3- До този мъж

За всички мои брилянтни читатели,

които ме вдъхновяват много повече,

отколкото биха могли да предположат.

„Всичко, което се случва между нас, е резултат от могъщата, понякога отровна любов, която споделяме.“

Имението – мястото, където започна любовната им афера – се изпълва с гости за събитието, което би трябвало да е най-щастливият ден за Ава и Джеси. Тя е приела, че никога няма да усмири страстта му, а и не иска. Любовта им е дълбока, връзката им е силна, но точно когато Ава решава, че най-накрая е преминала отвъд защитната стена на Джеси, се пораждат още въпроси, които я карат да се замисли наистина ли го познава. Той знае прекалено добре как да я доведе до пределите на екстаза… Но дали няма да я докара и до ръба на отчаянието?

ПЪРВА ГЛАВА

Нервите ми са опънати до скъсване. Не знам защо. Знам, че постъпвам правилно, но, по дяволите, аз съм изтъкана от нерви. Сама съм. Това са първите ми спокойни моменти на размисъл от началото на деня и вероятно и последните. Чаках този малък отрязък от време, молех се за него сред хаоса, който ме обгражда. Нуждая се от този миг да бъда сама със себе си, за да осмисля огромния скок, който правя, и да се опитам да се стегна. Знам, че най-вероятно от днешния ден нататък тези мигове ще бъдат безценни.

Днес е моят сватбен ден.

Това е денят, в който ще се врека на този мъж за остатъка от живота ми. Не че се нуждая от късче хартия или пръстен на ръката си, за да го сторя. Но той има нужда да го направим по този начин. Ето защо само две седмици след като коленичи на терасата в „Луссо“, се омъжвам за него. И сега седя по халат на лежанката в един от частните апартаменти на имението (същия, в който Джеси ме притисна преди толкова седмици) и се опитвам да събера мислите си.

Омъжвам се в имението.

В най-големия ден от моя живот ще бъда в луксозния секс рай на моя господар. Нервна съм не само защото съм булката. Родителите ми, брат ми и някои от роднините ми се разхождат навсякъде из територията на предполагаемото убежище на Джеси. Всички са плъзнали в сградата и около нея и изпадат във възторг от пищното великолепие. Ето защо съм сложила петкилограмов катинар на двойните врати към общата стая. Проверих го милион пъти. Освен това проверих двукратно дали всички дървени, подобни на кръст украси и окачените златни решетъчни рамки са махнати от частните апартаменти. Също така се скарах многократно на армията от служители на имението. Горките хора трябваше да изтърпят постоянните ми напомняния, че семейството ми не знае нищо. И въпреки това те ми угаждат, само извъртат очи и ме потупват уверяващо или утешително по рамото, но това изобщо не ме кара да се чувствам по-добре. Не се тревожа толкова за мъжете от семейството ми. Те всички просто ще кацнат на бара и ще се преместят само ако някой настоява да го направят. Обаче мама и леля са съвсем друга история. Майка ми, с любовта си към всичко луксозно, изпада във възторг навсякъде из сградата, внезапно поела ролята на екскурзовод, изгаряща от желание да покаже точно колко е великолепно имението на Джеси. Иска ми се да не го прави. Иска ми се да беше седнала при татко на бара. Иска ми се да я циментирам на стол и да я наливам с „Гордостта на Марио“ цял ден и цяла нощ. Това е допълнителен стрес, от който наистина нямам нужда на сватбения си ден, но когато моят предизвикателен, невротичен рожденик ме притегли в топлата си силна прегръдка и ме просна на терасата, се съгласих. Нямаше нужда от вразумяващо чукане.

Знам, че се е погрижил за всичко – имението наистина прилича точно на затворен курорт, но знам какво има на горния етаж и имам чувството, че всички тези легла танцуват над мен, сякаш са самотни. Вероятно са. Имението е затворено за членовете му от два дни, за да се подготви всичко, а само това струваше на Джеси малко състояние във върнати членски такси. Може би вече съм също толкова непопулярна и сред членовете от мъжки пол, колкото сред жените. Сигурно всички ме мразят. Жените – че съм грабнала техния господар изпод носовете им, а мъжете – за това, че съм ги лишила от предпочитаните им сексуални приключения.

Поглеждам нагоре към тавана и размърдвам рамене в опит да разсея част от растящото напрежение. Не се получава. Адски съм нервна. Изправям се и отивам до огледалото, където се взирам в себе си. Въпреки безпокойството ми изглеждам свежа и сияя, а гримът ми е лек и естествен. Филипе е свършил невероятна работа, като е накарал тъмната ми коса да заблести, дългите тежки вълни падат свободно и са хлабаво хванати от едната страна със заплетено украсен с бижута гребен. Джеси обича косата ми спусната.

Също така ме обича в дантела.

Обръщам се към вратата, където виси роклята ми, и поглъщам с очи огромната шир от дантела и дантела с експлозии от малки перли, пришити тук и там. Усмихвам се. Ще спре да диша. Тази семпла рокля с нежни презрамки, гол гръб и пристегната талия ще накара моя господар да падне на колене.

Подценена елегантност.

Дантелата в цвят на слонова кост се спуска по дупето ми, обгръща бедрата ми и се дипли на пода по метър във всяка посока. Много и много дантела. Зоуи от „Хародс“ я намери. Разгадала е вкуса ми дори за обувките с токчета с цвят на слонова кост. Нищо претруфено, просто класически токчета на дизайнера Кристиан Лубутен.

Грабвам телефона от нощното шкафче. Почти пладне е. Трябва да се приготвя. След един час ще се срещна с Джеси в лятната стая, ще произнеса клетвите си и така ще се врека официално. Стомахът ми се преобръща на триста и шестдесет градуса… отново.

Измъквам се от халата и обувам бикини. После вземам дантеления корсет без презрамки в слонова кост, влизам в него, дръпвам го нагоре и го нагласявам. Едва скрива идеално кръглата синина на гърдата ми. Моя белег.

На вратата се почуква тихо. Времето ми за спокойствие и размисъл е свършило.

— Да? – извиквам. Надявам халата върху бельото и прекосявам апартамента.

— Ава, скъпа, облечена ли си? – Майка ми.

Отварям вратата.

— Обличам се и се нуждая от помощта ти.

Тя влиза и затваря след себе си. Изглежда зашеметяващо. Отказала се е от традиционния комплект рокля, сако и шапка на майка на булката и вместо това е украсила стегнатата си фигура с перлена сатенена рокля. Късата й коса е украсена с пера и перли.

— Съжалявам, скъпа. Тъкмо показвах на леля Анджела спа комплекса. Мисля, че ще попита Джеси за членство. Беше много впечатлена. Трябва ли ти членство за спа комплекса и фитнеса, или е само за гостите?

Свивам се на място.

— Само за гостите, мамо.

— Е, добре. Сигурна съм, че ще направи изключение за семейството. Баба ти и дядо ти щяха да помислят, че са в двореца Бъкингам, Бог да даде покой на душите им. – Опитва се да оправи косата ми, но аз избутвам ръцете й. – Успя ли вече да се напъхаш в бельото? – плъзга шоколадовите си очи нагоре и надолу по покритото ми с халата тяло. – Почти е време.

Отново се измъквам от халата и го просвам върху леглото.

— Да, трябва да го стегнеш. – Обръщам гърба си към нея и прехвърлям косата си през рамото. За две седмици с помощта на специален крем грижливите ръце на Джеси са изчистили всички следи от бичуването ми. Физическите белези ги няма, но онзи ден ще бъде вечно запечатан в ума ми.

— Добре. – Започва да прихваща кукичките. – Ава, трябва да видиш лятната стая. Изглежда невероятно красива. Имаш късмет, че ще се омъжиш на такова прекрасно място. Жените правят по две ипотеки, за да си позволят места като това.

Доволна съм, че не може да види лицето ми, защото на него е изписано болезнено неудобство.

— Знам. – Вече видях стаята и тя наистина изглежда красива. Теса, нашата сватбена агентка, се погрижи за това, но всяка част на имението излъчва великолепие, независимо дали има някакъв празник или не. Аз направих съвсем малко по подготовката на сватбата ми. Джеси ми представи Теса ден след като се съгласих да се омъжа за него. Малък признак, че моят предизвикателен мъж предварително я е бил наел да организира сватбата ни. Сватба, която трябваше да обсъждаме и договаряме като възрастни заедно. И съвсем удобно се оказа, че имението притежава лиценз за сватби1. Дори не попитах как го е постигнал. Единственото, което направих за собствената си сватба, беше да посетя Зоуи, за да си намеря рокля. Не изживях стрес от планирането, а само от мястото на сватбата.

[* Във Великобритания местата, на които се сключват граждански бракове, се нуждаят от специални лицензи. – Б. пр.]

— Така. – Мама ме обръща и връща косата ми на гърба. Гледа ме замислено и знам какво следва. – Скъпа, може ли майка ти да ти даде съвет?

— Не – отговарям бързо с лека усмивка.

Тя също ми се усмихва и ме накара да седна на края на леглото.

— Когато станеш съпруга, ти ставаш ядрото в живота на своя съпруг. – Усмихва се топло. – Остави го да мисли, че той командва! Остави го да мисли, че не можеш да живееш без него, но никога не му позволявай да ти отнеме независимостта или личността, скъпа! Мъжете имат нужда от галене на егото – смее се. – Харесва им да мислят, че те носят панталоните и трябва да ги оставиш да вярват в това.

Разтърсвам леко глава.

— Мамо, това не е необходимо.

— Напротив – настоява, – мъжете са сложни създания.

Мръщя се. Тя няма никаква представа колко сложно е моето създание.

— Знам.

— И независимо че създават впечатление, че са силни и мъжествени, те са слаби без нас. – Придърпва зачервеното ми лице към своето. – Ава, виждам, че Джеси те обича, и се възхищавам на честността му, когато става дума за чувствата му към теб, но помни коя си! Никога не му позволявай да те промени, скъпа!

— Той няма да ме промени, мамо. – Изобщо не ми е приятен този разговор, въпреки че беше абсолютно сигурно, че ще се стигне до него. Родителите ми останаха с нас два дни, след като Джеси ми предложи, и се върнаха в Лондон в сряда, така че имат цялостно наблюдение върху държанието на Джеси с мен, с изключение на обратното броене и различните видове чукане. Бяха свидетели на вниманието, с което ме обсипва, на постоянното докосване и привързаност и наблюденията им не минаха незабелязани. Поне от моя страна. Джеси е в неведение. Не, не е в неведение, просто не му пука и нямам намерение да го променям. Жадувам за постоянен контакт с него точно толкова, колкото и той.

Мама ми се усмихва.

— Той иска да се грижи за теб и даде ясно да се разбере, че за него си безценна. Двамата с баща ти сме много щастливи, че си намерила мъж, който те обожава. Мъж, който ще мине през огъня за теб.

— Аз също го обожавам – казвам тихо. Прямотата в думите на мама сякаш дърпа гласните ми струни и казаното от мен звучи малко треперливо. – Моля те, не ме разплаквай! Гримът ми ще се развали.

Обхваща бузите ми с длани и целува устните ми.

— Да. Да спрем с емоционалните изблици! Просто никога не прави нещо, което не искаш! Виждам също, че той може да бъде доста убедителен. – Разсмивам се и мама се смее с мен. Убедителен ли? – Наистина жалко, че семейството му не можа да дойде – размишлява тя.

Трепвам леко.

— Казах ти, те живеят в чужбина. Не са много близки. – Бях обяснила причината за липсата на семейството на Джеси, макар и неясно. Бях им разказала историята, която Джеси ми представи, когато се запознахме. Тя звучеше напълно правдоподобно.

— Пари – въздиша тя. – Причиняват повече семейни разриви, отколкото всичко останало.

— Така е – съгласявам се. Както и домовете за секс и чичовците плейбои.

Прекъснати сме от ново почукване на вратата и тя ме оставя на леглото, за да отвори.

— О, това е Кейт! – припява.

— Нося питиета! Леле, Елизабет, изглеждаш невероятно! – възторженият възглас на Кейт отеква в стаята, преди самата тя да мине покрай майка ми и да ме изгледа доволно. – Още ли не си облечена? – пита и поставя подноса на дървения скрин. Изглежда зашеметяващо в семпла сатенена рокля в слонова кост. Дългите й къдрици са купчина от червени пламъци, обградили бледото й лице. Тя е единствената ми шаферка, но има ентусиазъм, достатъчен за десет.

— Не съвсем. – Изправям се и отново намествам циците си в чашките.

— Ето, изпий едно! – Поднася ми чаша с розова течност.

— О, да, трябва – повтаря мама, затваря вратата набързо и идва, за да вземе чаша и за себе си. Отпива дълга глътка и ахва. – О, този малък италианец знае как да направи една дама щастлива.

Поклащам глава към чашата, която се носи пред мен.

— Не, добре съм. – Не искам да мириша на алкохол на Джеси.

— Ще успокои нервите ти – настоява Кейт, хваща ръката ми и поставя чашата в нея. – Пий!

Знае причината да съм неспокойна. Накарах и Кейт да провери милион пъти катинара и частните апартаменти. Кимва към чашата с вдигнати вежди и аз отстъпвам. Гаврътвам щедра глътка от „Гордостта на Марио“. Вкусът му е все така великолепен, но никакво количество алкохол няма да ме излекува.

— Къде е Джеси? – питам и оставям чашата. Не съм го виждала от предишната нощ.

Познавам традиционните виждания на мама, затова го накарах да спим отделно в нощта преди сватбата. Той отказа да напусне стаята ми до една минута преди полунощ, а след това го направи, но намусен, когато мама започна да тропа по вратата на апартамента, за да го накара да си тръгне. Виждах как му се иска да я смачка, но изненадващо отстъпи без прекалено много сръдня, ако не броим това, че й се намръщи свирепо, докато тя го извеждаше от стаята.

— Мисля, че се приготвя. – Кейт обръща „Гордостта на Марио“.

— Кейт Матюс, по-полека! – гълчи я мама и взима чашата от нея. – Трябва да изкараш целия ден.

— Съжалявам. – Кейт ми хвърля наперена усмивка. Знам защо е започнала да пие толкова рано и причината носи комбинираното име на Дан и Сам.

— Ами баща ми и брат ми, къде са?

— На бара, Ава. Всички мъже са на бара – Кейт набляга на всички.

— Всички мъже ли? – питам. – Всички мъже, включително Сам?

Кейт кимва в знак на съгласие към очевидните ми мисли.

— Да, всички други без Джеси. Включително Сам… и Дан.

Трепвам. Днес ще бъде й трудно. Дан отложи връщането си в Австралия, за да може да присъства на сватбата ми. Не каза много нито в нощта, когато Джеси ми предложи, нито след това, но и няма нужда. Очевидно е, че се бори с посоката, която поема моят живот, и с това да бъде близо до Кейт, особено с нищо незнаещия Сам на сцената. Кейт също се тормози, въпреки че се опитва да изглежда невъзмутима.

