Съдби в окови

ШЕСТА ГЛАВА

Стиснал здраво пушката, Енгъс стоеше в ъгъла на гостната, без да помръдне. Продължаваше да е нащрек, въпреки че вече бе оповестил намерението си.

— Простете, уважаеми господа, но Нейно благородие е вече Кинрос и въпреки че сте нейни братя, ако се наложи да гръмна някого, това ще е един от вас. Освен това сте англичани тузари, от което още повече ме сърбят ръцете.

Така е, установи Райдър, след като прецени положението, което съвсем не беше благоприятно за него и за Дъглас.

Колин и Синджан се настаниха един до друг на канапето с протрита и избеляла сива брокатена дамаска. Райдър и Дъглас седнаха срещу тях на два също толкова протрити стола. Подът между четиримата беше гол. Тишината в стаята беше изненада за всички.

— Оженихме се в „Гретна Грийн“ — наруши мълчанието Синджан.

— Друг път сте се оженили — отвърна Дъглас. — Дори ти, Синджан, не си толкова глупава, че да не се досетиш, че най-напред ще ви потърся там. Затова сигурно сте отишли на друго място.

— Грешиш. Знаех, че ще си помислиш точно това и ще тръгнеш направо за Единбург, за да откриеш преди нас къщата на Колин. Както виждаш, много добре те познавам, Дъглас.

— Това няма нищо общо с нашите намерения — каза Райдър. — Идваш ли си с нас у дома, малчо?

Колин повдигна въпросително черната си вежда.

— Малчо? Вие наричате малчо лейди Ешбърнхам, моята съпруга?

Синджан се намеси, като го потупваше по ръката — така, както според нея успокояват всички съпруги мъжете си.

— На братята ми им трябва време, за да свикнат с промените. Райдър ще бъде съвсем различен след година-две.

— Това съвсем не ме забавлява, Синджан.

— И мен. Аз съм омъжена. Колин е моят съпруг. Със сигурност тези проклети Макферсонови са автори на анонимното писмо до Дъглас, в което обвиняват Колин, че е убил жена си. Те са страхливци и мошеници и са решили да унищожат Колин на всяка цена. А какво по-добро начало от това да попречат на брака му с мен?

Колин я гледаше слисан. Тя направо го плашеше. Беше споменал Макферсонови пред нея един единствен път, а тя моментално навърза цялата история. Разбира се, той мълча почти три дена през които тя имаше достатъчно време да обмисли и подреди всичко което беше научила. Слава Богу, че не знаеше все още историята отначало до край.

В стаята влезе една много дебела жена с голяма червена престилка, която се спускаше направо от огромното деколте на черната й рокля чак до колената. Тя приветливо се усмихваше.

— О, вие сте тук, господарю. Най-после се завърнахте у дома. И тази сладка малка дама ще ви бъде съпруга? — тя направи реверанс, като включи в него и престилката СИ.

— Здравей. Как се казваш?

— Агнес, мила госпожо. Тук сме двамата с Енгъс. Върша всичко, което той не върши, а това значи — почти всичко. Вижте дупката на тавана! Моят Енгъс винаги се справя отлично с работата си. Някой от вас гладен ли е?

Всички в хор отговориха утвърдително и Агнес излезе. Енгъс не беше помръднал от мястото си в ъгъла и продължаваше здраво да стиска пушката пред гърдите си.

Чак сега Колин усети, че мълчи като ням. Той се изкашля. Намираха се в неговия дом, в края на краищата.

— Господа, желаете ли коняк?

Райдър кимна, а Дъглас отново сви юмруци и каза:

— Да. Добър контрабанден френски коняк, нали?

— Естествено.

Е, добре. Това вече е нещо, помисли Синджан, отдъхвайки си за миг. Мъже, които пият заедно, не могат да се бият — поне докато чашите са в ръцете им. Разбира се, можеха да ги захвърлят, но тя никога не беше виждала нито Райдър, нито Дъглас да правят това.

— Как са Софи, племенниците ми и останалите деца?

— Всички са добре с изключение на Еми и Теди, които се боричкали в плевнята, когато една бала слама се разместила и се стоварила с цялата си тежест върху тях. Слава Богу, няма счупени кости.

— Предполагам, че Джейн добре им се е накарала.

