Знойни сънища

Втора глава

— Събуди се.

Нещо влажно се разля по лицето на Рейчъл. Потрепервайки с клепачи, тя отвори очи и видя над себе си частици от някаква синьо-бяла светлина. Опита се да ги прогони, примигвайки с очи, след това изведнъж я обзе паника.

— Едуард?

— Мамо.

Изведнъж всичко нахлу в съзнанието й. Колата. Киното. Опита се да фокусира погледа си. Светлината идваше от неоновата лампа на тавана на снекбара. А тя лежеше на бетонния под.

Гейб Бонър бе приклекнал на коляно до нея, а Едуард стоеше точно зад него. На малкото му момчешко личице беше изписана огромна тревога.

— О, миличкият ми, съжалявам… — тя се опита да се надигне и да седне. Нещо в стомаха й се надигна и тя разбра, че ще повърне.

Бонър бутна една пластмасова чаша към устните й и тя усети, че по езика й се разлива вода. Мъчейки се да се пребори с гаденето, тя направи опит да се извърне от чашата, но той не й позволяваше. Водата се разля по брадичката й и потече по шията. Преглътна една малка част от нея и веднага усети, че стомахът й се стабилизира. Погълна още малко вода и този път дори почувства едва забележим вкус на кафе, което явно е било пито преди това от чашата.

Едва успя да се изправи в седнало положение, а ръцете й трепереха, докато се опитваше да вземе термосната чаша от ръката му. Той я пусна в момента, в който пръстите им се докоснаха.

— Откога не си яла? — зададе въпроса без в гласа му да се усеща някакъв интерес към отговора й, като в същото време се изправи на крака.

Още няколко глътки вода и две-три дълбоки вдишвания й помогнаха да се окопити дотолкова, че дори да му отговори предизвикателно.

— А, снощи изядох една огромна пържола.

Без да каже нищо, той напъха едно парче кейк в ръката й, шоколадов, с бял крем по средата. Тя отхапа от него, а след това някак си автоматично го подаде на Едуард.

— Изяж го, скъпи. Аз не съм гладна.

— Изяж го! — заповед. Кратка, тросната, нетърпяща възражение.

Искаше й се да го фрасне с кейка по лицето, но нямаше необходимата сила. Вместо това се насили да го изяде, помагайки си с глътки вода, и установи, че се чувства значително по-добре.

— Това ще ми е за урок друг път да не обикалям дискотеките по цяла нощ — успя да избъбри тя. — Този последният танц явно е изцедил всичките ми сили.

Той, разбира се, не вярваше на нито една нейна дума.

— Защо все още си тук?

Никак не й харесваше начинът, по който се беше извисил над нея, затова се напрегна и се изправи, но моментално осъзна, че въобще не може да разчита на краката си. Затова се отпусна в един изцапан с боя сгъваем метален стол.

— Случайно да си забелязал… колко работа съм свършила преди… неизвестно защо да загубя съзнание?

— Забелязах. И ти казах, че няма да те наема.

— Но аз искам да работя тук.

— Съжалявам — с лениво движение той отвори един пакет с чипс и й го подаде.

— Аз трябва да работя тук.

— Съмнявам се.

— Не, наистина. Няма да съжаляваш, че си ме наел, уверявам те… — тя сложи парченце чипс в устата си и направи болезнена гримаса, когато солта от него влезе в съприкосновение с порязаните й на множество места пръсти.

На Бонър явно нищо не му убягваше. Хвана я за китките, след това обърна мръсните й ръце, за да разгледа разранените й длани и още по-големите одрасквания по горната част на ръцете й, чак до лактите. Раните явно не го разтревожиха особено много.

— Изненадан съм, че такава отворнячка като теб не се е сетила да си сложи ръкавици.

— Защото ги забравих в крайбрежната си вила — тя се изправи. — Ще отида до тоалетната, за да измия тази мръсотия.

Не беше изненадана, когато той не се опита да я спре. Едуард я последва до задната част на сградата, където тя се сблъска със заключената врата на дамската тоалетна. За сметка на това вратата към съседната, мъжка тоалетна, бе широко отворена. Като цяло помещението беше доста неугледно, но тя все пак забеляза една купчинка от книжни кърпи и почти неизползван сапун.

Изми се дотолкова, доколкото това бе възможно в момента, и това в комбинация със студената вода, която беше изпила, и храната, която бе погълнала, наистина я накара да се почувства добре. Но тя все още изглеждаше като корабокрушенец. Роклята й бе цялата изпоцапана, а лицето й имаше пепеляв цвят. Започна да реши сплъстената си коса с пръсти, като в същото време се опитваше да измисли как би могла да се оправи със ситуацията.

Когато се върна в снекбара, Бонър тъкмо привършваше с поставянето на пластмасовия капак на неоновата лампа. Тя успя да се усмихне широко, докато го гледаше как подпира сгъваемата стълба до стената.

— Какво ще кажеш да изстържа тези стени и след това да ги боядисам? Това място ще стане поне два пъти по-приветливо, когато свърша.

Сърцето й почти спря, когато той се извърна към нея със своето невъзмутимо и кухо изражение.

— Откажи се, Рейчъл. Няма да те наема. След като не си пожелала да си заминеш с колата на пътната помощ, сега се обадих на един човек, който ще дойде да те вземе. Иди и чакай на пътя.

Въобще не му пукаше за нея. В него просто нямаше нищо човешко.

Едуард стоеше до нея, стискаше я здраво за полата, а на лицето му бе изписана тревога като при възрастен човек. Тя почувства, че нещо в нея сякаш се счупва. Би жертвала всичко, абсолютно всичко, само за да му осигури безопасност.

