Сърцето на амазонката

9.

Макар и да предполагаше колко тежко ще й бъде, денят беше истински кошмар. Раницата на гърба й така тежеше, че към обед вече едва местеше краката си. Ремъците се впиваха в раменете й, а бедрата й горяха. Пътуването през джунглата не бе леко дори и без багаж, а с товар на гърба си беше чисто мъчение. Огромни усилия изискваше и вдишването на тежкия влажен въздух. Трябваше да гледа в краката си, за да не се спъне в някой корен, да избягва висящите лиани, които можеха да я омотаят в мрежата си и да носи тояга, с която да прогонва всички обезпокоени от минаването им живинки.

Бен и двамата индианци, Пепе и Еулохио, сякаш не усещаха умора, макар че Бен се къпеше в пот. Джилиън все пак се гордееше, че се справя толкова добре, колкото и носачите и далеч по-добре от Дутра. Рик и Кейтс, както и предполагаше, беряха душа, защото никога през живота си не бяха полагали физически усилия. Бен наложи бавно темпо, но двамата пръхтяха като изтощени коне и плетяха крака. Щом водачът обяви почивка, двамата се стовариха като трупове на земята, дори без да свалят раниците си.

Джилиън ловко се освободи от раницата и я пусна на земята..

— Пийни малко вода — обърна се тя към Рик. — И вземи една таблетка сол.

Нито той, нито Кейтс се помръднаха.

— Пийнете малко вода! — настоя тя.

Рик я погледна с едно око.

— Ти пък какво си се загрижила за нас? — злобно се заяде той. — Проклета кучка!

— Не е зле да я послушате. — Тонът на Бен не търпеше възражение. — Тя е много по-печена от вас. Ако искате да се почувствате по-добре, не е лошо да последвате съвета й. Ще ви зарежа тук, ако не се движите в крак с останалите.

Кейтс безмълвно се протегна за манерката с вода. Джилиън го видя как преглъща таблетката сол. Изразът на лицето му не беше особено дружелюбен — идеята да бъде зарязан сам насред джунглата май изобщо не му се нравеше, тъй като в края на краищата той бе финансирал експедицията. Джилиън си помисли, че Бен бе нагъл поне за двама.

Рик с неудоволствие последва примера на Кейтс и скоро се почувства по-добре; дори можа да хапне малко от храната, приготвена от Пепе.

Щом започнаха да се стягат за тръгване, Рик бавно се приближи към раницата на Джилиън.

— Що не вземеш моя багаж, пък аз ще взема твоя — хапливо рече той. — Мисля, че тогава няма да се дуеш толкова. Бас ловя, че след час ще изплезиш език. Нямаше да издържиш досега, ако носеше целия дял от товара си.

Джилиън не можеше да си представи с какво бе заслужила това враждебно отношение; бързо се извърна настрани, за да скрие болката в очите си. Глупаво беше, защото познаваше добре Рик и знаеше, че не може да очаква благодарност от него, но все пак той й беше брат и не можеше да го зачеркне от живота си. Може би някога този ден щеше да настъпи, но не още, и все пак бе изненадана, че е толкова засегната от грубите му нападки.

Тя не искаше Рик да носи нейната раница заради пистолета, но не искаше да настоява. Всъщност й беше все едно.

— Не пипай раницата й — процеди Бен, пристъпвайки към тях. Изобщо не му пукаше какво ще каже или ще си помисли Рик Шърууд. — Багажът й тежи точно толкова, колкото и твоя, тъпо копеле такова! Ако искаш, вдигни двете раници, за да сравниш теглото им, но после много внимателно ще оставиш на земята багажа на Джилиън и ще държиш шибаната си уста затворена, чу ли ме добре?

Рик стоеше надвесен над раницата и го гледаше злобно.

— Вдигни я! — изсъска Бен.

Рик бавно се наведе и повдигна раницата. Чертите на лицето му се изкривиха от изненада и той стрелна погледа си към Джилиън. Сетне устните му се извиха презрително и той стовари раницата на земята.

