Знойни сънища

Двадесет и четвърта глава

Рейчъл се притисна силно към гърдите на Гейб. Усещаше как ръцете му се обвиват около нея и едва си поемаше дъх от вълнение.

— Къде е Едуард?

— При Кал и Джейн — той погали косата й. — Добре е.

— Кал…

— Шшт… Не сега.

Полицейският шеф се обади иззад гърба му.

— Имаме доказателства, нали знаеш това.

— Не, нямате — Гейб се отдръпна от нея и заби поглед в Одел. — Аз поставих онези неща в колата, точно преди да замина.

Тя затаи дъх. Гейб лъжеше, ясно го виждаше на лицето му.

— Ти? — изгледа го Одел.

— Точно така. Аз. Рейчъл не знаеше абсолютно нищо за това — стоманената нотка в гласа му предупреждаваше Одел да не му противоречи и полицаят дори и не се опита.

Гейб я прегърна през раменете и я поведе към изхода.

Тъкмо се разсъмваше и когато вдъхна от свежия въздух, тя си помисли, че никога досега не е помирисвала нещо по-хубаво. Видя, че Гейб я води към мерцедес, паркиран в каре, до което имаше надпис „Запазено за началника на полицията“. Трябваха й няколко секунди, за да си спомни, че колата е негова, тъй като досега не го бе виждала да кара нищо друго, освен пикапа си.

— Какво означава това?

Той отвори вратата й.

— Исках да се чувстваш комфортно.

Рейчъл се опита да се усмихне, но без особен успех.

— Качвай се — каза той меко.

Тя не чака да я подканя повторно и след малко вече пътуваха по пустите улици на Салвейшън в почти чисто новата германска машина. Когато излязоха на главния път, той постави ръка върху бедрото й.

— Обещах на Чип, че ще те доведа при него, докато стане време за закуска. Можеш да останеш в колата, докато вляза, за да го взема.

— Ти си го видял?

Очакваше на лицето му да се появи до болка познатото й сдържано, някак отнесено изражение, както винаги досега, когато станеше въпрос за сина й, но Гейб изглеждаше по-скоро разтревожен.

— Не му казах, че са те арестували.

— А какво му каза?

— Че е станало недоразумение и отивам да оправя нещата. Но той е чувствително дете и веднага разбра, че нещо не е наред.

— Сигурно си представя най-лошото.

— Направих му легло, така че да може да спи до креватчето на Роузи. Мисля, че това малко го поуспокои.

Тя се втренчи в него.

— Направил си му легло?

Гейб я изгледа косо.

— Нека да оставим това засега, моля те, Рейч.

Искаше й се да го разпитва още, но реши да почака. Минаха още около два километра, без да изрекат нито дума. Трябваше да му каже за Ръс Скудър, но бе прекалено уморена, а и той изглеждаше напълно отнесен в някакви свои мисли. Без никакво предупреждение Гейб спря колата на банкета, свали стъклото на вратата до себе си и се втренчи в нея. Изглеждаше толкова особено, че тя се подплаши.

— Има нещо, което не ми казваш, нали?

— Не — отвърна Гейб. — Просто се опитвам да реша как да се справя с всичко това.

— С кое по-точно?

Той се наведе към нея, плъзна пръсти по прасеца й и го вдигна.

— Знам, че преживя много, Рейч, но аз имам нужда от нещо, което само ти можеш да ми дадеш.

Объркана, тя го гледаше как събува обувката й. Дали искаше да се любят? Не, не и тук. Вече бе напълно светло и макар движението да не беше оживено, в никакъв случай не можеха да разчитат на необходимото уединение.

Той събу и другата й обувка и я целуна нежно по устните. Хареса й много, почувства го повече като милувка, отколкото като признак, че я желае, и й се прииска да продължава да я целува по този начин. Но Гейб се отдръпна, прибра косата й назад и я загледа с нежен поглед.