— Хайде тогава! – Кейт плясва с ръце. – Ще се обличаш ли, или ще вървиш до олтара в това? Сигурна съм, че той няма да възрази.

Усмихвам се на пламенната си приятелка. Тя познава натрапчивата мания за дантела на Джеси, но майка ми не.

— Ще се облека. – Разопаковам обувките от хартията и ги обувам. Извисявам се с десет сантиметра. – Така – поемам дълбоко въздух и тръгвам към гардероба, където ме чака роклята ми. Спирам пред нея и поглъщам изяществото й.

— Вероятно трябва да използваш тоалетната, преди да те вкараме в нея – предлага мама, застанала до мен пред роклята. – О, Ава! Никога не съм виждала нещо подобно.

Измънквам в знак на съгласие. Оглеждам от горе на долу и обратно роклята.

— Знам. И да, трябва да пишкам. – Оставям мама да се възхищава на роклята и се отправям към банята. Зървам Кейт да отпива бързо от питието, докато мама е с гръб. Ако не бях толкова притеснена за сватбата си, може би щях да се разтревожа за това, че предстои ден, в който Дан и Кейт щяха да бъдат на такова близко разстояние един от друг.

Затварям тихо вратата. Използвам тоалетната и се наслаждавам на още един момент усамотение, докато се уверявам, че пикочният ми мехур е напълно изпразнен. После чувам силно чукане на вратата на апартамента, последвано от непогрешимия писък на паникьосания глас на майка ми. Чудя се какво става, затова

бързо се оправям и измивам ръцете си, после излизам от банята.

— Джеси – майка ми явно е разгневена, – двамата с теб ще се скараме, ако не правиш каквото ти се казва.

Поглеждам към Кейт, която отпива още от коктейла, докато майка ми е заета. Тя ми се ухилва и свива рамене.

— Какво става? – питам.

— Джеси иска да те види, но Елизабет не дава и да се продума.

Обръщам се към вратата, където мама блокира тесния процеп между вратата и рамката. Тогава го чувам.

— Няма да се скараме, ако ме пуснеш вътре, мамо. – Знам, че се усмихва на майка ми, но игривият му маниер не ме заблуждава. Долавям заплахата в тона му към майка ми. Той ще влезе в стаята и дори Елизабет няма да го спре.

— Джеси Уорд, няма да ме наричаш „мамо“, при положение че съм само с девет години по-възрастна от теб – изплюва тя. – Сега върви! Ще я видиш след половин час.

— Ава! – вика той през майка ми.

Хвърлям поглед отново към Кейт и тя кимва с глава, моментално доловила намерението ми. И двете се затичваме към вратата. Кейт откача роклята ми, а аз събирам долния край в ръце. Отнасяме я в банята и я окачваме отново на гърба на вратата.

Кейт се смее.

— Майка ти ще се научи ли, или ще продължава да се опитва да го опитоми?

— Не знам. – Приглаждам предницата на роклята и излизам след Кейт, като затварям вратата след себе си. Мама все още пази вратата с крак, заклинен в долната част. Това няма да го спре.

— Джеси, недей! – Вече бута срещу него. – О, не! Това е на лош късмет. Нямаш ли уважение към традициите, упорит човек!

— Пусни ме, Елизабет! – Той стиска зъби. Сигурна съм.

Хвърлям поглед към Кейт и поклащам глава. Той ще смачка майка ми точно както обеща, че ще стане, ако тя застане на пътя му, а тя определено го прави.

Кейт взима ново питие от подноса и отива небрежно до вратата.

— Елизабет, просто го пусни вътре! Никога няма да го спреш. Този мъж е като носорог.

— Не! – Мама наистина забива пети, не че това ще помогне. Досега трябваше да е разбрала, дори след краткото време, което е прекарала с него. – Той няма… О! Джеси Уорд!

Усмихвам се, докато гледам как решителната ми майка е избутана назад леко, преди да бъде повдигната и поставена грижливо настрани, което му осигурява достъп до мен. Тя оправя роклята и шапката си и хвърля отровни погледи към моя предизвикателен мъж. Поглеждам отново към отворената врата и откривам зелени езера, изпълнени с желание, да ме изучават внимателно. Лицето на Джеси е безизразно и брадата му е набола. Алчните ми очи се откъсват от неговите и се плъзгат бавно надолу по полуголото му тяло, докато стои пред мен само в свободни шорти. Мускулестите му гърди са с капчици пот, а косата му е потъмняла от потта. Отново е тичал.

— Е! – муси се мама. – Ава, кажи му да се махне! – Не е доволна.

Отново го поглеждам в очите.

— Всичко е наред, мамо. Дай ни само пет минути!

В погледа му проблясва одобрение, докато стои търпеливо и чака мама да отстъпи и да ни остави насаме. Мама не може да го оцени, но този малък жест е нехарактерно уважителен. Във всеки друг случай той би ме грабнал където и когато си иска, затова фактът, че не е изтикал мама от стаята, е съвсем изненадващ. Той наистина я пренебрегва, но би могъл да го направи и по-брутално.

Виждам с периферното си зрение как Кейт приближава майка ми и поема ръката й.

— Хайде, Елизабет! Няколко минути няма да навредят.

— Това е традиция! – спори мама, но все пак оставя Кейт да я изведе. Усмихвам се леко. Няма нищо традиционно във връзката ми с Джеси. – Каква е тази синина на гърдите му? – чувам мама да пита, докато я избутват от стаята.

Вратата се затваря и ние оставаме вперили поглед един в друг. Никой от нас не казва нищо дълго време. Аз само го изпивам с поглед – всеки добре оформен мускул, всеки съвършен сантиметър чиста красота.

Най-накрая той проговаря:

— Не искам да откъсна поглед от тялото ти.

— Така ли?

Леко поклаща глава.

— Ще открия дантела, нали?

Кимвам.

— Бяла дантела?

— Слонова кост.

Гърдите му леко се издуват.

— И си по-висока, значи си обула токчета.

Отново кимвам. Би могло да е опасно за косата, за грима и за бельото ми, ако тези очи се отклонят от лицето ми. Би могло да е опасно и за точното разписание на сватбата. Очаквам Теса всеки момент да се качи тук, горе, за да провери дали съм готова, а после да ме уведоми колко стъпки има до лятната стая и колко време ще ми отнеме да стигна там.

Джеси примигва няколко пъти и знам, че никога не би могъл да устои на желанието да ме огледа. Той просто има по-добър контрол от мен, но би било добре аз също да се овладея. Капки пот се стичат от челото му, по врата и по солидните гърди, проблясват по пътя си надолу по корема му и изчезват в колана на шортите му. Размърдвам се, когато очите му се откъсват от моите и лениво се плъзгат надолу по тялото ми. Гърдите му започват да се издигат по-силно, докато погледът му прави своето пътешествие. Цялата тръпна. Искам да овладея реакцията на тялото си към неговото съвършенство, но в същото време искам Джеси да ме обладае тук и сега.

— Ти току-що прегази майка ми – опитвам се да скрия желанието в гласа си, но – както винаги – се провалям ужасно. Невъзможно е да устоя на този мъж, особено когато ме гледа така и когато в очите му виждам одобрение.

Тръгвам преди него. Пресичам бавно стаята и спирам близо до покритото му с пот тяло, после отмествам поглед към сочните му устни. Дишането му се учестява, а гърдите му се повдигат така, че почти забърсват моите.

— Тя беше на пътя ми – казва тихо и усещам дъха му.

— Това е лош късмет. Не трябва да ме виждаш преди сватбата ни.

— Спри ме! – Навежда леко глава и устните му леко докосват моите, но той не пипа тялото ми. – Липсваше ми.

— Минаха едва дванайсет часа – гласът ми е дрезгав и подканящ, въпреки че знам, че не трябва да го насърчавам да ме докосва, когато Джеси е целият в пот, а аз стоя в дантела с цвят на слонова кост и с идеални грим и прическа.

— Прекалено дълго. – Прокарва бавно език по долната ми устна и това ме кара да издам тих стон. Започвам веднага да се боря с естествения порив да сграбча големите му рамене. – Пила си – обвинява ме тихо.

— Една глътка. – Той е като хрътка. – Не бива да правим това.

— Не може да изглеждаш фантастично и да казваш такива неща, Ава. – Устните му се притискат към моите, езикът му търси вход и насърчава устните ми да се разтворят и да го приема в устата си. Топлината му прогонва всички досегашни нерви за това къде се намираме. Всичко е забравено, докато той ме завладява, но все пак задържа ръцете си. Езиците ни, които се усукват един в друг, са единственият допир между нас, но той е така всепоглъщащ. Сетивата ми са наситени, не мога да мисля, а тялото ми копнее за него, но Джеси поддържа бавните и плавни движения на езика си, като го издърпва, за да подразни устните ми, а после го пъхва обратно в устата ми. Стена от деликатния му ритъм и неизбежният гръм се спускат между бедрата ми, докато Джеси ме боготвори нежно.

— Джеси, ще закъснеем за нашата сватба. – Трябва да спрем, преди той да ме отведе до по-големи висини. Или пък аз него.

— Не ми казвай да спра да те целувам, Ава! – Захапва долната ми устна и бавно я прокарва между зъбите си. – Никога не ми казвай да спра да те целувам! – Бавно се отпуска на колене, хваща ръцете ми и ме дръпва надолу. Изритвам обувките си и заставам до него. Той наблюдава дълго как палецът му прави кръгове по ръцете ми и накрая вдига прекрасните си зелени очи към моите.

— Готова ли си да го направиш? – пита тихо.

Мръщя се.

— Питаш ме дали все още искам да се омъжа за теб ли?

Устните му се вирват леко.

— Не. Нямаш избор. Просто питам дали си готова.

Опитвам се да не се засмея заради неговата прямота.

— Ами ако кажа „не“?

— Няма.

— Тогава защо питаш?

Устните му се извиват в срамежлива усмивка и Джеси свива рамене.

— Нервна си. Не искам да си нервна.

— Джеси, нервна съм заради мястото, на което се омъжвам. – Мисля, че имам и нормалните за всяка булка притеснения, но мястото е това, което ми причинява най-голямо безпокойство.

Усмивката му избледнява.

— Ава, за всичко съм се погрижил. Казах да не се тревожиш и не би трябвало. Точка.

— Не мога да повярвам, че ме убеди да се оженим тук. – Отпускам глава. Чувствам се малко виновна, че съм се усъмнила в думите му. Знам точно защо се женим в имението. Защото няма списък с чакащи или други ангажименти, които да заобикаляме. Тук може да ме отведе до олтара без отлагане.

— Хей! – Повдига брадичката ми и ме кара да погледна болезнено красивото му лице. – Стига вече!

— Съжалявам – мърморя.

— Ава, бебче, искам да се наслаждаваш на този ден, не да се тревожиш за нещо, което няма да се случи. Никога няма да се случи. Никога няма да разберат, обещавам.

Отърсвам се от тревогата си и се усмихвам. Чувствам се много по-добре, след като съм чула успокоителните му думи. Вярвам му.

— Добре.

Гледам го как се изправя, отива до големия скрин, вади нещо от чекмеджето и се връща след няколко мига с кърпа за баня. Сбърчвам чело, когато се отпуска отново на колене и избърсва лице, после разрошва влажната си коса и поставя кърпата върху себе си.

Отваря обятия.

— Ела тук! – настоява тихо. Не губя никакво време, а изпълзявам в скута му и го оставям да ме обгърне с ръцете си, а бузата ми се притиска към кърпата върху гърдите му. Усещам дъха на чистата му пот и се отпускам върху него. – По-добре ли е? – пита и ме придърпва по-близо.

— Много по-добре – мърморя в кърпата. – Обичам те, господарю мой – ухилвам се.

Усещам как трепва леко под мен – мълчалив знак за тихия му смях.

— Мислех, че съм твоят бог.

— И това също.

— А ти си моята изкусителка. Или може да си моята дама на имението.

Подскачам от гърдите му и виждам, че ми се хили.

— Няма да съм дамата на секс имението!

Той се смее и ме дръпва обратно долу, като гали лъскавата ми коса и вдишва дълбоко и доволно.

— Както желаеш, жено.

— Само дама ще свърши работа. – Плъзгам ръце по мокрия му гръб, но наистина не ми пука. – Толкова съм влюбена в теб.

— Знам, Ава.

— Трябва да се приготвя. Ще се омъжвам, знаеш.

— Така ли? Кое е щастливото копеле?

Усмихвам се и отново се отдръпвам от тялото му. Трябва да го видя.

— Той е предизвикателен, невротичен властен маниак. – Вдигам ръка и обгръщам грапавата му буза. – Той е толкова красив – прошепвам и търся очите му, които ме наблюдават внимателно. – Този мъж спира дъха ми, когато ме докосне, и ме чука, докато не изпадна в безсъзнание. – Чакам укор, но Джеси просто стиска устните си, затова се навеждам и започвам да целувам брадичката му, а после продължавам нагоре към устните. – Нямам търпение да се омъжа за него. Вероятно трябва да тръгваш, за да не го карам да чака.

— Какво би казал този мъж, ако те хване да целуваш друг? – пита.

Ухилвам се.

— О, сигурно би кастрирал другия мъж и после би му предложил да избира между погребение и кремация. Такива неща.

Очите му се разширяват.

— Явно е властен. Не мисля, че искам да го предизвиквам.

— Наистина не искаш. Той ще те прегази. – Вдигам рамене и той се смее. Красивите му зелени очи проблясват и около тях се образуват леки бръчки. – Доволен ли си? – питам.

— Не, умирам от страх. – Пада назад и ме дърпа със себе си. – Но се чувствам смел. Целуни ме!

Гмуркам се напред и обсипвам лицето му с целувки, като тихо стена от сладко задоволство, но нямам много време да се отдам на желанията си.

Вратата се отваря.

— Джеси Уорд! Разкарай потното си тяло от дъщеря ми! – шокираният вик на мама пронизва интимността на мига ни.

Започвам да се смея. Мърморенето на мама не ме спира да получа своя дял от Джеси. И той ми позволява.

— Ава! Ще миришеш. Стани! – Токчетата й гневно започват да тракат към нас. – Теса, помогни ми, моля те!

Внезапно усещам няколко ръце, които хващат различни части от тялото ми и се опитват да ме издърпат от Джеси.

— Мамо! Спри! – смея се и стискам Джеси по-силно. – Ще стана.

— Ставай тогава! Ще се омъжваш след половин час, а косата ти е рошава и нарушаваш древна традиция, като се търкаляш по пода с бъдещия си съпруг – сърди се тя. – Теса, кажи й!

