Съдби в окови

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Но това не се прави по този начин — каза бавно Колин, без да отделя очи от жена си. Всичките му намерения и представи за това как ще я прелъсти нежно и внимателно мигновено излетяха през прозореца.

Тя погали лицето му с пръсти, прегърна го силно целуна го безброй пъти по устните, после по брадичката и носа и започна да гали и захапва ухото му. Между целувките каза:

— Постъпих егоистично. Държах се като дете. Беше ме страх, а ти си мъж и когато си се оженил за мен си очаквал да се държа като жена. Още сега ще осъществя очакванията ти. Не ме интересува болката. Това не е важно. Искам да ти дам това, което ти се полага. Ще ти се отдам толкова пъти, колкото пожелаеш, без да се оплаквам и да ридая като дете.

— Това е чудесно, Джоан. Но болката… Знам, че не си забравила за нея. Не искам да страдаш. Не искам да плачеш от болка, която аз съм ти причинил.

— Няма да плача. Ще бъда силна. Дъглас и Райдър ме научиха да понасям стоически трудностите. Винаги, когато се държах като момиче, Райдър ми дърпаше ушите. Никога повече няма да те разочаровам, Колин — тя си пое дълбоко въздух. — Заклевам ти се.

Той хвана ръцете й и бавно ги свали от врата си.

— Не мога да приема тази твоя саможертва. Прекалено голяма е, за да го искам от теб. Но може би ще позволяваш веднъж годишно да идвам при теб… за да създадем дете, за нищо повече от това — той тежко въздъхна и заприлича на мъченик. — Наистина нямам нищо против да бъде така. За мен ще бъде достатъчно аз да ти доставям удоволствие всяка нощ. Трябва да се задоволя с това. Не съм някакво чудовище, за да те карам да виеш от болка.

— О, Колин. Толкова си благороден, толкова си великодушен, но аз вече реших. Готова съм да го направя още сега. По този начин ще имам достатъчно време да се възстановя до вечеря. Освен това, ако не издържа на болката и закрещя, тук няма никой, който може да ме чуе. А сега искам да се съблека.

Той беше толкова смаян, че не можеше да откъсне очите си от нея. Опита се да потисне надигналия се в него лудешки смях.

— Предлагаш ми се по този начин, за да повярвам колко много ме обичаш — каза той силно трогнат. — Въпреки че ти е известно какво ще се случи, ти си готова да ми се отдадеш? Това наистина ме трогва, Джоан. По този начин осъзнавам колко силни и всеотдайни са твоите чувства към мен. Покорен съм от твоето себеотрицание.

Тя си играеше с връзките на ризата му и дърпаше копчетата на брича му, Той се засмя и я плесна през ръцете, за да ги махне оттам.

— Ще направим това едновременно. Съгласна ли си?

Тя кимна, този път без да го погледне, и се зае да съблече дрехите си.

Синджан искаше да го прелъсти на килима. Направо беше готова да се нахвърли върху него. Той се замисли за миг върху ситуацията и намери, че идеята й е възхитителна.

Колин още изхлузваше левия си ботуш, когато тя вече стоеше гола пред него, сложила ръце на кръста си. Направя жалък опит да му се усмихне прелъстително. Изглеждаше изплашена до смърт, но непоколебима. Приличаше на своята съименница Жана д’Арк, поела пътя към своето мъченичество, изпълнена с гордост, че опазва достойнството си, дори докато наблюдава пламъците на кладата, върху която ще изгори. Каква чаровна глупачка беше тя.

Той се съблече и усети, че очите й не се отместват от корема му. Още не беше напълно възбуден, така че не би трябвало веднага да се разпищи от ужас.

В мига, в който тя се хвърли към него, той моментално се преобрази в ролята си на нежен прелъстител, за да сложи край на трагикомичния театър, който му се бе наложило да разиграва. Бързите му рефлекси спасиха и двамата. Тя така го стискаше за врата, сякаш искаше да го удуши. Засипваше го с целувки, а той се заливаше от смях.

