Съдби в окови

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Филпот отвори вратата и се стъписа от изненада. На стълбите пред входа стояха две елегантни дами, а на чакълестата алея зад тях беше спряла карета с висок покрив. Двата великолепни червеникавокафяви коня, които бяха впрегнати в каретата, дишаха тежко и потропваха с копита.

Двама конника стояха от двете страни на дамите, сякаш ги охраняваха. Кочияшът си подсвиркваше, подпрял камшика на крака си, и наблюдаваше Филпот със зле прикрито недоверие. Долни англичани, помисли Филпот, консервативни негодници, всички до един са такива.

Дамите бяха в пътнически костюми от най-високо качество. Филпот можеше и да е син на хлебар от Данди но имаше очи за качеството, когато то се изправеше пред него. Освен това бяха прашни и измачкани. Дамата, която бе облечена със сива рокля с военни ширити по раменете, беше с червена коса — не съвсем червена, а тъмночервена, която беше толкова тъмна… Той поклати глава. Освен това носът й беше изцапан. Другата дама беше също толкова красива и също толкова неугледна от пътуването. Роклята й беше с наситен тревисто-зелен цвят, а гъстата й кестенява коса бе сплетена на плитка и вдигната нагоре, а върху нея беше кацнала глупава малка шапчица. Кичур от гъстата коса се бе измъкнал от плитката и се спускаше по рамото й. Явно беше, че бяха бързали. Филпот се зачуди от колко ли далеч идват и колко време бяха пътували.

Дамата с червената коса, която всъщност не беше чак толкова червена, пристъпи напред и широко се усмихна.

— Това е замъкът Вер, нали? Домът на граф Ешбърнхам?

— Да, миледи. Мога ли да ви попитам за кого…

Зад него се чу писък и Филпот едва не припадна като чу гласа на графинята. О, Боже, да не би да й е прилошало? Той се извърна назад с най-голямата бързина, която възрастта и достойнството му позволяваха. Тя се бе подпряла на един резбован бюфет от времето на кралица Елизабет, който се намираше точно зад него. Гледаше с широко отворени очи двете дами.

— Алекс? Софи? Това наистина ли сте вие?

Дамата в зелено се втурна напред.

— Добре ли си, Синджан? О, моля те, скъпа, кажи, че си добре. Ужасно се притеснихме за теб.

— Мисля, че вече съм добре. Софи. Но вие как се оказахте тук? Дъглас и Райдър навън ли останаха? Защо…

— Била си болна! Знаем това. Дойдохме със Софи, за да се уверим, че при теб всичко вече е наред. Не трябва да се притесняваш за нищо.

Двете дами заобиколиха Филпот, докато разговаряха и бързо приближиха до болната графиня. Всяка я прегърна и помилва бледите й страни, като й призна, колко е липсвала на всички.

Накрая, след като те горещо изразиха своята обич, Синджан ги представи на Филпот и попита:

— Знаеш ли къде е господарят?

— Не трябваше да ставате от леглото, миледи — каза той неодобрително, същински проповедник.

— Не ми се карай, Филпот. Потъвах като камък в дебелия пухен дюшек. Ако бях останала още малко в леглото, щях да се задуша. Но ти си прав, наистина не съм съвсем стабилна. Ей сега ще седна. Моля те, прати да повикат господаря. Кажи му, че имаме гости. Не, просто му кажи, че са пристигнали снахите ми. Ние ще отидем в салона. Алекс, Софи, елате с мен.

Нейна светлост се опита да ги предвожда, но залитна. Филпот се втурна към нея, но двете дами се оказаха по-бързи. Тримата я отведоха в салона и я настаниха на канапето, като сложиха една възглавничка под краката й, а с друга подпряха главата й.

— Добре ли си вече, скъпа?

— О, да, Алекс. Добре съм, не се притеснявайте, въпреки че ми е много приятно да ви виждам около мен. Вие сте наистина тук! Това е чудесно. Не мога да повярвам. Как стана?

Алекс погледна Софи и простичко отговори.

— Невестата-дева ни изпрати. Каза ни, че си болна.

— А Дъглас и Райдър?

Софи сви изящно рамене и не изглеждаше да изпитва никакви угризения.

— С Дъглас се справихме лесно. Той беше в Лондон, така че Алекс просто пристигна от Нортклиф Хол да ме види, като доведе и близнаците със себе си. С Райдър обаче нещата се оказаха по-трудни. От стратегическа гледна точка той беше сериозно препятствие. Трябваше да изчакаме да замине с Тони на конните състезания в Еркот, които — слава Богу! — ще продължат три дни. Аз се престорих на неразположена, както и Алекс. След това потеглихме насам — тя спря за миг, после каза. — Струва ми се, че Райдър си мисли, че съм бременна. Непрекъснато ме гледа с типичния в такива случаи за всички мъже собственически поглед и ме гали по корема. Едва успявам да не избухна в смях, когато го прави. Идваше ми да го попитам да не би да мисли, че износването на дете е нещо заразно, тъй като — както знаеш — Алекс е бременна.

