Сватбен хазарт

ГЛАВА 3

От вътрешния балкон над масата за билярд Кайро огледа царството си.

Приглади полите на роклята си и дръпна ръкавиците си нагоре. Те стигаха до над лактите й и прилепваха върху мускулите на ръцете й. Тя се упражняваше с Куигли, противопоставяйки бързината и ловкостта си на неговата сила и маса. Харесваше й да побеждава Куигли в онази китайска система за борба. Облечена в копринената си пижама, тя се чувстваше напълно свободна и независима.

Беше го победила и този път, седнала върху гърба му, стиснала болезнено ръката му. Накара го да каже:

— Да, о, великолепна. Победи ме.

По-късно, когато той й правеше ежедневния масаж, Кайро забеляза, че си тананика весело.

— Следващия път ще го победя, Куигли — каза тя, докато той втриваше жасминово масло в кожата й.

— Да, мадам, разбира се, че ще го победите — отвърна бързо той.

Тя го погледна през рамо.

— Смяташ, че този мъж може да ме победи както си иска, но това не ми харесва.

— Разбира се, мадам. Приемете извиненията ми. Той е само един посредствен играч, ако се сравни с вашите способности и умения. Просто тогава бяхте изморена. Може би все още бяхте разстроена заради бедната жена, която съпругът й беше пребил от бой.

Кайро махна с ръка на един постоянен клиент и бавно започна да слиза по стълбите. Усмивката не слизаше от устните й, но тя зорко наблюдаваше израженията на мъжете: те я бяха видели да губи.

Трябваше да се реваншира, и то бързо. Не искаше да губи — особено сега, когато Ню Йорк я очакваше.

Кип се беше подпрял на бара. Очите му блеснаха, когато я видя, и тя отвърна на усмивката му, но бързо извърна поглед. Кип й харесваше, но не искаше клиентите й да си мислят, че привличането им е взаимно. Част от магията, която оказваше върху мъжете, се състоеше в това, че беше сама, че сърцето й е свободно. Тя бе дамата, отдала любовта си единствено на мъжа, който някога я бе обожавал — Бърнард.

— Трябва да се държиш като принцеса, затворена в златна кула. Мъжете ще искат да те освободят, а когато разберат, че не могат, ще направят следващото хубаво нещо, на което са способни — ще изгубят парите си заради теб.

Кип веднага дойде до нея, взе ръката й и я сложи на лакътя си. Тя леко се извърна, за да избегне целувката, която той имаше намерение да постави на бузата й.

— О, скъпа моя — промълви младежът. — Този цвят толкова ти отива.

— Благодаря, сър. — Тя огледа ризата и вратовръзката му, току-що изгладените панталони. — Ти също си много хубав.

Свали ръката си от тази на Кип и потъна в тълпата.

Масата я чакаше, нейната маса, махагоновата й приятелка, която й беше завещал Бърнард. Червените топки щяха да са на нейна страна тази вечер. Тя поговори малко с мъжете, благодари им, че са дошли.

Соломон Улф беше взел частица от нея и тя си я искаше обратно. Беше взел част от самоувереността й, която бе резултат на години усилен труд. Мъжете чакаха. Чакаха завръщането на Соломон Улф.

Тя свали ръкавиците си и ги подаде на Куигли. Щеше да накара този мъж да си плати. Наведе се над масата и изпрати няколко топки в джобовете. Позволи на Кип да сложи ръце на кръста й и да я повдигне на ръба на масата. Седна с щеката зад гърба си. Този удар беше труден.

Разговорите утихнаха, мъжете се съсредоточиха върху последния й удар. Тя удари топката и успешно я изпрати в джоба.

Усети Соломон Улф и подуши свежия му аромат на чист въздух, сапун, кожа и дим. Значи беше дошъл, за да я победи отново. Но преди да се обърне към него, щеше да продължи…

Две големи ръце я хванаха през кръста и я вдигнаха от масата. Соломон Улф я постави на пода. Една малка перла се измъкна от сложната й прическа и се търкулна до ботуша му. Гарнет, която имаше отпочинал вид, измита и със сресана коса, се наведе, взе перлата и леко я стисна между зъбите си.

— Истинска е — каза тя с глас на познавач и я пусна в малката кесийка, завързана на кръста й.

— Върни я, Гарнет — нареди Соломон, въпреки че погледът му не изпускаше гневните очи на Кайро.

— Не. Тя я изгуби. Аз я намерих. Моя е — отвърна Гарнет и го погледна. После присви очи към прическата на Кайро. — Мислиш ли, че можеш да изгубиш още някоя?

— Нямам навика да губя каквото и да било — отвърна спокойно Кайро. — Куигли?

Той изникна зад Соломон, в изражението му имаше презрение, когато погледна към момичето.

