Сърцето на амазонката

19.

Бен може би си въобразяваше, че ще й стане неудобно, тя щеше да му покаже, че греши. Професията й я бе научила да се нагажда към всякакви културни форми. В приповдигнато настроение Джилиън се отправи заедно с индианките към добре прикритото в джунглата езерце, където те плуваха ежедневно, съблече се за втори път през този ден и се гмурна във водата. След няма и пет минути се появи едно дете, което носеше до болка познато вързопче: дрехите на Бен. Хитрецът му с хитрец! Какъв подъл начин бе измислил, за да я накара да му изпере дрехите. Знаеше, че Джилиън няма да може да му откаже пред цялото село. Индианците щяха да бъдат твърде шокирани, защото според нормите на тяхната култура всеки член на племето от двата пола има определени задължения, които трябва да изпълнява безпрекословно.

Преди да пристъпи към прането, Джилиън реши да се изкъпе с полутечния ароматен бледо зеленикав сапун, който й дадоха индианките. Той се пенеше лесно и тя с удоволствие натри цялото си тяло. Усещането за чистота бе неповторимо.

Сетне изпра дрехите и когато излязоха от езерцето, една приятелски настроена млада жена на име Алсида й даде нещо подобно на балсам за коса, ухаещ на свежи цветя. Джилиън го втри в косите си и ги разреса с голям дървен гребен.

Сетне облече мънистената фуста, която изобщо не покриваше задните й части, тъй като се състоеше от тесен колан, на който бяха окачени няколко наниза. Тъй като всички жени носеха същото облекло, тя не се чувстваше разголена и засрамена, както би могло да се очаква. Може би харесваше голотата повече, отколкото бе предполагала, но също така изпитваше голямо задоволство при мисълта какъв ефект ще окаже оскъдният й тоалет върху нахакания Бен Луис. Щеше да му отмъсти за подлия начин, по който й бе пробутал мръсните си дрехи.

Мъжете от племето вероятно нямаше да обърнат никакво внимание на голото й тяло, впечатление можеше да им направи единствено бледата й кожа, ала Бен щеше да бъде съкрушен. Той се мъчеше да не се зазяпва по индианките, за да не засегне гостоприемните си домакини, но не би могъл да не спре погледа си върху Джилиън. Триумфът й щеше да бъде пълен.

Докато вървяха към молоката, тя осъзна, че й харесва да е гола. Влагата и горещината я измъчваха много по-малко; до този миг не бе долавяла нежния полъх, който се носеше във въздуха, а сега кожата й се радваше на копринената му ласка. Зърната на гърдите й щръкнаха.

Точно така изглеждаше Джилиън, когато се появи заедно с жените на полянката пред молоката и Бен Луис се вторачи в нея. Сякаш някой му нанесе страхотен удар в червата и едва не го събори на земята. Изгаряха го две еднакво силни желания: първото — да я наметне с едно одеяло и да скрие голотата й от всички мъжки погледи и второто — да се хвърли върху нея.

Последното желание му причини доста голямо неудобство, тъй като усуканата препаска притискаше твърдия му член.

Не можеше да откъсне поглед от нея. Бледата й кожа сияеше със златисти отблясъци, тя изпъкваше като камея сред тъмнокожите индианки. Гладките, силни мускули на прекрасното й тяло се очертаваха при всяко движение. Джилиън бе стройна, но не и кльощава; фигурата й не беше тънка като на манекенките, които Бен наричаше „кокалести“. Тя по-скоро бе стегната, с достатъчно плът, придаваща й онази женственост, която Бен толкова много харесваше. При вида на закръглените й, щръкнали гърди с твърди розови зърна устата му се напълни със слюнка. Извивката на задника й го зашемети, а люлеенето на бедрата й прикова погледа му като магнит. Той се вторачи в поклащащите се мъниста, мъчейки се да надникне зад тях, жаден да хвърли поне един поглед на влажната й цепка.

