Рай в Тексас

7

Грейси се бе свила на дивана с измачкани дрехи, а косата й стърчеше в разбъркани медни кичури. Имаше подпухнало лице, зачервени очи и розов нос. Някои жени изглеждаха хубави, когато са разплакани, но както Боби Том мигом забеляза, Грейси не беше от тях.

Изглеждаше толкова нещастна, че гневът му моментално се стопи. Докато се взираше надолу към нея, му беше трудно да повярва, че това жалко подобие на жена е същата смела и раздаваща команди особа, направила най-ужасния стриптийз в историята; която се бе хвърлила към вратата на колата му като жива торпила; а после бе повредила тъндърбърда му и бе изнесла на Слъг Маккуайър смразяващо саркастична лекция по въпросите на сексуалния тормоз, след като той започна да сваля доста напористо една от келнерките в „Бар на лъжците“.

При нормални обстоятелства той би предпочел да бъде заключен в стая с рояк жилещи пчели, отколкото с плачеща жена, но направи изключение, тъй като въпросната жена бе именно Грейси, същата, която някак си бе станала негова приятелка.

Сузи го погледна безпомощно.

— Поканих я да остане за през нощта. По време на вечерята беше добре, но когато се прибрах у дома след срещата с Комитета, я заварих в това състояние.

— Явно направо се е отрязала.

Щом чу гласа му, Грейси надигна глава, погледна го е помътнелите си очи и хлъцна.

— И сега аз… — Последва дълго хлъцване. — Никога няма да… — още едно хлъцване — правя секс.

Сузи забърза към вратата.

— Извинете ме, но мисля, че са останали още няколко коледни картички, на които трябва да напиша адресите.

Когато тя изчезна, Грейси протегна непохватно ръка към кутията с книжните кърпички, оставена на дивана до нея, но не можа да я напипа през пелената от сълзи. Боби Том се приближи, измъкна една кърпичка и я пъхна в ръката й. Грейси зарови лице в нея. Раменете й се тресяха, а от устата й излизаха жални мяучещи звуци. Когато се отпусна до нея, той реши, че тя без съмнение е най-нещастният пияница, който бе виждал през живота си.

— Грейси, скъпа — заговори меко, — колко от онези бутилки с плодово вино пресуши?

— Аз н-не пия — изпелтечи тя между хлипанията. — Алкохолът е за слабаците.

Той разтри раменете й.

— Разбирам.

Грейси вдигна глава и с кърпичка в ръка посочи към масления му портрет, висящ над камината. Баща му го бе подарил на майка му за Коледа, когато Боби Том беше на осем години. Портретът го изобразяваше седнал със скръстени крака в тревата, прегърнал кучето, с което бе отраснал — голям стар голдън ретривър на име Спарки.

Грейси посочи портрета с пръст.

— Т-т-трудно е да се повярва как сладко дете като това може да се превърне в такъв п-покварен, егоистичен, незрял, с-сва-ляч, плъх, крадящ работата на хората!

— Понякога животът си прави шеги. — Той й подаде още една кърпичка. — Грейси, скъпа, мислиш ли, че ще можеш да спреш да плачеш за достатъчно дълго време, за да можем двамата с теб да поговорим?

Тя поклати отрицателно глава.

— Никога няма да с-спра. И знаеш ли защо? Защото ще п-прекарам остатъка от живота си в ядене на картофено п-пюре и миришеща на дез… дези… фектант. — Още едно хълцане. — Знаеш ли какво се случва, когато с-смъртта е постоянно около теб? Тялото ти изсъхва! — Обхвана гърдите си с ръце и го сепна. — Те изсъхват, аз изсъхвам! И сега ще си умра, без дори да съм правила с-секс!

Ръката му застина върху рамото й.

— Да не искаш да кажеш, че си девствена?

— Разбира се, че съм девствена! Кой ще иска да прави секс с някоя толкова об-б-бикновена като мен?

Боби Том беше прекалено добър джентълмен, за да остави думите й без коментар.

— Ами всеки здрав и страстен мъж, скъпа.

— Ха! — Тя отдръпна ръце от гърдите си и се протегна за още една кърпичка.

— Говоря сериозно.

Макар и пияна, Грейси не се остави да бъде заблудена от нескопосания му опит да я утеши.

— Докажи го.

— Какво?