— Знам, че съм негодник. Знам, че съм безчувствен и егоист и още десетки други неща, но не мога да те гледам в тези обувки дори и минута повече — само с едно движение на китката той хвърли и двете й обувки през прозореца.

— Гейб!

Включи на скорост и отново подкара напред.

— Какво правиш? — тя се извърна в седалката и се опита да намери с поглед скъпоценните си обувки. — Те са всичко, което имам!

— Не за дълго.

— Гейб!

Топлата му, успокояваща ръка отново докосна бедрото й.

— Мълчи. Просто замълчи, моля те, мила!

Тя се отпусна обратно в седалката. Гейб явно бе полудял. Това бе единственото обяснение. Вероятно опустошаването на киното го бе довело до това състояние.

Чувстваше главата си като наквасен самун хляб и просто не бе в състояние да разсъждава. Щеше да премисли всичко по-късно.

Вратите с молещи се ръце стояха отворени. Гейб мина през тях и спря мерцедеса точно в центъра на двора. Единият от чорапите й се бе изхлузил, докато Гейб събуваше обувката й, и тя се наведе, за да свали и другия, след това отвори вратата си.

Той погледна към нея.

— Казах ти, че ще вляза да го взема.

— Не се страхувам от брат ти.

— Не съм казал, че се страхуваш.

— Ще вляза с теб.

Тя изкачи боса предните стълби. Косата й не бе виждала гребен от предния следобед, роклята й беше ужасно измачкана, но тя не се чувстваше виновна за нищо и затова нямаше намерение да се крие от Кал Бонър.

Гейб вървеше отстрани, сериозен и солиден, сякаш щеше да остане до нея завинаги. Само дето не беше така. Тя щеше да го остави зад гърба си още утре сутринта, когато двамата с Едуард поемеха с автобуса към Флорида.

Вратата не беше заключена и той нежно я побутна напред. Джейн изглежда бе очаквала появяването им, тъй като веднага се появи откъм кухнята. Беше облечена с джинси и тениска. Обикновено привързаната й на плитка коса сега бе пусната, а по лицето й нямаше никакъв грим.

— Рейчъл! Добре ли си?

— Да, добре съм. Само малко съм уморена. Едуард стана ли вече?

— Роузи тъкмо го събуди — тя хвана Рейчъл за ръцете. — Съжалявам. Не знаех какво е направил Кал допреди няколко часа.

Рейчъл само кимна, без да знае какво да отговори. В този момент откъм горната част на стълбището се чу бебешки писък, последван от момчешки смях. Рейчъл вдигна глава и видя от детската стая да излиза Кал с Роузи и Хорс под едната мишница и с Едуард под другата. Той поклащаше и двете деца и издаваше звук, подобен на парен локомотив, но когато видя триото във фоайето, замръзна на мястото си.

Едуард веднага я забеляза. Беше облечен в същите морскосини къси панталонки, с които беше, когато го остави предния ден с бавачката, но синята тениска, която очевидно му беше доста голяма, явно бе на Джейн, тъй като на гърдите имаше надпис: „Физиците го правят теоретично“.

— Мамо!

Искаше й се да хукне към него и да го притиска към себе си, докато всичките й страхове изчезнат, но това само би го изплашило.

— Здравей, сънливко.

Кал го пусна на килима и той се втурна надолу по стълбите, придържайки се с една ръка към парапета.

— Гейб! Ти каза, че ще я доведеш! — той прекоси фоайето и се хвърли в краката й. — Знаеш ли какво стана! Роузи се наака в памперса си и умириса цялата стая и баща й я нарече Роузи Миризливката.

— Наистина?

— Беше голяма каша.

— Сигурно.

Рейчъл вдигна очи и погледна към Кал, който слизаше по стълбите с дъщеря си в ръка. Той отвърна на погледа й със студено кимване.

— Кафето е готово, влизайте в кухнята — обади се ентусиазирано Джейн. — Ще видя какво мога да приготвя набързо за закуска.

Рейчъл хвана Едуард за ръката.

