Съдби в окови

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Колин удържа на думата си. Леко бутна Синджан в господарската спалня и заключи вратата след себе си. Не отделяше очи от нея, дори когато пусна ключа в джоба на жилетката си. Проследи я как отива до средата на просторната стая. Тя спря и обгърна с ръце раменете си, сякаш й беше студено.

— Искаш ли да запаля камината?

Тя поклати глава.

— Може би идеята ми ще ти хареса. Все пак след малко ще останеш чисто гола, а не искам да трепериш от студ. Искам аз да съм причината.

Значи той бе имал предвид мъжко наказание, помисли тя и го погледна. Съпругът й напълно се владееше. Изглеждаше зъл, решителен, някак странно вбесен. Не беше казала нищо, с което да предизвика този гняв, поне не на масата. Сигурно отново бе усетил мириса на пчелен восък и лимон.

Слава Богу, Синджан беше сестра на двама братя, Бог да ги благослови, изключително своеволни, твърдоглави и интелигентни, от които бе научила много неща за мъжете, за техните странни възгледи и непонятното им поведение.

Пред нея стоеше Колин и се държеше като султан, а тя явно трябваше да играе ролята на робиня. Хареса й тази идея. Щеше да и хареса още повече, ако той се смееше и шегуваше. О, да, бяха необходими воали, безчет разноцветни воали, с които да танцува за него и…

— На какво, по дяволите, се смееш?

— На воалите.

— Джоан, да не си се побъркала?

— О, не. Просто си представях, че си Великия султан, а аз — твоята робиня за тази нощ. Бях обвита с воали и танцувах за твое удоволствие.

Той застина напълно объркан. Тя беше непредсказуема. Никога не можеше да отгатне какво ще изрече или извърши в следващия миг. Дори когато кажеше нещо, което беше очаквал, той продължаваше да се смущава от простия, искрен и лишен от скрит умисъл начин, по който се изразяваше. Това не му харесваше.

— Намирам идеята ти за очарователна. И ти е дошла на ума съвсем навреме. Тази нощ обаче ти просто ще танцуваш гола за мое удоволствие. Ако имаш нужда от акомпанимент, ще ти пляскам с ръце. Следващия път, когато се върна от Единбург ще донеса воали. Тогава ще можем да опитаме отново, като се придържаме по-близо до твоето предложение.

— О, значи възнамеряваш сутринта да заминеш? Сигурно преди зазоряване? Докато аз още спя, естествено. Разбирам, Колин. Последното нещо, което ти се иска сега, е пред теб да застане прочувствената ти съпруга и да те умолява да не я оставяш отново тук сама, да не я оставяш затворничка в твоя дом, в твоите земи, в твоята проклета чужда страна. Допускаш ли, че мога да повлияя на решението ти да заминеш? Не, аз не мисля, че мога. О, да, не бива да забравям и приятните ти роднини, в чиято компания ме оставяш. Леля Арлет е истинско съкровище. Мрази теб, мрази и мен. Доколкото разбирам, единствените двама, които обича, са брат ти и баща ти, който я измамил, поне според нея. Що се отнася до Сирена — не знам дали тя принадлежи на този или на някакъв приказен свят. Тя е луда, но симпатична луда. А децата? Защо просто да не продължа да ги бия всеки път, когато ми се прииска да го направя.

— Не искам да спорим повече тази вечер. Просто разбери, Джоан, че докато отсъствам, не трябва да правиш нищо, без да сме се уговорили за това. Нищо. Опитай се да се държиш мило с моите близки и с децата ми. Това е всичко, което очаквам от теб.

— Върви по дяволите, Колин.

Той забеляза как тя вирна брадичка и усети, че пулсът му се учестява, а кръвта нахлу от главата в слабините му. Защо това момиче, което го желаеше така открито и настойчиво в Лондон, което по време на целия път до Шотландия го умоляваше да се докосне до неговото мъжко тяло, сега се бе превърнало в такава опърничава жена. В шербруково-сините очи не горяха пламъците на изгарящо желание, а проблясваха ледени лунни огньове. Но това също го възбуждаше.

