3- До този мъж

Мади ми се усмихва и протяга ръчички към мен, за да я взема. Топи шибаното ми сърце. За Бога, какво ме очаква в идните години? Ще бъда плешив или може би мъртъв. Или може да съм в затвора, защото ако някое малко лекенце я пипне, ще му изтръгна шибаното сърце. Грабвам я и оставям Ава да помага на моето сговорчиво момче да си обуе кецовете.

— Татко, трябва да се успокоиш. Ще си докараш инфаркт – сгушва се във врата ми и моята бясна, откачена любов към непокорната ми госпожичка се връща с пълна сила. Но жена ми вече е заслужила четвърто наказателно чукане за деня.

— Тате! А ти трябва да спреш да слушаш майка си. – Качвам стълбите бързо и нахлувам в стаята й, като я хвърлям на леглото. Сърцето ми се пръска, докато я слушам да пищи доволно. После се изправя и започва да подскача нагоре-надолу по леглото, а дългите й шоколадови кичури летят навсякъде. – Така – потривам ръце в опит да направя това, което съм на път да предложа, вълнуващо. Къде ще намеря дънките и пуловерите й? Отварям розовите врати на гардероба й и започвам да оглеждам закачалките. Ръцете ми веднага попадат на нещо пълно и накъдрено. Вадя го и вдигам ужасното нещо. Лицето на Мади копира моето отвратено изражение. – Баба ти трябва да спре да ти купува рокли.

— Знам – сяда и кръстосва крака. – Ще я прегазиш ли днес, татко?

— Тате! – отвръщам и набутвам роклята на най-горния рафт с въздишка. – Възможно е.

— Смешно е – Мади се кикоти.

— Знам – вадя сладка малка моряшка рокличка. Няма ръкави, но ще намеря жилетка. – Ами тази?

— Не, татко.

— Тате! Ами тази? – показвам й лимоново, дълго до глезените брокатено нещо, но тя поклаща непокорната си малка глава. – Мади – въздъхвам, – ти няма да носиш това – Боже, дай ми сила бързо, преди да съм извил упорития й малък врат.

— Ще нося чорапогащник. – Тя скача и отваря чекмеджето на розовия си скрин. – Ето този – казва и вдига някакво бонбонено раирано нещо.

Накланям глава в благосклонно кимване. Мога да приема това.

— Ами тениската?

Тя поглежда надолу и гали малкото си коремче.

— Тази ми харесва.

— Тогава какво ще кажеш да купим една в по-голям размер? – правя компромис. Дръпвам ментовозелена тениска с дълги ръкави, покрита със сърчица, и я вдигам, целият горя от желание и се усмихвам. – Аз обичам тази. Направи тате щастлив! – цупя се, мамка му, като тъжен и отчаян идиот, а виждам, че нейният петгодишен ум също смята, че съм идиот.

— Добре – въздъхва тежко. Това е глупаво. Тя е тази, която угажда на мен.

— Добро момиче. – Вдигам я и я поставям на леглото. – Вдигни! – Вдига ръце във въздуха и ми позволява да я отърва от полутениската, а после да я заменя със зелената, която толкова много обичам. След това свалям панталонките и покривам малките й крачета с прекрасния бонбонено раиран чорапогащник, и накрая връщам малките дънкови неща. – Идеално – отстъпвам и кимвам одобрително, после вадя сребърните й високи кецове от гардероба. – Тези ли? – не знам защо питам. Тя отказва да носи друго.

— Да – пада на сладкото си малко задниче и вдига крака, за да й ги обуя. – Тате?

Напрягам се от глава до пети, щом чувам името, с което непрестанно настоявам да

ме нарича. Иска нещо.

— Мади! – отговарям бавно и предпазливо.

— Искам сестричка.

Едва не падам по задник от смях. Още едно момиче ли? Мамка му, ще трябва да ме упоят и да ме вържат, за да измъкнат семето ми. Никакъв шанс. Никога!

— Какво е толкова смешно? – Мади учудено гледа лицето ми.