— Като правиш с-секс с мен. Веднага. Да! О-още в тази минута. — Пръстите й се стрелнаха към копчетата на бялата й блуза. Трескаво се зае да ги разкопчава.

Той укроти палавите й ръце със своите, докато с мъка се сдържаше да не се ухили.

— Не мога да го направя, скъпа. Не и когато си пияна и така нататък.

— Не съм п-пияна! Казах ти вече, че не пия. — Изскубна ръцете си от хватката му и смъкна непохватно блузата от раменете си. И преди той да се усети, Грейси се оказа гола до кръста, като се изключи сутиена й от прозрачна розова дантела, украсен с малки сърчица, които приличаха на ухапванията на страстен любовник.

Боби Том преглътна смутено, защото слабините му се втвърдиха за част от секундата. Мина му дивата мисъл, че и той полудява, заедно с Грейси. След тайните си тревоги, че сексуалното желание май го е напуснало едновременно с футболната му кариера, сега беше сериозно обезпокоен, че се е възбудил от една… ами толкова безлична жена.

Тя се вгледа в лицето му и отново се разрида неудържимо.

— Ти не искаш да правиш секс с мен! Гърдите ми са прекалено малки. Харесваш само жени с г-големи цици.

Това си беше самата истина, затова той не разбираше защо му е толкова трудно да откъсне поглед от малките й заоблени гърди. Навярно, защото бе уморен и идването му в Телароса бе свалило емоционалните му бариери до такава степен, че бе в състояние да откликне на всичко.

— Това не е истина, скъпа — изрече внимателно, за да не нарани чувствата й. — Не размерът има значение, а умението на жената да постига разни неща с това, с което Бог я е дарил.

— Аз не зная к-какво да правя с това, с което Бог ме е дарил — проплака младата жена. — И откъде да зная, след като никой не ми е п-показал? Откъде да зная, след като единственият мъж, който по някакъв начин ме е окуражил, е педикюристът, който не спираше да ме пита дали може да целуне стъпалото ми?

Нямаше какво да отвърне на това. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че иска Грейси да си облече блузата. Когато Боби Том се протегна, за да я вдигне от пода, където я бе захвърлила, тя се изправи, олюлявайки се.

— Обзалагам се, че дори и да се съблека ч-чисто гола пред теб, пак няма да ме пожелаеш.

Боби Том вдигна глава тъкмо навреме, за да види как новоизпечената екзотична танцьорка се опитва непохватно да разкопчае копчето на грозната си пола.

Изправи се.

— Грейси, скъпа…

Полата й се свлече до глезените и той не можа да прикрие изненадата си. Кой би си помислил, че под тези грозни дрехи се крие толкова сладко, дребничко телце? По някое време тази вечер тя бе събула обувките и чорапогащника си, оставайки само по сутиен и гащички под дрехите. Наистина гърдите й бяха малки, но имаше тънка талия и закръглени, добре оформени бедра, както и прави, стройни крака. Боби Том си повтори упорито, че контрастът, който тя представляваше в сравнение с всички онези амазонки с идеален тен и стегнати мускули, с които бе общувал през половината от живота си, е единствената причина да я намира за толкова привлекателна. Бедрата й не бяха твърди като камък, с изваяни прасци от всекидневни посещения във фитнес залата или упражнения по аеробика, а бицепсите й не приличаха на стоманени въжета, моделирани от гирите. Грейси притежаваше нормално женско тяло, меко и слабо на определени места, закръглено и чувствено на други.

Слабините го заболяха от желание, когато забеляза, че гащичките й са в тон със сутиена. Върху гащичките й се мъдреше едно сърце — голямо и розово вдясно от центъра, което не беше достатъчно голямо, за да скрие нежните къдрави косъмчета. Боби Том изпита перверзното желание да смъкне бикините й още сега, в дневната на майка му, точно там под погледа на Спарки. Искаше да разтвори тези крака и да провери дали бе толкова изсъхнала, колкото твърдеше. И ако беше така, искаше да използва всеки трик, който бе научил, за да я направи влажна, сладка и готова за него.

Улови се, че не на шега обмисля идеята. Няколко часа под чаршафите с госпожица Грейси нямаше да го убият. Щеше да бъде нещо като хуманитарен жест, но после реалността го отрезви. Последното, от което се нуждаеше в живота си точно в този момент, бе още някоя жена. Опитваше се да се отърве от жените, а не да добавя нова придобивка към менажерията си. Освен това, въпреки двайсетте си години сексуален опит, нито веднъж досега не бе имал работа с трийсетгодишна девственица, която вероятно ще получи удар, ако види гол мъж, независимо колко силно копнееше да вкуси забранения плод.

