Знойни сънища

Тринадесета глава

— Аз съм лисица, аз съм лисица, аз съм лисица.

Кристи притисна ръка към гърдите си, които едва бяха закрити от една небесносиня блузка с широко деколте, препасана в чифт бели джинси, толкова тесни, че биха показвали отпечатъците от бикините й, ако тя бе обута с такива, а не с нещо, подобно на ремък, което не оставяше никакви отпечатъци.

Докато се настаняваше зад безупречно подреденото бюро в канцеларията си, сърцето й биеше толкова учестено, че го усещаше чак в гърлото си. Не можеше да го усети обаче с дланта си, тъй като й пречеха гърдите, великолепни гърди, станали такива най-вече благодарение на сутиена Уондърбра, сутиен, който продавачката от бутика в Ашвил горещо й бе препоръчала да си купи заедно с още няколко десетки абсолютно необходими артикула. Те бяха погълнали значителна част от спестяванията, с които бе възнамерявала да обзаведе спалнята в новия си апартамент.

Беше се подготвяла за това в продължение почти на две седмици, от вечерта, когато бе споделила с Рейчъл за чувствата си към Етън. След четири дни й предстоеше да се нанесе в новия апартамент и според нея точно сега бе моментът да постави едно ново начало.

Бризът подухващ от отворения прозорец, се заигра с една къдрица от тъмната й, фина коса. Сега тя бе късо подстригана и тупирана. Точно това й беше казала фризьорката: „Сега ще я тупираме. Тупирането е елементарно и в същото време много ефектно.“

И сега косата й я гъделичкаше по бузите и й стигаше само до задната част на шията. Няколко кичура се спускаха над челото и почти влизаха в очите й.

Когато вчера се прибра вкъщи след всичките си козметични промени и видя как Рейчъл зяпна от изненада, тя почти се разплака.

Рейчъл обаче бе избухнала в гръмогласен смях.

Кристи, изглеждаш като една изключително стилна уличница! Казвам го в най-добрия смисъл на думата.

След това Рейчъл я бе прегърнала и бе започнала да се суети около нея, карайки я да й покаже всичките й покупки: дрехите и бельото, новия си грим и невероятно скъпия и зноен парфюм, който бе накарал Едуард да сбърчи нос и да й заяви, че мирише на списание.

След като се възхити на всичките й покупки, Рейчъл й каза, че изглежда страхотно, след това я изгледа с характерния си, подозрителен поглед.

— Ти правиш това заради себе си, нали, Кристи? Правиш го, защото ти искаш така, а не само защото се опитваш да привлечеш вниманието на този Етън Бонър.

— Правя го заради себе си — бе отвърнала Кристи, макар и двете да знаеха, че това е лъжа.

Ако зависеше от нея, тя би си върнала незабавно предишната дълга и права коса, старите, безлични дрехи, предишното лице, лишено от всякакви мазила, с изключение на малко червило. Ако го правеше заради себе си, тя би предпочела отново да е незабележима, тъй като така й харесваше. Вече копнееше да бъде незабележима. Беше родена да бъде такава.

Но с тази си незабележимост не би имала никакъв шанс да привлече вниманието на мъжа на мечтите си.

Кръвта й замръзна, когато чу уверените му стъпки в коридора. Църковната канцелария не работеше в понеделник, затова имаха много работа за наваксване днес. Мили Боже, накарай го да се изпълни с похот колкото се може по-бързо, защото не знам дали ще мога да издържа в този вид дълго време.

— Добро утро — влезе той забързано в офиса. — Донеси ми доклада от събранието на мисията, ако обичаш, искам да го прегледам набързо. След това ще се опитаме най-после да уточним мероприятията за юли — той мина покрай бюрото й и влезе в кабинета си без дори да я погледне.

Старата, добра, незабележима Кристи Браун.

Тя грабна чантичката си, и взе миниатюрния флакон с парфюма и пръсна равностойността на поне десет долара върху деколтето. След това направи бърз преглед на външността си в огледалцето на новия си козметичен комплект: съвсем малко пудра, леко повдигнати вежди, дебели, опушено кафяви мигли и яркочервена уста.

Мили Боже! Тази уста! Но продавачката от магазина за грим бе настоявала на този цвят червило, а и Кристи си спомни какво й беше казала Рейчъл тази сутрин. Само един поглед към устата ти, Кристи, и на преподобния отец Жребец ще му дойдат едни много срамни мисли. Не че теб би те интересувало това, нали си купила това червило заради самата себе си…

Кристи взе старателно подредените документи, от които се нуждаеше, но в следващия миг ги изпусна от разтрепераните си ръце. Докато се навеждаше, за да ги събере, тя видя прясно лакираните си пръсти да се подават иззад каишките на елегантни златисти сандали и се почувства така, сякаш гледаше нечии чужди крака.