— Мама и аз сме щастливи само с вас двамата – усмирявам я. Бързо слагам другата обувка, нетърпелив да избягам от стаята и от разговора.

— Мама иска още едно бебе – уведомява ме и шокираните ми очи скачат към сериозния й шоколадов поглед. Ава иска още едно бебе ли? Но тя мразеше бременността. Аз я обожавах. Тя я мразеше. Аз обожавах всичко в нея освен раждането. Ава наистина ми отмъсти по време на тези адски двайсет и четири часа. Бях намушкван с нокти, постоянно ми се крещеше и бях заплашван с развод при множество случаи. А устата й беше като шибан канал. Но това, което ме убиваше най-много, беше да я гледам в такава адска болка и да съм неспособен да й помогна. Нищо не можех да направя за нея и повече не планирам да я подлагам на това.

— Имаме нужда само от вас двамата – потвърждавам. Вдигам я от леглото и я поставям на мъничките й, покрити със сребро крачета.

— Знам – побягва със смях. – Мама каза, че очите ти ще изскочат, и наистина изскочиха!

Смея се, но не защото е смешно. Не е. Смея се, защото съм шибано облекчен. Никога не бих могъл да откажа на Ава, ако тя наистина иска още едно бебе. Не и след моя творчески подход да се сдобием с нашите прелестни копия. Усмихвам се с щастливата усмивка, която пазя единствено за моите бебета. Толкова се радвам, че скрих тези хапчета.

Това наистина е най-дългият следобед в живота ми. Десетки деца тичат наоколо и пищят, а майките им се преструват, че наглеждат отрочетата си, но съм под постоянното наблюдение на отчаяната група отегчени домакини. Може би трябва да зарежа заниманията си като личен треньор и да инвестирам малко време в даването на уроци по различни видове чукане и начини на задоволяване на съпрузите на тези жени. Кимам замислено на себе си, когато мама се появява в зрителното ми поле. Има онова изражение и знам, че ще ми чете лекция.

— Сине, карай полека! – Поглежда бутилката бира в ръката ми и направо ме кара да отпия.

Отивам до нея и я прегръщам, за да не се тревожи.

— Майко, спри да се суетиш! – Повеждам я към терасата, където баща ми, Амалия и доктор Дейвид седят и бъбрят щастливо. Бебетата ми също не успяват да държат родителите ми настрана.

— Аз просто… – мама запъва на думите, поставя ръка на стомаха ми и разтрива леко. – Просто се тревожа, това е.

Знам, че се тревожи, но няма нужда. Мога да се насладя на няколко бири както всички останали и мога да го правя в приятна атмосфера със семейството си. Но все още не докосвам водка.

— Е, казах, че не трябва, затова спри! Край! – насърчавам я да седне до баща ми. – Искаш ли бира, татко?

Поглежда ме усмихнат.

— Не, синко. Обещах на Джейкъб няколко скока на онова надуваемо нещо – сочи през моравата. Обръщам се и виждам десетки деца, напомпани с Е-та*, да скачат и пищят на надуваемия замък.

[* Редица подсладители, ароматизатори, консерванти и други, слагани като добавки в храни и напитки. – Б.пр.]

— Късмет! – Дейвид се смее и поставя дланта си върху издуващия се корем на бременната му жена. Усмихвам се топло и гледам как татко бавно отива към Джейкъб, който маха като луд с ръка на дядо си. И тогава забелязвам Елизабет, коленичила пред Мади, да се опитва да върже къдриците й на шибани опашки.

— Остави я на мира, мамо! – извиквам през градината. Спечелвам си мръсен поглед от Елизабет и кикотене от моята малка госпожичка.

— Прегазвай, тате! – пищи Мади, избутва ръцете на баба си от косата си и побягва към къщичката на дървото.

Хиля се, докато гледам как изстрадалата майка на Ава се вдига на крака. Не мога да се спра. Тя ме поглежда заплашително, което ме кара да се ухиля още повече. Нищо не ме радва повече от това да я дразня, но тя доста добре се справя да ми отвръща, така че не се тормозя много. Просто ще продължа да се наслаждавам.

