към фитнес клуба на Мемфис. В ръцете си стискаше бяла хартиена торбичка, съдържаща голяма чаша с прясно изцеден портокалов сок. Отначало не можа да го вдигне от леглото, а сетне той й заяви, че няма и да помисли за тръгване, докато не си направи утринната гимнастика. Веднага щом влязоха във фоайето на фитнес клуба, той пъхна в ръката й няколко банкноти и я помоли да отскочи до ресторанта зад ъгъла и да му вземе портокалов сок, докато той се преоблича в екипа за фитнес.

Когато изчезна в съблекалнята, с невинна усмивка и престорено простодушен поглед, младата жена заподозря, че спътникът й се готвеше да изчезне, докато я няма. Окончателно се убеди в това, като видя какво държи в ръката си — две банкноти по сто долара. Само за някакъв си портокалов сок! Явно трябваше да предприеме нещо драстично.

Не беше изненадващо също, че ресторантът се оказа няколко пресечки по-далеч, отколкото й бе казал. Справи се с покупката колкото можа по-бързо. Когато се върна пред фитнес клуба, подмина входа и вместо това се отправи към паркинга зад хотела.

Неговият тъндърбърд беше паркиран на сянка. Сега капакът на двигателя бе вдигнат и Боби Том се беше навел под него. Грейси се втурна към колата.

— Свърши ли с упражненията?

Боби Том изправи глава толкова рязко, че я удари в капака, а стетсъна му се килна настрани. Той изруга тихо и го намести.

— Гърбът ми нещо е схванат, затова реших да отложа упражненията за довечера.

На нея гърбът му й изглеждаше съвсем наред, но предпочете да се въздържи от коментар. Не каза нищо и за опита му да отпраши, преди тя да се е върнала от ресторанта.

— Нещо не е наред с колата ли?

— Не иска да запали.

— Дай да погледна. Разбирам малко от двигатели.

Той я изгледа недоверчиво.

— Ти?

Тя не му обърна внимание, само остави мократа торбичка върху калника, надникна под капака и вдигна капачката на разпределителя.

— Мили боже, май си изгубил ротора си. Чакай да проверя. Може да имам един тук… — Отвори чантата си. — Да. Имам точно това, което ти трябва.

Подаде му малък ротор, точно за този модел „Тъндърбърд“, заедно с двата болта за закрепването му към капачката на разпределителя. Дори бе взела и швейцарското си ножче, за да може да затегне отново капачката. Всичко това беше грижливо прибрано в найлоново пликче, което бе взела от хотелската стая.

Боби Том се взираше изумено в пликчето, сякаш не можеше да повярва на очите си.

— Увери се, че всичко е добре затегнато — додаде тя услужливо. — В противен случай може да възникнат проблеми. — Без да дочака отговора му, взе торбата с портокаловия сок, заобиколи забързано автомобила, плъзна се на седалката си и заби нос в пътната карта.

След малко цялата кола се разтресе, когато той хлопна капака. Разбра, че е много ядосан по забързаните му стъпки по асфалта. Боби Том стисна рамката на прозореца от нейната страна толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Когато най-накрая заговори, гласът му звучеше много тихо и много сърдито:

— Никой не си позволява да пипа моя тъндърбърд.

Тя прехапа леко долната си устна.

— Съжалявам, Боби Том, зная, че обичаш тази кола и не те обвинявам, че си толкова ядосан. Колата е страхотна. Наистина. Заради това трябва да съм честна с теб и ще ти призная, че съм способна да я повредя много повече, ако отново се опиташ да ми извъртиш някой номер.

Веждите му отхвръкнаха нагоре и той се вторачи невярващо в нея.

— Да не би да заплашваш да повредиш колата ми?

