Съдби в окови

СЕДМА ГЛАВА

Толкова предизвикателна, толкова самоуверена, дръзка и нахална бе в опитите си да го накара да спи с нея, а се оказа, че всъщност се страхува. След всички горещи предизвикателства и покани, с които му бе досаждала, сега той се забавляваше с уплахата й да стане жена. Погледна я, защото добре разбираше, че тя се опитва да се измъкне.

Отметна завивките и се мушна в леглото при нея. Легна отгоре й и гърдите им се притиснаха. И двамата затаиха дъх.

— Това е много хубаво, Джоан — каза той и нежно я целуна, докато в същото време се притисна още по-плътно до нея.

— Сякаш си покрит с козина. Гъделичкаш ме. Много е странно, Колин.

— А ти си мека и топла като коприна, която се гали нежно по тялото.

Езикът му се стрелна между устните й, ръката му гальовно, се спусна към корема й, а после и по-надолу. Когато стигна там, пръстите му престанаха да се движат, за да почувства топлината й, а и тя да усети неговата. След това усили натиска на ласката си, за да може да изпита силата на ръката му. Тя потръпна. Почувства тръпката й и остана доволен. Самият той вече беше по-твърд от камък. Всеки миг можеше да загуби контрол, а слабините му се разкъсваха от болка, от която направо обезумяваше.

Синджан го наблюдаваше внимателно. Целуна я със затворени очи, гъстите му черни мигли се открояваха върху лицето му. Беше красив до съвършенство. Тя беше желала точно това, което ставаше сега. Беше го желала още от първия миг, в който реши да го има, но мили Боже, той беше огромен, толкова голям, че едва ли беше възможно да е приятно. О, но ръката, и пръстите му бяха притиснати, до онова интимно място в нейното тяло и леко я милваха. Може би той имаше право на тази интимност. А може би не. Това не беше неприятно, със сигурност не беше и дано да му бъде достатъчно. Тя направо се молеше това да го задоволи! В този миг той отвори очи и й каза:

— Ако ме погледнеш още по-отблизо, сигурно ще станеш кривогледа — разсмя се, но смехът изостри болката в слабините му, защото беше страшно възбуден! Не си спомняше друг път да е изпитвал такава възбуда освен когато беше момче и непрекъснато го нападаха похотливи щения. Искаше му се да проникне в нея още сега, в този миг. Искаше да я има и да навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко, докато…

— Моля те — каза тя и обви врата му с ръце, — моля те да ме научиш да се целувам. Харесва ми целуването, Колин. Мога да те целувам цял живот.

— Има много по-хубави неща от целувките, но ти обещавам, че винаги ще започваме с тях и ще свършваме с тях. Просто разтвори устни и ми подай езика си.

Тя го направи. Когато езикът й намери неговия, тя усети как пръстите му се промъкват надолу и галят нежно плътта й. В нея се надигна непознато досега усещане, от което потръпна и простена, докато се целуваха. И двамата се сепнаха.

Той отмести ръката си и я погледна. По лицето й явно бе изписано разочарование. Усмихна се въпреки болката и попита:

— Нали ти харесва? Да продължим ли?

— Може би ще бъде хубаво.

Той се засмя и отново я целуна. Ласката на пръстите му стана по-настойчива, тя простена и той забрави всичко друго освен непреодолимото желание, което избухна в него и над което губеше власт.

Тя, неговата невеста, беше ужасно стегната. Знаеше че трябва да се владее, за да й достави удоволствието, което тя искаше да изпита, но се съмняваше, че подобно нещо е възможно още първия път. Може би най-доброто засега беше да приключат с този първи път по-бързо. Тя постепенно се отпускаше около пръста му, горещата й плът откликваше и той навлезе по-дълбоко. Да, тя се отпускаше, за да го приеме. Той усети соковете й и едва не свърши при представата как прониква дълбоко в нея.

Той простена, потръпна и отново простена. В същия миг Синджан забрави за усещанията, които ласката му предизвикваше в утробата й, и широко отвори очи.

— Колин? Какво има? Да не ти причиних болка?