— Да, хайде, Ава! – суровият глас на Теса се забива ушите ми. Тя е доста мила, но е плашещо свирепа, когато става въпрос за организацията.

— Добре, добре – мърморя. Вдигам се от Джеси и приглаждам косата и роклята си.

— О, я се виж! – мама стене и се суети с дивата ми грива. Мъча се да запазя безизразно лице, докато гледам как Джеси не прави никакъв опит да излезе, вместо това пъхва ръце под главата си, за да се повдигне леко, така че да наблюдава как мама ме дърпа и ръчка. – Вие сте две деца – продължава тя и обръща гневни шоколадови очи към предизвикателния ми мъж. – Вън!

— Добре. – Той се вдига плавно с леко усилие. Възхитителните му мускули играят. Теса точи лиги и това не ми убягва, но се откъсва от вцепенението си, когато вижда как я наблюдавам с вдигнати вежди.

— Аз ще се погрижа за младоженеца – заявява тя, като насочва очите си навсякъде другаде, но не и към торса на моя бог. – Джеси, хайде!

— Чакай! – Той поглежда към гърдите ми. – Къде е диамантът ти?

— Мамка му! – Веднага посягам с ръка към гръдта си, а очите ми се стрелкат наоколо по пода. – Мамка му, мамка му, мамка му! Мамо!

— Ава! – подвиква Джеси. – Моля те! Внимавай с езика!

— Без паника! – Мама се отпуска на колене и започва да гледа под леглото, докато аз сканирам всеки сантиметър от луксозния килим.

— Ето го! – Теса го вдига от пода и Джеси го грабва рязко от ръката й, а после идва към мен.

— Обърни се! – сумти той и аз се подчинявам веднага. Сърцето ми тупти в гърдите. Проклетият диамант ще ме довърши. – Така. – С устни докосва рамото ми, а бедрата му се притискат към дупето ми.

— Това е, задето се търкаляхте по пода – заплашва мама. – Сега вън! – И започва да дърпа ръката на Джеси, а той не я отблъсква.

Обръщам се и му махвам, после правя реверанс, което ми печели още едно мусене от мама и дръзка усмивка от Джеси. После той оставя Теса да го изведе от апартамента.

— Така. Сега роклята, Ава О’Ший! Къде е тя?

Соча към банята и сядам на ръба на леглото.

— В банята. И скоро вече няма да можеш да ме наричаш така – казвам надменно.

Мама крачи през стаята.

— За мен винаги ще бъдеш Ава О’Ший – мърмори тя. – Стани! Баща ти ще дойде след минута, за да те придружи долу.

Ставам и оправям бельото си.

— Той добре ли е?

— Баща ти ли? – пита тя. – Нервен, но това не е нещо, което няколко чаши уиски не биха могли да излекуват. Мрази да е в центъра на вниманието.

Така е. Той ще гори от желание да ме предаде на Джеси, за да може да избяга и да се слее отново с тълпата. Проведохме кратък разговор за речите и аз видях страх в очите му. Казах му, че няма нужда, но той настоя, а също и мама.

Роклята ми е свалена от закачалката и задържана пред мен. Поставям ръка на рамото на мама и стъпвам в средата на роклята. Оставям мама да я дръпне нагоре, за да мога да пъхна ръце през нежните презрамки, преди да ме обърне и да започне да закопчава десетките малки перлени копченца по долната част на гръбнака ми. Премества ръцете си на раменете ми, за да оправи презрамките. Тя притихва и спира да се движи. Знам какво ще видя, ако се обърна, а не съм сигурна, че мога да се справя. Тогава чувам тихо подсмърчане.

— Мамо, моля те, недей!

Ръцете й отново се задвижват.

— Какво?

Обръщам се и подозренията ми са потвърдени. Очите й са замъглени и тя хълца тихо.

— Мамо! – предупреждавам тихо.

— О, Ава! – Изтичва в банята и чувам свирепото дърпане на тоалетната хартия от рулото, а после духане на нос. Знаех, че ще направи това. Появява се на вратата и попива очите си с кърпичка. – Съжалявам. Толкова добре се справях.

— Така е – потвърждавам. – Хайде, помогни ми! – Има нужда да я разсея.

— Да, да. Какво да направя?

— Обувките. – Соча към мястото, на което ги изритах. Мама ги грабва и ги поставя пред краката ми.

— Благодаря! – Повдигам роклята и пъхвам краката си в тях. – Как е лицето ми? – питам.

Мама се смее.

— Искаш да кажеш, след като отри всеки сантиметър от него по лицето на Джеси ли?

— Да – отговарям и тръгвам към банята, за да проверя.

— Вероятно ще ти дойде добре една четка пудра – обажда се мама.

Права е. Изглеждам малко зачервена. Грабвам четката и я прокарвам по бузите си, после освежавам устните си и нанасям още малко спирала. Косата ми вече не е толкова копринено гладка след малкото ми търкаляне по пода, но гребенът все още е на мястото си. Чувствам се по-добре. Това прави Джеси с мен. Успокоява всяко мое безпокойство само с присъствието си и вече нямам търпение да смъкна облечения си в дантела задник долу, за да го срещна.

Повдигам ръба на роклята и излизам от банята. Прехвърлям косата си през рамо и издишвам утешително.

— Готова съм – заявявам и спирам рязко, когато виждам, че мама вече не е сама.

— О, Джоузеф, виж я! – плаче мама. Обръща се към рамото на татко и мокри тъмносивия му костюм в три части. Кейт гали гърба на Елизабет и леко извърта очи, а татко нежно обвива с ръка кръста на мама. Това е рядкост. Той изобщо не е от мъжете, които показват емоции.

Усмихвам му се и той също ми се усмихва.

— Не започвай! – предупреждавам го.

— Няма да казвам нищо. – Той се смее. – Освен, разбира се, колко красива изглеждаш. Много си красива, Ава.

— Наистина ли? – питам, шокирана от откритата му проява на привързаност дори само на думи.

— Да, наистина – кимва рязко. – Сега готова ли си? – отмества мама от себе си и приглажда костюма си, преструвайки се, че не е казал нежни думи на дъщеря си.

— Да, повече от готова съм. Татко, заведи ме при Джеси! – настоявам и това води до желания ефект – всички се разсмиват на заповедта ми. Много по-добре. Не мога да се справя с цялото това напрежение.

Теса нахлува в стаята.

— Хайде! Защо се бавите? – пита и оглежда групата, която се взира в мен. – Елизабет, Кейт, долу, моля! – Извежда ги от стаята. – Ава, ще се срещнем в лятната стая след три минути.

Оставя ме насаме с татко.

— Татко, знаеш ли, сега трябва да хвана ръката ти – дразня го.

Лицето му се криви.

— За колко време?

— Ами, за колкото е нужно, за да ме отведеш до долу.

Взимам моята кала – само една кала.

— Тогава да си размърдваме задниците! – Извива ръка настрани и аз пъхвам моята. – Готова ли си?

Кимвам и го оставям да ме отведе до лятната стая, където ме чака моят господар на секс имението.

ВТОРА ГЛАВА

Кейт и Теса ни чакат пред вратата на лятната стая. Сватбената ми агентка изглежда доволна, а Кейт изглежда пийнала. Поддържам равномерно дишане и усещам как татко започва да се напряга до мен. Хвърлям поглед към него, но той задържа вниманието си насочено право напред.

— Готова ли си? – пита Кейт и се навежда, за да оправи роклята ми. – Не мога да повярвам, че не носиш воал.

— А, не! – прогърмява Теса. – Тази рокля не се нуждае от воал. – Започва да нагласява косата ми и да забърсва бузите ми.

— Той иска да вижда лицето ми – казвам тихо и стискам очи. Огромната стъпка, която съм на път да направя, внезапно ме поразява. Това е. Усещам напрежение в слънчевия си сплит и започвам да треперя. Познавам този мъж едва от около два месеца, а вече отивам към олтара с него. Как се случи това?

Вратите на лятната стая се отварят и музиката веднага нахлува в ушите ми. Едва сега, когато чувам „Най-после“ на Ета Джеймс, ми хрумва, че аз не съм избрала дори музиката за собствената си сватба. Не съм свършила абсолютно нищо. Нямам представа какво се случва или кога. Поглеждам към пода. Внезапно се усещам, че съм готова да се разплача, и знам какво ще видя, ако вдигна поглед.

Усещам как татко ме побутва с лакът и поглеждам към него. Срещам успокоителния му поглед. Той кривва глава настрани с лека усмивка. Стискам устни и следвам указанието му да погледна, като бавно извъртам очи. По дяволите, справях се толкова добре. Знам, че всички глави са извърнати в моята посока, но моят поглед е прикован в зеленоокия мъж в края на пътеката. Ръцете му са събрани отпред на сребристосивия му костюм от три части и е обърнат изцяло към мен. Устните му се разтварят и той разтърсва глава леко, без да сваля очи от моите. Татко отново ме побутва и аз изпускам дъха, който съм задържала. Виждам, че Кейт върви пред нас, но стоя като закована, не мога да помръдна. Изтръгвам се от транса си и тръгвам, но правя едва-две стъпки, преди Джеси да тръгне към мен. Чувам шокираното ахване на мама, несъмнено възмутена от липсата на уважение към традицията у Джеси, и спирам, за да го изчакам. Лицето му е напълно безизразно и когато стига до мен, подпалва кожата ми с изгарящия си поглед. Очите му пробягват по всяка част от лицето ми, преди да се установят на устните ми. Бавно вдига ръка, обгръща бузата ми и прокарва палец по кожата ми. Притискам лице към дланта му, не мога да се спра. Цялото безпокойство е изтръгнато от мен с докосването му, сърцето ми се успокоява и тялото ми отново започва да се отпуска.

Джеси се навежда и докосва с устни ухото ми.

— Дай ми ръката си! – прошепва.

Протягам ръка към него, той се отдръпва, поема подадената му ръка нежно и полага устни върху нея. После щраква чифт белезници на китката ми.

Стрелвам го с очи и откривам, че се усмихва леко, но не поглежда към мен. Гледа надолу и бързо закрепва свободната гривна на собствената си китка. Какво прави той, по дяволите? Поглеждам към татко, но той само поклаща глава. Поглеждам към майка ми и виждам, че е хванала главата си с ръце, очевидно отчаяна. Татко ме пуска и тръгва напред към Елизабет. Шокираният й шепот го атакува, когато сяда до нея. Погледът ми се носи по събралите се хора и забелязвам, че тези, които познават Джеси, се усмихват, а тези, които не го познават, опулват широко очи и устните им зейват смаяно. Кейт и Сам се хилят, златният зъб на Джон проблясва. После виждам брат ми. Не е впечатлен.

Аз съм абсолютно зашеметена. Не знам защо – Джеси винаги се държи както си иска, но това е сватбата ни. И той го прави пред семейството ми. Мама ще се разболее. Досега нищо не беше традиционно и не се вписваше в представите й за сватба. А тя несъмнено е имала такива от мига, в който съм била малко момиченце.

Отново мога да разсъждавам и после поглеждам Джеси в очите.

— Какво правиш? – питам тихо.

Той се навежда и ме целува нежно по устните, след което се придвижва по бузата до ухото ми.

— Изглеждаш само като за чукане.

Ахвам тихо и лицето ми пламва.

— Джеси, хората чакат.

— Тогава ще почакат. – Отново ме целува по устните. – Много, много, много харесвам тази рокля.

Разбира се, че я харесва – чиста дантела. Хвърлям поглед към майка ми и виждам, че гледа служителя с извинение. Напушва ме смях. Вдигам ръка, прокарвам пръсти през тъмнорусата му коса и дръпвам. Би трябвало вече да съм свикнала с това.

— Господин Уорд, карате ме да чакам.

Усещам устните му до моето ухо.

— Готова ли си да ме обичаш, да ме почиташ и да ми се покоряваш?

— Да. Ожени се за мен сега!

Отдръпва се и ме поразява с усмивката си, запазена само за мен.

— Да се оженим, красиво мое момиче! – Съединява свързаните ни с белезници ръце и ме повежда по пътеката.

* * *

— Ето. – Подава ми пълна чаша с шампанско. – Полека, госпожо Уорд! – Неохотата му да ми позволи да пия пенливата течност е очевидна.

Взимам чашата със свободната си ръка, преди да е оттеглил предложението си. Държи се още по-неразумно за пиенето ми напоследък и знам точно защо.

— Ще свалиш ли сега белезниците? – питам.

— Не – отговаря бързо. – Няма да се отделиш от мен цял ден. – Дава сигнал на Марио за бутилка вода и това внезапно ми напомня, че никога няма да се радвам на питие с Джеси, дори в деня на сватбата ни.

Оглеждам бара и виждам, че гостите бърборят, хапват хапки с хайвер и пият шампанско. Всички са спокойни и отпуснати, точно както се чувствам аз. След като Джеси потъпка всички традиции, изрекохме клетвите си, а после, без да чака разрешение от свещеника, ме задуши с целувката си. След това ме вдигна и ме изнесе от лятната стая, карайки горката ми майка да ни преследва и да настоява, че трябва да изчакаме музиката. Никакъв шанс. Бях поставена грижливо на стол на бара и обсипана с целувки, докато събраните хора влизаха след нас.

Дан привлича вниманието ми от другия край на помещението. Той е изключително тих, а вниманието му постоянно е насочено към Кейт, което значи и към Сам. Знаех, че това ще стане – знаех, че щом се видят, нещата ще станат трудни, а със Сам в картинката няма как да не станат още по-трудни.

— За какво мислиш?

Обръщам внимание на Джеси и му се усмихвам.

— За нищо.

Обгръща ме напълно, поставя длан на тила ми и ме разтрива.

— Щастлива ли си?

— Да – отговарям бързо. Не съм на себе си. И той го знае.

— Добре, тогава моята работа тук е свършена. Целуни ме, съпруго! – навежда се и ми предлага устните си.

— Ти разстрои майка ми – обвинявам го безгрижно.

— Ще го преживее. Казах да ме целунеш.

— Не мисля, че ще го преживее. Ти съсипа големия й ден – хиля се.

— Не ме карай да те моля отново, Ава! – предупреждава и аз го придърпвам към себе си, за да му дам точно това, което иска.

— Достатъчно! – пискливият глас на мама пронизва тъпанчетата ми. – Свали тези белезници от дъщеря ми! – започва да си играе с китката ми. – Джеси Уорд, ти би поставил на изпитание търпението и на светец. Къде е ключът?

Джеси се отдръпва и присвива очи към мама.

— Някъде, където ти никога няма да посмееш да търсиш, Елизабет.

Мама ахва и обръща ядосан поглед към мен.

— Твоят съпруг е заплаха.

