ГЛАВА 7

Соломон яздеше през осветената от луната прерия и мислеше за жената, за която току-що се бе оженил.

Кайро имаше нужда да бъде обичана.

Гарнет не беше единствената причина, поради която бе поискал да се ожени за Кайро Браун.

Жените никога не бяха играли особена роля в живота му — освен да задоволяват нуждите на тялото му, когато беше по-млад.

Соломон с неохота си призна, че се възхищава от чувството за лично достойнство на Кайро.

Под всичките тези дантели и коприна се криеше една темпераментна, страстна жена. Соломон се усмихна. Държеше се като момче.

Затвори очи, когато пред погледа му се появи бялата й гръд, каквато си я спомняше, когато лежеше върху нея. Стисна здраво устни, за да сподави стона, който напираше отвътре. Имаше чувството, че всеки момент ще започне да вие срещу луната.

Ако тялото му трябваше да си припомня какво е да желаеш жена след всичките тези години, защо си беше избрало тази високомерна, сърдита, безполезна, кльощава жена?

Соломон пое нощния въздух с пълни гърди и си припомни женствения аромат на Кайро.

Чу се как изпсува, стряскайки себе си и коня. Беше се обвързал с жена, с която щеше да има много неприятности.

Тялото му се изпъна, когато забеляза някаква сянка до стария хамбар. Сложи ръка на карабината си, но знаеше, че е идеална мишена в лунната нощ.

— Улф?

— Джейкъб? — Соломон слезе от коня си и тръгна към високия мъж, който излезе от сянката. — Джейкъб Максуел — каза той тихо към мъжа, леко разкрачил крака, заел стойката на стрелците.

— Мина много време, Улф — провлече бавно Джейкъб с южняшкия си акцент.

— Така е. Спомняш ли си, когато бяхме в Додж?

— Бяха ме ранили в крака и ръката. Ако не се беше погрижил за тила ми, нямаше вече да съм между живите.

Соломон протегна ръка.

— Никога не съм имал високо мнение за тези, които стрелят в гръб.

Джейкъб погледна към ръката на Соломон, после бавно протегна своята.

— Мога ли да вляза?

— По работа ли си тук? — попита по-късно Соломон, докато двамата седяха пред бутилката с уиски.

Джейкъб го погледна косо.

— Имаш силни врагове тук. Носи се мълвата, че са готови да платят добре на стрелец, който може да те убие. Когато чух за това, реших да се домъкна насам и да видя дали нямаш нужда от помощ. Много хора ще дойдат, ако се наложи — например родителите на онези отвлечени деца, които спаси, и всички останали, на които си помагал. Те всички искат да ти се отплатят, особено онези, които не биха могли да ти платят с пари. Ходих до ранчото на Натсън, за да видя какво е положението. Дънкан има голямо желание да те види в гроба.

Соломон поклати глава и Джейк продължи:

— Мисля, че не искаш помощта ми, нито пък да поговоря с тези, на които си помогнал в миналото. Просто си помислих, че мога да ти се обадя, преди да си тръгна оттук. Виждам, че още носиш колта си, а това означава, че не си миролюбиво настроен.

По-късно Джейкъб взе пистолета на Соломон и го разгледа.

— Лек е. Твърде лек и стреля само с 38-ми калибър. Бо Макалистър ми каза да ти предам винаги да стоиш с гръб към слънцето. Той все още се хвали как си платил за ранчото му и си му осигурил място, където да прекара старините си. Каза да отидеш при него, когато поискаш.

— Бо го заслужаваше. Той е добър човек. — Соломон превъртя пистолета между пръстите си. — Спусъкът малко заяжда, но като свикнеш, няма никакъв проблем. — Той се облегна назад. — Джейкъб, когато решиш да се установиш някъде, ела тук.

— Ти купи по едно малко ранчо за двама стари стрелци. Даде на Бо и Ефраим смисъл в живота. Вършеше работата си безплатно, защитавайки невинните и безпомощните, но в света ангелите като теб, Соломон, са твърде малко. — С колосаната си риза и на слабата светлина Джейкъб много приличаше на френските си аристократични предци. — Но аз няма да забравя. Ти винаги си бил умен, винаги си измислял изход от заплетена ситуация, за който никой друг не би се сетил. Ти ще остарееш и ще стоиш на верандата си, когато ние всички отдавна ще сме мъртви.