Синджан изохка.

— Те ще се появят, няма начин. Ще пристигнат и отново ще се опитат да убият Колин.

— Отново? — възкликнаха едновременно Алекс и Софи.

Синджан пак изохка, отпусна глава на възглавницата си и потвърди.

— Да, отново. Алекс знае за първия път. Тя самата халоса тогава Дъглас с бастуна си, за да ги разтървем! Освен този, имаше още два пъти — и двата тук, в Шотландия. Доведохте ли момчетата със себе си?

— Не — отговори Алекс. — Директорката на Брендън Хауз Джейн има удоволствието да се наслаждава на тримата, докато нас ни няма. Тя сама си избра тази титла и настоява да я представяме винаги така пред непознати. Близнаците се чувстват като в царството небесно, когато са там заедно с Грейсън и останалите ненагледни. В момента там има общо четиринадесет деца, но може ли някой да знае дали Райдър няма да изнамери и доведе някое ново дете от Еркот.

— Голяма щастливка е Джейн!

— О, да — ведро потвърди Софи. — Наистина е щастливка. Грейсън е готов да се бие с колкото трябва дракони, само и само да бъде при Джейн. А що се отнася до близнаците на Алекс, Мелисанда ще ги навестява всеки ден, след като толкова много приличат на нея. Тя ги нарича малките ми огледалца. На Дъглас направо му се повдига и той губи дар слово, когато я чуе да казва това. Той поглежда момчетата, поклаща глава, вдига очи към небето и се чуди на глас какъв ли грях е сторил, че е наказан да има двете най-красиви мъжки рожби на света, което без съмнение ще се окаже пагубно за характерите им и ще ги направи нетърпими.

— Сядайте и двете. Вече не ми се вие свят. Значи Невестата-дева е дошла при теб, Алекс, и ти е казала, че съм болна?

Преди да успее да получи отговор, вратата се отвори и в салона влезе мисис Ситън с огромен поднос в ръце, разногледа от вълнение. За тези, които не я познаваха тя изглеждаше вдървена и благовъзпитана, като някоя важна дама, но Синджан нито за миг не можеше да бъде излъгана.

— Благодаря, мисис Ситън — каза официално тя, имитирайки позата на мисис Ситън. — Тези две дами ще ни погостуват известно време. Това са моите снахи — графиня Нортклиф и лейди Райдър Шербрук.

— Особено ми е приятно, уважаеми дами — каза мисис Ситън и направи реверанс, достоен за салона на кралица. Липсваше й само перо в косата.

— Ще приготвя Стаята на кралица Мери и Есенната стая — добави тя с такава церемониалност, че даже майката на Синджан щеше да я приеме за малко пресилена. Мисис Ситън освен това придружи думите си с още един внушителен реверанс. — Прислугата ще се погрижи за багажа ви. Ема ще бъде на ваше разположение.

— Много сте любезна, мисис Ситън. Благодаря ви.

— Това е замък на истински земевладелец, миледи. Тук всичко се прави така, както е редно.

— Да, разбира се — каза Синджан и проследи с поглед мисис Ситън, докато тя напускаше салона. — Фю! Никога не съм подозирала, че мисис Ситън има такъв…

— И аз не се сещам за точната дума, но наистина представлява внушителна гледка — каза Алекс.

— Освен това, тук има един единствен слуга — Рори, който освен лакей, изпълнява хиляди други длъжности. Ема обаче е много добро момиче и тя наистина е човекът, който най-добре ще се погрижи за вас. А сега нека се върнем към Невестата-дева.

Преди Алекс да успее да отвори уста, вратата на салона отново се отводи и Колин пристъпи гордо, като господар на този замък. Изглеждаше едновременно войнствен и предпазлив. Не видя нищо повече от две млади дами, седнали на канапето до съпругата му с чаши чай в ръце с елегантни, макар и малко поизмачкани, ръкавици. Едната от тях му беше позната — беше жената на Дъглас. О, Господи, сигурно и онзи разбойник беше някъде наблизо. Колин проточи врат, за да огледа изцяло салона.

— Къде са те? Въоръжени ли са този път? Пистолети или шпаги? Зад канапето ли се крият, Джоан?

Синджан се усмихна, макар и немощно. А това на свой ред предизвика усмивката му.

— Мили Боже — възкликна Софи и се вторачи в съпруга на зълва си. — Вие приличате на пират!