Нека го прави, каза си той. Погали ръцете и хълбоците й и вдигна краката й около кръста си.

— О! — пророни тя и го обсипа отново с целувки, докато най-после трябваше да спре, за да си поеме въздух.

— Какво искаш да правя сега, Джоан?

— Искам да легнеш по гръб, за да те целувам. Не искам да мърдаш, Колин.

Той се подчини, отпусна я върху скъпия килим и сам, се настани до нея. Късното следобедно слънце изпращаше сребърните си лъчи през тесните прозорци на кулата. Въздухът беше топъл и приятен. Тя лежеше върху, него, наместила удобно краката си между неговите. Теглата им бяха плътно долепени.

Без да иска той се притисна в нея и видя как в очите й мигновено се появи страх, но тя бързо го преодоля, усмихна му се и се отпусна назад.

— Много си красив, Колин. Няма по-щастлива съпруга от мен.

— Ъ-ъ-ъ… благодаря — отговори той. Усещаше как ужасно бързо се възбужда, по-бързо отколкото допускаше, че е възможно. От допира в корема й нарастваше още повече. Въпреки това тя не се разколеба. Чу я как дълбоко си поема дъх.

— Не искам да се мърдаш, Колин. Искам да лежиш съвсем спокойно. Ще те целувам така, както ти ме целува. Нали си съгласен?

При тези думи той се задави. Задави се така, че едва не си глътна езика. Това си беше истинска лудост. Едва успя да събере сили и да кимне.

Тя го целуна по врата, после по раменете и по гърдите. Нежните й пръсти бързо последваха дирята на устните й. Тя го обсипа с целувки. Той имаше чувството, че всеки миг ще се разлети на парчета. Тръпки побиха тялото му. Вдигна ръка, за да я отмести от себе си.

— Не, не мърдай. Ти обеща!

Нищо не беше обещавал, мислеше той, направо обезумял. Но въпреки това със сетни усилия си наложи да не мърда от мястото си. Сви юмруци встрани от тялото си. Нали това искаше тя. Но тя щеше да разбере всичко, о да, съвсем скоро всичко щеше да разбере.

Когато горещите й устни докоснаха корема му, той се надигна и потръпна.

— Джоан — пророни той. Ето това е болка, мислеше той, истинска, напълно реална болка. Тя го погледна и се засмя.

— Чувстваш ли се така, както ме накара аз да се чувствам? Тръпнеш ли целият? Имаш ли усещането, че в теб е избухнал пожар, който искаш да се разгаря още и още и да те обхване целия в пламъците си?

— Почти същото.

Тя спусна ръката си надолу. Докосна го. Погали го. Впи очи в него, после ги отмести към ръката си, в която го държеше. Той беше странно смутен. Изпитваше усещания, които никога досега не бе изпитвал. Тя за миг като че ли се отнесе в друг свят и каза по-скоро на себе си, отколкото на него.

— Не. Искам още. Искам да опитам вкуса ти.

Пое го в устата си. Той подскочи и простена. Гърдите му бурно се повдигаха. Имаше чувството, че всеки миг ще умре.

— Ах! — възкликна тя на чудната му реакция и се залови да го накара да вика от удоволствие. И той наистина щеше да се разкрещи всеки миг, защото усещаше че не може да задържи освобождението си.

— Джоан, недей, любима. Трябва да спреш. Аз съм устроен различно от теб. Ако продължиш, семето ми ще се излее и саможертвата ти ще отиде напразно.

— О — възкликна тя и се отдръпна. — Необходимо ли е да излееш семето си вътре в мен. Така се прави това, нали? Ти си мъж и имаш нужда от това, ясно ми е. Това, което сега правя, също ти доставя удоволствие, но другото… другото е това, което най-много искаш. Добре тогава.

И преди той да отгатне намерението й, тя се метна отгоре му и се настани върху него.