— Обичам го – заявявам и виждам, че тя се мъчи да скрие топлата си усмивка. Отчаяно иска да запази изражението си на недоволство, но аз знам, че и тя го обича. Знам, че й харесва това, че той ме обича, и въпреки че я вбесява, той също така я очарова. Това е ефектът, който Джеси има върху всички жени. А Елизабет не е имунизирана срещу въздействието му само защото е моя майка.

— Знам, скъпа. – Докосва бузата ми и обръща поглед към бара, за да си поръча „Гордостта на Марио”.

— Така. – Теса се втурва към нас и взима чашата от ръката ми. – Фотографът е готов. Мислех първо да направим снимките със семейството, после само с вас двамата. Ще трябва да свалите тези белезници.

Наблюдавам как поставя чашата ми на бара, след това посяга за водата на Джеси, но той я измъква и Теса хваща въздуха.

— Ние не искаме снимки, казах ти – обяснява Джеси.

— Не искаме ли? – изтърсвам, напълно шокирана. И тази традиция ли ще пренебрегне?

— Трябва да искате снимки – настоява Теса. – Какви спомени ще имате? – Изглежда ужасена. Обзалагам се, че й се иска да не се беше захващала с нас. Или с Джеси – аз нямах нищо общо с този ден.

— Теса, изведи семейството навън за снимки! – нарежда Джеси. Това е онзи глас. – Аз нямам нужда от снимки за спомени.

Поглеждам го с ужас.

— Няма ли да се снимаме със семейството? – Боже, още една причина мама да се отчае.

— Не – отговаря той решително.

— Не можеш да й откажеш снимка с дъщеря й! – Той не ми отговаря, просто свива рамене равнодушно. Извъртам очи. – Правиш го нарочно – оплаквам се. – Ще се снимаме.

— Не, няма – отвръща кратко.

Гледам свирепо моя възхитителен съпруг с присвити и решителни очи. Няма да го направи.

— Ще се снимаме. Това е и моята сватба, Уорд.

Свива устни и не отпива и глътка от бутилката.

— Но аз искам малко спокойствие. Само ти и аз.

— Ще се снимаме – казвам, изпълнена с властност. Усещам, че се задава цупене, но няма да му позволя да спечели този път.

Намръщва се леко, но не спори с мен. Вместо това дава знак на Теса да събере гостите и да ги заведе в задните градини на имението. Гледам я как поема ролята на командир и приканва всички да се отправят към градините.

— Ела тогава! – мърмори Джеси, вдига ме от стола и ме поставя да стъпя. Поздравявам се наум. Той се учи или може би аз се уча как да се справям с него. Не съм сигурна, но имаме огромен напредък. Той знае кога да отстъпи, както и аз.

Повежда ме навън под слънчевата светлина и към събиращите се гости. Теса насочва хората в различни пози, но майка ми бързо ги пренарежда, докато се приближаваме. Поглеждам и виждам, че Кейт е в обятията на Сам. Очите ми веднага се стрелват към Дан и откривам това, което бях сигурна, че ще открия. Мръснишки поглед. Тя нарочно ли прави това?

Поглеждам към Джеси.

— Моля те, просто прави това, което ти се казва! – Колкото повече той се инати, толкова повече време ще отнеме и толкова по-стресирана ще бъде майка ми.

— Ако ми обещаеш малко спокойствие след това.

— Обещавам ти – казвам през смях.

— Добре. Мразя да те деля – оплаква се и аз се усмихвам. Знам, че мрази да ме дели.

През следващия час Джеси е абсолютно отзивчив. Мести се, когато го помолят, усмихва се, когато е нужно, и дори ме освобождава от белезниците, без да се оплаква, когато трябва да позирам за няколко снимки сама. На последното щракване ме грабва бързо и ме отнася обратно в имението.

Не след дълго сме сами в един от апартаментите – същият, в който ме причака и се опита да ме прелъсти, и същият, в който се подготвих за сватбата ни. Джеси затваря тихо вратата след нас и ме отвежда до голямото, покрито със сатен легло. Вдига ме и изпълзява на леглото над мен. Настанява ме под себе си и вече виждам похотливите зелени очи да се взират в мен.

— Спокойствие – прошепва, целува нежно устните ми и заравя лице право във врата ми.

— Искаш да се гушкаш ли? – питам, леко изненадана.

— Да – сгушва се още по-плътно. – Искам да се гушкам със съпругата си. Ще ми откажеш ли?

— Не.

— Добре. Значи бракът ни започва с най-доброто начало – казва, напълно сериозен.

И го оставям да се сгуши в мен. Поемам тежестта му, миризмата му и туптенето на сърцето му. Харесвам спокойствието, но докато се взирам във високия таван, умът ми се отклонява към мислите, които се спотайват от седмици. Мисли, които се опитвам с всички сили да прогоня. Невъзможно. Съвършенството на този миг, на нашата любов е замъглено от реалността на предизвикателствата, които ни очакват.

Микаел не ми се е обаждал, затова допускам, че още е в Дания. Засега това предизвикателство ми е спестено, но той скоро ще се върне и очаквам да поиска среща. Няма никакъв знак и от Корал, а Сара беше изритана навън по задник, след като призна всичко, което бях сигурна, че е направила. Задавах въпроси, исках да науча повече, но бях озаптена от един суров поглед, който казваше да не си насилвам късмета. Джеси не беше доволен, но аз бях. Нея я няма. Не ми трябва повече. Не съм чувала и Мат, явно е схванал посланието, но все още съм много любопитна откъде е научил за проблема на Джеси с пиенето. И накрая моят цикъл, който трябва да дойде в понеделник. Никога не съм си пожелавала нещо толкова силно. Бебе? Дори не мога да мисля за това, а съм съвсем наясно, че съм си заровила главата много дълбоко в пясъка. Много, много дълбоко.

Джеси не го е споменавал отново, но знам, че иска да забременея. Знам също, че действа тайно и подмолно. Започнах да проумявам моя предизвикателен и невротичен властен маниак – пиенето, проблемите с контрола и предизвикателното му държане. Но точно това не бих могла да разбера. Или може би разбирам. Той с радост би ме заковал за себе си – даде ясно да се разбере, и може би смята, че едно бебе ще постигне тази цел. Това ще бъде идеалното извинение да настоява да напусна работа – още нещо, което даде ясно да се разбере. Но аз обичам работата си. Обичам да прекарвам дните си в проектиране и в контакти с клиенти. Ще се боря с него по този въпрос. Ще се боря много здраво… ако не съм бременна. Нямам представа какво ще правя, ако съм. Знам, че той ще търси признаци за цикъла ми, а не мога да скрия това от него. От две седмици го карам да слага презервативи и той ясно демонстрира отвращението си, но ако не съм бременна, бих искала да си остане така.

— Ще направиш ли нещо за мен? – питам тихо.

— Всичко. – Топлият му дъх във врата ми ме кара да се извърна към него и това го насърчава да ме погледне. Повдига глава от съкровеното му място. Косата му вече е разрошена. Зелените му очи заковават моите. – Какво искаш, бебче?

— Можеш ли да не говориш с Патрик за Микаел? – Подготвям се за реакцията му. Успях да го задържа далеч от шефа ми за известно време, но след като Патрик и Айрин ще дойдат на вечерния прием, не съм сигурна, че Джеси ще може да се сдържи. Нямах притеснения от страна на Микаел и ми беше позволено да работя, въпреки че Джеси постоянно ми се обажда. Изобщо не бих се изненадала, ако знае, че датският ми клиент е извън страната.

— Съгласих се да не посещавам Патрик, ако ти говориш с него. А не вярвам да си говорила. – Повдига очакващо вежди към мен.

Не, не съм, защото нямам никаква представа как да подходя. Патрик беше достатъчно шокиран да чуе, че се омъжвам за един от клиентите ни само около месец след като съм поела договора. Едва ли мога да го цапардосам с новината, че съм на път да зарежа най-важния клиент на „Рококо Юниън”, който е гаранция за пенсионирането на Патрик – пенсиониране, до което няма да се стигне, ако му сервирам това, защото най-вероятно ще се килне и ще умре от шок.

— Дай ми време до понеделник! – умолявам Джеси. – Ще говоря с него в понеделник.

— Понеделник – потвърждава той. Очите му са леко присвити. – Сериозен съм, Ава. Имаш време до понеделник, а после аз се намесвам.

— Добре.

Изсумтява леко, после отново се заравя във врата ми.

— Понеделник – мърмори отново. – А кога ще те отведа?

— Предупредих те, че ако искаш да се ожениш за мен толкова бързо, няма да има меден месец известно време. Ти прие това, помниш ли?

Повдига глава и ми се мръщи.

— И кога ще получа съпругата си само за себе си? Кога ще мога да я обичам?

— Ти винаги ме обичаш. Когато не работя, съм с теб. А когато съм на работа, ти ми се обаждаш и ми пращаш съобщения достатъчно често, така че технически съм свързана с теб цял ден. – Трябва да подходя внимателно и към този проблем. Джеси е неотстъпчив.

— Искам да напуснеш. – Цупи се и аз поклащам глава както всеки път, когато го предлага. Още не сме стигнали до етапа с настояването, но това не значи, че няма да го достигнем. Всъщност е съвсем сигурно и вероятно това ще стане, когато Микаел надигне грозната си глава. – Отдай се на почивка! – настоява той.

— Как мога да го направя, ако съм постоянно прикована за теб?

Хълбоците му се притискат към слабините ми и така ме кара рязко да поема въздух.

— Добре. Тогава се отдай на удоволствията! – Хили ми се коварният задник и подозирам, че на хоризонта се задава вразумяващо чукане. Бих се радвала да ме обладае силно. Би било приятна промяна след последните няколко седмици нежен Джеси.

— Уорд, няма да ме имаш сега. Все едно, трябва да слезем долу, преди мама да дойде да ни търси.

Поглежда ме и въздъхва.

— Майка ти е истински трън в шибания ми задник.

— Не я дразни тогава! – Смея се.

Той се отмества от мен и ме дръпва към ръба на леглото.

— Тя трябва да разбере кой командва тук – казва откровено и започва отново да ми слага белезниците.

Веселото ми настроение расте.

— Разбира се, че ти командваш. – Опитвам се да освободя ръката си от хватката му, но тракането на метал скоро ми дава да разбера, че вече е успял да ме закопчае. Поглеждам към него. Той ми се усмихва дяволито.

— Съжалявам – разтърсва китките ни и изтръгва още едно дрънкане на белезниците. – Кой командва?

Мръщя му се.

— Може да командваш днес – отмятам косата си през рамо и нагласявам диаманта.

— Държиш се много разумно – казва той тихо. Навежда се и завладява устните ми. Сграбчвам рамото му и поглъщам езика му и усещам как се разлива топлината на голямата му длан, придържаща тила ми. – Хммм… Вкусът ти е възхитителен, госпожо Уорд. Готова ли си?

Отърсвам се.

— Да. – Аз съм задъхана и разгорещена.

Погледът му се спуска към корема ми и ръката му бавно се вдига. Продължава да го прави. Само потвърждава всичко, което вече знам, но ме кара да се чувствам невероятно неудобно. Това е най-голямото ми бреме. Не искам бебе.

Трепвам, когато ръката му ме докосва, и той замръзва, пръстите му се отпускат върху корема ми. Не знам защо се случи това. Той не вдига поглед, просто чака няколко секунди в мълчание, после разперва пръсти и прави големи кръгове по корема ми. Иска ми се да спре да го прави. Никой от нас не е говорил за това, но темата не може да бъде отбягвана още дълго. Сигурно усеща липсата ми на ентусиазъм.

Отдръпвам се и отпуска ръката си.

— Хайде, тогава! – не мога да го погледна. Тръгвам към вратата, но скоро спирам, тъй като Джеси не тръгва след мен. Металът на белезниците се врязва в плътта ми и трепвам леко.

— Ще говорим ли за това, Ава? – пита той рязко.

— За какво да говорим? – Не мога да го направя, не и на сватбата ми. От седмици обикаляме около темата и този път аз отбягвам разговора. Осъзнавам, че отказвам да приема това, но то се стоварва все по-тежко върху мен с всеки изминал ден. Възможно е да съм бременна.

— Знаеш какво.

Задържам погледа си, забит в пода, без да знам какво да кажа. Времето сякаш забавя хода си, неловкото мълчание между нас се увеличава и точно когато го чувам да поема шумно въздух, за да говори, щом като аз явно няма да го направя, вратата се отваря с гръм и майка ми нахлува в стаята. Никога не съм се радвала да я видя повече, но се съмнявам, че това ще подобри търпимостта на Джеси към нея.

— Може ли да попитам – започва тя строго. – Защо вие двамата просто не избягахте някъде, за да се ожените? Имате гости долу, храната е сервирана, а на мен напълно ми писна да тичам и да се опитвам да ви контролирам.

— Идваме – дръпвам белезниците, но Джеси не помръдва.

— Ще дойдем след няколко минути, Елизабет – отвръща Джеси рязко.

— Не, идваме – споря и тихо го умолявам да остави в този момент тази тема. Извръщам умоляващи очи към него и той поклаща глава с въздишка. – Моля те! – казвам тихо.

Ръката му се заравя в косата му от безсилие и челюстта му се стяга свирепо. Не е щастлив, но отстъпва и ми позволява да го издърпам от стаята. Не мога да повярвам, че е избрал днешния ден от всички възможни, за да ме притисне да говорим за това. Днес е сватбата ми!

Тръгваме надолу. Мълчанието между нас остава неловко, но майка ми не забелязва. Чувствам се бясна. Защо днес?

ТРЕТА ГЛАВА

Лятната стая изглежда невероятно. Теса е свършила превъзходна работа само с бяло и зелено. Има бяло навсякъде, прошарено от зелени листа сред купчините кали, украсяващи всяко празно пространство. Столовете са облечени в бяла органза, с големи зелени панделки, вързани на гърба, а по масите са пръснати листа от папрат. Високи стъклени вази, пълни с кристално чиста вода и с високи кали, са разположени по масите.

Семпла, подценена елегантност.

Изкарах три ястия без вино, играх си със салфетката и разговарях с всеки, който се приближи до мен. Направих всичко, за да избегна погледа на Джеси. Джон изнесе мила реч като кум, която наистина беше кратка. В нея нямаше и намек за миналото им като приятели, не се споменаваше чичо Кармайкъл или как са се запознали. Мълчаливият мъж не направи изключение заради ролята си и никой не се присмя на липсата на хумористични забележки или на дължината на речта му. Джон не се шегува, въпреки че сякаш намира отношението на Джеси към мен за много забавно.

И татко. Готова съм да се разплача, докато го гледам как се бори с бележките си. Отдава се на спомени за младостта ми, уведомява всички за всяка моя палава постъпка, а после им разказва за онзи път, когато ме хванаха да крада бонбон в магазина и аз изядох доказателството.

