Сърцето на амазонката

17.

— Откъде се сдоби с раницата и провизиите? — слисано запита Джилиън, сочейки към палатката, която Бен чевръсто разпъваше.

— Това е багажът на Мартим — отвърна той. — Измъкнах го от лагера, веднага след като открихме града. Стори ми се разумно да прибягна към тази мярка и ето, че излязох прав. Ако не се бе случило нищо, нямаше да имаме нужда от него. Скрих раницата в гъсталака до входа на тунела, тъй като предполагах, че ако ми се наложи да си плюя на петите, с тежкия товар на гърба няма да мога да офейкам бързо.

Малката палатка й се виждаше като седмото небе — сигурно място, където можеше да се отпусне и да си отдъхне за първи път през този кошмарен ден. Мисълта, че ще прекарат нощта на открито, я хвърляше в ужас. Когато разбра, че Бен е успял да измъкне една от палатките, главата й се замая от щастие.

— Гладна ли си? — попита я той. — Не бих искал да паля огън, но може да хапнем нещо сухо.

— Не, изобщо не изпитвам глад. — Топката ориз и напрежението бяха секнали апетита й. Беше много жадна, но щом спряха, първата й работа беше да се напие с вода.

Тя светеше с фенерчето, докато Бен привършваше с опъването на палатката. Беше я разположил под един скален навес, който щеше да им служи за прикритие, а сега сечеше лиани и палмови листа, с които да я замаскира от другата страна.

— След вас, госпожо — учтиво рече той и й посочи входа. Тя с облекчение изпълзя вътре; той я последва и дръпна ципа, оставяйки джунглата отвън.

— Разполагай се удобно, скъпа. Не трябва да злоупотребяваме с фенерчето.

С уморени движения Джилиън свали ботушите и чорапите си и се опъна върху тънката постелка, оставяйки достатъчно място за Бен. Той изтика раницата в най-далечния ъгъл, постави пистолета близо до главата си и се събу. Сетне угаси фенерчето и мракът ги погълна. Бен легна до нея, едрото му тяло излъчваше успокояваща топлина.

Сега, когато лежеше отпусната в тъмнината, всички онези неща, за които цял ден не бе си позволила да мисли, нахлуха с взлом в съзнанието й. Рик беше мъртъв.

— Ти го спаси от смърт и това го накара да се замисли — отвърна Бен с дълбокия си глас. — Той не беше чак толкова лош.

— Не — рече тя, спомняйки си малкото разговори, които бе провела с брат си. — Не беше. — И след минута мълчание добави: — Когато бях малка, той открадна любимата ми кукла и безмилостно я насече на парчета. Веднъж тършувах в стаята му и я намерих. Не знам защо, но никога не му споменах за този случай.

— Страхуваше ли се от него?

— Не. Той просто… като че ли не беше част от нашето семейство. Бях много близка с татко, а и Рик много го обичаше, но не можа да спечели чувствата му, защото интересите и темпераментът ми бяха толкова близки до татковите, че клетият ми брат просто нямаше никакви шансове. Татко почти не му обръщаше внимание. Ето защо Рик ме мразеше толкова много…

— Дори и да не беше се родила, пак щеше да бъде същото. — отбеляза Бен. — Хората са такива, каквито са. И при други обстоятелства, Рик нямаше да постигне кой знае какъв успех в живота.

— Никой не знае това — тъжно рече тя. Отново замълча и след дълга пауза каза: — Висенте също е мъртъв. Дутра застреля първо него.

Бен изпсува, сетне въздъхна. Висенте бе добър работник и веселяк, винаги готов да пусне някоя шега. Дори и изричните разпореждания, които Бен бе дал на мъжете, не бяха успели да го спасят.

Джилиън се разтрепери. Бен усети тръпките по тялото й, извърна се към нея, прегърна я и я притисна до себе си, за да й помогне да се пребори със силното вълнение. Животинската му топлина й подейства успокоително и тя се сгуши в него.

