Клубът на анонимните шопинг маниачки

Глава 19.

— Какво ще кажеш за малко чай? — предложи Сандра, фокусирала цялото си внимание върху Хелън. — Изглеждаш така, сякаш една чаша ще ти се отрази добре.

— Благодаря — кимна Хелън. — Оценявам онова, което направихте за мен. — Погледна към Джос и Лорна, които бяха насядали около нея на големия диван.

— Поеми си дълбоко дъх — посъветва я Лорна. — Прекара кошмарна нощ.

— Добре съм.

Сандра се върна с чаша чай, която подаде на Хелън, преди да седне на пода пред нея.

— Виж, можеш да останеш тук колкото поискаш, ясно?

Другата се усмихна мрачно.

— Благодаря ти, но довечера ще се прибера. Рано или късно ще трябва да се изправя лице в лице с него.

— Не е ли Джим този, който трябва да застане пред теб? — обади се Джос. — Нали той е наел частен детектив да те следи.

Хелън повдигна рамене.

— Щях да съм много по-уверена, ако детективът не бе открил доста пикантна история за мен. — Тя повдигна вежди. — Сега не искам да се преструвате, че не знаете за какво става въпрос.

— Не си длъжна да ни разказваш нищо, ако не искаш — увери я Лорна, въпреки че изгаряше от любопитство какво имаше предвид Джералд, когато каза, че Хелън не е… ами, не е Хелън.

— Наистина — съгласи се Сандра, а Джос само кимна.

— Момичета, вие сте лъжкини — леко се засмя Хелън. — Но честно казано, ще ми бъде от полза, ако излея душата си. Крия го от доста време. — Отпи глътка чай, докато другите очакваха със затаен дъх да продължи. — Джералд е прав. Името, което са ми дали при раждането ми, е Елън. Елън Сътън.

— Та то е почти едно и също! — възрази Джос.

— Това не е цялата история. Израснах в Чарлс Таун, Западна Вирджиния, недалеч от хиподрума. Не беше… особено забавно. Много пъти ми се е налагало да ходя на училище пеша, буквално боса.

— О! — Джос изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи.

Лорна имаше същия вид.

Но Хелън вдигна ръка.

— Не, не. Никакво състрадание. Просто ви разказвам истината. И както ви е известно, в момента живея доста охолно, така че няма защо да ми съчувствате. Както и да е, ще се задоволя да кажа само, че водехме труден живот. Поне така беше за моето семейство, не е задължително да важи и за другите. Но баща ми беше алкохолик и се отнасяше много грубо с мен и майка ми. Когато тя почина, докторът каза, че е получила удар, но аз съм готова да се закълна, че истинската причина бяха многобройните побои. — Отпи още една глътка чай и Лорна забеляза, че ръката й, с която държеше чашата, трепери.

— Това някога създавало ли му е проблеми? — попита Сандра.

— По дяволите, не! — отвърна с нехарактерна за нея рязкост Хелън. — Нещата там не стават по този начин. За съжаление, не мога да докажа вината му. Въпреки че определено беше виновен за мизерния й живот по време на брака им. — Тя сви рамене. — И все пак тя сама избра своя ад. Както всички ние впрочем.

Лорна си спомни за предишните си връзки, някои от които бе поддържала излишно дълго само защото бе прекалено пасивна или пък твърде силно се бе страхувала от самотата.

— Както всички нас — съгласи се тя.

Сандра поклащаше глава, загледана някъде надалече.

А Джос само ги наблюдаваше.

— Но какво е онова нещо? Миналото ти ли е единственото, което злополучният детектив е успял да изрови за теб? — попита Лорна. — Защото, ако трябва да бъда съвсем откровена, очаквах да чуя нещо много по-скандално.

Хелън се засмя.

— Е, не съм убила никого. Работата е там, че си измислих история, която изобщо не беше моята. Съчиних свое собствено минало, което започваше от Средния запад и минаваше през починали родители, които винаги са ме подкрепяли. Представях се за душата на компанията и първа подгласничка на най-популярното момиче в училище.

— Първа подгласничка? — учудено я погледна Сандра. — А защо не за кралицата през цялото време?

— Е, трябваше да изглежда правдоподобно — усмихна се Хелън. — Да придам привкус на разочарование на измислената си история.