Вдига чаша и се обръща към нас:

— Джеси, късмет! – казва сериозно и предизвиква смях у всички наши гости и огромна усмивка у Джеси, който също вдига чаша, а после се изправя, като държи ръката си надолу, за да не дърпа китката ми. Гостите ръкопляскат на татко, докато той сяда и обръща уискито си, а мама разтрива рамото му с усмивка.

Джеси поставя водата си на масата и се обръща към мен, като пада на колене и поема ръцете ми в своите. Изправям гръб и набързо оглеждам гостите. Забелязвам, че вниманието на всички е насочено към нас. Защо този мъж не може да играе по правилата?

Палците му правят бързи кръгове по дланите ми, а после той се заиграва с пръстените ми, като ги намества внимателно. След това повдига великолепните си зелени очи към мен и аз съм заслепена от трепкащите зелени езера на очите му, които излъчват чисто щастие. Аз го правя щастлив. Но сега се е запънал и иска да говорим за възможността да съм бременна. Толкова дълго се борих, за да накарам този мъж да започне да говори с мен, а сега аз съм тази, която заобикаля темата. Аз бягам от проблема, а това е проблем, който той създаде.

— Ава – казва той тихо, но не се съмнявам, че цялата зала може да го чуе. Тишината е пронизителна. – Моето красиво момиче. – Усмихва се благо. – Цялата моя. – Навежда се и ме целува сладко. – Няма нужда да се изправям и да обявявам на всички тук колко много те обичам. Нямам интерес да задоволявам любопитството на когото и да е било. Освен на теб.

В гърлото ми се оформя буца, а едва е започнал.

Въздъхва.

— Ти напълно ме завладя, бебче. Ти ме погълна и ме удави в своята красота и със своя дух. Знаеш, че не мога да съществувам без теб. Ти превърна моя свят в едно невероятно място. Накара ме да искам живот, който си струва – живот с теб. Нуждая се само от теб, да те гледам, да те слушам и да те усещам. – Пуска ръцете ми и приглажда с длани бедрата ми. – Обичам те.

Съсипана съм. Мама е съсипана. Всички в стаята са съсипани. Със зъби стискам долната си устна, за да спра хлипането. Задушавам се от буцата в гърлото ми и очите ми се пълнят със сълзи, докато гледам надолу към красивото лице на Джеси – моят непредвидим съпруг, който просто продължава да ме опустошава емоционално и физически.

— Трябва да ми позволиш да направя всичко за теб, Ава. Трябва да ми позволиш да се грижа за теб винаги.

Чувам тихото хлипане на мама и не мога да спра моето. Не и в този момент. Преди той ме парализираше с докосването си. Сега вече ме парализира и с думите си. Обречена съм да живея парализирана от удоволствие, разтопена от нежност и залята от спиращи сърцето емоции. Той ще съсипва емоционалното ми равновесие навсякъде и по всяко време.

— Да – прошепвам.

Той кимва и изпуска дълга въздишка, после се изправя и ме придърпва към тялото си. Обгръща ме със свободната си ръка и стиска силно. Лицето ми попада право във врата му и аз вдишвам. Свежият му ментов аромат ме кара да затворя очи с доволна въздишка. Трябва да се стегна и да започна да мисля как ще се справя с това. Проблемът няма да си отиде, независимо колко силно ми се иска.

Тихата стая вече не е тиха. Когато се отдръпвам от Джеси, виждам, че хората са се изправили и из стаята отекват почтителни ръкопляскания. Трябва да съм засрамена, но не съм. Джеси току-що говори така, сякаш сме сами, и доказа, че наистина не му пука къде е и кой е около него. Когато и където иска, както винаги е било и както винаги ще бъде.

Мама се приближава и обгръща с ръце Джеси.

— Джеси Уорд, обичам те – казва тя в ухото му, докато той я държи с една ръка, – но, моля те, махни тези белезници от дъщеря ми!

— Няма да стане, Елизабет.

Тя го пуска и го тупва по рамото. После се приближава Кейт.

— Боже мой! Искам да целуна краката ти.

Извъртам очи. Ръката ми за малко да бъде изтръгната, докато хората поздравяват моя невротичен бивш плейбой за малката му реч. Това е нашата сватба, а аз не искам да съм тук. Всички тези хора, включително Кейт и майка ми, стоят на пътя ми. Искам Джеси само за себе си, но гостите за вечерното парти пристигат, така че няма да ходим никъде.

След като съм целуната по бузата милион пъти и Джеси е стиснал ръката на всеки, тръгваме към изхода на лятната стая.

— Ава?

Обръщам се и виждам брат ми зад нас. Почти ми се иска да не беше идвал. Това е мъчително за него и ме боли да го гледам. Свеждам очи към китката си и започвам да се чудя как да убедя Джеси да ме освободи. Той не го направи за майка ми и се съмнявам, че ще го направи за брат ми. Знам, че Дан е резервиран към съпруга ми и той е наясно с това. Обръщам очи към Джеси и виждам, че ме наблюдава. Знае какво искам и съм сигурна, че не е доволен, но все пак бърка в джоба си и вади малък ключ.

Без да каже и дума, ме освобождава от белезниците и ги оставя да висят на неговата китка.

— Върви! – казва тихо и хвърля заплашителен поглед към Дан.

Брат ми му отправя също толкова предупредителен свиреп поглед. Нямам нужда от това, не и от двамата най-важни мъже в живота ми. Знам защо Дан е предпазлив, въпреки че не знае цялата история, и знам адски добре защо Джеси е. Дан е заплаха. Той е мой брат, но все пак е заплаха. Или поне в очите на Джеси.

Навеждам се и го целувам по бузата. Усещам как ръката му се плъзва около хълбока ми и приглажда дупето ми. Джеси откъсва поглед от Дан и се втренчва в устните ми.

— Не се бави! – казва. Пуска ме и тръгва към бара.

— Хайде! – Протягам ръка към Дан. Той я поема и ме оставя да го поведа към градините.

Мълчим в началото, докато се скитаме по застланата с чакъл пътека покрай тенис кортовете, и се озоваваме сред дърветата. Ниското вечерно слънце се бори с короните на дърветата и пръска светли лъчи по земята пред нас. И двамата имаме какво да кажем, но никой не прави първия ход, затова насочвам вниманието си към петната светлина, които танцуват в краката ми. Никога не сме изживявали това преди. Между нас никога не е имало неудобство, но сега то си наваксва за пропуснатите години. Сега наистина се чувстваме неудобно.

Пускам ръката на Дан и повдигам роклята си, за да прескоча голям клон, но закачам токчето си и се олюлявам леко.

— Ох!

— Внимавай! – Дан сграбчва лакътя ми, за да ме задържи. – Не мисля, че тези обувки са създадени за разходки – казва остроумно с лека усмивка.

Отпускам се.

— Не. – Смея се и се изправям.

— Ава… – започва и млъква.

Поглеждам го уморено.

— Просто го кажи, Дан! Просто кажи това, което си умираш да кажеш, откакто срещна Джеси!

— Добре. Не го харесвам.

Присвивам се леко. Почти не го познава.

— Добре. – Смея се с неудобство. – Не мислех, че ще си толкова прям.

Той свива рамене.

— Какво искаш да кажа?

— Ти дори не го познаваш. Единственият ти опит да говориш с него и да го опознаеш беше, когато се опита да го заплашиш – обвинявам го и съм права. Мама може да прекъсна речта му, но той все пак я започна, а потрепващата челюст на Джеси и очевидното му усилие да се сдържи бяха явен знак какво мисли за предупреждението на Дан.

— Тогава ми обясни проблема с пиенето! – предизвиква ме той.

Очите ми се разширяват.

— За какво говориш? – Не ми харесва укорителното изражение на лицето му, изобщо.

— Говоря за проблема с пиенето, за който Мат ни осветли. Проблем с пиенето, който оттогава не е бил споменат. Фактът, че той не докосна алкохол цял ден, не мина незабелязан, Ава. Поне не от моя страна. Мама вероятно е твърде увлечена в задълженията си на майка на булката, за да види.

Знаех, че е прекалено хубаво. След като Джеси спечели родителите ми с хитрия си номер да ги докара в Лондон, те се влюбиха в него и проблемът с пиенето повече не беше споменат. Отдадоха го на злобата на Мат, не им трябваше моята помощ, за да стигнат до това заключение. Не желая Дан да изравя проблем, който всъщност не е проблем. Джеси не е пил, откакто го намерих в „Луссо”. Няма нужда от пиене, щом има мен, а той определено ме има.

— И къде е семейството му? – пита Дан.

— Казах ти. Той не говори с тях.

— Да – смее се. – Колко удобно! И като си помислиш, че не харесвах Мат.

Този малък коментар наистина ме дразни. Стоим и се взираме един в друг, но аз дори не изпитвам нужда да защитавам Джеси. Няма какво да защитавам, въпреки че собственият ми брат настоява за отговори.

— Изведнъж стана адвокат на Мат, така ли? – нападам го гадно. Насочвам пръст в лицето му. Чувствам се истински бясна, а никога не съм била бясна на Дан. – Няма проблем. Той няма семейство, така че престани! Да поговорим за това, което наистина те яде! Да поговорим за Кейт!

Сега неговите очи се разширяват. Да, току-що посочих истинския проблем. Няма да го оставя да развали деня ми с преценките си. Те не са валидни и не искам да ги чувам.

— Нищо не ме яде – крещи той. Тонът му само потвърждава, че съм улучила оголен нерв. – Изобщо не ми пука за Кейт.

— Разбира се – смея се. – Затова почти не откъсна очи от нея цял ден. Не прави това, Дан!

— Кой, по дяволите, е този Сам?

Ахвам. Знаех си. Може да не съм въодушевена от посоката, която е поел животът на Кейт напоследък, но предпочитам тя да продължи връзката си със Сам, отколкото да се отправи към гарантирано бедствие с Дан. Последния път свърши със сълзи и отново ще стане така.

— Той е точно като за нея – изплювам. Не мога да повярвам, че казах това. Дан би умрял на мига, ако знаеше подробности за връзката на Кейт и Сам. Дори аз не знам цялата истина, но имам сравнително добра представа. – Трябва да оставиш връзката ви в миналото. – Събирам роклята си, готова да се върна, но Дан хваща ръката ми.

— Ами ако не искам?

— Махни си шибаните ръце от нея! – бързо извъртам глава, щом чувам познатия яростен глас. Откривам, че Джеси стои наблизо. Гърдите му се повдигат и на лицето му има убийствено изражение.

— Няма нищо. Свършихме – казвам и издърпвам ръката си. Трябва да отведа Джеси, преди да е прегазил брат ми. Защото това няма да е само словесно прегазване.

Дан пристъпва напред.

— Тя е моя сестра.

Джеси намалява разстоянието с потъмнели очи.

— Тя. Е. Моя. Съпруга.

Брат ми се засмива леко, което не е добре, ако съдя по внезапно ужасяващия свиреп поглед на Джеси. Трябва да се намеся, но мисълта да застана между двамата гневни мъже не ме блазни. В този момент виждам как юмрукът на Джеси се свива и знам, че трябва да го отведа веднага.

Поставям ръка на рамото му и той трепва. Прекалено е съсредоточен върху Дан, за да осъзнае, че съм аз, но щом успява, престава да гледа кръвнишки Дан, обръща се към мен и погледът му се смекчава веднага.

— Да вървим! – казвам тихо и плъзгам длан по ръката му, за да хвана неговата.

Джеси кимва и се обръща с мен, без да погледне повече Дан. Благодарна съм му.

Дан очевидно не е в добро настроение и знам колко упорит може да бъде в защита. Кейт не го прави нарочно, но отново размътва ума му и Дан се опитва да се справи, като съсредоточава вниманието си върху мен.

Тръгваме към имението и го оставяме зад нас.

— Дай ми ръката си! – нарежда Джеси и посяга надолу. Оставям го да я хване и да закопчае отново белезниците. – Повече не ме моли да ги свалям!

— Няма – мърморя. Иска ми се изобщо да не ме беше пускал. Тогава може би нямаше да кипна от очевидния проблем на Дан с Кейт и от любопитството му към проблема на Джеси. – Изхвърли ключа!

Веждите му се вдигат.

— Иска ти се да беше останала прикована към мен?

— Да – признавам. – Повече не ме освобождавай!

— Добре – съгласява се. – Искаш ли питие?

Продължаваме към къщата, отново закопчани с белезници и свързани.

— Умирам за едно. – Пила съм едва глътка за целия ден и съм малко изненадана, че ми предлага.

— Хайде! – Дърпа ме вътре и целува челото ми. – Няма да го търпя, Ава. Независимо че е твой брат.

— Знам – съгласявам се тихо. Приятно съм изненадана от самоконтрола му. За Джеси няма значение кого премахва, а Дан не помага особено. Той просто се опита да ме задържи, а това беше най-лошото нещо, което можеше да направи. Не искам съпругът ми и брат ми да се бият, но знам, че Джеси никога няма да отстъпи, щом става дума за мен, а Дан никога няма да се посрами. Това е проблем.

* * *

Гостите за вечерта са пристигнали. Докато си проправяме път към бара, ни спират, целуват ни и ни пожелават щастие на всяка крачка. Когато най-после стигаме до бара, Джеси ме поставя на моя стол и ми подава чаша вода. Вода? Поглеждам към прозрачната чаша и отново към Джеси, който адски добре се справя, като пренебрегва учудването ми. Вода?

Теса пристига под пара. Изглежда също толкова ядосана, колкото и горката Елизабет.

— Къде бяхте? – пита изумена и погледът й прескача от мен към Джеси и обратно. – Трябва да разрежете тортата!

Джеси отваря бутилка вода и отпива дълга глътка, абсолютно незасегнат от загрижеността на Теса.

— Добре.

Теса поклаща глава невярващо и тръгва към изхода. Може и да си тръгне. Изглежда, услугите й вече не са нужни.

— Не искаш ли да срежем тортата? – питам. Джеси повдига китката ми, докато завинтва капачката на бутилката. – Кейт промени цялата си програма, за да я направи толкова бързо.

Джеси протяга ръка и оправя диаманта ми.

— Тогава нека не я обиждаме! – казва сериозно.

— Невъзможен си. – Въздъхвам и поглеждам през бара. Забелязвам, че Сам и Дрю забавляват баща ми, който леко е зачервил бузите. Мама се наслаждава на вниманието и несъмнено предлага на всички да ги разходи из имението. Кейт изглежда пияна. Том размахва мека китка към мен, Виктория ми махва по момичешки, после поглежда през бара към Дрю и приглажда русите си къдрици, а горката Сал просто изглежда така, сякаш се опитва да се впише, въпреки че все още блести, но новият й приятел не е тук. Усмихвам се и отново се обръщам към Джеси точно когато Теса връхлита отново в бара.

— Добре. Говорих с Елизабет – пухти Теса. – Скоро ще разрежем тортата и ще танцуваме първия танц, така че не ми изчезвайте пак! – Изхвърча и аз се усмихвам. Определено съжалява, че е приела работата.