— Вдигни я! — Думите му изплющяха като камшик. — Казах много внимателно, нали чу? — Той стоеше с разкрачени крака и леко наведена встрани глава. Ръцете му висяха отпуснато край тялото, но изглеждаше като човек, който всеки момент ще се хвърли в атака.

В очите му блестеше дива ярост. Рик внимателно постави раницата на земята и безмълвно тръгна към своя багаж.

— Съгласен съм с Луис — процеди през зъби Кейтс, сграбчи Рик за рамото и го дръпна настрана. — Дръж затворена шибаната си уста. Хич не ми пука, че мразиш сестра си и в червата. Ако дрънкаш много-много, тя може и да реши, че не си струва да се занимава с нас и двамата с Луис ще ни зарежат като едното нищо. Не я ядосвай и не се заяждай с нея, защото аз ще се ядосам.

Мрачното лице на Рик бе червено от яд, но за първи път реши да последва дадения му съвет и да държи устата си затворена.

Джилиън вдигна раницата си, мушна ръцете си под ремъците и ги прикрепи на гърдите си. Бен се приближи до нея и я попита дали всичко е наред.

Смисълът на въпроса му не й стана много ясен. Питаше я дали е обидена от хапливите нападки на Рик или пък дали й е много тежко. Откакто продължиха пеша, поведението на Бен се бе променило твърде много: беше бдителен и предпазлив като диво животно, присвитите му очи непрестанно се стрелкаха във всички посоки и не изпускаха и най-малкото потрепване; тонът му бе рязък и авторитетен. Нямаше и място за съмнение, че Бен Луис е най-добрият водач по долината на Амазонка. Дори и външният му вид се бе променил: крачолите на панталона му бяха напъхани в ботушите, стигащи до средата на глезена, а ризата му бе затъкната в панталона. Носеше пистолета си в кобур, който висеше отпуснато на стегнатото му бедро и й приличаше на каубой от стар уестърн. Двуостро мачете стърчеше от торбата, прикрепена на кръста му, а голямата пушка бе преметната през лявото му рамо. Може би това солидно бойно снаряжение бе изиграло голяма роля за уплахата и поражението на Рик.

— Всички готови ли са? — попита Бен. — Тръгваме!

Той поведе колоната, разчиствайки пътя с мачетето. Пепе и Еулохио го следваха с една от носилките, а зад тях вървеше Джилиън. Подир нея се движеха по двойки Хорхе и Флориано, Висенте и Мартим, Хоаким и Дутра. Рик и Кейтс завършваха колоната, мъчейки се със сетни сили да вървят в крак с останалите.

Краткият отдих бе дал възможност на Джилиън да възстанови силите си, но след като изминаха два часа, всяка крачка започна да й коства огромни усилия. Ремъците на раницата се впиваха в мускулите на раменете й; скоро лекото придърпване прерасна в непоносима болка. Тя се опита да ги размести, ала раницата се наклони на една страна и й натежа много. Джилиън пъхна палците си под ремъците, за да намали натиска върху разранените места — иначе нямаше да може да издържи до края на прехода. Трябваше да измисли някакви подложки, които да предпазват кожата й.

Краката й я боляха, но държаха. Тя тичаше по пет мили всеки ден и редовно вдигаше тежести, но с тежък товар се свиква само след като го носиш известно време. Освен това дните, прекарани в безделие на лодките, бяха влошили формата й. Джилиън знаеше, че на третия ден ще й олекне; проблемът беше как да издържи дотогава.

— Раменете сигурно ви болят от ремъците, сеньора? — тихо я попита Хорхе.

Тя се извърна с усмивка назад.

— Да. Утре ще сложа нещо отдолу.

— Сложете раницата на носилката. Няма да ни натежи много.

— Благодаря за предложението — отвърна тя, трогната от загрижеността му. — Но щом съм тръгнала на експедиция, трябва да нося своя дял от багажа.

— Но вие сте жена, сеньора. Не бива да носите мъжки товар.

— О, защо не? Аз съм много силна — скоро товарът няма да ми прави никакво впечатление.

— Надявам се. Ако ви стане тежко, ние ще го вземем при нас.