— Да, но това е чудесно. Джоан, сега мога да дойда в теб. Ти си готова да ме приемеш, въпреки че ще те боли. Трябва да ми вярваш. Ще се движа много бавно. Непременно трябва да проникна в теб. Трябва да го направим, за да има втори път, когато и за теб ще бъде чудесно. Сама ще се увериш. Сега просто ми се довери.

В един миг и последното приятно усещане в нея сякаш се изпари. Тя не откъсваше очите си от него. Беше се настанал между краката й, присвиваше ги в коленете й така, че да му бъде удобно. Беше много голям, беше направо огромен. Тя не можеше да си представи как би могло това да стане.

— Не! — изстреля тя, изпаднала в панически страх. Опря юмруци в окосмените му гърди и натисна, за да го отблъсне от себе си. — Моля те, Колин. Промених решението си. Нека да почакаме, а? Може би по Коледа ще е добре…

Той навлезе в нея. Тя изпищя, отдръпна се и се сви. Той обаче я задържа към себе си и навлезе още малко. Тя се опита да не се съпротивлява и да сдържи виковете си, но беше трудно. Затвори очи, за да не го вижда и да преодолее болката, която стана още по-раздираща. Усети го, че спря да се движи в нея. Дишаше тежко и гласът му трепереше, когато й каза:

— Девствеността ти. Трябва да мина през нея. Недей да крещиш. Мили Боже, съжалявам, скъпа — той се тласна напред, още докато говореше.

Тя нададе сърцераздирателен вик. Той бързо сложи ръка на устата й, за да го заглуши. Беше проникнал в нея. Това не й харесваше. Не й харесваше болката, разкъсването и нахлуването в тялото й. Него не го болеше! О, не, той беше един варварин, който се движи вътре нея, отново и отново, докато изведнъж престана, гърбът му се изви й тялото му застина. Тя отвори очи и го погледна в недоумение. Видя че неговите са затворени главата му е отметната назад, а от гърлото му излизаха стонове, сякаш изпитва адска болка.

Той само простена, сподавил надигналия се в него вик. Заради братята й, предположи тя. След това се отпусна с цялата си тежест. Тя усещаше, че той все още в нея, усети соковете и семето му, усети… не знаеше какво усети. Сигурно болката, която той й причини, но не усещането беше нещо повече от раздиращата пулсираща болка. Той я беше излъгал, когато й казваше да му има доверие. И тя му беше повярвала като първа глупачка. Поне докато той не проникна със сила в нея.

Чувстваше се предадена.

Той дишаше тежко. Главата му бе отпусната до нейната на възглавницата. Тялото му лежеше върху нейното. Тя почувства потта, с която и двамата бяха облени.

Беше й трудно да говори спокойно. Искаше да го удря, да крещи. Въпреки това овладя гнева си и спокойно му каза:

— Това не ми хареса, Колин. Беше ужасно.

Той усещаше сърцето си като чук в слепоочията, не му стигаше въздух. Струваше му се, че гърдите му се пръснат. Чувстваше се безтегловен, празен. Помнеше всеки миг от изливането си като чудесен и несравним с нищо преживяно досега, несравним и с представите и очакванията му… А на нея не й беше харесало. Било ужасно. Не, не можеше да е вярно. Той поклати глава. Сигурно не беше чул добре.

Отне му доста време, за да успокои дишането си. Той мълчеше, а тялото й под неговото не помръдваше. Предположи, че й тежи, но не се отмести. Още беше в нея, вече не толкова дълбоко, но все още потръпваше от наслада и желание при допира с плътта й. Най-сетне намери сили да се надигне на лакти и погледна надолу към жена си.

При това движение отново се плъзна навътре в нея. Тя потръпна от болка и стисна зъби. Той моментално спря.

— Съжалявам — извини се, но всъщност не съжаляваше. Поне не за това, което се случи, защото за първи път в живота си беше изпитал такава наслада. — Твоята невинност е вече минало, скъпа. Вече няма да те боли.

Тя повече не можеше да си налага спокойствие и избухна.

— Ти ме излъга, Колин. Каза, че ще стане. Каза ми да ти вярвам.

