Искам точно теб

На следващата сутрин

— Май е хубаво, че вече съм приет в „Браун“, а? — каза наперено Нейт. Той запали прясно свития джойнт, дръпна си и го подаде на Бриджид. Изправи се, намъкна си панталоните и отиде до прозореца.

Стаята на Бриджид в хотел „Уоруик Ню Йорк“ гледаше към една въздушна шахта. Стаята ставаше, стига да си падаш по цветни мотиви и кафяви килими, но бе доста далеч от „Плаза“.

— В този коптор не сервират ли кафе сутрин? — промърмори той.

Бриджид се беше изправила в леглото, гола и обвита в чаршафите.

— Долу има ресторант, но чаша чай струва пет долара.

Нейт се обърна.

— Е, и?

Искаше да я накара да се почувства така, сякаш изминалата нощ е била огромна грешка. Че да го приемат в „Браун“ е било грешка.

Тя остави джойнта на ръба на стъкления пепелник.

— Знаеш ли, обикновено не се държа така — каза тя, докато синьо-зелените й очи го оглеждаха, за да разберат какво се въртеше в главата му.

Нейт отвори шкафа срещу спалнята и включи телевизора. Загледа се в някакви спортни коментари по MSNBC, като съзнателно я пренебрегваше.

— Знаеш, че те харесвам, нали? — настоя Бриджид, опитвайки се да привлече вниманието му. — Направихме го, защото се харесваме, нали?

Нейт остана безмълвен.

Бриджид придърпа чаршафа към брадичката си.

— Нали няма да кажеш на никого в „Браун“ за това?

Той изключи телевизора и метна дистанционното на леглото. Сега вече Бриджид изглеждаше сериозно разтревожена, а той искаше точно това.

— Може би — отвърна той, — а може би не.

Тя прехапа устни. Червеникаворусата й коса бе разрошена и стърчеше във всички посоки.

— Иначе ще оттеглят приема ти — предупреди го тя.

Идеално. Нейт напъха краката в обувките си и нахлузи наполовина разкопчаната си риза през главата.

— А мен могат да ме уволнят.

Той грабна джойнта от пепелника и го засмука.

— Трябва да бягам — каза той, без да издиша дима. От „Йейл“ го очакваха за късна закуска след по-малко от час, а преди това искаше да се пооправи. Той изгаси джойнта между пръстите си и го пъхна в джоба си. — Може би трябваше да се задоволим с омара — каза той на Бриджид, докато загащваше ризата си.

Тя понечи да каже нещо, но се отказа. Очите й се бяха зачервили, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— Само това ли ще кажеш?

— Да — отвърна Нейт, врътна се и си тръгна, без да обели дума повече.

Чао!

Той натисна бутона на асансьора в коридора, притиснал челото си в стената. Никога не се бе държал по подобен гаден начин с когото и да било — поне не целенасочено — и се чувстваше отвратително. Но го бе направил заради Блеър, а и нямаше намерение да предизвика уволнението на Бриджид. Единственото, към което се стремеше, бе да получи писмо от „Браун“, в което му казват, че в крайна сметка не го искат.

И след малкото представление от тази сутрин по всяка вероятност щеше да го получи.