Аз съм лисица. Аз съм лисица. Аз съм една глупава тупирана лисица.

Етън бе навел замислено глава над някакъв каталог пред себе си. Днес беше облечен с бяла риза с виненочервена ивица на нея и морскосини панталони. Дългите му, добре поддържани пръсти си играеха с ръба на каталога и тя си представи как същите тези пръсти си играят с откопчалката на нейния Уондърбра.

С разтуптяно сърце тя остави поискания от него доклад на бюрото, механично подреди една купчина писма, след това седна на обичайното си място срещу него. Когато кръстоса краката си, невероятно впитите джинси почти спряха кръвообращението й, но тя реши да не обръща внимание на това дребно неудобство.

Етън започна да чете доклада.

— Понякога ми се иска да ги подпаля на клада тези хора. Искам тазгодишната Кампания на Състраданието да е най-добрата, която сме провеждали досега, а събранието на мисията няма нито една оригинална идея в това отношение.

— Защо не се обърнем към класа за образование на възрастни, може би ще могат да допринесат за планирането на кампанията — Погледни ме най-после! Вдигни поглед и ми дай възможност да те зашеметя!

— Да, това е добра идея. Обади се на Мери Лу и поговори с нея.

Почувствай ме, моля те! Тази мисъл я накара цялата да се изчерви. Тя се размърда и изпрати към него свежа порция парфюм.

Етън също се размърда, но така и не вдигна глава.

Тя побутна календара за юли през бюрото. Той нямаше начин да не забележи, че на ръката си имаше шест пръстена, съблазнителни малки златни и сребърни гривнички, които се гушеха една до друга също като ръцете на любовници.

Той обаче нищо не забеляза.

— На десети има голямо струпване на мероприятия. Имам заседание на синода. Или ще трябва да отложим пикника, организиран от Библейското училище, или ще трябва да минат без мен.

Искаше й се да побегне от този офис, но направеше ли го сега, никога повече нямаше да може да се подложи на подобно изпитание. Изправи се почти насила на крака, заобиколи бюрото му и застана точно до него.

— Децата ще бъдат много разочаровани, ако не присъстваш. Дали да не преместим пикника в четвъртък?

Той подсмръкна. Кристи му подаде една кърпичка от кутията на бюрото и Етън избърса перфектно оформения си нос.

— Това не е ли денят, в който каним родителите на обяд?

— Не е проблем — тя леко притисна бедрото си към него. — Можем да го преместим по-рано през седмицата.

— Добре — той захвърли кърпичката в коша. — Напомни ми за всеки случай, да не би да забравя да дойда.

Не би могла да понесе повече. Сочейки нещо в календара, тя се наведе напред и завря едната от силно повдигнатите си гърди точно под очите му.

— А двадесет и трети ще е най-подходящата дата за шествието на клуба „Приятели на Исус“.

Тишина. Дълга, напрегната тишина.

Мускулите в задната част на елегантния му врат се стегнаха. Красивите му пръсти се отпуснаха на бюрото и докато Кристи чакаше мъжът на нейните мечти да вдигне поглед, сякаш целият й живот премина като на кино лента пред очите й, всичките тридесет скучни години.

Той бавно вдигна глава, движейки я сантиметър по сантиметър, но когато погледът му най-сетне достигна до лицето й, явно беше загубил дар слово. Накрая все пак мускулите в гърлото му започнаха да работят и той преглътна мъчително.

— Кристи?

Каза си, че трябва да си представи, че е Рейчъл. Какво би направила Рейчъл в подобна ситуация? Тя наклони леко брадичка и сложи треперещата си ръка на хълбока.

— Да? — в момента, в който изрече тази единствена дума, тя почти се задави.

Никога досега не бе отговаряла на някого по този начин.

Той я гледаше втренчено.

— Нова… ъъъ… нова блуза?

Тя кимна и се опита да изглежда отегчена, но това никак не беше лесно, тъй като за първи път в живота си усещаше, че е привлякла цялото внимание на Етън Бонър. Започна да се поти и искрено се надяваше, че не си личи.

Той не я гледаше толкова втренчено нарочно, знаеше това. По-скоро изглеждаше, че просто не може да контролира очите си. Огледа косата й, грима й, алените й устни, гърдите и дрехите й, след това отново гърдите.

