Сватбен хазарт

ГЛАВА 17

— Това е само едно дете. — Вятърът довя до ушите на Соломон тихия дълбок мъжки глас.

Той лежеше, опитвайки се да не обръща внимание на пулсиращата болка в главата си. Беше толкова слаб, но се опита да стане, като полагаше неимоверни усилия да не изгуби съзнание. Трябваше да защитава Кайро, Гарнет и Куигли.

Соломон се привлече в задната част на фургона. Видя сенките на двама мъже в тъмнината и един младеж, приведен до огъня. Готвеше. На Соломон му призля, обля го студена пот, но той направи усилие и успя да слезе от фургона.

Босият му крак се заплете в някакъв плат и той малко късно разбра, че е гол под кафтана на Куигли.

Мъжете се разделиха, заобиколиха огъня и изведнъж се озоваха в кръга на светлината. Ухилиха се на младежа. Той се изправи бавно и под периферията на своята шапка Соломон видя бледото лице на Кайро.

— Здравейте, момчета. Гладни ли сте? — попита тя приветливо, докато Соломон се промъкваше към тях.

Познаваше този тип хора с израз на хищници върху лицата им.

— Какво има, момчета? — обади се Соломон.

— Соломон! — Във възклицанието на Кайро прозвучаха едновременно радост и облекчение. Тя тръгна към него, но мъжете застанаха на пътя й.

Мъжът с мексикански шпори и с белег на лицето се ухили на Соломон.

— О, не е ли красива?

— Достатъчно красива — отвърна Соломон и насочи пистолета си, без да обръща внимание на студените тръпки, които лазеха по гърба му.

— Той е стрелец — прошепна дрезгаво другият мъж. — Виж тези очи… Така гледат стрелците, преди да убият.

— А… Ние тъкмо си тръгвахме, мистър — каза бързо първият мъж и те препуснаха в нощта.

Кайро изтича към Соломон точно когато коленете му омекнаха. Помогна му да легне на земята и седна до него, подпряла гръб на колелото на фургона. Той се остави да го прегръща и целува, докато се успокои. Главата го болеше ужасно и той я подпря на рамото й.

— Къде са Гарнет и Куигли?

— О, Соломон, ти се събуди! Ти си жив! Гарнет и Куигли? Те са добре, спят в другия фургон. О, Соломон, толкова се радвам, че вече си по-добре.

Тя го прегърна и покри с целувки лицето му. Соломон преглътна.

Чувстваше се спокоен в прегръдката й.

— Не казвай нищо. Аз съм твоята любима. Твоята маргаритка, забрави ли? О, Господи, толкова се радвам, че се събуди!

Той се ухили глупаво, докато тя продължи да го целува по бузите, придърпвайки го още по-близо към себе си. Той отвори очи и видя голите си крака.

— Тези дрехи са ужасно изпитание за един праведен мъж. — Той отметна глава назад и присви очи от рязката болка, която го прониза. Погледна дългата й гола шия. — Ако си си отрязала косата, ще съжаляваш горчиво. Виж ме само, не струвам и пукната пара, облечен съм в рокля и…

Кайро свали шапката и косата й се разпиля върху него. Той се сгуши на гърдите й. Въпреки силната болка, успя да хване един кичур и да го поднесе към устните си.

— Значи не съм сънувал, че ме прегръщаш.

Кайро се изчерви и прошепна просто:

— Да.

Той галеше косите й, докато тя го хранеше с бульон и парченца пресни бисквити.

След това му помогна да се качи във фургона, мърморейки, че студеният влажен вятър може да го разболее още повече.

— Мама наистина разбира от коне — каза гордо Гарнет, която седеше на капрата до Соломон.

Кайро беше облечена с ризата му, панталоните му и едно вълнено пончо. Гледаше върховете на ботушите си, докато разговаряше с търговеца на коне. Септември беше дошъл и над прерията духаше студен вятър. Соломон се дразнеше от безпомощността и слабостта си, а също и от смелата си съпруга, която беше най-добрият кочияш, който бе виждал.