— Опасявам се, че да — заговори тя с извинителен тон. — Господин Уолтър Карни, Бог да даде мир на душата му, преди да почине, живя осем години в старческия дом „Сенчести поляни“. Преди да се пенсионира, е притежавал автосервиз в Кълъмбъс. От него научих доста за автомобилите, включително и за това как могат да се повредят, за да не потеглят. Разбираш ли, в „Сенчести поляни“ имахме проблеми с един социален работник, който ни посещаваше по няколко пъти месечно. Постоянно разстройваше обитателите на дома.

— И двамата с този господин Карни сте повреждали колата му.

— По-точно аз трябваше да върша цялата работа, понеже господин Карни страдаше от артрит в остра форма.

— И сега възнамеряваш да използваш специалните си умения, за да ме изнудваш.

— Не е нужно да казвам, че идеята много ме притеснява. От друга страна съм поела отговорност към студиото „Уиндмил“.

Очите на Боби Том направо изпускаха искри.

— Грейси, единствената причина да не те удуша на мига, въпреки че веднага щом чуе моята история, съдията моментално ще ме освободи, е защото онези акули от кабелните мрежи ще превърнат цялата нелепа история в телевизионен сериал.

— Аз просто трябва да си върша работата — рече тя тихо. — А ти не бива да ми пречиш.

— Съжалявам, скъпа. Двамата с теб бяхме дотук.

Преди да успее да го спре, той отвори вратата, вдигна я на ръце и я остави насред паркинга.

Тя тревожно извика:

— Нека да поговорим!

Той не й обърна внимание, а отиде до багажника и извади куфара й.

Тя се втурна към него.

— Ние сме разумни хора. Сигурна съм, че можем да постигнем компромис. Сигурна съм, че…

— Сигурен съм, че не можем. От хотела ще ти повикат такси. — Пусна куфара й на асфалта, качи се в тъндърбърда, запали двигателя и го форсира.

Без да му мисли, Грейси се хвърли на асфалта пред гумите на тъндърбърда, като здраво стисна очи.

Дългите, натежали като олово секунди продължаваха да се нижат. Топлината от асфалта проникваше през торбестата й жълтокафеникава рокля. От миризмата от ауспуха й се зави свят. Тогава усети как сянката му надвисна над нея.

— Ако искаш да запазиш живота си, ние с теб трябва да сключим сделка.

— Каква сделка? — Тя си позволи да отвори очи.

— Ще престана с опитите да се отърва от теб…

— Това е справедливо.

— … ако до края на пътуването правиш само това, което ти кажа.

Докато се изправяше на крака, Грейси се замисли върху предложението.

— Не вярвам това да свърши работа — поде предпазливо. — В случай че никой не ти го е казвал досега, трябва да знаеш, че невинаги се държиш отговорно.

Той присви очи под периферията на стетсъна си.

— Няма да се разберем, Грейси, ако не се съгласиш на това. Ако искаш да пътуваш в тази кола, ще трябва да забравиш за началническите си маниери и да правиш това, което ти се казва.

При това положение на нещата, тя нямаше друг избор, освен да приеме поражението с финес.

— Много добре.

Той върна куфара й в багажника. Грейси се настани на седалката до шофьора. Като се върна на мястото си зад волана, Боби Том гневно завъртя ключа.

Тя погледна часовника си, а после пътната карта, която вече бе разучила.

— Само още нещо, преди да потеглим. Може да не го осъзнаваш, но вече минава десет, а утре в осем сутринта трябва да сме на снимачната площадка. Остават ни около хиляда сто и двайсет километра път. Струва ми се, че най-късият маршрут е…

Боби Том изтръгна картата от ръцете й, смачка я на топка и я изхвърли през прозореца. След броени минути излязоха на магистралата.

За нещастие поеха на изток.

Във вторник вечерта Грейси трябваше да признае пред себе си, че се е провалила. Докато гледаше как чистачките забърсват предното стъкло на тъндърбърда и слушаше ромона на дъжда по покрива над нея, премисляше случилото се през последните няколко дни. Въпреки че вече бяха стигнали до Далас, тя не бе успяла да заведе Боби Том в Телароса в уречения срок.