Направи крачка към нея. Тя не помръдна. Нямаше намерение да му позволи да я гони из господарската стая, въпреки че веднъж беше чула Алекс да пищи, докато Дъглас я гонеше и Синджан знаеше, че това, което са направили, след като писъците изведнъж секнаха, е било прекрасно. Но тази вечер нямаше да бъде прекрасно.

— Ще ти позволя да ме целунеш, Колин. Това ми е много приятно. Вече ти казах.

— О, да, ще те целувам.

— Ако искаш, и аз ще те целувам.

— Да, очаквам да ми върнеш целувките.

— Не, имах предвид, че мога да целувам и галя… члена ти, ако желаеш. Достави ми истинско удоволствие онзи път, когато те чувах как стенеш и виждах тялото ти да се стяга и потръпва от нещата, които ти правех.

Той замръзна на място. Преглътна. Беше много възбуден. Бързо си я представи надвесена над него да го докосва с устни и ръце. Още усещаше върху корема си разпилените й коси.

— Не, не искам да правиш това — каза той и усети как тялото му възнегодува,

— Защо? Тогава ти хареса, сигурна съм. Само не разбрах защо ме накара толкова прибързано да спра. Тъкмо бях схванала как се прави. Тази вечер бих могла да го правя до безкрай. Не искам да ми правиш нищо друго. Вече решихме, че няма да го правиш. Прекалено голям си.

— Обясних ти, че още нищо не разбираш. За едно толкова интелигентно и високообразовано момиче като теб невежеството ти в тази област е наистина смешно. Аз ще се любя с теб, Джоан, и ще проникна в теб така, както се очаква от мен като мъж и както всички мъже и жени се сливат в едно още от мига, в който Бог е отворил Рая за човеците.

— Много добре. Виждам, че мнението ти по този въпрос е категорично. Само исках да проверя накъде духа вятърът… Съгласна съм да направя компромис, Колин. Мисля, че ще успея да издържа един път. Няма да е чак толкова непоносимо. Но не мога да ти позволя да го направиш повече от един път. Ще бъде жестоко да настояваш.

Не можа да потисне смеха си. Божичко, колко му беше липсвала, въпреки че се бе старал да не мисли за нея. Искаше му се да бъде с жена, но не го бе направил, въпреки че няколко дами му бяха отправили такива красноречиви покани, че само един слепец не би ги разбрал. Но той не се бе докоснал до друга жена и беше мислил само за нея, за дългите й бели крака и най-вече за изключителното й чистосърдечие. Той изпсува. И за миг не му бе минала мисълта, че тя може да вдигне ръка срещу дете, срещу което и да е дете, даже не и срещу Дахлинг, колкото и непоносимо досадна да е понякога.

— Не, ще направим всичко така, както е редно. Аз съм се въздържал, а по природа не съм мъж, скроен за безбрачие. Ще те обладая толкова пъти, колкото ми се иска да го направа и ти ще изпиташ истинска наслада. Довери ми се, Джоан.

Тя не помръдна от мястото си, даже мускулче не трепна по нея.

— Ти ме принуждаваш да се разкрия, направо да се, унижа, а това никак не ми е приятно — тя пое дълбоко въздух и го погледна право в очите. — Аз не съм бременна, Колин.

— Още по-добре, че не си. И двамата имаме нужда да бъдем по-дълго заедно, преди да родиш моите деца, имаме нужда от повече взаимно разбиране. Ти трябва да разбереш какво е мястото ти в моя дом и какво очаквам от теб.

— Не. Имам предвид, че точно сега не съм бременна.

Чак му идеше да закрещи от безсилие. Почувства как кръвта, нахлула в слабините му, шеметно се качва обратно към главата му. Ако беше пълнолуние, щеше да изкачи голите възвишения Ламонд и да вие и се скита като куче по тях.