— О, недей — възпротиви се той, докато тя полагаше усилия да го приеме. Ако не беше разтърсван от болката да влезе по-скоро в нея, сигурно щеше да се разсмее. Милата, тя не беше готова да го приеме и въпреки това правеше такива страхотни опити.

Тя го погледна, докато той й говореше и тогава Колин забеляза, че е по-бледа от преди. Явно се страхуваше от болката, която все, по-реално се приближаваше.

Той се усмихна и погали раменете й.

— Не още, Джоан. Не се опитвай ти да правиш нещо, което е моя работа. Още не съм готов за теб. Въобще не съм. Не, не, това е вярно. Необходимо ми е още да продължим, за да изпитам истинска наслада. Не мога да достигна своя връх, докато… — тя ахна и той не до върши думите си. Беше погледнала надолу, към невероятната му ерекция, после отново вдигна очи към лицето му. Гледаше го така, сякаш беше побъркан.

— Искаш да кажеш, че още не си напълно възбуден. Но ти стенеше. Вече се потиш. Малко е вероятно да ти трябва още много…

— Не, необходимо е — отвърна той отчаян. — Аз съм мъж и затова имам нужда от повече ласки. Повярвай ми. Трябва да ми имаш доверие за тези работи. Нали аз съм този, който има опит. Ако не продължим, удоволствието, което ще изпитам, ще е нещо съвсем обикновено. Нали предпочиташ да изпитам нещо изключително пред нещо по-малко?

— Разбира се. Обещах ти да не бъда егоистка в това отношение. Ако желаеш да растеш още, ако това е нещото, което ще ти достави истинско удоволствие и ще те кара да викаш, тогава нека бъде така — тя пое дълбоко въздух. — Какво искаш да направя сега?

Той се усмихна въпреки нетърпимата болка.

— Претърколи се по гръб. Не, не, още не поемам нещата в свои ръце. Нищо подобно. Просто трябва да ти покажа какво да правиш, за да ме предизвикаш да крещя от удоволствие, както аз направих с теб снощи.

Тя кимна подозрително, но се подчини. Легна по гръб, като следеше всяко негово движение, докато той се настани върху нея. Отново видя как очите й се изпълват с проклетия страх, но не можеше да я упреква за това. Беше възбуден, нечовешки възбуден, твърд като гранит. А тя знаеше, че ще стане още по-възбуден и по-твърд.

Успя да се овладее. Нямаше да допусне тази чудесна изненада да се превърне в поредното фиаско.

Намести се удобно между краката й — така, както малко преди това тя се бе настанила между неговите. Легна върху нея, без да се отпуска с цялата си тежест.

— Сега ме погледни, Джоан. Да, точно така. Необходимо ми е да ме целуваш още малко. Това е много важно, иначе ще трябва да се преструвам, че ми е приятно. Нали не искаш да се преструвам, че ми е хубаво?

— О, не — каза Синджан, като не успяваше да открие никакви лоши намерения у него. Когато го целуваше, тя винаги забравяше за онази част от него, която сега се притискаше в корема й и която беше огромна, твърда и щеше да й причини болка. Не можеше да не я боли, но тя твърдо бе решила, че този път няма да го предаде. Той я желаеше и тя щеше да му се отдаде по какъвто и начин, да искаше той това.

Колин не искаше да пропилее и миг от малкото време, с което разполагаше. Целуна я, като разтвори устните й и вмъкна език между тях. Продължи да я целува, докато най-после, слава на небесата, тя простена и потръпна под него… Той се усмихна, все още с болка, след това се плъзна надолу по тялото й да погали гърдите й. Имаше чудесен вкус, от който той се разтърси от желание.

— Вече достатъчно ли ме желаеш, Колин?

Той се наведе над нея, когато чу плахия й, напрегнат гласец.

— Не, още не. Имам нужда от още малко, Джоан. Трябва ми още малко време, за да събера достатъчно страст.

— Добре.