Джейн беше директорката на Брендън Хауз или Лудницата, както Синджан наричаше красивата триетажна къща, която се намираше на сто ярда от Чедуик Хауз — дома на Райдър, Софи и малкия им син Грейсън.

— О да. Джейн изпадна в дива ярост и заплаши, че ще им изтегли ушите и ще ги остави на хляб и вода щом им изчезнат синините. Мисля, че точно така ще направи, само че с буца мармалад към хляба. Софи целуна и двамата и също им се скара.

— А ти какво направи, Райдър?

— Само ги прегърнах и им казах, че ако още веднъж направят такава глупост, много ще им се разсърдя.

— Страшна закана — каза Синджан и избухна във весел смях. Тя стана и отиде при Райдър, наведе се, прегърна го силно и каза. — Толкова ми липсваше.

— Проклет да съм, малчо, страшно съм изморен. Дъглас ме измъкна от леглото, а Софи беше толкова топличка, толкова ми беше трудно да я оставя. На всичко отгоре брат ми настояваше да яздим сякаш самият дявол ни гони но петите. Каза, че ще те надхитри. Перчеше се, но ти спечели, нали?

— Заповядайте коняка си, милорд.

— Аз не съм лорд, Кинрос. Втори син в семейството съм, така че просто съм Благородие, въпреки че намирам това за много смешно. Наричай ме просто Райдър. Ти си ми зет, поне докато Дъглас реши дали ще те оставим жив. Не го взимай толкова присърце. Неотдавна Дъглас дълго мисли върху това дали да убие братовчед ни Тони Периш — наричаше го калпав педераст — но накрая се отказа:

Енгъс малко се отпусна.

— Тогава положението беше съвсем различно, Райдър.

Енгъс бързо се върна към бойната си готовност.

— Вярно, но Синджан е омъжена за него, Дъглас, няма мърдане. Знаеш, че тя не е от хората, които вършат половинчати работи.

Дъглас изпсува.

Енгъс пак се отпусна малко, защото знаеше, че псувните помагат на мъдрите мъже да излеят гнева си. Колин отиде до Дъглас и му подаде чаша коняк.

— Колко време смятате да останете? Не ме разбирайте погрешно. Като мои зетьове, сте добре дошли! — и останете, колкото искате, но къщата е оскъдно мебелирана и сигурно няма да ви е много удобно.

— Кои са Макферсонови? — попита Дъглас.

Колин отвърна сравнително спокойно.

— Родът им враждува с моя в продължение на няколко поколения. Всичко е започнало някъде около 1748 година, след битката при Кулоден. Тогава се проляла кръв, защото господарят на рода Макферсон откраднал любимия жребец на дядо ми. Враждата най-накрая бе прекратена, когато аз се ожених за дъщерята на сегашния земевладелец — Фиона Дахлинг Макферсон. Когато преди около шест месеца тя умря при загадъчни обстоятелства, баща й не ме обвини. Най-големият й брат Робърт обаче е зъл, неразумен, алчен и безскрупулен. Когато братовчед ми ме посети в Лондон, ми каза, че Макферсонови, предвождани от това копеле Робърт Макферсон, са нахлули в земите ми и са убили двама от моите селяни. Джоан е права. Почти е вероятно някой от тях да е написал писмото. Единственото, което недоумявам, е откъде са разбрали къде се намирам и кой от тези сополиви страхливци е успял да измисли такъв коварен план.

— Защо по дяволите, я наричаш Джоан? — понита Райдър.

Колин запримига.

— Така се казва.

— От години не се казва така. Името й е Синджан.

— Това е прякор за мъж. Не ми харесва. Тя е Джоан.

— Мили Боже, Дъглас, все едно слушам Майка.

— Вярно — съгласи се Дъглас. — Синджан ще го склони да я нарича с името, с което всички ние я наричаме. Да се върнем към Макферсонови. Не искам сестра ми да бъде в опасност. Няма да позволя това.

— Тя може да е твоя сестра — каза Колин много тихо, — но е моя съпруга. Ще бъде там, където съм аз. И ще прави това, което аз й наредя. Ще я пазя от неприятности и тревоги. Не се безпокой — той се обърна към Синджан. На фона на меката следобедна светлина се забелязваха искрите в очите му, но лицето и гласът му бяха напълно спокойни. — Нали така, скъпа?