— Ако младата лейди иска да ме последва, ще може да опита от свинското рагу с кестени и ябълкови резенчета. А след това може би парче торта…

— Не искам никаква торта.

Соломон сложи голямата си ръка върху главата й. Тя го погледна, сякаш й беше много неприятно това, което той й напомняше. Погледът му беше красноречив, когато я разтърси леко и погледна към Кайро. Гарнет се намръщи, бръкна в торбичката си и му подаде перлата. После сви драматично рамене и отиде до една странична маса. Погледна отново към Соломон, който й кимна одобрително. Куигли взе перлата от стрелеца и я пусна в джоба си. След това затвори очи, пое си дълбоко въздух, вдигна поглед към тавана и последва момичето.

Соломон сложи колана с пистолета си на масата и търкулна венчалната халка по зеленото сукно.

Погледът му бавно се плъзна по перлите, които обсипваха деколтето й, и това незабавно предизвика гнева й.

— Много добре — промълви тя. — Да започваме. Ще заложа повече от теб само за да направя играта по-интересна.

— Бих искал едно легло и няколко тенджери. Да не са кой знае какви, просто да стават за варене на фасул.

Искаше твърде малко, помисли си Кайро.

— Това е малко. Тъй като очевидно не си в цветущо положение, ще увелича залога с малко златен прах, да кажем… десет унции.

Той кимна рязко. Кайро забеляза, че брадата му подрязвана скоро Значи тя му беше осигурила сапун, така ли? Съчувствието й към детето нямаше да му помогне тази вечер.

— Коя щека ще си избереш? — попита тя и посочи към стената.

Само начинът, по който той отиде до стената, взе една щека без никакво колебание и се върна до масата, накара Кайро да побеснее.

Очите му отново се забавиха върху деколтето й и тя едва се сдържа да не му извика. Вместо това се усмихна.

— Много искам да разбера дали късметът ти още работи.

Погледът му съвсем бавно се плъзна нагоре по шията й, по лицето и най-после срещна очите й.

— Мога да опитам.

— Да, направи го — изстреля тя в отговор.

Той разби пирамидата, а Кайро затаяваше дъх при всеки негов удар, молейки се да сбърка. В края на втората игра той пропусна един удар и тя довърши останалите топки.

По време на третата игра тя се наведе над масата и усети погледа му върху гърба си. Кайро удари прекалено бързо и Соломон отново пристъпи към масата.

Тя застана до него, скръстила ръце. Никога не позволяваше на тялото си да издава чувствата й, но този стрелец много успешно я предизвикваше… Тя се насили да отпусне ръце спокойно.

Той се придвижи към нея, за да заеме позиция за удара си, и застана прекалено близо. Бе принудена да се отмести. Той я погледна и повдигна вежди, изражението му беше неразгадаемо. О, той прекрасно знае какво прави! Знаеше го и се наслаждаваше.

Но тя също знаеше как да дразни противника. Докосна го леко, когато минаваше покрай нея. Той се напрегна и тя отново придоби увереност, когато видя как раменете му се стягат, сякаш да посрещнат удар. След малко докосна китката му с пръсти и се усмихна леко.

— Всичко, което трябва да направиш, е да разглобиш щеката и да оставиш двете части на масата — промълви тя.

Клепачите на Соломон трепнаха и тя знаеше, че е постигнала още една точка. Кайро отново се усмихна бавно, чувствено, подканващо, а пръстите й се плъзнаха по гърдите му.

Той я хвана за китката. Очите му блестяха, челюстта му бе здраво стисната.

— Настина искам легло и тенджери. Така че няма вероятност да се откажа от играта.

Тя разбра какво искаше да й каже. Щеше да получи това, за което е дошъл, или щеше да се провали.

Кип се измъкна от тълпата зяпачи и застана по-близо до Кайро.

— Кайро? — Гласът му беше дрезгав, ръката му застина върху дръжката на пистолета му.

Соломон се обърна към по-младия мъж. Продължаваше да държи китката й и тя усети как буреносните облаци се скупчват над главата й.

— Отдръпни се, синко — промълви Соломон, преди да я пусне.

Кип се взираше в стрелеца със студен поглед и Кайро го смушка леко с лакът.

— Ще играем ли? — попита тя спокойно, въпреки че пръстите й трепереха.

Соломон кимна, после се наведе над масата. Кайро преглътна. Наблюдаваше перфектните му удари и се насилваше да се усмихва. Един шампион никога не показва лошото си настроение, казваше често Бърнард.

Но Бърнард не е бил принуждаван да търпи погледите на такъв тъмноок стрелец.

Соломон погали леко с пръсти щеката си и впи очи в нейните. Космите на врата й настръхнаха и тя положи голямо усилие, за да не потрепери.