След това бавно започна да се съвзема. Веждите му се сключиха и в гласа му се почувства някаква груба нотка, която никак не бе присъща на човек, обзет от похотливи желания.

— Какво си направила със себе си?

Искаше й се да се разреве, но Рейчъл би я убила, ако се даде толкова лесно.

— Аз… ами-и-и, малко бях отегчена от външния си вид и реших, че е време за промяна.

— Промяна, изглеждаш като… като… — очите му още веднъж се спряха на гърдите й, след това дълбоко си пое дъх. — Можеш да обличаш каквото си искаш, когато не си на работа, но това облекло определено не е подходящо за този офис.

— Кое не е подходящо?

— Ами тези джинси например.

— Но ти почти винаги идваш на работа в джинси. Били Дейк също носи джинси, когато ме замества.

— Да, но… Добре де, джинсите са добре. Разбира се, че са добре, но… — очите му отново се спряха на гърдите й. — Червилото ти… ъъъ… е малко… Ами прекалено ярко е.

Тя изведнъж изпита гняв. Знаеше как му текат лигите за Лора Делапино с нейното още по-ярко червило, но тъй като сега насреща му бе старата и надеждна Кристи Браун, той бе готов единствено да критикува. Не можеше да си представи, че Рейчъл би стояла примирено и би се оставила някой мъж да се държи по този начин с нея.

— Не харесваш червилото ми значи — изрече с равен глас тя.

— Не съм казал такова нещо. Не е моя работа да го харесвам или не. Просто си мисля, че за един църковен офис…

Рейчъл не би се оставила така. В никакъв случай. И Кристи също нямаше подобно намерение.

— Щом не го харесваш, можеш да ме уволниш.

Той я погледна шокирано.

— Кристи!

Трябваше да се измъкне оттук, преди да се е разплакала.

— Виж сега, няма нужда да се разстройваш — той се изкашля. — Сигурен съм, че когато имаш време да помислиш малко за това…

— Вече съм мислила и напускам!

Тя се завтече навън, грабна чантичката си от своята канцелария и хукна към колата. Когато най-после я отключи с трепереща ръка и се вмъкна вътре, тя се строполи върху волана и избухна в сълзи. Наистина ли беше очаквала той да се влюби в нея, само защото беше приповдигнала гърдите си? Та тя си беше все същата глупава, безинтересна жена, която бе прекарала по-голямата част от живота си в мечти за мъж, който никога не би си и помислил за нея, дори и ако живееше хиляда години. Само че сега вече беше и безработна.

През сълзите си видя задната врата да се отваря рязко и оттам тичайки да излиза Етън. Не можеше да му позволи да я види в сегашното й състояние, една патетична неудачница, оплакваща мизерния си живот. Бързо постави ключа и запали колата.

— Кристи! — извика Етън, бягайки към нея.

Тя даде пълна газ и подкара към изхода на паркинга.

Той продължаваше да бяга отстрани на колата.

— Спри, Кристи! Преиграваш! Нека да поговорим.

И в този момент тя направи немислимото. Свали стъклото си, извади ръка навън и показа на отец Етън Бонър средния си пръст.

Два дни бяха минали откакто Кристи се бе появила на работа облечена като уличница, а Етън все още не се бе съвзел от шока.

— Само я гледай как се държи! — погледът му се спря на дансинга на „Маунтинърс“, където Кристи Браун танцуваше с Анди Майлс, младеж, който бе поне десет години по-млад от нея.

Движенията й бяха леко преднамерени, но явно никой от насядалите по дървените маси посетители на бара не забелязваше това.

Кристи се бе появила в „Маунтинърс“ облечена в прилепнала черна пола, която свършваше доста над коленете й, и с блуза в пъпешов цвят с много широко деколте, под която се виждаха гърди, за чието съществуване никой дори и не беше подозирал досега. Бе допълнила тоалета си с бляскава огърлица в черно и златно, краят на която си почиваше точно там, където се съединяваха гърдите й. Фалшиви диаманти проблеснаха през къдриците на тъмнокестенявата й коса, които се спускаха над лицето й докато танцуваше.