— Да — отговори тя, без да се двоуми. — Веднага ще отпътуваме на север към замъка Вер. Добре ще се грижа за Колин, не се притеснявайте.

— Ни най-малко не се притеснявам за този крадлив кучи син — изкрещя Дъглас. — За теб се тревожа, по дяволите.

— Много мило от твоя страна, Дъглас, и това е напълно обяснимо, защото ти ме обичаш.

— Така ми се иска да те напердаша по задника.

— В бъдеще само аз ще я пердаша — заяви Колин. — Още не вярва, че това може да й се случи, но ще повярва.

— Струва ми се — произнесе бавно Райдър, като местеше очи от сестра си към Колин и обратно, — да, струва ми се, че си си намерила майстора, Синджан.

— О, да — каза тя, като се направи, че не е разбрала намека. — Той е моят жених, моят другар за цял живот. Дълго го чаках и най-накрая той ме намери — тя се приближи към бъдещия си съпруг, който стоеше до камината с чаша коняк в ръка. Сложи ръце на гърдите му, наклони се към него и го целуна по устните.

Дъглас изръмжа, а Райдър, скъпият благословен Райдър, се изсмя.

— Е, добре, вече не си малчо — каза Райдър. — Бих изпил още един коняк, Колин. Синджан, дръж си ръцете по-далече от любимия, за да му спестиш поредния вероятен бой с Дъглас.

— Още нищо не е решено — каза Дъглас. — Много съм ти обиден, Синджан. Можеше да ми се довериш, да разговаряш с мен. А вместо това ти се измъкна от къщи като долна крадла.

— Но, Дъглас, аз бях разбрала твоето становище. Знаеш, че уважавам мнението ти. Истината обаче беше, а и е такава, че Колин няма никаква вина. Освен това той спешно се нуждае от моите пари и не може просто да чака някакво изясняване, което може би никога няма да се изясни. Много се безпокоях, защото и вие, и парите ми останахте в Лондон. Но вече, слава Богу, не е така. Радвам се, че дойдохте — макар че вие не сте били щастливи, когато сте пристигнали. Но сега можете да уточните на място всичко с Колин.

— Джоан — каза тихо Колин. — човек не говори за толкова важни неща по този начин. Поне не в присъствието на дама тук, в гостната, при такива странни и необичайни обстоятелства.

— Дупката на тавана ли имаш предвид?

— Много добре знаеш какво имам предвид.

— Но защо пък не? Става въпрос за моята зестра, а ти си моят съпруг. Нека уточним поне това.

Дъглас не се въздържа и избухна в смях.

— Мисля — каза Райдър, — че този смях е гаранция, че кожата ти ще остане здрава, Колин. Синджан, ти излез, а господата ще се заемат с финансовите въпроси.

— Добре. И не забравяй наследството ми от леля Маргарет, Дъглас. Веднъж ми беше казал, че ми е завещала цял куп пари, които трябва да получа, след като се омъжа.

— Все едно, че сме женени, Колин.

Той се обърна с лице към нея в мрачния господарски апартамент, който се намираше в дъното на също толкова мрачния коридор на втория етаж на къщата на Кинросови. Гореше един единствен свещник, който Колин държеше в ръце. Той го постави на очуканата масичка, където някога баща му държеше приборите си за бръснене, поклати глава и каза:

— Знам, че трябва да се преструваме на женени и имам намерение да правя точно това, докато братята ти са тук. Ще спя заедно с теб в това легло, което — както виждаш — е достатъчно голямо, за да побере цял полк. Но няма да пускаш ръце, Джоан, иначе ще ти се разсърдя.

— Направо не мога да повярвам, Колин. Искрено се надявам, че не си от хората, които щом веднъж вземат някакво решение, се придържат към него докрай, независимо дали впоследствие то се е оказало добро или лошо.

— Решението ми е правилно.

— Ти си направо смешен.

— Една съпруга не бива да се държи толкова непочтително със своя съпруг,

— Още не си ми съпруг, по дяволите! Ти си само най-неотстъпчивият най-твърдоглавият…

— В ъгъла има гардероб. Можеш да се преоблечеш зад него.

Лежаха един до друг в огромното легло. Синджан гледаше към тъмните, вонящи на плесен драперии. Колин наруши тишината.