— На мен ми изглежда много забавно! — обади се Джос. — Всички трябва да го правим, само че преди това е задължително да решим на кого бихме искали да приличаме. Тогава хората щяха да бъдат много по-щастливи.

— И когато се е появил Джим, ти си работила в „Гарфинкълс“, така ли? — върна я към темата Лорна.

Хелън кимна:

— И все още учех.

— Значи всичко е свършило като в приказката за Пепеляшка — продължи Лорна. — Искам да кажа, в известен смисъл. Получила си своя замък, макар да не си срещнала принца.

— О, в началото ми изглеждаше като истински принц — отвърна Хелън, усмихвайки се на някакъв приятен спомен. — Всъщност той не е толкова лош, дори и сега. През повечето време е добър човек. Само че не става за съпруг.

Лорна потисна импулса си да извика: „Но той е наел частен детектив да те следи!“, защото, щом приятелката й бе избрала да остане с такъв негодник, не беше нейна работа да я съди.

Сама бе търпяла различни негодници за много по-малко пари и престиж, отколкото Хелън бе получила от сделката.

— Продължавам да очаквам нещо много по-драматично и шокиращо — подразни я тя. — Лично аз не бих си купила вестник заради такова заглавие.

— Какво ще кажеш за това, че бях заловена да крада от магазин „Ормондс“? — попита Хелън, повдигайки вежди.

Джос едва не се задави.

Челюстта на Лорна увисна от изумление.

А Сандра… Малко странно беше, че изобщо не изглеждаше изненадана.

— Е, забравете за чая. Тази история е подходяща за по една маргарита. Всички ли участват?

Естествено, участваха всички.

— Ти сериозно ли говориш? — попита Джос, щом домакинята се изнесе към кухнята, за да приготви жадуваните питиета.

Хелън кимна утвърдително.

— Беше липса на вярна преценка. Момент на ярост, защото Джим бе блокирал кредитните ми карти и аз реших да го пратя по дяволите, тъй като нямаше право да ме оставя боса. Така че излязох от магазина, обута в чифт на „Бруно Мали“. Оставих им обувките си на „Джими Чу“, но очевидно в „Ормондс“ бартерът не минава. — Опитваше се да говори спокойно, въпреки че лицето й пламтеше. — Но кой да знае?

— И те хванаха? — обади се Лорна, невярваща на ушите си.

Приятелката й смръщи лице.

— Ами, да. Както вече казах, беше глупост от началото до края. А сега — продължи, а раменете й някак се отпуснаха — вие знаете най-съкровените ми тайни. Вече сте наясно защо ще си имам проблеми, ако… всъщност, когато Джим научи. Ще бъде публично опозорен, щом се разчуе, че миналото на съпругата му, публикувано в множество каталози за благотворителност, се е оказало измислица.

— Мислила ли си някога да го напуснеш? — предпазливо попита Сандра, влизайки в стаята с три чаши. Подаде едната на Хелън. — Не казвам, че трябва да го направиш. — Раздаде останалите питиета.

— О, естествено, че трябва — махна с ръка Хелън и отпи глътка, преди да продължи: — Господи, ако слушах неговата версия, щях да се запитам защо, по дяволите, тази глупачка не се е разделила с него преди години, вместо да се стресира, живеейки с лъжите си толкова време. — Изсмя се сухо. — А отговорът е, че съм прекалено слаба. Или поне бях. Напоследък често обмислям идеята. Разводът не е чак толкова лошо нещо, каквото беше по-рано. Ако се разделим сега, той би могъл да запази шанса си за издигане в политиката.

Сандра се върна с питието си, настани се до тях и отпи.

— Естествено. Ти просто си била неговата Джейн Уаймън — каза Лорна. — Никой не се сеща за нея като за първата съпруга на Роналд Рейгън. За всички тя е Анджела от сериала „Фалкон Крест“.

— Вярно — подкрепи я Сандра, поставяйки чашата си върху масата. И третият коктейл вече бе изпит. — Опитвах се да си спомня името на шоуто й.

— Аз зная кой е моят Фалкон Крест — заяви Лорна, като в същото време се питаше дали не трябва да предложи по още едно питие, от каквото очевидно всички имаха нужда.