Ала Боби Том не беше безсърдечен и нещастното й изражение направо късаше сърцето му. Пристъпи към нея, за да я прегърне. От устните й се изтръгна дълга, сърцераздирателна въздишка и тялото й се притисна към неговото, сякаш двамата изгаряха от страст.

Нещо в него избухна като фойерверк на Четвърти юли. Тя ухаеше толкова сладко и старомодно, на лавандула и люляк. Грозната й коса бе мека на допир под брадичката му, а гладката кожа на тила й бе като коприна под пръстите му. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й до талията, а после застинаха малко по-надолу. Беше изненадан колко малка и крехка я усеща до себе си. Заради властната си природа тя създаваше впечатление на по-едра жена.

Ръцете й се увиха около врата му.

— Сега ще правим ли секс?

Въпреки пулсиращите си слабини, забеляза развеселено, че тя звучи едновременно нетърпеливо и изпълнена с очакване.

Върховете на пръстите му докоснаха ръба на бикините й и се плъзнаха вътре. Дланите му обхванаха голите полукълба на дупето й и я притеглиха плътно към него, докато в същия миг се почувства смътно засрамен, задето се възползва от една девственица, твърде пияна, за да се защити. От друга страна отдавна не се бе любил с жена и реакцията му бе напълно оправдана.

— Не още, скъпа.

— О! А може ли да се целунем?

— Предполагам, че бихме могли. — Боби Том сведе поглед към мокрото й от сълзи лице. Имаше хубава уста, широка и щедра, с чувствено извита горна устна. Наведе глава и покри устните й със своите.

Тя се целуваше като тийнейджърка на първа среща. Невинността й едновременно го възбуждаше и дразнеше. Не беше правилно, че една трийсетгодишна жена няма никакъв опит с мъжете. Езикът му се плъзна леко в устата й, само колкото да я накара да свикне с допира.

Тя бързо се учеше и не й отне много време, за да разтвори устни. С тиха въздишка го пое в устата си.

Имаше вкус на плод и сълзи. Той я погали с език, докато ръцете му продължаваха да се наслаждават на удоволствието да милват женски бедра, които не са мускулести като неговите. Докато се радваше на дребничкото й меко тяло, той напълно забрави за властната й натура и дразнещия й характер. Тя го накара да си спомни колко много години бяха минали, откакто е бил с девственица.

Чу леките въздишки, отронващи се от устата й, докато езикът й се впускаше във вълнуващо приключения с неговия. Тялото му откликна неудържимо. Измъкна ръце от бикините й и дланите му повдигнаха задната част на бедрата й. Тя инстинктивно ги разтвори и уви около неговите. Когато пръстите й се вкопчиха в раменете му, Боби Том усети как започна да се поти. Ако не спреше веднага, щеше да забрави коя е тя и да я обладае направо там, на пода в дневната на майка му. Стая, напомни си той, която имаше две незаключващи се врати и портрет на невинно дете, гледащо ги от стената.

— Грейси… — Освободи бедрата й от своите, за да я пусне на пода. Сетне се протегна, за да откопчи ръцете й от раменете си. — Скъпа, май ще трябва да позабавим темпото.

— Не искам. Искам да ми покажеш какво следва.

— Разбирам, но истината е, че точно в момента не си готова за нищо друго, освен за целувки. — Отстрани я твърдо от себе си и се наведе, за да вземе дрехите й. Докато беше с гръб към нея, намести набъбналата си мъжественост в джинсите, тъй като не искаше да я шокира.

Убеди я да облече дрехите си тъкмо навреме, защото докато закопчаваше полата й, плъзгащите се врати се разтвориха и майка му влезе.

— Как е тя?

Преди Боби Том да успее да отговори, Грейси подсмръкна шумно и обидено.

— Синът ти не е никакъв джентълмен. Отказа да прави секс с мен.

Сузи го потупа по ръката, а в очите й блеснаха дяволити пламъчета.

— Думи, които биха стоплили всяко майчино сърце.

Женската компания тази вечер му беше дошла до гуша. Той се извърна към Грейси.

— Сега ме чуй, скъпа. Тази нощ ще спиш тук и искам от теб да не се тревожиш за нищо. Уилоу ще дойде да те види утре рано сутринта.