Дъждовните капки блестяха по капака на колата, когато ги осветяваха фаровете на насрещно движещите се коли. Грейси се опитваше да не мисли за гневните упреци на Уилоу по телефона, а вместо това се опита да се съсредоточи върху положителната страна на ситуацията. През последните няколко дни видя много повече от страната, отколкото си бе представяла, и се срещна с интересни хора: кънтри певци, инструктори по аеробика, с много футболисти, както и с един мил травестит, който я научи на няколко хитри начина как да си връзва шалчето около врата.

Най-хубавото беше, че Боби Том не се опита да се отърве от нея. Макар още да не й бе напълно ясно защо не я изостави в Мемфис, понякога я обземаше странното усещане, че той просто не искаше да остава сам. С изключение на един неприятен инцидент, когато спря тъндърбърда по средата на един мост, измъкна я от колата и я заплаши, че ще я хвърли, двамата се разбираха доста добре. При все това тази вечер тя определено се чувстваше неловко.

— Удобно ли ти е, Грейси?

Тя не отмести очи от чистачките на предното стъкло.

— Добре съм, Боби Том. Благодаря, че ме попита.

— Струва ми се, че доста си се притиснала към дръжката на вратата. Е, колата не е предназначена за трима пътници. Сигурна ли си, че не искаш да те върна в хотела?

— Сигурна съм.

— Боби Том, скъпи, нима тя възнамерява да остане с нас през цялата нощ? — Черил Лин Хауъл, дамата му за вечерта, прозвуча доста кисело, докато се сгушваше в рамото му.

— Повярвай ми, скъпа, никак не ми е лесно да се отърва от нея. Защо не се престориш, че просто я няма?

— Как да стане това, когато ти не спираш да си говориш с нея? Кълна се, Боби Том, тази вечер говориш повече с нея, отколкото с мен.

— Сигурен съм, че не е вярно, скъпа. Тя дори не седеше с нас в ресторанта.

— Седеше на съседната маса, а ти не спря да се въртиш и да й задаваш въпроси. Освен това изобщо не ми е ясно защо ти е нужен бодигард.

— Защото на този свят има много опасни хора.

— Може и така да е, но ти си по-силен от нея.

— Но тя е по-добър стрелец. Грейси е истинска магьосница със своя „Узи“.

Грейси сподави усмивката си. Той беше пълен безсрамник, но невероятно изобретателен. Тя се измести леко към средата на седалката. Тясното купе на стария тъндърбърд не се оказа чак такъв проблем, колкото се опасяваше. Макар че двете с Черил Лин трябваше да си поделят седалката до шофьора, бившата кралица на красотата на практика се бе настанила в скута на Боби Том. Някак си бе успяла да възседне скоростната кутия и пак да изглежда грациозно.

Грейси погледна със завист към дантелената й рокля с коралов цвят със смъкнати рамене. А нейната широка черна пола и блузата й на бели и червени райета я правеха да прилича на бостанско плашило.

Черил Лин отпусна ръка върху бедрото на Боби Том.

— Обясни ми отново кой точно те преследва. Мислех, че имаш проблеми само с делата за бащинство, а не с ЦРУ.

— Някои от онези дела за бащинство може яко да загрубеят. В този конкретен случай въпросната млада дама забрави да спомене за тесните връзки на баща й с организираната престъпност, докато не стана прекалено късно за признания. Нали така, Грейси?

Грейси се престори, че не го чу. Макар тайно да се възхищаваше на образа си като агент на ЦРУ, размахваща автоматичен пистолет „Узи“, Грейси знаеше, че с неговия характер не е особено разумно да го насърчава в лъжите.

Боби Том отново погледна към нея над бухналите руси къдрици на Черил Лин.

— Как бяха онези спагети, които поръча?

— Отлични.

— Не си падам много по онази трева, с която ги бяха поръсили.

— Да не би да говориш за соса песто?

— Каквото и да е, няма значение. Предпочитам сос с кайма.

— Не се и съмнявам. И с двойна порция мазни ребърца, нали?