Изглежда, същата мисъл бе споходила и Сандра, защото отбеляза:

— Нужна ни е по още една маргарита. — Понечи да се изправи, но Лорна я спря:

— Почини си, аз ще се погрижа. Извадила ли си всичко?

— Да, сложих го на барплота.

— Веднага се връщам.

Вярно, домакинята се бе погрижила всички напитки да са първокласни. Момичето знаеше как се организира купон.

Разбърка съставките, като добави кубчета лед от сребристия хладилник на Сандра, и ги отнесе в гостната точно когато тя започваше да разказва историята си.

— Щом заговорихме за това, аз също имам скрита самоличност. — Отпи голяма глътка и продължи: — Всъщност дори няколко.

— Слагай ги на масата — нареди Лорна и допълни чашата й, за да я накара да продължи да говори. — Какви?

— Аз съм… — подхвана Сандра, като седна изправена, и започна да изрежда, броейки на пръсти: — … доктор Пенелопе, сексуален терапевт; палавата ученичка Бритни; Олга — шведката господарка…

Ставаше все по-зловещо.

— … злобната стара леля Хенриета, която обича да раздава шамари; и… най-популярната прислужница — французойката Лулу. — Устните й се изкривиха в саркастична усмивка. — И това са само част от тях. Всъщност работя като оператор на телефон на удоволствието.

По някакъв начин — по някакъв — това беше дори по-шокиращо от историята на Хелън. Сандра? Оператор на телефон на удоволствието? Но тя изглеждаше толкова стеснителна! Толкова… толкова… антисексуална!

Лорна преполови питието си.

— Какво означава това? — попита Джос. — Нещо като обявите в „Сити Пейпър“, на които хората звънят и плащат купища пари?

— Точно така. Печеля по долар и четиридесет и пет цента на минута.

— Уоу! — Лорна веднага се запита дали би могла да се насили да говори мръсотии по телефона с напълно непознати.

Но парите си ги биваше.

— Значи за такива комуникации си говорела, когато те попитахме какво работиш, така ли? — насочи показалеца си към нея Хелън. — Засрами се! Имам предвид, задето не си ни казала по-рано. Харесва ми. Толкова е неприлично!

— Би могло да бъде — потвърди Сандра, без изобщо да се засегне. — Някои от клиентите наистина са вулгарни, но няма да повярваш колко много са онези, които просто искат да си поговорят с някого. Даже за два и деветдесет и девет на минута. — Забелязала озадачения поглед на Джос, поясни: — Компанията, за която работя, взема малко повече от половината, а аз получавам останалото.

— Разбирам — кимна момичето. Светът се бе оказал несигурно място за Лорна, но самата Джос все още гледаше на него трезво. — Просто се опитвах да пресметна какви са приходите на компанията, след като за нея работят цял екип жени по двайсет и четири часа, седем дни в седмицата. Ето на това му викам печеливш бизнес.

Лорна не можеше да повярва, че сладката невинна Джос не бе шокирана от заниманието на приятелката им, а вместо това гледаше на него като на доходна работа.

— Нашата малка бизнес дама — каза с усмивка. — Сигурно следващото нещо, което ще узнаем за теб, е, че си станала мадам.

— Там се въртят доста пари — сериозно отвърна Джос. — Господи, старата госпожа Кетъл във Фелинг натрупа така цяло състояние. При това се ползваше с уважение в обществото и дори когато дари средства на църквата, никой не спомена, че са спечелени по непочтен начин. — После, в отговор на изумените погледи на останалите, додаде смутено: — Проявявам интерес единствено към плана за развитие на бизнеса, а не към самия бизнес. Завършила съм бизнес и компютърен дизайн в местния колеж.

Сандра беше съгласна с нея.

— Моите чекове идват от някаква банка на Каймановите острови. Не бих имала нищо против да се излежавам на някой плаж, докато парите текат към мен, независимо дали са чисти или не.

— Но какво те накара да започнеш тази работа? — попита Лорна, изумена.

— Агорафобията — кратко се изсмя Сандра. — Това е вярно, но е само половината от истината. Винаги съм била малко… неуверена. Не обичах да излизам сред много хора.