Той помилва косите й и откри лицето й. Устните му се долепиха до нейните и тя се извърна към него. Лежеше неподвижно, изцяло отдадена на ласката; усети как езикът му бавно разтваря устните й и прониква в нея. Тя започна да диша по-дълбоко, вълна на наслада се разля по тялото й. През целия ден го желаеше страстно и копнееше за близостта му. Прозрението я прониза като светкавица: единоборството бе приключено, време беше да му се отдаде. Той откъсна устните си и тя почувства как тялото му се надига в мрака.

— Не мога да повярвам, че толкова дълго ме държа далеч от себе си — изрече Бен с нисък, гърлен глас. — Искам те, скъпа. Сега. — В тона му не се долавяше и следа от молба, само първична мъжка решимост.

Ръцете му трескаво разкопчаха и смъкнаха панталона й. Следващото движение рязко дръпна гащите й надолу и я остави гола от кръста надолу и трепереща. Тя усети как той се съблича и затвори очи, сякаш за да спре мига и да си даде възможност да помисли.

Бен се движеше прекалено бързо, воден от трескавото си желание и тя нямаше време да му се противи или да го отхвърли, пък нямаше и защо. Защо да протака нещата до безкрайност? Отново усети предишната увереност, че най-сетне е настъпил моментът на истината. Беше неизбежно. Тя го обичаше и по-рано същия ден си бе помислила, че го е загубила завинаги. Детинското им състезание й се виждаше смешно. Той я бе нарекъл своя жена и сега тя лежеше в мрака, очаквайки окончателното им сливане.

Той разтвори краката й и бързо се намести между тях. Джилиън погали стоманените му бицепси и впи нокти в гладката кожа. Бен се подпря на едната си ръка, а с другата хвана пениса си и го насочи към влажния й отвор. Тя потрепна при първото докосване и Бен прошепна в ухото й:

— Отпусни се, скъпа.

Тя се опита да се успокои, но не можа. Нямаше време да се подготви — нямаше любовна игра, изгарящият от желание мъж пристъпи направо към акта. Вкара члена си в нея с невероятно силен тласък. Джилиън се сгърчи, имаше чувството, че я разпъва на кръст, нежната й плът пулсираше, опитвайки се да се нагоди към него.

— Шшш — успокои я той и в този миг тя разбра, че скимти като малко котенце. Бен съблече фанелката й и се отпусна върху нея, твърдите къдрави косми на гърдите му ожулиха нежната й кожа. Тя обгърна раменете му с ръце и отчаяно се притисна към него.

Той се отдръпна малко и отново тласна с всичка сила, наслаждавайки се на теснотата й. Разтрепери се и изстена от удоволствие. Беше толкова възбуден, че щеше да свърши всеки момент — невероятно за мъж, който обикновено проточваше любовния акт повече от един час. Тестисите му бяха плътно прилепнали към тялото му — беше на крачка от оргазма. О, боже, не искаше да свършва толкова бързо. Най-сетне чувстваше голото й тяло под себе си, ръцете й го прегръщаха, стегнатото й мускулесто тяло го бе допуснало в дълбините си — Бен искаше това да продължава вечно.

Но възбудата му бе толкова силна, толкова дълго бе копнял за нея и се бе въздържал, че не можеше да се спре. Членът му започна да се движи с бясна скорост, Бен стенеше от удоволствие, усещайки как тя става все по-влажна и податлива. Джилиън обви стройните си гъвкави бедра около кръста му и той се забрави. Вълната на оргазма го понесе с луда скорост. Той проникна дълбоко в нея и изля семето си, стенейки дълбоко и дрезгаво.

Свърши се. Джилиън лежеше неподвижно под него, смутена и потресена от силата на страстта му. Бен беше страхотен, покоряващ, разумът й не можеше да възприеме размаха на овладелите я чувства. Лежеше отпуснат върху нея, гърдите му се надигаха като ковашки мях, а по челото му се стичаше пот и капеше върху лицето й. След като си пое дъх, Бен отново започна да се движи в нея.

Тя изстена и той я целуна страстно.