Ако един пират можеше да бъде облечен с бяла плисирана риза, разкопчана почти до кръста, така че виждаше част от окосмените му гърди. Да е обут в тесен черен брич и с черни ботуши, а черната му коса е обърната назад от вятъра и лицето му да е загоряло от лятното слънце. В този случай Колин наистина бе пират. Софи погледна към Синджан. Тя гледаше съпруга си с такова обожание, че Софи се почувства неудобно и сведе очи.

Колин погледна жена си, видя колко е бледа и недоволно свъси вежди. Отиде до нея, наведе се и нежно постави ръка на челото й.

— Нямаш температура, слава Богу. Как си? Защо си слязла? Филпот беше толкова загрижен, че ми съобщи, че едва се държиш на краката си, а не, че имаме гости. Уважаеми дами, добре дошли. А сега, Джоан, кажи ми какво, по дяволите, търсиш тук?

— Направо съм като разложена от лежане — каза тя и вдигна ръка да докосне трапчинката на брадичката, му. — Не издържам повече. Моля те, Колин, чувствам се добре. Това са снахите ми. Вече познаваш Алекс. А това е Софи, жената на Райдър.

Колин беше очарован, което не му попречи да продължи да бъде нащрек.

— Много ми е приятно, уважаеми дами. А къде са съпрузите ви? — попита той при първата възможност да го направи, като продължаваше да стои прав, готов да посрещне отправен към него удар,

— Ще пристигнат по-късно — каза Синджан. — Но се надявам да мине известно време, докато това се случи, защото Алекс и Софи са проявили съобразителност.

— Надявам се да са по-съобразителни от теб — каза той и се обърна към дамите. — Когато пристигнахме в моята къща в Единбург, открихме, че Дъглас и Райдър вече са се настанили там и ни чакаха, за да ме убият. Спаси ме старото пушкало на моя слуга.

— Като проби огромна черна дупка в тавана на салона.

— Беше неповторима гледка — каза Колин. — Всъщност още е, защото не съм ремонтирал тавана.

Алекс изглеждаше силно заинтересована.

— Странно, че Дъглас не ми е споменал за това. Той ми каза за твоята къща в Единбург, Колин, но не стана дума да е имало намеса на сила. А кога е бил другият път, когато са те нападнали? И за него не е споменал нищо.

Колин пламна целият. Това не убягна на Алекс. Любопитството й нарасна до невиждани размери. Тя случайно погледна Синджан и видя, че и нейното лице е алено, чак до косата.

Синджан бързо каза:

— Колин, Софи и Алекс са се срещнали и са дошли тук заради Невестата-дева.

— Това не е ли призракът, обитаващ Нортклиф Хол, за който разказваше на децата?

— Децата? — попита с недоумение Алекс.

Колин отново се изчерви и взе чаша чай. Седна в едно кресло и потвърди.

— Да, децата.

— Имам си две прекрасни деца — каза спокойно Синджан. — Филип и Дахлинг. Съответно на шест и четири години. Те са прелестни малки палавници, точно като всички наши деца. Разказах на Колин за ненагледните на Райдър.

— Не си споменавала за децата в писмата си, Синджан — каза Софи с укор.

— Вярно, че не съм. Вижте… — тя побърза да се измъкне. — Колин, Невестата-дева отишла при Алекс и й казала, че съм болна. Затова веднага, щом успели да се измъкнат, Алекс и Софи пристигнали тук. Много са били, разтревожени за мен.

— Нещо повече от това — каза Алекс, позволявайки да отклонят въпроса й. Това беше поредната загадка. Беше невероятно. — Девата каза, че си изпаднала в беда.

— О, Боже — възкликна Синджан и погледна мъжа си, който изглеждаше сериозно смутен. Дъглас щеше да се зъби насреща му и да ръси идиотските си глупости. Райдър щеше да се залива от смях.

— Няма никаква беда — каза Колин. — Е има някакви проблеми, но те не са нещо, с което да не мога да се справя сам. Какво, по дяволите, става тук? Искам веднага да узная цялата истина.

— Дойдохме на гости — заяви Алекс и широко му си усмихна. — Най-обикновени гости, това е всичко. Ще останем, докато Синджан се възстанови и е готова да поеме ежедневните си задължения. Нали така, Софи?

— Точно така — съгласи се Софи, кимна самодоволно като лелята стара мома на фамилията и отхапа залък от втората си кифличка. — Ние двете имаме различни домакински таланти, Колин, така че е необходимо и двете да останем тук, за да продължи всичко в замъка да върви гладко. Чаят е прекрасен, Синджан.

Колин погледна към нея, повдигна черната си вежда почти цял сантиметър нагоре и каза:

— Наистина, Джоан направо е благословена от Бог със своите роднини.

— Джоан? — Софи се намръщи. — Откъде си научил името й, Колин?