Преди Кристи да влезе в бара, Етън кротко ядеше сандвич и се опитваше да измъкне от Гейб информация относно връзката му с вдовицата. Предната седмица, когато я беше заловил с ракличката, в която Джейн съхраняваше компютърните си дискове, той сериозно се беше зачудил дали между брат му и Рейчъл няма нещо по-сериозно от отношенията им работодател — работник. Тази вероятност го плашеше до смърт. Рейчъл няма начин вече да не е разбрала, че Гейб е доста богат. Брат му винаги се отнасяше нехайно по отношение на финансовите въпроси, тя пък бе абсолютна използвачка. Всеки път, когато го погледнеше, тя вероятно виждаше една ходеща и говореща машина за пари.

Но опитите му да научи повече за личния живот на Гейб бяха секнали в момента, в който пристигна Кристи.

— Тя идва тук сама — тихо възкликна Етън. — Дори не е взела някоя приятелка със себе си — той изгледа партньора на Кристи на дансинга. — Кълна ти се, Гейб, навремето я помня, че беше бавачка на Анди Майлс, още когато беше бебе!

— Не ми изглежда някой от тях да се сеща за това в момента — отвърна Гейб.

Кристи не за пръв път идваше в „Маунтинърс“. Тъй като в областта имаше сух режим, местните жители плащаха минимален членски внос за привилегията да принадлежат към някой от частните бутилкови клубове. „Маунтинърс“ разполагаше с малък ресторант, където се предлагаше най-добрата храна в града, и с оживен бар в задната част, който често се използваше като място за провеждане на мероприятия от градски мащаб.

„Маунтинърс“ бе напълно почтено заведение и през последните години Кристи често бе обядвала тук или пък прекарваше вечерите си с приятели или семейството си, но никой досега не я бе виждал така. Сама. В бара. През нощта. И облечена по този начин.

Етън едва смогваше да сдържа гнева си.

— Знаеш ли какво направи тя във вторник, на паркинга, след като избяга от мен? Показа ми среден пръст. Кристи Браун!

— Мисля, че вече ми спомена за това — напомни му Гейб. — Три пъти.

— Ще се мести в новия си апартамент през този уикенд. Не мислиш ли, че човек, който цял ден е събирал багажа си, би трябвало да е прекалено уморен, за да се отдаде на веселба?

— Не ми изглежда никак уморена.

Кристи се засмя на нещо, казано от Анди, и го остави да я заведе обратно до масата си, на която седеше с двама приятели от колежа, дошли му на гости. На Етън му приличаха на банда безделници. Шапките им бяха обърнати обратно, на ушите си носеха обеци, единият имаше нещо подобно и на брадичката си.

Много добре сложени безделници обаче. Анди играеше във футболния отбор на „Норд Каролина стейт“, а размерите на останалите двама подсказваха, че вероятно са негови съиграчи.

— Всичко това е работа на Рейчъл Сноупс.

Пръстите на Гейб силно стиснаха чашата с газирана вода пред него.

— Името й е Стоун. Рейчъл Стоун.

— Тя е превърнала Кристи в… пачавра.

— Стига, Ет!

— Дрехите й са толкова тесни, цяло чудо е, че въобще може да се движи. Но все пак се движи. Гледай, гледай! — Кристи тъкмо се бе облегнала на масата и се бе навела напред, за да чуе това, което й казваше единият от футболистите. — Тя… тя… направо се завира в ръцете им!

— Просто не е за вярване, че никога досега не си забелязвал тези гърди.

— Ти пък да не би да си ги забелязвал.

— Да, но аз не съм работил с нея почти всеки ден от живота си през последните осем години.

Етън все повече се ядосваше.

— Много хубаво направи, че напусна, защото иначе щеше да се наложи да я уволнявам. Как бих могъл да допусна църковната секретарка да се държи по този начин!

— Тя не се облича по-различно от Лора Делапино или Ейми Мейджърс, а ти, мисля, че ги обожаваш и двете — вметна Гейб.

— Те не са Кристи и не мога да разбера, защо се държиш като глупак. Тя си беше съвсем нормална, докато вдовицата Сноупс не се настани при нея. Съвсем очевидно е, че развалянето на Кристи е само една част от плана на Рейчъл да разбуни отново този град.

— Мислиш, че си има план?

Етън повдигна рамене.

— Слушай ме сега, Ет — Гейб леко сниши глас. — Рейчъл се бори с всички сили колкото да оцелее. Обиждат я на всяка крачка, нарязаха гумите й, вилата на Ани стана обект на вандализъм. Така че не ми говори за нейния план да разбуни този град.

Прав беше, разбира се, но Етън в миг забрави за настоящия им разговор, виждайки как Анди надига халбата си с бира към устните на Кристи. Той рязко се изправи на крака.