— Само като си помисля за тях и устата ми се напълва със слюнка.

Черил Лин повдигна глава от рамото на Боби Том.

— Отново го правиш, Би Ти.

— Кое правя, скъпа?

— Говориш с нея.

— О, не е така, скъпа. Не и след като само ти си ми в ума.

Грейси леко се изкашля, само колкото да подскаже на Боби Том, че госпожица Самотна звезда и Кралица на каубойските сборища може да се впечатлява от неговите лигави глупости, обаче на Грейси тия не й минаваха.

Макар че донякъде вечерта бе притеснителна, в същото време беше и поучителна. Не се случваше всеки ден простосмъртна като нея да има късмета да наблюдава истински гений в действие. Никога досега не си бе представяла, че един мъж може да манипулира жените толкова умело. Боби Том беше изключително отстъпчив, невероятно чаровен, постоянно им угаждаше. Неизменно внимателен и грижовен, така че нито една от жените край него изглежда не осъзнаваше, че той прави само това, което му се нрави.

Спряха пред редица от къщи в мисионерски стил. Черил Лин се наведе и прошепна нещо в ухото на Боби Том. Той се почеса отстрани по врата.

— Не зная, скъпа. Май ще е доста неудобно, след като Грейси ни гледа, но ако не те притеснява, предполагам, че всичко е наред.

Това бе твърде много дори за Черил Лин и кралицата на красотата се съгласи неохотно да се оттегли за през нощта. Грейси наблюдаваше как галантният кавалер разтвори чадъра й и го държа над главата й, докато я придружаваше до вратата. Според нея Боби Том проявяваше здрав разум като зарязваше Черил Лин, макар да не проумяваше защо изобщо се бе съгласил да излезе с нея. Кралицата на красотата беше капризна и своенравна егоистка и доста по-глупава от омара, който бе поръчала за вечеря. При все това Боби Том се отнасяше към нея все едно бе образец на женствеността. Той беше идеален джентълмен с всички, освен с нея.

Грейси видя как Черил Лин се спря пред вратата на къщата и се уви около него като змия около Дървото на познанието. Не че той имаше нещо против. Тя притисна бедра към неговите с увереността на отдавнашна любовница. Въпреки че Грейси се смяташе за кротък и търпелив човек, склонен бързо да прощава и трудно да избухва, усещаше, че колкото по-дълго продължава тази целувка за лека нощ, толкова по-бързо се разпалва негодуванието й. Трябваше ли той да прави устна хирургия на всяка жена, която срещаше? Толкова много женски скалпове висяха на колана му, че можеше да се разхожда наоколо без гащи и никой нямаше да разбере, че е гол. Вместо да си губят времето с измислянето на нови и нови хапчета за отслабване, фармацевтичните компании биха направили много по-голяма услуга на женската част от населението, ако изобретят хапче против чара на Боби Том Дентън.

Гневът й се надигна, докато гледаше как госпожица Кралица на седлото прави опити да се покатери по краката му. Когато той се върна при колата, тя вече вреше и кипеше.

— Май ще трябва да отидем в спешното, за да ти бият инжекция против тетанус! — изфуча.

Боби Том повдигна едната си вежда.

— Явно не харесваш Черил Лин.

— Тя прекара много повече време да се оглежда наоколо, за да се увери, че всички са забелязали с кого е, отколкото да гледа теб. И нямаше нужда да поръчва най-скъпите ястия от менюто, само защото си богат. — С избухването си Грейси изпусна парата, насъбрана през четирите дни на объркване и безпомощност. — Ти дори не я харесваш. Това прави всичко още по-отвратително. Ти не можеш да понасяш тази жена, Боби Том Дентън, и не се опитвай да го отричаш, защото си ми напълно ясен. Ясен си ми от самото начало. Лъжеш повече от рибар. Всички онези глупости за ЦРУ и узитата. И ще ти кажа още нещо. Не вярвам и на една дума от всички онези приказки за дела за бащинство.