Когато играта приключи, му изпрати още една студена, пресилена усмивка и го поздрави за победата.

— Можеш да си избереш каквото искаш от кухнята. Куигли ще ти покаже леглата. — Тя видя как очите му се присвиха и си припомни, че той също беше хищник. — С изключение на моето — добави тя, а ноктите й се забиха в дланите. Не можеше да понесе мисълта, че той ще спи в леглото, което тя обожаваше. — Можеш да си избереш което искаш легло в къщата — освен моето. То не би ти подхождало.

Той стоеше пред нея, разкрачил крака. Кимна й веднъж и веселието, което проблесна в очите му, не й хареса.

Принудена да го заобиколи, Кайро внимателно прихвана полите на роклята си, за да не докоснат износените му ботуши. Напусна салона с обичайната си усмивка, но с гневен поглед.

Вдигнала високо глава, Кайро се закле, че Соломон Улф ще се разкайва горчиво за предизвикателството си.

Кайро дръпна дантелената завеса и погледна към известната с лоша слава Главна улица на Форт Бентън. Беше рано сутринта и беше пълно с народ.

Изведнъж тя рязко си пое въздух. Черната шапка на Соломон, широките му рамене и начинът, по който яздеше, не можеха да бъдат сбъркани. Докато той все още носеше старите си дрехи, Гарнет имаше нова шапка с панделки и цветя и беше облечена в нова синя рокля. Яхнала едно пони, тя гордо яздеше до Соломон. Понито теглеше малка количка, пълна с провизии.

— Дванайсет говеда. Не са кой знае какви, но са предимно крави. Един стар бик от Тексас — промълви Кайро. — Конят му е хубав. Радвам се, че мистър Улф инвестира добре парите ми. Ако се вярва на местните клюкари, навремето мистър Улф е живял тук. Започнал е като млад стрелец с избухлив нрав.

Кайро погледна раменете на Соломон и начина, по който държеше юздите. Куигли също погледна навън.

— Това е новият му кон. Всъщност — кобила. Той явно има дарба да привлича женските от всички видове. — Куигли отстъпи назад и сложи подноса, който носеше, върху масата. — Утринният ви чай, мис Кайро? По-късно ще отида в Чайнатаун и ще купя малко черен чай. Чух, че е дошъл нов кораб с коприна и мистър Фонг я е купил.

Кайро изпи чая си бързо, за ужас на Куигли. Не й харесваше това неспокойно чувство, което я бе обхванало от известно време: очакването отново да играе със Соломон Улф. Нетърпението и гордостта пречеха на концентрацията й. Тя знаеше как да се успокоява и в момента имаше нужда от разнообразие, за да не мисли за поражението си.

— Искам да ми приготвиш костюм за езда. Искам да изпробвам пистолетите си за дуел. Ще яздя извън града. Ако Кип дойде да ме търси, покани го, ако обичаш, да ме посети.

Ако не искаш да продължиш, просто остави двете части на щеката си на масата. Соломон бе приел предложението й и го бе повторил в предизвикателство, което тя не можеше да не приеме, затова удвои залога.

— Не че той е по-добър от мен, Куигли, просто…

— Виолетова коприна… десет ярда муселин… ммм? Да, разбира се, мистър Улф не е по-добър. Но притежава способността да ви отвлича вниманието. Само един поглед към деколтето ви и вие вече сте побеснели, готова да се нахвърлите върху него.

Кайро присви очите си към мъжа, който със сигурност щеше да се върне довечера, за да отвърне на предизвикателството й.

— Вече загубих твърде много. Това не може да продължава.

— Можете да откажете да играете с него — отвърна Куигли, седна и сложи една салфетка в скута си.

— Стигнах твърде далеч, за да му позволя сега да ме спре — каза тихо Кайро. — Само след година работа ще отида в Ню Йорк, за да завладея тамошната висша класа. Не искам те да си мислят, че е трябвало да работя на западната граница. Искам да спечеля достатъчно пари, за да ги накарам да повярват, че съм ги наследила от баща си — англичанин — и че билярдът е просто едно развлечение, а не начин да изкарвам прехраната си.

— Знам какви са плановете ви. Достатъчно често съм слушал за тях. От милия Бърчард и от вас — промърмори Куигли отегчено. — Ню Йорк Сити, висшите кръгове и т.н., и т.н.

Соломон вдигна поглед към прозореца и я видя през дантелената завеса. Изражението му показваше, че щеше да приеме предизвикателството й довечера. Той докосна ръба на шапката си и кимна.

Кайро си пое дълбоко въздух и бавно пусна завесата.

— Този човек… този човек не знае кога да спре. Не се страхувам от Соломон Улф.

