Сватбен хазарт

ГЛАВА 8

— Съпруга на Соломон? — изсъска Бланш, докато заобикаляше бутилките с мляко в магазина, за да отиде до Кайро.

Тя вдигна поглед от памучните платове, които разглеждаше. Сложи кошницата на един топ. Бланш изглеждаше побесняла.

Беше облечена в тъмносиня дневна рокля и носеше елегантна шапка, отрупана с пера, рози и мънички слончета — това беше последната мода, ако се вярваше на вестника. Бланш стисна здраво чадърчето си.

— Кажи ми, че не е вярно. Никоя почтена жена не би заложила себе си на комар. Но ти пък не си почтена, нали?

— Съвсем почтена.

Кайро се увери, че Гарнет е достатъчно далеч, за да не чува. Момичето беше погълнато да гледа големите буркани с бонбони на щанда.

— Соломон Улф е мъж… — Бланш стисна устни, за да не каже това, което очевидно искаше да каже. — Той се върна тук заради мен. Ти някак си си успяла да го омагьосаш, сигурно си го упоила. Знам, че има някакви китайски билки, които карат мъжа да прави неща, които иначе никога не би направил. Точно така — направила си му някаква магия.

Кайро погали с ръка топа небесносин памучен плат. Припомни си устните на Соломон върху гърдите си, които събуждаха нещо в дълбините на тялото й. С тази негова опитност, без съмнение, се беше насладил напълно на Бланш.

— Освободи го от това, с което го държиш — заяви Бланш драматично. Малките слончета и розите на шапката й сякаш също трепереха от гняв. — Ако не го направиш, ще те унищожа. Соломон е мой.

— А Дънкан знае ли? — попита спокойно Кайро.

Мразеше да я атакуват по този начин, да я заплашват, да я принуждават да става част от такива сцени. Откакто се бе върнала след онова посещение в ранчото на Соломон, Кайро имаше нужда от отмъщение.

Усмихна се мързеливо. Бланш винаги получаваше това, което иска, а това, което искаше сега, по закон принадлежеше на Кайро.

— С какво мога да те купя? Кип казва, че някой ден ще заминеш за Ню Йорк. Тръгни сега! Мога да преведа пари в банката на твое име за не повече от час.

Кайро наблюдаваше как Бланш се бори да си върне самообладанието.

— Колко плати на последната жена, която Едуард насили и преби от бой?

— Какво? — Бланш се намръщи. — Той се забавлява с дъщери на Ева… не мога да произнеса точната дума. Те може би харесват мъжете да се държат грубо.

Кайро помисли за младото момиче, изнасилено и опозорено от Едуард, и за парите, които пристигнаха в пансиона на Сара, за да й затворят устата.

— Цяла седмица беше необходима, за да накараме момичето да каже нещо, да спре да се взира в стената, Бланш. Един Бог знае какъв ужас е изживяла.

Бланш се размърда неспокойно и извърна поглед. Кайро беше доволна да види, че все пак Бланш съчувства на момичето. Подозираше, че Бланш не знае какво да прави с нито един от синовете си. Тя отново се обърна към Кайро.

— Едуард от добро сърце се е погрижил да даде на момичето пари, въпреки че няма нищо общо с това, което й се е случило.

— Метнал се е на баща си, нали? — Кайро забеляза, че очите на Бланш се разшириха, а лицето й пребледня. — Дънкан е бащата на Едуард, нали? Същата руса коса?

— Дънкан е мой работник. Едуард е мой син. Син на Бък. — Бланш изглеждаше така, сякаш всеки миг ще припадне.

— Всичките жени, които са изнасилвали, са забелязали особен белег по рождение на дясното бедро и на двамата. Един и същ белег, Бланш. На бедрото на Едуард, както и на бедрото на Дънкан. Направих си труда да разпитам за формата и за размера и на двата белега. Единствената причина, поради която не разгласих връзката между Дънкан и сина ти, Бланш, е, защото държа на Кип. Той притежава любвеобилност и добросърдечие, които очевидно не е наследил от майка си — както и способността да се смее и да се радва на приятелите си.

