3- До този мъж

Тялото ми се отпуска и въздъхвам облекчена. Минавам пред него и се покатервам в скута му, като поставям буза на гърдите му.

Обгръща ме с ръце и заравя лице в косата ми.

— Опитваш се да се промъкнеш зад мен?

— Никога не се получава.

— Никога няма да се получи. Как се чувстваш тази сутрин?

Усмихвам се.

— Добре.

— Добре – отговаря и ме придърпва по-близо. – Не ходи на работа утре!

Клюмвам леко в скута му, въпреки че знаех какво ще последва, и съм облекчена, че не изказа и другата си мисъл. Съгласих се да се омъжа за него толкова скоро само ако се съгласи да нямаме меден месец и ако охлади прекалената си покровителственост и неразумност. Инстинктите ми казваха, че ще се провали по всички точки. Повдигам се и го поглеждам. Очите му ме умоляват.

— Трябва да работя.

Поклаща глава.

— Няма нужда да работиш изобщо. Трябва да сме заедно.

— Ние сме заедно.

— Знаеш какво имам предвид – оплаква се. – Сарказмът не ти отива, жено.

Няма да стигна доникъде с това, така че ставам от скута му и се отправям към ваната.

— Какво правиш? – пита.

Няма нужда да се обръщам, за да разбера, че се е намръщил.

— Вземам си вана. – Покатервам се и се облягам назад, но почти веднага се премествам напред, за да му направя място, тъй като чувам, че сумти възмутено и се приближава.

Качва се и се настанява зад мен. Придърпва ме към гърдите си и се намества с устни до ухото ми. Изръмжава леко и го гризва.

— Казах ти и преди: не се бори с мен!

— Тогава спри да ми отправяш неразумни искания! – отвръщам рязко.

Той захапва по-силно меката част на ухото ми.

— И това ти казах преди. Няма нищо неразумно в желанието ми да те държа в безопасност.

— Имаш предвид да ме държиш до себе си. – Затварям очи и отпускам глава върху него, а ръцете ми се плъзгат по силните му мокри бедра.

— Не – пръстите му се сплитат с моите. – Да те държа в безопасност.

— Използваш това като оправдание за неразумното си поведение.

— Не. Ти ме подлудяваш.

— Ти сам се подлудяваш. Ще отида на работа утре, а ти ще ми позволиш да го направя и няма да протестираш. Обеща. – Трябва да му напомня за сделката, която сключихме, въпреки че знам, че не е забравил и че няма да му пука, ако я наруши.

Усещам отново устата му до ухото си и използвам всяка частица сила, за да сдържа стона си.

— Но ти обеща да ми се подчиняваш. Мисля, че брачните клетви отменят всички обещания, направени преди това. – Избутва се към дупето ми. – Дали някой има нужда да му се начука малко здрав разум?

Подскачам и водата се разплисква около нас. Много бих искала вразумително чукане, но няма да отстъпя.

— Ти също обеща да спреш да ме вразумяваш с чукане, защото се съгласихме, че вразумяването има смисъл само за теб. – Вече ми се иска никога да не се бяхме уговаряли за това. Вразумителното чукане е същото като здраво чукане.

— Да ме обичаш, да ме уважаваш и да ми се подчиняваш – прошепва. Обръщам лице в посока на ниския, дрезгав глас и докосвам устните му. – Това има смисъл, нали?

— Не – шепна. – Едва ли нещо, което изискваш, има смисъл.

— Ние имаме смисъл – обсипва ме с целувки. – Кажи, че имаме смисъл!

— Имаме смисъл.

— Добро момиче. Седни, за да мога да те изкъпя! – Той се отделя от устните ми и аз се чувствам изоставена, а после ме избутва пред себе си. – Ще закусваме със семейството ти, после ще те отведа у дома. Става ли?

— Става – съгласявам се. Нямам търпение да се прибера у дома и със сигурност нямам желание да сляза долу и да се изправя срещу Кейт и Дан. Каква глупава жена! Няма дори да се опитвам да открия какво е мислила приятелката ми, когато е направила това, защото никога няма да разбера, а подозирам, че дори тя не знае. Дали изобщо помни? Беше доста пияна. А Сам? Изстенвам вътрешно. Как ще погледна Сам след всичко това?

— За какво мислиш? – пита Джеси, връщайки ме в настоящето.

— За Кейт – отговарям веднага. – Мисля за Кейт и Сам.

— Казах ти, А…

— Не ми казвай, че не е моя работа, Джеси! – отрязвам го напълно. – Тя е най-добрата ми приятелка. Имам чувството, че наблюдавам автомобилна катастрофа на забавен каданс. Трябва да я спра.

— Не, трябва да гледаш собствената си работа, Ава – гълчи ме той строго. – Готова си – оставя гъбата на ръба на ваната и се изправя зад мен. Излиза и взима кърпа. – Измий си косата! – Изтрива се и увива кърпата около кръста си. – Вероятно можеш да покажеш също толкова загриженост и към една малка подробност от нашите отношения, която има нужда от внимание. – Пробива дупки в мен с чакащ поглед и веднага забравям всички проблеми, свързани със Сам и Кейт, но не се възползвам от новооткрития му талант да говори. Вместо това се плъзгам във ваната и се потапям в пяната. Още не съм готова, пък и той е склонен да говори само по теми по негов избор.

Не го гледам, но знам, че току-що е извъртял очи. Може да върти очи колкото си иска. Аз се справям с това по мой начин в момента. И какъв точно е този начин? Като мушвам главата си колкото може по-дълбоко под пясъка, ето какъв.

* * *

Влизаме в ресторанта на имението ръка за ръка и сме посрещнати от шумни ръкопляскания и приветствия, но първото, което забелязвам освен шума, е очевидно деликатното състояние на Кейт, а в другия край на залата свирепия поглед на Дан, насочен право към Джеси.

Съпругът ми или не забелязва нито едно от двете, или ги пренебрегва, защото ме вдига и крачи през масите, за да ме постави грижливо на един стол срещу мама и тате, после заема друг до мен.

— Скъпа! – развълнуваният писък на мама блъсва ушите ми. – Какъв чудесен ден беше въпреки този определено труден мъж. – Гледа кръвнишки през масата към Джеси.

— Добро утро, Елизабет! – Джеси се усмихва на мама и тя ококорва очи, но съм сигурна, че едва сдържа сърдечната си усмивка. – Как си, Джоузеф?

Татко кимва, докато реже една наденица.