— Добре ли си, бебче? – Топлата му длан се плъзга по бузата ми.

— Да, добре съм – отговарям, но не съм. Скарах се с брат си, а това не се е случвало никога.

— Не изглеждаш добре. Казах, че искам да се наслаждаваш на днешния ден.

Смешно ми е. Тогава трябва да ми позволи едно питие и не трябваше да отваря

темата, която тормози ума ми най-много в момента.

— Добре съм – въздъхвам и отпивам дълга глътка от водата си. Шибана вода.

Приближават Патрик и Айрин. Моят шеф мечок размахва огромна чанта за

подаръци в цвят слонова кост. Съпругата му е облечена в материал с животинска щампа. Мисля, че може да е рокля. Изключително разсейващо. Бързо отправям поглед към Джеси.

— Патрик е тук. Ти каза понеделник, помниш ли? – Трябва да проверя това бързо.

Джеси поглежда през рамо.

— Да, Ава. Но само до понеделник.

— Цвете! – Патрик ми бута подаръка, целува бузата ми, а после подава ръка на Джеси. – Господин Уорд! – поздравява. Челото му се смръщва, щом забелязва белезниците.

— Благодаря, че дойдохте. – Джеси поема ръката на Патрик.

— Да, Джеси. – Шефът ми отклонява поглед от китките ни. – Това е Айрин. – Дава знак на жена си, докато тя се клатушка към нас с огромна усмивка на лицето. Усмихвам се на себе си. Тя е превзета.

— Приятно ми е да се запознаем – направо се кикоти.

— И на мен. – Джеси я поразява със своята усмивка, запазена само за жени, и Айрин се разтопява. Невероятен е. – Моля, служителите на бара ще се погрижат за вас.

— Благодаря – казва възторжено тя. – Този хотел е просто чудесен.

— Здравей, Айрин! – казвам с усмивка. Тя отмества алчните си очи от съпруга ми и ги насочва към мен. Съпругата на шефа ми е плашеща жена, но не и в момента. Сега е твърде заета да държи гръбнака си изправен и да гълта корема си. – Как си?

— Възхитително – изпява в лицето ми. – Ава, изглеждаш зашеметяващо.

— Благодаря – изтърсвам напълно изненадана. Никога не ми е отправяла комплимент, изобщо, и не го очаквах от нея сега. Тя обикновено дърдори за социалния си живот и клюкарства приятелките си, които не работят.

Патрик грабва лакътя на съпругата си и я повежда настрани.

— Ще си вземем питие – извърта очи и аз се усмихвам топло на шефа си. Знам, че намира жена си за дразнеща.

— Интересна жена – размишлява Джеси. Гледа леко разтревожен към тялото й в леопардова шарка, което се отдалечава с клатушкане от нас.

Смея се.

— Тя създава неприятности в живота на Патрик.

— Мога да си представя.

— Ето го и Джон – казвам, като поглеждам покрай Джеси. Голямото момче крачи наоколо с тъмните си очила и с обичайното заплашително изражение на лицето. Поглежда втренчено белезниците, преди да ми кимне. Кимвам в отговор.

Джеси бърка в джоба си, вади ключа за белезниците и аз гледам, докато го приближава до китката ми.

— Какво правиш? – питам и дръпвам китката си.

— Джон иска да поговорим – казва през стиснати зъби.

— О, не – смея се. – Няма да ме освобождаваш, когато ти изнася. Няма начин, Уорд. – Поглеждам към Джон, който все още е с безизразно лице.

— Ава, ще се върна бързо. – Дръпва китката ми обратно към себе си.

— Не! Къде отиваш? – Поглеждам към Джон. – Къде отива?

— Всичко е наред, момиче.

— Не. Не е добре, по дяволите! – извиквам малко прекалено силно и заплашително смръщвам лице към Джеси. Не ми пука. Няма да направи това. Няма да ме разкарва, когато му изнася. Това е моята сватба.

— Внимавай с езика! – изсъсква и се обляга към мен. – Ще се забавя само няколко минути. Стой на мястото си, Ава!

Свивам се от враждебността му, напълно смаяна, докато той бързо отключва белезниците и се отдалечава с Джон. Кацнала съм на бар стол – булката в зашеметяваща рокля, накичена с диаманти. Всичките ни гости се смеят, бърборят и пият, а аз искам да се прибера у дома. Плаче ми се, чувствам се слаба и много, много наранена. Смъквам се от стола, решила да се възползвам от свободата си и да се изпишкам. Може и да поплача малко. Трябва да се измъкна от тези хора, преди сълзите да са потекли свободно. Какво ми става?

— Къде отиваш, скъпа? – пита мама, докато си проправя път към мен.

Лепвам си фалшива усмивка на лицето. Прекалила е с „Гордостта на Марио”.

Косата й не е идеална, но, изглежда, не й пука – явен показател, че е малко пийнала.

— В тоалетната. Няма да се бавя.

— Искаш ли помощ? Не съм сигурна къде отиде Кейт. – Оглежда бара.

— Не, ще се справя. – Оставям мама и се отправям към тоалетната. Тъжно е, че чакам с нетърпение да остана за малко насаме.

Избутвам вратата и заставам пред огледалото, за да огледам жалкото си лице. Вече не съм румена булка. В очите ми няма блясък, на лицето ми не грее щастлива усмивка. Чувствам се обидена и прекалено емоционална. Въздишам тежко и щипя бузите си в опит да върна малко цвят в тях. Изглеждам малко отпаднала.

— Ооо, Боожее!

Вирвам глава и се извръщам към източника на дългия стон. Застивам и сдържам дъха си, щом чувам шумолене и тътрене от едната кабинка. Някой прави секс в тоалетната? Не! Бързо събирам роклята си, за да се махна. Може да се получи неловко. Правя първата забързана крачка, но замръзвам, когато вратата се отваря и Кейт излиза със запъване.

Ахвам и изпускам роклята от ръцете си.

— Какво правиш? – изтърсвам невярващо. Знам, че Сам се беше нацупил малко заради това, че премахнахме и складирахме временно всички перверзни атрибути, но можеха да почакат.

Кейт се сковава от глава до пети. Червената й коса като дива грива от къдрици наполовина покрива шокираното й лице.

— О, мамка му! – казва тя тихо и оправя роклята си.

— Не можахте ли да почакате? – питам ужасена, но и малко облекчена, че не съм хванала някой от другите ни гости в действие.

— Ава… – започва тя, но тогава иззад нея излиза мъж. И това не е Сам.

Отварям уста от изненада.

— Дан! – Не мога да повярвам. – Какво правиш, по дяволите?

Той свива рамене, като отказва да ме погледне. Вниманието му е насочено изцяло към оправянето на панталона му. Погледът ми се стрелка между двамата. Чакам обяснение, но не получавам нищо от тях. Те просто стоят там и гледат навсякъде другаде, но не в мен.

Хвърлям вбесен поглед към Дан.

— Казах ти да оставиш това в миналото! – крещя, а после обръщам гнева си към Кейт. – А ти си пияна! Какво ви става на вас двамата? Не се ли научихте?

— Не е твоя работа, Ава – казва равно Дан и излиза от дамската тоалетна, като ме оставя насаме с виновната ми приятелка.

— Кейт? – притискам я, но тя отказва да срещне погледа ми. Знае, че току-що е направила огромна грешка. – Ами Сам? – питам. Горкият човек е някъде навън, напълно в неведение. – Не мога да повярвам. – Плясвам с длан челото си. Мозъкът ми пламва от претоварването с информация.

Кейт хлъцва и се изкикотва, после се хваща за мивката, за да закрепи своето олюляващо се тяло.

— Забавлявам се – казва надменно. – И това няма нищо общо с теб.

— О, добре – възкликвам и вдигам роклята си. – В такъв случай ще те оставя да се забавляваш. – Обръщам се и излизам от тоалетната. Отправям се право към кабинета на Джеси.

В лятната стая вече няма маси и тя е пълна с хора. Групата примамва всички на дансинга с класически мелодии. Минавам между гостите, усмихвам се и се опитвам с всички сили да приличам на ликуваща булка. Пресичам дългите разговори. Скарала съм се с брат си, а сега и с Кейт. Искам да избягам с Джеси и да останем насаме, защото тогава сме най-щастливи, защото тогава светът и проблемите му остават зад стените на нашия малък мехур на доволство, в който трябва да се борим само със собствените си проблеми.

Бързам по коридора и нахлувам в кабинета му. Сърцето ми спира още щом осъзнавам какво виждам.

Има само двама души.

Джеси… и Корал.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Денят ми току-що стана още по-лош. Седят в противоположните краища на дивана и обръщат глави към мен, а аз просто стоя там и изпитвам недоумение. Целият ми гняв, цялото ми безсилие от деня вече са се преобразили в болезнена емоция. Усещам, че очите ми се пълнят с изгарящи сълзи и сърцето ми думти в гърдите. Чувствам се напълно смазана.

Не знам какво друго да направя, но със сигурност не искам тази жена да ме види пречупена, затова бавно отстъпвам и затварям тихо вратата след себе си. Вървя вкочанено по коридора, нещастна, но вместо да се върна при веселата тълпа, аз заобикалям, за да избягам от доволното бърборене и танцуващи тела, и се отправям по засипаната с чакъл пътека към гората.

Полагам победения си задник на един пън. Започвам да късам ликото от изсъхналата кора и да го свивам на топчета между пръстите си, а хладният вечерен вятър пронизва оголената ми кожа. Те само говореха, но той знае какво изпитвам към нея, какво изпитвам към всяка жена, която Джеси е имал, и въпреки това пожертва времето си с мен на сватбения ни ден, за да се види с нея. Не знам какво да правя. Искам да му крещя, да удрям с юмруци по гърдите му и да викам в лицето му, но нямам нужната енергия. Силата ми за борба е изсмукана от мен. Духът ми е оголен от драми – мои и на околните, и е изложен на показ, уязвим и изпълнен със съмнения. Точно сега, точно на моята сватба, съм изпълнена със съмнения дали мога да запазя силата, от която явно се нуждая, за да прекарам живота си с Джеси – да прекарам живота си в съревнование с жени и в справяне с проблеми. Моята безпомощност просто ме цапардосва здраво и сълзите потичат от очите ми и падат по дантелата. Точно това съм аз – една безпомощна развалина. Не мога да накарам тези жени да се махнат. Не мога да изтрия миналото на Джеси и не мога да контролирам другите хора и това, което правят. Единственото, което мога да направя, е да се уверя, че си взимам хапчетата. Отпускам глава в ръцете си и хлипам тихо. Дори нямам енергията да плача както трябва.

През тихия си жалък плач го чувам да приближава зад мен. Дори със запушения си нос надушвам свежия аромат на вода и мента. И въпреки вцепенението ми усещам присъствието му. Всяка част от съществото ми го усеща, но не желая да го поглеждам.

Избърсвам сълзите си и подсмърчам.

— Знам, че си там – казвам тихо, но задържам очите си, насочени надолу.

— Знам, че знаеш. – Нещо хрущи под равномерните му крачки, които се чуват все по-силно с приближаването му. С периферното си зрение виждам как присяда до мен. Но не ме докосва. Ръцете му са стиснати пред него, палците му се въртят един около друг бавно. Чувам как тежкото му дишане утихва. Тичал е наоколо като луд, докато се е опитвал да ме намери, и сега просто седи до мен и мълчи, вместо да обяснява. Да ми обясни защо ме изостави на сватбата ни, за да може да се види с жена, която е влюбена в него – още една жена, която е влюбена в него.

Смея се на себе си.

— Не е ли смешно колко много общуваме, но въпреки това ти седиш тук и не знаеш какво да ми кажеш? – Виждам как се помръдва до мен, а после отпуска ръка върху бедрото ми. Горещата му длан прави неща, които наистина не желая. Поглеждам надолу към разтворените му пръсти. Плоската му халка от платина и диаманти, която е като моята, проблясва, когато той свива ръка и стиска бедрото ми. – Затова той ме докосва – казвам тихо.

— Той те обича – прошепва. – Иска му се да може да заличи миналото, което те наранява.

Обръщам лице към неговото и виждам зелени езера от разкаяние.

— Тогава защо се видя с нея? На нашата сватба, когато се беше заклел да бъдеш до мен цял ден, защо ме изостави, за да се видиш с нея?

— Не можех да я оставя да стои на портата, докато гостите пристигат, Ава.

— Тогава й кажи да се маха!

— И да направи сцена?

— Какво искаше тя? – питам. Дошла е тук по някаква причина. – Знаеше ли, че днес е сватбата ни?

На челото му се появява бръчка и захапва устната си.

— Да, знаеше.

Значи е говорил с нея?

— И все пак е дошла? Дали се е надявала да спре сватбата? Щеше ли да нахлуе през вратите на лятната стая и да заяви, че не трябва да бъдем свързани в свещен брак? – Това е смешно.

— Не знам, Ава. – Той поглежда настрани.

— Кога говори с нея? – За мен тя е доста нахална.

Джеси въздъхва.

— Обаждаше се и се появяваше в имението. Казах й многократно, че няма да й помогна. Казах й, че нямам чувства. Не съм сигурен какво друго мога да направя, Ава.

— Какво е твоето определение за афера? – питам.

Поглежда ме бързо и виждам, че е объркан от въпроса.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че тя е влюбена в теб, а ти каза, че е било само секс. За нея очевидно е било повече. – Гледам го внимателно и се опитвам да преценя реакцията му.

— Бебче, казвал съм ти, само секс е. Те винаги искаха повече, но никога не съм им давал повод, за да го очакват. Никога.

Трепвам при споменаването на думата „те”. Те са много – много жени, които го искат, много жени, които са го имали, много жени, които са се влюбили в него. Искам да му кажа какво сподели Корал за него – че я е накарал да се нуждае от него, но така той ще разбере, че съм вдигнала телефона му. А след като го е имала, всяка жена би го искала отново и вероятно дори би мислила, че се нуждае от него. Знам, че аз се нуждая от него, но моята потребност е много по-дълбока от физическото му докосване. Сега се нуждая от него, за да дишам.

— Не искам да я виждаш повече – настоявам.

Джеси отново ме поглежда.

— Няма. Няма нужда.

Поемам дълбоко въздух и отново започвам да оглеждам земята.

— Беше ми достатъчно. Искам да си тръгна.

— Ава, погледни ме! – нарежда нежно.

— Джеси, не започвай да отправяш искания, когато се чувствам по този начин!

— Може би не си ме чула правилно. Казах да ме погледнеш. – Вече не моли нежно, но тъй като съм унила, не го предизвиквам. Просто съм апатична.

— Какво? – питам, докато изпълнявам неразумната му заповед.

Той пада на колене пред мен и поема ръцете ми.