— Благодаря, Джейн, но ще трябва да вървим.

— Но, мамо, бащата на Роузи каза, че мога да си взема малко от неговите „Лъки Чармс“.

— Може би някой друг път.

— Но аз искам сега. Може ли? Моля те… — за нейна изненада синът й се обърна към Гейб. Гласът му видимо притихна, а целият му маниер стана някак си по-предпазлив. — Моля те, Гейб!

За нейна изненада Гейб протегна ръка и го потърка по рамото. Това бе съвсем непринудено докосване и в гласа му се почувства нежна нотка, която безкрайно я изненада.

— Мисля, че майка ти е много уморена. Какво ще кажеш, ако ти купя една кутия „Лъки Чармс“ по пътя към къщи.

Очакваше Едуард да се отдръпне, но той не го направи. Вместо да се помоли пак на нея, той продължи да говори на Гейб.

— Но тогава няма да мога да видя как Роузи си слага храна в косата. Тя го прави, Гейб. Наистина… И много ми се иска да го видя.

Гейб погледна към нея.

— Какво ще кажеш, Рейчъл?

Рейчъл обаче бе толкова зашеметена от промяната в отношението им един към друг, че не отговори веднага, и Джейн използва случая, за да се намеси.

— Знам, че си уморена, Рейчъл, но така или иначе трябва да хапнеш нещо. Нека да ти приготвя закуска, преди да си тръгнеш — и с решителен жест я поведе към кухнята.

Мъжете ги последваха, мълчаливи и предпазливи. Едуард обаче не можеше да усети напрежението между възрастните. Бягаше напред-назад между Роузи, Гейб и Кал, разпитвайки за „Лъки Чармс“ и навиците на хранене на Роузи, като същевременно със съвсем сериозен глас разправяше някаква история за времето, когато е бил бебе. Тогава, кълнеше се той, един ден в сегашната стая на Роузи дошъл да го посети истински динозавър. Мъжете много внимателно слушаха брътвежите му, вероятно защото по този начин не се налагаше да разговарят помежду си.

Рейчъл се извини и отиде до банята, където се освежи, доколкото това бе възможно. Когато се върна, Джейн тъкмо отваряше кутия с материал за палачинки. Едуард се бе покачил на един от високите столове до барплота и ядеше от една купа с овесени ядки, докато Кал хранеше настанената в своето специално столче Роузи с някакво детско пюре. Гейб стоеше настрани, облегнат на барплота, с голяма чаша кафе в ръка.

Джейн вдигна очи от кутията, която отваряше, след това погледът й бе привлечен от босите крака на Рейчъл.

— Нещо случило ли се е с обувките ти?

Гейб изгледа ядосано брат си и заговори преди Рейчъл да е успяла да го направи.

— Одел й ги е конфискувал. Прекарала е нощта боса на циментовия под.

Джейн погледна ужасено към Рейчъл. Тя повдигна едната си вежда и с едва забележимо движение поклати глава. Какво му ставаше на Гейб? Това бе втората му лъжа за тази сутрин. Изглежда искаше да накаже брат си по някакъв начин.

Джейн само прехапа долната си устна и отново насочи вниманието си към сместа за палачинки. Кал обаче веднага опита да се защити.

— Казах им да се грижат добре за нея, Гейб. И Одел обеща.

В този момент се намеси Едуард.

— Майката на Роузи ми показа компютъра си снощи и видях всичките онези планети да се движат, а тя каза, че те били част от… ъъъ… — той погледна към Джейн и познатото разтревожено изражение се появи на лицето му. — Забравих.

— От Слънчевата система — усмихна се Джейн.

— Да, спомних си.

Звънецът на вратата иззвъня и Кал скочи, за да отвори. Беше едва седем и половина, прекалено рано за някой случаен посетител, но когато дочу гласа на Кал от коридора, Рейчъл бързо се сети кой е дошъл.

— Къде беше? — чу тя да казва Кал. — Трябваше да си в Ноксвил, а от хотела ми казаха, че въобще не си се регистрирал.