— Естествено, аз съм твой съпруг. Не усещаш ли, че съм в теб? Значи е станало. Съвсем нормално е да бъда в тебе. Съвсем нормално е да изливам семето си в твоята утроба. Следващия път всичко ще стане по-лесно. Може би ще ти хареса. И сега ти беше поне малко приятно, нали?

— Не си спомням.

Не си спомняше? О, но той отново я желаеше. Това го изненада и малко го притесни. Разбира се, не беше чак такъв разгонен дивак, че да насили отново току-що обезчестената си съпруга. Не той не беше такъв. Но когато усети да го обхваща с горещата си плът, той простена. Това беше твърде много. Много повече отколкото беше способен да издържи мъж, чийто разум е подвластен на насладата. Той стегна тялото си и отново проникна в нея.

Тя изпищя от болка и страх. Заудря го с юмруци, блъскаше го и се опитваше да се откопчи от него, но колкото по-буйна беше съпротивата й, той толкова по-дълбоко навлизаше в нея. Усещаше плътта й да пулсира около него и вече нищо не беше в състояние да го спре. Чу виковете й, но не спря. Не можеше да спре. Отново достигна върха на възбудата си и високо изстена.

След това пак отпусна тялото си върху нея, дишаше тежко и се чудеше, какво става с него.

— Още колко пъти ще направиш това?

— Мисля, че ще поспра за известно време. Джоан, нали не плачеш? Не, кажи, че не плачеш. Повече нищо няма да правя, обещавам.

Той се успокои, защото гласът й вече не трепереше. Тя каза:

— Много те обичам, Колин, но едва ли ще мога понасям често това. Не беше никак приятно. Знам, трябваше да го направим, за да не ме върне Дъглас у дома в Лондон и да анулира брака ни. Но след като вече го направи, необходимо ли е и в бъдеще да го правиш често?

Желанието му беше да я увери, че е готов да го направи за трети път, още сега, пък даже и за четвърти, но замълча. Беше й причинил болка, а тя нямаше представа за удоволствието, което можеше да изпита.

— Съжалявам — каза той и се опита да се измъкне внимателно от нея. Усети как тялото й се стегна, чу я да плаче: — Съжалявам — и се ядоса на себе си, че повтаря извиненията си като папагал.

— И все пак не разбирам.

— Какво не разбираш?

— Винаги съм мислела, че Дъглас и Алекс, това е жена му, нали се сещаш… Е, добре, винаги съм смятала, че и на нея много й харесва да е в леглото заедно с него. Райдър и Софи също, но сега… може би харесват само целувките, а понасят и търпят останалото, защото обичат съпрузите си. Но е много трудно, Колин. Не знаех, че е така.

— Казах ти, че следващия път, когато го направим ще ти хареса. Обещавам ти, че ще бъде така.

Но тя не му вярваше, естествено, и той не можеше да я обвинява за това. Нали беше готов отново да я обладае, въпреки че знаеше за болките, които и причинява.

— Съжалявам — за трети път се извини. — Както решиш.

Тя лежеше по гръб. Той се надигна и се изправи до леглото. Върху белите чаршафи и по бедрата й имаш кръв, смесена с млечнобели капчици. Той се надвеси над нея и Синджан, която се страхуваше от най-лошото, изпищя с цяло гърло.

В следващия миг някой заблъска по вратата на спалнята. Чуха се виковете на Дъглас.

— Какво става там вътре? Синджан, какво има?

— Дръпни се, Дъглас! Той я убива! — това беше Райдър, който блъсна вратата и нахлу в спалнята, последван от брат си.

Настана смъртна тишина. Братята не помръдваха. Нощниците им се усукваха около босите им нозе и те се взираха в своя нов зет, който стоеше гол до Синджан — просната по гръб в леглото, но това беше само за миг, защото почти моментално тя грабна завивките и ги дръпна над раменете си.

— Излезте от тук! — извика тя на братята си, почувствала се толкова унизена, че мислеше, че ще умре. — Как смеете! По дяволите и двамата? Махайте се оттук!

— Но, Синджан, чухме те да крещиш. Ти виеше от болка…

Тя възвърна самообладанието си. Мислеше, че е невъзможно, но успя. Дори можа да им се усмихне — едва-едва, несигурно и съвсем измъчено.