Бен долови гласовете им и погледна през рамо. Бързо прецени състоянието на Джилиън с набитото си око. Сигурно беше доловил същността на разговора им. Без да каже нищо, явно доволен от видяното, той се обърна и продължи напред.

Може би от загриженост, или пък от предпазливост, Бен обяви край на дневния преход цели два часа преди залез слънце. Джилиън разкопча ремъка на гърдите си и с удоволствие се освободи от тежкия товар, мръщейки се от болка, защото цялото й тяло бе изтръпнало и вдървено. С най-голяма радост щеше да се стовари като труп на земята, ала имаше още работа за вършене. Трябваше да разчистят свободно пространство, за да опънат палатките и Джилиън нахлузи чифт ръкавици, преди да се хване за мачетето.

— Внимавай за змии — извика Бен.

— Благодаря за предупреждението — измърмори тя. — Не съм вчерашна.

— Някоя отровна змия като едното нищо може да те дебне, скрита в опадалата шума.

Проклетник! Джилиън преустанови за миг сеченето и внимателно огледа земята около краката си. Не подценяваше опасността от змии и винаги се оглеждаше предварително, ала сега думите на Бен я притесниха и тя отново се взря във влажната почва. Ухапването от змия е много страшно нещо. Въпреки че разполагаха с противозмийски серум, срещу отровата на някои особено опасни видове нямаше лек.

Щом разчистиха достатъчно свободно пространство, бързо опънаха палатките в кръг, а в средата накладоха лагерния огън. Рик и Кейтс разгънаха леките си походни столове и се наместиха в тях; лицата и телата им говореха за крайно физическо изтощение. Бен не ги накара да помагат, защото това явно не им беше по силите.

Пепе започна да готви и всички се скупчиха около него. Разговорите бяха повърхностни и откъслечни, тъй като хората бяха твърде уморени от прехода. Веднага щом се нахраниха, Джилиън се оттегли в палатката си. Беше показала на Бен следващия ориентир на картата и той каза, че са им необходими поне три дни, за да го достигнат. Дотогава нямаше нужда да прави никакви изчисления или да се консултира със записките си. Трябваше само да си почива точно това имаше намерение да направи.

След като залепи ципа с изолирбанд, тя се съблече избърса тялото си с влажни кърпички за еднократна употреба, като обърна особено внимание на стъпалата си. Една гъбична инфекция в джунглата лесно може да превърне живота в ад. Всяка сутрин Джилиън поръсваше обувките и краката си с противогъбична пудра, но и най-малката раничка или охлузване трябваше да бъдат лекувани своевременно, преди да са се превърнали в огромен проблем. Чистите чорапи бяха жизнено необходими като храната. Добре, че ботушите й бяха стари и не я убиваха никъде.

Джилиън се почувства значително по-добре. Облече си чисто бельо и с дълбока въздишка се опъна на постелката.

— Джилиън!

Това беше гласът на Бен. Тя въздъхна отново, но този път не от облекчение.

— Какво има?

— Имаш нужда от една здрава разтривка. — Чуваше го как ровичка за ципа. — Проклетият цип е запънал някъде.

— Не е. Залепен е от вътрешната страна.

— Отлепи го тогава.

— Чувствам се добре. Нямам нужда от разтривки.

— Освободи ципа. — Гласът му бе тих и спокоен, но не търпеше възражение.

Тя погледна намръщено по посока на гласа му.

— По-добре утре да умра от болки отколкото да се подложа на тъй наречената ти разтривка — без заобикалки заяви тя. — Трябва да съм напълно превъртяла, за да те пусна вътре.

Бен въздъхна.

— Обещавам ти, че няма да те закачам и да те опипвам.

— Откъде-накъде съм длъжна да ти вярвам?

— Давам ти честна дума.

Джилиън се разколеба. Една разтривка щеше да й дойде като дар божи: мускулите й бяха толкова схванати, че умираше от болки при най-незначителното движение. Утрешният ден щеше да се превърне в живо мъчение, ако не успееше да се пребори с мускулната треска. Защо да търпи болка, когато й се удаваше прекрасната възможност да я облекчи? Понякога здравият разум е нещо много неудобно и измамно. Ако откажеше разтривката, щеше да се чувства непорочна и многострадална. Последната дума не й се хареса особено много. Практичната Джилиън прецени, че не си струва да отхвърля предложението на Бен.