— Промених си плановете.

При звука от гласа на Етън, Рейчъл погледна мрачно към Джейн.

— Още един спасител на Гейб пристига. Голяма съм късметлийка, няма що…

Гейб начумерено измърмори нещо, остави чашата си на тезгяха и се отправи към фоайето.

— Ние… аз се върнах снощи — продължаваше Етън, — но не си бях проверявал телефонния секретар допреди половин час. Кристи хукна към полицейското управление веднага след като чу съобщението ти и… Гейб!

Какво ли е правила Кристи в дома на Етън толкова рано? Докато Рейчъл си задаваше този въпрос, Джейн я погледна внимателно с набърчено от тревога лице.

— Знам, че много ти се събра, Рейчъл, но заради доброто на Гейб трябва да се сложи край на тази бъркотия.

— Да, съгласна съм — Рейчъл взе една влажна салфетка и започна да бърше устата на Роузи, която й се усмихна. Докато разговорът на мъжете продължаваше в коридора, Рейчъл целуна бебето по русите къдрици, след това почисти подноса пред него. — И благодаря за грижите за Едуард. Толкова се тревожех за него.

— Не се съмнявам в това. Той е великолепно момченце и е много умен. Двамата с Кал много го харесваме.

Джейн наля мляко в една чаша с кафе и я подаде на Рейчъл, която седна на един от столовете на барплота точно когато мъжете влизаха в кухнята.

— Пастор Етън! — Едуард скочи от стола си, приближи се до новодошлия и започна да му изрежда всичките си последни приключения.

Етън се правеше, че го слуша, като същевременно й хвърляше недоволни погледи, с които изглежда искаше да й каже, че не е очаквал подобно нещо от нея.

Роузи започна да нервничи на своето столче, явно искайки да я свалят долу. Докато Джейн пълнеше нова кана с кафе, Кал взе дъщеря си и я постави на пода. Тя моментално допълзя до Едуард и започна да се опитва да се изправи, придържайки се за краката му.

Той изскимтя, когато малките й остри нокти се забиха в прасеца му.

— Роузи, боли!

Тя плесна с ръце, загуби равновесие и падна на дупето си. Лицето й се набърчи, но преди да успее да заплаче, Гейб я грабна от пода. Рейчъл за първи път го виждаше да я държи и от изненадата, която се появи на лицата на братята му, си направи извода, че това е нещо ново не само за нея.

Гейб посегна с ръка и докосна Едуард по бузата.

— Искаш ли да погледате малко телевизия, докато ние, възрастните, си поприказваме?

— Не обичам бебешки програми.

Джейн заряза палачинките и излезе иззад тезгяха.

— Бабата и дядото на Роузи й подариха една касета с анимационен филм. Тя все още не би могла да го разбере, но съм сигурна, че на теб ще ти хареса.

— Добре.

Двамата изчезнаха към хола. Гейб отново постави Роузи на пода и сложи пред нея Хорс. След това изгледа двамата си братя.

— Тъй като и двамата сте тук, мисля, че е време да направим един семеен съвет. Знам, че си уморена, Рейчъл, но всичко продължи прекалено дълго.

Рейчъл би предпочела да се скрие в банята, отколкото да застане пред едно толкова предубедено жури, но с нищо не издаде безпокойството си и само леко повдигна рамене.

— Още не съм избягала от нито едно предизвикателство, любовнико.

Етън и Кал забележимо се сковаха. Тя мислено се потупа по рамото. Тези двамата май бяха доста лесни.

Гейб я изгледа с леко нетърпение, след това се обърна към братята си.

— Добре. Ето как стоят нещата…

Етън обаче го прекъсна.

— Преди да започнеш, би трябвало да знаеш колко бяхме разтревожени с Кал от ефекта, който има върху теб връзката ти с Рейчъл — той направи малка пауза. — Макар Кал да е прекалил малко снощи.

