Знойни сънища

Двадесет и шеста глава

Рейчъл успя да си вземе душ едва към десет часа вечерта, когато Едуард най-после бе заспал. Спря водата и докато се подсушаваше, изпрати още една благодарствена молитва за това, че и двете деца бяха останали живи и здрави.

Имаше толкова много неща да се направят, след като бяха открили децата. Кал бе заключил диамантите, открити от Рейчъл, в някогашния сейф на Дуейн, след това всички бяха разпитани от полицията. Бяха се заинтересували от състоянието на Боби Денис, който се намираше в болницата, а Рейчъл бе разговаряла с Керъл. Майката на Боби беше много разстроена и отчаяно се нуждаеше от опрощение. Рейчъл й го даде, без да се поколебае дори и за миг.

Но сега не й се искаше да мисли за Боби, затова концентрира вниманието си върху сресването на косата си с гребена на Гейб. Нямаше закъде да бърза. В момента Гейб и неговата прекалено развита съвест седяха там навън и я очакваха. Беше сигурна, че господин Храбрия Скаут се е приготвил да извърши достойната постъпка. Гребенът се заплете в косата и тя го хвърли на масичката.

Ако зависеше от нея, двамата с Едуард щяха да прекарат нощта в апартамента на Кристи, но Едуард и Гейб бяха отказали да се разделят. Все още не можеше да проумее как отношенията между тях се бяха променили толкова драстично. Изглеждаше като някаква ирония на съдбата. Това, което преди изглеждаше като непреодолим проблем в отношенията й с Гейб, сега бе изчезнало, но една не по-малка бариера все още стоеше на пътя й. Гейб не я обичаше, а тя не искаше да живее в сянката на Чери.

Посегна, за да вземе чистите дрехи, които Етън и Кристи й бяха донесли от апартамента, но с изненада установи, че те не са на мястото, където ги беше оставила. Уви хавлията около кръста си и отвори леко вратата.

— Гейб? Трябват ми дрехите.

Тишина.

Не й се искаше да излиза извън банята в този вид.

— Гейб.

— Във всекидневната съм.

— Къде са ми дрехите?

— Изгорих ги.

— Какво си направил? — тя бързо излезе в коридора.

Чувстваше се достатъчно беззащитна да се изправи срещу него дори и ако не беше облечена само с една хавлия, затова бързо влезе в спалнята му и навлече една от работните му ризи. Закопча нервно всички копчета и едва тогава влезе във всекидневната.

Той се бе разположил удобно в едно кресло, с крака вдигнати върху старинното шкафче, което използваха за масичка за кафе. В ръката си държеше кутийка с лимонада.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

Тя подуши остра миризма на изгоряло и забеляза пушещите въглени в камината.

— Искам да знам защо ми изгори дрехите?!

— Недей да говориш толкова високо. Ще събудиш Чип. Изгорих ги, тъй като не можех да ги гледам дори и минута повече. Ти нямаш нито една дреха, която да не е страшно грозна, Рейчъл Стоун. С изключение на бикините ти. Те ми харесват.

Държеше се така, сякаш бе най-безгрижният човек на света. Къде беше напрегнатият, труден мъж, с когото беше свикнала?

— Гейб, какво ти става? Нямаш никакво право да постъпваш така.

— Като твой настоящ и бъдещ работодател аз имам много права.

— Работодател ли? Киното е затворено и аз заминавам утре. Ти вече не си мой работодател.

По упоритото му изражение разбра, че нямаше да се отърве толкова лесно от него.

— Ти отказа да се омъжиш за мен — започна бавно той. — Затова не виждам никакъв друг начин да подходя към теб, освен да те преназнача. Между другото, изгорих и автобусните билети заедно с дрехите.

— О, не — тя се стовари на кушетката, изведнъж почувствала се много изморена от всичко. Дали Гейб си въобразяваше, че само защото най-накрая е успял да спечели благоразположението на сина й, всичко вече е наред? — Как си могъл да го направиш?!

В следващите няколко секунди той не каза нищо. След това я изгледа с ленива, пресметлива усмивка.

— Познавам те прекалено добре, мила. Ти няма да задържиш онези диаманти. Което означава, че е време да сключим сделка.

Тя го изгледа предпазливо. Той също я погледна над ръба на кутийката с лимонада, след това отпи. Наведе кутийката надолу и продължи да я разглежда втренчено. Погледът му я накара да си припомни, че е чисто гола под ризата, която беше облякла набързо.

— Имам намерение да направя някои промени в живота си — каза Гейб.

— О, така ли?

