Искам точно теб

А той си мислеше, че никой няма да дойде.

— Честит рожден ден — Дан подаде на Ванеса написаното специално за нея стихотворение и се облегна на касата на вратата. — Исках да ти го дам, преди да дойдат гостите.

— Само не казвай „Ако някой изобщо дойде“ — предупреди го Ванеса. — Ще дойдат. — Тя се наведе над мивката в банята и се огледа, докато си слагаше от лилаво-черното червило на Тифани. Седна на тоалетната и започна да чете на глас:

— Благодаря — каза Ванеса. Тя сгъна листа хартия и го пъхна в тоалетната масичка под мивката, където Руби държеше гела си за коса и гримовете.

Доста странна реакция към стихотворение, което се предполагаше, че е пропито с горчивина.

— За бога, пич, трябва да минеш на антидепресанти — обади се Тифани от коридора. — Как може да напишеш толкова меланхолично стихотворение за рождения ден на приятелката си? — Тя отмести Дан от пътя си, грабна червилото, което стоеше до мивката, и си сложи малко. — Розите са червени, виолетките — сини — тя изправи Ванеса и я целуна по бузата, като остави размазано лилаво-черно петно. След това я целуна и по другата буза. — Скъпа, изглеждаш доста секси с тези целувки по лицето!

Двете момичета се засмяха и се огледаха в огледалото. Тифани беше облечена с черен копринен комбинезон от шкафа на Руби.

— Хубава блуза — отбеляза Ванеса.

— Хубави панталони — отвърна Тифани. Ванеса беше заела долнището на пижамата на Руби със зеброва шарка, което всъщност някак се връзваше с черен дънков минижуп, черна тениска и кубинки. В стил Блонди плюс „Секс Пистълс“.

Дан се отдалечи. Щеше му се Тифани да не беше подслушала така грубо разговора му с Ванеса. И какво като стихотворението не беше весело, щастливо и жизнерадостно? В крайна сметка беше любовно. И носеше послание, стига Ванеса да му беше обърнала достатъчно внимание, за да вникне в него.

— Мисля, че тази вечер е подходяща за малко пиърсинг — обяви Тифани.

Ванеса я погледна в огледалото. Ушите на Тифани не бяха продупчени.

— Така ли? Къде?

Тифани се засмя и повдигна палаво вежди.

— Не за мен, глупаче. За теб!

Звънецът на външната врата зазвъня настоятелно. Тифани грабна Ванеса за ръката и я повлече вън от банята.

— Поканих едни хора. Нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че не — отвърна Ванеса, доволна, че темата за пиърсинга остана на заден план.

Дан натисна копчето на домофона и след няколко секунди една малка армия от огромни мъже с мръсни, изцапани с боя работнически гащеризони и работни обувки нахлу в апартамента.

— Здравейте, момчета — Тифани повлече мешката си през дневната и я отвори. Тя беше натъпкана с бутилки водка „Грей Гус“. — Това са колегите ми от строежа. Не говорят много английски. — Подаде бутилка на всеки от тях, след което понечи да отвори една и за себе си. — Време е да се повеселим!

Дан отиде в кухнята, за да си направи чаша лошо кафе. Строителните работници воняха на боя и коресилин и сигурно до един бяха психопати като Тифани. Но поне не говореха английски, което означаваше, че нямаше да му се наложи да общува с тях. Това беше добре.

Ванеса нямаше нищо против група непознати да се мотаят в дневната й, стига да се държат прилично. Поне духът на купона започваше да се усеща. Тя отиде до уредбата и пусна диска на групата на Руби. Рожденият ден си беше неин, пък и сестра й й липсваше.

— „Убоди ми пръста, целуни ме отзад“ — разнесе се ревът на Руби от колоните.

— Серена! Срещнах момиче на име Серена! — един доста по-мелодичен хор от гласове се разнесе отвън.

Входната врата все още зееше и пред нея стоеше русоляво момче, следвано от още девет други момчета с морскосини костюми, вратовръзки на „Йейл“ и червени рози на реверите.

— Серена тук ли е вече? — попита русолявото момче. Всъщност той по-скоро изпя въпроса.

— Още не-е-е-е-е! — запя Тифани в отговор. — Но вли-и-и-и-изайте-е-е-е-е! — Тя подаде бутилка водка „Грей Гус“ на всеки. — Момчета, танцувате ли, или само пеете?

Дан стоеше в кухнята, палеше цигара след цигара и се наливаше с кафе. Купонът заприличваше на сцена от „Уестсайдска история“ — строителите срещу певците. Можеше да се стигне и до бой.

Ванеса се беше настанила на перваза на прозореца и снимаше. Купонът вече беше толкова разнороден, че не можеше да си представи какво ще последва.

Тогава входната врата се открехна и в апартамента влетя бяла маймунка, облечена в червена тениска с инициал Ч.

— Сладур! — извика Тифани, грабвайки маймунката в прегръдките си. — Пръдльо спи в дрешника. Но ако знаеше, че си тук, щеше веднага да стане, за да си играете.

— Някой да иска пура? — попита Чък Бас размахвайки шепа от тях. — Прислужникът на баща ми току-що донесе цял куфар от Куба.

Прислужник ли?

„Уифенпуфс“ и колегите на Тифани си взеха по една пура. Тифани понесе маймунката на Чък към дрешника, където Пръдльо спеше на пода, свит на геврек върху любимия сив пуловер на Дан.

— И да не правите маймунджилъци вътре, деца! — каза тя и притвори вратата на гардероба, за да им осигури уединение. Обърна се към Ванеса. — Какво ще правим с пиърсинга?

Ванеса се усмихна нервно.

— Винаги съм искала да имам на устната.

— Дадено! — Тифани сграбчи един от грамадните си колеги за ризата. — Лед, игли, водка, кибрит. В банята. Заминавай — заповяда тя и го побутна.

Внезапно на вратата се появиха четири руси момичета със сиви суичъри на „Джорджтаун“, хванати за ръка.

— Пристигна ли Блеър Уолдорф? — попита една от тях.

— Още не — отвърна Тифани, сякаш Блеър й бе стара приятелка. Подаде бутилка водка на всяка от тях. — Но в банята правя пиърсинг, ако имате желание.

Четирите момичета се спогледаха със светнали от въодушевление очи. Винаги бяха мечтали за еднакви татуировки. Еднакви обици на пъпа обаче щеше да бъде още по-добре.

— Да го направим! — викнаха те в един глас.

Ванеса остави камерата и ги последва по коридора към банята. Все пак беше рожденият й ден. Защо не?

Защото щеше адски да боли?