— Искам те — прошепна Бен. Тя беше влажна и го прие лесно, ханшът й се повдигаше, посрещайки всяко негово Движение. Този път разполагаше с време: все още бе възбуден и предполагаше, че ще свърши още два-три пъти, но не и веднага. Можеше да се наслади на всеки сантиметър от прекрасното й тяло, на копринената кожа, на горещата влага на вагината й.

Продължи с бавни, сладострастни тласъци. Усети как напрежението на тялото й нараства, усети как тя трепери от възбуда и копнее за ласките му.

— Бен — прошепна тя. Гласът й бе натежал от желание.

Беше точно толкова хубаво, колкото си го бе представял, несравнимо и съвършено. Нищо не бе му подсказало за тази невероятна нужда да жигоса тялото й със своето, да я бележи с огъня на екстаза. Никоя жена не бе толкова съвършена като Джилиън, никоя жена не бе му доставяла такова неописуемо удоволствие. Никога през живота си не бе се чувствал толкова възбуден, всеки сантиметър от тялото му живееше свой самостоятелен живот, усещаше и най-малкото й движение, долавяше и най-тихия звук, откъснал се от устните й.

Ханшът й трескаво се залюля, тя започна да надава нежни, задъхани викове. Бен плъзна ръцете си под нея, обхвана закръгления й задник и ускори темпото. След малко усети силно пулсиране около пениса си и Джилиън потръпна конвулсивно в ръцете му.

Той не спря.

Изминалият ден беше безкраен кошмар за нея. Нощта също беше безкрайна, но по съвсем различен начин. Бен знаеше как да изтръгне жадувания отговор от тялото й, дори и когато тя си мислеше, че това е невъзможно, че иска единствено да спи. Той нашепваше в ухото й любовни думи — нежни и непристойни. Целуваше гърдите и бедрата й.

Когато най-накрая се унесоха в сън, той все още беше върху нея. Няколко пъти през нощта се събужда възбуден и я люби. Дали изобщо беше спирал? Мракът придаваше на всичко ореол на недействителност, бяха герои на пиеса, в която главна роля играеха сетивата.

Тя опознаваше тялото му. Откри, че когато докосва зърната на гърдите му, той потръпва от удоволствие и че обича да го милва по гърба. Джилиън обхвана тежките му тестиси и той изстена от наслада. Беше изключително чувствен, не притежаваше капка срам или стеснителност. Той също опознаваше тялото й, докосваше я по начини, за крито само бе чувала, но никога не бе изпробвала, водеше я умело към висините на насладата, редувайки нежните ласки с грубите тласъци в зависимост от желанията й, които разгадаваше, преди още тя да е заподозряла съществуването им.

Плътният мрак ги обгръщаше и сближаваше, изличавайки задръжките, които Джилиън би имала на светло. Нощта беше безкрайна, безвременна и вечна. Те се любеха и изворът на страстта им не секваше. Бен не я изпускаше от прегръдките си нито за миг, прегръщаше я и прогонваше тъгата й с неизчерпаемата жизненост на тялото си. Тя се чувствуваше безкрайно уверена и желана, сгушена плътно до него; чуваше мощните удари на сърцето му; притисната между здравите му ръце и мускулестите му бедра се усещаше защитена от опасностите на външния свят. Теглото му я притискаше към постелката; беше толкова прекрасно, че й идеше да заплаче. Забрави, че ще има утро.

Джилиън най-сетне се унесе в сън. Подир нея заспа и Бен. По едно време тя се събуди и забеляза бледата светлина, която се процеждаше през гъстата растителност, проникваше през лианите и листата, с които Бен бе прикрил палатката и преминаваше през тънкия найлон, за да отбележи края на тази незабравима нощ. Тя лежеше неподвижно, не й се искаше да се изправя лице в лице с действителността. Бен спеше върху нея, беше се извъртял малко настрани, за да й даде възможност да диша, но все пак й тежеше много. Главата му бе обърната на другата страна, а гърдите му се движеха дълбоко и равномерно. Бедрата й бяха разтворени, ханшът му беше между тях. Беше свил единия си крак, а бедрото й беше преметнато върху неговото. Пенисът му бе отпуснат, но все още бе вътре в нея. Беше я напускал само, за да смени позата.