— Защо дъщеря ти трябваше да бъде като теб? – вика през моравата към мен.

Едва не изплювам бирата си.

— Като мен ли?

— Да, като теб. Предизвикателна.

Смея се. Сигурно се шегува.

— Мисля, че ще откриеш, че моята малка дама е копие на твоята дъщеря. Тя е абсолютно непокорна.

Елизабет пухти, докато оправя блузата си, после се отправя към кухнята, за да помага на Ава. Предизвикателна ли? Глупавата жена не знае за какво говори.

Оставям мама с Амалия и Дейвид и отивам при приятелите ни, които без никаква изненада са се настанили на бара.

— Мой човек! – Сам ме тупва по гърба, а Джон кимва, докато се навеждам, за да може Кейт да целуне бузата ми.

— Всички ли са добре? – питам и се сривам на един от столовете. – Къде е Дрю?

Кейт се смее и сочи надуваемия замък, където Дрю се провира през купищата деца, за да намери дъщеря си.

— Иска да е сигурен, че Джорджа ще се върне при майка си без рани и синини.

— Като говорим за деца – соча с бутилката между Кейт и Сам. Не мога да сдържа сериозното си изражение, когато тялото Джон започва да се тресе и цялата къща започва да вибрира от този дълбок смях.

— Джеси – въздъхва Кейт, изтощена от постоянния ми въпрос. – Казах ти. В това тяло няма и грам майчински инстинкт.

— Справяш се с моите бебета съвсем добре – посочвам. Страхотна е с тях.

— Да, защото ви връщам прелестните създания, щом ми омръзнат – ухилва се. Аз също се усмихвам и вдигам бутилка, за да се чукна с нея.

— Ще потърся съпругата си. – Ставам отново, нетърпелив да я открия и да й съобщя точно какво планирам да направя с нея по-късно.

Къде е тя?

Откривам я в кухнята с Кати, която е поела подготовката на храната.

— Ето го моето момче! – изпява старата ми икономка. Повдига се, за да целуне бузата ми, после излиза от кухнята с поднос, пълен с малки сандвичи с изрязани корички. – Ще кажа на Клайв да събере децата. Какъв прекрасен ден!

Гледам как излиза. Обръщам се бавно, докато откривам това, което търся. Ава ме наблюдава внимателно и очите й се замъгляват. Никога няма да ми се насити.

— Липсваше ми. – Тръгвам напред и оставям бутилката на плота. Кърпата пада от ръцете й и Ава се обляга на плота, сякаш ме приканва, малката изкусителка.

Не съм нежен. Грабвам я и я приковавам към стената, а устата ми открива сладката плът на врата й.

— Джеси, недей! – въздиша тя и се извива към гърдите ми.

— По-късно ще разкъсам тази рокля и ще те чукам до следващата година.

Тя стене, вдига голото си коляно и потрива леко твърдия ми член.

Контрол, контрол, контрол. Шибан контрол!

— Дадено – мъдро се съгласява тя. Не че има избор. Където и когато, знае го. Но не сега, мамка му!

Ръмжа от безсилие и откъсвам тялото си от нейното.

— Обичам те, по дяволите!

— Знам. – Усмихва се, но от това очите й не заблестяват както обикновено.

— Какво има, бебче? – Навеждам се, за да изравня лице с нейното. – Кажи ми!

Тя въздиша и ме поглежда почти нервно.

— Иска ми се Дан да беше тук.

Нужна е цялата ми любов към тази жена, за да не изръмжа от безсилие. Мамка му, тъпакът ми струваше почти половин шибан милион, откакто го познавам, не че някога ще споделя това с Ава. Тя знае за първото плащане, но не и за последвалите

две. Само ще се притесни. Той просто не може да не си навлича белята.

— Прекалено тежко е за него – казвам това, което знам, че ще я успокои. – С Кейт и Сам, знаеш…

— Знам – съгласява се. – Държа се глупаво.