— Да, мадам. Може би тази вечер? Наистина се надявам да не доведе това хлапе със себе си. Тя няма никакви обноски. — Очите на Куигли изведнъж заблестяха. — Бих искал да пробвате онази фуста, преди да тръгнете.

Кайро гледаше широкия гръб на Соломон, който се отдалечаваше.

— Моля те, погрижи се всички остатъци от кухнята да бъдат занесени в пансиона на Сара. Тя се грижи добре за жените и децата, които й изпращаме. И купи повече муселин, Куигли, а също и бонбони. Тези бедни дечица на Макдоналдови имат нужда от нови дрехи и… оправи сметката им при обущаря, ако обичаш. Баща им не трябва да има достъп до тези пари. Кажи на обущаря, че няма повече да търгувам с него, ако позволи на Питър Макдоналд да докосне парите, които съм дала на децата му. Виж също така дали Сара има нужда от нещо за новата жена…

— Жената на комарджията, която била изхвърлена гола в реката?

— Да. И се погрижи училището и църквата да получат по хиляда долара. Дамите не искат и да ме знаят, но определено обичат парите ми, част от които са получени от благоверните им половинки. Ако искаш, покани утре жената на комарджията, за да й оправиш косата и роклята. С тази липса на жени в града някой винаги има нужда от съпруга. Тя може да хареса идеята. Ако ли пък не — можем да й платим билета. Точно в този момент тя има нужда от малко гордост.

— Права сте — съгласи се сериозно Куигли. — Да, ще й помогна.

Кайро се върна в дневната. Пъхна една торбичка между гърдите си. Нагласи корсета си така, че да прикрие малката издутина. Докато Куигли се тревожеше за нарушената линия на роклята й, тя правеше всичко възможно, за да оцелее. Отдавна бе научила какво може да направи малко сънотворно в питието на мъж, който я заплашва по някакъв начин, и никога не се разделяше с тази торбичка. Нито пък с малкия нож в жартиера.

— Искам тази вечер да си направим една хубава игра, Куигли. И имай предвид, че съм в много добра форма.

— О, да. Откакто играете с мистър Улф, моето нещастно тяло плаща скъпо и прескъпо.

— Мистър Улф има белези на китките. Мислиш ли, че е бил в затвора? — Беше виждала подобни белези по ръцете на баща си.

По време на войната баща й бе продал на армията един жребец, който беше толкова стар, че не ставаше за нищо, освен да докарва стадото обратно във фермата. Бяха завързали Бъфорд Браун за едно дърво и го биха с камшик пред жена му и шестте му деца. Но той оцеля, защото едно мършаво малко момиче, само деветгодишно, бе застанало пред камшика.

— Нямате ли роднини? Майки, деца или баби? Помислете си как ще се почувстват те, ако разберат, че сте убили баща ми и ние сме умрели от глад. Не го бийте повече? Моля ви! — Така през сълзи нареждаше малката Етел.

Куигли се намръщи.

— Виждал съм роби с белези като тези на китките на Соломон. Мъже, които са били вързани за ръцете и са висели така с дни, със седмици. Или мъже, които са се опитвали с всички сили да се освободят. Отчаяни мъже.

Тя си наля още една чаша чай и затвори очи, наслаждавайки се на вкуса му. Соломон си имаше своите слаби места и тя трябваше да ги открие.

— За довечера искам лека вечеря — риба, зелена салата и пресни плодове. Ще подремна, преди да играя…

Кайро отиде до прозореца и погледна към прерията. Соломон вече почти не се виждаше.

Бяха започнали игра, която можеше да се играе само от двама души.

Соломон се събуди и се вслуша в утринните шумове на прерията. Гарнет спеше до него. Тя все още се страхуваше от това непознато място. Веднага щом й направеше легло, щеше да й се наложи да спи сама.

Соломон сложи ръка под главата си. Мускулите му бяха изтръпнали, старите рани го боляха.

Кайро Браун го вълнуваше по начин, който той отдавна бе забравил.

Беше видял твърде много, бе участвал в прекалено много битки, за да не усети, че тя е завладяна от жажда за победа.

Синът му искаше да я направи своя любовница, но тя с лекота го държеше настрана. Дамата не обичаше да се обвързва. Той потърка белезите на китките си. Той също не обичаше да се обвързва.

Когато Соломон бе разбрал за Дънкан и Фанси, жаждата му за отмъщение беше огромна. Беше отишъл при Дънкан и го бе обвинил открито, но един удар отзад го изпрати в безсъзнание. Събуди се в една пещера, беше прикован към скалата и висеше за китките си. Дънкан го беше оставил да виси там с дни, като това едва не го бе убило.

Гарнет промърмори нещо насън и го прегърна.