— Предпочитам го пред прякора й.

— О, но…

— Няма значение, Софи — каза Синджан и бързо добави. — Благодаря и на двете, че дойдохте. Толкова се радвам, че сте тук! — без да се замисли, промълви — Беше ужасно мъчително.

— Какво имаш предвид? — попита Софи, като облиза изцапания си с малиново сладко пръст.

Синджан хвърли бърз поглед към мъжа си и веднага отговори.

— По-късно, Софи, по-късно ще поговорим за това.

Колин така се намръщи, че лицето му изглеждаше свирепо.

— Веднага отивай в леглото, Джоан. Бледа си като платно, цялата си плувнала в пот. Това не ми харесва. Хайде, аз ще те занеса. Този път настоявам да останеш в леглото. Ще ти кажа кога можеш да станеш — той не изчака отговора й, а просто я вдигна на ръце и я понесе към вратата. Каза през рамо: — Може да ни последвате, ако желаете, уважаеми дами. Това ще ви помогне да се запознаете с дома ни.

И така. Софи и Алекс се успокоиха, че Синджан е добре, но бяха смутени от новината за децата и за нещото, което беше ужасно мъчително, за което те така не разбраха нищо. Тихо последваха своя зет нагоре по невижданото от тях широко стълбище.

— Приеми това като едно приключение — каза Алекс на Софи, сложила ръка пред устата си. — Погледни господина на онзи портрет! Мили Боже, та той е гол!

Колин се подсмихна, но не се обърна. Но все пак им обясни през рамо.

— Това е моят прапрадядо. Грантън Кинрос. Говори се, че загубил някакъв бас с един от съседите си и в резултат трябвало да позволи да го нарисуват без дрехи. Все пак той благоразумно е застанал зад един тисов храст.

— И за какво се е обзаложил? — полита Алекс.

— Според легендата, като млад Грантън имал много буйна кръв и доста се харесвал на младите дами. Искал да ощастливи всички до една и превърнал това си желание в мисия на своя живот. Един от съседите казал, че Грантън никога няма да успее да прелъсти неговата жена, независимо какви ласкателни методи й приложи, защото тя била изключително целомъдрена. Така се стигнало до баса. Оказало се, че целомъдрената съпруга всъщност бил облечен като жена младеж и Грантън загубил облога, а с него и дрехите си за портрета.

Софи се засмя и каза:

— Права си, Алекс. Това ще бъде истинско приключение.

Същия ден след вечеря Софи и Алекс отидоха в спалнята на Синджан и се настаниха на леглото й. Колин не им попречи да го направят. Самият той се отправи към детската стая.

— Не, не ме разпитвайте отново как съм. Добре съм, само съм ужасно отпаднала. Разболях се, след като един ден здравата ме наваля. Нищо повече и нищо по-малко от това, освен дето леля Арлет се опита да ме убие.

Софи и Алекс зяпнаха срещу нея. Най-сетне Алекс успя да възкликне.

— Мили Боже!

Софи каза:

— Тя е една противна дърта вещица. Въобще не остана доволна като ни видя. Няма спор за това. Но чак да се опита да те убие? Защо?

— Не иска да съм тук. Иска само парите ми. Може би дори и парите ми не иска. И аз не знам. Когато се разболях, Колин беше в Единбург. Тя отвори прозорците и ме остави сама в стаята. Общо взето, изпрати ме в абсолютно забвение. Филип е яздил сам през нощта, за да доведе баща си във Вер. Той е едно чудесно хлапе. По-късно тя направи нов опит. Не знам дали намеренията й бяха сериозни, може би просто беше мръднала. Говори много, но почти нищо не се разбира от това, което казва. А сега, кажете ми какво е мнението ви за моите деца?

— Позволиха им да останат съвсем малко в салона Много приличат на баща си, което ще рече, че са доста хубави. Дахлинг се криеше в краката на баща си, налапала палеца си, но Филип дойде при мен и каза, че се радва, че сме дошли. Снижи глас и ни помоли да бдим над теб и да се грижим за теб. Не искал отново да се разболяваш. Голям успех си постигнала с него. Синджан. Като го гледам, не се съмнявам, че след години ще разбие не едно или две дамски сърца.

— Точно както баща му, надявам се, няма да разби моето.

— Защо да го разбива? — попита, Алекс. — Ти притежаваш всичко, което един мъж може да иска от жена си.

— Ти, мой ангел-хранител — каза с обич Синджан и погали снаха си по ръката.

— Имаш неприятности — каза Алекс. — Знаеш, че с нас можеш да споделиш всичко, Синджан. Имам ужасното предчувствие, че господа съпрузите ни, ще пристигнат с гръм и трясък да ни искат главите. Ще се тук най-късно на зазоряване.