— Издъних се. Много съжалявам, но се опитах да я държа далеч от теб. Паникьосах се и мислех, че мога да я вразумя. Не исках да предизвика скандал на сватбения ти ден.

— Това е и твоят сватбен ден – напомням му тихо. – Трябваше да ми кажеш.

— Знам. – Навежда се и ме обгръща с ръцете си. – Нека ти се реванширам! Какво искаш да направя, бебче? Само кажи!

Отпускам се в него.

— Просто ме заведи в леглото! – настоявам тихо.

— Дадено. – Изправя ме и подсилва извинението си с дълбока и изразителна целувка. – По-късно ще се сприятелим както трябва. – Вдига ме и ме понася обратно към имението.

Влизаме в лятната стая през огромните френски прозорци и моментално сме нападнати от вбесения свиреп поглед на майка ми.

— Ето ви! – Бърза към нас, все още пийнала, но очевидно ядосана. – Не сте срязали тортата и трябва да изтанцувате първия танц. Кажете ми, това не е ли вашата сватба?

Не искам да правя никое от тези неща. Гостите са тук, но не бих си мръднала и пръста.

— Ще кача Ава горе. Уморена е. – Джеси не спира заради мама и не ме пуска на земята. Носи ме през лятната стая, преминава между всичките ни гости и не спира за никого.

— Но сега е едва десет! – Мама е ужасена, както очаквах. – Ами гостите ви?

— Има бар, група и много ядене, Елизабет. Сигурен съм, че ще оцелеят. – Търпимостта му към мама намалява с всяка секунда, както и нейната към него.

— Ава, моля те! Вразуми го! – вече умолява и внезапно ми става жал за нея. Това е специален ден и за нея, а моят господар го стъпква.

Обвивам с длани бузите му, докато той продължава да крачи, а мама върви след нас. Дръпвам лицето му към моето.

— Още малко – казвам тихо и той спира. – Можем да й дадем още малко време.

— Уморена си – мръщи се леко. Да, уморена съм, но не физически. Изтощена съм умствено. – Нека те отнеса в леглото, бебче!

— Танцувай с мен! – Прокарвам нос по бузата му и поемам от неговата свежа прелест. – Да танцуваме! – Усещам, че се обръща, докато притиска буза към мен. Знаех, че това ще му подейства.

— Слава Богу! – извиква мама и ни следва енергично.

Джеси ме поставя на крака в средата на дансинга, за да отиде при групата и да говори с певеца. Той кимва и се усмихва, после всички разчистват дансинга и оставам само аз. Чувствам се изложена на показ. Тогава певецът и членовете на групата слизат от сцената и „Сноу Патрол” разбиват тишината с „Преследване на коли”. Джеси се обръща с лице към мен и просто седи и ме наблюдава дълго време. Просълзявам се и знам, че ако погледна към майка ми, ще видя, че вече плаче, затова не го правя. Задържам погледа си върху моя съпруг и гледам как той бавно върви към мен, хваща ме и ме притиска към гърдите си. Отпускам глава на рамото му и той започва да ни люлее, докато ме държи здраво в големите си силни ръце. Плъзгам ръка по гърба му и затварям очи. Тялото ми само следва бавните му нежни движения.

— Извинявай, бебче – казва тихо в косата ми. – Извинявай, че те оставих по-рано.

Въздъхвам. Знам, че съжалява, но ми се иска да мисли, преди да направи нещо

подобно. Стискам го леко, за да му покажа, че му прощавам.

— Да оставим това!

Той въздиша и притиска устни към тила ми.

— Колкото по-силно се опитвам да не те нараня, толкова повече те наранявам. Безнадежден съм.

— Мълчи!

— Добре, но все още съжалявам. – Притиска ме още по-силно. – Нямам търпение да изпълзя в леглото с теб.

— Аз също – съгласявам се. Отново всички са на пътя ни. – Утре ще останем в леглото цял ден – потвърждавам.

— Трябва първо да се приберем.

При напомнянето му леко се разочаровам. Тази нощ оставаме тук. Всички стаи са приготвени за гости, главно от моето семейство.

— Прибираме се у дома още сутринта тогава – настоявам тихо. Знам, че е грубо да оставим гостите си, но не искам да се изправя пред Кейт и определено не искам да се изправя пред Дан.

— Добре – съгласява се Джеси, – след като се накиснем във ваната и закусим с родителите ти.

Оставям го да ме люлее нежно. Очите ми се затварят отново и ме обхваща спокойствие. Джеси освобождава цялото ми напрежение.

— Иска ми се да ме беше отвел някъде на тихо място. Само ние двамата.

— И на мен ми се иска. Но се обзалагам, че майка ти отново щеше да има мнение по въпроса.

Усмихвам се на себе си. Да, тя щеше да има много за казване. Отварям очи и я виждам да дърпа баща ми към дансинга, след тях са Кейт и Сам, Виктория и Том. Отново затварям очите си и се разтапям в ръцете на Джеси и следвам неговите движения.

— Госпожо Уорд, да не заспивате? – пита тихо.

— Ммм… – Прекалено съм доволна, притисната здраво от ръцете му. Всички други двойки около нас са невидими, аз потъвам в тъмнина и просто се отдавам на усещането за Джеси и вдишвам аромата му.

— Обичам те. – Бутва нос в косата ми и вдишва дълбоко. – Обичам те толкова много.

— Знам – прошепвам. Обръщам глава към него и пленявам устните му. Той мънка

щастливо и ме вдига от пода, така че съм притисната здраво към гърдите му. Езиците ни се плъзгат леко между устите ни.

— Господин Уорд, привличате внимание.

— Майната им! Където и когато, бебче. Знаеш го. – Отдръпва се. – Нека видя тези очи!

Показвам му това, което иска да види.

— Защо винаги настояваш да ги виждаш? – питам.

Усмихва се едва, но зелените му очи все още бляскат диво.

— Защото, когато погледна в тях, знам със сигурност, че си истинска.

И аз се усмихвам леко.

— Истинска съм.

— Толкова се радвам. Не ти казах колко си красива. – Докосва устните ми и продължава да ни люлее нежно. – Имах намерение, но моето красиво момиче ме кара да оглупявам всеки път щом го видя. Сякаш за първи път поглеждам към него. – Поглежда ме в очите и въздъхва. – Ти караш сърцето ми да бие, бебче. И то ще бие само за теб. Разбра ли?

Кимвам леко. Наистина разбирам.

— Само за мен. – Обхващам тила му с ръце и се наслаждавам на усещането от тъмнорусата му коса между пръстите ми. – Трябва да ме заведеш в леглото.

Ъгълчетата на устните му се вирват леко.

— Дали моята възхитителна тъща ще го позволи?

Свивам рамене.

— Не ми пука. Искам те само за себе си. Заведи ме в леглото.

— Дадено. – Пуска ме на крака и се навежда за една непорочна целувка. – Няма нужда да ме молиш два пъти, госпожо Уорд.

— Току-що го направих.

Мръщи се.

— Вината е в майка ти. – Хваща ме за ръка и ме извежда от дансинга, обикаляйки всички прегърнати двойки.

— О, виж Клайв и Кати! – казвам, когато зървам икономката на Джеси в обятията на нашия портиер Клайв, който я върти по дансинга. Изглеждат толкова сладки. Чувам как Джеси се смее. Забелязвам Кейт в ръцете на Сам. А после виждам брат ми на известно разстояние, който гледа намръщено право към най-добрата ми приятелка и нейния дързък партньор. Ще стане голяма каша. Никога не съм искала да се отърва от Дан, но сега наистина го искам. Какво си е мислела Кейт, по дяволите?

Джеси ме побутва леко и отклонява вниманието ми от брат ми. Поглеждам го и виждам, че е проследил погледа ми.

— На мен не ми прилича на нещо приключило – вдига вежди.

Прав е. Не прилича, но не му го казвам.

Тъкмо се навежда да ме вдигне, когато песента на „Сноу Патрол” избледнява и е заменена от нещо друго. Нещо много по-шумно и ритмично. Усещам как на лицето ми изгрява усмивка, докато гледам как Джеси замръзва насред движението, и после се включва мъжки глас.

— Здравей, Джъстин! – казвам тихо и гледам как Джеси се изправя. Отстъпва назад замислено. Хваща реверите на сакото си, дръпва ги леко, после ги разтваря и ме поглежда с широко отворени, развълнувани очи.

— О, госпожо Уорд. – Поклаща леко глава. – Ще разтърся тази зала. – Грабва ръката ми и ме дръпва забързано назад към дансинга. Промъкваме се покрай пияни танцьори и накрая на средата на групата. Хиля се като пълен идиот, докато гледам как Джеси избутва сакото от раменете си и изтупва ръце. После ме грабва и ми напомня за движенията на моя бог. Наистина разтърсва залата.

ПЕТА ГЛАВА

Цял час по-късно, след като отново спечели благоразположението на майка ми и озари всички с присъствието си на дансинга, най-после Джеси ме отнася от празненството. Изритала съм обувките си и Джеси държи и тях, докато ме качва по стълбите. Главата ми тежи като олово върху рамото му, а очите ми не искат да се задържат отворени. Чувам как обувките ми тупват на пода и няколко мига по-късно съм поставена на крака.

Подпирам чело върху гърдите му.

— Трябва да консумираме клетвите си – мърморя в гърдите му. Извъртам глава и вдишвам аромата му. Това е най-успокояващият аромат на света.

Джеси се смее тихо.

— Бебче, твърде си уморена. Ще ги консумираме на сутринта. – Хваща тила ми и ме дръпва от гърдите си, за да ме погледне. Опитвам се с всички сили да отворя напълно очите си, но това е прекалено голямо усилие.

— Знам. – Опитвам се отново да се подпра на гърдите му, но той ме задържа здраво на място и оглежда всеки сантиметър от лицето ми. – Какво? – питам тихо.

— Кажи ми, че ме обичаш! – настоява.

Не се поколебавам изобщо.

— Обичам те.

— Кажи ми…

— Нуждая се от теб – прекъсвам го. Знам упражнението.

Усмихва се замислено.

— Никога няма да разбереш колко щастлив ме прави това.

— Знам – поправям го. Знам много добре, защото изпитвам съвсем същото. И той го знае.

Навежда се и ме целува леко.

— Искам те гола и просната върху мен. Нека сваля тази рокля! – Обръща ме и започва да разкопчава десетките перлени копченца по целия ми гръбнак. – Какво става с брат ти и Кейт? – пита.

Отварям очи моментално. Това е адски добър въпрос.

— Не знам – отговарям честно. Наистина не знам. Няма да кажа на Джеси на какво станах свидетел в тоалетните.

— Или си се научила да овладяваш лошия си навик, или ми казваш истината. – Дръпва роклята от раменете ми и я сваля в краката ми, за да мога да изляза от нея.

— Казвам истината – обръщам се към него. Той се изправя и отива до вратата, за да я закачи. – Мисля, че след като се видяха, спомените се събудиха, това е.

— Спомени? – пита той и се връща при мен.

Обръща ме, за да стигне до корсета ми.

— Не бяха един за друг – казвам. – Познаваш Кейт, а Дан не е най-търпеливият мъж на планетата. Скараха се ужасно. И за двамата беше най-добре, че той замина.

— Но сега се е върнал.

— Да, но скоро ще замине пак. Ами Кейт и Сам? – Това е още едно бедствие, което предстои да се случи.

— Казах ти, не е наша работа.

— Но тя е член на имението – в гласа ми прозвучава обвинение. – Защо го позволи?

— Не е моя работа да питам потенциалните членове защо искат да се присъединят. Проверявам за криминално досие, медицински проблеми и финансова стабилност. Ако могат да платят, чисти са и нямат сериозни престъпления, влизат. Не провеждам терапевтични сесии, за да търся подбудите им, Ава.

Мръщя се.

— Членовете могат да чукат какво ли не между посещенията си в имението и да хванат нещо или да бъдат арестувани за насилие. Как ще разбереш?

— От тях се изисква да провеждат месечни изследвания и аз получавам редовни доклади. Това не са проблеми, които могат напълно да бъдат избегнати, но ги контролираме по възможно най-добрия начин. Не допускаме секс без презерватив, а откровеността е част от споразумението. – Джеси стига до последното копче и сваля корсета ми. – Тези хора са уважавани членове на обществото, Ава.

— Които обичат да правят извратен секс с непознати и ползват странни приспособления? – мърморя.

— Не е моя работа.

Това е. Негова работа е, а е било и негово удоволствие. Посоката на мислите ми ме кара да потръпна и се опитвам да се съсредоточа върху усещането, което Джеси ми причинява, докато събира косата ми и я отмества настрани. Горещите му устните върху тила ми ги прогонват напълно. Потрепервам и той се засмива.

— Тя ще бъде наранена – казвам тихо.

Ръката му трепери около голия ми корем, докато ме придърпва към себе си. Вече съм повече от будна.

— Какво те кара да мислиш така?

Раменете ми се напрягат.

— Знам, че го харесва.

Хълбоците му се придвижват напред и той се потрива в мен лениво и целеустремено.

— А аз знам, че Сам я харесва.

Стена, когато се навежда и се притиска към мен, приближавайки уста до ухото ми. Дори няма да си давам труда да звуча незасегната.

— Тогава защо не могат да се срещат като обикновена двойка? – вдишвам.

— Не е наша работа – прошепва.

Това е. Този глас, тези проклети хълбоци и ясните очертания на гърдите му през костюма ме довършват напълно. Обръщам се и пристъпвам срещу него, като го бутам към леглото.

— Този брак ще бъде консумиран. – Бутвам го на матрака и се покатервам, за да възседна хълбоците му. Той ме гледа напълно развеселен. – Господин Уорд, поемам командването. Възражения?

Ухилва се.

— Разполагай се, бебче! Но, моля те, внимавай с езика!

— Езика – прошепвам. Протягам ръка и сграбчвам вратовръзката му. Дръпвам я към себе си и той е принуден да седне, за да не бъде задушен. Очите му се разширяват

тревожно, когато доближавам нос до неговия. – Кой командва? – питам тихо.

— Изглежда, че ти, засега. – Потиска усмивката си. – Недей да свикваш!

Аз също се усмихвам и притискам устни към неговите. Стенем едновременно. Притискам тяло към неговото и го връщам обратно на леглото, докато се целуваме в пълна хармония. Свързани сме по такъв невероятен начин. Аз знам какво иска той и как го иска, въпреки че се бори със себе си. Напоследък получавам прекалено много от нежния Джеси, но сега ще оправя това. Откъсвам се от устните му и си проправям път към врата му. Наслаждавам се на големите му ръце, които се плъзгат по голия ми гръб, но не и на металните белезници, които висят от едната.

— Проклета да си, жено! – стене.

— Не ме ли искаш? – дразня го. Гризвам ухото му и правя влажни кръгове с език в трапчинката под меката част. Ароматът му е опияняващ.

