Искам точно теб

Н си разголва… душата

Както обикновено в слънчев следобед Сентръл парк беше пълен с блейдове, скейтбордове и фризбита и момичета по бански, които се припичаха на слънце, като че ли бяха на плажа в Сен Тропе.

Ванеса разположи камерата си на обичайното й място до фонтана Бетесда. Тифани измъкна Пръдльо от пазвата си и започна да го къпе. Дан изостана, купи си голяма фуния сладолед от една сергия и седна на близката пейка, за да изчака Ванеса. Надяваше се Тифани да го остави на мира.

— Мисля, че ще бъда много щастлив в „Уест Пойнт“ — започна Чък изповедта си пред камерата на Ванеса. — Стига, разбира се, да има на кого да поверя Сладура и да мога да го навестявам. Дано само не ме накарат да си обръсна главата. Освен това леглото ми ще бъде доста по-голямо от походните легла, на които спят останалите нещастници.

Явно му предстоеше доста сериозна изненада.

— Майка ми обеща да ми открие сметка в „Балдучи“ и веднъж седмично оттам да ми изпращат кутия със сирене бри, хайвер, шоколад и пури — добави той. — Вярно, апартаментът ще ми липсва, но ще е по-добре от нищо… — Гласът му заглъхна и той зарови лице в бялата козина на врата на Сладура. — „Уест Пойнт“ — прошепна той, — шибаният „Уест Пойнт“!

Внезапно до него изникна Нейт Арчибалд. Чък вдигна поглед към него и се захили с нахаканата си усмивка, като че ли само допреди пет секунди не беше на път да избухне в горчиви сълзи.

— Приключих. Продължи ти, ако искаш — каза той, давайки да се разбере, че не иска да разкрива душата си пред друг мъж. Той се изправи и отнесе маймунката до мястото, където Тифани къпеше Пръдльо. — Искаш ли да ти помогна? — изчурулика той с гласа на Сладура.

С ръце в джобовете Нейт запристъпя от крак на крак. След това седна на мястото на Чък.

— Май доста пооплесках нещата — призна той пред камерата. — Животът на приятелката ми е пълна катастрофа, а аз дори не мога да й се обадя.

Зелените му очи се натъжиха, докато наблюдаваше как Тифани плакне Пръдльо във водата, падаща от фонтана.

— Реши ли вече в кой колеж искаш да отидеш? — запита Ванеса. Нямаше нищо против разказите за любовния му живот, но се предполагаше, че филмът е за влизането в колеж.

Нейт свъси вежди.

— Точно там е проблемът — обясни Нейт. — „Йейл“. Сега искам да отида в „Йейл“. — Поклати глава и заби поглед в земята с горчива усмивка. — Няма начин да избера „Браун“, а отборите на останалите университети не струват. Но ако започна там, а Блеър не успее да се измъкне от резервния списък… — Той се облегна назад на лакти и присви очи, вперил поглед в небето. — Знам, тя първа го каза, но аз май също вярвах, че в крайна сметка ще се оженим. — Изправи се отново, свали опърпаната си бейзболна шапка на „Сейнт Джудс“ и уморено потри очи. — Сега вече не съм сигурен.

Тифани помъкна Пръдльо към Ванеса и допря студената му и влажна козина до врата й.

— Ааа! — изпищя Ванеса, едва не изпускайки камерата. Двете избухнаха в истеричен кикот.

Нейт се изправи и потънал в размисли, се отдалечи.

По-надолу Дан метна остатъка от сладоледа си в кошчето и запали цигара. Странното беше, че в главата му се въртяха мисли, доста сходни с думите на Нейт. Той също бе вярвал, че с Ванеса ще остареят заедно. Сега вече не беше толкова сигурен.