Изведнъж осъзна пълната й невъзмутимост и побесня яд. Как така смееше да се разхожда гола пред толкова много мъже? Дори веднъж не погледна към него, все едно, го няма и това го раздразни още повече. Никога не бе явявал собственическо чувство към жените и сега силата на примитивната му реакция го свари неподготвен. Тя беше негова, само негова. Никой друг мъж нямаше право да вижда голотата й.

Най-сетне тя погледна към него и го дари с ангелска усмивка, която го изкара от кожата му. Щом Джилиън изглеждаше толкова нежна и невинна, значи бе замислила нещо; сияйната усмивка вещаеше сериозни проблеми за Бен. Изведнъж се досети, че в основата на цялата работа е прането на дрехите му. Сигурно ги е нарязала на парчета или пък ги е поръсила с нещо, от което ще го засърби цялото тяло. Не, не е това, Джилиън знаеше, че му е все едно дали е гол или облечен — и препаската му стигаше. Не, тя е измислила някакъв дяволски план, за да го съсипе — по дяволите, сигурно няма да му бутне!

Не, това изобщо не беше честно. Бен стоеше неподвижен и кипеше от яд. Защо природата се е разпоредила така, че тези дяволски създания — жените, неудържимо привличат мъжете, а не се е погрижила и за обратния ефект? Малко да сгрешиш, леко да се подхлъзнеш и ето те веднага вадят големия патлак. Опират носове в тавана, обръщат ти гръб и работата става ясна: лишен си от секс, докато не се покаеш и не се извиниш. Бен нямаше да търпи Джилиън а му се налага, ала в сърцето му се прокрадна паника. Сериозно се замисли дали да не се хвърли в краката й и да е се извини преди падането на нощта.

Май нямаше да се оправи толкова лесно. Изруга се наум за блестящата идея да й изпрати мръсните си дрехи по такъв начин, че тя да не може да му откаже, защото уважаваше порядките на домакините им. Щеше да го отхвърли тази вечер, колкото и да й се извиняваше.

Дата го смушка с лакът, Бен се извърна и срещна развеселения му поглед.

— Това нова жена ли ти е? — попита го вождът, сочейки издутината в препаската. Индианецът правилно предполагаше, че отскоро е с Джилиън, иначе реакцията му нямаше да бъде толкова бурна.

Бен тежко преглътна.

— Да, нова е.

— Сигурно ще иска да се поразходите малко.

Съмнявам се, тъжно си помисли Бен.

Дата отново го смушка.

— Иди да я питаш — предложи му той. — Откъде знаеш, че не иска, след като не си я питал?

Малката хитруша много добре знаеше какво иска Бен, ама се правеше на интересна. Той неохотно тръгна към нея. Не го топлеше обстоятелството, че всички жени, покрай които мина, хвърляха по един поглед към издутата му препаска, сетне се извръщаха.

Джилиън го погледна в очите със същата ангелска усмивка.

— Хайде да се поразходим — предложи й той.

Тя също смъкна погледа си надолу с напълно невинен израз.

— От пет дни непрекъснато се разхождаме — прошепна тя. — Искам да си почина малко, след като изпрах дрехите ни — добави и кимна към проснатото пране.

Искаше му се да изстене високо.

— Няма защо да ме наказваш заради това.

Очите й бяха като бездънни зелени езера.

— Изобщо не възнамерявам да те наказвам.

— Знаех си — тихо рече той. — По дяволите, Джилиън, не мислиш ли, че прекаляваш? Знам, че не постъпих съвсем честно, но нямах друг избор. Мъжете тук не перат. Щяха да ме гледат като треснати, ако бях тръгнал да си пера дрехите.

— Знам — отвърна тя.

— Наистина ли?

— Наистина.

Той си пое дълбоко дъх.

— Тогава защо не искаш да се поразходиш с мен?

— Не искам.

— Защо?

Тя все още се усмихваше с най-нежната усмивка на земята.

— Защото ти може и да си прав, но аз пазя вратите към рая.

Той нервно прокара пръсти през косата си.

— Значи ще ми откажеш, макар и да съзнаваш, че съм прав?

— Да.