През деня псуваше като каруцар, а през нощта правеше любов като истинска лейди.

Соломон рязко си пое дъх и почти зарасналата рана отново го заболя. Ядосваше се на себе си, че е слаб и безпомощен като новородено, а жена му го храни и къпе. За мъж, който винаги се е грижил за другите, това положение на нещата го караше да се чувства много неловко.

Погледна я. Явно имаше нещо, което я прави щастлива. Вършеше толкова много работа, а на лицето й постоянно грееше усмивка. И ето че сега разговаряше с тези търговци на коне като истинска дама в салона си.

Бяха изгубили три коня — един си счупи крака, а други два бяха нападнати от вълци. Кайро започна да оглежда конете за продан, спирайки се пред всяко животно, проверявайки зъбите и копитата му. Най-накрая избра три коня и плати на търговеца.

Соломон сграбчи одеялото, а с другата ръка удари силно по капрата. Кайро възнамеряваше да язди един огромен и явно буен кон, а той не можеше да я спре. Тя се метна на седлото и конят започна да хвърля къчове. Кайро се приведе на гърба му и Соломон започна да мисли какво наказание ще й наложи за това, че така го плаши. Конят препусна.

Гарнет му се ухили.

— Татко, току-що каза една отвратителна дума, която си ми забранил.

— Ами добре, не я казвай тогава — отвърна той, без да изпуска Кайро от погледа си.

Устата и гърлото му пресъхнаха от страх за нея, пръстите му стискаха капрата. Конят на Кайро се изправи на задни крака и сърцето на Соломон наистина спря. Кайро свали шапката си и косата й се разпиля около нея като златен ореол. Дръпна юздите на коня и го насочи към фургона.

— Не е ли страхотна, татко? — Гарнет се задъхваше от възхищение.

— Наистина е страхотна — промърмори той. Кайро се върна с победоносна усмивка, на която Соломон отвърна с намръщен поглед.

— Как беше, мамо? — Гарнет беше въодушевена. — А мога ли и аз да го пояздя? Ще ме научиш ли да яздя като теб, а? Ще ме научиш ли?

Върху капрата на другия фургон Куигли затвори очи и потрепери.

— О, моля те, Господи. Не и двете!

— Може би ще те науча. Ако татко ти позволи. — Тя погледна към Соломон. — С този поглед можеш да убиеш човек.

Соломон се зачуди какво да й отговори, но тъй като нищо не му дойде наум, само се намръщи още повече.

Кайро се метна на капрата.

— Казва се Проклятие — каза тя, преди да докосне челото на Соломон. — Забравила ли съм да ти кажа, че разбирам от коне? А този тук ме гледаше така, сякаш въобще не ме харесва. Аз също не го харесвам, затова сме квит. Много е голям и силен и ми напомня за теб. И двамата сте опърничави и…

Той я хвана за китката.

— Каква беше тази демонстрация? — каза той мрачно. Мразеше се за собствената си слабост. — Предполагам, че от злобното ти сърце няма да се изтръгне и една малка целувчица. Само така, колкото да се уверя, че си жива и здрава.

Тя го целуна леко, но той задържа устните й, опитвайки се да й каже по този начин, че се страхува за нея, че го е грижа. Тя обаче не му отвърна и той прошепна до устните й:

— Сега вече знам какво представляваш — една опърничава, зла жена. Въобще нямаш нищо общо с маргаритките…

Гарнет отиде зад тях и ги прегърна.

— Вие карате ли се?

— Просто обсъждаме някои неща. Защо не отидеш при Куигли? — каза Соломон толкова спокойно, колкото можеше.

Гарнет промърмори нещо и отиде при Куигли. Кайро каза замислено:

— Представи си едно момиченце на възрастта на Гарнет, яхнало препускащ кон и ужасено до смърт. Но пък знае, че всички разчитат на нея. Това правех до деня, в който Бърнард ме купи от татко.