— Виж какво, Дъглас, много път съм чувала Алекс да цепи въздуха с викове. Не можа ли и аз да викам?

— Това не беше вик на удоволствие — каза Райдър с леден глас, от който тя потрепери от страх. — Това беше вик на болка. Какво ти направи този кучи син?

— По дяволите! — изрева Колин. Той грабна захвърлената си нощница и я нахлузи набързо. — Това е повече от смешно! Не мога ли да имам спокойствие в собствения си дом? Да, тя викаше. И двамата вървете по дяволите! А вие какво очаквахте? Та тя беше девствена, за Бога, и трябваше да отнема проклетата й невинност!

Дъглас първо погледна Райдър, после Колин. После изрева от ярост и с цяло гърло закрещя.

— Ах ти, подъл кучи сине. Ах ти, долен дръвнико. Този път наистина ще те убия, гаден лъжец такъв!

— Не започвайте отново — опита се да ги спре Синджан.

— Ще започнем отново, по дяволите! — заяви Райдър и брадичката му се тресеше от ярост. — Ти си била девствена, Синджан? Ти, която си омъжена за този дивак от колко време? Съвсем омъжена, нали така? Омъжена по всички начини! Добре тогава, как така се оказа, че още си невинна? Този развратен непрокопсаник няма вид на мъж, който ще изчаква някого или нещо.

Синджан омота завивките около себе си и седна в леглото. Колин приличаше на насъскано куче, готово да нападне всеки миг. Беше приведен напред със свити юмруци и с горящи очи като на хищник. Братята й пристъпваха напред, сякаш готови да пролеят кръв.

— Престанете и тримата! — извика тя. Къде беше сега Енгъс с проклетата си пушка? Тя скочи на крака и застана пред братята си. — Само да сте посмели, чувате ли ме? Само да сте посмели!

Но те не й обърнаха внимание, решени да пребият Колин. Тогава тя заговори спокойно и студено. Никога не бяха я чували да говори преди така.

— Сега и двамата напуснете спалнята ми или се заклевам, че никога повече няма да разговарям с вас. Кълна се.

— Не, не можеш да направиш това — каза Дъглас пребледнял.

— Не съзнаваш какво говориш — заяви и Райдър и отстъпи крачка назад. — Ние сме твои братя, ние те обичаме, ние…

— Точно това ще направя. Изчезвайте и двамата. Ще говорим за това сутринта. Изправихме ме на нокти от срам и ако… — гласът й се разтрепери и тя се разрида.

Стана толкова неочаквано, че Дъглас и Райдър се втурнаха към нея Колин вдигна ръка и вече съвсем, успокоен ги спря.

— Не, господа. За нея ще се погрижа аз. Ще разговаряме сутринта. Сега излезте.

— Но тя плаче — каза Райдър слисан. — Синджан никога не плаче.

— Сигурно си и направил нещо, за да плаче, кучи сине…

— Оставете ни сами, Дъглас — Колин обви ръце около Синджан.

Райдър и Дъглас излязоха. Не искаха да го направят, но нямаха друг избор. И двамата неохотно напуснаха стаята, без да престават да ругаят.

Колин не каза нищо. Беше притиснал Синджан плътно до себе си и гледаше, как вратата се затваря зад тях.

— Трябваше да заключа проклетата врата — заяви той, ядосан на себе си. — Това ще ми е за урок. Трябва да взима съответните мерки, щом двамата братя на жена ми я обичат толкова много, че са готови да убия всеки, който я докосне с пръст, ако това не й харесва.

— Ако беше заключил, щяха да издънят вратата. Това нямаше значение. А ти направи много повече от това да ме докоснеш с пръст.

— О, тя говори — възхити се Колин. — Каква величествена гледка. Младоженката внезапно избухва в сълзи и в следващия миг говори с най-спокойния тон, който съществува — той я отблъсна от себе си. Очите й още бяха влажни, но вече не плачеше. Това обаче не го умилостиви. Сграбчи я за раменете и я разтърси.