— Братята ти ми харесват. Те са честни и добри приятели. А за роднини са направо превъзходни.

— Много мило от твоя страна, че казваш това.

— Не се цупи, Джоан.

— Не се цупя, само мръзна. В тази ужасна стая е влажно.

На него не му беше студено, но той по начало не беше зиморничав. Знаеше, че ако я притегли към себе си, за да я стопли, ще се люби с нея. А той нямаше намерение да променя решението си, особено след като братята й се намираха под покрива на неговия дом, за да напомнят за коварството му.

Той се надигна, протегна ръка и придърпа халата си, който бе оставил в долния край на леглото.

— Вземи, облечи това. Можеш да се увиеш в него. Така ще ти стане много топло.

— Трогната съм от щедростта ти, а логичната ти мисъл направо ме смайва.

— Заспивай.

— Да, милорд. Както пожелаете, както заповядате, както…

Той захърка.

— Чудя се защо Дъглас не поиска да види брачното ни свидетелство. Не е от хората, които пропускат нещо толкова съществено.

— Може и да го поиска. Искаш ли да се оженим утре, докато братята ти са на посещение в двореца? Оказа се, че Дъглас има приятел, който е майор там, и иска да запознае Райдър с него.

— Това е направо блестяща идея — отговори Синджан. — Колин?

— Сега пък какво има?

— Може ли поне да се държим за ръце?

Той взе ръката й в своята и усети, че пръстите й горят. Значи наистина е била премръзнала! Той си помисли за това, че бъдещата му съпруга е готова да направи едва ли не всичко, само и само да получи това, което иска. Ще трябва да внимава с нея.

— Харесваш ли пижамата ми?

— О, да. Мека е и ухае на теб.

Той не каза нищо повече. Тя продължи.

— Така, както си облечен с нея, си представям, че ме докосваш навсякъде…

В десет часа сутринта на следващия ден Колин и Синджан бяха венчани от един презвитериански свещеник, приятел на чичото на Колин — Теди, а не на баща му, който, както Колин й обясни, бил грешник във всяко отношение и съвършен негодник. Преподобният Макколи, останка от далечното минало, беше надарен с много повече коса от всеки друг старец на този свят, но най-вече се отличаваше с бързината, с която раздаваше брачни свидетелства и произнасяше речи, но в случая точно това беше най-важното. Когато ги обявиха за лорд и лейди Ешбърнхам, Синджан се втурна напред и каза:

— Най-после свършихме тази работа. Сега да предложа ли на братята си да видят брачното ми свидетелство?

— Не. Почакай. Искам да те целуна.

Тя застина в очакване на целувката.

— Ах! — той нежно обхвана брадичката й с ръка и повдигна лицето й към себе си. — Вече не си така настървена да те обезчестя, нали? Всичко беше игра. Но защо? — той се наежи и стисна брадичката й. — Сега разбирам. Толкова се тревожеше снощи Дъглас и Райдър да не разберат, че още не сме женени. Искаше да ме защитиш, нали? Искаше зестрата ти да премине в моите ръце.

— Не — каза тя. — Не е само това. Можех да съзерцавам голото ти тяло до самата си смърт. Дори ходилата ти са красиви.

— Винаги успяваш да ме изненадаш, Джоан. Понякога това ми харесва. Но не е толкова просто да лежиш гол в леглото и някой да те съзерцава. Ти какво ще направиш, ако си гола, а аз съм се надвесил над теб, готов да те сграбча?

— Не знам. Може би ще затворя очи. На пръв поглед е страшно, но не и противно все пак, поне не с теб.

Той се засмя.

— Бих искал още сега да направя нещо по този въпрос. Или най-много през следващия час. Но братята ти са тук и не мисля, че Дъглас ще приеме за любезно да те метна през рамо и да те понеса към спалнята. Остава да чакаме до довечера, Джоан. Тази вечер.

— Да — съгласи се тя и се надигна на пръсти с леко отворени устни. Той я целуна с леко докосване, както се целува леля, и я пусна.