— Така ли? Е, ами ти не беше наоколо, за да ми помогнеш с молитвите си — тросна се Кал.

Гейб вече не се сдържаше.

— Аз да не би да съм на десет години, за Бога! Много ми се иска да мога вечер да си легна да спя, без да се тревожа, че някой от вас замисля да стори нещо на Рейчъл, докато не я наблюдавам! — посочи ги с пръст. — Тя не ви е сторила и най-малкото зло, но вие и двамата се отнасяте с нея като с някакъв боклук и, по дяволите, на това вече трябва да се сложи край! Още сега.

Джейн се бе върнала в кухнята. Докато минаваше покрай Гейб, тя го потупа по ръката, след това отиде и застана до съпруга си.

Челюстта на Кал помръдна нервно.

— Тук не става въпрос какво е направила на нас, много добре го знаеш. Ти си този, за когото се тревожим!

— Ами престанете да се тревожите тогава — изрева Гейб.

Роузи замръзна на мястото си и примигна с очи. Гейб си пое дълбоко дъх и сниши малко тона си.

— Рейчъл е права. Вие и двамата сте като някакви квачки и аз не мога да понасям повече това.

— Виж какво, Гейб, аз имам известен опит в това отношение — започна неуверено Кал — давал съм много консултации и ти трябва да разбереш…

— Не! Ти си този, който трябва да разбере. Ако някой от вас — който и да е от вас двамата — отново причини някаква неприятност на Рейчъл в бъдеще, ще съжалява много. Дори и само да й се намръщите, ще си имате работа с мен. Разбрахте ли ме и двамата?

Кал пъхна ръце в джобовете и се размърда неспокойно.

— Не ми се искаше да ти го казвам, но явно нямам никакъв избор. Никак няма да ти хареса това, което ще чуеш, но ти явно си сляп, когато става въпрос за нея, а трябва да знаеш истината — той пое дълбоко въздух. — Предложих двадесет и пет хиляди долара на Рейчъл, за да напусне града, и тя прие.

— О, Кал… — възкликна Джейн.

Гейб се извърна към Рейчъл и я гледа мълчаливо в продължение на няколко секунди. След това повдигна въпросително едната си вежда.

Тя сви рамене, след това кимна.

— Браво на теб! — Гейб леко й се усмихна.

Този път Кал бе този, който избухна.

— Какво искаш да кажеш с това? Та тя се остави да я купя!

При сърдития тон на бащиния си глас личицето на Роузи отново се сбърчи. Кал я взе на ръце и я целуна нежно, но иначе приличаше на буреносен облак.

Гейб бе свикнал с избухванията на по-големия си брат и никак не се впечатли.

— Рейчъл преживява по всеки възможен начин, който й се отдаде. Това е качество, което се надявам да науча от нея.

Кал не бе получил отговора, който очакваше, и с Роузи в ръцете си той събра сили за нова атака.

— Как можеш да простиш това, което е направила в киното?

Това отново предизвика гнева на Гейб.

— Кажи ми нещо, големи ми братко. Какво би направил, ако се прибереш вкъщи някоя вечер и разбереш, че съм направил така, че да хвърлят Джейн зад решетките?

Джейн го изгледа с интерес, докато лицето на Кал се зачерви от възмущение.

— Въобще не става въпрос за едно и също нещо. Джейн е моя съпруга.

— Е, добре, миналата седмица аз предложих на Рейчъл да се омъжи за мен.

— Какво си направил?

— Чу ме.

Етън и Кал впериха погледи в нея. Снощи, в киното, тя бе казала съвсем същото, но Кал не й бе повярвал.

Роузи пъхна миниатюрния си показалец в устата на баща си. Кал все така гледаше брат си и бавно отдръпна детската ръка от себе си.

— Ти ще се ожениш за нея?

За първи път Гейб сякаш загуби част от увереността си.

— Не знам. Тя все още мисли над предложението ми.

Този път, когато Кал се обърна към нея, изглеждаше по-скоро объркан, отколкото ядосан.