— Но защо, за Бога? — Имаше чувството, че ще се пръсне от отчаяние.

— Ей така.

Мина му през ум да я нарами и да отнесе навътре в джунглата — след няма и пет минути щеше да го моли за любов. Понечи да протегне ръце към нея, но се спря. Направеше ли го, щеше да засегне чувствата й. Беше сбъркал не с самата постъпка, а с начина, по който го бе направил и резултатът трябваше да бъде изравнен, ако искаше да бъдат равноправни партньори. Съвместният живот не беше шега работа.

Той направи още няколко опита да я убеди, но тя ги отхвърли и най-сетне Бен примирено се оттегли. Отново се настани до Дата, който явно много се забавляваше от цялата история.

— Жена ти не иска ли да се разхожда? — подкачи го той.

— Каза, че не можела толкова скоро след последния път — излъга Бен. Не му се щеше да се излага.

— Аха — кимна Дата. — Един истински мъж трябва да се рижи за жена си.

От тези думи Бен предположи, че вождът смята, че е прекалено груб с Джилиън, докато се любеха под дъжда и затова тя има пълното право да му откаже. Той се намръщи още повече.

Опънаха хамаци и за тях в молоката, където спеше цялото село. Джилиън с удоволствие се намести в своя; чувстваше се много уморена, въпреки че бе прекарала следобеда в индианското село, а не в ходене през джунглата. Виждаше се краят на кошмарния преход — утре щяха да продължат пътя си по реката. Тя с копнеж очакваше дългите, еднообразни дни, които щяха да прекарат на лодката. Щеше да окачи хамака си и лениво да се клатушка в него по цели дни, обзета от сладостна нега. Докато стигнеха Манаус, щеше да бъде напълно отпочинала.

Бен се настани в съседния хамак. Цяла вечер бе обикалял около нея унил като пребито псе и тя едвам се въздържаше да не избухне в смях. Първом си бе помислила да сложи нещо горчиво в храната му, защото предполагаше, че възпитанието и здравия, разум няма да му позволят да изплюе отвратен залъка и да вдигне врява, но когато я заговори, й се стори толкова убеден, че тя ще го лиши от секс заради номера с мръсните дрехи, та тя не можа да устои на изкушението да се включи в играта. Тъй като това беше най-голямото наказание за него, той бе предположил, че тя ще реши да му отмъсти тъкмо по този начин. Всъщност този вариант изобщо не бе й дошъл наум, защото тя страстно го желаеше, но ситуацията й се стори толкова забавна, че реши да се пожертва.

Отгоре на всичко преди няколко часа усети и болки в корема. Утре майката природа щеше да разочарова Бен още повече.

— Слушай, срещаш ли се още с онзи мъж, с когото си правила любов в хамака? — тихо попита Бен.

Тя се прозя доволно.

— Никога не съм правила любов в хамак.

Настъпи мълчание, сетне гневният изблик на Бен раздра тишината.

— Как така не си го правила? Ти лично ми заяви, че си се любила в хамака на балкона си. Поне два пъти сме говорили за това. Значи през цялото време си ме лъгала, за да ме накараш да ревнувам?

— Никога не съм ти казвала, че съм правила любов в хамак.

— Каза ми го още първата нощ на лодката.

— Ти ме попита дали съм „го правила“ в хамак. Тъй като току-що си бяхме легнали и ти не поясни какво точно имаше предвид, реших, че става дума за спане. После ме попита къде съм „го правила“ и аз ти отвърнах: „На балкона“. Край на спора.

— По дяволите, ти много добре знаеше какво имам предвид. Изобщо не ме интересуваше твойто спане. А когато се къпахме на водопада, те попитах дали си се чукала на балкона с мъж, когото едва-едва познаваш, защото ти ми каза…

— Помня какво ти казах. Също така не съм виновна, че през цялото време си мислиш само за секс. Казах ти, че до сега не съм правила любов на балкона с непознат мъж, просто защото изобщо не съм правила любов на балкона. Сега млъкни, моля ти се, и ме остави да спя!