— Защо? — учуди се Джос.

Сандра я погледна, сякаш се опитваше да прецени дали момичето й се подиграва, или наистина не разбира.

— През целия ми живот всички са гледали на мен като на дебелана. В училище постоянно ми се подиграваха за това. Дори в живота зрели хора, които би трябвало да мислят по друг начин, правеха същото. Човекът е много жестоко същество.

Хелън протегна ръка и сплете пръстите си с нейните.

— Ти не заслужаваш такова отношение.

Сандра се усмихна.

— Едва наскоро започнах да го осъзнавам. Всъщност, откакто се запознах с вас. През тези няколко седмици излизам по-често, отколкото за последните пет години. Срещнах Майк и всичко сякаш започна да се подрежда. — Изчерви се и в очите й се появи особен блясък. — О, по дяволите, всеки момент ще се разплача!

— Недей, защото всички ще се разревем — каза Лорна. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от състрадание.

Сандра изсумтя.

— Е, стига толкова. Това не бива да се превръща в сълзлива история. Има и нещо хубаво. Обувките винаги ще бъдат мои приятели. В началното училище майка ми поръчваше униформите ми, а аз не можех да си купувам дрехи в обикновените магазини като повечето момичета. Но обувки с моя номер винаги се намираха. Без значение колко дебела бях, кой размер дънки носех и от коя секция в мола се обличах, тридесет и седми си оставаше тридесет и седми и това беше най-важното. — Тя щракна с пръсти. — Когато си ги поръчвах по каталог, никой не можеше да каже нищо. За тях можех да бъда и Дженифър Анистън. Което е много близо до работата ми като анонимен оператор на секстелефон.

— В такъв случай може би не става въпрос за съвпадение — изкоментира Хелън. — Приятно ли ти е да го правиш?

— Понякога — засмя се Сандра. — Досега никога не съм го признавала пред никого. Дори пред себе си.

— Което е добре — настоя Джос. — Важно е да обичаш онова, с което се занимаваш. Поне аз искам с мен да е така.

— И на мен ми се иска да си доволна, миличка — обади се Лорна. — Нямам търпение да разговаряш с адвоката, който ти препоръча Сандра. — Внезапно я осени мисъл, която я накара да повдигне въпросително вежди: — Я чакай малко, този приятел… да не би да е някой от твоите…

— Е, кой е следващият? — прекъсна я Сандра и й смигна съучастнически. — Няма ли някой скелет и в твоя гардероб?

Добре, темата беше сменена.

— Имаш предвид, освен обувките? Всъщност има. Честно казано, миналия месец бях на крачка да пъхна чифт на „Фенди“ под полата си и да избягам от „Ормондс“. Бяха направо страхотни — каза Лорна, припомняйки си черната кожа и съвършените малки токи. — Бих си ги купила, но съм напълно разорена.

Последва мълчание, след което тя продължи:

— Нямам почти пукната пара. За сметка на това дължа близо трийсет хиляди долара по кредитните си карти, затова се принудих да се посъветвам с кредитен инспектор, който определя месечния ми бюджет.

— Сега справяш ли се? — вгледа се в нея Хелън. — Защото, ако имаш нужда от пари, мога да ти помогна. Наистина.

Лорна усети как в нея се разлива някаква топлина.

— Това означава много за мен, повярвай ми. Да чукна на дърво, струва ми се, че започвам да вземам нещата под контрол. Миналата вечер дори предложих няколко от любимите си чифтове за продан в интернет…

— Едните бяха на „Густо“ — задъхано отбеляза Сандра.

— Аха. — Лорна си припомни колко потисната се почувства, когато Shoegarpie бе започнала да наддава за едни от любимите й обувки, и как бе злорадствала, когато някаква си новачка с псевдоним Shoeshoeshebooge(O) ги измъкна под носа й, предлагайки невероятната сума от двеста и десет долара и двайсет и четири цента. — Съжалявам, че ги изпусна. Но ако трябва да бъда честна, платих за тях само седемдесет и пет долара на една разпродажба в Делауер. Нямаше дори комисиона.

— Виждам добро бъдеще за нас — заяви Сандра, после се замисли и се поправи: — Имам предвид в по-далечен план. Когато ще можем да се радваме и на по-дребни покупки.