Погледна я с последна искрица надежда.

— Имаш предвид, че си разбрала, че не си бременна още миналата седмица?

— Не, сега разбрах това. Ей сегичка, докато говорим.

— Може би вече си накрая?

— Не.

Очакваше ли той тя да му каже истината? Всъщност очакваше.

— Добре, проклета да е преизподнята.

— Това е любимата ругатня на братята ми с изключение на Тайсън, който е свещеник.

— Мисля, че съм ги чувал достатъчно много пъти да я произнасят. Всеки път се нахвърляха върху мен с тези думи.

— Те ме обичат — каза просто тя и изчака. Той не каза нито дума, въпреки че на външен вид не му личеше да се е затворил в себе си, но или не намираше подходящите думи, или не можеше да ги изрече. — Да — предизвика го тя, — проклета да е преизподнята!

— Ела при мен и ще те целуна.

Това нямаше да реши проблема, но тя не се съмняваше, че ще й бъде приятно. Тръгна към него, без да се поколебае.

— Ще ми бъде приятно. Благодаря ти, Колин.

Това не е най-съвършената от целувките на Колин, помисли тя, изгаряща от желание да я целуне по начина, по който я беше целувал през първата им брачна нощ. Той леко я отблъсна от себе си, но задържа ръцете си върху раменете й. Вдиша от сладостния й аромат. Усети нежната й плът под пръстите си.

Тя каза, без да отделя очи от устните му.

— Единбург е само на половин ден път от тук.

— Да, знам.

— Ще можеш ли да си идваш на три-четири дена, Колин.

— Да, но няма да го направя. Поне докато не уредя всичко така, както искам.

— Знаеш ли къде е Робърт Макферсон? Говори ли със стария господар?

— Нямам представа къде е Робърт Макферсон сега. Може да ме е, последвал. Не знам. Най-вероятно е останал в Единбург и се опитва да се добере до мен там. Засега не е правил никакви опити. Срещнах се със стария Латхам, баща му. Той не разбира защо Роби се държи като страхлив глупак. Пратил е съобщение на сина си да отиде да го види, но поне до днес той не се е появявал. Каза ми, че Роби настоявал пред него, че докато не получи доказателства за моята невинност, няма да се съгласи с баща си. Ще видим какво ще стане. Рано или късно той ще дойде при мен.

— Защо просто не го убиеш?

Като чу въпроса й, Колин премигна от изненада и бавно отговори.

— Ти си жена.. От жените се очаква да бъдат нежни и любящи, да презират насилието и войната. А ти искаш да го убия?

Тя за миг като че ли се замисли, след което кимна и каза:

— Да, мисля, че трябва да направиш точно това. По всичко личи, че е неуравновесен тип, нещо като леля Арлет. Не ми се живее със страха, че всеки миг може да те рани или убие. Да, мисля, че трябва да го убиеш, но да го направиш умно и предпазливо.

Той сякаш загуби дар слово.

— Мога да пиша на братята ми и да ги питам кой най-добрият начин за действие.

— Не — възвърна той способността си да говори, — о, не, не прави това. Чуй ме, Джоан, възможно е той да няма нищо общо с онази неприятност. Самият аз не мисля така, но все пак това е възможно. В крайна сметка ти беше тази, която пострада в Единбург, а Роби е изключително точен стрелец. Трудно ми е да повярвам, че не е улучил целта си.

— Забравяш за Лондон. И искам да ти кажа, Колин, че е твърде меко да се нарече един опит за убийство неприятност.

— Не съм сигурен, че е било опит за убийство. Вероятно е, но не е сигурно.

— Значи ще останеш в Единбург, докато или той те убие, или ти го убиеш при самоотбрана?

Той й се усмихна накриво.

— Точно така виждам нещата.

— Понякога си мисля, че мъжете са доста мекушави.

— Не ми се ще да ме обесят.

