Искам точно теб

Прекалено добри новини за Нейт

Макар у тях да нямаше никой, Нейт по навик нави една морскосиня кърпа „Ралф Лорън“ и я напъха в пролуката между пода и затворената врата на стаята си, след което се просна върху карираната зелено-черна покривка на леглото и запали. Дръпна си стабилно и се пресегна към първия плик от малката купчинка на нощното си шкафче. Отвори го.

Попадение!

Нейт пусна писмото на леглото, дръпна си още веднъж и разкъса втория плик.

Двойно попадение!

Дръпна си от джойнта и го постави на ръба на нощното шкафче. Следващият плик.

Тройно попадение!

Последен плик — бе успял да подготви документи само за четири университета.

Четворно шибано попадение!!!

Нейт нямаше търпение да каже на Блеър. Сега можеха да отидат в „Йейл“ заедно, да живеят в семейните общежития, точно както си бяха мечтали. Можеше дори да си вземат куче. Например немски дог.

Нейт прегледа и останалите документи в пликовете. Заедно с писмата за прием от „Браун“ и „Йейл“ имаше и допълнителни писма от треньорите по лакрос, които му обещаваха място в отбора.

— Невероятно — възкликна Нейт, докато четеше писмата. Те не просто го приемаха, а го искаха много.

Да се присъедини към клуба.

Той посегна към телефона си, за да набере Блеър, когато той иззвъня в ръката му. На дисплея се изписа БЛЕЪР.

— Хей, тъкмо щях да ти звъня — засмя се Нейт. — Какво става?

— Пусни ме да вляза — отвърна рязко Блеър. — На две къщи съм от вас.

Опа.

Нейт наплюнчи пръсти и стисна горящия край на джойнта, за да го угаси. Пръсна малко одеколон „Д’оранж верт“ на „Хермес“, за да освежи въздуха в стаята. Не се опитваше напълно да прикрие факта, че бе пушил трева; просто не искаше да отблъсне Блеър с миризмата.

Звънецът огласи къщата и той я пусна да влезе.

— В стаята съм — произнесе той на видео интерком системата — последна дума на техниката. — Качвай се направо.

Четирите писма бяха на леглото. Той ги събра, изгарящ от нетърпение да сподели прекрасните новини с Блеър: и двамата отиваха в „Йейл“! Точно този тип трева винаги го настройваше на вълна секс. Може би Блеър вече щеше да е готова и можеха да го отпразнуват подобаващо, без дрехи.

Или пък не.

Домът на Нейт беше още по-хубав от този на Блеър — все пак беше цяла къща с градина и всичко останало. Тъй като Нейт бе единствено дете, си имаше на разположение собствен етаж. Стълбите обаче изнервяха Блеър. Какво пречеше родителите му просто да сложат ескалатор?

— Умирам — простена Блеър, щом вече бе изкачила и последното стъпало. Тя премина замаяно през стаята на Нейт и се просна на леглото, като зарови лице в кувертюрата. Завъртя се и се втренчи в лазурносиньото небе, което се виждаше през стъклото на покрива. — Поне ми се иска да бях мъртва.

Нямаше голяма вероятност Блеър да иска да умре, ако я бяха приели в „Йейл“. Нейт плъзна писмата с резултатите си на бюрото и седна до нея. Игриво прокара пръст по съвършената й гладка буза.

Благодаря ти, крем за лице „Ла Мер“.

— Какво става? — попита нежно той.

— Онази тъпа кучка Серена е приета в „Йейл“ и във всички други университети, в които е кандидатствала, а аз съм допусната единствено до шибания „Джорджтаун“. „Йейл“ са ме наврели в резервния списък, а на останалите места ме отхвърлят. — Блеър се претърколи и притисна лице в крака на Нейт. Днес бе предвидено да изгуби девствеността си, но сега по всичко личеше, че бе твърде голям неудачник, за да прави секс изобщо. — О, Нейт, какво ще правим сега?

Нейт не знаеше какво да каже. Едно бе сигурно. Нямаше намерение да й казва, че и той беше приет в „Йейл“. Тя щеше да го замери с възглавница.