Соломон му разказа за Фанси и Гарнет. Джейкъб го разбираше, макар че нямаше семейство. За него съществуваше единствено връзката с братята му по оръжие.

— Един мъж трябва да отстоява това, в което вярва — каза той. — А за теб това са дадената дума и честта ти.

— Тази вечер се ожених — бавно каза Соломон. Припомни си меките, топли устни на Кайро под своите, тялото й, което се притискаше към него, изпънато като тетива на лък от желание.

Но той знаеше, че ако тази вечер не си беше тръгнал, ако не я беше оставил, нищо не би могло да го спре да я вземе.

Джейкъб повдигна вежди и се ухили.

— Доста странен начин да прекараш първата си брачна нощ, Соломон. Би трябвало в момента да ближеш шампанско от кожата на булката си. — Джейкъб намекваше за една пиянска реч на Соломон.

— Дамата още не е решила, че ме иска, но е добра с Гарнет. Обзаложихме се и тя изгуби.

Джейкъб се разсмя сърдечно и Соломон също се засмя.

— Сигурно е нещо специално. Никога не си желал така жена, поне доколкото си спомням. Като не се смята времето, когато се напиваше като каруцар и говореше за любов и за писма до любимата. Никога не съм виждал друг каубой, който вие към луната и се моли на Афродита. Синко, ти дори беше казал, че искаш да отглеждаш лалета за любимата си. Ти, Соломон Улф, един от най-добрите стрелци. — Джейкъб хвана ябълката, която Соломон хвърли към него. — Тази Бланш Натсън… А ето, че сега има друга жена. — Джейкъб му намигна. — Любимата ти пъхвала ли е сладкия си малък език в ухото ти?

— Не е много разумно да обсъждаме това тази вечер — отвърна на закачката Соломон.

Джейкъб се усмихна, после избухна в смях, защото същата онази вечер, когато Соломон се беше напил и държа речи, беше побеснял, че някаква си проститутка ще му докосва толкова интимно ушите.

Когато се насмяха, Джейкъб извади още една бутилка.

— Преди да си тръгна, нека отпразнуваме нашата среща и вдигнем тост за жената, която ти е сложила брачните окови и която още не е докосвала ушите ти. А сега ми кажи какво толкова има тя, което другите жени нямат.

Соломон се замисли.

— Тя просто може да се справя с Гарнет, която би била истинска напаст за повечето жени. — Видя усмивката на Джейкъб и добави философски: — Разбираш ли, става въпрос за предизвикателството да имаш жена, която не те иска. А мисис Улф е истински боец. В началото нямах и представа, че мога да го направя, но постепенно идеята започна да ми харесва. Тя играе билярд, а аз имах нужда от пари. Но после се появи и друго. Може би това е начинът, по който тя ми действа… Кара ме да искам да я метна на рамото си и да потърся някое скрито кътче. Много ми харесва да я вбесявам, да я гледам как иска да скочи и да ме разкъса на части.

Джейкъб кимна. Погледът му беше далечен, сякаш мислеше за някоя жена от миналото си. Соломон наля още уиски и продължи да говори за жена си.

— Никога преди не съм виждал жена, която стои на главата си. А това наистина е вълнуваща гледка, Джейкъб Максуел — жена в копринена пижама, която стои на главата си. Наистина може да те накара да си изгубиш ума.



Кайро прекара целия следващ ден, като играеше сама на билярд. Тя все още искаше да разкъса Соломон на парчета Жителите на Форт Бентън се тревожеха за президента Гарфийлд, който наскоро бе прострелян, но следващата им грижа бе кога Кайро Браун ще предприеме нещо.

Беше горещо и задушно, сякаш самото време искаше още повече да влоши и без това лошото й настроение.

Все още помнеше вкуса на устните на Соломон върху своите и усещането за силното му тяло, притиснато към нейното.

Соломон Улф бе причината да сложи на вратата на салона си надпис „Затворено за неопределено време“ и да държи спуснати тежките плюшени завеси денем и нощем.

Бърнард я беше учил, че една дама никога не залага нищо лично — както тя бе направила в отчаянието си със Соломон — че една дама слага на масата за залагания само пари. Но Соломон взе всичките й спестявания. Неплатените сметки в магазините и пералнята започнаха да растат и тя вече нямаше какво да залага. И Соломон Улф беше причината.