Когато проговори, гласът й звучеше дрезгаво и глухо.

— Моля те, Бонър. Имам нужда от работа — тя замълча, мразейки се за това, че се моли. — Бих направила всичко за теб.

Той бавно вдигна глава и докато светло сребристите му очи я оглеждаха, си даде сметка за разрошената си коса и мръсната си рокля. Но почувства и още нещо — много ясно усещане за него като за мъж. Почувства се така, сякаш се връща обратно в мотел „Доминион“. Точно както се бе чувствала преди шест дни.

Гласът му този път беше приглушен, едва се чуваше.

— Много сериозно се съмнявам в това.

Това беше мъж, на когото не му пука от нищо, и въпреки това нещо горещо и опасно изпълваше въздуха. В погледа, с който я оглеждаше, не се забелязваше похот, но в същото време някаква примитивна бдителност в начина, по който я наблюдаваше й подсказа, че не е съвсем права. Всъщност явно имаше поне едно нещо, от което се интересуваше.

Завладя я чувство за някаква неизбежност, чувство, че всичките битки, които бе водила досега, в крайна сметка я бяха довели до този момент. Сърцето й се блъскаше в гърдите, а устата си чувстваше като направена от памук. Беше се борила със съдбата достатъчно дълго. Време бе да се откаже.

Прокара език по изсъхналите си устни, като в същото време не отделяше поглед от Гейбриъл Бонър.

— Едуард, миличък, трябва да поговоря с господин Бонър насаме. Ти иди си играй на костенурката.

— Не искам.

— Без разправии! — тя се извърна и поведе Едуард към вратата. Когато го изведе навън, му се усмихна не особено уверено. — Хайде, глупаче. Ей сега ще дойда да те взема.

Той се отдалечи неохотно. В очите й започнаха да щипят сълзи, но бе твърдо решена да не позволи на нито една от тях да падне. Нямаше време за това. Нямаше и смисъл.

Затвори вратата на снекбара, сложи резето и се обърна с лице към Бонър. С усилие на волята вдигна гордо брадичката си. Нека да разбере, че тя не е ничия жертва.

— Имам нужда от редовен доход и ще направя всичко, което се иска от мен, за да го получавам.

Звукът, който издаде Бонър, би могъл да мине и за смях, само че абсолютно равнодушен.

— Сигурно нямаш предвид точно това, което казваш.

— Напротив, точно това имам предвид — гласът й потрепери. — Честна дума!

Тя вдигна пръсти към копчетата на роклята си, макар отдолу да нямаше нищо друго, освен чифт сини найлонови бикини. Малките й гърди не оправдаваха разхода по покупката на сутиен.

Едно по едно разкопчаваше копчетата, а той само я наблюдаваше.

Чудеше се дали е женен. Ако се вземе предвид възрастта му и безспорната му мъжественост, най-вероятно беше така. Тя успя само наум да изкаже едно мълчаливо извинение към непознатата жена, която в момента нараняваше.

Макар явно да работеше доста, под ноктите му не се забелязваше събрана мръсотия, не се виждаха и петна от пот по ризата му в областта на подмишниците и тя се опита да изпита благодарност, че поне е чист. Сигурно и дъхът му нямаше да мирише на препържен лук и развалени зъби. И въпреки това някакво вътрешно чувство й подсказваше, че би била в по-голяма безопасност, ако се бе поддала на мераците на Клайд Рорш.

Устните му едва се помръднаха.

— Къде отиде гордостта ти?

— Няма я — последното копче бе разкопчано.

Тя плъзна леко синята рокля по раменете си и с мек звук тя падна в краката й.

Неговите празни, сребърни очи се забиха в малките й, високи гърди и ребрата, които се открояваха ясно под тях. Ниско скроените й бикини не можеха да скрият остротата на кълките й, нито пък следите, които се виждаха малко над ластика.

— Облечи се.

Тя стъпи извън роклята и тръгна към него, само по бикини. Държеше главата си гордо вдигната нагоре, решена да запази достойнството си непокътнато.

— Готова съм да работя и по две смени, Бонър. Ден и нощ. Няма да можеш да намериш мъж, който би направил това.

С мрачна решителност тя се пресегна и хвана ръката му.

— Не ме докосвай! — той се изви назад, сякаш го беше ударила, и в очите му вече я нямаше познатата празнота. Вместо това те притъмняха от гняв, толкова дълбок, че тя инстинктивно отстъпи назад.

Той грабна роклята и я бутна в ръцете й.

— Облечи я!

Поражението я накара да отпусне безпомощно рамене. Беше загубила. В момента, в който ръката й докосна меката синя тъкан, очите й срещнаха образа на Г. Дуейн Сноупс, втренчен в нея от аления одрипан плакат, висящ на стената.

Тя навлече роклята си, докато Бонър се отправи към вратата и я отключи. Но не я отвори. Вместо това постави ръце на хълбоците си и наведе замислено глава. Раменете му се повдигаха и спускаха, сякаш дишаше много дълбоко.

Нейните вдървени и разранени пръсти тъкмо бяха успели да закопчеят и най-горното копче, когато вратата на снекбара се отвори широко.

— Здрасти, Гейб, получих съобщението ти. Къде…

Отец Етън Бонър замръзна на мястото си, когато я видя. Той бе рус и приказно красив мъж, с много фини черти и меки очи — пълна противоположност на брат си.

Тя усети точно момента, в който я разпозна. Меките му устни се присвиха, иначе благите му очи сега изразяваха само презрение.

— Така, така. И това ако не е вдовицата Сноупс…