Погледът на Грейси се плъзна покрай него и се впи в лицето на Сузи.

— Сигурно нямаш порнофилми, нали?

Сузи стрелна неодобрително сина си, после улови Грейси за ръката.

— Сега ние двете ще направим малка разходка до горния етаж.

За негово облекчение Грейси се подчини, без да протестира.

Той ги последва в преддверието и взе шапката си от закачалката. Когато започнаха да се изкачват по стълбите, погледна към майка си.

— Колко плодово вино изпи тя?

— Три малки бутилки — отвърна Сузи.

Три! Боби Том не можеше да повярва. Само след три питиета тя бе съблякла дрехите си и бе настояла той да прави секс с нея.

— Мамо? — Нахлупи шапката си.

— Да, скъпи.

— В никакъв случай не й позволявай да доближи стека с шест бутилки.

Аспиринът прогаряше стомаха на Грейси, а слънчевите лъчи прорязваха като нож очните й ябълки, когато пристъпи през плъзгащата се врата, водеща към вътрешния двор в къщата на Сузи Дентън. Бугенвилията бе избуяла в задната част, а орловите нокти бяха плъзнали по ръждясалата ограда от едната страна на двора, върху която хвърляха сянка стар орех и няколко магнолии. В пъстроцветната градина растяха бели петунии, мушката, маргарити и синчец. Пръскачката съскаше близо до ниски храсти и всичко наоколо ухаеше на свежо и чисто от сутрешното поливане.

Домакинята й, облечена в шорти цвят каки и ярка тениска с щампован папагал отпред, бе коленичила пред малката си градинка с билки и подправки. Вдигна глава и се усмихна.

— Госпожица Крейг тръгна ли си?

Грейси кимна и мигом съжали за рязкото движение. Потръпна, сетне пристъпи бавно към края на вътрешния двор, където работеше Сузи.

— Уилоу иска отново да ме назначи. — Свлече се предпазливо върху горното стъпало.

— О?

— Но не като асистент на продукция. А като асистент на Боби Том.

— О!

— Казах й, че ще си помисля. — Грейси придърпа краищата на омачканата си тъмносиня пола над коленете си. Нямаше какво друго да облече, след като куфарът й бе заключен в багажника на тъндърбърда на Боби Том. Младата жена преглътна с усилие. — Сузи, думи не ми достигат да ти кажа колко много съжалявам за миналата нощ. След всичко, което направи за мен, аз злоупотребих с гостоприемството ти и те засрамих в собствения ти дом. Държанието ми е осъдително, най-срамното нещо, което съм вършила в живота си.

Сузи се усмихна.

— Ти наистина си живяла като в саксия, нали?

— Това не е извинение.

— Вчера си преживяла ужасен шок — рече Сузи мило. — Всяка жена на твое място би била разстроена.

— Аз му се предложих.

— Той е свикнал на това, скъпа. Сигурна съм, че вече го е забравил.

Гордостта на Грейси настръхна при мисълта, че е била просто една от дългата редица жени, които се посрамват, предлагайки се на Боби Том, ала не можеше да отрече болезнената истина.

— Той винаги ли оказва такова силно въздействие върху жените?

— Той въздейства така на почти всички. — Сузи взе греблото от зелената пластмасова количка до коленете й и започна да разрохква почвата покрай лехата с билки. — В много отношения животът на Боби Том беше лесен. Още от детството си той беше най-добрият спортист и винаги е бил отличник в училище.

Грейси потръпна вътрешно, като си спомни предложението й да му помогне да се научи да чете. Сузи стри стрък лавандула между пръстите си и го поднесе към носа си, за да вдъхне уханието му. Грейси предположи, че няма да каже нищо повече, затова се изненада, когато по-възрастната жена изтупа ръцете си и продължи:

— Той беше много популярен сред другите деца. Момчетата го харесваха, защото не се опитваше да им се наложи. А момичетата дори още в началното училище измисляха всякакви извинения, за да дойдат вкъщи. Разбира се, той мразеше това, особено в четвърти клас, когато те наистина правеха живота му нещастен. Изпращаха му любовни бележки и се влачеха след него на детската площадка. Другите момчета най-безмилостно му се подиграваха.

Ръцете й застинаха върху греблото и тя заговори с бавен, премерен тон, сякаш й бе трудно да подбере думите си.