После се обърна на другата страна и гушна котето, което й бе дал икономът на Кайро. Куигли хитро бе измислил с какво да се занимава детето по време на играта снощи.

Соломон стана и се облече. Отвори вратата. На близкия хълм една жена се плъзна от коня си.

След няколко минути Соломон беше при Бланш Натсън.

На бледата утринна светлина тя изглеждаше по-красива, отколкото си я спомняше. Млечнобялата й кожа контрастираше с черните къдрици. Сините й очи радостно се разшириха, когато той тръгна към нея, пълните й устни се разтегнаха в приветлива усмивка.

— Соломон. Мой скъпи Соломон. Ти се върна. Знаех си, че ще се върнеш. — Тя хвана ръцете му, в погледа й се четеше обичта й. — Все същият си — окъсан, със стиснати устни, в очите ти се четат думи, на които никоя жена не би могла да устои. Как се молих, как те чаках да се върнеш.

Той отдръпна ръцете си. Спомените нахлуха в главата му. Някога беше отчаяно влюбен в нея и макар да се бореше с нуждите на младото си горещо тяло, не можа да й устои. Много по-възрастният й съпруг насърчаваше подобна връзка. Сега, като погледнеше в миналото, Соломон разбираше, че Бък нарочно бе наредил нещата така, че младата му съпруга и любовникът й да останат насаме.

— Разкажи ми нещо за сина ни, Бланш — каза той и махна дланта й от гърдите си.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Значи си разбрал и си се върнал за нас. За сина ти и за мен.

Тя обви ръце около врата му. Устните й бяха меки и топли. Подобна покана го беше възпламенила неудържимо, когато беше още младеж.

Соломон отстъпи назад.

— Значи в крайна сметка желанието на Бък за син се сбъдна.

Лицето на Бланш се озари от гордост.

— Да. Кип беше такова красиво дете, Соломон. Толкова много напомня за теб. Черна коса, труден характер, гордост. Разказа ми за мъжа в салона на онази Браун и, о, как се молих това наистина да си ти. Сега, когато се върна, кажи, че ще останеш в ранчото при нас, нека бъдем семейството, което винаги е трябвало да бъдем. Никога не съм спирала да те обичам, Соломон. Нито дори за миг.

— Дори когато отказа да дойдеш с мен да търсим Фанси?

Горчивите спомени го завладяха и той сякаш отново видя детския почерк на сестра си. „Заминавам с голямата си любов. Ще ти пиша. Ф.“

Прекрасната усмивка на Бланш постепенно угасна.

— Сигурна съм, че вече си проумял, че не можех да изоставя Бък. Ти не знаеше къде е Фанси и колко време ще ти е нужно, за да я откриеш, а той имаше нужда от мен. Освен това трябваше да мисля и за бебето, което предполагах, че съм заченала от теб. Как би могъл да ме молиш да поставя в опасност себе си и детето ти и да тръгна Бог знае накъде?

— Но аз не знаех, че има дете, нали? Въобще имали ли сте намерение да ми кажете? Знаеше ли Бък, че съм баща на сина му? — Соломон беше станал много сериозен. — Кой послужи за жребец за другите ви деца? Колко им плати Бък?

Думите бяха резки, груби и излизаха от устата му като куршуми. Не би искал да разкрива чувствата си и знаеше каква опасност го застрашаваше. Изведнъж осъзна, че е стиснал здраво юмруците си и положи усилие, за да ги отпусне.

— Един мъж трябва да знае, че е баща, Бланш.

— Ти си шокиран. Да узнаеш, че си баща, след всичките тези години, временно те е разстроило. Постепенно ще разбереш, че съм постъпила добре. Бък умря пет години, след като ти замина. Той щеше да те убие, ако… ако се беше опитал дори да споменеш, че Кип е твой. Той искаше още деца, разбира се, и така родих Едуард. Бък не искаше Кип да е единствено дете. Как бих могла да откажа на умиращия си съпруг? А ти беше незнайно къде, за да търсиш Фанси…

— Нека да говорим за Кип. Чувам, че се движи с лоша компания. Парите на Бък ще успеят ли да го спасят от бесилката?

Бланш се обърна.