— Не, не се държиш глупаво. Целуни ме, жено! – Трябва да отвлека вниманието й. Тя не губи време. Веднага се нахвърля върху мен, стене в устата ми и дърпа косата ми. Винаги действа. – Вкусът ти е прекрасен – ръмжа. Мамка му, ще си изгубя ума. Захапвам устната й и притискам хълбоци към извивките на идеалното й тяло. – Ще ги разкарам – заявявам. – Натрапници!

Тя се усмихва с онази нейна усмивка и аз се втвърдявам още повече.

— Престани да се държиш неразумно! – смее се. – Това е денят на твоите бебета.

— Няма нищо неразумно в това да искам теб и бебетата ми само за себе си. – Опитвам се да се съсредоточа върху охлаждането на бясната си ерекция, но докато тялото ми е притиснато в Ава и очите й ме молят да я обладая, това е напълно невъзможно. – Не мога да те гледам – мърморя. Отстъпвам и излизам от кухнята рязко, преди да съм я навел върху плота.

На път съм да приключа купона.

Направо изритвам последните гости навън. Оказват се родителите на Ава. Те ще вземат децата за през нощта, затова съм почти деликатен. Навеждам се над задната седалка на колата на Джоузеф. Сърцето ми тупти щастливо от кикота на моите бебета, когато ги обсипвам с целувки едно по едно.

— Да не слушате нана! – намигам. Получавам още едно колективно кикотене и хокане от Елизабет, после затварям вратата и тичам обратно в къщата.

— Ава? – крещя и мушкам глава през вратата на кухнята. – Ава?

— Ще трябва да ме намериш – смее се тя, но не мога да разбера откъде идва коприненият глас.

По дяволите, тя играе игри с мен!

— Ава, не ме вбесявай до лудост! – предупреждавам. Къде е, мамка му? – Ава? – сега мълчи и така ще си го отнесе, когато я докопам! – За Бога! – крещя. Прескачам стъпалата по четири наведнъж и връхлитам в спалнята ни. – Ава?

Нищо.

Стоя по средата на стаята и обмислям следващия си ход. Не ми отнема много време.

— Три – казвам го спокойно и с максимална увереност. Аз съм самоуверен. Тя не може да ми устои. – Две – стоя на място и се ослушвам за признаци на движение. Нищо. – Едно – казвам тихо, а членът ми подскача диво. Знам, че е близо.

— Нула, бебче – прошепва тя зад мен. Прелъстителният й глас ме кара да се усмихна. Обръщам се и едва не се олюлявам назад, когато виждам да стои пред мен само по малки дантелени бикини. Мамка му, тя става все по-красива с всеки изминал ден. Въпреки неотложната ми потребност отделям време да погълна с поглед моята съпруга в цялото й съвършенство. Очите ми се плъзгат по твърдите й идеално оформени гърди, по нелепо плоския корем и надолу по прекрасните крака. Членът ми пулсира, докато я гледам как плъзга дантелата по бедрата си. После разкопчавам бавно ризата и свалям дънките. Ава, изглежда, не възразява. Големите й кафяви очи

са омаяни от моята жилавост. Нищо не се променя.

— Харесва ли ти това, което виждаш? – гласът ми е нисък и изкушаващ, въпреки че тази жена не се нуждае от изкушения, щом става дума за мен.

Устните й се разтварят и езикът й се плъзва по пълната й долна устна. Твърд съм. Навсякъде.

— Свикнала съм – прошепва, а очите й се стрелкат по гърдите ми.

Нахвърлям се върху нея за миг. Устата ми напада нейната с груба сила. Ава не ме спира и никога няма да го направи. Увива крака около хълбоците ми, а ръцете около врата ми и цялата отново е моя.

— Колко силно мислиш, че ще крещиш, докато те чукам? – казвам, докато я притискам грубо в стената и дишам в лицето й.

— Доста силно бих казала – пъшка тя. Вкопчва се в твърдия ми гръб, после премества ръце в косата ми и дръпва силно.

Усмихвам се. Отдръпвам се назад и набивам члена си в нея. Отмятам глава с вик, който е удавен в нейните крясъци.