— Не — изсъска той. — Сега ще те удуша.

— Е, много си докачлив — сгълча го тя и се усмихна в мрака.

Бен изобщо не се усмихваше, а кипеше от яд. Джилиън го беше казала нарочно, през цялото време го измъчваше с лъжите си, защото подозираше, че той умира от ревност, без съмнение, мъжете си имаха големи проблеми с тъй наречения нежен пол. Жените държаха всички козове в ръцете си. Разбира се, не всички бяха хитри и коварни като Джилиън Шърууд. Тя познаваше слабите му места като петте си пръста.

Бен протегна ръка и раздруса хамака й.

— Последен въпрос, но без никакви усукани отговори, имаш ли романтична, сексуална или друга връзка с някого в Щатите?

— Искаш да знаеш голата истина, така ли? — попита тя.

— Да. Истината. — Бен се повдигна, изгарящ от нетърпение.

— Поне от шест месеца не съм излизала с никого.

— Но защо, за Бога? — Той беше направо потресен.

— Защото предпочитам да бъда по-скоро сама, отколкото да търпя някой досадник. Освен това никога сексът не ме е интересувал особено много.

— Глупости — изтърси той. — Затова сега ми налиташ непрекъснато.

— Много изискано се изрази — иронично заяви Джилиън. — Лека нощ! Имам намерение все пак да поспя.

Бен се отпусна в хамака си, доброто му настроение се бе завърнало. Джилиън очевидно бе луда по него.

На другата заран напуснаха молоката, заедно с Дата Даза и още четирима индианци, които ги отведоха до реката. Яномамите без колебание им посочиха мястото, където бяха оставили лодките. Бен не се учуди, когато забеляза, че едната е изчезнала. Тревожеше го единствено възможността да не би Кейтс и Дутра да са ги изпреварили, да са взели лодката и да са им устроили засада зад някой завой. По-разумно би било да ги чакат тук, при лодките, но може би са се уплашили от индианците. Кейтс и Дутра изобщо не можеха да се сравняват с тях по умения и опит.

Скритите салове и провизиите бяха непокътнати, така че Бен се поуспокои. Ако Кейтс беше взел лодката, сигурно щеше да натовари и част от храната.

Бен качи на моторницата единия сал и запаси, които щяха да им стигнат до Манаус. Кейтс и Дутра може би щяха да вземат останалата част, но пък не му се искаше да лишава Пепе и другите мъже от храна. Най-сетне се сбогуваха с индианците, Бен запали мотора, бавно изкара лодката от залива и я насочи надолу по течението. Джилиън маха с ръка, докато индианците не се скриха от погледа й.

Дутра се криеше зад дебелите яки корени, които се сплитаха над главата му и не смееше да си поеме дъх, за да не го усетят индианците. Ако не беше загубил пистолета си, мрачно си мислеше той, всичко щеше да бъде съвсем различно. Но пистолетът бе изчезнал, когато преди два дни се подхлъзна по една разкаляна стръмнина и се изтърколи в едно дере. Така че не му оставаше нищо друго освен да клечи в храсталаците и да се крие от онези дребни подли копелета. Те не можеха да се мерят с него по сила, но отровните им стрели не бяха за подценяване.

Беше вървял денонощно, за да достигне пръв до лодките и бе успял. Но тъй като не беше въоръжен, нямаше смисъл да напада гадния Луис, пък и в тая част от реката нямаше никакъв цивилизован живот, така че нямаше от къде да се снабди с оръжие. Взе едната лодка и я скри нагоре по течението, сетне зачака Луис и женската да се появят. Беше почнал да товари и храна, ала се усети, че така само ще се издаде и ще засили бдителността на Луис.

Сега щеше да ги следва отдалече и да дебне за някоя възможност да се сдобие с оръжие. Стигнеха ли по-оживени места, щеше да нападне някой търговец и да открадне пушката му. Луис щеше да се чувства сигурен и нямаше да бъде толкова предпазлив. Няколко куршума и диамантът щеше да бъде негов.