— След като ти е предложил да се ожените, защо трябваше да опустошаваш киното?

Тя понечи да му каже, че не го е направила, но Гейб я изпревари.

— Понеже сърцето на Рейчъл е много по-голямо от разума й — той сложи ръката си на задната част на шията й и я погали леко с палец. — Тя знаеше, че това кино не е добро за мен и ми го каза, но аз не исках да я чуя. Рейчъл е… Тя е готова на всичко, когато става въпрос за хора, към които не е безразлична, и това е било нейната, наистина малко ексцентрична идея да ме вразуми.

В първия момент тя си помисли, че Гейб е решил да каже поредната си лъжа за тази сутрин, но след това осъзна, че не беше така. Той наистина смяташе, че тя го е направила. Божичко! Понечи да се възмути и да му каже, че това, което си мисли, не е вярно, но разбирането, което прочете в очите му, я накара да се откаже. Дори и вярвайки в последните си думи, той пак бе на нейна страна.

— Гейб! Гейб! — провикна се Едуард от съседната стая. — Ела да видиш това!

Гейб се поколеба и Рейчъл очакваше да му отвърне да почака, но той отново я изненада. Пронизвайки братята си с унищожителен поглед, се запъти към Едуард.

— Никой да не ходи никъде, ей сега се връщам — каза той на излизане от стаята. Вече от прага се обърна и към Джейн: — Пази я от тях, моля те.

— Ще направя всичко възможно.

Веднага след като Гейб излезе от стаята, Рейчъл стана от стола си. И двамата братя я наблюдаваха с безкрайно объркани изражения. Тя се опита да намери в себе си напълно основателен гняв, но това, което откри, бе само смесица от умора и някакво изкривено разбиране на поведението им. Обичта имаше много лица и в момента тя гледаше в две от тях. Колко чудесно би било да премине през живота, подкрепяна от тези мъже, независимо колко неориентирани бяха те в момента.

Тя заговори тихо и спокойно:

— Не ме е грижа дали ми вярвате, или не, но просто за протокола искам да ви кажа, че Гейб греши. Аз не съм извършила погрома в киното. Това не означава, че не бих го направила поради причината, която изтъкна той, но истината е, че просто не се сетих за нея.

Тя продължи, решена да изчисти нещата докрай.

— И Одел не ми е взел обувките. Гейб ги изхвърли през прозореца на колата докато идвахме насам.

Когато заговори, в гласа на Кал вече не се усещаше обичайният антагонизъм към нея.

— Какво има предвид Гейб, като казва, че ти е предложил да се ожените, а ти все още мислиш по въпроса?

— Означава, че му казах не.

Етън се намръщи.

— И нямаш намерение да се омъжиш за него?

— Просто не мога. Гейб е с много нежна душа. Грижи се за мен и това го кара да се държи покровителствено. Предполагам, че това е една от характерните черти в семейство Бонър — тя се изкашля, прочиствайки гърлото си. — Затова единственият начин, който може да измисли, за да ме предпази от неприятности, е да се ожени за мен. Но той не ме обича.

— А ти го обичаш, нали? — каза меко Етън.

— Да — кимна тя и се опита да се усмихне. — И то много.

За нейна собствена изненада очите й се напълниха със сълзи.

— Гейб си мисли, че съм силна и жилава, но аз не съм достатъчно силна, за да прекарам остатъка от живота си, искайки това, което не мога да имам. Ето защо не мога да се омъжа за него.

Нещо я погъделичка по пръстите на краката и когато погледна надолу, видя, че Роузи е допълзяла до нея. Много зарадвана, че има с какво да отвлече вниманието си, тя се отпусна на мраморния под и седна по турски, така че бебето да може да пропълзи в скута й.

Откъм Кал се чу звук, който бе нещо средно между въздишка и ядно изпъшкване.

— Май доста оплескахме работата.