— Ще се лицензирам за Северна Каролина и ще отворя кабинет тук, в Салвейшън.

Колкото и да беше ядосана, тя не можеше да не изпита радост от тази новина.

— Много се радвам. Това е точно работата, с която трябва да се занимаваш.

— Но ще ми трябва помощ.

— Каква помощ по-точно?

— Ами… Ще трябва да назнача администратор, който да ми помага и в работата.

— Аз вече имам работа във Флорида — напомни му тя. — И нямам намерение да ставам твой администратор — защо трябваше да усложнява нещата? Толкова ли не можеше да разбере колко й беше трудно да го напусне и без да се стига до всичко това?

— Това не е работата, която ще ти предложа — продължи той сериозно. — Макар че ако понякога решиш да ми помагаш на доброволни начала, бих го оценил високо. Но не, това, което мисля за теб, е по-скоро кариера, отколкото работа.

— Кариера? И какво по-точно ще правя?

— Неща, които искам да бъдат свършени.

— Например?

— Ами… — той сякаш се замисли. — Пране. Не ми тежи да готвя и да мия чинии, но никак не обичам да пера.

— Искаш да те пера?

— Да, наред с другите неща.

— И какви са те?

— Да вдигаш телефона вечер. Когато не работя, не обичам да вдигам телефона. Затова ще трябва ти да се нагърбиш с тази задача. Ако е някой от семейството ми, ще говоря с него. Иначе ти ще трябва да се погрижиш за това.

— Да те пера и да вдигам телефона. В това ли се състои моята нова кариера?

— И да следиш банковите ми сметки. Това наистина много го мразя. Страшно се изморявам, когато трябва да проследя къде е отишло всяко пени.

— Гейб, ти си доста богат мъж. И наистина трябва да се грижиш по-добре за парите си.

— Точно това ми повтарят непрекъснато и братята ми, но мен просто не ме интересува.

— Пране, отговаряне на телефона и следене на сметките ти. Това ли е всичко?

— Почти. Има само още едно нещо.

— И то е?

— Секс. Това ще е основната част от работата ти.

— Секс?

— Всъщност това е на първо място. Много по-важно от банковите сметки например.

— Да правя секс с теб?

— Да.

— Искаш да ми плащаш, за да правя секс с теб?

— Плюс прането и телефона, и…

— Искаш да ми плащаш и това е моята нова кариера! Да бъда твоя любовница на пълен работен ден и домашна прислужница на непълен?

— Това за любовницата… Би било хубаво. Харесва ми идеята да имам любовница. Но заради Чип и понеже градът е доста малък, ще трябва да се оженим — той вдигна предупредително ръка. — Така, знам, че не искаш да го направиш, затова няма да ти се налага да гледаш на всичко това като на истински брак още отсега. Вместо това всичко може да бъде оформено просто като една сделка… — очите му се присвиха. — Нещо, което една пресметлива жена като теб би трябвало да оцени — той се намести в стола си. — Аз се нуждая от секс, ти ми го осигуряваш. Чиста работа.

— О, Гейб…

— Преди да изразиш възмущението си, нека да ти кажа, че става въпрос за доста пари.

Макар да знаеше, че не бива да го прави, тя не се стърпя да попита.

— И колко по-точно?

— В деня, в който се оженим, ще ти дам чек за… — той спря и се почеса по главата. — Колко искаш?

— Един милион долара — тросна се тя, ядосана на себе си, че въобще е попитала.

Но той беше прав. Диамантите на Г. Дуейн никога не биха могли да бъдат нейни. Тя най-после го беше разбрала.

— Добре. Един милион долара.

Тя го зяпна с отворена уста.

— Аз не се интересувам чак толкова от пари, за разлика от теб — сви рамене той. — Освен това ще трябва да прекарваш голяма част от времето си гола. Няма да е лесна работа.

Тя се отпусна назад на възглавниците. Чувстваше как главата й се замайва. Дори и само това, че човекът насреща й притежаваше един милион долара, беше нещо, което умът й не можеше да побере, а какво оставаше за факта, че същият този мъж иска да даде всичките тези пари на нея. Ако обаче вместо парите предлагаше любовта си, тя би се съгласила на секундата.

Гейб дръпна краката си и ги свали на пода.

— Знам, че изпитваше известни съмнения относно брака заради отношенията между Чип и мен, но може би си забелязала, че този проблем вече не съществува.

Тя си помисли за начина, по който се бяха държали Гейб и Едуард един към друг през цялата вечер.