— Не задавай глупави въпроси! – Повдига се към мен и знам, че ще ме превърти, ще поеме контрола и после вероятно ще се наложи да правим сънлив секс, затова го притискам с тялото си.

— О, не, Уорд. – Гледам как гърдите му се повдигат. Зашеметяващото му лице е изопнато. Очевидно се бори с инстинкта да поеме контрола, но аз не отстъпвам. Знам, че може да ме обърне по гръб за част от секундата, и то с много малко усилие, но няма да го направи. Освен че е прекалено нежен с мен, се опитва да докаже, че може да отстъпва властта и да е разумен. Опитва се прекалено силно… но се проваля.

Пресягам се и хващам ръката му. Той гледа внимателно как я вдигам, белезниците подрънкват от китката му. Поглеждам го в очите, за да преценя реакцията му, и откривам в тях съгласие и разбирателство. После ръката му се напряга. Дръпвам нежно, но той не ми дава да я насоча натам, накъдето искам. Това е истинската проверка. Знам как се чувства, когато не е в състояние да ме достигне, но този страх е неразумен и неоправдан и трябва да го преодолеем. Дръпвам отново с леко вдигнати вежди и той неохотно ме оставя да преместя ръката му до таблата на леглото.

— Няма да ме оставиш този път – пъшка той. – Обещай, че няма да ме оставиш!

— Ако обещаеш, че няма да побеснееш. – Щраквам белезниците върху дървената пръчка и поглеждам към него. – Не се вбесявай на мен!

Поклаща глава едва и поема дълбоко въздух. Знам колко е трудно за него.

— Целуни ме! – заповядва рязко.

— Но аз командвам – напомням му.

— Боже, бебче, не прави това по-трудно, отколкото вече е! – Пресяга се със свободната си ръка и хваща рамото ми. Дръпва ме надолу, така че отново съм върху гърдите му. Устните ми притискат неговите и прекрасната му уста ме поглъща. Прав е. Не трябва да го правя по-трудно. Ще караме полека.

Оставям го да прави каквото иска с устата ми. Заравям пръсти в косата му и подръпвам тъмнорусите рошави кичури. Езиците ни се движат в пълен ритъм. Решена съм да се справя с тази негова тревога, но след краткото ми посещение в болницата това ще отнеме време. Започвам да разхлабвам вратовръзката му, докато ме целува, и я изтръгвам от врата му, а после се заемам с копчетата на ризата му и накрая прекрасните му твърди гърди се озовават под дланите ми.

Целувам го бавно и се отдръпвам, а той изръмжава. Джеси стиска очи, но аз пренебрегвам очевидното му недоволство и започвам да прокарвам пътека с устни надолу по врата му, по гърдите и по твърдия корем, докато накрая стигам до ципа на панталоните му. Прокарвам нос по дължината на члена му през панталоните и тазът му подскача нагоре. От устата му се откъсва приглушен рев. Планът ми действа. Ще го докарам до безумие и когато го пусна, ще бъде необуздан и ще ме чука до безсъзнание, надявам се. Имаме да наваксваме прекалено много здраво чукане.

Ръката му се озовава на главата ми и дръпва леко косата ми. Усмихвам се на себе си самодоволно, после откопчавам копчето на панталона и бавно дръпвам ципа надолу. Плъзвам ръка в боксерките му и стисвам здраво твърдия му като камък член.

Тазът му отлита нагоре и металът на белезниците издрънчава шумно.

— Мамка му, Ава! По дяволите! – Повдига главата си нагоре и ме пронизва с отчаян, жаден поглед. – Устата, сега!

Изпълзявам обратно нагоре по тялото му и сграбчвам бузите му в дланите си.

— Искаш да те поема в устата си. – Притискам устни към неговите… здраво.

— Направи го!

— Кой командва, Джеси? – Захапвам устната му и той стене.

— Ти, бебче. Устата!

Усмихвам се и се спускам обратно надолу. Освобождавам члена му и прокарвам дразнеща мокра следа нагоре по цялата му дължина.

— О, мамка му! – пъшка той. – Боже, Ава! Устата ти е възхитителна.

— Добре ли е? – питам и го поемам до половината, преди да се отдръпна.

— Твърде добре. Знаех, че има причина да се оженя за теб.

Впивам зъби в плътта му предупредително.

— До края?

— Направи го!

Обвивам устни около него и го поемам чак до края, докато не се опира в дъното на гърлото ми. Той стене шумно и слабините му се повдигат. Опитвам се да отпусна устата си, да приема нашествието, но рефлексът ми ме проваля и внезапно започва да ми се повръща.

Какво, по дяволите?

Пускам го бързо и скачам от леглото. Стомахът ми се свива в конвулсии, по челото ми избива пот. Ще повърна. Отлитам в банята и се сривам пред тоалетната чиния, после изпразвам съдържанието на стомаха си, като се опитвам да държа косата си назад, докато повръщам.

— Ава! – крещи той. Белезниците започват да дрънчат силно. – Ава!

— Аз съм… – отново повръщам. Давя се, когато се опитвам да говоря, да го уверя, че съм добре. Мамка му, трябва да го освободя.

— Боже, Ава! – упоритото дрънчене на метал в дърво отеква из апартамента, придружено от паникьосаните викове на Джеси. – По дяволите, АВА!

Не мога да говоря. Гърлото ми е блокирало, очите ми се пълнят със сълзи, а стомахът ме боли от напъните. Какво ми става, по дяволите? Едва бях започнала. Поемала съм го безброй пъти по този начин и никога не се е получавало така. Мамка му, чувствам се слаба. Откъсвам тоалетна хартия и попивам челото си. Наистина трябва да се стегна и да отнеса задника си там, за да го освободя, преди да получи сърдечен срив.

— Ава! – чува се още дрънчене, последвано от силен трясък, и Джеси нахлува в банята с разтворена риза, сако и разкопчани панталони. На лицето му е изписан ужас. Отново го направих. В опита си да го накарам да види колко нелепо прекалено и ненужно покровителствен е той направих нещата още по-лоши. Добре съм. Просто не мога да спра да повръщам. Главата ми увисва отново над тоалетната. Поредните болезнени спазми ме правят неспособна да говоря.

Опитвам се да махна с ръка към него, за да го успокоя, че съм добре, но бързо хващам отново тоалетната чиния и стискам, докато продължавам да се давя и задушавам.

— Исусе, бебче! – Разтревожен е, невротичният глупак. Само ми е прилошало. Усещам го близо зад себе си. Събира къдриците ми, държи ги назад и разтрива гърба ми. Не мога да се контролирам. Сигурно съм отровена, няма какво друго да е.

— Добре съм. – Избърсвам лице и разтривам с длани бузите си, когато усещам, че няма какво повече да повърна.

— Очевидно – мърмори сухо. – Дай да те погледна!

Обръщам се с въздишка и виждам, че е седнал зад мен.

— Още ли искаш да ме чукаш? – питам в опит да успокоя явната му тревога. Повече няма да се опитвам да го успокоявам заради загрижеността му и за добруването ми. Провалям се ужасно всеки път.

Извърта очи.

— Ава, моля те!

— Съжалявам.

— Ти ще ме убиеш, кълна се. – Избутва косата от лицето ми. – Добре ли си?

— Не. Гади ми се. – Сривам се напред и бузата ми се сблъсква с голите му гърди там, където ризата е разтворена.

— На какво мислиш, че се дължи това? – пита той тихо.

Сковавам се. Наистина още не съм готова да се справя. Не съм готова да го разкъсам на парчета за това, че криеше хапчетата ми. Нямам енергията точно сега, затова държа устата си затворена. Но трябва да извадя глава от пясъка и да се изправя срещу реалността – реалност, в която най-вероятно съм бременна. Животът ми ще бъде ад следващите около осем месеца – чист, мъчителен, непоносим ад.

— Заведи ме в леглото, моля те!

Чувам как въздъхва дълбоко. Очевидно демонстрира безсилие. Няма да ми позволи да живея още дълго в отрицание, но нуждата му да се грижи за мен ме отървава. Джеси става и ме дръпва нагоре.

— Ти си най-вбесяващата жена на шибаната планета. Искаш ли да си измиеш зъбите?

— Да, моля!

Усмихва ми се и прокарва пръсти по бузата ми.

— Всичко ще бъде наред.

Дали? Наред за него. Той получава каквото иска, въпреки че защо го иска е мистерия, но ще ровя в тази територия, когато не се чувствам безнадеждна и слаба.

— Добре – съгласявам се немощно и зървам висящите от китката му белезници… и огромна червена плюска. – Джеси! Какво си направил? – Грабвам ръката му и я

обръщам. Откривам, че вътрешната част на китката му е украсена с жестоки червени белези. Вдишвам шокирано. Мамка му, това изглежда болезнено.

Той дръпва китката си от ръката ми, сваля белезниците и ги хвърля на пода.

— Ти караш сърцето ми да бие, бебче, но можеш да го накараш и да спре. – Поклаща глава и ме вдига на плота. – Каза, че не можеш да живееш без мен, нали?

— Да.

Присвива обвиняващо очи.

— Тогава престани да се опитваш да ме убиеш!

Усещам как на лицето ми изплува усмивка.

— Ти си крал на драмата.

— Няма нищо драматично в това да се тревожа, когато жена ми повръща, след като току-що съм пъхнал члена си в устата й.

Избухвам в смях. Отмятам глава назад, затварям очи и се смея. Много здраво. Дори ми потичат сълзи. Пристъпът на повръщане е сменен от пристъп на смях. Не мога да спра и той не прекъсва кикота ми. Оставя ме и чака търпеливо да овладея смеха си, докато стои с четка за зъби пред устата ми.

— Извинявай – кикотя се. – Наистина съжалявам. – Обърсвам очи и се взирам право в чифт зелени любопитни очи. Той е повдигнал вежди и е захапал долната си устна. – Но е много смешно.

— Радвам се, че ти е забавно. Отвори уста!

Отварям уста и той се заема да измие зъбите ми вместо мен. Обичайната бръчка на съсредоточаване заема мястото си на челото му. Щом свършва, прокарва мокра кърпа по челото ми, после ме вдига и ме отнася до леглото. Очите ми се разширяват, когато виждам таблата. Разрушена е и от нея висят парчета нацепено дърво. Потрошил е леглото.

— Влизай под завивките! – Поставя ме на ръба и аз не губя време и се сгушвам. Въздишам доволно.

Обръщам се и го гледам как се съблича. Алчният ми поглед поглъща съвършенството му.

— Не мога да повярвам, че прекарвам първата нощ като твоя съпруга в една от стаите ти за мъчения. – Неприятната мисъл ме кара да се размърдам леко и внезапно започвам да се чудя кой е бил в това легло и какво е ставало. Искам да се махна.

— Никой не е спал в това легло, Ава. – Знае какво мисля.

Мръщя се.

— Така ли?

Усмихва се, докато съблича ризата си.

— Никой не е влизал в тази стая, откакто те притиснах тук. – Наблюдава ме внимателно. Спомних си деня, когато се озовах в капан. – А леглото е ново.

— Наистина ли? – изтърсвам, леко шокирана.

Той се смее.

— Наистина.

— Защо?

— Защото не искам да те имам в легло, в което… – бръчката му се появява отново – са спали други хора – довършва.

В което са се чукали други хора – това имаше предвид, но не ми пука как ще го каже. Никой не е спал, не е чукал и не се е въргалял в това легло и аз се чувствам много по-добре, след като научавам това.

— И никой не е бил в тази стая оттогава? – питам.

Изритва панталоните и смъква боксерките надолу по краката си.

— Само аз. Махни бельото! Искам те гола.

Избутвам бикините си надолу по краката.

— Седял си тук тихо и си мислил за мен, така ли? – питам усмихната.

Отива при един скрин и издърпва горното чекмедже.

— Повече, отколкото можеш да си представиш – отговаря тихо. Обръща се и държи сутиен.

Моят сутиен.

— Това е моят сутиен! – изтърсвам. Внезапно ме заливат объркани спомени от момента, в който ме притисна. Оставих сутиена си и той го е пазил тук през цялото това време?

Хвърля го върху скрина и свива рамене смутено, после идва до леглото и се пъхва до мен. Моментално изпълзявам върху гърдите му и се настанявам върху него. Лицето ми се сгушва във врата му.

— Удобно ли ти е? – пита.

— М-м-м-м – мънкам. Галя го с ръце навсякъде. Имам нужда да го докосвам и да се наслаждавам на допира до плътта му.

Седял е тук тихо и е мислил за мен. Запазил е сутиена ми. Не е пускал тук никой друг и е подменил леглото.

— Как се чувстваш? – пита и ме оставя да го обсипвам с целувки.

— Добре съм – въздъхвам. Добре съм в момента, но не задълго, сигурна съм в това.

Той също въздиша.

— Тя е добре – притиска ме по-силно. Сърцето му тупти до гръдната ми кост. – Заспивай, красиво мое момиче!

Изпълнявам. Очите ми бавно се затварят и вече ме няма.

ШЕСТА ГЛАВА

Отварям очи и се протягам. Това е едно невероятно, шумно, приятно и напълно задоволяващо разтягане на тялото ми по дължината на цялото легло. После се усмихвам доволна. Чувам как Джеси се суети в банята. Долавям звуците на струите вода, които пълнят ваната; Джеси, който събира козметиката, която ще му е необходима, и специфичния звук, който се получава, когато разбърква водата, за да направи мехурчета. Моят самообявил се за Батман съпруг държи на думата си. Ще се киснем дълго във ваната и несъмнено ще си говорим, докато сме там. Искам ли да си говорим във ваната днес?

Измъквам се до ръба на гигантското легло, отнасям голото си тяло до банята и се облягам на рамката на вратата. Джеси седи на стол до прозореца, лактите му почиват върху коленете и гледа към земите на имението. Той също е гол. Всеки добре оформен мускул изпъква на гърба му, а тъмнорусата му коса е влажна от парите, изпълнили обширното помещение. Мога да стоя цял ден и да го гледам, но дори оттук и въпреки че е с гръб към мен, виждам как зъбните колелца препускат в главата му със сто и петдесет километра в час. И знам за какво мисли. Вероятно мисли за моето отрицание и как да ме задържи у дома, прикована до него. Утре е понеделник, следователно работен ден.

Моят неразумен, предизвикателен, невротичен властен маниак.

Моят бивш плейбой.

А сега и мой съпруг.

Трябва да го докосна.

Приближавам тихо зад него. Възхищението ми от вида му нараства с всяка крачка, с която се приближавам към него, а кожата ми започва да настръхва от обичайните искри, които прелитат между телата ни, когато сме наблизо. Напрегната съм и сдържам дъха си.

— Усещам те, когато си наблизо, красиво момиче. – Не поглежда назад. – Никога няма да успееш.