— О… но ти си достатъчно умен, за да не оставиш у никого съмнение, че си го убил. Нали?

— Не знам! Досега не съм убивал никого преднамерено.

Той я освободи и проследи с поглед как тя отиде до едно от креслата — изключително красиво кожено кресло — и застана зад него.

— Аз също. Въпреки това иска ми се да помислиш сериозно върху въпроса. А сега, Колин, моля да ми поискаш извинение за лошото ти отношение към мен днес.

Той се наежи — все едно нажежен до червено ръжен — срещу нея.

— Ние двамата се бяхме договорили, Джоан. Ти не удържа на своето обещание. Не ми се подчини.

— И ако не бях неразположена, щеше да ме накажеш?

— Любенето не е наказание, по дяволите!

— Ха! Аз съм твоя жена и имам достатъчно основания да считам, че е! Това е нещо болезнено, унизително и въобще не е приятно, освен за мъжа, който би могъл да начука някоя коза й пак да изпитва удоволствие!

Той изпсува. Ругатнята не беше нито нова, нито непозната за Синджан, но тонът, с който я произнесе, й подсказа, че търпението му е почти изчерпано и нервите му опънати до скъсване. Но тъй като тя беше човек с възпитание, каза:

— Добре, Колин. Ще ти простя, въпреки че ти не намери сили да ми се извиниш. Ще продължа да слагам в ред замъка, но искам да знаеш, че изхарчих всичките си двеста паунда.

— Чудесно. Значи най-после ще престанеш да завираш носа си навсякъде.

— О, не. Ако не ми осигуриш необходимите средства, просто ще се усмихна и ще оставя мисис Ситън да напомня на всички как ти, графът преследвач на богатства, си успял да се докопаш до заможна жена.

— Да продължи?

— О, да. Изпитва истинско удоволствие да говори на тази тема. Дори ме заобича, защото аз съм бездънно гърне с жълтици. Никак не ми беше трудно да я спечеля на своя страна.

Той имаше усещането, че затъва в коварното торфено блато Кели и няма никаква надежда за спасение.

— Ще говоря с нея и ще й кажа да държи езика си зад зъбите — това беше само един нещастен опит да демонстрира спокойствие и той добре го знаеше. Тя не биваше да му се присмива обаче. Колин въздъхна и каза. — В интерес на истината върнах се вкъщи, за да те видя. Да видя и децата, разбира се. Бих искал да направиш опит да спечелиш симпатиите им.

— Децата могат да направят всичко, стига самите те да са взели решението. Филип и Дахлинг не са по-различни от другите деца. Всъщност аз съм много доволна от развитието на нашите отношения.

— Ти си на деветнадесет години, а не на деветдесет и девет! Не можеш да знаеш всичко за децата.

— Разбира се, че знам. И твоите са непредсказуеми вироглави и изключително изобретателни. Но в никакъв случай не са лоши и злобни. Ще видим какво ще се получи от всичко това. Ще бъде добре, ако останеш и им помогнеш да видят колко е симпатична тяхната мащеха.

— Заминавам за Клекманашейър, за да уредя закупуването на овцете. Животните са от Беруйк. Ще се прибера, когато свърша тази работа и когато Робърт Макферсон е или мъртъв, или съм се убедил, че е невинен.

Синджан го погледна изпитателно.

— В кабинета съм оставила няколко списъка, отнасящи се до селяните, които посетих. Надявам се, че ще благоволиш да ги прегледаш.

Той изруга отново, но тя не каза нищо повече, мина зад старомодния ориенталски параван и облече нощницата си.

Той замина на следващото утро, докато тя все още спеше.

Синджан се усмихна, когато огромният часовник във вестибюла отброи дванадесет удара. Полунощ. Не й оставаше много да чака.

И наистина не чака. Не бяха минали и десет минути, когато тя чу тихия стържещ звук, сякаш бързоноги плъхове се катереха зад ламперията. Разнесе се и познатото стенание, и подрънкването на веригата.