— Все още не мога да проумея как стана това. Знам, че причината не е само в отвличането. Видях и как се държите помежду си тази сутрин. Как може нещо толкова сериозно да изчезне толкова бързо?

— Ти някога удряла ли си това момче?

— Не.

— Е, ако беше, тогава нямаше да има нужда да задаваш този въпрос. И това е другото нещо, Рейчъл. Освен секса. Получавам еднакви права при отглеждането на Чип. Ще вземаме решенията, касаещи него, заедно — гласът му изведнъж стана много сериозен. — Няма да ти позволя да разделиш това момче от мен. Вече съм загубил едно дете и нямам никакво намерение да загубя второ. И ако трябва да постигна това, като скъсам сто автобусни билета, или изгоря всяко парче дреха, което притежаваш, ще го направя.

— Той не е твое дете.

— До вчера не беше. Но от днес вече е.

Тя не знаеше какво да каже. Защо всичко трябваше да става толкова трудно?

— Може и да си забелязала вече, че всеки от фамилията Бонър приема децата доста насериозно.

Рейчъл си спомни за начина, по който Етън и Кал се отнасяха към Едуард. Колкото и да не я харесваха, те никога не си бяха позволили да не бъдат любезни с него. А тази сутрин Роузи бе предавана от ръка на ръка, сякаш всеки един бе отговорен за нея.

— Да, забелязах.

— Значи сключваме сделката.

— Гейб, едва оцелях от един катастрофален брак и нямам намерение да се излагам на всичко това отново. Ако въобще някога се оженя пак, ще го направя само от любов.

Очите му се присвиха възмутено.

— Наистина ли си мислиш, че можеш да седиш срещу мен и да твърдиш, че не ме обичаш? И мислиш, че ще ти повярвам? Аз не съм глупак, Рейчъл. И въпреки всичките ти префърцунени приказки, че искаш да бъдеш лека жена, ти си толкова праволинейна, колкото и всеки друг, когото познавам. И ако не ме обичаше, нямаше начин да ми позволиш да те докосна, камо ли да прекарам някои от най-хубавите нощи в моя живот в леглото ти.

Тя сериозно се замисли дали да не го цапардоса. Въздържа се и само скръцна със зъби.

— Тук обаче не става въпрос за моята любов.

Той я изгледа неразбиращо. Рейчъл грабна една от възглавниците на кушетката и я запрати към него.

— По дяволите! Разля ми лимонадата.

Тя скочи на крака.

— Искам да се махна оттук.

Гейб запрати кутията на пода и също се изправи.

— Ти не си благоразумна жена, Рейчъл. Някой случайно да ти го е казвал?

— Благоразумна! — изстреля гневно тя. — Само защото не искам да стана обект на твоята благотворителност, ти ме смяташ за неблагоразумна.

— Обект на благотворителност! Наистина ли го приемаш така?

— Знам го със сигурност. Етън не е единственият светец във вашето семейство.

— Мислиш, че аз съм светец! — вместо да се ядоса, той изглеждаше по-скоро поласкан.

— Мили Боже… — измърмори тя.

Той насочи показалеца си към нея.

— Аз ще се оженя за теб, Рейчъл. Просто се опитай да си го набиеш в главата.

— Защо искаш да се ожениш за мен? Ти не ме обичаш!

— Кой го казва?

— Не си играй игрички, моля те! Това е нещо изключително важно за мен — гневът й изведнъж се изпари и тя прехапа долната си устна. — Моля те, Гейб…

Той отиде при нея и я накара да седне на дивана до него.

— Защо бих си играл игрички, кажи ми? Не можеш ли да разбереш, че това е важно и за мен!

— Не и по начина, по който аз го разбирам. Ти се грижиш за мен, но аз се нуждая от нещо повече. Толкова ли не можеш да го проумееш?

— Разбира се, че мога. Рейчъл, нима не знаеш какво изпитвам към теб?

— Това, в което съм сигурна, е, че не изпитваш същото, което си изпитвал към Чери — мразеше острата нотка, която се долавяше в гласа й, мразеше себе си за ревността си към мъртвата жена.

— Моят живот с Чери е приключил — тихо изрече той.

Рейчъл погледна надолу към ръцете си.

— Не мисля, че някога ще приключи. А аз не мога да живея като се конкурирам с нея.

— Ти не се конкурираш с Чери.

Той нищо не разбираше. Рейчъл стисна юмруци и си помисли, че ще е най-добре да излезе от стаята, но с последната останала й борбеност реши да му даде още един шанс.

— Тогава кажи ми нещо лошо за нея.

— Какво имаш предвид?