Той разбра какво е преживяла като малка, но остана още по-шокиран, когато добави:

— Собственият ми баща ме желаеше, въпреки че бях само едно малко момиченце…

Тези думи го поразиха. Вдигна ръка, за да изтрие сълзите, които рукнаха от очите й. Тя имаше своите болезнени спомени също както и той. В началото му беше казала, че не всички белези могат да се видят, и сега той разбра какво бе имала предвид.

— Това е било много отдавна, маргаритке, но вече е минало.

Тя го погледна.

— А ти започна да ми се караш, когато всичко е толкова хубаво.

— Хубаво? Тази рокля, която съм облякъл, не е обичайното ми облекло. Искам си дрехите.

Соломон се чувстваше неудобно от това, че вместо той да се грижи за нея, тя се грижеше за него. Искаше му се да я прегърне и да я утеши, да изтрие неприятните спомени от миналото от съзнанието й. Но един каубой, облечен в кафтан, някак си не беше най-подходящият утешител за разстроени жени.

Тя се намръщи, изглежда, въобще не му съчувстваше.

— Скоро ще си получиш дрехите, не се притеснявай. Вече съхнат отзад във фургона. Тази кафява кобила е най-добрият кон в стадото, но конският доктор май се е грижил прекалено за нея. Мразя конските доктори.

Горчивината в гласа й разстрои Соломон и той хвана ръцете й в своите. Тя ги дръпна и изтри сълзите си.

— Да, знам всичко за конските доктори. Знам всичко за бащите, които изпиват парите, от които семействата им имат огромна нужда. Знам какво значи да нямаш нито фасул, нито хляб и да слушаш плача на гладни бебета. Знам какво е стомахът ти да е залепнал за гърба и колко безпомощен се чувстваш, когато знаеш, че други хора зависят от теб, а ти не можеш да им помогнеш. Знам какво е да се грижиш за майка, пребита от бой — точно след като е родила поредното бебе — но която въпреки всичко не иска да напусне съпруга си. — Сълзите на Кайро се стичаха по бузите й. Тя вдигна юздите. — Дий! Дий, кучи си…

Тя се обърна към Соломон, очите й бяха пълни с болка, сълзите не спираха да се стичат. Той се запита как така никога преди не е забелязвал тази болка.

— Ето, това съм аз — дъщерята на един долен търговец на коне. Наследила съм малко от хитростта му и съм доста смела. Бърнард ме научи на другото — да се държа като лейди. Работила съм здраво за всичко, плащала съм си за всичко, откакто се помня. Ти си един мечтател, Соломон Улф, с твоите любовни картини и писъмца… О, да, видях как си ме нарисувал с големите ми стъпала. Но светът не е за маргаритки, Соломон. Той е за тези, които сами се грижат за себе си и никога не попадат в капани.

Тя седеше пред него — уязвима и нещастна, докато само преди няколко минути беше самото олицетворение на силата и смелостта. Не би могъл да направи нещо друго, освен да сложи ръка на рамото й. Тя се притисна към него.

— О, Соломон. Изоставих ги всичките — мама и децата — защото исках да живея и не исках да се дам на татко. Сигурно е насочил мръсните си желания към някоя от сестрите ми. Непрекъснато си мисля къде ли са сега и дали са живи и здрави. Марша Джейн искаше да я наричаме с едно френско име — Дезире. Изоставих ги всичките — повтори тя и изхълца.

Кайро плака почти през цялата нощ, сгушена в прегръдката на Соломон. Той се опита да й каже, че разбира колко много боли да загубиш семейството си.

— Не — прошепна тя толкова тихо, че септемврийският вятър отнесе думата в прерията. — Не…

Соломон пришпори конете, когато стигнаха до хълма преди ранчото. Бяха отсъствали повече от месец. Дворът беше буренясал, не се виждаше никакъв добитък. Усети, че нещо не е наред.