— Кип има гореща кръв и естествено иска да се забавлява с жени. Ти си просто едно моментно развлечение.

Кайро заговори с глух глас, без да се опитва да прикрива гнева си:

— С последното момиче Едуард е направил добри пари, продавайки я отново и отново. Момичето е загубило бебето си. Самоуби се, защото съпругът й не можеше да понесе това, което й се е случило. Но после, тъй като я обичал, съпругът й потърсил Едуард. Дънкан и хората му го убили.

Бланш пребледня още повече.

— Това е само клюка. Просто ми кажи колко пари искаш, за да се махнеш оттук и да освободиш Соломон от този брак. — Бланш изпъна рамене. — Ако не приемеш предложението ми, ще те унищожа.

Кайро бавно свали ръкавицата си и се загледа в добре поддържаните си нокти, като нарочно изложи ръката си на слънчевата светлина, която влизаше през прозореца, за да освети брачната халка на Соломон.

— Тази халка е била на майка му. А сега е моя.

— Той не живее с теб. Целият град говори как си е тръгнал след сватбената церемония и е оставил булката си. Тази… тази… целувка… тази грешна целувка… — Бланш се задъхваше. — Само показва колко малко го интересуваш. Никой мъж не би се отнесъл така с една дама на публично място. А това означава единствено, че той няма високо мнение за теб.

— Очевидно знаеш всичките подробности. Колко мило от твоя страна да се интересуваш.

— Аз плащах, за да запазя ранчото на Джонсън за Соломон. Повтарям — ако не оттеглиш брачната си клетва към Соломон, ще направя живота ти непоносим.

— Нямам търпение — отвърна с нотка на отегчение Кайро.

— Сама ще си си виновна. — Бланш погледна към Гарнет, която идваше към тях. — Гарнет! Скъпо мое дете. Как си? — възкликна тя с очевидно пресилено въодушевление.

— Татко вече е женен. Ще се наложи да държиш пъпешите си в роклята.

Бланш сложи ръка на сърцето си.

— Татко?

Гарнет се втурна към вратата, защото Соломон тъкмо влизаше.

— Татко!

Тя се хвърли в прегръдките му и той я вдигна на ръце.

Остана там, до вратата, с лице към двете жени, които също го гледаха. Имаше вид на момче, което току-що са хванали да краде бонбони. По изражението му личеше, че би предпочел да се намира пред стадо побеснели бизони, отколкото пред двете жени.

— Татко. Толкова се радвам, че си дошъл в града — промълви тя и се приближи към него.

Соломон преглътна и разтревоженият му поглед доста повдигна пониженото от известно време самочувствие на Кайро. Сега й беше паднал на мушката.

— Тъкмо за теб говорехме, татко — каза тя, когато застана до него.

— Мамо! — възкликна щастлива Гарнет и обви свободната си ръка около врата на Кайро, прегръщайки ги и двамата.

Бланш извади една кърпичка и подсмръкна.

— О, Соломон. Кажи ми, че не е вярно. Кажи ми, че не си се оженил за тази жена, която е живяла с мъж, който не й е бил съпруг. Моля те, скъпи Соломон.

— Съвсем вярно е. — Соломон погледна към коня, който минаваше по улицата, и промълви тихо. — О, какво хубаво зверче.

Кайро усети подигравката и се изчерви. Соломон се защитаваше, и то добре.

Бланш тръгна към него. Сложи ръката си върху неговата и го погледна с обожание.

— Тя те е упоила. Всички говорят, че онзи неин роб е ходил в Чайнатаун и е купил нещо, което те е накарало да се ожениш за нея. При тези обстоятелства, скъпи Соломон, никой няма да ти попречи да анулираш брака. — Бланш леко погали рамото му. — Аз ще отгледам детето ти, Соломон. Ще го гледам като мое собствено. Имам опит в това, сам знаеш. Само се отърви от тази… тази жена и всичко ще стане точно така, както е било преди.

Гарнет подуши една от сините копринени рози на шапката на Бланш.

— Татко умира за мама. Хич не е трудно да забележиш какво става в панталоните му, когато е близо до нея.

Соломон се намръщи.