— Сега ще ти кажа нещо, Джоан, и се надявам никога повече да не ми се налага да го повтарям. Това е моят дом. Ти си моята съпруга. По дяволите, аз съм мъж, а не някакъв сополанко и няма защо да ме защитаваш, като ме криеш зад проклетата си фуста. Разбираш ли ме, госпожо?

Тя се опита да се изтръгне от ръцете му, но той я държеше здраво. Искаше да го удари. Разкрещя се срещу него като обезумяла.

— По дяволите, щяха да те убият! Щяха да те смажат от бой. А ако си отвориш добре очите, ще видиш, че нямам никаква фуста!

— Недей да извърташ! Никога повече да не си посмяла да заставаш пред мен. Разбра ли ме, госпожо? За Бога, може да се окаже наистина опасно и да бъдеш ранена. Та тук е Шотландия — една страна, която е доста по-различна от благовъзпитания рай на юг. Винаги съществува опасност от насилие. Повече няма да допусна да се държиш така безразсъдно. Разбра ли ме?

— Ти не си сополанко, а си глупак на глупаците! Развилнял си се като разярен бик. Това е пълен абсурд! Престорих се, че плача, само за да ги накарам да престанат да разпитват. Както виждаш, сработи безотказно. Какво толкова сбърках?

— До гуша ми дойде! — той се плесна по челото. — Това вече преля чашата на търпението ми, по дяволите! Марш в леглото, Джоан, тресеш се цялата от студ.

— Няма. Отново ще ми причиниш онези ужасни болки. Никак не ми харесва това, Колин. Не искам отново да го правиш. Не ти вярвам.

Той не знаеше какво да направи. Стоеше в средата на мрачната стая с опушени стени, вехти мебели и избелели пердета. Стоеше в една стая със своята съпруга, която му заявяваше, че не може да спи заедно с нея. Беше невероятно. Беше нечувано и невиждано. Освен това тя беше имала наглостта за пореден път да се изтъпани между него и братята й. Беше вбесен. Вече не разсъждаваше логично. За миг се озова до нея и дръпна завивките, с които се бе омотала. Грабна я на ръце и я запокити в леглото.

— Стой там!

След това оправи одеялата, метна ги отгоре й и каза:

— Стопляй се.

— Няма да влизаш отново в мен, Колин. Няма да го допусна. Беше ужасно. Няма да направиш това отново. По дяволите, стой настрана!

Търпението му се изчерпа. Първо братята й, а сега и тя, си позволяваха да го командват. Тя беше негова съпруга и беше крайно време да започне да се държи с нея така, както възнамеряваше да се държи и занапред. Усети, че отново е възбуден. Това му беше достатъчно, за да се нахвърли върху нея. Моментално запуши устата й с ръка и разтвори краката й. Тя се съпротивляваше с всички сили, но не успя да се откопчи. Той се вмъкна между краката й и ги разтвори толкова широко, колкото искаше. След това проникна в нея, но този път по-бавно. Тъй като тя беше още влажна от семето, което беше излял в нея преди, и от собствените си сокове, успя да навлезе без усилие дълбоко в нея. Този път, когато започна да се движи в нея, болката не беше така раздираща, но все пак я болеше, защото плътта й беше наранена отпреди. Въздържа се да не крещи. Последното нещо, което искаше, беше братята й отново да нахлуят в стаята. А това нямаше да бъде никакъв проблем за тях, защото той пак не беше заключил вратата. Понасяше болката със затворени очи и свити в юмруци ръце, отпуснати покрай тялото й. Обърна глава и я навря в дюшека. Повече не помръдна. Той не беше така енергичен, както преди, нито беше груб. Не продължи дълго. Опита се да я целуне, но тя продължаваше да държи главата си обърната встрани. Чу, че дишането му се учести, усети, че тялото му завибрира и потръпва от насъбралото се напрежение. Той се освободи и простена. Когато свърши, не се свлече върху й както преди, но веднага се отдръпна. Тя едва сдържа болезнения си вик. Беше толкова натъртена и разранена, че се съмняваше дали изобщо ще може да се движи. Знаеше, че той се е изправил до леглото и я наблюдава, но това не я интересуваше. Изобщо не я беше еня, че е с разтворени крака. Че лежи гола. Нямаше никакво значение. Всичко беше без значение. Ако пожелаеше, той можеше отново да я обладае и тя не беше в състояние да му попречи. Нека я гледа. Много важно! Той все още не проговаряше. Синджан чуваше дишането му — запъхтяно и забързано.