Той я погледна развеселен.

— Значи не вярваш…

— Не, не вярвам. Само глупости говориш.

— Глупости ли? — Ъгълчето на устната му се повдигна леко. — Намираш се в Тексас, скъпа. Тук го наричаме с добрата стара дума…

— Зная как го наричате!

— Тази вечер определено си много кисела. Ето какво ще ти предложа. Само за да те разведря. Какво ще кажеш, ако ти позволя да ме събудиш утре сутринта в шест? Ще потеглим направо към Телароса. До обяд ще сме пристигнали.

Тя го зяпна смаяно.

— Шегуваш се.

— Не съм чак толкова гаден, че да си правя майтап с нещо толкова близко и скъпо на сърцето ти.

— Обещаваш ми, че ще потеглим направо за там? И няма да има никакви отклонения, за да разгледаш ферма за щрауси или да посетиш учителката си от първи клас?

— Нали казах, че тръгваме направо за там.

Раздразнението й тутакси се изпари.

— Да. Добре. Звучи страхотно.

Грейси се отпусна в седалката, сигурна в едно. Ако утре пристигнат в Телароса, това щеше да стане, защото Боби Том иска да е там, а не защото тя настояваше.

Той се извърна към нея.

— Питам само от любопитство: защо не вярваш в онези дела за бащинство? Това е публично достояние.

Тя го бе заявила импулсивно, но след като се замисли над думите си, се убеди, че това е просто поредното преувеличаване на истината от страна на Боби Том.

— Мога да си представя, че си извършил нечестиви неща с много жени, но не мога да си представя, че ще изоставиш собственото си дете.

Боби Том я стрелна с поглед и устните му се извиха в едва доловима усмивка. Тя се разшири, когато той отново насочи вниманието си към пътя.

— Е? — изгледа го тя любопитно.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Само ако ми кажеш истината, вместо всички онези измишльотини, с които баламосваш останалите.

Той побутна нагоре периферията на стетсъна си.

— Много отдавна една моя приятелка ме цапардоса по главата с дело за бащинство. Макар да бях съвсем сигурен, че бебето не е мое, направих всички кръвни тестове. Оказа се, че виновникът е старото й гадже, но тъй като той е истински кучи син, реших малко да й помогна.

— Дал си й пари? — Грейси бе наблюдавала достатъчно дълго как действа Боби Том, за да го опознае.

— Защо едно невинно дете да страда, ако баща му е негодник? — Той сви рамене. — Това се разчу и се превърнах в лесна мишена.

— И последваха още дела за бащинство?

Боби Том кимна.

— Чакай да отгатна. Вместо да се съдиш с тях, ти си уреждал издръжките.

— Уредих няколко попечителски фонда, само колкото да покрият най-необходимото — защити се той. — По дяволите, имам повече пари, отколкото мога да изхарча, а и всички те подписаха документи, потвърждаващи, че не съм бащата. Така че какво лошо има?

— Предполагам, че няма нищо лошо. Но не е честно. Не би трябвало да плащаш заради чужди грешки.

— Нито пък хлапетата трябва да плащат.

Тя се зачуди дали си мисли за трагедията на собственото му детство, ала изражението му бе неразгадаемо.

Боби Том натисна бутоните на телефона в колата и вдигна слушалката до ухото си.

— Бруно, нали не те събудих? Добре. Виж какво, нямам номера на Стив Крей. Нали нямаш нищо против да му се обадиш и да му кажеш да подготви „Барон“ за полет до Телароса утре. — Той навлезе в лявата лента. — Добре. Да, мисля да попилотирам малко, докато не работя. Благодаря, Бруно.

Остави слушалката и си затананика „Лъкенбах, Тексас“.

— „Барон“? — заекна Грейси, когато отново си върна дар словото.

— Един малък класически турбосамолет. Държа го на летището на половин час път от къщата ми в Чикаго.

— Искаш да кажеш, че можеш да пилотираш?

— Не съм ли ти го споменал?