Чувстваше се задължен да освободи Кайро от обещанието й. Искаше тя да разбере, че ако в ранчото го чакаше някаква нова неприятност, той сам ще се справи с нея. Тя бе направила достатъчно, докарвайки ги вкъщи живи и здрави.

— Ти спаси живота ми. Не беше честно от моя страна да те принуждавам да се омъжиш за мен, след като беше толкова против, след като беше толкова решена да осъществиш мечтите си. Освобождавам те от обещанието ти. Можеш да си вървиш. — Той стисна силно юздите. — Само недей да казваш на никого за любовните ми писма и за рисунката. Ако го направиш, ще отрека всичко и ще кажа, че си била толкова прехласната по мен, че си започнала да си въобразяваш разни неща.

Само един луд може да пише такива писма, помисли си той.

Гарнет се втурна през сухата трева, а сърните, които пасяха недалеч, погледнаха към фургоните и избягаха. Соломон не гледаше към Кайро, но усети как тялото й се напрегна до неговото.

— Мисля — каза тя съвсем тихо, — че съм заложила честта си, давайки дума, също както и ти. Сделката ни беше за една година, мистър Улф, и аз възнамерявам да удържа думата си.

— Сделка — повтори той. Това определение настина го нервираше.

— Сделката остава… Нещо не е наред. — Тя се наведе напред, разглеждайки ранчото. — Джоузеф не е тук, макар че обеща да се грижи за добитъка ти!

— Мамо! Татко! — В момента, в който фургонът спря, Гарнет се покатери в скута на Кайро. Държеше в ръка медальона си. — Познайте къде го намерих! Висеше на вратата! — Тя се премести в скута на Соломон и започна да разглежда лицето му така, сякаш го виждаше за пръв път. — Татко? — обади се отново тя. — Знаеш ли, че ти и Кип много си приличате? — Тя докосна с пръст трапчинката му и после погали бузите му. — Много си приличате. Същите сте като мен, с черни очи и коси, с трапчинка и… Татко? Защо Кип прилича на нас?

Соломон притисна бузата си към нейната.

— Кип е мой син.

Очите на Гарнет заблестяха.

— Наистина ли? Но това е прекрасно! Това означава, че ми е брат, нали така? Чу ли това, Куиг? — извика тя. — Сега си имам и мама, и татко, и брат! А също така имам коте и теб, Куиг! — добави тя.

Куигли помогна на Кайро да слезе от капрата. Тя взе бележката, забодена на вратата на къщата.

— Доброволен отряд преследва Кип. Тук пише, че е конекрадец. Искат да го обесят. Дънкан насъсква тълпата. — На вратата имаше още една бележка. Кайро прочете и нея и каза: — В бележката на Джоузеф се казва, че няма да се върне.

Чу се далечен изстрел. Дънкан явно наистина действаше.

— Джоузеф не може да пише — каза тихо Соломон.

Чуха се още изстрели от карабина. Отговориха им няколко единични пистолетни изстрела.

— Това е при колибата на стария трапер. — Соломон започна да оседлава кобилата си.

— Не смей да тръгваш без мен — обади се Кайро. Той се наведе, целуна я по устните и се метна на седлото.

— Куигли, мистър Улф ще има нужда от помощта ми — каза Кайро и започна да сваля букаите на Проклятие. — Гарнет, стой при Куигли. Аз отивам с татко. Соломон, недей да ме гледаш с този изпепеляващ поглед. Кип е мой приятел и искам да му помогна.

Гарнет вдигна панталоните си.

— Аз също искам да дойда.

— Оставаш тук! — казаха в един глас Куигли, Кайро и Соломон.

— Куигли, помогни ми, ако обичаш, да яхна Проклятие. Дай вода на конете. Сигурна съм, че скоро ще се върнем — каза Кайро.

Проклятие изостана назад точно както бе предвидил Соломон. Пресъхналото корито на реката беше доста труден терен за едър кон като него.