— Цялата лепна. Искам да се измия.

Той задиша по-спокойно. Господи представяше си колко е оклепана и как лепне, след като три пъти се беше освободил в нея. Въздъхна и се опита да възвърне самообладанието си, като заглуши надигналите се в него угризения и гняв от нелепата ситуация.

— Остани в леглото. Ще донеса вода и хавлия.

Синджан не помръдна. Затвори очи. Това беше нейната първа брачна нощ — смесица от болка и смут, след което в спалнята бяха нахлули Дъглас и Райдър. Обърна гръб на Колин и сви крака към гърдите си. Толкова много й се искаше сега да е онази Синджан, която беше само до преди месец. За онази Синджан всичко беше просто и ясно. Тя умееше да се весели, да се шегува, да мечтае за любов. Само беше погледнала Колин и за миг мечтата й се беше превърнала в реалност. Но за какво всъщност беше мечтала — измислици и фантазии на едно момиче, което изобщо не познава живота. Всичко се беше объркало.

Тази вечер плака за първи път от три години насам.

Колин стоеше до леглото. Чувстваше се точно като развратен кучи син, за какъвто го бе обявил Дъглас. Беше напълно безпомощен пред нея. Тя не плачеше нежно, по женски, а ридаеше — високо и грозно, от дълбините на душата си.

— Добре, по дяволите — каза той, качи се на леглото и легна до нея, като я обви с тялото си. Тя спря да реве и започна да хлипа. Той я целуна по тила. Тя се стегна и рече:

— Моля те, Колин. Не ми причинявай повече болка. Аз наистина не заслужавам да ме наказваш така.

Той затвори очи, когато чу думите й — без съмнение тя беше убедена в правотата си. Вината беше негова, защото се беше държал грубо и недодялано. Беше действал прибързано, облада я три пъти, като последния път съвсем не беше както трябва. А и вторият път не беше особено добре, но поне имаше основание да го направи. Третия път го направи единствено, за да я накаже. Наистина, съвсем не се беше държал така, както подобава.

— Няма — каза той. — И да искам, не мога. Нямам физическа възможност. Заспивай!

За голяма изненада Синджан заспа веднага, щом затвори очи. Спа дълбоко и продължително. Събуди се чак на сутринта, когато Колин я обърна да легне по гръб. Тя потръпна от студения полъх и отвори очи. Той се бе надвесил над нея, в ръката си стискаше хавлиена кърпа.

— Отпусни се и ми позволи да те измия.

— О, не — тя се отдръпна от него и се претърколи няколко пъти в огромното легло, докато стигне другия му край. — Не, Колин, ще се оправя сама. Моля те да излезеш.

Той стоеше и се мръщеше, хванал хавлията в протегната си ръка. Чувстваше се като глупак.

— Много добре — каза най-накрая. Хвърли хавлията към нея и чу как тя плесна, когато се удари в китката й. — Енгъс ще качи в стаята ведра с гореща вода. Изкъпи се бързо, защото и аз искам да се измия, а ти явно нямаш желание да споделиш ваната с мен, което е много жалко, защото вече съм твой съпруг — нещо, което ако си достатъчно честна да признаеш, до неотдавна желаеше повече от всичко на този свят. Ти искаше да се оженим и да имаш моето мъжко тяло. Или може би не в тази последователност?

— Ти като че ли ми се сърдиш — каза тя и дръпна завивките почти до носа си. Беше много объркана. — Това е доста странно, Колин. Ти ми причини болка, не можеш да го отречеш, а сега на всичко отгоре се сърдиш.

— Не се сърдя на теб. Ядосан съм на проклетата ситуация.

На вратата се почука.

— Не мърдай — каза й той през рамо. — Остани завита с одеялата.

Беше Енгъс, а не братята й, готови да се бият. Той внесе две ведра, от които се вдигаше пара.