— Гарнет, млъкни! — После видя руменината по лицето на Кайро.

Тя разпъна ветрилото пред лицето си. Соломон никога не пропускаше възможност да я предизвиква и тормози.

Бланш се размърда неспокойно, но Соломон не откъсваше очи от Кайро.

Гарнет се ухили — гореше от желание да съобщи на Соломон какво бе станало преди пристигането му. В гласа й прозвуча гордост, когато доста високо прошепна в ухото му:

— Женски бой. Само с думи. Тихичко. Мама се справи отлично. Наистина се държа добре.

— Да… е… — Бланш се покашля и се наведе, за да целуне Гарнет по бузата. Момичето се намръщи и изтри с ръкав лицето си. Бланш бързо си възвърна самообладанието. — Ела ми на гости, Гарнет… Соломон. Сигурна съм, че скоро ще разбереш грешката си. По всяко време, Соломон. Денем или нощем, ще те чакам — добави тя, когато се отправи към вратата.

Кайро се опита да се пребори с гнева си и не успя. Това беше мъжът, който тази сутрин счупи черното й щраусово перо. Стоеше там с накривена шапка, сякаш нямаше нищо общо със събуждането на… страстите й. Тя хвана износената риза на гърдите му и я дръпна.

— Тя казва, че й дължиш пари. Така ли е? — попита глухо.

Изражението на Соломон веднага стана безстрастно. Той пусна Гарнет на земята. Детето хвана ръката му и тази на Кайро и ги погледна разтревожено.

— Плащала е данъците за ранчото, докато ме нямаше.

— Соломон Улф, трябва да й върнеш тези пари. Няма да търпя да си задължен на Бланш Натсън — не и докато си… временно женен за мен.

— Не мога.

— Защо да не можеш?

— Не мога да позволя жена ми да ми плаща дълговете.

Соломон сложи ръка на главата на Гарнет, която очевидно се бе уплашила от бурята, разразяваща се между двамата възрастни. После изведнъж детето се усмихна широко.

— Тя наистина звучи като съпруга и майка, нали? Те всичките се карат и нареждат точно като нея. Не е ли прекрасна?

— Аз не се карам. — Кайро удари гърдите му с длан. — Ще направиш това, което ти казвам, Соломон Улф. Не искам да дължиш на тази жена каквото и да било. Не и докато…

— Да, мамо — каза той прекалено спокойно. — Но ще го смятам за заем, който съм взел от теб. Радвам се, че жена ми защитава семейната чест.

Кайро го изгледа гневно. Само миг и щеше да избухне.

— Ооо — въздъхна тя тихо. Тогава той се наведе и я целуна.

Кайро се разтопи от удоволствие. В тялото й се надигна онази вече позната топлина. Усети, че притиска устните си към тези на Соломон, посрещайки езика му със своя. Искаше да го поеме целия, да…

Изведнъж тя отстъпи назад и се блъсна в една лавица с метални съдове. Те се разпиляха с дрънчене на пода и продавачът изтича към тях.

— Всичко наред ли е?

Кайро преглътна и погледна към Соломон, който се усмихваше широко.

— Нищо не е наред — сопна се тя, отиде до лавицата с ризи, бързо избра една и я подаде на Соломон. — Запиши това на моята сметка. Не мога да позволя моят…

— Съпруг? — подсказа й Соломон с твърде невинно изражение.

— Какъвто и да е. Изглеждаш… неподдържан. Излагаш ме.

Гарнет поклати глава.

— Излагаш, излагаш, излагаш. Само това чувам по цял ден от мама. Понякога става непоносима, татко. — Изведнъж лицето й се озари от щастие. — Сега вече си имам мама и татко. Също така и котка, и бик, и бизон, и пилета. Имам си истинско семейство.

Изведнъж се намръщи, когато откъм вратата долетя гласът на Бланш:

— Кип, недей…

— Не ме интересува колко добър стрелец е Улф. Той ми отне жената. — Кип беше мрачен като буреносен облак. — Един мъж трябва да пази това, което е негово.

Соломон стоеше неподвижно, с гръб към вратата.