Петнайсет минути по-късно Соломон се промъкваше през сухата прерийна трева. Когато наближи кирпичената къщурка на трапера, той видя неколцина мъже, които я бяха заобиколили. От един счупен прозорец се подаваше дулото на пистолета на Кип. Соломон разпозна няколко от мъжете, включително Дънкан, който говореше разпалено на петима от тях, правейки им знак да заобиколят къщурката. В ръката му имаше въже с примка.

В близкия храсталак лежеше ранен мъж, за който се грижеше Сам Уейд. Джосайя Барне, седлар, лежеше по корем, подпрял ловната си карабина на една скала. Изстрелът му разцепи дървената врата на колибата на трески.

Страхът за Кип накара Соломон да действа инстинктивно, а той се доверяваше на инстинктите си. Тръгна към колибата, като пътьом изпразни уинчестъра си във въздуха. Мъжете се стреснаха и тъй като не искаха да предизвикват Соломон, спряха стрелбата. Когато той се приближи достатъчно, се втурна в колибата.

Кип стоеше в сянката до прозореца, притиснат към кирпичената стена.

— Това е моя битка. Нямам нужда от теб… татко…

Омразата, която гореше в очите му, прониза сърцето на Соломон. Това беше синът, който той трябваше да защитава.

— Ще оправим тази каша заедно — каза той.

— Ти ли си баща ми? — попита Кип с глас, изпълнен с болка, която сякаш идваше от самата му душа.

— Да — призна Соломон и се облегна от другата страна на прозореца.

По мръсните бузи на Кип се затъркаляха сълзи.

— Използвал си майка и после си я изоставил. Точно както ще направиш и с Кайро. Вече всичко си идва на мястото… Защо майка толкова се пали, когато стане въпрос за теб, защо Дънкан те мрази?

Соломон отчаяно искаше да намери подходящите думи, за да успокои Кип и да поправи впечатлението му за него. Опита се да не мисли за Дънкан — отмъщението не биваше да отвлича вниманието му точно в този момент.

— Улф! Това не е твоя битка! — извика Хенри Сейнт Пиер. — Кип е крал коне от планинците и им ги е продавал обратно. Има и свидетели.

Тъмните, пълни с болка, очи на Кип обходиха лицето на Соломон и забелязвайки приликата, бързо се извърнаха. Започна да зарежда колта си.

— Какво значение има всичко това? Бих могъл да изляза, като стрелям непрекъснато, да се метна на коня си и да избягам.

— Никъде няма да ходиш — каза Соломон и взе револвера от Кип. Затъкна го в колана си. — Ти ли го направи?

Кип се хвърли към Соломон, който го отблъсна с лекота.

— Кротувай. Ти си мой син и няма да свършиш по този начин. Приятел си на Кайро и тя те иска жив и здрав. Гарнет иска брат си. Аз прекарах живота си като стрелец и не е изключено всеки момент някой да ме убие, разчиствайки стари сметки. Ти трябва да останеш заради тях двете. Ще ти повярвам, каквото и да ми кажеш. — Сложи несръчно ръка върху рамото на Кип и леко го разтърси. Момчето изглеждаше толкова изморено и уязвимо. — Ако можех да върна годините назад, щях да го направя, синко. Но сам знаеш, че това е невъзможно, а и сигурно не искаш да причиняваш още болка на майка си.

Кип се облегна отново на кирпичената стена. Изглеждаше по-възрастен за осемнайсетте си години.

— Много е странно някой да вярва само на думите ми. Не съм направил нищо, с което да наруша закона. Ние просто се шегувахме, като разказвахме какви ли не измишльотини, за да се правим на важни. Спечелих малко пари на карти, това е всичко.

— Вярвам ти, синко. — Тъй като Кип имаше вид на човек, който отчаяно се нуждае от приятел и от добра дума, Соломон отново сложи ръка на рамото му. — Аз съм с теб. — Когато срещна погледа на сина си, в него видя огромна болка.