Тя седна бавно в леглото и преброи до пет. Накрая изпищя така ужасено, че изплаши самата себе си.

— О, моля те, спри, престани, ти казвам! О, небеса! Имай милост. Имай милост! — след това започна да нарежда. — Не мога, повече, да издържам. Ще трябва да напусна този замък, който е пренаселен с признаци. Ах, Перлена Джейн, недей, моля те!

Най-после, звуците спряха.

Тя се подхилваше самодоволно, когато след час се измъкна от леглото.

Филип потръпваше в съня си. Сънуваше как пъстървата, която бе уловил предната седмица, когато Мърдок Дребосъка го заведе на Док Левън, се съпротивлява. В съня му рибата ставаше все по-голяма и устата й беше достигнала размерите на отворена врата. Мърдок Дребосъка го докосна и му каза, че е рибар от класа и гласът му започна да утихва все повече и повече…

Но това не беше нито ръката, нито гласът на Мърдок Дребосъка. Изведнъж пъстървата изчезна и той отново се озова в леглото си, но не беше сам. Отново почувства до тила му да се докосват нежни пръсти и чу един мил глас да му казва.

— Ти си умно момче, Филип. Ти си много умен и много мил. О, да, ти наистина си добро момче — той се надигна и видя до леглото си протегнатата към него ръка на една мъртва жена.

Косата й беше дълга, почти бяла, а самата жена беше облечена във феерична рокля. Беше млада и красива, но приличаше на призрак. Ръката й се намираше само на няколко сантиметра от него, а пръстите й бяха по-бели и от роклята.

Филип преглътна и в следващия миг изпищя с цяло гърло. Грабна завивките си и ги метна върху главата си. Сънуваше кошмар и пъстървата се бе превърнала в призрак, това беше всичко. Но той плътно притисна глава в пухения дюшек и държеше завивките като удавник сламка.

Нежният глас отново достигна до слуха му.

— Филип, аз съм Невестата-дева. Новата ти мащеха вече ти разказа за мен. Аз я закрилям, Филип. Вашата Перлена Джейн се страхува от мен. На нея хич не й харесва начина, по който двамата с Дахлинг се опитвате да изплашите Синджан.

Гласът внезапно секна. Филип не смееше да пошавне в леглото. Не му достигаше въздух и той направи тунелче под завивките до ръба на леглото. Пое си дъх и продължи да чака. Кръвта биеше в слепоочията му.

Не посмя да отметне завивките от главата си, преди да е настъпила зората. Бледата утринна светлина струеше в спалнята му. Нямаше никакви следи от някои или от нещо. Нямаше следи и от Невестата-дева.

Синджан се зае с обичайните си задължения привидно спокойна и усмихната, но всъщност я разкъсваше желанието леля Арлет да падне в някой дълбок кладенец и да се удави. Колин беше заминал преди четири дена и тя му беше толкова ядосана, че от време на време цялата се разтърсваше от гняв.

Изкушаваше се да тръгне за Единбург. Но дали щеше да го завари там? Можеше да е в Клекманашейър или Беруик. Проклетникът му с проклетник!

Сандъците с багажа и кобилата й Фени пристигнаха късно тази сутрин. Докара ги Джеймс, който беше старши в конюшнята на Нортклиф Хол, придружен от още трима прислужника. В Нортклиф Хол всичко било наред, включително и майка й, Овдовялата графиня, която според Джеймс била малко оклюмала, защото вече нямала за чие усъвършенстване да се грижи. Докато Джеймс предаваше писмата на Синджан, той забеляза Дулчи, която му се усмихваше така, сякаш той е принц и за него беше истинско удоволствие да прекара вечерта във Вер.

След като изпрати Джеймс и другите прислужници на другата сутрин с пълни торби храна за тях и писма за семейството, Синджан отиде в конюшнята и сама оседла Фени.