— Защо говориш в множествено число? — сопна се Етън точно когато Гейб се появи откъм съседната стая. — Аз не бих позволил да я хвърлят в ареста. А също не бих се опитвал и да я подкупвам, господин Милиардерино!

— Не съм милиардер — изръмжа Кал. — А ако ти имаше моите пари, щеше да постъпиш точно по същия начин!

— Хайде, стига детинщини — понечи да се намеси Джейн. В следващия момент, без никаква видима причина, тя сложи ръка на устата си и избухна в смях. — О, мили Боже!

Всички се втренчиха в нея.

— Съжалявам, но тъкмо ми дойде наум… — тя се успокои за миг, но след това отново започна да се смее.

— Какво има? — намръщи се Кал.

— Аз… О, Боже… — тя откъсна малко хартия от кухненското руло на тезгяха и попи сълзите в очите си. — Напълно бях забравила за това. Вчера следобед получихме едно много странно писмо по пощата. Щях да те питам какво ли означава, но след това започнах да се занимавам с кондензатите на Боус-Айнщайн. БЕК атоми — добави тя, сякаш това обяснение бе напълно достатъчно за всички. — След това ти доведе Чип и на мен съвсем ми се изплъзна от ума. Едва сега се сетих.

Кал я изгледа с търпението на човек, отдавна свикнал да живее с жена, занимаваща се с неща от рода на кондензатите на Боус-Айнщайн.

— Какво ти се изплъзна от ума?

Джейн отиде до малка купчина с писма, оставена в края на кухненската маса.

— Ето тази бележка. От Лиза Скудър е. Спомняш ли си я? Майката на малката Емили, която е болна от левкемия. Направихме дарение за фонда й още миналата есен и тя ни благодари още преди месеци, затова много се зачудих — Джейн отново започна да се смее и тримата братя Бонър се намръщиха неодобрително. Определено не виждаха нищо забавно в едно болно от левкемия дете.

Рейчъл обаче се опасяваше, че много добре разбира причината за неочакваната веселост на Джейн. Защо Лиза не бе почакала както я бе помолила…

Тя взе Роузи в ръце и се изправи.

— Мисля, че е време двамата с Едуард да си тръгваме — тя пъхна Роузи в ръцете на Етън. — Гейб, ще имаш ли нещо против да ни закараш…

— Сядай! — изкомандва я Джейн, посочвайки пода.

Рейчъл прие неизбежното и покорно се отпусна на мраморните плочи.

Роузи издаде един от своите бебешки звуци и протегна ръка към нея. Етън я постави на пода и детето веднага допълзя обратно до скута на Рейчъл, където започна да си играе с копчетата от роклята на Рейчъл. Междувременно Джейн пак бе започнала да хихика и Етън не можеше да издържа повече.

— Виж какво, Джейн, ако можеше да видиш колко болно е това момиченце, сигурно нямаше да ти бъде толкова весело.

Джейн най-после се осъзна.

— Не, не се смея на това. Просто Рейчъл… О, Рейчъл — тя си пое дъх, за да се успокои. — Получихме благодарствено писмо от Лиза Скудър. Рейчъл е дала парите от подкупа на Кал за фонда на Емили!

И тримата мъже я гледаха недоумяващо.

— Какво говориш? — избоботи Кал.

— Твоите двадесет и пет хиляди долара! Рейчъл не ги е искала. Дала ги е всичките за Емили.

Гейб погледна към Рейчъл. Изглеждаше напълно объркан, като човек, който току-що е чул, че земята е кръгла, а не правоъгълна.

— Не си си оставила нищо от тези пари?

— Кал наистина много ме ядоса.

— Разбирам.

Рейчъл извади една своя къдрица от устата на Роузи.

— Помолих Лиза да почака, докато напусна града, и тогава да изпрати бележката. Предполагам, че е забравила — тя погледна към Кал, който все още бе навел глава над писмото. — Чекът е с предна дата. Може да го осребри най-рано утре.

В кухнята се възцари тишина. Един по един всички погледи се насочиха към Кал.