Дутра изчака още един час, докато яномамите се ометат и Луис набере малко преднина. После лесно щеше да го настигне.

Макар и да бе загубил пистолета, Дутра бе доволен от развоя на събитията. Откакто Кейтс му каза, че Луис е напипал диаманта, не можеше да мисли за нищо друго. Щом го продадеше, щеше да си купи хубави дрехи и златни бижута, като онези, дето ги даваха по телевизията. Щеше да се разкарва из Манаус с голяма американска кола и всички щяха да се страхуват от него. Вече нямаше да има нужда да се крие в джунглата, когато го търсеше полицията, защото щеше да разполага с достатъчно пари, за да ги подкупи.

Дутра мечтаеше за диаманта. Не беше го виждал, но си го представяше. Сигурно изглеждаше като парче лед, шлифовано като онези диаманти на женските пръстени. Ако го погледнеше на слънце, сигурно блясъкът му щеше да го заслепи. Никога не бе желал нещо толкова силно, както този диамант. Луис не го заслужаваше. Дутра щеше да го убие с удоволствие.

Джилиън веднага опъна един хамак под навеса и с наслада се изтегна в него.

Бен я погледна с чувство на облекчение, защото отново бяха сами. Радваше се, че се срещнаха с индианците, но от друга страна някак съжаляваше, че в интимния им свят са проникнали чужди хора. Искаше да бъдат само двамата с Джилиън.

— Капитанът очаква повече старание от страна на екипажа — извика й той.

— Екипажът ще положи повече усилия утре — рече тя и затвори очи.

— Че какво ти е днес? Цяла нощ си спала.

— През първия ден от цикъла ми винаги се чувствам уморена и не ми е добре — обясни му тя, без да си отваря очите.

Настъпи мълчание.

— Все още се уча. Не ми каза, че си неразположена, само заяви, че се чувстваш уморена през първия ден от цикъла ти. Все още ли съм наказан?

— Неразположена съм — заяви тя. — И не съм виновна, че това съвпадна с твоите номера.

Бен я погледна внимателно и забеляза тъмните кръгове под очите й.

— Имаш ли нужда от нещо? Мога ли да ти помогна?

Тя отвори очите си и му се усмихна. С истинската си усмивка, не с онази, ангелската, от която го хващаше страх.

— Добре съм, просто се чувствам отпаднала. Ако имаш нужда от мен, ме събуди. Обещавам ти, че утре ще съм на линия.

Не можеше да изостави руля в този участък от реката, иначе щеше да я гушне и да я държи в прегръдките си, докато спи. Искаше му се да я люлее като бебе, твърде странно, защото тя беше изключително издръжлив и корав човек.

— Колко време ще трае?

— Кое, цикълът ми ли или странната ти приумица, че съм нагласила всичко, за да не ти разреша да ме любиш толкова пъти, колкото решиш? Цикълът ми трае четири-пет дни, а ти, както виждам, си все още жертва на приумицата си.

Той се ухили.

— Откъде ти дойде на ума, че като си неразположена, не може да се любим?

— От обстоятелството, че не ми харесва, не искам и няма да ти разреша.

— Е, значи ще трябва да приключим спора.

Тя се изхили на тъжната нотка в гласа му и се намести обратно в хамака.

— Между другото, нямах намерение да ти отказвам да се разходя с теб, но ти беше толкова убеден, че нямаше как да не се включа в играта. Благодаря ти за идеята, иначе щях сложа нещо горчиво в храната ти.

Той замълча за момент, сетне избухна в смях.

— Следващия път действай по своя преценка.

— Така и направих — заяви Джилиън и отново притвори очи. — Идеята ти беше брилянтна, така че не можех да я пренебрегна.

Той все още се смееше.

— Спи спокойно, скъпа.

— Благодаря, Бен.

След няколко минути той се обърна отново към нея, долови равномерното й дишане и се усмихна. Макар и да беше хитра и опърничава, с нея се чувстваше така щастлив, както никога през живота си. Трябваше да измисли някакъв начин да я задържи в Манаус.