— Това вече е прекалено! Ще я изведа оттук.

От отсрещната страна на бара Кристи гледаше как Етън се запътва към нея. Отново бе изгладил ризата си, забеляза тя. Беше много стара, но една от любимите му и той полагаше големи грижи за нея.

Етън винаги бе безупречно облечен. Дори беше изгладил вече съвсем избелелите си джинси. Русата му коса бе перфектно подстригана и сресана, очите му бяха кристално сини. Веднъж майка му бе доверила на Кристи, че в семейство Бонър има една огромна, с никого несподеляна тайна. Макар никой да не го бе казвал на глас, всички обичаха най-много Етън.

Е, без Кристи. Тя даже никак не го обичаше. Беше я предал и сега тя бе абсолютно безчувствена към този плъх — пропагандатор на Евангелието, уж разговарящ с Бога.

— Кристи, бих искал да говоря с теб.

— Давай — изсумтя тя също толкова небрежно, колкото би го направила и Рейчъл, и обърна безгрижно глава.

Нямаше да му позволи да разбере колко съсипана бе била от отношението му към нея във вторник сутринта. След като бе избягала от него, и се бе прибрала право вкъщи и бе събрала всичките си нови дрехи с намерението моментално да ги изхвърли. Но в последния момент бе мярнала отражението си в голямото огледало в спалнята и това я беше спряло.

Докато се взираше в отражението си, тя най-после бе разбрала какво се опитва да й втълпи Рейчъл още от самото начало. Ако искаше да прави промени със себе си, трябваше да ги направи заради самата себе си, а не с единствената цел да свали едно надуто старо момче, което се прави на свещеник, и което има емоционалната зрялост на шестнадесетгодишен хлапак. Точно тогава си каза, че е длъжна да подложи новата си външност на един безпристрастен тест и едва тогава да реши дали се харесва, или не.

— Искам да разговаряме насаме.

Явно искаше да й изнесе лекция. Трябваше да мобилизира всичкия си кураж, за да дойде сама тук тази вечер, и нямаше намерение да се оставя някой да се опитва да я поучава. Тя поклати отрицателно глава.

Гласът му стана по-твърд.

— Хайде, Кристи.

— Не.

— Разкарай се оттук, задник такъв.

Беше се обадил приятелят на Анди и Кристи го изгледа шокирано. Никой не си позволяваше да разговаря с Етън по този начин. След това си спомни, че Джейсън е от Шарлот и няма представа кой е Етън.

Анди удари леко приятеля си по рамото.

— Ъъъ… извинявайте, пастор Етън. Джейсън не е оттук.

Етън ги изгледа с поглед, който обещаваше вечно проклятие, след това отново насочи погледа си към нея.

— Кристина, веднага ела с мен.

От джубокса се разнесе песента „Ти не ме притежаваш“.

Стомахът на Кристи се сви на топка от нервно напрежение. Прибра една смачкана салфетка и целофана отпреди малко отворена кутия цигари и премести каната с бира към средата на масата, така че всеки да може да си сипе.

Етън се наведе към нея и заговори толкова тихо, че само тя можеше да го чуе.

— Ако не направиш това, което ти казвам, ще те хвана и ще те изведа оттук насила.

Никак не приличаше на обичайния пастор Етън, приятелят на всички, и с малко закъснение Кристи си спомни, че той все пак притежава характер. Не го демонстрираше често и винаги бе готов да прости впоследствие, но това тук не беше после, а сега, затова тя реши да не го предизвиква повече.

Изправи се с наглед невъзмутимо лице и кимна благосклонно.

— Добре, добре. Предполагам, че ще мога да ти отделя няколко минути.

Етън не стана никак по-любезен след победата си.

— Ще ми ги отделиш и още как!

Той я хвана здраво за лакътя, но още при първите си крачки Кристи усети как нервността й изчезва. Над нея сякаш се бе разстлал някакъв розов облак, който я караше да се чувства спокойна и уверена. Не бе свикнала да пие и макар тази вечер да не бе довършила още втората си бира, осъзна, че това е достатъчно, за да й замае главата. Чувството беше великолепно и тя си каза, че Етън може да й проповядва каквото си иска и колкото си иска, просто нямаше намерение да му обръща внимание.

Етън я поведе към колата си. Когато се приближиха, той използва свободната си ръка — тази, която не беше стиснала лакътя й — и се потупа по левия джоб на джинсите. След като не намери това, което търсеше, той посегна и към десния джоб, след това опипа и задните.