— Кобилата е чудесна — заяви Мърдок Дребосъка. Младият Остал, който едва бе навършил двадесет и две години, го подкрепи горещо. Джордж II, мелез с неизвестен произход, неистово започна да лае, когато усети миризмата на новото животно. Крокър сгълча песа на такъв цветист език, че Синджан се закле непременно да го наеме за учител.

Денят беше топъл и ясен. Синджан изведе Фени на покритата с чакъл алея, която скоро бяха разширили и насипали с нови камъчета по нейно нареждане. Тя естествено се надяваше господарят да плати за направеното, когато се върне. Усмихваше се доволно. Беше наредила да се направят и други подобрения още в деня, когато Колин повторно замина. Ремонтираха покривите на три от селските къщи. Тя закупи седем кози и ги разпредели между селяните с деца и бебета. Изпрати мистър Ситън на когото никога не му омръзваше да важничи пред съседите си и търговците, да купи зърно и най-необходимите земеделски сечива. Тъкмо навреме селяните получиха много варели и няколко дузини пилета. Да, тя беше затънала до гуша в работа, захващаше се с всичко и ако Колин не се върнеше скоро, никой нямаше да се учуди, ако започне да строи ново крило на замъка Вер. Беше дала поръчка и на местната шивачка да ушие знамена за четирите кули. Националният костюм на Кинросови беше в червено, тъмно тревисто-зелено и черно. Искаше й се да види Колин, облечен в шотландска поличка, но това облекло беше забранено със закон след битката при Кулоден през 1746 година. Това беше жалко, но все пак знамената гордо щяха да се веят в цветовете на носията.

Синджан пришпори Фени в галоп и не отпусна юздите почти до самия край на Лок Левън, където спря, за да може кобилата да пие от студената вода на езерото. Погледна към хълмовете на изток, които се простираха чак до възвишенията Ламонд. Дори от това разстояние петната лилав пирен, пръснати между скалите, се виждаха с просто око. На запад се ширеше свежа, буйна и сочна зеленина. Всяко парче земя беше обработено и засято с овес, ечемик и ръж. Това беше земя на крайностите. Толкова вълнуващо красива, че цялата й душа потръпваше от възхита, докато я съзерцаваше. Сега това беше нейната родина. Нямаше връщане назад.

Тя потупа гъвкавата мускулеста шия на Фени.

— Аз съм романтичка, а ти си дебелана — каза тя и вдъхна свежия въздух, напоен с лекия, но остър мирис на орлови нокти и пирен. — Дъглас ти позволяваше да ядеш до насита, нали? Това, от което имаш нужда, моето момиче, е здраво препускане.

— Понякога и аз казвам същото на жените, с които съм.

Синджан се изви леко в седлото. На шест стъпки разстояние от нея видя мъж, яхнал великолепен черно-кафяв кон. Защо Фени не беше изцвилила?

— Чудя се защо кобилата ми не ме предупреди за вашето присъствие — каза високо тя, като се надигна на седлото и го погледна.

Той се намръщи. Щеше да бъде по-доволен, ако я бе изплашил поне малко. Или да я беше стреснал с неочакваното си появяване. Може би тя не беше съвсем в ред с ума си и не беше схванала шегата му.

— Кобилата не ви предупреди, защото в този момент пиеше вода от езерото. Казват, че тази вода има вълшебна сила и конете пият от нея, докато им се издуят коремите.

— В такъв случай не трябва да й позволявам да пие повече — Синджан леко придърпа юздата, за да изтегли муцуната на Фени от водата. — Кой сте вие господине? Наш съсед ли сте?

— Считам се за съсед. А вие сте новата графиня Ешбърнхам.

Тя кимна.

— Доста сте хубава, в интерес на истината. Очаквах да видя някоя кривозъба вещица, след като притежавате толкова голямо богатство. Колин сигурно се има за най-големия късметлия.

— Радвам се, че не съм вещица, защото ако бях такава, Колин никога нямаше да се ожени за мен, независимо от богатствата, които имам. А що се отнася до това дали се счита за късметлия, не мога да ви отговоря.