— Един ден Тери Джо Дрискол — сега тя е Тери Джо Бейнс — нарисува с тебешир голямо червено сърце на асфалта върху алеята за коли, а до него бе написала: „Боби Том обича Тери Джо“. Тъкмо рисуваше цветенца около него, когато той се появи на тротоара заедно с трима приятели. Боби Том я видя какво прави, профуча през предния двор и се нахвърли отгоре й.

Грейси не знаеше много за деветгодишните момчета, но можеше да си представи колко засрамваща е била сцената за него.

Сузи поднови атаката си върху туфата плевели, израснали край босилека.

— Ако другите момчета не го наблюдаваха, всичко щеше да приключи дотук. Но като видяха какво е написала тя, всички избухнаха в смях. Тери Джо също се засмя и им заяви, че Боби Том искал да я целуне. Тогава той изгуби самообладание и я удари по ръката.

— Предполагам, че това е обяснима реакция на едно деветгодишно момче.

— Не и що се отнася до баща му. Хойт чу суматохата и изскочи през входната врата точно навреме, за да види как Боби Том я удря. Стрелна се навън като ракета, сграбчи сина ни за тила и го натупа пред всичките му приятели. Боби Том беше унижен, а приятелите му — засрамени. Това бе единственият път, когато Хойт го е удрял, но съпругът ми смяташе, че един мъж не може да падне по-ниско от това да удари една жена. Не желаеше да оправдае постъпката му с това, че тогава той бе едва на девет години.

Сузи се облегна на пети. По лицето й пробягна тревожна сянка.

— Боби Том и баща му бяха много близки и той никога не забрави онзи урок. Може и да звучи глупаво, но понякога си мисля, че го е научил прекалено добре.

— Какво искаш да кажеш?

— Нямаш представа колко много жени са му се предлагали през годините. При все това не помня някога да е бил нелюбезен с някоя от тях. Нито към футболните фенки, омъжените жени, сметкаджийките, сребролюбките. Доколкото зная, той успява да запази дистанция, без да ги обиди. Това не ти ли се струва странно?

— Той е усвоил много по-изтънчени стратегии, отколкото обикновената грубост, за да отблъсва жените. — Грейси се запита дали Сузи знае за футболните тестове на Боби Том.

— Точно така. С годините това се е превърнало в негова втора природа и не съм сигурна дали той осъзнава колко дебела стена е изградил около себе си.

Грейси се замисли над думите й.

— Той е невероятен. Усмихва се на жените, ласкае ги безкрайно, казва им точно това, което искат да чуят. Кара всяка една от тях да се чувства като кралица. А след това прави точно това, което иска той.

Сузи кимна с тъжно изражение.

— Сега си мисля, че Хойт е трябвало да прояви повече разум и да реагира по друг начин, когато Боби Том удари Тери Джо. В крайна сметка това беше спонтанно изразяване на чувствата му, а той никога не е бил жестоко дете, така че нямаше да му стане навик. Бог ми е свидетел, че Тери Джо бързо се възстанови от цялото това преживяване. Тя беше първото му сериозно гадже. — Устните й се извиха в мрачна усмивка. — Колкото и странно да звучи, но когато неотдавна му споменах за този инцидент, той заяви, че тогава баща му е постъпил правилно. Изглежда няма представа какво най-вероятно му е струвало.

Грейси не бе сигурна, че изобщо му е струвало нещо. Боби Том притежаваше изобилие от чар, талант, хубава външност и интелект. Така че какво чудно имаше в това, че егото му е толкова голямо? Той не вярваше, че на тази планета съществува жена, която да е достатъчно добра за него. Със сигурност не и една трийсетгодишна девственица от Ню Грънди, Охайо, с малки гърди и ужасна коса.

Сузи върна греблото в зелената пластмасова количка и се изправи. За кратко огледа красивата си градина. Ухаеше на босилек, лавандула и прясно изорана пръст.

— Обичам да работя тук. Това е единственото място, където се чувствам спокойна.

Изглеждаше смутена, все едно че бе споделила нещо прекалено лично и сега съжаляваше за това.

— Зная, че не е моя работа, Грейси, но не мисля, че трябва да позволиш случилото се снощи да ти попречи да приемеш тази работа. — Вдигна дръжките на количката. — Каза ми, че не искаш да се връщаш в Охайо и че нямаш друго предложение за работа. Боби е свикнал жените да си губят ума по него. Сигурна съм, че миналата нощ има много по-голямо значение за теб, отколкото за него.