Един вътрешен глас й каза да се отдръпне, докато гордостта й все още не е наранена, но някои неща бяха по-важни от гордостта.

— Казваш, че не се конкурирам с нея, но аз не го вярвам — чувстваше се дребнава и заядлива. Не можеше да го погледне в очите, затова продължи да се взира в ръцете си. — Искам да чуя нещо лошо за нея.

— Но това е глупаво!

— Може би за теб, но не и за мен.

— Рейчъл, защо трябва да преминаваш през всичко това?

— Трябва да е имало все нещо, в което да не е била съвършена. Примерно… Хъркаше ли? — тя вдигна очи и го изгледа с надежда. — Аз не хъркам.

Той плъзна ръка по юмруците й.

— Нито пък тя.

— А може би… не знам. Да не би да е изхвърляла вестника ти в кофата за боклук, преди да си успял да го отгърнеш?

— Случвало се е веднъж-дваж.

Мразеше състраданието, което четеше в очите му, но трябваше да стигне докрай. Умът й продължаваше да търси нещо, което да направи Чери само почти перфектна жена.

— Някога… използвала ли е самобръсначката ти, за да си бръсне краката?

— Тя не харесваше самобръсначката, която използвах — той замълча и я изгледа многозначително. — За разлика от теб.

Рейчъл чувстваше, че отчаянието й нараства. Все нещо трябваше да се намери.

— Аз съм много добра готвачка.

Изражението му стана още по-съчувствено.

— Тя печеше хляб поне веднъж в седмицата.

Един-единствен път Рейчъл се бе опитала да пече хляб и само беше похабила маята.

— Аз почти не правя нарушения, когато шофирам.

Той повдигна едната си вежда. Рейчъл продължи обнадеждено.

— И понякога хора, които са изключително сърдечни и добродушни, не могат да разказват добре вицове. Те просто не знаят как да наблегнат на най-смешната част.

— Ти си невероятна — той я целуна по челото, след това я остави да се отпусне в ъгъла на кушетката. — Наистина искаш да преминеш през всичко това, а? Макар че няма нищо общо с теб.

— Тя изглежда толкова перфектна…

Той си пое дълбоко въздух.

— Добре де, добре. Слушай внимателно, понеже ще го кажа само веднъж. Обичах Чери с цялото си сърце и сега изпитвам същото към теб.

Тя изпусна бавно въздуха от дробовете си.

— Може и да не си била в състояние да съхраниш душата на Дуейн — продължи Гейб, — но със сигурност успя да съхраниш моята. Ти ме измъкна от цялото това самосъжаление, в което се бях потопил и обърна живота ми наопаки. Аз отново започнах да живея.

Рейчъл почувства как започва да се разтапя и понечи да се приближи към него, но той вдигна ръка.

— Не съм свършил още. Ти си тази, която повдигна въпроса, затова сега слушай внимателно. Чери беше… тя беше прекалено добра, за да е реална. Никога не избухваше и колкото и да се опитвах, не можех да изкопча дори и една лоша дума от нея за когото и да било, включително и за хора, които бяха наистина абсолютни отрепки. Дори и когато беше уморена или не се чувстваше добре, или пък когато Джейми направеше някоя беля, тя никога не повишаваше тон, никога не се вбесяваше. Просто притихваше. Беше толкова дяволски сладка.

— Това ме кара да се чувствам чудесно — изскърца сухо Рейчъл.

— А сега идва и това, което ще кажа само веднъж — той си пое дълбоко дъх. — Понякога животът с Чери изглеждаше така, сякаш живееш с Майка Тереза, или някоя като нея. Тя беше толкова мила, толкова благоразумна, толкова дяволски добра, че аз просто се задушавах понякога.

Рейчъл изведнъж усети как започва да се чувства много по-добре.

— Наистина ли?

— Наистина.

— А с мен?

— С теб е много по-различно — усмихна й се той.

Тя засия от щастие.

— И още нещо — той се намръщи. — Чери обичаше да си тананика. Когато готвеше, чистеше, дори и когато четеше някакво списание, тя все си тананикаше. Понякога въобще не ми правеше впечатление, но друг път направо ми лазеше по нервите.

— Да, непрекъснатото тананикане може да бъде дразнещо — Рейчъл откри, че започва да харесва Чери Бонър.

— И работата беше в това… Понеже тя винаги прощаваше моите недостатъци, аз никога не можех да си позволя да й направя забележка за това.

— Горкичкият — тя прехапа долната си устна. — А тя беше ли… Знам, че съм голяма идиотка да питам за това, но… как беше в леглото?

