3- До този мъж

— Не, нищо.

Лекарят се усмихва леко и разгъва чаршафа, който покрива корема ми.

— Да видим какво става! Искаш ли да дръпнеш нощницата, за да опипам корема ти?

Дори сега, когато сме в най-мрачното отчаяно място, усещам напрежението на Джеси от възможността друг мъж да сложи ръце върху мен. Поглеждам към него умолително, но той просто поклаща глава.

— Трябва да изляза – казва тихо и отстъпва към вратата.

— Да не си посмял! – извиквам. – Да не си посмял да ме оставиш! – Знам, че е мъчително за него, и знам, че идеята друг мъж да ме докосва е непоносима за него, въпреки че това е преувеличено и е част от неразумното му чувство за собственост, но той може да го преодолее сега. Той трябва да го преодолее сега.

Лекарят ни гледа малко озадачен и чака Джеси да поеме инициативата и да дойде при мен на леглото. Какво ще правя, ако излезе? Не мисля, че мога да го понеса, но той вдишва дълбоко и овладяно, сякаш събира сили, и идва да седне до мен. Хваща ръката ми и я обхваща със своите две, после ги вдига до гърдите си и отпуска глава върху тях. Не може да гледа.

Обградена съм от двете страни. Единият мъж избутва нощницата ми и опипва корема ми, а другият диша дълбоко и стиска ръката ми. Аз отпускам глава и се взирам в тавана. Иска ми се всичко да свърши, за да може Джеси да ме отведе у дома и да започнем болезнено да приемаме случилото се. Кой беше в DBS-а? Това хвърля изцяло нова светлина върху епизода със загубата ми на съзнание в бара. Със сигурност Микаел не е толкова отмъстителен, че да стигне дотам.

— Ще почувствате лека студенина – казва лекарят и изстисква някакъв гел на корема ми. Започва да движи устройството наоколо, докато гледа екрана, а малката стая изведнъж се изпълва със слабите звуци на пукане и бръмчене. Лекарят мънка и издава странни звуци, докато натиска копчета със свободната си ръка и притиска сивото устройство здраво върху корема ми. Не боли. Нищо не боли, защото все още съм напълно вцепенена. И тогава престава да мърда ръката си и да натиска копчетата на огромната машина. Осмелявам се да хвърля поглед към него и виждам, че се взира напрегнато в екрана. Накрая ме поглежда.

— Всичко е наред, Ава.

— Моля? – прошепвам. Сърцето ми сякаш спира да бие и аз усещам, че ще се задуша от шока.

— Всичко е наред. Лекото кървене в началото на бременността може да е напълно нормално, но имайки предвид обстоятелствата, беше мъдро да бъдем предпазливи.

Усещам ръцете на Джеси да стискат моята и бавно да се стягат, докато не изсъсквам леко от болка. Отпуска незабавно и бавно вдига глава, докато очите му се впиват в моите. Гледам изпълнените с изумление големи зелени езера и мокрите му бузи. Поклащам леко глава, сякаш след целия ужас, който този ден донесе, това е частицата, за която сигурно съм мечтала. И двамата се взираме един в друг. Никой от нас не знае как да се справи с тази новина. Той отваря уста да говори, но нищо не излиза. Аз се опитвам също да кажа нещо, но не се чуват никакви думи.

Той става, сяда отново и после отново става, като пуска ръката ми.

— Ава е все още бременна? Тя е… тя е… има… ние сме…

Лекарят се смее леко.

— Да, Ава е все още бременна, господин Уорд. Седнете, ще ви покажа!

Джеси обръща смаяните си очи към мен за кратко, после ги отправя към монитора на машината.

— Ще стоя, ако не възразявате. Трябва да усещам краката си. – Навежда се леко над леглото с присвити очи. – Не виждам нищо.

Трудно е, но откъсвам поглед от замаяния си съпруг и поглеждам сама. Виждам единствено плетеница от влакънца в черно и бяло. Лекарят посочва на екрана.

— Ето, вижте! Два съвършени сърдечни пулса.

Мръщя се на себе си. Два пулса?

Джеси се присвива и почти се намръщва на лекаря.

— Моето бебе има две сърца?

Лекарят се разсмива и обръща развеселените си очи към нас.

— Не, господин Уорд. Всяко от вашите бебета има по едно сърце и двете бият съвсем добре.

Устата на Джеси остава отворена от изумление и той тръгва назад, докато краката му се удрят в един стол и той се срива, а задникът му шумно се сблъсква със седалката.

— Съжалявам, кажете пак! – мърмори.

Лекарят се подсмихва. Това му се струва смешно ли? На мен не. Аз съм минала целия път от едно бебе, през загубата на бебе и накрая до две бебета? Поне това мисля, че казва той. Облеченият в бяло мъж се обръща към Джеси.

— Господин Уорд. Нека кажа това с прости думи, ако ще помогне!

— Моля ви! – прошепва Джеси.

— Съпругата ви очаква близнаци.

— Мамка му! – Джеси преглъща. – Имах чувството, че ще кажете това. – Поглежда към мен, но ако очаква някакви думи, изражение или нещо друго, търси напразно. Аз съм все още вцепенена и истински шокирана. Близнаци?

— Около шеста седмица, бих казал.

Да, зашеметена съм, но знам адски добре, че това е невъзможно. Имах цикъл преди около пет седмици. Не може да съм на повече от четири седмици.