Сузи й се усмихна успокояващо и се прибра в къщата. Грейси разбираше, че Сузи се опитва да я успокои, но я заболя от думите й, още повече, че бяха истина.

Тя не означаваше нищо за Боби Том, докато той бе всичко за нея. Беше си загубила ума по него, но още по-ужасяващо беше, че съвсем сериозно се опасяваше, че е загубила и сърцето си.

Опита се да затвори очи пред истината, която не искаше да знае, но напразно. Никога не бе лъгала себе си, нямаше да го направи и сега. Обви ръце около коленете си, преди да си признае, че през изминалата седмица се бе влюбила в Боби Том Дентън.

Беше безнадеждно влюбена до уши в мъж, който бе толкова недостижим за нея, че щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно. Онези ужасни бутилки с плодово вино просто бяха извадили наяве истината за онова, което чувстваше от мига, в който го видя.

Копнееше за него. Той бе див и необуздан, по-голям от живота, всичко, което тя не беше. Обичаше го с цялата несъбудена страст, тлееща от години в душата й. Като обикновена и незабележима птичка, привлечена от лъскав и силен лебед, тя бе омагьосана от физическата му красота. В същото време неговата увереност и непринуден чар я караха да се чувства отново млада и безгрижна.

През изминалите шест дни сякаш бе изживяла цял един живот, но когато притисна колене към гърдите си, се насили да се изправи срещу жестоката истина. Мечтите й за бляскава кариера в Холивуд бяха само това — безпочвен блян, плод на отчаянието, толкова далеч от живота й, колкото космическото пространство. Беше играла със самата себе си игра, която повече не можеше да си позволи и сега трябваше да се сблъска с болезнената действителност, че никакъв вълшебен живот не я очаква в Холивуд. Тази глупава работа в студиото „Уиндмил“ не бе начало на вълнуваща кариера, а само една фантазия. И когато всичко свърши, тя щеше да се завърне обратно в Ню Грънди, обратно в старческия дом, където й беше мястото.

Признаването на истината й донесе странно усещане за покой. Сега осъзна, че не домът за възрастни хора е бил грешното в живота й, а самият й живот. Тя обичаше работата си в дома, но я бе използвала, за да се изолира от връстниците си, защото винаги се бе смятала за особнячка. Беше се скрила в старческия дом, превръщайки го в свой живот, вместо да гледа на него само като на работа.

Докато умиротворяващите ухания в градината се прокрадваха към нея, младата жена изпита особено вълнение. Тя беше едва на трийсет години, все още достатъчно млада, за да се промени. Ала не по начина, който си представяше. Не като избяга. Вместо това ще се научи да изживява всеки миг от живота си без страх. Ще спре да се предпазва от възможността да стане обект на присмех или да я отхвърлят — тези неща нямаше да я убият — и ще започне, като се отдаде на любовта си към Боби Том с всяка клетка на съществото си.

Сърцето й запрепуска. Дали щеше да събере смелост? Когато всичко това свърши, тя ще трябва да се върне в старческия дом — насили се да го приеме. Но междувременно… Дали щеше да има достатъчно кураж и дързост, за да скочи от върха на планината, знаейки, че приземяването може да я убие? Притежаваше ли нужното самообладание, за да се вкопчи в това кратко време, което й бе отредено да прекара с него, и да изживее всяка безценна секунда?

Взела решение, Грейси бе обзета от силно вълнение. Щеше да приеме работата като негов личен асистент и да се наслади на всеки миг от общуването си с този мъж, целунат от звездите, което сърцето й толкова неразумно бе избрало да обикне. Ще съхрани в себе си всеки поглед, който ще й подари, всяка усмивка, всеки жест. Ще захвърли предпазливостта и ще му се отдаде без задръжки — толкова, колкото той пожелае да приеме от нея. Може би щеше да я люби. А може би нямаше. Но и в двата случая, тя щеше да бъде негова без условия и очакване, знаейки, че когато това свърши, най-доброто, на което можеше да се надява, щеше да е съкровищницата от безценни спомени.

Даде си твърдо обещание. Тази пламенна любов, която изпитваше към него, нямаше да й попречи да го вижда ясно, доброто и лошото у него, огромното му его и прекалено мекото му сърце, будния ум и опасния, манипулативен чар. Нито пък любовта й ще я накара да прави компромиси с принципите си. Тя можеше единствено да бъде самата себе си, и въпреки че навярно това нямаше да му е достатъчно, то беше всичкото, което можеше да му предложи.