Маймуните крещяха в короните на дърветата. Бен се пробуди, не помръдна, но тя усети как се възбужда и мускулите му се напрягат.

Прокара нежно ръка по гърба му и го прегърна през врата. Също така нежно той започна да се движи вътре в нея. Джилиън затвори очи, опитвайки се да отдалечи деня още малко.

След като свършиха, той си отдъхна за малко и каза:

— Трябва да тръгваме. Кейтс сигурно е пренощувал отвъд терасата, предоставяйки ни няколко часа на разположение, но нямаме време за губене. — Откъсна се от нея, седна и прокара ръка през разрошената си коса. О, Боже, така му се искаше да останат тук поне една седмица и само да ядат, да спят и да правят любов.

Джилиън отвори очи и се сблъска с реалността. Рик беше мъртъв, но нямаше връщане назад. Животът продължаваше неумолимия си ход, двамата с Бен бяха живи и се намираха в голяма опасност. В едно потайно кътче на сърцето си винаги щеше да тъжи за Рик. Така че затвори спомените си в това потайно кътче и седна, готова за действия.

Или може би не беше съвсем готова. Начаса прецени ситуацията и заяви:

— Трябва да се окъпя.

Той се ухили, както си лежеше и обуваше гащите и панталоните си.

— И двамата трябва да се окъпем, но това не ни е най-спешната работа.

— Аз не мога да чакам — измърмори тя и отвратено сбърчи нос, когато започна да се облича. — Цялата лепна. Защо не изчака, докато се върнем в Манаус? Там поне има бани и душове.

Той я погледна с невярващ поглед.

— Ти шегуваш ли се? Чаках толкова дълго, че вече получих халюцинации. Мразя въздържанието: то вреди на здравето. — Изведнъж лицето му стана много сериозно, той обхвана брадичката й в шепа и я принуди да го погледне в очите. — Добре ли си? Снощи съвсем забравих за рамото ти.

— Нищо ми няма. — Тя му го показа и кисело добави: — Имам болки и охлузвания, но те са на друго място.

Веждите му бавно се вдигнаха.

— Имаш ли нужда от масаж?

— Никакви масажи, докато не се окъпя.

— По дяволите! — Ужасеният поглед, който й хвърли, оказваше, че приема много сериозно настойчивото й искане. — Ако намерим някой подходящ поток, ще се окъпем. Или пък ще се съблечем и ще постоим под дъжда. Става ли?

Тя обу ботушите си.

— Все ще е по-добре от нищо.

Закусиха набързо с разтворена във вода овесена каша и кафе и след пет минути Бен вече бе прибрал палатката и хранителните запаси в раницата. През цялото време внимаваше Джилиън да не забележи диаманта.

О, Господи, чувстваше се великолепно. Прекараната с Джилиън нощ бе надхвърлила и най-смелите му представа. Тялото му беше отпочинало, заситено и подмладено; можеше да превземе света. Имаше желание да я притежава и да я закриля. Вече беше негова: никога нямаше да я остави да си отиде.

Поеха по друг път към реката, не по маршрута, по който бяха дошли; на идване трябваше да следват наставленията и ориентирите от картата, сега не само че беше опасно да се връщат по същата пътека, но и Бен смяташе, че могат да се придвижат по-бързо напряко през джунглата и да съкратят прехода поне с един ден. Трябваше на всяка цена да стигнат до лодките преди Кейтс да им е пресякъл пътя. Изобщо не се съмняваше, че ги преследват: Джилиън станала свидетел на две убийства, а Кейтс го бе видял с диаманта. Да, глутницата беше подире им, не се знаеше само на какво разстояние.

Той използваше мачетето, колкото се може по-малко, защото не искаше да оставя ясни дири. Някой индианец лесно би могъл да ги проследи, но Кейтс и Дутра не бяха толкова опитни. Нямаше смисъл да им помага, сечейки всеки храст, който им се изпречи на пътя.