— Не — рече тя слисано. — Не си.

Той се почеса отстрани по главата.

— Да видим, изкарах курсовете за пилот… предполагам, че беше преди около девет години.

— Значи имаш собствен самолет? — процеди Грейси през стиснати зъби.

— Малка сладка играчка.

— И свидетелство за пилот?

— Определено.

— Тогава защо трябваше да пътуваме с кола до Телароса?

Той доби обидено изражение.

— Просто така реших. Това е всичко.

Грейси зарови лице в шепи и се опита да си представи ободряващата душата й картина, как той лежи проснат насред пустинята, докато лешояди ръфат червясалите му меса, а мравки лазят в кухите му очни орбити. За съжаление въображението й не достигна, за да изрисува по-зловеща гледка. За пореден път той бе направил точно това, което искаше, без да се съобразява с никой друг.

— Онези жени не подозират какви късметлийки са — промърмори тя.

— За какви жени говориш?

— За всички онези, които са извадили късмет да се провалят на футболния тест.

Боби Том се изхили, запали пура и отново затананика „Лъкенбах, Тексас“.

Насочиха се на югозапад от Далас покрай безкрайни пасища с добитък и сенчести орехови градини. Докато пейзажът ставаше все по-хълмист и скалист, Грейси все по-често виждаше ферми, пригодени за туристи, мяркаха се и диви животни: пъдпъдъци, големи сиви зайци и диви пуйки. Телароса, както я информира Боби Том, се намираше в най-отдалечената хълмиста част на Тексас, на стотици километри сред пущинака. Заради относителната си изолираност, градът не беше от преуспяващите като Кървил и Фредериксбърг.

В разговора си с Уилоу тази сутрин работодателката й бе наредила да заведе Боби Том направо в Ланиър — малко ранчо за коне, разположено на няколко километра източно от покрайнините на града, където щяха да заснемат по-голямата част от филма, така че Грейси щеше да види града чак вечерта. Тъй като Боби Том явно знаеше къде се намира мястото, описано й от Уилоу, тя реши, че няма смисъл да му чете на глас картата. Отбиха от лъкатушещото шосе по тесен асфалтиран път.

— Грейси, този филм, който ще снимаме… Може би няма да е зле да ми разкажеш малко за него.

— Като например? — Тя искаше да изглежда възможно най-добре, когато пристигнат, и сега ровеше в чантата си за гребена. Сутринта си бе облякла тъмносиния костюм, така че щеше да има съвсем професионален вид.

— Ами, като за начало да ми кажеш нещо за сюжета.

Ръцете й замръзнаха.

— Да не искаш да ми кажеш, че не си чел сценария?

— Така и не стигнах до него.

Тя затвори чантата си и го изгледа изучаващо. Защо един явно интелигентен мъж като Боби Том ще приеме роля във филм, без дори да е чел сценария? Толкова ли е нехаен? Знаеше, че не е особено ентусиазиран от проекта, но въпреки това очакваше той да прояви поне малко интерес. Трябваше да има причина, но как бе възможно…

В този миг я осени ужасно подозрение, от което направо й прилоша. Протегна се инстинктивно и постави длан върху горната част на ръката му.

— Ти не можеш да четеш, нали, Боби Том?

Той изви рязко глава, а очите му проблеснаха гневно.

— Разбира се, че мога да чета. Знаеш, че имам диплома от голям и уважаван университет.

Младата жена знаеше, че колежите проявяват изключителна либералност по отношение на футболните играчи, когато ставаше дума за академичните им занимания, така че подозренията не я напуснаха.

— В каква област?

— Мениджмънт на детски площадки.

— Знаех си! — Сърцето й се изпълни със симпатия. — Не е нужно да ме лъжеш. Знаеш, че можеш да ми вярваш, че няма да кажа на никого. Можем заедно да подобрим четенето ти. Не е нужно никой да узнава… — Млъкна, зърнала дяволитите пламъчета в очите му. Със закъснение си спомни за лаптопа му и скръцна със зъби. — Будалкаш ме.