— Кип е само едно момче. Сигурна съм, че не върши нищо незаконно. Той е истински син на баща си. Опитва се да направи впечатление на онази проститутка Браун, въпреки че аз не мога да разбера защо… Соломон, преди тя е пътувала с един стар глупав англичанин и с една билярдна маса от град на град. Когато той умрял, тя направи заведение тук. Сигурно изкарва допълнително пари на втория етаж. Нямам никаква представа защо мъжете толкова я харесват. — Тя отново се обърна, разпусна косата си с една ръка, а с другата разкопча кадифеното си деколте. — О, Соломон, толкова много те желая. Никой никога не ме е задоволявал така, както ти… никога… — Тя дръпна дантелените връзки на долната си риза и пищните й гърди изскочиха. — Желая те, Соломон, скъпи. Искам устата ти, тялото ти. Сега вече мога дати дам всичко. Можеш да заемеш мястото си до мен. Всичката тази земя — тя направи жест с ръка — пазих за теб. Вземи ме… вземи ме сега, тук. — Тя разтвори ризата му, обви ръце около врата му и погали косата му. — Обичам те, Соломон. Само теб. Колко дълго чаках този момент. Колко дълго чаках да се върнеш при мен.

Той свали ръцете й от себе си.

— Не, Бланш.

— Искам те, скъпи. — Тя се надигна, за да го целуне. — Моля те, помогни ми да прогоня болката.

— Не — каза тихо той.

Времето за любов с Бланш беше отминало. Изведнъж се замисли дали тя не го бе накарала да няма доверие в никоя жена. Никога не бе вярвал на жена след Бланш и отказа й да тръгне с него. Това беше станало преди много години и той вече нямаше нужда от женска топлина.

— Ти си изморен. Изморен от пътуване, от работа. Ела вкъщи… Ще накарам готвача да ни сервира закуската в леглото. Можем да останем там с дни.

— Какво искаше да кажеш с това „Пазих тази земя за теб“?

— Ами хората ми се грижеха индианците да не мародерстват тук, а също така плащах данъците, скъпи. Знам колко много си привързан към земята на стария Джонсън. Не че би искал да живееш в тази пустош, след като можеш да останеш в моя дом… след като можеш да управляваш прекрасното ми ранчо. Помисли за приемите, които можем да даваме, за положението, което ще придобиеш, ако се ожениш за мен. Аз съм много влиятелна личност във Форт Бентън, скъпи мой. Ти ще имаш власт…

— Ще ти се отплатя, Бланш — каза бавно Соломон.

Голите й гърди се триеха в неговите. Когато беше момче, тялото на Бланш го възпламеняваше, но сега виждаше в нея само една глупава, задъхана жена.

— Отплати ми се сега, скъпи — прошепна дрезгаво тя, сложи ръката му на гърдата си и бавно започна да я движи. Притисна се към него, ръцете й посегнаха към панталоните му.

— Кажи ми какво знаеш за Фанси, Бланш. Защо замина тя?

Бланш спря и го погледна. Той дръпна ръката си, я тя облиза устни. Дишаше тежко.

— Трябва ли да ровим из миналото, скъпи?

— Да, трябва.

Беше жесток, но искаше да нарани Бланш, да я накара да си плати за изгубените години без Кип.

Соломон чу някакъв шум в храстите и видя Гарнет, която вървеше към тях. Тя се спря пред него и сложи ръце на хълбоците си.

— Обеща ми, че няма да ме оставяш. Изплаших се. — Тя погледна към Бланш, която бързо закопчаваше копчетата на роклята си. — Лейди, аз самата много бих се гордяла с такива пъпеши.

Соломон сложи ръка на главата на Гарнет и леко я разтърси. Тя се нацупи.

— Добре, аз съм дете. Изплаших се, че съм останала сама, а ти стоиш тук с тази жена, която няма достатъчно разум, за да остави тези неща за леглото си… защото твоето е заето. От мен. Разбираш ли? — Тя не сваляше поглед от пазвата на Бланш. — Натъпка ли ги обратно? — попита тя с любопитство.

Соломон отново я разтърси и тя се притисна в него, отвръщайки на странната му милувка. Това малко момиче беше единствената топлинка в живота му. Не искаше тя да се замесва в жестокото му минало.

— Това е една стара приятелка. Гарнет, поздрави Бланш.

— Трябва ли да си тръгна и да ви оставя сами? — промърмори Гарнет.

— Здравей, Гарнет. — Бланш погледна към Соломон и се усмихна топло. — Твое ли е?

— Вече да. Гарнет е дъщеря на Фанси.

Сините очи на Бланш се стрелнаха към момичето и забелязаха чертите на брата и сестрата. Намръщи се за момент и Соломон се зачуди какво ли си мисли. Какво знаеше тя за Фанси? За Дънкан? Беше ли играла някаква роля в падението на Фанси?

По гърба му пробяга студена тръпка. Бланш беше суетна жена и ненавиждаше другите красиви жени, а Фанси беше толкова крехка…

Бланш изведнъж се усмихна.

— Тя също е добре дошла. Винаги съм искала да имам дъщеря.

— Не мисля, че ще ти харесам.

Бланш, очевидно потресена, направи няколко крачки назад. Насили се да се усмихне.

