Искам точно теб

С поема по неотъпкания път

Само половин час след отпътуването им за Провидънс Серена помоли шофьора да спре на една бензиностанция. Магазинчето й бе малко и зле заредено, но си купи кока-кола, „Туикс“ и един местен вестник, за да има какво да прави, докато си мисли за Дрю. Отвън до колонките стоеше момче с табелка „БРАУН“ в ръка. Носеше избелели дънки, хубава риза на сини и бели райета и мокасини без чорапи. На гърба си имаше огромна лилаво-черна раница с много отделения, от типа, който се носи при дълги преходи. Къдравата му черна коса беше чиста и като цяло изглеждаше нормален.

— Превоз ли чакаш? — провикна се тя.

Момчето се обърна.

— Аз ли?

Имаше хубави и големи кафяви очи.

— Имам шофьор, който ще ни закара дотам. Хайде — подкани го тя.

Момчето се усмихна срамежливо и я последва към колата. Залепи се за вратата и сложи раницата си помежду им. За нея бе зашито парче от италианското знаме. Серена отвори кока-колата и се престори, че се зачита във вестника. Момчето на свой ред измъкна един скицник и молив от раницата и започна да си драска нещо.

В началото тя си помисли, че пише домашно или писмо, но после реши да погледне по-внимателно. Прозина се и се облегна назад, скришом хвърляйки поглед към написаното. За голямо нейно учудване, скицираше нея. И по-точно — ръцете й.

— Мога ли да го задържа, когато приключиш? — попита тя.

Момчето се стресна и подскочи на седалката, сякаш се срамуваше и се опитваше да скрие, че я рисува. Затвори скицника и пъхна молива зад ухото си.

— Извинявам се.

— Всичко е наред. — Серена се протегна и постави ръцете в скута си. — Така или иначе съм доста замаяна. Давай. Продължавай да рисуваш.

Отново отвори скицника.

— Нямаш нищо против?

— Не. — В крайна сметка бе професионален модел. Тя се облегна и застана по същия начин като преди малко. — Така добре ли е?

— Ъхъ — отвърна той, навел глава над рисунката.

Кожата му бе мургава, косата — на черни букли, и от него се носеше аромат на мента.

Серена затвори очи и се опита да извика в съзнанието си косата на Дрю. Спомни си, че косата на съквартиранта му Уейд бе червена. А тази на Дрю… тъмноруса? Кестенява? Наистина не успя да си спомни. Тя отвори очи и отново погледна момчето. Тилът му изглеждаше мек и тъмен. Ако имаме деца, ще имат целогодишен тен и онзи тип русоляво-кафеникава коса, която изглежда толкова красиво на слънце, замисли се тя. Веднага отмести поглед. Какво й ставаше? Дори не знаеше името му!

Момчето вдигна поглед.

— В „Браун“ ли учиш?

Серена продължи да се взира в прозореца. Беше мръсен и виждаше отражението му в него. Имаше черни извити мигли и меки кафяви очи като на Бамби.

— Все още не. Може би от догодина.

Момент, не смяташе ли да се записва в „Харвард“ преди пет секунди?

— Надявам се — отвърна той и продължи да рисува.

Серена не можеше да си обясни какво й ставаше, но определено се почувства възбудена. „Дали, ако просто му се нахвърля и го целуна?“, помисли си тя. Шофьорът се бе вглъбил в някакъв бейзболен мач по радиото, изобщо нямаше да забележи.

— Знаеш ли, би била доста добра като модел на художниците — каза й момчето. — Може да позираш при рисунките на човешко тяло в „Браун“. Професор Кофке винаги търси добри модели.

— Благодаря. Всъщност съм се занимавала с това. — Но реши, че е най-добре да замълчи, за да не създаде впечатление на разглезено момиче.

Момчето пъхна молива зад ухото си, разглеждайки рисунката.

— За мен лично няма значение дали един модел е красив или не. Обикновено рисувам само ръцете.

Серена надзърна зад рамото му. Наистина миришеше на мента.

— Направил си ръцете ми много по-хубави, отколкото са в действителност. Виж нокътя на палеца ми: целият е надъвкан! А този… — Тя протегна лявото си кутре. — Горките ми кожички!

Момчето обаче изобщо не гледаше. Той отвори ципа на раницата си, извади лист хартия и й го подаде.

Серена го разгърна. Беше изрезка от списание. „Стегнат корем за седем дни“, гласеше заглавието.

— Обърни го — каза той.

Серена погледна от другата страна на изрезката. Там имаше реклама на „Сълзите на Серена“. Тя, разплакана в снега на Сентръл парк, с жълтата си лятна рокля.

— Това истинското ти име ли е? Серена? — попита той, наблюдавайки я с погледа си на Бамби.

— Да.

Той си прибра изрезката.

— Излъгах, че рисувам само ръце. Преди малко, когато ме взе от бензиностанцията, ми се стори, че сънувам. Рисувам те от два месеца. От тази реклама. Все още не съм приключил. В ателието в „Браун“ е. — Прибра изрезката обратно в раницата си. Протегна ръка към нея. — Кристиан.

Серена не побърза да отдръпне ръката си от неговата. Вероятно трябваше да се стресне, но всъщност осъзна, че това я възбуди още повече.

— Ще ме разведеш ли наоколо като пристигнем? — попита тя. — Трябваше да се видя с брат ми, но вече съм закъсняла порядъчно и вероятно се е забил в някой бар. — Ерик нямаше да има нищо против, ако му вържеше тенекия. При братята и сестрите това бе редовно явление. Освен това Кристиан можеше да й предложи по-обстойна обиколка на университета.

Определено можеше.