Пак си беше забравил ключовете. Те със сигурност се намираха на масата вътре и това бе причината тя винаги да носи резервните ключове в чантата си. Кристи механично понечи да ги извади оттам, но тогава си спомни, че в момента не е със старата си чанта с безброй джобове по нея, а с модерна малка чантичка със златна верижка. Освен това си спомни как Рейчъл й бе казала да спре да се държи с него като с дете.

— Забравил съм си ключовете — той протегна ръка. — Дай ми резервните.

Добрата стара благонадеждна Кристи Браун. Неговата абсолютна сигурност, че тя още носи резервните ключове за колата му — макар вече да не работеше за него — издълба една голяма дупка в розовия облак над главата й и тя осъзна, че всъщност не е толкова пияна, колкото й се искаше.

— Съжалявам.

Той пусна ръката й. Изгледа я раздразнено, хвана дръжката на чантичката и я свали от рамото й. Кристи мълчаливо го наблюдаваше как се рови в съдържанието.

— Не са тук.

— Аз не работя вече за теб, забрави ли? И не съм длъжна да нося ключовете ти със себе си.

— Разбира се, че все още работиш за… — той изведнъж замръзна. Бавно измъкна ръка от чантичката, държейки едно малко квадратно пакетче. — Какво е това?

Тя стоеше като гръмната. Усети как цялата се изчервява и това я направи още по-нервна, но бързо се сети, че на паркинга е прекалено тъмно, за да може да се забележи руменината й. Пое дълбоко дъх и се насили да отговори спокойно.

— Това е кондом, Етън. Изненадана съм, че досега не си виждал такова нещо.

— Разбира се, че съм виждал такова нещо!

— В такъв случай защо питаш?

— Защото искам да знам какво прави в твоята чанта.

Неудобството й изчезна и на негово място се появи гняв.

— Това въобще не е твоя работа — тя го грабна от ръката му, пусна го в чантичката и отново я преметна през рамо.

От „Маунтинърс“ излязоха две двойки, едната, от които бе от паството на Етън. Той отново я грабна за ръката и я задърпа към колата, но бързо спря, след като си спомни, че не могат да влязат в нея. Погледна към двойките, които тъкмо се насочваха към паркинга, и Кристи разбра, че иска да се измъкне оттук, преди да е забелязан.

„Маунтинърс“ се намираше на тиха, затворена от едната страна уличка, между бутик за детски дрехи и магазин за сувенири, и двата отдавна затворили. На отсрещната страна на улицата имаше малък парк с няколко маси за пикник и място за игра на деца. Етън вероятно реши, че ще е най-добре да се скрият в парка, тъй като я обърна с лице към улицата и с не особено нежна захватка я поведе натам.

При хубаво време местните хора често обядваха на масите за пикник, разпръснати под дърветата. Ориентирайки се по светлината на уличните лампи, Етън я поведе към най-отдалечената маса.

— Седни.

Никак не й харесваше заповедническият му тон, затова вместо да седне на пейката, както й бе посочил, тя стъпи на нея и седна на масата. Той нямаше намерение да я гледа отдолу нагоре, затова направи същото.

Краката й бяха по-дълги от неговите и затова бяха свити под по-остър ъгъл. Погледна за миг към него и й се стори, че е насочил погледа си към деколтето й, но когато чу сърдития му глас, реши, че най-вероятно само така й се е сторило.

— Аз съм твоят пастор и фактът, че сама жена от моето паство носи в чантата си презерватив, определено ми влиза в работата.

Защо ли се държи по този начин? Етън винаги бе уважавал избора на хората, дори и да не е бил съгласен с него, и тя си спомни за лекциите му пред тийнейджъри относно сексуалната отговорност. Той горещо проповядваше пълно въздържание, като в същото време бе готов да говори и за контрол над раждаемостта и предпазване от СПИН.

— Всяка сама жена от твоето паство, която е сексуално активна, е най-добре да носи едно такова нещо със себе си — отбеляза тя.

— Какво искаш да кажеш с това сексуално активна? Коя си ти… Имам предвид, но… как…

Етън Бонър, всеизвестен с откритото си отношение към сексуалните въпроси, направо заекваше. Най-после успя да се овладее.

— Не знаех, че в живота ти има някакъв мъж.

И последните остатъци от розовия облак се изпариха и на тяхно място се появи някаква отчаяна смелост. Какво имаше да губи в края на краищата?

— Как би могъл да знаеш? Та ти не знаеш абсолютно нищо за живота ми.

Той изглеждаше искрено шокиран.