— Не — каза твърдо Синджан. — Ще имаме поне два дни почивка преди нахлуването на съпрузите. Това ни е необходимо. Вие двете се постъпили много добре. Ще им е необходимо време да се срещнат и да обсъдят създалата се ситуация. Не казахте ли, че Райдър е в Еркот с Тони?

— Да, но това е без значение — каза Софи. — Съгласна съм Алекс. По някакъв начин ще разберат, че ни няма, и ще се срещнат. Ще пристигнат утре сутринта. Знаеш как ще се държат. Дъглас ще е бесен, защото Алекс си е позволила да пътува бременна без неговото божествено одобрение. Райдър пък ще иска да ми одере кожата, че съм запазила в тайна пътуването си.

Алекс се засмя, но и тя беше на същото мнение.

— Не се безпокойте за мен, чувствам се великолепно. Вече не повръщам на неприлични места. Господи! Вече ден и половина не съм повръщала. Кажи сега ти, Синджан!

— Софи е права. Трябва да действаме бързо. Докато лежах тук, а вие бяхте долу, успях да съставя идеалния план. Само имам нужда от малко време, за да го приведа в действие.

— План за какво? — попита Софи.

Синджан започна с Макферсонови, след това им разказа за Перлената Джейн — призракът, в чието съществуване Алекс и Софи не се усъмниха за миг.

— Мислиш ли — каза замислено Алекс, когато Синджан прекъсна за малко речта си, за да си поеме дъх, — че по някакъв начин призраците могат да общуват помежду си? Как Невестата-дева е разбрала, че си болна и си в беда? Дали тази Перлена Джейн не й е казала?

Не можаха да намерят отговор на този въпрос, но Синджан изведнъж се досети.

— Мили Боже, забравих да окача портрета на Перлената Джейн и да върна другите два портрета на местата им. Това няма да й хареса. Бях й обещала.

— Знаеш ли защо е всичко това?

— Явно Перлената Джейн е поискала да получи невиждано количество перли от непочтения граф, някакъв древен Кинрос, който я прелъстил, изоставил и убил след това. Тя поискала да й нарисуват портрет, като се позоват на паметта на любовника й и да го поставят между неговия и този на жена му. Винаги, когато някой го премести от това място, се случва нещо неприятно — или на господаря, или на господарката на Вер. О, не е нещо страшно като например да ги удари гръм. Просто им се случва нещо неприятно — я да се разболеят от развалена храна, я нещо друго подобно, което не искам да ми се случи. Мисля, че портретите са разместени от леля Арлет с надеждата да ме споходи някое бедствие. Само предполагам, разбира се. Мисля, че е напълно способна да го направи.

— Тя не се издържа — каза Алекс. — Но вече сме тук и няма да посмее да ти стори нищо.

— Намирам Сирена за странна птица — каза Софи коленичи пред камината и се зае с огъня. — Толкова ефирна — и поведението, както и дрехите й. Роклята, с която беше облечена тази вечер, наистина е прекрасна, но без съмнение е и ужасно скъпа. А, ето един въпрос, който си заслужава. Щом Колин няма никакви пари откъде Сирена е намерила средства за тази рокля? Не ме разбирай погрешно, Синджан. Тя се държеше много мило с нас, но в поведението й има нещо смущаващо, бих казала дори, че се държи потайно и загадъчно.

— Според мен е откачена — каза Алекс.

— И това е възможно — замислено продума Софи. — Но знаеш ли, Синджан, имам чувството, че тя игра някаква игра. Не мисля, че тя няма нищо общо с това, както й се иска ти да вярваш.

— Тя ми каза, че Колин не ме обича, защото обича друга. Освен това обича да го целува по устата, когато той не очаква това. Но, от друга страна, тя сякаш приема присъствието ми тук. Без съмнение е странна. — Синджан сви рамене и се прозя. — А по отношение скъпите й тоалети, това е отличен въпрос. Защо да не я попитам за това утре?

— Само ако съпругът ти позволи да станеш от леглото — заяви Софи и се ухили насреща й.

— Синджан, скъпа, изглеждаш изморена.

— Всичко, от което имам нужда, е един здрав сън — каза твърдо Синджан. — Утре трябва да пусна плана си в действие. Вдругиден, в никакъв случай по-късно, ние вече трябва да действаме. Не забравяйте за господа съпрузите. Те ще пристигнат, в това няма никакво съмнение.

— Добре — каза Софи, — ще се молим ти да се окажеш права и да не пристигнат по-рано от петък. Утре ще закусим заедно и тогава можеш да ни кажеш какъв е този твой план. Така става ли?

— Какъв план? — попита Колин, застанал на прага.

— Той стъпва тихо, като Дъглас — измърмори Алекс. — Това е направо непоносимо.