Прекосиха няколко поточета, но те бяха прекалено плитки и кални, за да могат да се окъпят в тях. Ежедневните гръмотевици тътнеха някъде в далечината, но този ден бурята ги отмина, както понякога се случваше. Бен погледна към Джилиън и забеляза онзи упорит израз на лицето й, който сякаш му казваше, че тя няма никакво намерение да промени решението си, макар че не той беше виновен, задето бурята ги е подминала.

— По-добре е да се окъпем късно следобед — рече той. — Нямаме други дрехи, така че ще можем да ги оперем и те ще изсъхнат до сутринта.

— Държиш се така, като че ли ти мрънкам и натяквам на всяка крачка.

— Правиш го, но мълчаливо.

Тя го изгледа продължително.

— Реша ли да мрънкам, бъди сигурен, че няма да го правя мълчаливо.

Той въздъхна.

— Предполагам.

Стана му смешно, като си представи сърдитата, мърмореща Джилиън. И двамата не си мереха приказките много-много, така че словесният им дуел вероятно щеше да бъде много забавен. Обаче перспективата, че няма да се любят довечера изобщо не го радваше, а той изобщо не се съмняваше, че тя ще кръстоса ръце и няма да му разреши да я докосне, ако не получи банята си. Защо, по дяволите, жените бяха толкова придирчиви? Чистотата си беше хубаво нещо, но, за Бога, в момента се намираха в най-гъстата джунгла. Беше им простено да са потни и прашни.

Да, но Джилиън непременно искаше да се окъпе.

Щеше да й даде възможност, ако намереха подходящ поток. Бог му бе свидетел, че търсеше най-съвестно.

Най-сетне попаднаха на един, който не беше нещо особено, най-вече в сравнение с водопада или с няколкото езерца, където се бяха къпали по време на пътуването. Поточето стигаше едва до коленете им, но беше на закътано място. Бен избра един чист, каменист участък, двамата се съблякоха и нагазиха в бистрата, студена вода. Той предварително остави пистолета си на брега, така че да му е под ръка.

Не беше взел сапун, тъй като не го смяташе за жизнено необходим. Джилиън беше на друго мнение, но нямаше как — трябваше да се измие само с вода. Тя блажено се излегна в поточето и разпростря косите си, които образуваха ветрило около главата й. Енергично се триеше с ръце, за да премахне потта и мръсотията. Бен я наблюдаваше с жадни очи, защото за първи път я виждаше гола, а тялото му определено проявяваше интерес към нейното.

Той не сваляше поглед от нея, а тя най-невъзмутимо переше бельото си.

— Какво смяташ да си обуеш под панталона? — проточено попита той. — Не съм ти взел долни гащи.

— Скоро ще се мръкне — рязко отвърна тя. — Ще изкарам няколко часа без бельо. За сметка на това утре ще имам чисти дрехи.

Беше толкова доволен, че тя има намерение да прекара нощта гола, че се ухили широко. Трябваше да измисли някакъв вариант на сутрешен тоалет, иначе всеки ден щеше да се повтаря едно и също. Ако разполагаха с достатъчно питейна вода, нямаше да има никакъв проблем, но таблетките за пречистване бяха твърде малко и той гледаше да ги пести.

— Хилиш се като идиот — заяви тя, след като излезе от водата и се наведе, за да изцеди косата си. Сетне се опита да изсуши тялото си с ръце.

— Като пача в тенджера — развеселен добави той. — Така казват по нашия край. — Бен отметна назад мократа си коса и излезе от потока.

Тя го гледаше как се облича и изведнъж осъзна, че е невероятно щастлива. Бен беше авантюрист до мозъка на костите си — циничен, лукав и много опитен. Джилиън добре знаеше колко по-опасно щеше да бъде положението им, ако той не бе взел предпазни мерки и не бе скрил раницата при входа на тунела. Палатката бе безценно съкровище, защото ги предпазваше от змии, насекоми и хищници. Имаха достатъчно храна на разположение, така че не се налагаше да ловуват и запасът им от куршуми бе непокътнат. От самото начало Бен бе предвидил всички неприятности, с които биха могли да се сблъскат и се бе подготвил за тях.