Площад Аботсфорд беше само на петнадесет минути пеша от църквата, в която преподобният Макколи ги венча. Колин тъкмо беше казал на Синджан да спре и й показваше един стар паметник от времето на Джеймс IV, когато внезапно се чу свистене и един каменен отломък профуча досам главите им и поряза бузата на Синджан. Само миг преди това тя беше минала пред Колин и се бе навела да прочете полуизтрития надпис. Подскочи от удара и веднага се хвана за бузата.

— Какво беше това?

— О, Боже — извика Колин и я блъсна на земята, като я покри с тялото си.

Минувачите ги поглеждаха с любопитство и отминаваха. Само един мъж пристигна запъхтян и се спря при тях.

— Някакъв мъж стреля по вас — каза той и се изплю на земята от възмущение. — Видях го отсреща до галантерията. О, госпожо, добре ли сте?

Колин помогна на Синджан да се изправи. Тя притискаше с ръка бузата си и между пръстите й се процеждаха капчици кръв. Колин изпсува.

— О, дамата е ранена. Елате у дома, живея наблизо, на „Клеборн Стрийт“.

— Не, господине. Благодаря ви. И ние сме наблизо — на площад Аботсфорд.

Синджан стоеше онемяла от уплаха й недоумение и слушаше как двамата мъже разменят имената и адресите си. Колин възнамеряваше по-късно да се види и разговаря със свидетеля. Някой беше стрелял по нея. Това беше невероятно. Не й се вярваше. Все още не изпитваше болка, но усещаше мократа, лепкава кръв между пръстите си. Не й се искаше да я види и затова продължаваше силно да притиска ръка към раната.

Колин се обърна навъсен към нея. Без да продума, той я взе на ръце.

— Отпусни се и сложи глава на рамото ми.

Тя го послуша.

За лош късмет и на двамата, Райдър и Дъглас току-що се бяха върнали, когато Колин я внесе на ръце в къщата. Нямаше как да скрият кръвта, която още се стичаше между пръстите й. Настана врява, в която се редуваха обвинения, въпроси и викове, докато най-накрая Синджан успя да се вреди и спокойно да заяви.

— Дъглас, Райдър, стига де. Паднах, това е всичко. Просто паднах като една тромава глупачка и си нараних бузата. Знам, че е тъпо, но поне Колин беше с мен и ме донесе дотук. А сега, ако вие двамата млъкнете за миг, бих искала да видя дали сериозно съм се наранила.

Разбира се братята й не млъкнаха. Отведоха Синджан в кухнята, точно както тя бе направила с Колин в лондонската къща на Шербрукови, за да види той сцепената си устна. Забеляза, че той не е забравил за този случай. Настаниха я върху един стол и й заповядаха да не мърда.

Дъглас веднага нареди да му донесат топла вода и сапун, но Колин грабна чистата кърпа от ръцете му и заяви.

— Махни си ръката, Джоан, и ме остави да погледна раната.

Тя затвори очи и не издаде нито звук, когато той докосна драскотината с мократа кърпа и изтри кръвта от лицето й. Слава Богу парчето камък само леко я беше ожулило. Кожата бе малко разцепена и той почувства облекчение, защото братята й се бяха надвесили над него и внимателно следяха всяко негово движение, готови, както му се струваше, да го разкъсат на парчета, ако не направи нещо така, както те биха го направили.

— Дребна работа — каза Колин.

Райдър го отмести встрани и заяви.

— Доста странно ожулване, Синджан, но мисля, че няма да ти остане белег. Ти как смяташ, Дъглас?

— Хич не ми прилича на ожулване. По-скоро нещо е профучало край бузата й с голяма скорост и я е порязало. Ще кажеш ли как се сдоби с тази рана, Синджан? Нали не мислиш, че ще повярвам на нелепите ти обяснения, че си паднала?

Без за секунда да се подвоуми, Синджан се свлече в ръцете на Колин и простена.

— Толкова боли. Съжалявам, Дъглас, но боли ужасно.

— Добре — каза съпругът й. — Аз ще се погрижа за това.

Докато Колин почистваше раната, Дъглас се мръщеше недоволно. Свъсеното му лице съвсем не се хареса на Синджан.

— Не се чувствам добре. Може и да повърна. Ужасно ми се гади.

— Раната е съвсем повърхностна — каза Дъглас и още повече се намръщи. — Би трябвало изобщо да не я усещаш.