— Вземи Гарнет и се махнете оттук — каза той тихо на Кайро, преди да се обърне. — Здравей, синко. Искаш да говориш с мен?

— Отвън. Сега. — Кип отново излезе на улицата. Там го чакаше Бланш, която разтревожено го убеждаваше да не прибързва. Кип й се сопна:

— Майко, не се бъркай. Това е мъжка работа. — Погледна към Соломон, който идваше към него. — Назад, старче.

Зак Стадмън, случаен зяпач, погледна към Кайро, която му направи знак да й подаде пистолета си. Зак й беше отдавнашен клиент, затова кимна в съгласие и й подаде оръжието. Тя го прикри в гънките на полата си и бързо тръгна към мъжете.

Кип погледна към Кайро, която застана между него и Соломон.

— Този път няма да се скрие зад теб. Най-добре ще е да се върнеш в магазина и да си избереш плат за вдовишки дрехи. — Той стисна устни, в очите му се четеше обвинение.

Тя докосна дясната му ръка, молейки се Кип да не стреля по Соломон. Нямаше намерение да позволи на никого от двамата мъже да се бие заради нея. Един изстрел в земята можеше да ги поохлади. Ако пръстите на краката им пострадат това си е тяхна грешка. Беше виждала как Бърнард привлича вниманието на не един побойник с този номер.

— Колко добър си с това? — попита тихо Соломон и кимна към револвера на Кип.

— Достатъчно добър, за да убия и най-бързия стрелец, да не говорим за старец като теб.

— Хубав пистолет. Моят е малко по-хубав.

— Този е добър.

— Виждаш ли онзи гръмоотвод? — Соломон бавно извади револвера си и го насочи към покрива на хотела.

Прицели се и стреля, отнасяйки топката на върха на гръмоотвода, като я задържа във въздуха с още няколко сполучливи изстрела.

Кип си избра друг гръмоотвод, извади пистолета от кобура си и стреля. Соломон стреля по следващия, Кип по следващия.

— Хубав е… Бих казал, че е почти като моя.

— Зависи от това, кой го държи. Добре стреляш, Улф. Дръжката от розово дърво ли е?

Соломон подаде револвера си на Кип.

— Направена е от обикновено дърво.

Кип подаде своя пистолет на Соломон.

— Малко е тежичък. Добре е да помислиш за нещо по-леко.

— Може и да си прав. Ще си помисля.

Кайро гледаше ту единия, ту другия мъж. Държаха се така, сякаш обсъждаха времето. Покрай тях вече се бяха събрали доста хора.

— Поставяте ме в неудобно положение. А сега се омитайте оттук и направете нещо заедно, нещо, което мъжете правят, когато имат да изглаждат противоречия… нещо за помиряване… Защото няма да търпя да се държите така заради мен!

— Какво те кара да мислиш, че всичко това е заради теб? — попита много бавно Соломон след една напрегната минута мълчание.

— Това е мъжка работа, Кайро — добави Кип, мръщейки се така, сякаш тя се бе намесила в нещо, което не би могла да разбере.

Бланш сграбчи ръката на Соломон, притисна я към щедрата си гръд и го погледна с обожание.

— Тя никога не е разбирала истинските мъже.

Кайро усети прилив на гняв. Само минутка и щеше да изгуби всичкото благоприличие, което имаше, и щеше да се втурне с писъци към Мисури. Тя изпъна рамене, хвана Гарнет за ръката и се усмихна, събирайки последните остатъци от самообладанието си.

— Да, татко. Прав си. Това няма нищо общо с мен.

Тя се повдигна на пръсти, целуна го по бузата и тръгна към салона си, като остави Кип, Соломон и Бланш учудено да се взират след нея.

Не можеше да остави Гарнет на Бланш. Кип се нуждаеше от урок, а Соломон трябваше да се пребори с Бланш самичък.

— Хайде, Гарнет. Време е да поиграем.

Момичето, което не беше съвсем сигурно какво трябва да направи, пусна ръката на Соломон, въздъхна и се втурна след Кайро.

— Това е новата ми майка — съобщи тя на едно момче, покрай което мина. — Не е ли страхотна?