— Планът за деня, естествено — отвърна спокойно Софи, като се надигна от мястото си пред огнището и изтупа полата си. — Да си разпределим домакинската работа и всичко останало, което не представлява интерес за никой джентълмен. Нали разбираш, Колин. Ще поговорим за бременността на Алекс, за това как се чувства тя в това състояние, за плетене на пеленки и бебешки терлички — все такива неща.

Колин оцени съобразителността й. В тъмносините му очи проблесна лукаво пламъче, когато я попита:

— Сигурна ли си, че аз не се интересувам от тези женски работи? Защо не, те са и моя работа. Мили Боже, веднага щом имам възможност, ще се заема сериозно с този въпрос, така че коремът на Джоан да започне да се издува с моето дете.

— Колин!

— Да? Може и аз да се науча да плета и двамата да стоим пред огъня, да потракваме с куки и да изнамираме имена за потомците си.

Без да му обръща внимание, Софи каза:

— Взела съм мерки огънят да гори още три-четири часа. Благодарим ти, че прие да ви гостуваме, Колин. Да тръгваме, Алекс. Лека нощ, Синджан.

Когато вратата зад тях се затвори, Колин приближи до леглото и седна до Синджан. Погледна мрачно жена си.

— Те не са по-малко опасни от техните съпрузи. Различават се само по коварните си хитрости. Не вярвам на нито една тяхна дума. Нито на теб, ако трябва да съм точен. Сега ще ми кажеш какво става, Джоан.

Тя отново се прозя, този път умишлено.

— Абсолютно нищо. Божичко, имам чувството, че мога да спя цяла седмица, без да се събудя.

— Джоан, ти не трябва да се набъркваш в моите проблеми — каза тихо, съвсем тихо той.

— Разбира се — веднага се съгласи тя и разтвори уста в поредната фалшива прозявка, но изведнъж рязко промени намерението си.

При тази нейна реакция той повдигна въпросително вежди.

— Ти ми каза много неща, когато се върнах от Единбург. Когато беше болна, езикът ти не засичаше толкова често. Непрестанно повтаряше, че трябва да ме защитиш. Не че това е нещо ново или необичайно за теб, но обстоятелството, че Макферсон се е върнал тук, ме кара да се съмнявам в искреността ти. Заповядвам ти мила моя съпруго, да не напускаш замъка. Ще оставиш аз да се справя с този кучи син.

— Той е много красив — думите несъзнателно се изплъзнаха от устата й. В същия миг тя усети какво е направила. Погледна го ужасена, както си беше с отворена уста.

— И така — обобщи Колил и се надвеси над нея, подпрял ръце на таблата зад главата й, — срещала си се с Роби, нали? Кога? Къде?

Опита се да отрече, но не успя, защото пръстите му вече докосваха врата й. Не знаеше дали няма да я удуши.

— Срещнах го по време на една разходка с Фени край Лок Левън. Държеше се неприятно и аз бързо си тръпнах. Нищо повече, Колин.

— Лъжеш — опроверга я той, въздъхна и се надигна, за да седне встрани от нея.

— Ами аз, ъ-ъ-ъ… взех му коня. Нищо повече от това, заклевам се — тя замълча за миг. Когато отвори уста да продължи, той вече й задаваше поредния въпрос.

— Взела си коня му? По дяволите! Никога не съм предполагал, че една жена може да се чувства на мястото си, като се бърка в чужди работи. Не, недей да добавяш нищо повече към лъжите си. Просто ми обещай, че няма да напускаш замъка, където е безопасно за теб.

— Не! Не мога да ти обещая това.

— В такъв случай ще се наложи да те заключа в спалнята. Няма да позволя повече никакви прояви на неподчинение, Джоан. Робърт Макферсон е опасен тип! Имаш достатъчно основания да повярваш в това, самата ти вече бе ранена.

Синджан не се притесни особено от настоятелността му. Нали Софи и Алекс бяха все пак тук. Трите заедно щяха да спасят Колин от опасността.

— Съгласна съм — каза тя. — Той е опасен. Това е странно, след като е толкова красив.

— Може би и това има нещо общо е покварата му? Не съм сигурен, че е така, просто търся някакво обяснение. Когато той прехвърли двадесетте, чертите на лицето му не възмъжаха, а станаха дори по-фини. Стана по-своенравен, по-жесток и по-буен, както в действията си, така и в помислите си. А сега, скъпа съпруго, ще ми се подчиниш ли?

— Колин, знаеш, че повечето твои желания изпълнявам с готовност, но за някои неща трябва да ми позволиш аз да реша как е подходящо да постъпи.

— О, да, и едно от тези някои неща е нашето любене.

— Правилно.

