Искам точно теб

„Йейл“ иска да види Н в своя бандаж

— К’во става, тренер? — поздрави провлачено Нейт, пристигайки с цели четиридесет и пет минути закъснение на уречената среща с треньорката на „Йейл“ в „Сарабетс“. — Извинявам се за закъснението. Още не съм на себе си от снощи. — Беше изпушил още два джойнта след този в хотелската стая с Бриджид. Сега очите му бяха почти затворени и не спираше да се хили.

„Сарабетс“ беше приветливо място, пълно с цветя и похапващи късна закуска майки с деца от Горен Ийст Сайд и бащи, погълнати от неделната преса. Наоколо ухаеше на кленов сироп.

— Заповядай. — Треньорката посочи стола срещу себе си. Русата й грива се спускаше върху раменете. Беше с червено червило и сребрист потник. Приличаше на отдавна изгубената по-голяма сестра на Джесика Симпсън. — Хубава шапка — добави тя с усмивка.

Нейт носеше една от бейзболните шапки на „Йейл“, които тя му беше подарила.

— Нося и бандажа — каза той, полагайки неистови усилия да остане сериозен. Вече доста добре му се удаваше да се държи като задник. — Грабна едно кексче от кошницата на масата и го напъха цялото в устата си. — Умирам от глад, мамка му — добави той с пълна уста.

— Яж, колкото искаш — подкани го треньорката щедро. — Свикнала съм да бъда с отбор прегладнели момчета.

— Ъхъ — изгрухтя Нейт. Щеше да бъде по-трудно отколкото си мислеше. Грабна цяло пакетче масло между пръстите си и си го напъха в устата при кексчето. — Кажи сега защо смяташ, че трябва да играя с тези педерастчета.

Треньорката отпи от коктейла си „Мимоза“.

— Виждам, че си от хората, които обичат предизвикателствата. В противен случай се отегчаваш. Правиш неща, за които после може да съжаляваш. Моята работа е да ти наритам задника и обещавам, че ще го сторя.

Нейт преглътна бучката масло. Нищо чудно, че тази година „Йейл“ бяха толкова напред с материала. Трябваше да признае, че определено беше впечатлен. Но все пък мисията на треньорката беше да го убеди да отиде в „Йейл“, точно за това беше дошла в Ню Йорк. Неговата мисия, от друга страна, беше да ги накара да се откажат от него.

Вероятно не беше избрал правилния подход. Избърса си устата и впи неустоимия си зелен поглед в сините очи на треньорката.

— Казвали ли са ти, че си секси? — той се пресегна към крака й под масата и задържа ръката си върху него.

Треньорката се усмихна спокойно и уверено.

— Да, доста често, особено момчетата в отбора.

Внезапно Нейт изпита силна болка от убождане в ръката.

— Мамка му! — извика той и се отдръпна. Сложи ръката в скута си. Треньорката на „Йейл“ го бе пробола с вилицата си. Течеше му кръв!

— Бих казала, че и ти ме привличаш. Хубаво момче си. Но ще се наложи да се примиря с това да те виждам по бандаж в съблекалнята следващата есен. — Тя се пресегна към чантата си и измъкна една лепенка от там. — Съгласен ли си?

Внезапно Нейт осъзна, че „Йейл“ може би е мястото за него. Блеър също можеше да бъде приета там. Можеха да отидат двамата и да си живеят мирно и щастливо заедно. Серена също можеше да избере да отиде там и тогава и тримата щяха да заживеят щастливо.

Малко вероятно.

— Съгласен съм — отвърна той и махна към сервитьора с другата си ръка. Поръча си бира и се усмихна на треньорката по същия нахакан и отнесен начин, който караше момичетата да припадат по него, а учителите — да му пишат 6, когато заслужаваше 4.

Треньорката прокара пръсти по зъбите на вилицата си.

— Мисля, че ще бъде доста забавно да станеш част от моя отбор — каза тя.

А всички ние смятаме, че ще ни бъде доста приятно да го гледаме по онзи бандаж.