Той се ухили.

— Скъпа, трябва да спреш да вкарваш хората в определени стереотипи. Само защото съм футболист, не означава, че не съм научил азбуката. Успях да завърша университета в Тексас с доста прилични оценки и имам научна степен по икономика. Макар че ме е срам да си го призная, но бях в шестицата на Националната колежанска атлетическа асоциация.

— И защо не го каза веднага?

— Ти беше тази, която реши, че не мога да чета.

— А какво друго да си помисля? Никой със здрав разум няма да подпише договор за участие във филм, без преди това да прочете сценария. Дори аз съм го чела, а изобщо не участвам.

— Това е екшън филм, нали? Предполага се, че ще бъда доброто момче, което пък означава, че има и лошо момче, красавица и много каскади с коли. И със сигурност наоколо ще се навъртат руснаци, а лошото момче ще е или терорист, или наркотрафикант.

— Мексикански наркобарон.

Той кимна с изражение „нали ти казах“.

— Ще има много схватки, кървища, ужасии, псувни, повечето от тях неоправдани, но при все това защитени от Първата поправка. Аз ще се разхождам с мъжкарски вид наоколо, а героинята, имайки предвид другите подобни филми, ще тича гола наоколо и ще пищи. Познах ли?

Беше познал, разбира се, но тя не искаше да окуражава нехайните му навици, като му го каже.

— Пропускаш главното. Би трябвало да прочетеш сценария, за да вникнеш в характера на героя, който ще играеш.

— Грейси, скъпа, аз не съм актьор. Нямам ни най-малка представа как да бъда някой друг, освен себе си.

— Ами в този случай ще бъдеш алкохолизиран бивш футболист, на име Джед Слейд.

— Никой не се казва Джед Слейд.

— Е, да, но ти ще се казваш така. Живееш в запуснато ранчо за коне в Тексас, което си купил от брата на героинята — жена на име Саманта Мърдок. Предполагам знаеш, че Натали Брукс ще играе Саманта. От студиото „Уиндмил“ са много щастливи, че подписаха договор с нея. — Боби Том кимна и тя продължи: — Само че ти не подозираш коя е Саманта, когато тя те забърсва в един бар и те съблазнява.

— Тя ме съблазнява?

— Също като в истинския живот, Боби Том, така че тази част не би трябвало да те затрудни.

— Сарказмът не ти отива, скъпа.

— Без да подозираш, Саманта те упоява, когато те завежда обратно в къщата ти.

— Преди или след необуздания секс?

Тя отново пренебрегна забележката му.

— Ти припадаш, но си як като вол и се свестяваш точно навреме, за да чуеш как тя откъртва една дъска от пода в къщата ти. Двамата се скарвате жестоко. При нормални обстоятелства ти лесно можеш да я надвиеш, но тя има пистолет, а ти още си замаян от наркотика. Следва боричкане. Накрая ти започваш да я душиш, за да й отнемеш пистолета и да я принудиш да ти каже истината.

— За нищо на света няма да душа жена!

Изглеждаше толкова възмутен, че тя се засмя.

— Междувременно откриваш, че тя е сестрата на мъжа, от когото си купил ранчото, а той работи за богат мексикански наркобос.

— Нека да отгатна. Братът на Саманта решава да измами наркобоса, който го очиства, но не преди братът да скрие голямата пара под дъската на пода в къщата.

— Мястото, където героинята очаква да намери парите, но те вече не са там.

— Междувременно наркобосът решава да отвлече героинята, защото си мисли, че тя знае къде са парите. Добрият стар Джейк Слейд…

— Джед Слейд — поправи го Грейси.

— Добрият стар Джед, който е истински джентълмен, макар и алкохолик, естествено трябва да я защити.

— Той се е влюбил в Саманта — осветли го тя.

— Което е добро извинение, за да я показват гола на екрана.

— Смятам, че ще има и гола сцена.

— За нищо на света.