— Така е — каза Колин, — но понякога едно незначително нараняване може да изцеди и последните сили на човек. Искрено се надявам да не повърнеш.

Прозвуча като предупреждение. Синджан веднага отговори.

— Стомахът ми се успокои, докато Колин говореше.

— Така е добре. Виж какво, Дъглас. Сестра ти е много изморена, предполагам, че вече си забелязал.

Тишината, която настъпи, беше застрашителна. Двамата братя изпиваха с погледи ту зет си, ту малката си сестра — тяхната малка невинна сестра, тяхната съвсем доскоро малка невинна сестра. Налагаше се да преглътнат голям залък. Не им беше лесно. Най-накрая Дъглас въздъхна дълбоко и каза:

— Да, предполагам, че е. Почини си, Синджан. Ще се видим по-късно.

— Няма да превързвам раната, Джоан. Така ще зарасне по-бързо.

Тя погледна мъжа си и смело му се усмихна, но усмивката й беше нещастна и трогателна. Като видя това, Райдър свъси вежди.

— Никак не ми харесва всичко това — гласно обяви той. — Не те бива да хитруваш, Синджан. Освен това си лоша актриса и…

Точно в този момент в кухнята влезе Агнес и Синджан затвори очи от облекчение. На тримата мъже им бе дадено бързо да разберат, че са излишни, а на всичко отгоре са изцапали и масата с кръв. Горката млада господарка била ранена, а те се перчели като три петела пред една единствена кокошка.

Десет минути по късно Синджан лежеше в леглото в господарските покои, завита с три одеяла. Колин седна до нея. Беше замислен.

— Братята ти подозират, че всички тези стонове и прилошавания са били преструвка. Така ли беше?

— Да. Трябваше да направя нещо. Исках да припадна, но нямаше да ми повярват. Съжалявам, Колин, направих всичко, което можах. Не можем да им кажем истината. Само да се усъмнят и няма да си тръгнат оттук, освен ако не те цапардосат по главата и ме отвлекат. Не можех да го допусна.

Той се засмя, въпреки че беше изненадан от дързостта й.

— И ми се извиняваш, защото стреляха по теб и ти се опита да заблудиш братята си? Не се тревожи. Включвам се в играта. Почини си, докато поговоря е тях. Съгласна ли си?

— Само ако ме целунеш.

Той се наведе и я целуна — със същата бегла целувка както в черквата, все едно, че целуваше леля си или собствената си сестра, стига да имаше такава.

Синджан не спеше, когато Колин влезе в спалнята. Беше уплашена и разтревожена и затаи дъх. Той се приближи до леглото и се вгледа в нея. В ръката си държеше свещник.

— Посиняваш. Поеми си дъх.

Тя издиша със свистене въздуха, който беше задържала в гърдите си и каза:

— Май забравих, че трябва да дишам.

— Как е раната?

— Добре. Усещам я малко да пулсира. Мисля, че вечерята мина добре. Ти как смяташ?

— Не можеше да бъде по-добре, след като братята ти се редуваха един след друг да разглеждат бузата ти. Но поне Агнес сервира великолепна вечеря.

— Всичките ми пари вече в твои ръце ли са?

Според Колин въпросът беше съвсем неуместен, но въпреки това той кимна.

— Дъглас изготви кредитно писмо на мое име. Освен това утре ще се срещне с управителя на Шотландската банка. Ще се погрижи неговият адвокат да ми изврати цялата информация, която ще ми трябва за бъдещите финансови сделки, както и отчет за състоянието на капиталовложенията ти. Всичко е уредено. Благодаря ти Джоан.

— Успях ли да задоволя очакванията ти? За моето богатство?

— Бих казал дори, че си повече от подходящата богата наследница. Само завещаните от леля ти Маргарет пари те правят една от най-богатите млади английски дами.

— Какво ще правиш сега, Колин?

Той остави свещника и седна до нея.

— Студено ли ти е?

Нежно погали с пръсти гладката кожа около зачервената, драскотина.

— Много съжалявам за това. Трябва да поговорим по този въпрос. Надявам се, че куршумът е бил предназначен за мен, а ти, си се оказала, на пътя му в последния момент.

— Добре, но аз съвсем не искам да се надявам да е било така! Не искам да има някой, който се опитва да те убие. От друга страна, не искам и мен да убият — тя замълча, сбърчи чело и се вглъби в себе си.