Не беше готова да се срещне с Кип, нито пък с жителите на града, които несъмнено клюкарстваха. Облечена в пеньоар, тя учеше Гарнет как да играе билярд и как да си прави прически.

За да се развлича, започна да разказва на детето приказките за крал Артур и рицарите на кръглата маса и прекрасната Гуиневра. С детинска проницателност, момичето веднага бе оприличило лейди Морган Ле Фе с Бланш. И двете бяха красиви и опасни.

Кайро въздъхна с копнеж. Бърнард й бе разказвал толкова истории за прекрасни дами и рицари. Липсваше й неговата мъдрост.

А Соломон Улф никога не би могъл да бъде рицар.

Куигли взе мерки на Гарнет за рокля и й поръча обувки, както и официални черни пантофки с пиринчена катарама — точно такива, каквито бе мечтала да има като дете.

Куигли започна да я придумва да превърне салона си в галантериен магазин.

На следващата нощ, докато лежеше до спящото дете, Кайро обмисляше какво да предприеме по отношение на Соломон. Сложи ръце под главата си и се загледа в тавана. Трябваше да го унищожи, но пред очите на целия град.

Той я беше оставил след сватбата. Тя беше булка, чийто съпруг не се интересуваше от нея.

Соломон Улф щеше скъпо да си плати за това.



На третия ден тя отиде до пощата и се опита да не обръща внимание на усмивките на минувачите.

Преди още да е настъпило утрото на четвъртия ден, се качи на коня си и препусна към ранчото на Соломон. Останали насаме, без да има зяпачи, той може би щеше да се вслуша в гласа на здравия разум.

Кайро почука на вратата на къщата. Забеляза камарите дървен материал и тухли, струпани в двора, както и скелета на новата пристройка към къщата. Вратата не се отвори и тя почука още веднъж, този път по-силно.

Изведнъж отвътре се показа една мъжка ръка, сграбчи я и я дръпна в къщата.

Кайро погледна към Соломон, който се взираше в богато украсената й шапка. Едно дълго щраусово перо се беше закачило в рамката на врата и се беше счупило. Той докосна мъничката изкуствена птичка върху периферията, преди тя да е успяла да му попречи.

— Не пипай! Току-що счупи едно от щраусовите ми пера. А те са много скъпи. Като мен.

Соломон не закопча ризата си, но хвърли шапката си на един стол и прокара пръсти през разчорлената си влажна коса. Разтърси глава и поръси лицето и деколтето й с капки вода. Кайро се намръщи.

Той свали колана си, сгъна го внимателно и го сложи на масата.

— Да приготвиш закуската ли си дошла? — провлачи той с онзи тон, който тя ненавиждаше.

— Разбира се, че не. Аз не готвя.

— Защо си дошла? — попита тихо Соломон и направи две крачки към нея. Погледът му беше прикован в устните й.

Тя махна с ръка, сякаш за да прогони усещането, че току-що е влязла в леговището на някой дракон. Стоеше срещу него, изпънала рамене.

— Не можеш просто да се ожениш за мен, да ми оставиш Гарнет и да си отидеш, Соломон.

— Защо не?

Погледът му се плъзна по черния й костюм за езда и надолу към ботушите. Кайро придърпа нагоре черните си кожени ръкавици. Не й беше приятно това, че се изчервява, нито че всичките й сетива усещат по някакъв странен начин присъствието на току-що изкъпаното тяло на Соломон.

— Този костюм по би приличал на вдовица. А тъй като аз съм още жив, сигурно жалееш твоя скъп обичан Бърнард.

— Недей да говориш за Бърнард. У теб са парите ми и следователно, мистър Улф, у теб са средствата, с които изкарвам прехраната си. — Тя направи една крачка назад, защото той отново пристъпи към нея. Изглеждаше още по-едър и внушителен.

— Един мъж обикновено се грижи за съпругата си, за нуждите й — каза той.

Тя се опитваше да устоява на изкушението да погледне към гърдите му, които съвсем наскоро бяха притиснати към нейните. Изсумтя високомерно.

— Целият град говори.

Погледна към гърдите му, към капчиците вода по черните косми. Пътечката от тях се стесняваше и изчезваше в панталоните му, които той не бе закопчал напълно.