— Говориш с такава увереност само защото знаеш, че не съм мръсник и че няма да те любя, докато не се съвземеш след боледуването.

Беше прав по този въпрос и Синджан беше принудена да се съгласи. Кимна с глава.

Той въздъхна и прокара пръсти през косата си.

— Джоан, не бях много внимателен с теб предишния път, когато се прибрах.

— Тогава ти се държа като истински негодник.

— Повече това няма да се повтори — заяви той и я погледна с болка. — Разбрах, че поне децата ми много те обичат. Малкият ми шестгодишен син рискува живота си, за да дойде при мен в Единбург.

— Кръвта ми се вледенява, като помисля за това. Смело момче е той.

— Той е мой син!

Тя се усмихна при тези думи. Той продължи.

— Дахлинг също е моя дъщеря и когато човек успее да я придума да си извади палеца от устата, тя веднага започва да те венцеслави. Е, вярно е, че превъзнася повече кобилата ти, отколкото теб… — беше малко объркан и за изненада на Синджан — като че ли недоволен.

— Нали си съгласен, че е мое право и задължение аз да се грижа за домакинството?

— Така смятам. Макдъф ми предаде някакво съобщение от теб. Нещо от рода на това, че няма да ми откраднеш кутийката. Как да го разбирам?

— Ами така, че не искам да отнема нищо лично твое, като онази кутийка, която си крил в хралупата на дъба, за да я опазиш от алчността на брат си. Просто искам да поделя с теб това, което е наше общо. Аз не съм нито Мелкъм, нито баща ти.

Той отмести погледа си от нея.

— Виждам, че Макдъф се е поувлякъл.

— Искаше да ми помогне да те разбера. Кога е рожденият ти ден?

— Последния ден на август. Защо?

Тя само поклати глава и се усмихна. Зачуди се кои ли са любимите му поети. След това се прозя, но този път съвсем истински. Той забеляза това и й каза:

— А сега почивай. Не се съмнявам, че двамата ти братя вече са по петите на жените си. Имаш моето разрешение да ме защитаваш от тях, и от двамата. Както разбрах, уважаемите съпруги не знаят, че мъжете им са нахлули в нашата спалня.

— Не знаят, слава Богу.

— Може би трябва да ги просветя?

— Колин! Ти се шегуваш!

— Да. Искам обаче да те попитам още нещо. Знаят ли Дъглас и Райдър, че жените им са тук?

— Защо питаш? Сигурно знаят.

— Как тогава са им позволили да пътуват сами? Не, нищо не искам да ми обясняваш. По-скоро ще ми посивее косата, отколкото да ми кажеш истината.

Колин пристъпи към огъня и започна да се съблича. Знаеше много добре, че жена му го наблюдава. Чувстваше погледа й. Каза:

— Мисля, че Алекс е постъпила неблагоразумно, като е дошла тук. Пътят е доста дълъг и уморителен, а тя е още в първите месеци. Бих искал ти никога да не рискуваш по такъв глупав начин да загубиш детето си. Когато забременееш, ще правиш това, което аз кажа.

Синджан се усмихна зад гърба му, защото много добре знаеше, че ще прави само това, което тя реши, и й се искаше в този миг той да се обърне към нея. Искаше да го види в цял ръст. Той вече беше гол. Тя гледаше дългия му гръб, хълбоците, краката. Беше съвършен, в това нямаше съмнение. Не можеше да си представи, че по света има друг мъж, който да изглежда като него.

— Колин? — тя усети, че гласът й прозвуча дрезгаво.

— Да? — каза бавно той и се обърна с лице към нея. Тя си мислеше, че той много добре знае какво смята и какво желае тя в този миг.

Преглътна. Гледаше го и изгаряше от желание той да стои там още час, повече дори. Може би щеше да се научи да рисува и да може да го помоли да й позира. Зачуди се дали той би приел тази уловка.

— Да, Джоан? — повтори той.

— Ще спиш ли с мен тази вечер? Ще ме прегръщаш ли?

— О, да. Знам, че това ти е приятно. Не се страхуваш от това, нали? Дори ще те целуна, защото знам, че обичаш да те целувам.

Той тръгна бавно към леглото, защото знаеше, че тя иска да го разглежда и нарочно й даде тази възможност. Интересът й към тялото му го забавляваше и едновременно му доставеше необикновено удоволствие. Беше великолепно, когато една съпруга се възхищава по този начин от своя съпруг. Наистина беше възхитително. Той чу, че дъхът й секва и се намръщи. Погледна се. Под погледа й, разбира се, се бе възбудил и това я беше изплашило. А какво беше очаквала тя — може би да се стопи пред очите й?

По дяволите! Искаше отново да е здрава, бързо да оздравява. Този неин глупав страх го дразнеше.