— Добре — измърмори тя. — Но при първото грешно движение, ще те прасна с нещо по главата. — Тя с мъка седна, отлепи лепенката и дръпна ципа.

— Да не би да си носиш чантичката? — Бен изпълзя в палатката, която веднага заприлича на кукленска къщичка. Носеше лампа и шише със спирт. С повдигната вежда изучи „секретното“ заключване на ципа и се ухили.

— Върши работа — каза тя.

— Сигурно. Хайде, лягай по корем.

Тя схванато се обърна и се стовари на постелката.

— Всъщност не съм чак толкова зле.

— Сигурен съм, че разтривката ще облекчи болките ти. Вечерният ти тоалет много ми харесва.

Не беше се изчервявала от години, но сега усети как лицето й пламва. Ако беше по бански, тялото й щеше да бъде по-разголено, но обстоятелството, че беше по бельо, я притесняваше. Бен сигурно вече се облизваше, доволен от ефекта на неприличната си забележка. Тя заби пламналото си лице в постелката, съжалявайки, че не му е цапнала един за всеки случай.

Острата миризма на спирт я удари в носа. Бен изсипа доста обилно количество от течността в шепата си и започна да я втрива в краката й. Започна от глезените, движейки се плавно нагоре. Мачкаше и разтриваше схванатите мускули. Джилиън изстена от удоволствие, щом Бен започна да описва плавни, постепенно стесняващи се кръгове около изтръпналите й прасци, сетне затаи дъх от болка, когато ръцете му замачкаха бедрата й.

— Отпусни се — тихо прошепна той. — Болката ще изчезне.

Движенията на силните му пръсти бяха бавни и настоятелни. Джилиън през цялото време очакваше, че ръцете му ще се плъзнат там, където не им е мястото, но Бен невъзмутимо продължаваше вещия масаж и подир малко тя почувства такова царско облекчение, че се отдаде изцяло на блажените усещания. С всяко бавно движение на ръцете му напрежението я напускаше. Тя започна да издава тихи гърлени звуци и й стана неудобно, тъй като те й се сториха твърде неприлични.

— Обърни се — рече той.

Бен масажираше предната част на бедрата, прогонвайки болката.

— Предполагах, че си в добра форма. Хубави, силни крака. По едно време си мислех, че брат ти и оня тип няма да издържат. Пролазиха в палатките си веднага след тебе. Дори нямаше да свалят и ботушите си, ако не ги бях накарал.

— Те изобщо си нямат представа с какво са се нагърбили — сънливо измърмори Джилиън.

— Не ги подценявай чак толкова много. Хайде, обърни се пак по корем и си свали фанелката.

Спеше й се, но не чак толкова много. Отвори очи и го погледна.

— Не мога да втрия спирта, ако не се съблечеш. Виж какво, няма да те нападам тази вечер. Не обичам да правя любов със заспали и схванати жени. Раменете и гърбът ти са вдървени, и ако не ги разтрия тази вечер, утре ще умреш от болки. Много добре го знаеш, така че не се опъвай.

Тя изобщо не му вярваше, но досега се бе държал добре, а и масажът й донесе такова облекчение. Изгледа го заплашително, обърна се по корем и бързо изхлузи фанелката си.

Чу го как се хили, но не каза нищо. Бен сипа малко спирт на гърба й и яхна кръста й. Затвори очи и започна да се укорява наум. Как можа да постъпи така глупаво?

Бен се наведе напред и започна силно да разтрива схванатите й рамене. Когато пръстите му се забиха във вдървените мускули, тя подскочи от болка и изстена високо.

Бен бавно обработваше мускул след мускул, отнемайки напрежението му. Тя усети как се отпуска и се унася. Заедно с болката той изтръгваше и силите й. Мачкаше и разтриваше всяко стегнато възелче, сетне го галеше с бавни плавни движения, докато и последната следа от напрежение го напуснеше. Бен си разбираше от работата.