— Закопчей ризата си. Закопчей панталоните си. Само един…

— Злодей? — подсказа й той подигравателно. — Негодник?

Тя обаче не се хвана на въдицата.

— Никой джентълмен не би се държал така. Настоявам да закопчееш ризата си.

— Предпочитам ти да разкопчееш своята — промърмори тихо той. — Ще започнем с това. — Той дръпна фибите, които държаха шапката й, и я захвърли върху един стол.

На Кайро не й харесваше този негов поглед. Червенината отново изби по лицето й.

— Как е Гарнет? — попита той дружелюбно.

— Дръпни се назад, ако обичаш.

— Целуни ме. Само веднъж, за да ми покажеш, че знаеш как се прави. Или пък си дала всичките си целувки на Бърнард?

Напрежението между тях растеше, Соломон я призоваваше на дуел, който тя не разбираше.

— Не знам защо непрекъснато ми говориш за Бърнард. Той беше мил човек. И знам как да целувам джентълмени.

— Значи си дошла тук и ме желаеш — провлече той. — Много е приятно за един мъж да знае, че жена му го желае.

Той започна да разкопчава копчетата на роклята й и тя сграбчи ръката му. После ръката му се озова на гърдите й и тя потръпна. Погледна го в очите, едва дишаше, тялото й трепереше и тя усещаше някаква странна, болезнена гореща вълна, която я заливаше.

Соломон я целуна по бузата, гризна ухото й. Дишаше на пресекулки. Кайро стоеше като вцепенена, изумена от усещанията, които спираха дъха й.

С треперещи ръце той разтвори деколтето й. Развърза връзките на долната й риза, а Кайро го наблюдаваше, очарована от острите черти на лицето му, от топлия му поглед.

Той сложи ръка върху едната й гърда. Потресена, Кайро погледна надолу и видя как тъмните му пръсти стиснаха леко зърното. Тя затвори очи и прехапа устни.

— Това няма да те освободи от облога, мисис Улф.

— Мислиш, че съм дошла да… да си оправим сметките?

— Разбира се, че за това си дошла. Но аз не съм съгласен. Ти се споразумя с мен. Оттегляш ли думата си?

— Разбира се, че не. Аз съм жена на честта — отвърна тя, опитвайки се да не обърша внимание на приятните усещания, които идваха откъм гърдите й.

— Вече си живяла с мъж — каза той внимателно.

— Ти си съвсем различен от Бърнард — отвърна тя равно.

— Можеш да си сигурна. Ще трябва да дойдеш при мен, ако искаш да спазиш брачната си клетва, мисис Улф — прошепна той и ръцете му се плъзнаха към талията й. — Или пък мога да ти върна парите и всичко да приключи.

Тя помисли над това, но то означаваше да пренебрегне гордостта си.

— Ще изглежда, сякаш ме съжаляваш и още по-лошо — че не мога да изпълня своята част от облога.

— Така ще изглежда. Но ти си просто една жена, а не може да се очаква от жените да знаят какво е най-добро за тях. Някой друг трябва да го прави.

Махна един кичур от ухото й и леко го захапа. Част от гнева й се изпари на момента, тялото й се напрегна жадно за още милувки.

— Ще трябва да дойдеш с мен и да покажеш на целия град, че ме искаш.

— Не ми звучи добре. — Тя реши да му каже това, което най-много я тревожеше. — Ако… ако дойда да живея с теб, нали няма да слагаш зверчето си в мен — каза тя глухо.

На лицето му за момент се изписа учудено изражение, но постепенно в очите му проблесна онова познато весело пламъче.

— Зверче?

— Нали знаеш… мъжкото т-тяло… — запелтечи тя и силно се изчерви. Бърнард й беше обяснил, че когато мъжът изпитва желание, у него взема връх животинското.

— Зверче? — повтори той. По гласа му личеше колко му е забавно. — Като мъжки… мъжки…

— Мъжките срамни части — довърши тя вместо него. — Много добре знаеш какво имам предвид.

— О, разбира се, че знам — промълви дрезгаво той. — Наистина знам какво имаш предвид.

Той се усмихна леко, усмивката му постепенно се разшири, докато премина в гръмогласен смях.