Затвори очи и образът му изплува в съзнанието й — космически каубой с голямата си шапка „Стетсън“ и усмивка-убиец, мъж, който пръскаше звезден прах, докато вървеше. Частици от този звезден прах бяха паднали и върху нея, вдъхвайки нов живот на тялото й и преждевременно изсъхналото й сърце.

Знаеше, че историята между нея и Боби Том Дентън няма да има щастлив край и докато сърцето й летеше от любов, главата й трябваше да остане трезва и здраво привързана към реалността. Той нямаше да отвърне на любовта й. Необикновените мъже са отредени за необикновени жени, а тя беше безнадеждно, отчайващо обикновена. Единственият начин да се отърве непокътната емоционално от това преживяване, бе никога да не забравя, че се е влюбила в мъж, който освен легенда, беше и човек. Достойнството й никога нямаше да й позволи да вземе каквото и да било от него, както правеха всички останали. Щеше да му отдаде цялото си преливащо от любов сърце, без да очаква нищо в замяна. И когато всичко свършеше, мъжът, който бе целунат от боговете, ще може поне да си спомня за Грейси Сноу като за единствения човек в живота му, който не е взел нищо от него.

Час по-късно, все още замаяна от разтърсващото решение, което бе взела, Грейси се приближи към караваната в кафяво и сиво, определена за Боби Том. След случката от снощи, махмурлука и новооткритото самопознание, щеше да й е доста трудно да се срещне с него, но нямаше как — горчивата чаша трябваше да бъде изпита до дъно. Ала преди да изкачи стълбите, вратата на съседната каравана се отвори и Натали Брукс излезе навън.

Грейси наблюдаваше слизането по стъпалата на дългокраката тъмнокоса актриса, възхвалявана като „новата Джулия Робъртс“, и настроението и току-що покълналата й дързост и решителност тутакси помръкнаха като си спомни всички любовни сцени, които щеше да изиграе Боби Том с това великолепно създание. Грейси не можеше да откъсне очи от гъстата й тъмнокестенява коса, нейна запазена марка, прибрана в момента на конска опашка, което обаче ни най-малко не намаляваше красотата й. Въпреки че лицето й бе лишено от всякакъв грим, двайсет и четири годишната актриса беше зашеметяваща. Чертите й бяха дръзки: гъсти тъмни вежди, леко дръпнати и скосени зелени очи, широка, чувствена уста и равни бели зъби. Носеше измачканите си кафяви шорти и също толкова омачкано розово поло, все едно бяха дизайнерски модели.

— Здрасти. — Усмихна се приятелски на Грейси и протегна ръка. — Аз съм Натали Брукс.

— Грейси Сноу. — Трепна леко, когато отвърна на силното ръкостискане. — Много харесвам филмите ви, госпожице Брукс. Наистина съм ваша запалена почитателка.

— Наричай ме Натали. В момента Елвис спи, така че разполагаме с малко време, за да поговорим. — Посочи към двата сгъваеми алуминиеви стола, поставени в сянката на караваната.

Грейси нямаше представа кой е Елвис, но нямаше да пропусне възможността да си побъбри със знаменитост като Натали Брукс, особено след като това й даваше отлично извинение, за да отложи срещата си с Боби Том.

— Зная от Антон, че препоръките ти са безупречни — рече Натали, след като се настаниха. — И двамата със съпруга ми сме благодарни, че долетя тук толкова бързо. Решени сме да осигурим най-доброто за Елвис.

Макар че Грейси не можеше да разбере за какво й говори, намираше настойчивата откровеност на актрисата за много мила и чаровна.

— Първото, което трябва да ти кажа, е, че двамата с Антон не вярваме в стриктното дневно разписание. Елвис е на кърма и искам да ми го носиш веднага щом стане неспокоен. Той не приема никаква допълнителна храна. С Антон сме решили да му създадем имунитет, който се получава единствено от майчината кърма. Освен това сме разтревожени, защото в семейството имаме случаи на алергии. Антон има първа братовчедка, която е много алергична, така че през първите шест месеца Елвис няма да приема нищо друго, освен кърма. Ти си привърженичка на кърменето, нали?