— Приятно ли ти е това, което правя? Тоест, любима, не е задължително, но, можеш да изпитващ удоволствие едновременно с мен.

— О, да усещането е доста приятно.

Само почакай малко, любима, каза си той наум и се придвижи надолу, а езикът му започна да гали белия й корем. Усети как мускулите й се стегнаха, след това тя потръпна и той разбра, че тя е наясно какво ще направи той в следващия миг. Въпреки това, ласките му й доставяха удоволствие, възбуждаха я, тя почти беше готова да му позволи да прави с нея всичко, което иска.

Още в следващия миг той впи страстно устни в нейните и тя извика, стиснала косата му в шепи.

Той продължи да я целува и гали. Проникна с пръсти в нея и направо щеше да се пръсне от радост, когато откри, че тя е готова, да го приеме. Беше напълно готова за него. Беше откликнала на страстта му. Бързо се надигна и леко я повдигна към себе си.

— Погледни ме, Джоан.

Тя го гледаше в очите, докато той проникваше в нея. Видя как шербруково-сините й очи се разширяват и знаеше, че тя очаква с напрежение болката, която смяташе за неизбежна, но щеше да чака напразно. Да, наистина! Нямаше да има никаква болка.

Той продължи бавно и внимателно да навлиза в нея като я повдигаше, за да го приеме по-лесно. Усети как плътта и се разтваря и се нагласява към него, но болка нямаше, той беше сигурен. Беше толкова топла и нежна, че той стисна зъби, за да се овладее.

— Колин?

— Какво има, не ти ли е приятно?

— О, страшно е приятно. Само че нищо не разбирам! Защо не изпитвам отново онази ужасна болка? Чувствам как се разтварям да те приема, чувствам те как ме изпълваш, но не усещам болка. Всичко е много приятно.

Той се тласна напред и целия навлезе в нея. После бавно се изтегли обратно и започна да я целува.

— Движи се и ти Джоан. Това ще засили насладата ми. Нали това искаш?

— О, да — съгласи се тя и рязко се надигна към него, но веднага след това тялото й само започна да следва неговия ритъм. Той я целуваше, галеше и се движеше в обезумяла вихрушка от тласъци. Накрая, когато знаеше, че повече няма да успее да се владее, прокара ръка между телата им и бързо я откри.

Наблюдаваше очите й, докато пръстите му я галеха.

Всичко беше много просто, тя беше направо смаяна.

— Колин — извика с тънък писклив глас тя.

— Да, любима. Нека едновременно почувстваме удоволствието. Искаш ли?

— Не разбирам какво става… — без да довърши, тя отметна назад глава, изви се в дъга и извика. Тялото и потръпваше конвулсивно около него и той най-после даде воля на своите чувства.

Тя стоеше неподвижна под него.

Колин успя да успокои дишането си и сложи ръка върху гърдата й. Сърцето й все още лудо биеше. Той се засмя. Идваше му да танцува от радост.

— Хайде, успокой се — каза той и пое устните й в своите.

Тя започна да диша по-спокойно. Вдигна ръка, но бързо я отпусна до тялото си. Той имаше желание да я прегърне, но реши, че вече е доста изтощена. Беше много приятно, когато един мъж направи това със съпругата си, особено ако тя бе очаквала да изпита непоносима болка.

— Ти беше много смела, Джоан — гласът му прозвуча сериозно, като на изповед. — Мисля, че беше прекрасно от твоя страна така да скриеш болката си от мен и да ме накараш да си мисля, че ти е било приятно. Аз съм най-щастливият мъж, който има най-всеотдайната и благородна съпруга.

В същия миг той вече виеше от болка и разтриваше ръката си.

— …и зла — завърши той. — Защо ме удари?

— Ти ме излъга, проклетнико. Не, по дяволите, не ми повдигай презрително вежда. Ти ме излъга. Ти се съгласи с мен, че болката е ужасна. Смеел си се насреща ми и си ме лъгал. Мразя те!