Той свъси вежди и каза:

— Колин е глупак. Не заслужава уважението на никоя жена.

Този път, когато заговори, тя го разгледа по-внимателно. Беше висок, може би по-висок от Колин, въпреки че беше трудно да определи точния му ръст, защото седеше отпуснат върху гърба на жребеца си. Върху лицето му бе изписано задоволство. Дрехите му бяха с отлично качество и му стояха безупречно. Беше много слаб, някак направо деликатен, въпреки че такова определение за мъж си беше чист абсурд. Имаше въздълга пухкава коса, челото му беше високо и широко. Лицето му беше е префинени черти — нежни и почти женствени, с бяла кожа, бледосини очи, а извивката на брадичките и скулите беше по женски изящна. Нима този толкова красив мъж можеше да бъде зъл?

— Кой сте вие? — попита тя.

— Робърт Макферсон.

— Така и предположих.

— Наистина ли? Е, това улеснява нещата. Какво ви наговори онзи мръсник за мен?

Синджан поклати глава.

— Вие ли се опитахте да убиете Колин в Лондон?

Тя съобрази, че не е бил той. Изненадата в очите му беше твърде искрена, ръцете му стиснаха юздите твърде бързо и рязко, за да е бил той. Значи явно е било случайно съвпадение. Той се засмя, пропъди една муха от шията на жребеца си и каза:

— Възможно е. Винаги, когато ми се предостави и най-малката възможност, опитвам се да не я изпусна.

— Защо бихте искал да убиете Колин?

— Той е долен убиец. Уби сестра ми. Счупи й врата и я хвърли от една скала. Не е ли това основателна причина?

— Имате ли доказателства за такова обвинение?

Той приближи жребеца си до кобилата, която неспокойно отметна глава назад и облещи очи, усетила мириса на самеца.

— Не се приближавайте повече, ако обичате — Синджан успокои с няколко напевни думи Фени, без да обръща внимание на Робърт Макферсон.

— Не проумявам защо не се страхувате от мен. Сега сте в моя власт. Мога да направя с вас каквото пожелая. Мога да ви изнасиля и да излея семето си в утробата ви. Може да забременеете и детето да бъде от мен.

Тя наклони глава на една страна и изпитателно го изгледа.

— Звучите като слаб актьор във второкласна пиеса на „Друри Лейн“. Мисля, че това е странно.

Робърт Макферсон се смути.

— Кое му е странното, по дяволите?

Синджан му отговори, зареяла поглед в далечината.

— Представях си ви по-различен. Не сте ли забелязал, че това често се случва? Вие сте очаквал, че съм някаква вещица, а се оказва, че не съм. Аз пък, че изглеждате като Колин или Макдъф — сигурно познавате Макдъф, нали? — но не е така. Вие сте… — тя замълча. Не беше особено дипломатично да каже хубав. Нито изящен, нито елегантен, нито красив.

— Какъв?

— Изглеждате симпатичен джентълмен въпреки лошите думи.

— Въобще не съм симпатичен.

— Сестра ви приличаше ли на вас?

— Фиона? Не, тя беше смугла като циганка, но красива. Да, тя беше по-красива, отколкото човек може да си представи. Със сини очи — като езерото през зимата. С черна като дяволска нощ коса. Защо питате? Да не би да ревнувате от духове?

— Не, не мисля. Просто съм любопитна. Знаете ли, леля Арлет, тоест мис Макгрегър, казва, че Фиона се е била влюбила в Мелкъм и предала Колин. Затова именно Колин я бил убил. Това ми се видя странно, защото Колин е най-идеалният мъж на света. Коя жена би пожелала друг мъж, ако има Колин за съпруг? Мислите ли, че това изобщо е възможно?