Той сякаш се развесели.

— Ти май никак не си уверена в себе си, а?

— Няма значение. Все едно, че не съм те питала.

— Не би било честно спрямо Чери, ако използвам една толкова съвършена в леглото жена като теб за сравнение.

Очите й се разшириха и тя се усмихна.

— Наистина ли?

Гейб се разсмя. Тя се присламчи до него на кушетката и ръцете му я обгърнаха така, сякаш никога повече нямаше да я пусне. Устните му се заровиха в косата й и гласът му натежа от емоции.

— Чери бе момчешката ми любов, Рейч. А ти си мъжката ми любов. И аз наистина те обичам, с цялото си сърце. Моля те, не ме изоставяй!

Тя не можеше да му отговори, тъй като устата му се беше озовала върху нейната и двамата се потопиха в целувка, толкова всепоглъщаща, че всичко друго изгуби значението си за момента.

Когато се отдръпнаха един от друг, тя се вгледа в очите му и се почувства така, сякаш надничаше в душата му. Всички бариери между тях бяха изчезнали.

— Не забравяш ли нещо? — прошепна той.

Рейчъл наклони въпросително глава.

— Не забравяш ли да кажеш „Аз също те обичам, Гейб“?

Тя се отдръпна още малко и се усмихна в очите му.

— Има ли някакво съмнение в това?

— Ти не си единствената, която има нужда да чуе тези думи.

— Обичам те, Гейб! С цялото си сърце и душа.

— И повече няма да говориш за заминаване?

— Не, няма.

— Няма да ми изтъкваш аргументи срещу женитбата ни?

— Нито един.

— И ще се разбираш с братята ми?

— О, не ми напомняй за това!

— И Чип ще принадлежи и на двама ни?

Тя кимна, не беше в състояние да говори. Сега, когато бе отдал сърцето си на това, Гейб Бонър несъмнено щеше да бъде много по-добър баща на сина й, отколкото Дуейн Сноупс.

Тя го погали по челюстта, след това го целуна отново. Искаше й се да се смее и да пее, и да избухне в сълзи, всичко това наведнъж. Емоциите бяха прекалено много, затова тя се опита да ги скрие зад една престорена заядливост.

— Обаче не си мисли, че ще забравя за онзи един милион долара. Беше прав, че няма да запазя диамантите, а пък ти не си достатъчно компетентен, за да управляваш собствените си пари.

— А ти си компетентна, така ли?

Тя кимна.

— Да, права си — въздъхна той. — И все пак, за един милион долара човек има право да очаква нещо специално — без никакво предупреждение той я грабна на ръце. Докато я носеше към спалнята, едната му ръка я милваше по голото дупе. — Чакай да помисля… Каква ли стойка ще си заслужава един милион долара?

През главата й мигновено минаха десетина идеи.

— Първо ще те съблека гола — гърленият му шепот я накара да потрепери. — След това ще те просна на това легло и ще правя любов с абсолютно всяка част от тялото ти.

Рейчъл изпъшка възбудено.

— И освен това, Рейч, Чип е заспал дълбоко, така че имаме всичкото време на света. Ще го правя наистина много бавно.

Той я остави на пода и заключи вратата на спалнята. След това отново се върна при нея и започна да й разкопчава ризата. Зарови глава в шията й и лекичко захапа кожата й със зъби. Ризата се плъзна на пода. Започна да я целува страстно, преминавайки от едно вкусно място към друго.

Когато не можеше да се сдържа повече, тя започна да разсъблича дрехите му и не спря, докато не го остави чисто гол.

Тялото му. Наслаждаваше се на вида на мускулестите му ръце, на прехода между загоряла и по-светла кожа, на тъмната растителност по гърдите и слабините му. Хвана го за члена, усещайки тежестта му, силата му, наслаждавайки се на все по-учестеното му дишане.

Паднаха заедно на леглото и бързо установиха, че никой от тях няма необходимото търпение, за да го направят бавно. Тя се нуждаеше от тежестта му върху себе си, тежестта, която щеше да я закотви към това легло, към тази къща, към този град — обвързвайки двамата завинаги. И той също се нуждаеше от това.

Едва когато Гейб беше влязъл дълбоко в нея, забавиха малко темпото. Тя го обгърна с крака, радвайки се на чувството да бъде напълно отворена за него, да бъде притежавана от него.

Сивите му очи се потопиха в нейните.

— Обичам те, Рейчъл!

Усмихна му се с любов, преди да прошепне думите, които знаеше, че иска да чуе от нея.

— Обичам те, Гейб!