Лорна кимна.

— Трябва ми нова работа. Това ще промени всичко. Или поне ще спомогне за това да мога да си купувам обикновени обувки в кутия, върху която не е изписано името на известна марка.

— А междувременно реши да създадеш този клуб — каза Хелън. В очите й имаше повече възхищение, отколкото упрека, който сигурно Лорна очакваше от някои хора — като Лусил например, след като им разкриеше размера на дълговете си. — Идеята ти бе чудесна.

— Да, щеше да бъде, ако не наддавах против Сандра за обувки в интернет аукцион, като се лишавах от храна, за да има с какво да ги плащам. — Тя се засмя и поклати глава. — Наистина съм пристрастена.

— Както и аз — примирено призна Хелън.

— Можете да ме включите в списъка — додаде Сандра.

— Е, аз… аз не съм. — Това беше Джос, която ги наблюдаваше с широко отворени очи и порозовели страни. — Щом така и така сме започнали да си споделяме тайните, аз също имам една.

Сърцето на Лорна прескочи един удар. Господи, нали нямаше да каже, че не си пада по обувките?

— Е, като начало… — Тя свали обувките „Миу Миу“, които бе получила от Сандра миналата седмица, и извади от тях смачкани на топка салфетки, натъпкани към пръстите. — Нося трийсет и шести номер.

— Но… — Лорна не знаеше какво да каже. — Така е толкова неудобно!

— Всъщност не толкова, колкото обувките втора употреба, които обикновено нося. Сега разбирам защо толкова харесвате марковите. Досега никога не бях имала възможността да им се наслаждавам. Присъединих се към групата, защото трябваше да се измъквам от дома на семейство Оливър всеки вторник вечерта, а вие ми изглеждахте по-безобидни, отколкото хората, обединени от сексуалните си проблеми. — Отправи смутен поглед към Сандра. — Не искам да обиждам никого.

Сандра се засмя с глас.

— Направила си правилния избор.

— Вече го осъзнавам. — Изражението на Джос отново стана напрегнато. — Повярвайте ми! Вие трите сте чудесни и нямам представа какво бих правила, ако не ви бях срещнала!

— Е, вече няма да те пуснем да си отидеш, независимо кой номер обувки носиш — заяви Лорна. — Но откъде, за бога, вземаше всички онези чудесни обувки, които носеше на сбирките ни?

— От втора употреба, от универсалните магазини, от „Гудуил“. — Погледна към Хелън. — Когато ми каза, че си имала чифт, подобни на онези зелените, бях ужасена, че може би си ги оставила в „Гудуил“, а аз съм ги купила и съм ти ги предложила отново.

— О, не! — засмя се Хелън.

— Така беше! — настоя момичето.

— Хайде, никоя от нас нямаше представа, че не предлагаш собствените си съкровища — възрази Хелън, все още изненадана от признанието на Джос. — А какво правеше с онези, които разменяше с нас?

— Струпала съм ги в гардероба си в къщата на семейство Оливър. Приличам на сврака с всички хубави дреболии, които съм насъбрала. Но сега, когато нещата се изясниха, ще ви ги върна обратно.

— Бих казала, че не е необходимо, но какво друго би могла да правиш с тях? — съгласи се Лорна и кимна към обувките, които Джос току-що бе свалила. — Въпреки че нямам нищо против да се сдобия с тези „Миу Миу“, които получи от Сандра.

— Вземай ги! Твои са!

— Може би ще ми предложиш поне чифт дебели чорапи, за да се прибера, Сандра — подхвърли Джос и всички се разсмяха.

— Ей, аз искам да споделя още една тайна — заяви Хелън, когато се поуспокоиха.

— Ооо! Започва вторият кръг, така ли? — пошегува се Лорна.

— Да се надяваме, че не — подметна Сандра. — Защото вие, момичета, със сигурност не бихте искали да узнаете какво направих по време на училищния шампионат по голф, когато бях в седми клас. Давай, мила! Очакваме нещо сензационно.

Хелън ги изгледа последователно със странно изражение, което беше смесица между щастие и страх.

— Мисля… — подхвана, след което пое дълбоко въздух и опита отново: — Мисля, че съм бременна.