— Ще останеш ли този път у дома, Колин?

— Да, както вече ти казах. Щом Макферсон е вече тук и продължава да причинява неприятности, трябва да се разбера очи в очи с него. И ще го направя, Джоан. Без никаква помощ от твоя страна. Освен това се оказа, че се налага да те пазя и от леля Арлет.

— Оценявам това, Колин.

Той се качи на леглото при нея, и тя с готовност се гушна в него. Лежаха обърнати с лице един към друг, носовете им почти се опираха.

— Още си с тази проклета нощница.

— Мисля, че е по-добре да остана с нея.

— Вероятно си права, по дяволите — той я целуна по устните и се ухили. — Отвори устни, Джоан. Забравила си на какво те учих. Не, не като риба, нито като оперна певица. Точно така. А, да… Подай ми сега езичето си.

Той изгаряше от желание по нея. Ако не грешеше, на нея също й се искаше да продължи с устни и ръце, но той знаеше, че тя е още слаба и не е в състояние да понесе една буйна страст. Той в никакъв случай не искаше тя отново да се разболее. Целуна я по върха на носа и нежно притегли главата й към рамото си, като се обърна по гръб. Беше мъчително да се въздържа, но го направи. Чувстваше, се като най-благородния мъж на този свят. Тя леко въздъхна от разочарование и се опита да го целуне.

— Не, Джоан. Не искам да те изморявам. Ш-ш-т, така трябва. Почивай. Ще те прегърна и това е всичко. Филип не греши ли? Наистина ли леля Арлет се опита да те убие?

Синджан почти не можеше да говори нормално от страст. Притискаше се разтреперана в него. Опитваше се да се контролира, но просто не успяваше. Не владееше изкуството да сдържа възбудата си. Искаше й се да го целува, докато има въздух. Искаше й се да гали тялото му. Искаше й се да обсипе с целувки корема и слабините му, да го поеме отново в устата си. Беше толкова трудно изведнъж да спре и да се прави, че не забелязва, че той е до нея. Тя се притисна в него, неспособна да се справи с натрупалото се в нея напрежение. Ръката й се сви в юмрук върху корема му. Бавно, много бавно, тя разтвори пръсти и дланта й почувства напрегнатите му, топли слабини, къдравите косъмчета по кожата му.

Колин стисна клепачи и прехапа устни.

— Не, Джоан. Не прави нищо, наистина не трябва, любима. Премести ръката си, преди да съм се почувствал неудобно. Моля те, отговори на въпроса ми.

Чак тогава тя смътно долови, че и той е страхотно напрегнат и се опитва да се овладее. Оцени загрижеността му за здравето й, въпреки че си помисли, че предпочита да рискува отново да има треска. Пръстите й се придвижиха надолу и го докоснаха. Той обаче беше твърдо решен, че ще се държи като джентълмен. Тя въздъхна и каза:

— Не ми изсипа направо отрова в гърлото, но няма никакво съмнение, че искаше да умра. Дори отвори прозорците, за да ми помогне да се възвися във вечността. След като ти се върна, тя веднъж ме издебна сама и ми каза, че щяла да ме задуши с възглавницата. Каза, че съм била опропастила всичко, че съм щяла да направя живота й още по-нещастен. Толкова много приказки изговори тогава, Колин, толкова много неща е казвала и друг път и толкова много научих, докато те нямаше, че ми е трудно да ти разкажа всичко — тя му разказа за несвързаните приказки на леля Арлет за водния дух, за това как била принудила мисис Ситън да не почиства замъка, затова, че бащата на Колин всъщност не бил негов истински баща, а такъв бил някакъв демон-келпи, за това, че господарят обичал Арлет, а не сестра й, която била глупава и зла…

Колин й зададе много въпроси, но доста неща останаха неизяснени. Накрая, когато Синджан остана без сили и вече не можеше дори да говори, той я целуна по челото и каза:

— Ще се погрижа тя да не остане повече във Вер. Представлява опасност и за себе си, и за нас. Един Бог знае какво може да направи с децата, ако превърти съвсем. Странно, че преди никога не съм забелязвал колко е особена. Знаех само, че не ме харесва, което си беше съвсем очевидно, но не обръщах внимание. Хайде, заспивай вече. Моля те, премести ръката си по-нагоре. Да, така е добре. Гърдите ми не са толкова опасно място.

Тя се усмихна, притиснала глава в рамото му. Нищо лошо не можеше да й се случи, щом той е тук. А тя щеше да направи това, което трябва, за да не му се случи и на него нищо лошо. Той можеше да й държи високопарни речи, да се прави на господар и диктатор колкото си ще, но това нямаше никакво значение. Той просто нямаше шанс срещу тяхната женска тройка.

Абсолютно никакъв шанс.