Искам точно теб

Те просто искат да си свалят дрехите

— Не мога да повярвам, че това се случва — въздъхна Ванеса за тридесети път тази нощ. Тя и Дан не бяха спрели да се целуват от момента, в който той се бе приближил зад нея в бара и я бе целунал по врата, а сега, обезумели, сваляха дрехите си в една от стаите на хотел „Пиър“ долу. Искаше й се да му каже колко много й липсваше и колко глупаво бе, че бяха престанали да си говорят. И макар сексът в хотелска стая точно преди завършването да бе евтино клише, в момента й се стори прекрасна идея.

Стаите в „Пиър“ имаха кръгли прозорци с гледка към река Хъдсън, по стените бяха окачени котви от ковано желязо, а подът бе покрит с морскозелен килим. Сапунът, шампоанът и лосионът за тяло в банята бяха на основата на морски водорасли. Покривките на леглата бяха в нежно морскосиньо. На тавана се въртяха вентилатори от неръждаема стомана и охлаждаха иначе доста горещата нощ.

Дан измъкна колана на дънките си и го метна в стаята. Бе пиян от щастие и възбуден до краен предел. Той подскочи няколко пъти върху леглото.

— Уау! — извика той. — Уау!

Ванеса го хвана през коленете и той падна върху нея, като сграбчи ризата й и я вдигна нагоре.

— Пич! Оцелях! — извика някакъв пиян глупак. В съседната стая няколко момчета с тениски на „Боудоин“ и „Бейтс“ играеха игри с надпиване и гледаха мач на „Нетс“ по телевизията.

— Ако живеехме заедно, можеше да правим това всеки ден — осъзна Дан, произнасяйки го на висок глас, докато Ванеса разкопчаваше черния си дантелен сутиен.

Ванеса метна сутиена на пода и скръсти ръце пред голите си гърди.

— Попита ли баща си?

— Ъхъ — отвърна Дан щастливо. — Съгласи се. Но ако успехът ми се понижи и не вечерям с него и Джени поне два пъти седмично, ще се наложи да се върна обратно. — Той отмести ръцете на Ванеса и се насочи напред право към гърдите й. Ванеса прегърна рошавата му глава и затвори очи. Тази вечер беше пила само кола, но леглото определено се въртеше. Тя и Дан отново бяха влюбени. Щяха да живеят заедно. Можеше дори да се запишат заедно в Нюйоркския университет. Всичко беше прекалено идеално, за да е истина.

И колко често нещата остават идеални?