— Е, поне вече нямам въшки — заяви гордо момичето.

Бланш се хвана за сърцето. Погледна към Соломон, после отново към Гарнет.

— Да… е… това е добре. Соломон, ще те чакам… помогни ми да се кача на коня, ако обичаш.

Когато Бланш се отдалечи, хвърляйки му един последен подканващ поглед, Гарнет хвана ръката на Соломон.

— Тя е безпомощна и не струва и пет пари. Не би издържала и един ден на Барбари Коуст.

Соломон гледаше как Бланш се отдалечава. Не му харесваше този гняв, който се надигаше в него, желанието за отмъщение. За момент му се прииска да я нарани жестоко — както бе наранена Фанси. Но той никога не се беше отнасял така с жена и никога нямаше да го направи.

Вдигна Гарнет на гърба на кобилата и тя поклати глава.

— Предполагам, че много ти се искаше да я чукаш, въпреки че самата мисъл за това е отвратителна. Двама стари хора… — Тя потрепери. — Наистина е отвратително.

— Отиде да видиш това копеле, нали? — попита Дънкан, когато Бланш слезе от коня.

Тя му хвърли юздите, с което му напомни, че е само неин работник, после бавно мина покрай него, към голямата елегантна къща, която искаше да сподели със Соломон.

Дънкан я сграбчи за рамото и я завъртя обратно. Тя вдигна ръка и го зашлеви. Беше се върнала от света на мечтите, за да попадне в действителността, грозна като осакатените ръка и крак на Дънкан.

— Недей да се държиш по този начин с мен, Дънкан. Това не ми харесва.

Той й се ухили, без да обръща внимание на пламналата си буза. Приглади русата си коса, която беше същата като на Едуард.

— Докосвал съм те много пъти и ти будиш и мъртвите с виковете си, когато си под мен.

Мразеше го, че й напомня за нуждите й, които само Соломон можеше да задоволи. Тя се задъха. Очите му се плъзнаха по деколтето й и се присвиха, когато се спряха на едно разкопчано копче.

— Чукала си се с Улф, нали?

— Не.

Бланш се обърна и тръгна към двуетажната къща. Беше родила на Бък синовете, които искаше, и беше платила скъпо за белите камъни, боядисаните колони и двете хиляди акра първокачествена земя.

Бланш тръсна глава. Соломон щеше да дойде при нея. Мъжете не отказваха на Бланш Натсън. Щеше да му даде време да се осъзнае и щеше да подкупи момичето. Тогава Соломон отново щеше да бъде неин. Великолепният, силен, арогантен Соломон.

Когато влезе в къщата, Бланш развърза кадифената панделка от врата си и я хвърли на една маса в салона.

— Мери, затопли банята и побързай — нареди тя на мексиканката, която стоеше до вратата.

После се качи по стълбите към голямата спалня, която беше нейна, преди Бък да умре. Хвърли се на покритото с дантели легло и се взря в балдахина. Сграбчи възглавницата и я притисна към болезнените си гърди. Намръщи се, спомняйки си миналото. Соломон беше заминал да търси сестра си, едно петнайсетгодишно момиче, за което Дънкан и останалите непрекъснато се хвалеха, че са имали. Дънкан каза, че е тръгнала с някакъв калайджия, за да избяга от бдителния поглед на брат си.

Бък поиска още едно дете веднага щом се роди Кип. Настояваше, молеше, обещаваше й прекрасни бижута, за да си намери друг любовник, който отново да я заплоди. Един ден в пристъп на ярост той я би жестоко. Тя нямаше към кого да се обърне за помощ, а трябваше да защитава Кип. Преди Кип да е станал на три месеца, Бланш намери друг тъмнокос мъж, който й напомняше за Соломон с пламтящите си черни очи и силно, мускулесто тяло. Уилям й беше доставил удоволствие и Бък разбра за връзката им. Беше доволен и очакваше второто си дете. Но кожата на бебето беше прекалено тъмна, с меден оттенък. Бланш отново изпита мъка, макар и поизбледняла с времето. След като я наби заради това, че бе спала с индианец, Бък уби Уилям и й нареди да убие „червенокожото си копеле“.

Но Бланш обичаше бебето си. Една индианка й обеща да го отгледа далеч от ранчото, да го заведе в Канада и да го скрие от Бък и хората му.

Бланш хвана гърдите си. Соломон. Имаше нужда от него, имаше нужда от силата му. Имаше нужда от него в леглото си.

Вратата на спалнята се отвори и затвори. Ключът изщрака.

— Дънкан, излез — заповяда тя, без дори да се обръща към мъжа, който беше неин любовник в течение на дълги години.

Но той познаваше моментите й на слабост. Понякога я познаваше по-добре от самата нея и тя го мразеше за това.