Той избухна в такъв смях, че усети как излиза от нея. Бързо затвори устата си. Не искаше да излезе. Искаше да бъде вътре в нея, да чувства колко е нежна, колко е топла. Той отново нарасна и навлезе навътре.

— Не съм се съгласявал с теб. Това си беше единствено твоя глупава идея. Не преиначавай нещата, Джоан. Не съм забравил как първия път…

— Първия път! Ти направо ме разкъса три пъти един след друг!

— Съгласен съм. Не беше хубаво от моя страна и аз ти се извиних, ако си спомняш. Освен това, ако паметта ти не се е изпепелила от пожара на наслаждението, не забравяй, че ти бях казал, че вече никога повече няма да те боли, но ти направо отказа да ми повярваш. Вече разбра, че съм ти казвал истината. Тази сутрин ти казах, че мъжете са полезни същества. Ние сме добри закрилници, когато ни позволите да ви закриляме, и умеем да доставяме удоволствие. Сега, след като го изпита, искаш ли да направим същото отново?

Тя вдигна очи към него. Беше готова да се изплюе в лицето му. Сините и очи се бяха присвили толкова, че приличаха на две цепки. Въпреки това се съгласи.

Люби я бавно и този път по-продължително, което му хареса. Когато тя се сгърчи и простена, той затвори очи, отдаден на неудържимото удоволствие и даде воля на собственото си облекчение.

— Не отричай, Колин, че ми се присмиваш — каза му тя по-късно, когато се извъртя към него.

— Може би малко да. Но повечето време се смеех тайно. Ти беше толкова наивно смешна с убедеността си, че моето тяло не е подходящо за твоето. Да, наистина беше забавно, когато не ме болеше. Разбираш ли желанието ми да бъда в теб беше неистово. Струва ми се, че и сега пак те желая. Ти какво мислиш? Не, почакай, ако го направим, ще бъде за трети път — също като онези безславни три пъти. Обмисли внимателно преди да ми отговориш, Джоан.

— Искам! — веднага отвърна тя и се изви, за да го целуне.

Закъсняха за вечеря. Бяха повече от закъснели. Когато влязоха в стаята, Филпот и Рори вече сервираха курабийките с боровинки. Филип и Дахлинг се бяха нахранили и Дулчи ги бе отвела обратно в детската стая.

На масата бяха Сирена, братята и съпругите. Леля Арлет беше в своята стая и щеше да остане там, докато пристегнеше каретата, която брат й беше изпратил, за да я отведе в бащиния й дом.

Дъглас повдигна въпросително вежди, но нищо не каза. Синджан се чудеше на необикновената му тактичност, докато най-после видя, че устата му е пълна с курабийки.

Устата на Райдър обаче беше пълна само с дяволии. Той се отпусна назад в стола си и кръстоса ръце върху стегнатия си корем. В сините му очи проблеснаха дяволити пламъчета.

— Синджан, от изражението на лицето ти ми идва да стана и да набия Колин. Ти си моята малка сестричка. Нямаш право да изглеждаш по този начин, нямаш право да правиш това, което по всичко личи, си правила с истинско вдъхновение.

— Я да мълчиш! — Софи заби вилицата си в ръката му.

— Вярно — намеси се Дъглас щом преглътна курабийката и се приготви да даде изблик на своите чувства.

— Не се меси в това — прекъсна го Алекс. — Тя е омъжена жена. Вече не е на десет години.

— Това е факт — каза Колин, ухилен срещу новите си роднини. Целуна жена си по носа и я настани на мястото на графинята. — Всъщност фактите са два — той тръгна към централното място на масата, вдигна чашата си с вино и каза. — Вдигам тост за моята съпруга — една красива и доста привлекателна дама, която до такава степен беше затънала в женско неведение и погрешни представи, че…

— Колин! Да не си посмял да го кажеш! — Синджан запрати супената си лъжица по него. Не можа да го улучи, защото масата беше дълга дванадесет стъпки и лъжицата се стовари върху една ваза с нарциси.