Щеше да му повярва, че е дошъл да я разтрие от съчувствие и желание да облекчи болките й, ако не усещаше как твърдият му член се трие в задните й части. Щом се наведеше напред, възбуденият му пенис силно се притискаше към нея. Но той не правеше нищо друго, срещу което би могла да се възпротиви и й бе донесъл такова облекчение, че нямаше сили да го отхвърли. Просто лежеше отпуснато, задрямваше и отново се пробуждаше; искаше й се да усеща тези силни ръце по тялото си още безкрайни часове. О, това бе раят…

Бен я погледна и устните му се изкривиха в напрегната, мрачна усмивка. Тя спеше. Той беше яхнал твърдия й, закръглен, почти гол задник; от около половин час триеше пениса си в него и беше толкова възбуден, че целият трепереше от желание да я обладае, а тя спеше. Спокойно и блажено.

Щеше да има късмет, ако можеше да дремне поне час-два през тази нощ. Беше зърнал за миг гърдите й, докато си сваляше фанелката и тази картина го измъчваше. Бен харесваше едри, пищни гърди, а нейните бяха малки и твърди, не притежаваха онези пълнота и тежест, които замайваха главата му, така че той се чудеше защо е толкова очарован от стегнатия прибран бюст на Джилиън. Искаше да види зърната й, да ги докосне, да ги целуне. Обичаше вкуса на женските гърди. Тя лежеше под него полугола и спяща. Само трябваше да я преобърне и да насити желанието си. Дори нямаше и да я докосне.

Бен изпсува през зъби, докато се изправяше и затваряше шишето със спирта. Как можа да й даде онова тъпо обещание? Какво му беше станало? Не можеше да повярва, че й е дал дума да не я докосва — сигурно бе превъртял. Тя лежеше под него напълно безпомощна, а той не смееше дори да я преобърне и да опипа гърдите й.

Бен гледаше буйната грива от лъскави кестеняви коси, която се стелеше по голите й рамене, дългите мигли, хвърлящи сянка по страните й, нежната извивка на устните й. Стенанията и въздишките й толкова много приличаха на звуци, предизвикани от силно сексуално удоволствие, че той си представяше, че е дълбоко в нея и тя стене в ухото му. Въобразяваше си как твърдото й, гладко, мускулесто тяло трепери от възбуда под него, а ханшът й се повдига и се люлее от тласъците на члена му. Представяше си как стройните й бедра обгръщат здраво кръста му и той се движи все по-бързо и по-бързо, водейки я към кулминацията… О, Боже… колко силно я желаеше…

Той потръпна и прогони възбуждащата картина от съзнанието си. По този начин само се измъчваше. Никога не бе желал толкова силно никоя жена, бе изцяло завладян от Джилиън, бе неин покорен пленник. Беше глупаво да желаеш една-единствена жена, когато светът е пълен със стотици милиони възбуждащи красавици. Да бъдеш покорен от една-единствена жена означаваше, че всички останали са изгубили притегателната си сила за тебе. Трудно можеше да си го представи. Кой нормален мъж би искал да му се случи нещо подобно?

Може би тук се криеше истината — беше ли нормален наистина или бе превъртял. Как иначе щеше да й даде онова глупаво обещание?

При все това бе щастлив да стои в тази тясна палатка, с удоволствие я наблюдаваше как спи, наслаждавайки се на влудяващата близост на полуголото й тяло.

Проклетата му Джилиън! За какъв го мислеше, за скопец ли? Как можа да заспи само по гащи и с възбуден мъж до себе си? Та тя трябваше да бъде нащрек и да го дебне — той като едното нищо щеше да я обърне по гръб и да я убеди най-сетне да свали гащите си. Как смееше да подценява толкова обидно мъжествеността му, че дори и да не се безпокои, че той може да я съблазни!

Лесно можеше да й покаже по какъв погрешен път е тръгнала. Можеше да я докара до оргазъм, преди да се е събудила напълно; щеше да се гърчи в обятията му, да го моли да я обладае и да свърши в сладки мъки. Бен определено предпочиташе да прекара нощта тук, отколкото в своята палатка. Само ако не беше онова тъпо обещание!