Най-накрая той вдигна глава и се обърна към Гейб.

— Не знам как точно ще го направиш, брат ми, но най-добре измисли някакъв сигурен начин да не я допуснеш до автобуса утре — той посочи с глава към босите нозе на Рейчъл. — Това би било добро начало.

— Радвам се, че мислиш така — отвърна сухо Гейб.

Кал се извърна по посока на хола.

— Хей, Чип! Можеш ли да дойдеш за минутка?

Рейчъл скочи на крака с Роузи в ръце.

— Кал Бонър, заклевам се, ако кажеш нещо на сина ми за…

— Да? — Едуард се появи на вратата.

Роузи избра точно този момент, за да залепи една влажна целувка на бузата на Рейчъл. Тя изгледа сърдито Кал, след това потупа леко бебето по памперса.

— Благодаря ти, мила!

Кал разроши косата на Едуард.

— Чип, майка ти и Гейб трябва да си поговорят за нещо. Това е добро нещо, не е лошо, затова не се безпокой. Но работата е там, че трябва да са сами, докато си говорят, затова какво ще кажеш да останеш още малко тук? Можем да поиграем футбол, а и съм сигурен, че леля Джейн няма да има нищо против да включи компютъра си и да ти покаже някоя от нейните планети.

Леля Джейн? Рейчъл повдигна вежди.

— Аз наистина не мисля…

— Страхотна идея! — прекъсна я Етън. — Какво ще кажеш, Чип?

— Може ли, мамо?

Само Рейчъл чу шепота на Гейб зад себе си.

— Ако откажеш, големият ми брат ще те набие.

Не й се искаше да остава насаме с Гейб и с неговото скаутско чувство за дълг. Това, от което се нуждаеше, бе истинска любов, а не саможертва. А след като е обичал Чери, как би могъл да обикне една жена с толкова много недостатъци като нея? Толкова много й се бе искало да избегне мъчителното сбогуване, но изглежда нямаше да й се удаде.

Тя огледа стаята, търсейки съюзник, но най-вероятният такъв гледаше отнесено, сякаш се бе потопила отново в своя свят от атоми и планети. Малкото същество в ръцете й бе очарователно, но напълно безполезно в сегашната ситуация. Синът й в момента мислеше единствено за футбол и компютри. Оставаха само братята Бонър.

Погледът й се премести от лицето на Кал към Етън и след това обратно. Това, което видя, накара стомахът й да се свие. Беше достатъчно лошо, когато тези мъже я смятаха за враг на Гейб, но сега явно бяха решили, че всъщност е добра за брат им. Потрепери, когато си помисли докъде можеха да ги доведат подобни мисли.

— Майка ти няма нищо против — обяви Етън.

— Наистина можеш да останеш тук — добави Кал.

Единствено Гейб се заинтересува и от нейното мнение.

— Съгласна си, нали?

Не би могла да откаже, без да изглежда като чудовище, затова само кимна с глава.

— Ура-а-а! — възкликна Едуард. — Роузи, мога да остана!

Роузи отпразнува новината като удари няколко леки шамарчета на Рейчъл с малките си, влажни ръце.

Гейб я поведе към вратата, но ги спря гласът на Джейн, явно излязла най-после от своя транс.

— Рейчъл, искаш ли да ти дам някакви обувки? Мисля, че имам чифт сандали, които…

— Няма да има нужда от тях — намеси се Гейб.

Вече бяха стигнали до входната врата, когато Кал се забърза към тях.

— Рейчъл?

Тя замръзна, твърдо решена да не приеме нито една дума от извинението му.

Но вместо да се извинява, той й се усмихна по начин, който би могъл да разтопи сърцето на всяка жена. Това, изглежда, обясняваше и как толкова съвършена жена като Джейн се е влюбила в един такъв тип като него.

— Знам, че ме мразиш и че сигурно никога няма да можеш да ми простиш, но… — той се почеса по брадичката. — Мога ли да си получа Роузи обратно?