— Какво има?

— Ами твоята рана. Ако не е било само обир? Ако е било един от всичките опити да те убият?

Той поклати глава.

— Недей да ставаш толкова мнителна. Лондон е отвратителен град, в интерес на истината, и аз въобще не се намирах в някой първокласен квартал, когато това стана. Не, това си беше просто един дребен престъпник, който търсеше начин да напълни кесията си, и случайно ме бе набелязал за жертва. Нищо повече. А сега, искаш ли да те любя? Все пак това е първата ти брачна нощ.

Само така мислите й ще се втурнат в друга посока, помисли Колин и погледна новата си невеста. Беше облякла бяла ленена нощница, която нямаше нищо общо е прелъстителния тоалет на една младоженка, и която стигаше едва ли не до брадичката й. Дългата й разрошена коса падаше свободно почти до средата на гърба й, а няколко къдрици се виеха върху раменете й. Той взе косите й в шепи и ги поднесе към лицето си. Косата й беше мека, гъста и ухаеше на жасмин.

— Толкова много цветове — каза той с пълното съзнание, че сега — след като вече не й се налага да бъде смела и жертвоготовна, за да го спаси — тя изпитва боязън от предстоящите събития. Знаеше, че ако преди й бе позволил, беше твърде вероятно тя сама да съблече дрехите си, да го намести да легне по гръб и сама да свърши всичко. И щеше да го направи единствено за да го защити и да му даде своите пари. Беше мила, откровена, решителна и по-умна, отколкото беше необходимо. Трябваше да бъде строг с нея — тя вече беше негова съпруга — защото иначе можеше да добие власт над него, а това той никога не би допуснал. Въпреки всичко не можеше да си представи как я заключва в някоя от плесенясалите стаи на кулата.

Извади голям късмет, че я откри. Нямаше никакво съмнение. После помисли за куршума, който бе улучил каменната плоча на паметника и отчупил парчето, което я бе наранило. Какво щеше да стане, ако парчето олово беше улучило нея? Или пък каменният къс се бе забил в окото й? Той прогони тези мисли. Това не се беше случило. Възнамеряваше да се погрижи за нейната безопасност веднага щом братята й си тръгнат утре сутринта. Малко след тях и те двамата щяха да отпътуват за Вер. Замъкът беше единственото място в Шотландия, където можеше да бъде спокоен, че не я заплашва никаква опасност.

Той се наведе и я целуна. Тя трепна и леко отвори устните си, но той не прие поканата. Продължи нежно да я целува, като галеше с език долната й устна. Спря да я целува, чак когато усети, че тя започва да се отпуска. Не искаше още да я докосва. Отново напълни шепите си с гъстите й къдрици и зарови лицето си в тях. После повдигна глава и каза:

— Много си хубава, Джоан, наистина си много хубава. Бих искал да те видя цялата.

— Не ти ли стига лицето ми засега?

— Искам изцяло да се насладя на прелестта ти — но се досети, че е пропуснал да запали камината. Щеше да му достави голямо удоволствие да я гледа до насита, легнала по гръб гола в леглото, но тогава тя щеше да се простуди. А това не биваше да става. Вместо това й помогна да изхлузи нощницата си през главата, бутна я внимателно да легне назад и я зави до кръста. Искаше да гледа, да докосва и да целува гърдите й.

— Нека да те огледам.

Но на Синджан това не й хареса. Тя покри с ръце гърдите си. После разбра, че постъпва глупаво и моментално изпъна ръце покрай тялото си. Той беше напълно облечен, а тя лежеше чисто гола пред него. Тя почти губеше контрол над себе си, а той се владееше напълно. Това никак не й харесваше.

Колин се изправи и се загледа в гърдите й. Гледаше ги, без да ги докосва.

— Много са хубави — само отбеляза той, без да дава израз на възхищението си. Беше изненадан, че са толкова големи. Тя ходеше като момче, стъпваше игриво без никакво кокетство, не полюляваше предизвикателно ханшове като жена. Но гърдите й наистина бяха прекрасни — едри и стегнати, с нежни тъмнорозови зърна.

— Колин?

— Това плахо гласче действително ли е на жената, която искаше да ми смъкне панталона, за да бъде с мен още в мига, в който напускахме Лондон?

