Искам точно теб

Б и Н го правят наистина

— Още ли го пазиш? — Блеър взе тревистозеления кашмирен пуловер, който беше подарила на Нейт преди повече от година, от облегалката на стола до бюрото му, където го беше метнал предната вечер. Тя го обърна, за да провери дали мъничкият златен медальон сърце, пришит от вътрешната страна, все още беше на мястото си. Там беше.

Нейт стоеше в средата на стаята и я наблюдаваше. Прииска му се да си свали дрехите, да я сграбчи и да я хвърли на леглото, но от опит знаеше, че Блеър обичаше нещата да стават по нейния начин, затова трябваше да се насили да почака.

Блеър остави пуловера обратно на облегалката и прокара длан по макета на яхта върху бюрото на Нейт. До него се мъдреше снимка с приятелите му от „Сейнт Джудс“, които държаха две големи риби, уловени по време на риболова в Мейн. Нейт бе най-сладък от всички с мускулестите си загорели ръце, широка бяла усмивка, златистокестенява коса и блестящи зелени очи. Не, че не го знаеше и преди това, де.

Не можеше да си обясни какво точно чакаше, но определено нямаше за цел да печели време. Просто от толкова отдавна не бе попадала в подобна идеална интимна обстановка с него, че й се искаше да й се наслади максимално. Най-смешното беше, че винаги преди това — а случаите бяха доста, — когато си мислеше, че ще правят секс, беше нервна и напрегната и не спираше да бърбори. Не и този път.

— Искаш ли да послушаме музика или да пуснем някой филм? — предложи Нейт, чудейки се дали трябва да направи още нещо, за да я предразположи. Де да имаше някакви свещи или ароматни пръчици. Масажно масло? Белезници?

Май леко се отнесе.

Блеър отиде до лавицата с книги и запали смешната лампа-глобус, която Нейт имаше от петгодишен. След това загаси останалото осветление. Светлината от лампата се примеси с меката светлина на нощното небе и озари стаята с вълшебен син блясък.

— Готово — тя събу черните си ниски обувки на „Кейт Спейд“. Ноктите на краката й бяха оцветени в яркочервено и дори на нея това й се стори доста секси. Усмихна се. — Ела тук.

Той направи, каквото му нареди, и пъхна ръцете си под блузата й, като й помогна да я свали, докато в същото време тя едва не му откъсна главата, докато махаше неговата. Сутиенът й бе фин, бял и без презрамки. Когато го разкопча, той падна на пода като парченце хартия.

Нейт обаче не бързаше да се радва. Вече толкова пъти бяха стигали дотук, че нямаше да се учуди, ако в този момент в стаята влетеше майката на Блеър с новината, че всъщност има тризнаци и другите две бебета всеки момент ще се родят.

Блеър обви врата му с ръце и се притисна към него. Всеки път, когато си беше представяла как го правят, се превъплъщаваха в героите от любовна сцена в някой стар филм. Одри Хепбърн и Гари Купър в „Следобедна любов“. Катлийн Търнър и Уилям Хърт в „Телесна топлина“. Но това надминаваше всичките й представи, тъй като бе толкова истинско и усещането беше невероятно.

Не спираше да я целува. Тя постави ръката му на колана на дънките си, след което се пресегна към неговите. Добре де, явно никой нямаше да почука на вратата, небето нямаше да се стовари отгоре им. Може би този път наистина щеше да се случи.

Тя го дръпна назад към леглото и двамата се измъкнаха от панталоните и бельото си. Останаха съвсем голи. Целуваха се отново и отново на всяко място, подходящо за целуване, докато не стана ясно, че бе време да се вземат определени мерки. Нейт бръкна в чекмеджето на нощното шкафче за презерватив.

Дойде неудобната част.

Само че този път не беше неудобна. Без да продума, Блеър взе презерватива, започна да го целува надолу по тялото и внимателно му го сложи, също както когато поставяше деликатните бебешки чорапки на Йейл. Готово. Съвсем добре.

Нейт бе забравил усещането да бъде с Блеър. Когато я докосваше, не му се налагаше да се мъчи напосоки да открие как точно да го направи, да се блъска в стени и да се притеснява. С Блеър той просто знаеше. И всичко се случваше като по ноти.

Не се налагаше Блеър да му казва да забави. Синхронът им беше така съвършен, че тя просто затваряше очи, прегръщаше го, извиваше леко гръб и нещата си идваха на мястото.