Филпот шумно се изкашля, но никой не му обърна внимание.

Сирена въздъхна, отмести поглед от Колин върху Синджан и каза:

— Колин никога не е гледал нито Фиона, нито мен по този начин. Тя не само възбужда мъжката похотливост у него, а нещо много повече от това. Той ми прилича на котарак, който се е натъпкал с повече сметана, отколкото му се полага. Мисля, че е много себичен. Надявам се да не повърне цялото количество сметана. Струва ми се, че направо си го съсипала, Джоан. Филпот, би ли ми дал малко курабийки?

Филпот, който се бе изчервил като рак, внимателно постави подноса с курабийките пред нея.

— Радвам се, че е способен на нещо повече от обикновена похотливост — каза закачливо Райдър на сестра си. — Да не си му дала някакво любовно биле, сестричке? Може би сте обменили рецептите си за това със Софи? Тя е толкова ненаситна, не изпитва никакво съжаление към мен, че понякога трябва да мобилизирам цялото си достойнство, за да задоволя всичките й искания. Това е прекалено много дори за човек като мен, който се бори с всички сили да й направи бебе. Тя никога няма да ме остави на мира. Непрекъснато е по петите ми. Оставя ме на спокойствие единствено на масата.

— Сигурно ще те набоде отново, ако не си затвориш устата — каза Алекс. — Надявам се, Софи, когато отново забременееш, поне веднъж да ти прилошее и да пропуснеш закуската си.

— О, никога — отвърна Софи. — Това няма да стане, никога не може да стане. Аз съм прекалено симпатична, за да ми се случи подобно нещо. Мисля, че това става с теб заради мъжа ти, Алекс. От него ти прилошава.

Трите съпруги се заляха в буен смях. Дъглас се намръщи на снаха си, а Райдър изпъчи гърди и заяви.

— Не, Софи няма да се чувства зле нито ден. Аз просто ще й забраня това.

Алекс поклати глава и се обърна към Софи.

— Понякога ми се случва да забравя какви са всъщност те. Когато ми припомнят това, разбирам, че животът е повече от сладък, направо е апетитно вкусен. Много по-вкусен от тези курабийки с боровинки, с които Дъглас не престава да се тъпче.

— Сега, когато каза чистата истина — отговори й Дъглас, — те умолявам да не хукваш към легена, който Филпот тактично остави в преддверието.

— Не искате ли да сменим темата? — предложи Синджан.

— Да — съгласи се Райдър. — Сега, след като Дъглас и аз виждаме, че ти си доволна от този мъж, Синджан, можем да преминем на друга тема. Двамата с Дъглас обмислихме внимателно ситуацията, Колин. Смятаме, че човекът, който е казал на Робърт Макферсон, че ти си убил сестра му, най-вероятно е нейният убиец.

— Или убийца — допълни Алекс.

— Правилно. Но защо някой би искал Фиона да умре? — попита Синджан. — И Колин да се озове на ръба на скалата в безсъзнание, така че всички да се усъмнят в неговата невинност, след като той нищо не си спомня. Някой е действал по предварително добре обмислен план. Сирена, познаваш ли някой, който да е мразил толкова много сестра ти, че да е могъл да извърши това? Някой, който разбира от упойващи питиета и би могъл да изтрие паметта на Колин за известно време?

Сирена вдигна поглед от курабийките, усмихна се отнесено на Синджан и каза с безкрайно нежен глас.

— Фиона беше една нечестна кучка. Аз я мразех до смърт. Освен това познавам въздействието на опиума, буника и други упойващи билки. За мен би било лесно да направя всичко това.

— О!

— Нека направим още една крачка напред — каза Дъглас. — Сирена, а кой мразеше Колин?

