Искам точно теб

Тридесет секунди истинска любов

Серена обгърна с длани лицето на Дрю и замъгли с дъха си стъклата на очилата му. После ги избърса с връхчето на съвършения си нос.

— Обещай ми, че ще дойдеш в Ню Йорк!

Беше прекарала целия следобед, седнала до Дрю в оркестрината по време на репетицията му. Диригентът дори й бе позволил да посвири на тимпани и звънчета. Разбира се, бе й доста трудно да спазва ритъма, докато наблюдаваше Дрю да свири на ксилофон. Той примижаваше, присвиваше устни и си тактуваше с крак, което бе очарователно. След репетицията я почерпи капучино в кафенето и си разделиха едно брауни. Но дотогава Серена бе толкова хлътнала, че го завлече в стаята му за частен урок по ксилофон.

Аха.

Не успя до го измъкне от рипсените му панталони — не бе такова момче, — но определено умееше да се целува. Сега лежаха на тясното му легло, притиснати един в друг, с измачкани дрехи и влажни коси. На Серена й се прииска да не мръдне оттам целия уикенд, но за жалост трябваше да тръгва.

Дрю си свали очилата и ги изтри в калъфката. Сложи ги отново и прочисти гърлото си.

— Е, как мислиш, ще дойдеш ли тук наесен?

— Определено — прошепна Серена. Тя се сгуши на гърдите му. — Но не знам как ще издържа дотогава без теб.

На Дрю му оставаха две седмици да завърши този курс. След това щеше да замине за Мозамбик, за да изучава перкусии.

Дрю я целуна по косата.

— Ще дойда да те видя, преди да замина, и ще ти пиша всеки ден, докато ме няма.

О!

Серена затвори очи и го целуна продължително. Беше време за вечеря и общежитията бяха притихнали. След това по коридора изведнъж се разнесоха гласовете на студентите, които се връщаха да се занимават с това, което правят колежаните след вечеря — учене, флирт с готиния пич в дъното на коридора, учене, заговаряне на готиния пич в дъното на коридора, преструване, че учат, приготвяне на коктейли „Космополитън“, гол покер, поръчване на пица.

Вратата се отвори и Дрю се отдръпна от нея.

Червенокосо момче с червена бейзболна шапка и черни баскетболни шорти застана на прага.

— Хей? К’во ста’а? — поздрави той със силен масачузетски акцент.

— Уейд, Серена. Серена, съквартирантът ми Уейд. Серена е от Ню Йорк. Сега ще посети и „Браун“ — обясни Дрю, леко притеснен.

Серена се изправи и изтри устата си.

— Аха, просто наминава, за да види как стоят нещата в „Харвард“ — отбеляза Уейд шеговито. — Предполагам, че си останала с добро впечатление.

Серена се изчерви още повече. Тя обу кафявите си кадифени пантофи на „Келвин Клайн“.

— Най-добре да тръгвам. Шофьорът чака повече от час.

— Ще те изпратя — предложи Дрю. Щом излязоха в коридора и се отправиха към изхода, Дрю стисна ръката на Серена.

— През последните две години Уейд не спря да ми се подиграва, че си нямам приятелка. Предполагам, че хич не е очаквал да ме види с момиче, което е… — заекна той и прехапа устни, като че ли се притесни от потока прилагателни, на път да се изсипят от устата му.

От типа, по който ти потичат лигите? Изключително сексапилна? Невероятно сочна? Женствена?

Серена му се ухили, докато й отваряше вратата, а страните й горяха от прилив на любов. Не се налагаше Дрю да довършва изречението си. Тя прекрасно знаеше как се чувства, тъй като и тя изпитваше същото към него.

Един сив линкълн чакаше пред стъпалата, готов да я откара в Провидънс. Тя се метна на врата на Дрю, притисна лице в неговото и се опита да вдиша колкото може повече от него.

— Обичам те — прошепна тя в ухото му, преди да се отскубне и да хукне надолу по стълбите към колата.

Дрю помаха по посока на отдалечаващата се кола, а Серена се усмихваше и плачеше, и се чувстваше толкова щастлива, колкото не се бе усещала от доста време насам. Най-сетне бе открила истинската любов.

Любов, която щеше да трае поне тридесет секунди.