Колин изля водата в порцелановата вана, вдигна глава и попита:

— Ще можеш ли да дойдеш до тук гола и да се потопиш в горещата вода?

Тя въобще не си представяше такова нещо. Поклати глава.

— Изкъпи се първо ти.

Той съблече халата си и влезе във ваната. Облегна се назад и присви крака в колената. Синджан щеше да избухне в смях, ако не се чувстваше толкова нещастна. Не искаше да напуска леглото. Не искаше да се среща с братята си.

Никой от тях не продума. И Дъглас, и Райдър изглеждаха така, сякаш са взели решение повече да не се бият и да не спорят с Колин. Явно бяха осъзнали, че са поставили сестра си в много неловко положение. Още повече я притесниха обаче, след като дадоха да се разбере, че са обсъдили положението и са решили как да се държат. Да разговаря за случилото се, дори с тях, беше нещо, което Синджан не можеше да понесе.

След втората чаша кафе Райдър заяви.

— Дъглас и аз си тръгваме тази сутрин, Синджан. И двамата съжаляваме, че се намесихме и те поставихме в неудобно положение. Въпреки, всичко, ако някога имаш нужда от нас, само ни пиши или прати някой до Дъглас или до мен. Веднага ще пристигнем. Ще направим всичко, което пожелаеш.

— Благодаря ви — отговори тя. Изведнъж й се прииска да не я оставят, да не й обещават, че никога повече няма да се месят в живота й. Винаги го бяха правили. Обичаха я. Дори и снощи го направиха от обич към нея.

Когато час по-късно те се готвеха да тръгнат, тя се почувства като ограбена. Останала сякаш сам самичка на този свят. И за първи път изпита страх от това, което беше сторила. Хвърли се към Дъглас и се притисна към него.

— Моля те да внимаваш. Поздрави Алекс.

— Ще я поздравя.

— И близнаците. Както разбрах от Райдър, те съсипват къщата му с пълна сила. Сигурно гледката е страхотна. Толкова ми липсват децата…

— Знам, скъпа, знам. И на мен ми липсват. Цяло щастие е, че Райдър и Софи обожават децата, дори и малките пакостливи дяволчета. Затворих къщата в Лондон и Алекс и момчетата ще са пристигнали вече в Нортклиф Хол, когато се прибера. Не се тревожи за Майка. Ще се погрижа писмата й до теб да са приятни, а не изпълнени с вечните й мърморения и натяквания.

Когато Райдър на свой ред я прегърна, той й каза:

— Ще целуна Софи и ще прегърна и погаля всички палавници вместо теб. Страшно ще ми липсваш, Синджан.

— Не забравяй и Грейсън, Райдър. Толкова е красив. Ужасно ще ми липсва.

— Той е съвършено копие на Софи. Само очите му са шербруковосини и има волевата брадичка на нашия род.

— Да. Толкова го обичам.

— Ш-ш-т. Не плачи, скъпа. Мисля, че разбирам как се чувстваш. Нали и Софи трябваше да напусне своя дом в Ямайка, за да дойде с мен в Англия. Знам как понякога й се късаше сърцето от носталгия по дома. Най-малкото — в Англия направо умираше от студ. Но Колин е твой съпруг и ще се грижи добре за теб.

— Да, знам.

Обаче не прозвуча така, сякаш е убедена в това, помисли си Райдър. О, Господи, какво можеха да направят? Тя вече беше омъжена за него. Да, но как да я оставят тук сама… Това не му харесваше. Когато обсъждаха въпроса с Дъглас, брат му беше настоял, че вече достатъчно са се намесили и че е време да тръгват. Райдър каза:

— Понякога в началото на брака нещата не са толкова прости, колкото ни се иска…

Тя вдигна очи към него, сякаш не разбираше. Той доуточни.

— Разбираш ли, понякога възникват дребни проблеми, но с времето всичко се разрешава, Синджан. Трябва да проявиш търпение, това е всичко — Райдър не беше сигурен, че това, което току-що й каза, имаше нещо общо с нейното положение. Измъчваше го болката в погледа й. Не искаше да я оставя сама в тази проклета чужда страна, при този проклет неин съпруг, когото тя почти не познаваше.

