Искам точно теб

„Йейл“ се промъква в сърцето на С с песен.

Определеният за Серена гид в „Йейл“, който трябваше да й покаже университета, го нямаше. В това нямаше нищо чудно, при положение, че беше закъсняла с почти час.

— Върнете се в три — каза й служителката от отдел „Прием на студенти“. — Тогава ще има друга обиколка.

Серена застана пред центъра за посетители на „Йейл“ — старинна бяла сграда с черни капаци на прозорците, и се зачуди с какво да си запълни времето.

— До, ре, ми, фа, сол, ла, си, до — припяваше един мъжки хор надолу по улица „Елм“.

— Ла, ла, ла, ла — продължиха гласовете.

Серена тръгна по улицата към внушителния параклис „Бател“, откъдето идваше звукът. Щом приближи, видя няколко момчета, които се бяха подредили под една арка и се разпяваха. Беше чувала за известните „Уифенпуфс“, момчешката акапелна певческа група на „Йейл“, но не ги беше слушала. А освен това не бе и подозирала колко очарователни бяха всичките!

Изведнъж превключиха на „Среднощен влак за Джорджия“. Тя седна в подножието на стъпалата на параклиса, като тайно се надяваше да нямат нищо против да поостане и да послуша. Както и да ги погледа — особено един русоляв тенор, който пристъпваше напред и запяваше соло; мускулестият ръгбист отзад с най-дълбокия баритон, който бе чувала някога; луничавият чудак, който сега извисяваше глас; високото, бледо и кльощаво момче с небрежна тъмна коса, което пееше с невероятен британски акцент и носеше най-странните обувки в стил от 40-те, които Серена беше виждала.

Спокойно можеше да стане и да изпее своето соло: Момчета от „Йейл“, момчета от „Йейл“. Хрус, хрус, хрус!

Момчетата завършиха изпълнението си, изправяйки се на пръсти при последните тонове. След малко русият тенор тръгна надолу по стълбите и се насочи към Серена с тананикане и тактуване. Когато стигна до нейното стъпало, коленичи пред нея и се вторачи в лицето й.

— Едно, две, три… Красиво момиче, ще се влюбиш ли в мен? — запя той.

Серена се изкиска. Сигурно се шегуваше?

— Красиво момиче, ще станеш ли моето семейство? — поде песента от върха на стъпалата ръгбистът.

— Красиво момиче, ще ме целуваш ли цял следобед под дървото? — припя целият хор в един глас.

Серена седна върху дланите си и силно се изчерви. Сега разбра защо Блеър толкова отчаяно искаше да се добере до „Йейл“!

— Днес е неделя — не говорим, а пеем цял ден. Денят е прекрасен. Ще дойдеш ли на разходка с мен?–продължи да пее русият тенор и я хвана за ръката.

Серена се поколеба. Беше доста нахално от негова страна да се приближи и да започне да й прави серенада просто така. Момчето изглежда усети притеснението й.

— Казвам се Ларс. Второкурсник съм — прошепна той скришом, сякаш внимаваше да не го чуе останалата част от хора, че говори, вместо да пее. — Просто импровизирахме — постоянно го правим.

Серена се поотпусна. Ларс имаше великолепни сини очи и малко лунички по носа. Носеше същите обувки „Кемпър“, които беше купила на брат си за миналия рожден ден.

— Ами все пак пропуснах обиколката си — призна тя.

— Ще те разведа наоколо, няма проблем.

Тя се обърна и хвърли поглед през рамо към старите сгради на „Йейл“ отвъд Колидж стрийт. Няколко момичета играеха фризби на Ню Хейвън Грийн, а над тях се издигаха острите прозорци на старите общежития. Мястото беше красиво.

— Красиво момиче, всички ние ще те разведем наоколо — запяха „Уифенпуфс“ в един глас.

Серена отново се разсмя и позволи на Ларс да й помогне да се изправи. Ако „Йейл“ я искаха толкова много, щеше да им се даде!