Той въздъхна, вдигна тънката памучна фанелка и зави гърба й, за да не вижда закръглената гърда под мишницата й. Нямаше смисъл да се измъчва повече. Сложи ръка на рамото й, погали за миг нежната гладка кожа и леко я разтърси.

— Събуди се, сладурче. — Гласът му бе спокоен, но странно натежал и дрезгав. Прочисти гърлото си.

— Хм? — измърмори тя.

— Тръгвам си. Стани да си залепиш ципа.

Натежалите клепачи се повдигнаха и сънливите зелени очи се спряха върху лицето му. За миг изразът им бе нежен и топъл; сетне очите й се свиха като цепки и го изгледаха подозрително. Тя слепешком потърси фанелката си и се смути, когато забеляза, че гърбът й вече е завит с нея.

— Не се притеснявай. Нищо не е станало. Бас ловя, че тръгна ли да те чукам, сладурче, няма да можеш да спиш.

Джилиън грабна фанелката и покри голите си гърди. Страните й се зачервиха от непристойната му забележка, но не му отвърна, само го гледаше с искрящ поглед.

— Благодаря за масажа — сухо изрече тя. — Много ме облекчи.

Той повдигна вежди.

— Удоволствието беше изцяло мое.

— Сигурно, но все пак ти благодаря.

— Ще бъда на твое разположение и утре вечер, ако държиш предварително да си запазиш час.

Тя понечи да му каже, че няма да има нужда от услугите му, ала замълча от предпазливост. Надяваше се, че до утре мускулната треска ще премине, но в противен случай един масаж би бил добре дошъл.

— Ще изчакам до утре вечер. Ако си зает, ще почакам.

Той махна с ръка.

— Не забравяй, че услугите ми са високо ценени.

— Сигурна съм.

Той се наведе и я целуна.

— И ти забранявам да ме опипваш — прошепна Бен и тя се разсмя. Той най-безсрамно засили натиска и провря езика си между зъбите й.

Беше прекрасно както винаги, дявол го взел. Тя потръпна и отмаляла отвърна на целувката му, наслаждавайки се на вкуса на устните му. Гърдите й инстинктивно се стегнаха, готови да посрещнат ласките му. Ами ако той решеше да плъзне устните си надолу към зърната й? Ако го правеше така изкусно, както се целуваше, с нея беше свършено. Ако Бен правеше любов със същата бавна чувственост, тя щеше да полудее от удоволствие.

Не биваше да го оставя да я целуне, защото най-върлият й враг беше изкушението. Тя беше жена, а не статуя, а Бен Луис беше мъж и половина. Желаеше го страстно.

Отвърна на целувката му: устните й бяха горещи и влажни от желание, езикът й търсеше неговия. Усети как Бен потръпва и остана много доволна, че и тя може да предизвика у него същата бясна страст.

Сетне той се откъсна от нея с блестящи очи и сериозно лице. Влажните му чувствени устни все още носеха спомена за нейните, сякаш целувката им продължаваше.

— По дяволите — изруга той и сграбчи лампата и шишето със спирта. Дръпна рязко ципа, изпълзя навън, извърна се и я погледна. — Никога повече няма да давам подобни идиотски обещания. Залепи си скапания цип!

— Ще го залепя — тихо отвърна тя. Пипнешком намери лепенката и я прикрепи на старото й място върху закопчалката на ципа. Сетне легна на постелката и се опита да заспи, но сърцето й щеше да се пръсне. Гърдите я боляха: зърната им бяха втвърдени и пулсираха. Тя напипа в тъмното смачканата фанелка и я облече, като се надяваше, че така ще облекчи болката.

Нямаше да има друг масаж, ако ще да се схванеше цялата. Много добре знаеше какво ще се случи. Искаше го прекалено много, за да може да устои на близостта му, а той изобщо нямаше и да се опитва да се съпротивлява. Наместо това щеше да използва всякакви начини, за да събори защитата й, която и без друго не беше здрава. Точно в този миг тя дори изобщо не съществуваше.