— Да, но сега не ми харесва. Различно е. Вече нямаме причина да го правим. Още повече, че ти ме зяпаш.

— Доколкото си спомням, ти също се беше опулила в мен, само че завивките ми бяха смъкнати до глезените. Тогава ти ме гледа до насита, нали? И беше напълно облечена, докато го правеше, нали?

— Отначало не. Първо бях с нощница.

— Но не ме зави, докато не ти омръзна да ме гледаш…

— Говориш глупости, Колин. Можех да си те гледам още часове наред.

Той не намери остроумен отговор на обяснението й и предпочете да замълчи. Наведе се и без да я докосва, нежно пое с устни връхчето на едната й гърда. Помисли, че ще се опита да го отблъсне, но тя само потръпна и повече не помръдна.

— Какво правиш, Колин? Това е…

Той опари лицето й с топлия си дъх и тя остана с отворена уста на средата на изречението.

— Това е моята прелюдия — каза той и отново наведе глава да продължи приятното си занимание. Ноздрите му се изпълниха с нейния аромат и той започна да я целува още по-настойчиво.

— О, Боже, Колин, това усещане е много особено.

— Така е. Надявам се, че ти приятно.

— Не знам. Може би. Не, приятно не е точната дума… О, Боже…

Той много внимателно пое гърдата й в ръката си и я поднесе към устните си. Когато вдигна глава, за да я погледне в лицето, забеляза белотата й, която се открояваше върху тъмната му кожа. Бяха толкова различни.

Може би нямаше да се окаже чак толкова ужасно, че си има съпруга. Искаше да бъде в нея, още сега, още в този миг, но знаеше, че трябва да почака. Знаеше, че жените се нуждаят от насърчаване, най-вече да ги галят между бедрата. Знаеше още, че иска да опита вкуса й, да опознае с устни и език нежната й плът.

За прелюдия това, което бе направил досега, беше предостатъчно. Време беше да пристъпи към същинската работа. Изправи се бързо и застана до леглото. Няколко минути мълчешком и с наслада съзерцаваше своята нова невеста — тази, която не беше желал, но която беше спасила него, рода му и бъдещите поколения на този род. Започна да се съблича с усмивка на устните си, без да отмества погледа си от прекрасните й сини очи — шербруковосини, както беше чул да им казват в Лондон — които сега бяха пълни с очакване и огромно вълнение. Но освен вълнение и очакване, в тях видя и предпазливост, дълбоко загнездена там — дълбоко в очите й, които следяха всяко негово движение. Съблече ризата си, след това седна, за да събуе ботушите си. Не се обърна, докато свали и панталона си. Нито за миг не отмести погледа си. Когато остана чист гол, той се изправи и се усмихна с ръце, отпуснати свободно до тялото.

— Гледай ме до насита, мила моя.

Синджан вдигна поглед към него. Гледаше го неотстъпно. След това поклати глава и с неприкрит ужас каза:

— Това никога няма да стане, Колин. Не може.

— Кое няма да стане? — той проследи погледа й и сведе очи надолу. Изненада се от възбудата си, та нали още не бяха започнали. Природата се бе оказала доста щедра по отношение мъжествеността му и въпреки че досега жените винаги изпадаха в буйна радост още щом го видеха, той се досети, че една невинна девойка едва ли би приела това със същия ентусиазъм, поне не първия път.

— Това — каза Синджан и посочи с пръст, въпреки че не беше необходимо чак такова уточнение.

— Ще видиш, че ще бъде добре. Хайде, имай ми малко доверие.

Гърлото й се сви. Струваше й се, че няма да успее да продума. Но продължи да го гледа.

— Добре — прошепна тя, дръпна завивките до брадичката си и се отмести в противоположния край на леглото. — Но не мисля, че доверието има нещо общо с това.

След миг той я попита:

— Имаш ли представа как се прави това?

— Да, разбира се. Не съм нито проста, нито невежа. Но това, което аз знам, не може да стане. Много си голям и въпреки че ти имам доверие, не може да бъде така, както аз мислех, че ще бъде. Просто е невъзможно. Сам ще се увериш.

— Е добре, но аз пък ти казвам, че това няма да стане — каза той и като продължаваше да й се усмихва, пристъпи към леглото.