— Баща му. Брат му. Леля Арлет. Накрая и Фиона, защото тя го ревнуваше ужасно, а той не я обичаше. Тя дори го ревнуваше и от мен, а аз тогава не съм те докосвала, Колин, бях много предпазлива.

Колин слушаше, без да помръдне от мястото си. Бавно сложи вилицата върху чинията си и отговори спокойно, без да издава болката, която Синджан знаеше, че е изпитал при думите на Сирена.

— Баща ми не ме е мразел. Сирена. Той просто нямаше полза от мен. Брат ми беше бъдещият господар, а аз нямах никакво значение. Разбирах това и знаех, че нито е справедливо, нито е честно. Разбирах, че не ме обича и, разбира се, ме болеше. Това е все едно Джоан и аз да имаме син и да го пренебрегваме, защото Филип е първородният. А що се отнася до брат ми, Мелкъм също не е имал причина да ме мрази. Имаше всичко, което пожелаеше. Ако го е разяждала някаква омраза, не разбирам защо тя е трябвало да се насочи към мен. А по отношение на леля Арлет, тя обичаше баща ми и мразеше своята сестра — моята майка. Искаше след нейната смърт баща ми да се ожени за нея, но той не го направи. Истина е, че тя ме ненавиждаше и смяташе брат ми за богоизбран сред простосмъртните, но се съмнявам, че е имала каквото и да било основание да изпитва такива чувства към мен. По-скоро се опасяваше от мен, може би защото аз също бях потомък на графа и като такъв — негов възможен наследник.

— Аз не те мразя, Колин.

— Благодаря ти, Сирена. Наистина не знам какви чувства е хранела към мен Фиона преди да умре. Моля се на Бога да не ме е мразела. Никога не съм й желал злото.

— Аз никога няма да те намразя, Колин, никога. Но много ми се искаше аз да съм тази заможна наследница, която ти беше необходима. Тогава нямаше да се налага да ходиш до Лондон и да се жениш за нея.

— Е, но отидох и всичко приключи. А ти, мила моя, ще заминеш за Единбург и ще заживееш при баща си. Там ще ходиш по балове и партита. Ще срещнеш много симпатични мъже. Всичко е за твое добро, Сирена.

— Всички възрастни казват това, когато искат да оправдаят постъпките си.

— Ти също не си първа младост — каза Синджан. — Сигурно не искаш да останеш завинаги тук, във Вер.

— Права си, че не искам. След като Колин няма вече да се люби с мен, мога да замина — като каза това, тя стана от мястото си, без да дочака помощта на Рори и без да се смути от внезапната тишина в стаята, и напусна вечерята.

— Имаш странни роднини, Колин — каза Дъглас.

— А ти какво ще кажеш за майка си, Дъглас, и за нейното отношение към мен?

— Добре, Алекс. В почти всяко семейство има но някой и друг странен представител — съгласи се Дъглас и се усмихна на жена си. — Сирена… Не знам, Колин. Като че ли й хлопа дъската, ако разбираш какво имам предвид. Не е луда, нямам предвид това, просто й хлопа дъската.

— Да, като че ли не стъпва на земята. Фантазира си, че е чародейка и от много години се занимава е билки.

— Но нали не допускаш, че би могла да убие собствената си сестра? И да те упои, така че да обвинят теб в убийството?

— Не, не вярвам в това, Джоан. Но, както казва Дъглас, Сирена е доста странна. Винаги е била такава. Фиона я боготвореше и настояваше да живее заедно с нас, въпреки че аз не бях съгласен.

— Опитвала ли се е да те целува пред сестра си?

— Не, Алекс. Не го е правила никога преди смъртта на Фиона. Когато се върнах тук заедно с Джоан, тя започна с тези опити да ме издебва зад всяка врата.

— Ще бъде добре да получим малко повече яснота по този въпрос — намеси се Дъглас.

— Може би трябва да извикаме Дахлинг — предложи Синджан. — Тя има мнение за всички и по всички въпроси.