— Но ние с теб се познаваме още от началното училище. Ти си една от най-старите ми приятелки.

— Това ли е начинът, по който ме възприемаш?

— Разбира се.

— Да, прав си, аз съм ти приятелка — тя преглътна, набирайки кураж. — Но ти не си мой приятел, Етън. Приятелите знаят най-различни неща един за друг, а ти не знаеш нищо за мен.

— Какво говориш? Знам много неща за теб.

— Например?

— Познавам родителите ти, къщата, където израсна. Знам, че си счупи ръката преди две години. И още много други неща.

— Стотици хора знаят същите тези неща. Но те не познават мен. Коя съм аз.

— Ти си една почтена и много работлива християнка, ето коя си.

Явно нямаше смисъл. Беше се опитала да му говори откровено, но той не искаше да я чуе. Тя понечи да стане от масата.

— Трябва да тръгвам.

— Не! — той я дръпна назад и при това движение едната й гърда се опря в ръката му.

Отдръпна се така, сякаш бе докоснал радиоактивен отпадък.

— Виж, аз… аз не искам да те засягам. Сексуалният ти живот си е твоя работа, но като твой пастор аз съм длъжен да те съветвам.

Кристи много рядко избухваше, но думите му много я ядосаха.

— Не ти искам съветите, Етън, тъй като вече съм направила своя избор! Този кондом се намира в чантата ми, тъй като съм решила да направя промени в живота си и искам да бъда готова за тях.

— Сексът преди брака е грях — каза той с променен глас.

След това се размърда до нея, сякаш осъзнаваше, че е прозвучал непоносимо надуто. И отново погледът му се спря на гърдите й, но след това бързо се премести оттам.

— Аз също мисля, че е грях — отвърна тя. — Но също така мисля, че има градация на греховете. Не се опитвай да ме убеждаваш, че убийството или сексуалното насилие не са много по-големи грехове, отколкото личното решение на една тридесетгодишна жена, на която й е писнало да бъде девица.

Очакваше Етън да се изненада поне малко от признанието й, че е девствена, но той не го направи и настроението й се развали още повече, осъзнавайки, че точно това си е и мислел.

— И с кого смяташ да го направиш?

— Не знам още, но търся. Очевидно трябва да е неженен и интелигентен. А също и чувствителен — нарочно наблегна на последната дума, опитвайки се да му подскаже, че това е качество, което той не притежава и никога няма да притежава.

Етън се наежи като таралеж.

— Просто не мога да повярвам, че си готова да загърбиш целия си досегашен благочестив живот заради някакви плътски удоволствия.

С всяка изминала минута ставаше все по-надут и помпозен.

— И какво ми е донесъл този благочестив живот? Аз не притежавам нищо от нещата, които са важни за мен. Нямам съпруг, нямам деца. Нямам дори и работа, която да харесвам.

— Ти не харесваш работата си? — звучеше едновременно засегнат и учуден.

— Не, Етън. Не я харесвам.

— Защо никога досега не си ми казала това?

— Защото бях глупава, смятах, че е по-добре да бъда във вечна депресия заради начина си на живот, отколкото да предприема някакви действия.

— Рейчъл те е подтикнала към всичко това, нали?

— Защо я мразиш толкова?

— Защото тя използва Гейб.

Кристи въобще не вярваше в това, но Етън явно не бе в настроение да бъде убеждаван в обратното.

— Да, прав си, тя е причината, тъй като ми даде кураж. Това е жена, от която се възхищавам. Цялото й съществуване непрекъснато е под угроза, но тя никога не се оплаква и работи повече от всеки друг.

— Гейб обаче значително й улесни живота. Даде й работа, кола. Настани я във вилата на Ани и дори плаща детската градина на детето й.

— Това е тайна. И освен това Рейчъл е дала на Гейб сто пъти повече, отколкото той е дал на нея. Та той сякаш се е събудил за нов живот, откакто тази жена е тук. Дори се смее понякога.

— Просто е успял да се отърси от спомените, това е всичко. И няма нищо общо с нея. Нищо!

Да спори с него на тази тема бе напълно безнадеждно. Поради някаква неизвестна причина Етън бе решил да бъде сляп и да се инати винаги когато ставаше въпрос за Рейчъл.

— Искам да ти кажа, че бих бил много благодарен, ако ми дадеш поне двуседмично предупреждение за напускане, вместо да ме изоставяш по този начин.