— О, да. — Неведнъж Грейси си се бе представяла с бебе до гърдите и картината винаги я бе изпълвала с толкова остра горчивина, че беше почти мъчително. — Но шест месеца не са ли твърде дълъг срок едно бебе да не се захранва с нищо друго? Мислех, че трябва да им се дава някаква зърнена каша.

Натали я изгледа така, сякаш Грейси бе предложила да храни бебето си с арсеник.

— Съвсем не! Майчината кърма е идеалната храна за първите шест месеца от живота на бебето. Трябваше да помоля Антон да обсъди всичко това с теб. Толкова е трудно… Разбираш ли, той има бизнес в Ел Ей и за първи път се разделяме. Той ще идва през уикендите, но пак ще е трудно.

Грейси се скастри мислено, засрамена задето смяташе, че е по-малко ласкателно да я вземат за бавачка, отколкото за стриптийзьорка. Явно характерът й имаше повече недостатъци, отколкото бе предполагала.

— Съжалявам, Натали. Трябваше веднага да разсея недоразумението, но бях толкова очарована от това, което казваш, че се разсеях. Понякога ми се случва. Аз не съм вашата бавачка.

— Не си ли?

Грейси поклати глава и пронизващата болка в слепоочията й напомни за изминалата нощ на пиянство и разгул. Опита се да остане неподвижна и заговори:

— Аз съм една от асистентките на продукцията. Всъщност бях асистент на продукцията, а сега съм личен асистент на Боби Том Дентън.

Грейси очакваше Натали да добие онзи замечтан поглед, както правеха всички, когато се споменаваше името на Боби Том, но актрисата само кимна. Когато вдигна глава, в очите й блесна тревога.

— Чу ли това?

— Да чуя какво?

Тя се изстреля от стола.

— Елвис. Той плаче. — Дългите й крака на филмова звезда се понесоха нагоре по стълбите. Малко преди да изчезне вътре, подвикна през рамо: — Почакай ме тук и ще ти го покажа.

Грейси установи, че харесва Натали Брукс, въпреки че актрисата прекалено се вживяваше в ролята си на майка, а и беше любопитна да види бебето й. В същото време не можеше безкрайно да отлага отговорностите си.

В този момент един от камионите с оборудването се премести и тя видя Боби Том да говори до оградата с няколко привлекателни млади жени. От модерните им дрешки беше ясно, че не са от снимачния екип и тя подозираше, че дамите от Телароса вече са започнали да се редят на опашка, за да вземат участие във футболния тест на Боби Том. Той беше само по джинси и ботуши. Слънчевите лъчи танцуваха върху светлокестенявата му коса и голите гърди. При гледката сърцето й подскочи.

Една от гримьорките се приближи към него и го намаза с някаква течност от пластмасово шише, така че мускулите му започнаха да лъщят. Той сведе глава и се огледа. Дори от разстояние Грейси можеше да види, че е смутен и се усмихна неволно, докато наблюдаваше реакцията му към това, което явно смяташе за ненужно разкрасяване.

Натали се появи, понесла на ръце вързопче, увито в бархетна пелена, с блажена усмивка, трептяща върху прочутата й уста.

— Това е Елвис — обяви гордо, докато се отпускаше на стола. — Утре ще стане на четири месеца. Кажи „Здравей“, съкровище. Кажи „Здравей“ на Грейси.

Грейси се взря в лицето на най-грозното бебе, което някога бе виждала. Приличаше на миниатюрен сумо борец. Нослето му бе сплескано, а малките очички почти не се виждаха от дебелите му бузки. А брадичката му просто не съществуваше.

— Какво… ъъ… красиво бебе — промълви тя вежливо.

— Зная — грейна Натали.

— И има такова необикновено име.

— Това е едно старо и почтено име — обясни актрисата с леко оправдателна нотка. Сетне доби разтревожено изражение. — Току-що се обадих на съпруга си, за да проверя какво е станало с бавачката. Оказа се, че миналата вечер той разбрал, че според нея на четиримесечните бебета трябва да се дава зърнена каша, така че се боя, че ще се наложи да се откажем от услугите й. Сега събира информация за една от бавачките, която е работила за британското кралско семейство.

По съмнението, изписано върху лицето на Натали, Грейси заподозря, че дори и тази бавачка не е достатъчно добра за Елвис.

Извини се с неохота и се отправи към Боби Том, но в последния момент смелостта я напусна и тя зави към фургона на кетъринга. Може би след още една чаша кафе ще бъде готова да се срещне с него.