— Джоан — рече изведнъж Колин, като погледна масата пред нея и сбърчи недоволно вежди, — никак не съм доволен, че нищо не си яла. Настоявам да възстановиш силите си. Филпот, моля те да сервираш на нейна светлост една достойна порция.

В този миг двете двойки братя и съпруги се спогледаха и избухнаха във весел смях. Колин запримига. След това, за приятна изненада на Синджан, той се изчерви.

Колин, който се бе въздържал седмици наред, не беше особено затруднен отново да достави удоволствие на жена си, преди да заспят. И Синджан, изморена от продължителното неведение, в което се бе озовала, и щастлива от новото си откритие, му отвърна с охота.

И двамата спяха дълбок сън, докато изведнъж, без причина, Синджан се събуди и широко отвори очи в тъмнината на стаята.

Сред нежно блещукаща светлина, облечена в брокатена рокля, натежала от безброй бляскави бледокремави перли, стоеше Перлената Джейн, Беше притеснена. Синджан усети това дълбоко в душата си.

— Бързо, стаята на леля Арлет!

Думите й отекнаха силно в съзнанието на Синджан, толкова силно, че се изненада защо Колин не се събужда с рев.

След това Перлената Джейн изчезна, стопи се за миг. Не както Невестата-дева бледнееше бавно пред погледа и очертанията й чезнеха, докато се слееха със сенките. Не, Перлената Джейн за миг се озова там и в следващия миг вече я нямаше.

Синджан започна да разтърсва Колин, за да се събуди, като едновременно отмяташе завивките от себе си.

— Колин — извика тя, докато навличаше нощницата си през глава.

Той се събуди. Беше сънен и объркан, но тревожните нотки в гласа й бързо го свестиха.

— Какво има, Джоан? Какво е станало?

— Бързо, на леля Арлет й се е случило нещо лошо?

Синджан изскочи от стаята, без дори да вземе свещ. Не искаше да губи време. Крещеше, докато премина без да се спре, покрай вратите на стаите на братята. Стигна спалнята на леля Арлет и със замах отвори вратата. Спря на място, смразена от ужас. Леля Арлет висеше на вързано за полилея на тавана въже, а краката й се люлееха на една стъпка разстояние от пода.

— Не-е-е!

— О, Боже! — това беше Колин, който я избута от вратата и нахлу в стаята. Бързо грабна леля Арлет и я повдигна нагоре, за да освободи примката на въжето около врата й.

Миг след това в стаята пристигнаха Дъглас, Райдър, Софи и Алекс.

Колин здраво държеше краката на леля Арлет и викаше през рамо.

— Бързо, Дъглас, Райдър, отрежете това проклето въже. Може би все още има възможност да я спасим.

Не можаха да намерят нож, така че Дъглас се качи на един стол, за да достигне възела на полилея. Отне му няколко мига, които им се сториха цяла вечност, докато го развърже. Колин свали бавно леля Арлет и я занесе на ръце до леглото. Внимателно развърза въжето от врата й и го хвърли на пода.

Сложи пръсти на врата й, за да напипа пулса. Удари й няколко шамара по лицето. Разтри ръцете и краката й, след това отново я плесна през лицето, после започна да я разтърсва. Нямаше никаква реакция.

— Мъртва е — каза накрая той и се изправи. — Мили Боже, тя е мъртва.

Сирена каза от вратата.

— Знаех, че ще умре. Любовникът-келпи на майка ти е дошъл да я прибере, защото каза на Джоан какъв е произходът ти. О, да, Колин, ти си син на келпи, и затова Арлет сега е мъртва, но тя си го заслужи.

Обърна се и напусна спалнята. Бялата й нощница се развяваше около нея, докато вървеше. Спря и каза през рамо.

— Не вярвам на тези глупости за келпите. Не знам наистина защо казах това. Но не съжалявам, че е умряла. Тя беше опасна за теб, Колин.

— О, Боже — каза Алекс и се свлече на земята, без самата тя да бе очаквала това.