— Познавам няколко души, които миналата година бяха попаднали в резервния списък. Повечето ги приеха — заяви той.

— Да, но не и в „Йейл“ — простена Блеър. — Всички скапани училища имат километрични резервни списъци, защото онези, които ги ползват като резервен вариант, в крайна сметка се отказват.

— Аха.

Типично за Блеър. Нейната представа за скапано училище бяха всички други, освен „Йейл“.

— От „Йейл“ знаят, че почти всеки, когото приемат, ще се запише, затова по всяка вероятност техният резервен списък се състои от двама души, които никога няма да се доберат до него. — Тя въздъхна драматично. — Мамка му! — Тя се изправи и махна едно конче от дънките си „Севън“. — Ами ти? Къде си приет?

Нейт прекрасно знаеше, че не беше редно да крие информация от приятелката си — момичето, което обичаше, — но не можеше да понесе да й разбие сърцето.

Или пък да я ядоса така, че да не иска да излизат заедно?

— Ами — прозя се той, като че ли това бе най-отегчителният разговор на всички времена. — „Хампшир“, „Бостън“, „Браун“. Това са.

Пропусна да спомене „Йейл“. Не бе същото като да излъже, нали?

Нали?

Блеър се втренчи в дървения под и започна да върти рубинения си пръстен толкова енергично, че на Нейт му се зави свят. Той легна до нея и я прегърна през кръста.

— „Джорджтаун“ е добро училище.

Блеър не помръдна.

— Но с много далеч от „Браун“ — оплака се тя.

Нейт вдигна рамене и започна да масажира Блеър между плешките.

— Може да се запиша в „Бостън“. Обзалагам се, че има автобус от Бостън до Вашингтон.

Очите на Блеър се наляха със сълзи и тя ритна матрака с пети.

— Но аз не искам да ходя в „Джорджтаун“. Мразя „Джорджтаун“.

Нейт придърпа главата й върху гърдите си и я целуна по врата. Двамата с Блеър не бяха лежали на леглото му по този начин от месеци и той наистина се беше възбудил.

— Ходила ли си да го видиш?

В интерес на истината Блеър не бе посещавала нито едно училище, с изключение на „Йейл“.

— Не — призна тя.

Нейт плъзна език по ухото й. Прасковеният аромат на шампоана й го влудяваше.

— Познавам доста готини момичета от „Джорджтаун“. Трябва да отидеш да видиш за какво става въпрос. Може да ти хареса дори повече от „Йейл“ — каза той с приглушен глас, тъй като бе притиснал лицето си във врата й.

— Аха — отвърна тя кисело. Тя усещаше, че Нейт се опитваше да я прелъсти, но тъй като бе силно разстроена, чувстваше само влагата от слюнката по ухото си. Нейт легна по гръб и я придърпа върху себе си. Бе затворил очи, а по устните му играеше щастлива, дрогирано-възбудена усмивка.

— Ммм — простена той, наслаждавайки се на приятната тежест върху себе си.

— Просто ми се иска да ме бяха приели в „Йейл“ — прошепна Блеър. Тогава можеше да си разсъблече дрехите и най-сетне да го направят, точно както винаги си го бе представяла. Тя положи глава на врата на Нейт, под брадичката му и вдиша приятния му аромат на дим. Сега имаше нужда от едно хубаво гушкане. Сексът просто трябваше да почака.

Нейт отвори очи и въздъхна тежко, „Coitus Huemtptus“, Част XX продуцирана специално за него от Блеър Уолдорф.

Не, че наистина заслужаваше секс.

— Само ми обещай, че ще провериш как стоят нещата с „Джорджтаун“ — каза той в опита си да звучи като добър приятел, който бе до нея в тежкия момент, а не като лъжливо копеле.

Блеър го стисна силно. Животът и се бе сринал. Най-добрата й приятелка бе невярна кучка, но поне имаше Нейт — очарователен, грижовен и откровен. И беше прав. Нищо нямаше да й струва да посети „Джорджтаун“. На този етап бе готова на всичко.

— Добре, обещавам — съгласи се тя.

Нейт провря ръка в дънките й, но тя се пресегна и я извади.

Е, почти на всичко.