Тук вече бе прав. Да напуска така не бе правилно, независимо от причините. Помисли си колко трудно ще й бъде да го вижда всеки ден през следващите две седмици. Но какво пък, нали бе правила това през всичките тези осем години. Какво толкова биха могли да променят още две седмици? А и ще бъде по-добре да получава някаква заплата докато си търси друга работа.

— Добре. Но само при условие, че няма да си пъхаш носа в личния ми живот. И в гардероба ми.

— Не съм искал да наранявам чувствата ти, Кристи. Всичко беше заради шока, който изпитах, когато те видях толкова различна.

Тя се изправи.

— Стана ми студено, ще се връщам вътре.

— Иска ми се да не го правиш.

— Тогава забрави за двете седмици.

— Добре, добре. Съжалявам. Хайде, можеш да седнеш при мен и Гейб.

— Не. Искам да танцувам.

— Аз ще танцувам с теб.

— Това ще е голям жест — той явно смяташе, че единственият начин да я спаси от грях е да се насили да танцува с нея.

— Защо се държиш по този начин?

— Защото така ми харесва — сърцето й се разтуптя. Никак не й беше присъщо да е груба, но сега просто не можеше да се сдържи и думите сами потекоха от устата й. — И защото ми писна да нагодявам живота си по всевъзможни начини само и само за да направя нещата по-лесни за другите хора.

— Мен ли имаш предвид?

— Не искам да говоря повече — тя мина покрай него и се запъти към „Маунтинърс“, макар единственото нещо, което й се искаше в момента, бе да се прибере вкъщи и да остане сама.

Етън я гледаше как се отдалечава и изведнъж се почувства виновен, макар бързо да си каза, че няма основания за гузна съвест.

— Ти имаш чудесен живот — извика той след нея. — Имаш и уважението на всички от този град.

— Е, не е ли това нещо, до което можеш да се гушнеш уютно в една студена зимна нощ — изстреля тя през рамо и в същия момент излезе точно под уличната лампа. Светлината от нея очерта фигурата й по начин, който накара дланите му да се изпотят.

Целият свят е полудял, помисли си той. Пред собствените му очи Кристи Браун се бе превърнала в дама с ново самочувствие. Светлината я обливаше и в косата й сякаш имаше танцуващи светулки. Не беше красива, чертите й бяха прекалено обикновени. Макар да бяха правилни, в тях нямаше нищо изключително. Тя по-скоро бе… секси.

Притесняваше го факта, че си мисли за Кристи по този начин. Имаше нещо неестествено в това, все едно да погледне похотливо някоя монахиня. Но въпреки всичко от вторник сутринта насам той почти непрекъснато си беше мислил за тези гърди.

Прасе! — обади се гласът от небесата. — В Кристи Браун има много повече от гърдите й.

Знам това! — тросна се той. — Всичко останало в нея: тънката талия и приятно закръглените бедра, стройните й крака, тази прическа, както и някаква нова уязвимост — може би това бе най-секси от всичко. Тя не изглеждаше вече толкова върховно компетентна и ефективна, а бе като останалите хора, със своите вълнения и тревоги.

Пъхна ръце в джобовете си и се опита да си отговори защо се вълнуваше толкова много от промените в нея. Защото губеше една адски добра секретарка, ето защо.

Не е вярно — обади се гласът. — Знаеш, че не е вярно.

Добре де, добре! Имаше много истина в това, което бе казала Кристи тази вечер. Той наистина я възприемаше като една от най-старите си приятелки, но досега не бе осъзнавал колко егоистично е това приятелство.

Кристи бе права. Всичко бе много едностранчиво. Той знаеше за по-значимите събития в живота й, но нищо повече. Не знаеше как прекарва свободното си време, кое я прави щастлива, кое я натъжава. Опита се да се сети какво обича да яде, но всичко, което си спомни, бе това, че винаги поддържа запас от люта кафява горчица в хладилника на църквата за сандвичите, които му приготвяше.

Когато си помислеше за Кристи, се сещаше за… Той направи гримаса.

Мислеше си за някаква много полезна изтривалка. Винаги насреща, винаги готова да направи всичко, за да помогне. Никога не искаща нещо за себе си, само за другите.

Етън се втренчи в нощта. Какво мошеничество бе да нарича себе си свещеник. Това бе още един пример за дефектния му характер и още едно напомняне, че ще е най-добре да си намери друга професия.

Кристи бе добър човек, добър приятел, а той я беше обидил. Това означаваше, че се налага да промени някои неща. И имаше на разположение само две седмици, след което тя щеше да изчезне завинаги от живота му.