Това я изуми и тя се отдръпна. С треперещи пръсти се опита да завърже долната си риза и да закопчее роклята си. Свали ръкавиците си и се втренчи в Соломон, който й се хилеше като хлапак. Искаше й се да може да го набие.

— Ти! Ти разкъса дантелата ми. Знаеш ли колко струва една хубава френска дантела?

Той пристъпи към нея и Кайро бе принудена да подпре гърба си в стената. Соломон погали шията й, гърдите й и сложи разтворената си длан между тях.

— Събери си багажа и идвай тук. Така ще разберем кой е по-добър в тази игра.

— Не — отвърна тя с треперещ глас, докато той галеше гърдите й.

— От теб зависи.

— Знам я тази игра. Ти отправяш предизвикателство към честта ми. Най-доброто, което мога да направя, е да ти предложа да извикаш нотариус и да ме определиш за настойник на Гарнет.

— За майка — поправи я той и я целуна по устните. Тя не отвърна. — Аз я осинових. Това ранчо ще е нейно, ако нещо се случи с мен. Като моя съпруга, ти си нейна майка.

Докато Кайро се бореше с гордостта си, Соломон се отдръпна от нея и наля кафе в една чаша.

— Дължиш ми една година — каза той. — Или докато не се появи някоя добра жена, която знае как да изпълнява съпружеските си задължения и да върти домакинство.

— Билярдът е моят бизнес. — Кайро полагаше усилие да не гледа към голите му гърди. — Съпружески задължения? Наистина ли мислиш, че ще поискам да живея тук?

Той сви рамене.

— Съпругата живее при съпруга си.

— Ще направя каквото поискаш! Можеш да се съгласиш на анулиране — предложи тя отчаяно. Трябваше да изрече и думичката, която повдигнатите му вежди я принуждаваха да добави: — Моля те.

— Гарнет има нужда от теб. Тук няма друга жена, която може да се справя с нея, а аз ще изкарвам прехраната за всички ни.

— Аз ще й дам истински дом. При мен. Ще купя къща. Ще може да ходи в новото училище.

Не й харесваше стиснатата му челюст, нито погледът му. Сякаш очакваше от нея всеки момент да се откаже от облога.

— Това е нейната земя. Тук, където е израснала майка й. Искам да е тук, при мен… както искам и съпругата си. Ти можеш да я учиш.

Когато Кайро поклати глава, освободените от шапката къдрици на тила й се разпиляха по раменете. Тя нервно ги напъха в кока си.

— Ти си един първобитен човек, който иска да ме зароби.

— Или ще се придържаш към твоята част от облога… — той не довърши.

Тя си пое дълбоко въздух и стисна устни. Не й беше приятно това, което трябваше да му каже.

— Имам неплатени сметки, а ти взе всичките ми пари.

— Кажи ми на кого и колко дължиш и аз ще уредя въпроса.

— С моите пари — каза тя бавно.

— Няма да е много по-различно от времето, когато Бърнард е плащал сметките ти.

Кайро усети как ушите й се зачервяват от гняв.

— Ти искаш да ме накараш да завися от добрата ти воля.

Той дръпна леко една къдрица.

— Винаги можеш да се откажеш.



Съвсем облечен, Соломон изтича навън, гмурна се в студения поток и бързо излезе на повърхността, за да си поеме въздух. Тялото му беше напрегнато от желание по Кайро. Той заплува срещу течението. Изведнъж се сети, че не е хубаво да остава без колана с пистолета си, и бързо излезе на тревистия бряг.

Старият бизон го наблюдаваше.

— Зверче — промълви той на себе си. Последното му сексуално освобождаване беше много отдавна. Отчаяното му желание към една кльощава жена като Кайро беше доказателство колко голяма е нуждата му.

Не можеше да престане да мисли за жената, която беше негова съпруга. Кайро, жена с опит, която знаеше как да надхитрява мъжете, а той беше само един от многото.

Погледна към самотния бизон, който преживяше до потока. До неотдавна той беше точно като този стар бизон — знаеше какво трябва да прави и какво го очаква в бъдеще — смъртта.

Сега трябваше да се справя с Кайро Браун — една безполезна жена, която изкарваше прехраната си, като използваше мъжете.

Старият бизон го наблюдаваше така, сякаш разбираше какво става в тялото и ума му.

— Е, старче, не съм голям щастливец.

Загрузка...