Обърна я по гръб, на лицето му беше изписано желание. Вдигна нагоре полите й и разкъса фустата й. Влезе в нея грубо.

Желанието сграбчи и нея и тя извика, отдавайки се на нуждата си, докато мъжът смучеше и хапеше гърдите й. Когато Дънкан свърши, тя го отблъсна и стана от леглото. Застана с лице към него, приглади полите си с треперещи ръце. Трепереше от гняв и страст към Соломон… само към Соломон.

Дънкан се облегна на възглавниците.

— Как смееш! — каза тя, а тялото й се тресеше от ярост.

— Изглеждаше така, сякаш имаш нужда точно от това — отвърна спокойно той и също стана. — Имаш син от мен, нали така? Едуард е хубаво момче, така че сигурно сакатите ми ръка и крак не са били от голямо значение тогава, нали?

— Отсега нататък ще стоиш далеч от мен.

— Защото имаш планове за онова копеле, Улф?

— Винаги съм обичала Соломон.

— По дяволите, Бланш. Ти обичаше всички ни, не е ли така? — Дънкан се ухили.

— Ако Соломон разбере, че ти си принудил сестра му да проституира, ще те убие — отвърна Бланш с лека усмивка.

— Ще го чакам. Но ти пък не можеше да понасяш сестра му. Това, че привличаше мъжките погледи, дори този на Бък. Трябваше да изприказваш много сладки приказки, за да го откъснеш от нея, не беше ли така?

Бланш внезапно почувства страх. Дънкан беше в състояние да нарани всеки човек, а досега тя успяваше да го контролира. Той нямаше сърце.

— Ти нарани Соломон и ще си платиш за това.

— Е, няма ли да е срамота да загубиш таткото на Кип толкова скоро след като го намери?

— Само да кажеш нещо на Кип и ще… — Обзе я сляпа ярост.

— Той е толкова хлътнал по онази комарджийка, че не може да забележи колко много прилича на баща си.

Дънкан сложи ръка на колана си. Пръстите на дясната му ръка стояха непрекъснато свити заради огнестрелната рана отпреди години. Лявата ръка му служеше бавно, тромаво. Друг куршум бе раздробил капачката на коляното му. Бланш никога не узна кой го беше прострелял, нито пък искаше да узнае. Един ден интригите на Дънкан щяха да го изпратят в гроба.

— Какво ще кажат хората, когато разберат, че имаш трима синове от трима различни мъже? Че си родила индианче? Къде тогава ще отиде репутацията ти? Ще ти кажа къде — в помийната яма. Между другото, Едуард е попрекалил с една проститутка и има нужда от пари, за да й затвори устата. В противен случай ще се погрижа да се удави.

Бланш се приближи към голямото бюро от черешово дърво. Взе една шепа златни монети и ги хвърли към него. Забавляваше се да го гледа как несръчно събира златото от персийския килим.

— Не й причинявай зло и не ме докосвай отново, Дънкан — повтори тихо тя. — Или ще се погрижа Едуард да не фигурира в завещанието ми.

Дънкан стисна зъби и удари шапката в дланта си.

— Не би лишила от наследство собствения си син, Бланш — каза той и се ухили. — Прекалено добра и любяща майка си.

— Едуард е единствената причина ти все още да си тук — напомни му тя.

— Ти си страстна жена, Бланш. — Той си сложи шапката и кимна. — До следващия път, когато се чувстваш самотна.

— Никога повече за теб, Дънкан. Не мога да понасям да ме докосваш.

Петнайсет минути по-късно Бланш се потопи в ароматизираната вода и започна да крои планове как да привлече Соломон в къщата си. Щеше да се наложи да задържи момичето — очевидно беше привързан към това дете със сплъстената коса. Бланш направи усилие да не се намръщи; бръчките щяха да загрозят прекрасното й лице.

— Мери, ела да ми втриеш благовонно масло.

Соломон. Кип имаше нужда от баща си, който беше силен мъж. Едуард имаше нужда от Соломон, който да озаптява буйния му нрав. Едуард непрекъснато се забъркваше в скандали, изразходваше цяло състояние за проститутки и да затваря устата на хората.

Соломон щеше да е много красив в колосана риза и черен редингот. Чудесно щеше да е до нея в ранчото, в обществото във Форт Бентън, на екскурзии до Сейнт Луис и на изток. Той беше мъж, който караше хората да го уважават, и тя щеше да го има.

Бланш затвори очи, припомняйки си лицето му, озарено от първите лъчи на слънцето. Мъжът, който желаеше, беше тук — горещ, страстен, очакващ. Беше виждала огъня в очите му в дните, когато му беше достатъчно само да усети уханието й. Щеше да го почака да се осъзнае.