Колин стоеше встрани, наблюдаваше ги и се мръщеше. Ревнуваше — и макар да изпитва подобно чувство в този момент направо не беше за вярване — той знаеше коя е причината за ревността му. Те тримата бяха толкова близки, а той самият и по-големият му брат Мелкъм винаги бяха на нож. Баща им само се усмихваше и заставаше на страната на по-големия, защото той беше бъдещият господар, бъдещият граф и от значение беше само неговото мнение, вярваха само на неговите думи, важни бяха само неговите желания, безкрайните му дългове, направени от хазарт и скитосване с проститутки. По-късно Колин се бе отказал да воюва на страната на Наполеон. Знаеше, че баща му държи на това, само за да го предизвика, а не защото има твърди убеждения, които настоява синът му да последва. Брат му споделяше убежденията на бащата, само за да го дразни и да се опита да го принуди по този начин да напусне Шотландия. Но въпреки всичко Колин не напусна родината си. Искаше длъжност в английската армия, но баща му отказа да му я купи, защото имаше други планове за него. Използва го, за да сложи край на родовата вражда с Макферсонови. Колин се ожени за Фиона Дахлинг Макферсон, когато беше на двадесет години. С това настъпи краят на семейната вражда — допреди един месец. Тогава беше станало нещо, което сигурно е накарало Робърт Макферсон да забрави примирието.

— Да не би нещо да не е наред, Колин?

Говореше Дъглас. Колин бързо пропъди неприятните мисли от главата си и отговори.

— Не, няма нищо. Ще се грижа добре за сестра ви. Не се тревожете.

— И ще я доведеш на гости у дома в началото, на следващата есен. Дали ще можеш?

Колин бързо обмисли и кимна.

— Дадохте ми необходимите средства, с които да стъпя на крака, да оправя дома и земите си. Предстои ми много работа, но се надявам до есента всичко да е наред.

— Парите са на Синджан, не са мои. Радвам се, че ще бъдат използвани добре. Лично аз мразя пред очите ми да се съсипва имот.

— Може би… — каза бавно Колин, като погледна двата великолепни арабски жребци, които цвилеха и пръхтяха. Енгъс държеше единия за поводите, а някакъв уплашен млад коняр — другия. — Може би ще пожелаете някой път да ни гостувате и вие. След като Вер бъде възстановен, разбира се. Пътят до замъка е много красив, с дървета от двете страни от началото до края. А сега, с настъпването на пролетта, короните им образуват тунел над пътя.

— Ще ни бъде много приятно — каза Дъглас. — Райдър може да вземе всички деца.

— Обичам децата — заяви Колин. — В замъка Вер има много място. За всички ще се намерят стаи.

След тези думи Дъглас и Райдър потеглиха, махнаха с ръка за сбогом и пришпориха конете по павираната улица с развети зад себе си наметала.

Синджан стоеше на улицата и гледаше след тях. Никога досега не се бе чувствала толкова нещастна. Нямаше да допусне обаче нещастието да свие гнездо в сърцето и мислите й. Въпреки всички неприятности в леглото, тя беше омъжена за Колин. Райдър беше прав. Тя трябваше да прояви търпение. В края на краищата нали обожава съпруга си? Значи може да забрави за това, което й причини. Щеше да се справи. Имаше много неща, които трябваше да направи. Не беше от хората, които само хленчат колко са нещастни. Разбира се в миналото не се беше сблъсквала с кой знае какви несполуки и нещастия, за които да плаче.

Обърна се и се усмихна на съпруга си. Макар, че не се получи особено блестяща усмивка, опитът й да го направи заслужаваше похвала.

— Иска ми се още една чаша чай. А ти?

— Да, Джоан. Мисля, че и аз искам — той мина зад нея и каза. — Харесвам братята ти.

Тя за миг замълча, после въодушевено каза:

— Да. И аз много ги харесвам.

— Знам, че ще ти липсват. Обещавам ти скоро да ги видиш.

— Аха. Обещаваш ми.

Той остро я погледна, но не каза нищо.