Вече не настоявам да виждам очите й. Нямам нужда да проверявам дали е истинска.

Докато сърцето ми бие, ще знам, че е.

КРАЙ

Благодарности

Вече благодарих многократно на семейството и приятелите ми, сега е ред на хората, които се появиха в живота ми след това.

На Джени и Гите, казвала съм го и преди, ще го кажа отново и отново. Проклятие, обичам ви много силно.

На агентите ми Андреа Барзви и Кристън Кийн от „Ай Си Ем Партнърс”. Още щом влязох в офиса ви, разбрах, че съм се озовала точно там, където ми е мястото. За първи път се почувствах развълнувана вместо смазана и причината бяхте вие. Вечно ще съм ви благодарна.

На Бет и Селина от „Гранд Сентръл Пъблишинг” за вашата вяра в мен като дебютиращ автор. Поразена съм от възможностите, разкриващи се в бъдещето ми, бъдеще, което вие предложихте да подкрепите и да поддържате. Благодаря ви.

На блогърите, които се трудят неуморно, за да рекламират и подкрепят авторите, и на моите луди, обсебени от Джеси дами, които придадоха изцяло ново значение на думата „ентусиазирани”. Страхотно е, че сте тук, затова, моля ви, никога не си отивайте! Планирам да пленя живото ви въображение за години, години напред и нямам търпение.

Много неща се случиха след издаването на „Този мъж” и „Под този мъж”. Прекалено много неща, за да бъдат разбрани напълно, но те се случиха и се случиха с мен – малкото британско момиче, което имаше натрапчива идея, от която просто не можеше да се отърве. И аз много се радвам, че не се отървах от нея, защото в противен случай нямаше да има Джеси Уорд и нямаше да има прегазване, обратно броене или пръсти, потопени във фъстъчено масло. Това са само някои подробности от пристрастяващото му поведение, които повлияха на моите прекрасни читатели не по-малко от страстната любов на моите герои.

Напрежението да издам „Изповядан” беше огромно, но се надявам, че съм се справила. Това е заключението, последната част от историята на Джеси и Ава.

Наслаждавайте се!

Джоди

Британската писателка Джоди Елън Малпас е родена и израснала в Нортхамптън – град от централните графства на Великобритания, където живее със семейството си и работи на пълен работен ден в строителната фирма на баща си. Тя дълго време се опитва да пренебрегва зараждащата се идея за „Този мъж”, докато накрая това става невъзможно и Джоди намира време и смелост да освободи своята творческа страна и да пусне на бял свят своя герой – господаря на имението Джеси Уорд.

Джоди рискува с история, пълна с ярки характери, и взривява сцената на самоиздаващите се писатели в края на октомври 2012 година. Книгата й подпалва невероятна реакция у жените по целия свят.

Втората част от трилогията „Този мъж” – „Под този мъж”, е публикувана през януари 2013 година и бързо става бестселър в „Амазон”, като се задържа на първа позиция в жанра в продължение на много седмици едновременно във Великобритания и в САЩ. Джоди се озовава в Ню Йорк едва няколко седмици след като сама издава „Този мъж” и подписва договор с „Ай Си Ем Партнърс” – една от най-големите световни агенции за таланти, която скоро й осигурява голяма сделка за издаването на трилогията „Този мъж” с „Гранд Сентръл Пъблишинг”, част от „Хачет Бук Груп”.

Джоди вече се занимава единствено с писане и се наслаждава на новата си и много неочаквана кариера като писател.

Можете да откриете Джоди тук:

Всичко в тази книга – имената, героите, местата и случките, е плод на фантазията на автора или е използвано произволно. Всяка прилика с истински събития, места или хора, живи или мъртви, е съвпадение.

Jodi Ellen Malpas – This Man Confessed (2013)

Джоди Елън Малпас - До този мъж

Книга трета от поредицата „Този мъж”

Превод Ирина Ценкова

Редактор Надя Калъчева

Коректор Милена Братованова

Издател: „Егмонт България“ (2016)