Тадададам!

Когато това свърши, легнаха по гръб, като си държаха ръцете и се усмихваха към тавана, защото знаеха, че след няколко минути могат да го направят отново. Можеха да го правят цял живот, стига да искат. Да им носят храна в неговото крило на къщата. Да си вземат матурите по интернет.

— Може дори да не отида в колеж — замисли се Нейт. Защо да го прави при наличието на толкова много удоволствия? Целуна ръката й. — Можем да обиколим света заедно. Да се впуснем в приключения.

Блеър затвори очи и се опита да си представи как с Нейт пътуват по целия свят с яхта, конструирана специално за тях двамата.

— Всеки ден ще съм с различен бански на „Мисони“ и ще получа невероятен загар — прошепна тя замечтано.

Фантазията продължи да се разгръща в главата й. Телата им щяха да заякнат и да се оформят от работата на яхтата и диетата от сурова риба, водорасли и шампанско. През нощта щяха да се любят под звездите, а на сутринта щяха да се любят под крясъците на чайките. Щяха да си народят красиви, загорели, руси, зеленооки бебета, които щяха да плуват като делфини и винаги да ходят голи. Щяха да акостират на екзотични пристанища, където местните жители щяха да им танцуват и да им подаряват редки бижута и кожи. В един момент щяха да съберат такава колекция от съкровища, че щяха да станат известни по целия свят като най-богатите мореплаватели на земята. Пиратите щяха да ги преследват, за да плячкосат скъпоценностите им и неземно красивите им дечица, приличащи на модели на Ралф Лорън. С толкова свободно време на яхтата двамата с Нейт щяха да са взели черни колани по карате, с помощта, на което щяха да отблъскват успешно атаките на пиратите и да ги запращат на дъното на морето, за да се хранят с тях акулите. После щяха да отплават на лунна светлина, невредими и по-влюбени от всякога.

Можеше да се сбъдне.

— Или и двамата бихме могли да отидем в „Йейл“ — каза тя с надежда. Някакъв доктор от болницата на майка й бе оставил бележка при портиера на сградата тази сутрин, в която се казваше, че иска да й напише препоръка за подготвителната програма по медицина в „Йейл“. Никога не беше обмисляла възможността да стане лекар, но ако това щеше да й помогне да влезе в „Йейл“, защо не?

— Аз ще играя лакрос и ще уча геология — прошепна Нейт в косата й.

— Да — съгласи се Блеър размечтано.

Нейт щеше да копае в горите на Кънектикът в търсене на камъни, да носи красиви арански пуловери, оплетени от нея специално за него по време на дългите лекции по медицина. Всички нейни колежки щяха да си падат по прекрасния млад биолог, който щеше да бъде неин научен ръководител, но тя нямаше да му обръща внимание, тъй като щеше да има очи единствено за Нейт.

— И ще живеем заедно — добави тя на висок глас. В порутена стара викторианска къща точно до университета. Щяха да си приготвят горещо ябълково вино на печката на дърва и да пекат сладкиши в камината.

Нейт се засмя.

— Ще си вземем дог.

— Не, два дога и две котки — поправи го Блеър. Щяха да бъдат толкова завладени от учене и любене, че щяха да забравят да се подстригват и да си купуват нови дрехи. Щяха да заприличат на хипита и въпреки всичко щяха да завършат с отличие.

— И ще се оженим — прошепна той.

— Да — Блеър стисна ръката му под чаршафите.

Щяха да организират пищна сватба в катедралата „Свети Патрик“ и след завръщането си от едногодишния меден месец в Южна Франция щяха да живеят в апартамент на Пето авеню с гледка към парка. Тя щеше да бъде известен хирург в Ню Йорк, а той щеше да си стои у дома с четирите им русички, зеленооки дечица и да строи макети на яхти в дневната. И винаги към обяда щеше да й слага пакет бонбони „Хършис Кис“, за да й покаже колко много я обича.

Блеър се обърна и положи глава на гърдите на Нейт. Възможностите бяха безкрайни, но точно сега не им се налагаше да взимат подобни съдбоносни решения. Сега само трябваше да решат дали да го направят отново или да изчакат още няколко минути и да го направят после.

Пулсът му се учести и заблъска в ушите му. Тялото му се напрегна.

Тя вдигна глава и го целуна.

Защо да чакат?