— Идеалният мъж! Той е мръсник, долен убиец! По дяволите, Фиона обичаше единствено проклетия си съпруг. Откакто навърши петнадесет години тя искаше единствено него и никой друг. Със сигурност не си е падала по Мелкъм, въпреки че той я желаеше. Баща ни настояваше да се омъжи за Мелкъм, тъй като след смъртта на стария Кинрос той щеше да стане господар, но тя не искаше и да чуе за това. Престана да се храни и едва не умря от глад. Тогава баща ни се предаде. Тя получи Колин, но не беше щастлива за дълго. Всичко, което сега си спомням, са непрекъснатите й обвинения срещу Колин, че й изневерява. Ревнуваше го ужасно? Само ако погледнеше друга жена, Фиона надаваше истерични писъци и се нахвърляше да му издере очите. Бързо му дотегна с налудничавата си ревност. Разбирам го, но все пак той нямаше право да се освободи от нея по този начин и после да твърди, че нищо не си спомня. Това е нелепо.

— Всичко случило се е доста смущаващо, мистър Макферсон. Едва ли ще се намерят двама души, които да разкажат за нещо по еднакъв начин. Освен това не разбирам кое е дало повод на Фиона да се съмнява във верността на Колин. Той никога не би нарушил обета, който е дал.

— Какви глупости ми говорите! Разбира се, че той наруши обета. Спеше с жени по път и над път. Някога Фиона цялата сияеше и омайваше всички със своята красота. Само като я видеха, мъжете загубваха ума си. Отначало това ласкаеше мъжката гордост на Колин. Но после ревността й зарази дори прислугата във Вер. Именно тогава той започна да спи с други жени, за да накаже Фиона. Но продължаваше да спи и с нея. Тя беше чародейка. Фиона беше една ревнива чародейка. Дори когато я ненавиждаше, той пак изгаряше от страст и неудържимо желание да бъде с нея. И тя за съжаление изпитваше същото към него. Но сега е мъртва. Мъртва, защото той се измори да бъде с нея и намери най-лесния начин да се освободи, като я убие. Трябваше да чакам покорно възмездието, защото баща ми смята, че Колин няма вина за нейната смърт. Но той е вече много стар и умът му е отслабнал. Сигурно затова отказва да предприеме някакви действия. Камериерът му ми каза, че по цял ден седял, дрънкал глупости и мечтаел на глас за отдавна отминалите нощи, когато с неговите хора извършвали набези в низините и побеждавали Кинросови. Но това вече няма значение, поне за мен. Аз ще постъпя така, както смятам за правилно. Скоро аз ще съм господарят. От няколко дни наблюдавам замъка Вер. Знам, че Колин е в Единбург и ме очаква там. За да се изправи срещу мен и може би дори да се опита да ме убие, както уби сестра ми. Аз обаче реших да действам по друг начин. Върнах се тук. Вие най-после излязохте сама. Сега ще дойдете с мен.

— Защо?

— Ще бъдете моя пленница и по този начин Колин ще ми падне в ръцете. Най-после ще видя как правдата възтържествува.

— Не мога да ви опиша колко ми е трудно да приема думите ви сериозно, след като ми говорите толкова ужасни неща.

Той изръмжа от ярост и вдигна юмрук.

— Не съм съгласна с вас — каза Синджан и с бързината на мълния го шибна с камшика си за езда през лицето.

Той изпищя. Жребецът му се подплаши и се вдигна на задните си крака, хвърляйки ездача на земята, който веднага се изправи.

Синджан не изчака да види какво ще направи. Тя пришпори Фени срещу неговия жребец и в последния момент изви встрани. Хвана юздите на коня и ги издърпа над главата му. Почувства как ръката й направо се измъква от ставата, когато жребецът се опъна, но накрая беше принуден да последва нея и кобилата й, и се изравни с Фени.

Чу Робърт Макферсон да сипе ругатни след нея. Противно на жребеца на Дъглас — Гарт, това животно въобще не се подчиняваше на гласа на своя господар! Слава Богу.

Той е много страшен човек, помисли си тя.