След като се облякоха, отново потеглиха на път, за да могат да изминат колкото се може по-голямо разстояние до падането на здрача. Щом спряха да пренощуват, запалиха малък огън и Джилиън приготви топла вечеря от консервирана риба и ориз.

— Знаеш ли за какво копнея най-много? — попита тя и се отпусна назад с доволна въздишка.

— За мен.

— Добро попадение, но трябва да се целиш на друго място.

— Не по животни.

— Да, по зеленчуци. Е, може и да има някое малко животно, задушено сред тях.

— Спагети с кайма? — предположи той.

— Горе-долу. Пица с шунка и много сирене.

Той бръкна в раницата и измъкна един компот.

— Мога да ти предложа само това.

— Благодаря… Като се върнем в Манаус… Не, в Манаус сигурно няма пицарии, но като се прибера в Щатите, ще си поръчам най-огромната пица на света.

Бен не каза нищо, но изведнъж чертите му се изостриха и погледът му помръкна. Изяде безмълвно компота си.

Джилиън се зачуди с какво е развалила настроението му, но реши да го остави на мира и да не го пита нищо. Отдаде се изцяло на яденето, наслаждавайки се на всяко парченце вкусен плод.

Бен я наблюдаваше изпод спуснатите си клепачи, а вътрешностите му трепваха всеки път, щом тя оближеше лъжицата с видима наслада. Приличаше му на голяма, сладострастна котка. По дяволите, как можа да изтърси ни в клин, ни в ръкав, че иска да си ходи в Щатите? Той в никакъв случай нямаше да я пусне, но откъде й бе дошла наум подобна мисъл? Нима невероятната любовна нощ, която бяха прекарали заедно, не означаваше нищо за нея? Той имаше богат сексуален опит и съзнаваше, че между тях двамата всичко е по-различно. Предполагаше, че и тя го е разбрала.

Тя се изправи с лека прозявка. Откакто пътуваха през джунглата, след залез слънце веднага я налягаше дрямка. Освен това предишната нощ почти не бяха спали и умората си казваше думата.

— Искам да си лягам. Ще дойдеш ли и ти?

Той се изправи с мрачно лице и буйно я привлече към себе си. Обстоятелствата ги принуждаваха да се движат през целия ден и той се бе въздържал да я докосва, макар тялото му изгаряше от желание. Може би поради това не бе разбрала, че е изцяло и завинаги само негова. Въздъхна от облекчение, щом усети стройното й тяло в прегръдките си, сякаш някаква болезнена празнота, за която дори и не бе подозирал, внезапно се бе запълнила. Наведе главата си към нея и почувства див възторг, когато Джилиън се повдигна на пръсти, притисна се към него, обви ръцете си около врата му и впи нежните си устни в неговите. Бен усети как мускулите й се напрягат от възбуда.

— Мисля, че ще дойдеш — прошепна тя.

Той беше изгубил нишката на разговора.

— Къде да дойда?

— С мен в палатката.

Бен се ухили. Взе ръката й и я плъзна надолу към издутината в панталона си.

— Ти как мислиш?

Джилиън се притисна още по-силно към него, трепереща от очакване. Цял ден жадуваше за ласките му, но нямаше начин — чакаше ги път. Краката й омекнаха при мисълта, че скоро ще почувства силните тласъци на члена му.

— Може би въпросът ми не е бил достатъчно ясен.

— И двамата много добре знаем какво искаме — дрезгаво прошепна той и жадно я целуна.

Тя пропълзя в палатката, докато той гасеше огъня. Когато Бен влезе при нея, Джилиън вече се беше съблякла. Остави фенерчето да свети, докато Бен сваляше дрехите си, за да се наслаждава на мускулестото му тяло. Той попи с поглед картината на голотата й, сетне със съжаление угаси светлината и се притисна до нея. Топлият пашкул на мрака ги погълна.